№ 20
гр. Варна , 25.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 39 СЪСТАВ в публично заседание на
петнадесети януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Христина В. Тодорова Колева
при участието на секретаря Цветелина П. Илиева
като разгледа докладваното от Христина В. Тодорова Колева Гражданско
дело № 20203110109696 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба от „СМ БГ“
ЕООД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление: ****, представлявано от
управителя А.Н.К., чрез пълномощника му адв. ****** – АК Варна срещу
„Е.П.П“ АД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление: ****, с която е
предявен иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.I вр. чл.99, ал.1 ЗЗД за
осъждане ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 19.00 лева,
представляваща заплатена на 07.07.2015г. без основание такса за
възстановяване на захранване с електрическа енергия по издадена фактура №
ТП **** от 07.07.2015г. за обект с абонатен номер ****, клиентски номер
****, находящ се в ****, с титуляр на партидата В.К.В, която сума е
прехвърлена на ищцовото дружество по силата на договор за цесия от
14.04.2017г.
В исковата молба се твърди, че с договор за цесия от 14.04.2017г.
ищцовото дружество е придобило от В.К.В вземане в размер на 19.00 лева –
заплатена без основание сума на 07.07.2015г.. За вземането ответното
дружество издало фактура и претендирало сумата като такса за
възстановяване на захранване с електрическа енергия. Събраната от цедента
сума била начислена незаконосъобразно и получена без основание. Ответното
дружество било уведомено за сключения договор за цесия с нарочно
уведомление по реда на чл.99, ал.3 и ал.4 ЗЗД, приложено към исковата
молба. Ищецът моли за уважаване на исковата претенция и присъждане на
направените по делото разноски, прави искания по доказателствата.
1
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, с който
изразява становище за допустимост и основателност претенциятя.
Ответникът изрично признава иска и твърди извършено плащане на
претендираното в производството вземане. Плащането било извършено в
срока за отговор на исковата молба, като незабавно след уведомяването за
сключения договор за цесия, ответното дружество предприело правни и
фактически действия за погасяване на вземането. Ответникът поддържа, че не
е дал повод за започване на производството, признава исковата претенция и
са налице всички предпоставки по чл.78, ал.2 ГПК за присъждане на разноски
в негова полза. Моли за прекратяване на производството по делото, поради
отпадане на правния интерес за ищеца от предявения иск след извършеното
плащане и за присъждане на разноски.
По съществото на спора, след съвкупна преценка на събраните по
делото доказателства и съобразно приложимия закон, съдът намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Съгласно нормата на чл.55, ал.1, предл. първо ЗЗД полученото без
основание подлежи на връщане.
За успешното провеждане на иска в тежест на ищеца е да докаже
релевантните за възникване на вземането си предпоставки, а именно валиден
договор за цесия, с предмет съществуващо вземане към ответника в търсения
размер, факта и момента на уведомяване на ответника от предишния кредитор
за извършеното прехвърляне на вземането, че абонатът- цедент е в договорни
отношения с ответника, както и че е заплатил процесната сума като такса за
възстановяване на ел. захранването. Провеждане на това доказване възлага на
ответника доказателствена тежест по установяване наличие на валидно
основание, на което сумата се дължи.
Между страните не се спори, че цедентът В.К.В е потребител на ел.
енергия с обект на потребление с клиентски № ***** и абонатен № ****.
Следователно е страна по договор за доставка на ел. енергия, обвързан от ОУ
на ДПЕЕ.
Не спорно, че на 07.07.2015г., абонатът е платил на ответното
дружество сумата от 19 лева като такса за възстановяване на ел. захранване,
за което е издадена фактура ТП ****** от 07.07.2015г. Този факт не е спорен
по делото.
На 14.04.2017г. между В.К.В, като цедент и ищеца - цесионер е сключен
договор за прехвърляне на вземане, по силата на който потребителят е
прехвърлил на ответника вземането си от „Е.П.П.” АД в размер на сумата от
19 лв., представляваща платена на 07.07.2015г. без основание стойност за
възстановяване на ел.захранване на обект с клиентски № ***** и абонатен №
****, за която сума е издадена фактура № ТП ****** от 07.07.2015г. за сума
2
от 19 лв.. На ответника е изпратено уведомление от цедента, чрез
пълномощник Петър Колев за така извършената цесия.
Предвид изложеното и липса на възражения от ответното дружество
следва да се приеме валидност на сключения договор за цесия, който е
произвел своето действие и съответно обуславя и активната материално
правна легитимация на ищеца. Новият кредитор - ищецът, е заместил цедента,
с което е настъпило и частно правоприемство, като вземането е преминало
върху новия кредитор с привилегиите, обезпеченията и другите
принадлежности, включително с изтеклите лихви, ако не е уговорено
противното.
