О П Р Е
Д Е Л Е Н И Е
№ / 18.05.2020
год., гр. Провадия
Провадийският районен
съд, втори състав на осемнадесети май две хиляди и двадесета година, в закрито
заседание в следния състав:
Районен
съдия: Елена Стоилова
разгледа гражданско
дело № 1494 по описа на съда за 2019 година, установи:
Производството е
образувано по искова молба от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър
Дертлиев“ 25, сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, срещу С.Д.И. с ЕГН **********,***.
Съдът, като взе
предвид, че в рамките на предоставения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК особения
представител на ответника е депозирал отговор на исковата молба, намира, че на
основание чл. 140, ал. 3 ГПК следва да насрочи делото; да се произнесе по
доказателствените искания, като допусне доказателствата, които са относими,
допустими и необходими.
Съдът на основание чл.140, ал.3 от ГПК изготви следния
проект доклад по делото:
В исковата молба се излага, че ищецът е
подал заявление по чл. 410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение, която е
връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК.
Твърди се, че е подписано Приложение
№ 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 16.01.2010г.,
сключен на основание чл. 99 от ЗЗД между „Агенция за събиране на вземания” ООД,
ЕИК *********, и „Изи Асет Мениджмънт“ АД с предишно наименование, по силата на
който вземанията на „Изи Асет Мениджмънт“ АД срещу ответника са прехвърлени.
На ответника е
изпратено два пъти писмо с уведомление от кредитора по процесния договор чрез
ищеца за извършената цесия, което не е получено от ответника, писмата са
върнати в цялост.
Твърди се, че е
сключен Договор за потребителкси кредит на 08.08.2017г. между „Изи Асет Мениджмънт“
АД като заемател
и ответникът като заемополучател,
с който дружеството се е задължило да предостави в заем на ответника сума в
размер на 1000 лева, която му била предоставена в брой в деня на подписване на договора,
за което договорът имал силата на разписа.
Погасителните
вноски съставляват изплащане на главницата по кредита, ведно с надбавка,
покриваща разноските на заемодателя по подготовка и обслужване на заема и
определена добавка, съставляваща печалбата на заемодателя, като лихвеният
процент е фиксиран за срока на Договора и е посочен в него, при което общата
стойност на плащанията по кредита е договорена в размер на 1147,40 лв.,
договорната лихва по кредита е уговорена от страните в размер на 147,40 лв.
Съгласно разпоредбите на Договора за паричен заем, Заемателят се е задължил да
върне кредита в срок до 18.05.2018г. на 20 равни двуседмични погасителни
вноски, в размер на 57,37 лева всяка, като падежът на първата погасителна
вноска е 25.08.2017г., а падежът на последната погасителна вноска е 18.05.2018г..
С подписването
на договора заемателят е удостоверил, че е уведомен от заемодателя за всички
клаузи от договора и желае да го сключи, че е запознат с тарифата за таксите на
заемодателя, като в случай, че забави плащане на погасителна вноска, включващо
главница и лихва с повече от 30 календарни дни дължи заплащането на такса за
разходи за събиране на просрочени задължения в размер на 9 лева. Поради това на
ищеца е начислена такса разходи за събиране на вземания в размер на 45 лева.
Съгласно клаузите на договора, Заемателят се е задължил в 3-дневен срок от
подписване на договора за заем да предостави на Заемодателя обезпечение на
задълженията му по договора, а именно: две физически лица - поръчители, всяко
от които да отговаря на следните изисквания: да представи на Заемателя служебна
бележка за размер на трудовото възнаграждение, нетният размер на осигурителния
му доход да е в размер над 1000,00 лв.; да работи по безсрочен трудов договор;
да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с „Изи
Асет Мениджмънт" АД; да няма неплатени осигуровки за последните две
години; да няма задължения към други банкови и финансови институции или ако има
- кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не
по-лош от 401 „Редовен“, като поръчителите подпипсват договор за поръчителство
ИЛИ банкова гаранция с бенефициер - Заемодателя, която е издадена след
усвояване на паричния заем, в размер на цялото задължение на Заемателя по
договора, която да е валидна 30 дни след крайния срок за плащане на
задълженията по договора за заем.
