НОХД № 1134/2018
год.
МОТИВИ:
Обвинението
е против подсъдимия С.А.Г. ***, ЕГН ********** за престъпления, както следва:
1. По чл.325 ал.5, във вр. с
ал.2, във вр. с ал.1 и във вр.
с чл.29 ал.1, бук.”а” от НК, а именно
затова, че на 17.12.2017 г., в с. *** ***,
общ. П., ул. „Г. С.” № 12, при условията на опасен рецидив е извършил
непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно
неуважение към обществото, изразяващи се в ругаене, блъскане, прераснало в
сбиване, както и заплахи: „Кви сте вие бе!? Кво искате, ще излезна и ще ви
размажа! Колко сте, четирима ли, ей сега влизам, взимам си пушката ми и ще ви
застрелям всичките! Дайте ми пушката, ще ги избия всичките! Сега ще видите
какво ще ви се случи!” по отношение на полицейските служители: В.И.Й. и И.Й.З.,
и двамата назначени на длъжност полицай (водач на патрулен автомобил) в група
„Охрана на обществения ред” на сектор „Охранителна полиция” към РУ- П. при ОД
на МВР- П. и полицейски служител И.Д.Ф. - старши полицай в група „Охрана на
обществения ред” на сектор „Охранителна полиция” към РУ- П. при ОД на МВР- П.,
и спрямо Х.Н.А. - стажант по конкурс за назначаване на държавна служба в МВР на
младши изпълнителска длъжност в ОД на МВР- П., съпроводени със съпротива срещу
орган на властта, изпълняващи задължения по опазване на обществения ред -
полицаи Й., З. и Ф., като по своето съдържание деянието се отличава с
изключителна дързост;
2. по чл.144 ал.3, във вр.
ал.2 и във вр. с ал.1 от НК, а именно затова,
че на 17.12.2017 г., в с. *** ***,
общ. П., ул. „Г. С.” № 12 се е заканил с убийство на длъжностни лица - В.И.Й. и
И.Й.З., двамата назначени на длъжност
полицай (водач на патрулен автомобил) в група „Охрана на обществения ред” на
сектор „Охранителна полиция” към РУ- П. при ОД на МВР- П. и полицейски служител
И.Д.Ф. - старши полицай в група „Охрана на обществения ред” на сектор
„Охранителна полиция” към РУ- П. при ОД на МВР- П., и спрямо Х.Н.А. - стажант
по конкурс за назначаване на държавна служба в МВР на младши изпълнителска
длъжност в ОД на МВР- П., при изпълнение на службата им, с думите: „Кви сте вие бе!? Кво искате, ще излезна и ще ви размажа! Колко сте, четирима ли, ей сега
влизам, взимам си пушката ми и ще ви застрелям всичките!”, като това заканване
е могло да възбуди основателен страх за осъществяването му.
В съдебно
заседание на 25.03.2019г., по реда на чл.287 ал.1 от НПК, поради съществено
изменение на обстоятелствената част на обвинението, прокурорът измени
обвинението по пункт І, като повдигна против подс.С.А.Г.
ново обвинение по чл.325 ал.5, във вр.
с ал.2, във вр. с ал.1 и във вр.
с чл.29 ал.1, бук.”а” от НК, а именно затова, че на 17.12.2017 г. в с. *** ***, общ. П., ул. „Г. С.“ № 12, при
условията на опасен рецидив е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи
обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, изразяващи се в псуване,
отказ да предостави документи за самоличност, опит за удар над полицаи, както и
заплахи: „Кви сте вие бе!? Кво
искате? Ще излезна и ще ви размажа! Колко сте, четирима
ли? Ей сега влизам, взимам си пушката ми и ще ви застрелям всичките! Дайте ми
пушката, ще ги избия всичките!” по отношение на полицейските служители: В.И.Й.
и И.Й.З. и И.Д.Ф. – първите двама назначени на длъжност полицай (водач на
патрулен автомобил) в група ООР на сектор „Охранителна полиция” към РУ при ОД
на МВР- П., а третият - старши полицай в група „Охрана на обществения ред” на
сектор „Охранителна полиция” към РУ- П. при ОД на МВР- П., и спрямо Х.Н.А. -
стажант по конкурс за назначаване на държавна служба в МВР на младши
изпълнителска длъжност в ОД на МВР-П., съпроводени със съпротива срещу орган на
властта, изпълняващи задължения по опазване на обществения ред - полицаи Й., З.