В отговора на исковата молба, ответникът признава иска, като
представя доказателство - платежно нареждане от 09.09.2020г., от което е
видно, че след датата на депозиране на исковата молба и след получаването й
от ответника е заплатил на ищеца претендираната в настоящото производство
сума.
Установи се, че след завеждане на исковата молба, ответникът е погасил
претендираната от ищеца сума. Ето защо, следва да се приеме, че
задължението за плащане на главницата е надлежно погасено чрез плащане.
Искът следва да се отхвърли като неоснователен, но поради плащане
извършено в хода на процеса, което на основание чл. 235 ГПК следва да бъде
взето предвид от съда.
Съгласно чл.78, ал.2 ГПК ответникът не дължи разноски, ако с
поведението си не е дал повод за завеждане на иска и признае иска. В срока за
отговор на исковата молба ответникът е извършил плащане на сумата и е
признал иска, поради което приложимостта на разпоредбата на чл.78, ал.2
ГПК зависи само от преценката дали ответникът е дал повод за исковете.
Процесното вземане е възникнало след заплащане на такса за
възстановяване на захранване с електрическа енергия от В.К.В по фактура №
ТП ****** от 07.07.2015г. на стойност от 19 лева, издадена от ответното
дружество.
Вземането е прехвърлено на ищцовото дружество с договор за цесия
от 14.04.2017г., за който длъжникът (ответното дружество) е уведомен с
получаване на препис от исковата молба на 20.08.2020г.
Ответното дружество с отговора на исковата молба е признало, че е
получил сумата без основание и е заплатило същата на ищеца на 09.09.2020г.
– в срока за отговор на исковата молба.
Задължението за връщане на даденото при начална липса на
основание, в хипотеза на чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД, е безсрочно – страните не са
определили предварително срок за изпълнение и такъв няма определен в
3
закона. Съгласно чл.69, ал.1 ЗЗД „ако задължението е без срок, кредиторът
може да иска изпълнението му веднага“. Задължението за връщане на дадено
при начална липса на основание, след като е безсрочно, може да се иска от
кредитора веднага. То възниква от момента на получаване на недължимото и
от този момент става изискуемо, както посочено и в т. 7 ППВС № 1/1979г. С
получаване от ответното дружество на процесната сума без основание е
настъпила изискуемостта на същата и кредиторът, първоначално цедентът, а
след прехвърлянето на вземанията цесионерът, е можел да иска реално
изпълнение - било като отправи извънсъдебна покана до длъжника, било като
предяви осъдителен иск за вземането си. В този смисъл ответното дружество
е дало повод за предявяване на иска за връщане на получена без основание
сума с поведението си – получило е сумата без основание и не е предприело
действия по връщането й на известния на дружеството кредитор.
Възражението в отговора на исковата молба за наличие на предпоставките по
чл.78, ал.2 ГПК може да бъде възприето само в хипотеза при извършени
преди предявяване на иска действия за връщане на полученото без основание.
Ответното дружество не твърди да е извършило такива действия, поради
което следва да се приеме, че е дало повод за предявяване на иск за вземането
и не са налице кумулативно изискуемите предпоставки по чл.78, ал.2 ГПК за
възлагане на разноските в тежест на ищеца.
На чл. 78, чл. 1 ГПК ищецът има право на поискани и доказани
разноски в общ размер на 50 лв. – заплатена държавна такса, които следва да
се възложат на ответника.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „СМ БГ“ ЕООД, ЕИК ****, седалище и
адрес на управление: ****, представлявано от управителя А.Н.К., чрез
пълномощника му адв. Д.Б.Я. – АК Варна срещу „Е.П.П.“ АД, ЕИК *****,
седалище и адрес на управление: ******, иск с правно основание чл.55, ал.1,
пр.I вр. чл.99, ал.1 ЗЗД за осъждане ответното дружество да заплати на
ищеца сумата от 19.00 лева, представляваща заплатена на 07.07.2015г. без
основание такса за възстановяване на захранване с електрическа енергия по
издадена фактура № ТП ****** от 07.07.2015г. за обект с абонатен номер
****, клиентски номер *****, находящ се в *****, с титуляр на партидата
В.К.В, която сума е прехвърлена на ищцовото дружество по силата на договор
за цесия от 14.04.2017г., като погасен, чрез плащане в хода на процеса.
ОСЪЖДА “Е.П.П.” АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление ***** ДА ЗАПЛАТИ на „СМ БГ“ ЕООД, ЕИК ****, седалище и
адрес на управление: **** сумата от 50 лева, представляваща сторени в
производството съдебно - деловодни разноски, на основание чл. 78, ал.1 ГПК.
4
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен
съд - Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5