Предвид обстоятелството, че Заемателят не е представил на Заемодателя нито
едно от договорените обезпечения, съгласно уговореното от страните, на същия е
начислена неустойка за неизпълнение в размер на 701,20 лева, която страните са
постигнали споразумение да бъде разсрочена на 20 равни вноски, всяка в размер
на 35,06 лева, платими на съответните падежни дати на погасителните вноски по
договора за заем. Така, погасителната вноска, която следва да заплаща
Заемателят е в размер на 92,43 лева.
На основание Закона за потребителския кредит и в съответствие с
разпоредбите на сключения договор на длъжника е начислена лихва за забава в
размер на действащата законна лихва за периода от 04.11.2017г. до датата на
подаване на заявлението в съда. Общият размер на начислената лихва е 96,80
лева, който е съвкупност от лихвите за забава, изчислени за всяка отделна
падежирала, неплатена погасителна вноска, включваща главница и договорна лихва.
Длъжникът е изплатил по кредита 571.22 лева, с
която са погасени както следва: неустойка за неизпълнение: 210,36 лв., такса
разходи: 45 лв., договорна лихва: 71,77 лв. и главница: 244,09 лв.. Срокът на договора е изтекъл с падежа на последната
погасителна вноска, а именно 18.05.2018г. и не е обявяван за предсрочно
изискуем.
Иска се за приемане на установено,
че ответникът дължи на ищеца сумите по издадената заповед за изпълнение по чгд №
802/2019г. на ПРС и разноски по исковото и заповедното производство.
В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран отговор от назначения на ответника
особен представител.
В отговора се твърди,
че иска за заплащане на сума в размер на 755,91 лева е недопустим, тъй като не
е посочено на какво точно договорно основание се дължи, по този начин ищеца е
добавил ново основание различно от посоченото в издадената заповед по чл.410 ГПК.
От доказателствата по
делото не можело да се установи как е формирана претендираната главница.
По отношение на
претендираните акцесорни вземания се иска производството да бъде прекратено
като недопустимо поради недопустимостта на главното вземане.
В случай, че съдът
сметне исковете за допустими се твърди, че те са неоснователни.
Правят се следните
оспорвания: че ответника е страна по процесния договор, твърди се, че не е
налице твърдяната облигационна връзка
между ответника и „Изи Асет Мениджмънт“ АД; че ответникът не дължи
претендираните суми по договора, че тя не ги е получила, че тя не е подписала
договора както и предложението за сключване на договор; твърди се, че процесния
договор за заем е нищожен, поради противоречие с добрите нрави и закона,
предвид завишения размер на договорната лихва и ГПР; оспорва се валидността и
истинността на договора за цесия, като се твърди, че не е подписван от Неделчо
Спасов, Станимир Василев и Мартин Деспов, твърди се, че двата броя потвърждения
за сключена цесия не са подписани от Неделчо Спасов и Стефан Колев; твърди се
че Приложение №1/01.10.2018г. е подписано от лице без представителна власт, тъй
като не е посочено името му; твърди се, че пълномощно от 09.09.2015г. не е
подписано от Кирил Михайлов и е антидатирано; твърди, че двете уведомителни
писма за извършената цесия не са подписани от Николина Станчева; оспорва се
искането за заплащане на разноски, прави се възражение за прекомерност на
адвокатския хонорар; оспорва се договора за цесия и се твърди, че е нищожен.
Твърди се, че
ответника няма договорни отношения с ищеца, че изпълнява задълженията си по
процесния договор за кредит, ако е сключен такъв.
