НЕПРИСЪСТВЕНО РЕШЕНИЕ
№ …………..
гр. Провадия, 10.11.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПРОВАДИЙСКИ
РАЙОНЕН СЪД, II-ри състав, в публично съдебно заседание проведено на двадесет
и първи октомври през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Елена Стоилова
при секретаря Н. С., като разгледа докладваното от
съдията гр. дело № 431 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ 25, сграда Лабиринт, ет.2,
офис 4, срещу И.Я.И. с ЕГН **********, с адрес ***.
В исковата молба се
твърди, че е сключен Договор за потребителкси кредит на 08.03.2019г. между „Изи Асет Мениджмънт“ АД като заемател и ответникът като заемополучател, с
който дружеството се е задължило да предостави в заем на ответника сума в
размер на 1000 лева, която му била предоставена в брой в деня на подписване на
договора, за което договорът имал силата на разписа.
Погасителните
вноски съставляват изплащане на главницата по кредита, ведно с надбавка,
покриваща разноските на заемодателя по подготовка и обслужване на заема и
определена добавка, съставляваща печалбата на заемодателя, като лихвеният
процент е фиксиран за срока на Договора и е посочен в него, при което общата
стойност на плащанията по кредита е договорена в размер на 1125,40 лв.,
договорната лихва по кредита е уговорена от страните в размер на 125,40 лв.
Съгласно разпоредбите на Договора за паричен заем, Заемателят се е задължил да
върне кредита в срок до 01.11.2019г. на 17 равни двуседмични погасителни
вноски, в размер на 66.20 лева всяка.
На основание Закона за потребителския
кредит и в съответствие с разпоредбите на сключения договор на длъжника е
начислена лихва за забава в размер на действащата законна лихва за периода от
22.03.2019г. до датата на подаване на заявлението в съда. Общият размер на
начислената лихва е 55.74 лева, който е съвкупност от лихвите за забава,
изчислени за всяка отделна падежирала, неплатена погасителна вноска, включваща
главница и договорна лихва.
Длъжникът не е извършвал плащане по
кредита.
Срокът на договора е изтекъл с падежа на
последната погасителна вноска, а именно 01.11.2019г. и не е обявяван за
предсрочно изискуем.
Твърди се, че на
01.06.2019г. е подписано Приложение № 1
към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от
16.11.2010г., сключен на основание чл. 99 от ЗЗД между „Агенция за събиране на
вземания” ООД, ЕИК *********, и „Изи Асет Мениджмънт“ АД, по силата на който
вземанията на „Изи Асет Мениджмънт“ АД срещу ответника са прехвърлени.
На ответника е изпратено
писмо с уведомление от кредитора по процесния договор чрез ищеца за извършената
цесия.
В исковата молба се излага, че ищецът е подал заявление по чл. 410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение
за горните вземания, която е издадена и връчена на длъжника, но той е подал
възражение срещу нея.
Иска се за приемане на
установено, че ответникът дължи на ищеца сумите по издадената заповед за
изпълнение по чгд № 152/2020г. на ПРС и разноски по исковото и заповедното
производство.
В срока по чл. 131 от ГПК не е депозиран отговор от ответника.
В съдебно заседание ищецът не изпраща
представител, в писмена молба поддържа иска и моли за постановяване на
неприсъствено решение. Ответникът не се явява и не се представлява.
Ответникът по иска, редовно уведомен
за висящността на производството и насроченото по делото съдебно заседание
/съобщението до ответника, с което му се дава право на отговор му е било
връчено редовно на 07.07.2020г., а за насроченото заседание на 15.10.2020г./,
не е подал писмен отговор в предоставения му срок, не се явява и представлява в
първото съдебно заседание, и не е направил искане за разглеждането на делото в
негово отсъствие.
Съдът, взема предвид, че с връченото на
ответника съобщение на 07.07.2020г.,
ведно с препис от Определение № 564/01.07.2020г. и с
връчване на призовка за насрочено открито съдебно заседание на 15.10.2020г. ведно с определение № 260057/28.09.2020г., са му
указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от
неявяването му в съдебно заседание.
Съдът намира, че предявеният иск е
вероятно основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и приобщените
доказателства - рамков договор за продажба и прехвърляне на вземяния/цесия/;
допълнително споразумение към рамов договор за продажба и прехвърляне на
вземания между“Изи асет мениджмънт“ АД и „Агенция за събиране на вземания“ ООД
от 16.11.2010 г.; пълномощно от 09.09.2015 г.; Потвърждение за сключена цесия
на основание чл. 99, ал. 3 от Закона за задълженията и договорите; Приложение №
1/01.06.2019 г.; Потвърждение за сключена цесия на основание чл. 99, ал. 3 от
Закона за задълженията и договорите; Договор за паричен заем №
3470959/08.03.209 г.; Предложение за сключване на паричен заем; Приложение към
предложение за паричен заем; информационни права на субектите на лични
данни-кредитоискатели; Уведомително писмо за извършено прехвърляне на
вземания/цесия/ от „Агенция за събиране на вземания“; Известие за доставяне;
Ч.ГР.Д. № 152/2020 г. по описа на РС Провадия.
С оглед на гореизложеното съдът
намира, че са налице предпоставките на чл. 238, ал.1 във вр. с чл. 239 ГПК и
следва да бъде поставено неприсъствено решение, като искът бъде уважен изцяло
като се признае за установено съществуването на вземанията на ищеца към
ответника по издадената заповед по чл.410 ГПК.
С оглед уважаване на предявените
искове и направеното от ищеца искане следва да му бъдат присъдени направените
по делото разноски. Според доказателствата за сторените от ищеца разноски, те
са следните – 75 лева по заповедното производство, 25 лева – държавна такса в
исковото производство и юрисконсултското възнаграждение в исковото
производство, което съдът на основание чл.78, ал.8 ГПК вр. с чл.25, ал.1 от
НЗПП определя на 100 лева.
Мотивиран от гореизложените
съображения и на основание чл.238, ал.1 и чл.239 от ГПК, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО на
основание чл. 422, ал.
1 от ГПК във вр. чл. 415 ГПК
съществуването на вземането на „Агенция за събиране
на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. „Д-р Петър Дертлиев“ 25, сграда
Лабиринт, ет.2, офис 4, за
което е издадена Заповед № 76/18.02.2020г. за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 152/2020г. за
следните суми: в размер на 1000.00 лв.
(хиляда лева) – представляваща
главница по Договор за паричен заем № 3470959 сключен на 08.03.2019 г. между
„Изи Асет Мениджмънт“ АД и И.Я.И.,
като впоследствие вземането по договора е прехвърлено от страна на „Изи Асет
Мениджмънт“ АД в полза на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД по силата
Договор за продажба на вземания (цесия); в
размер на 125.40 лв. (сто двадесет и пет лева и четиридесет стотинки)
представляваща договорна лихва за периода от 22.03.2019 г. до 01.11.2019 г.; в размер на 55.74 лв. (петдесет и пет лева
и седемдесет и четири стотинки) представляваща лихва за забава за периода
от 22.03.2019 г. до 14.02.2020 г.; законната
лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на настоящото
заявление в съда – 14.02.2020 г., до окончателното погасяване на дълга.
ОСЪЖДА И.Я.И. с ЕГН **********, с адрес *** да
заплати на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ 25, сграда Лабиринт, ет.2,
офис 4 сума в размер на 75 лева представляваща направени
разноски в заповедното производство по ч.грд. 152/2020г. на ПРС и в размер на 125 лева разноски в исковото производство,
на основание чл. 78, ал. 1
и ал.8 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО
не подлежи на
обжалване.
Препис от постановеното решение да се връчи на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ………………