Твърди се, договора
за потребителски кредит е нищожен поради липса на съществени реквизити, които
са отразени в него само формално. Твърди се, че не са спазени изискванията на
чл.11, т.9 и т.10 ЗПК и не се съдържат реквизити посочени в чл.11, ал.1,
т.11-12 и т.20 от ЗПК.
Твърди се, че
посочения ГЛП в размер на 35% е неверен, а реалния е много по-висок както и
посочения ГПР, който надвишава размера посочен в чл.19, ал.5 на ЗПК.
Твърди се, че
ответника не е подписал тарифата на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, че не е запознат
с нея и че тя не съдържа информация по отношение на продукта „EasyMax24”,
който е обект на договора за заем. Поради това се твърди, че ответника не е
получил предложение за сключване на договора с информация за ГПЛ и ГПР и
неустойка.
Твърди се, че
договора е нищожен поради неспазване на изискванията на чл.5, чл.10, чл.11,
чл.12 от ЗПК, при условията на чл.22 вр. с чл.11, ал.1 т.7-12 и т.20 от ЗПК и
при условията ан чл.21, ал.1 и ал.2вр. с чл.32, ал.4 от ЗПК, клаузата за лихва
и ГПР е нищожна на основание чл.19, ал.4 ЗПК.
Излага се, че в
процесния договор е уговорено, че сума от него в размер на 589,30 лева, ще се
използва за рефинансиране на договор за заем № 2770452, който не е приложен по
делото. Твърди, че такъв не съществува, както и че не са били налице
основанията за извършване на прихващане, което правило нищожна разпоредбата на
чл.3 от договора.
Особеният
представител твърди, че не е доказано ответницата да е получила остатъка от
заемната сума след направеното прихващане.
В евентуалност
твърди, че направеното плащане от 589,30 лева било напълно достатъчно за
погасяване на целия заем предвид нищожността на клаузата за неустойка.
Твърди се, че размера
на предвидената неустойка е прекомерен, поради което същата е загубила своята
обезпечителна функция и е нищожна поради противоречие със закона – чл.143,
ал.2, т.5 ЗЗД и с цел заобикаляне на чл.19, ал.4 ЗПК.
Твърди се, че
договора за цесия е антидатиран и съставен единствено за целите на
производството. Твърди се, че договора е нищожен поради непосочване на цената
на цедираните вземания и че е налице пълна нееквивалентност на престациите по
него. Поради нищожността на договора се твърди, че ищеца не е придобил права
над процесното вземание, съответно няма правен интерес от водене на настоящото
производство.
Иска се отхвърляне на
предявените искове.
Правна
квалификация на предявените искове:
Предявен е установителен
иск с правно основание чл. 422 вр. чл. 415 ГПК, с искане да бъде прието за
установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумите
описани в издадената Заповед за изпълнение на парично задължение издадена по ч.гр.д.
№ 802/2019г. на
ПРС.
Възражение за нищожност на договора
за заем на основание чл.26, ал.1, пр.1 и пр.3 ЗЗД.
Възражение за нищожност на клаузите
за неустойка ГПР, ГПЛ в договора за заем на основание чл.26, ал.1, пр.1 и пр.2 ЗЗД.
Възражение за нищожност на договора
за цесия на основание чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД.
Съдът на основание чл. 146, ал. 1, т. 5, вр. ал. 2 ГПК, указва на страните,
че съгласно чл. 153 и чл. 154, ал. 1 ГПК, всяка от тях е длъжна да установи
спорните факти, на които основава своите искания или възражения, както и
връзките между тези факти.
Съдът
на основание чл.146, ал.1, т.5 от ГПК указва
на ищеца, че носи доказателствената тежест да докаже, че между цедента и
ответника е сключен процесния договор за кредит, че цедента е изправна страна
по него, цедирането на вземането, изискуемостта на процесния вземания,
направеното прихващане на сума в размер на 589,30 лева от договора за кредит
със задължение по договор за заем № 2770452.
Съдът на основание чл.146, ал.1, т.5 от ГПК указва на
ответника,
че следва да установи нищожността на договора за кредит, на клаузите за неустойка ГПР, ГПЛ, на договора
за цесия.
Съдът
на основание чл.146, ал.2 от ГПК намира,
че ищеца не сочи доказателства за направеното прихващане на сума в размер на 589,30
лева от договора за кредит със задължение по договор за заем № 2770452.
Съдът на основание чл.140 от ГПК следва
да се произнесе по допускане на доказателствата.
Следва да бъдат
допуснати за приемане представените с исковата молба писмени доказателства,
като допустими и относими към предмета на спора, както и чгд № 802/2019 на ПРС.
Съдът намира, че
следва да се допусне исканата от ищеца ССчЕ.
Предвид направените
оспорвания на Договора за паричен заем от 08.08.2017г., Предложение за
сключване на договор за паричен заем, Рамков договор за продажба и прехвърляне
на вземания от 16.11.2010г. ведно с Приложение № 1/01.10.2018г., две
потвърждения за сключена цесия, пълномощно от 09.09.2015г., две уведомителни
писма ищецът следа да заяви дали ще се ползва от тях.
Водим от горното и на
основание чл.140 ал.1 и ал. 3 от ГПК, Провадийският районен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно
заседание на 22.07.2020 год. от 10:40
часа, за които дата и час да се призоват страните.
ДОПУСКА приложените към делото писмени доказателства
и чгд № 802/2019 на ПРС.
ДОПУСКА изготвянето на ССчЕ вещото лице, което след
като се запознае с материалите по делото и документи съхранявани в
деловодството на ищеца и на „Изи Асет Мениджмънт“ АД да отговори на следните
въпроси: какъв е остатъка от задължението на ответника по процесния договор за
заем от 08.08.2017г.; извършено ли е по счетоводни документи прихващане на сума
в размер на 589,30 лева отпусната по договора за кредит от 08.08.2017г. със
задължение по договор за заем № 2770452; да посочи процента и сумата на ГПР и
ГПЛ начислен по процесния договор за заем 08.08.2017г., както и периодите, за
които са начислени; да посочи размера на обезщетението за забава в размер на
законната лихва дължим от ответника по процесния договор за период от деня
следващ падежа на всяка една просрочена вноска за главницата до 03.06.2019г..
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на ССчЕ 200 лева вносим от ищеца в едноседмичен срок от съобщението.
ОПРЕДЕЛЯ за вещо лице Елеонора Трифонова, която да се уведоми за назначената ССчЕ след
внасяне на депозита.
УКАЗВА на ищеца в срок до
приключване на първото по делото заседание да заяви дали ще се ползва от оспорените:
Договора за паричен заем от 08.08.2017г., Предложение за сключване на договор
за паричен заем, Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от
16.11.2010г. ведно с Приложение № 1/01.10.2018г., две потвърждения за сключена
цесия, пълномощно от 09.09.2015г., две уведомителни писма и да направи
доказателствените си искания във връзка с това.
НАПЪТСТВА страните към сключването на съдебна
спогодба, медиация, извънсъдебно споразумение или друг способ за доброволно
уреждане на спора, последиците от които са по-благоприятни за тях.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че при използван способ чрез медиация,
страните могат да решат и други свои конфликтни отношения, извън предмета на
съдебния спор и сключат по тях споразумение.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че медиацията може да бъде осъществена в
Център за медиация към Окръжен съд – Варна, адрес гр.Варна, ул.„Ангел Кънчев”
№12, ет.4 , в сградата, в която се помещава СИС при ВРС.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един
месец от адреса, който са съобщили по делото или на който веднъж им е връчено
съобщение, страните са длъжни да уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение
на това задължение, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за
връчени.
ДА СЕ ВРЪЧИ ПРЕПИС от определението на страните, а на ищеца и
от отговора на исковата молба.
Определението не
подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: …………………….