и Ф., като по своето съдържание деянието се отличава с изключителна дързост.
В съдебно заседание представителят на Районна
прокуратура-гр.П. поддържа изцяло така повдигнатите обвинения. Излага подробни
съображения по същество в хода на съдебните прения. Пледира за осъдителна присъда спрямо подсъдимия и налагане
на наказание лишаване от свобода, за всяко от двете престъпления, след което за
определяне на едно общо най-тежко наказание в размер на шест години лишаване от
свобода, което да се търпи ефективно. Пледира и за приложението на чл.70 ал.7
от НК досежно неизтърпяна част от наказание ЛС по
предходно осъждане на подсъдимия.
Подсъдимият се явява лично в съдебно
заседание и с упълномощени защитници, като не се признава за виновен по
повдигнатите му обвинения и дава обяснения, с които отрича да е извършил вменените му престъпления. Иска
да бъде оправдан.
Защитниците на подсъдимия пледират генерално
за постановяване на оправдателна присъда, поради несъставомерност
на деянията от обективна и субективна страна. Излагат подробни съображения в
тази насока. Алтернативно се пледира, че ако има извършени хулигански прояви,
то те съставляват дребно хулиганство по смисъла на УБДХ, респ. административно
нарушение. Алтернативно се пледира и това, че ако има виновно и противоправно поведение от страна на подсъдимия, то същото
би следвало да се субсумира под нормите на чл.269 или
чл.270 от НК, като престъплението би следвало да се преквалифицира и при
евентуално осъждане да се приложи разпоредбата на чл.55 от НК, като наказанието
ЛС бъде заменено с пробация.
Районният съд обсъди и прецени събраните по делото писмени и
гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, след като спази
разпоредбите на чл.301 от НПК, като прие
за установено от фактическа страна следното:
Към инкриминираната дата подс. С.А.Г. живеел
в къща, находяща се в с. *** ***, общ. П.,
ул. „Г. С.“ № 12.
Пак към тази дата той бил освобождаван
от наказателна отговорност по реда на Глава ХХVІІІ от НПК на три пъти:
с решение по АНД № 146/2012г. на РС-Сандански,
влязло в сила на 25.04.2012г., за извършено престъпление по чл.343в ал.2 от НК,
като му било наложено наказание глоба в размер на 1000 лева;
с решение по АНД № 568/2012г. на ПзРС, влязло в сила на 20.06.2012г., за извършено
престъпление по чл.343в ал.2 от НК, като му било наложено наказание глоба в
размер на 1000 лева;
с решение по АНД № 3394/2013г. на
РС-Пловдив, влязло в сила на 27.07.2013г., за извършено престъпление по чл.343в
ал.2 от НК, като му било наложено наказание глоба в размер на 1800 лева.
Отделно от това бил осъждан, както
следва:
По НОХД № 1645/2012г. на ПзРС, с присъда влязла в сила на 01.10.2012г., за
престъпление по чл.343в ал.2 от НК, извършено но 03.05.2012г., като му било
наложено наказание от четири месеца ЛС, чието изтърпяване било отложено на
основание чл.66 ал.1 от НК за изпитателен срок от три години.
По НОХД № 330/2013г. на ПзРС, с присъда влязла в сила на 30.03.2013г., за
престъпление по чл.343в ал.2 от НК, извършено на 13.09.2012г., като му било наложено наказание от осем
месеца ЛС, чието изтърпяване било отложено на основание чл.66 ал.1 от НК за
изпитателен срок от три години.
Деянията по тези две дела били извършени
при условията на реална съвкупност по смисъла на чл.25 ал.1 във вр. с чл.23 ал.1 от НК, поради което, за тези две осъждания,
на 30.03.2016г., т.е. когато изтекъл изпитателният срок по НОХД № 330/13г.,
спрямо подс.Г. настъпила реабилитация по право по
смисъла на чл.86 ал.1, т.1 от НК. Това е така, защото последващите
деяния, за които подсъдимият бил осъден след посочените две осъждания, не са
били извършени в рамките на изпитателния срок по никое от цитираните две дела,
респ. наложените по тях наказания ЛС не са бил търпени.
След това подс.Г.
бил осъждан, както следва:
По НОХД № 2295/2016г. на ПзРС, с присъда влязла в сила на 25.012017г., за
престъпление по чл.343в ал.2 от НК – извършено на 23.10.2016г. и за
престъпление по чл.316 във вр. с чл.308 ал.2 вр. с ал.1 от НК – извършено на 23.10.2016г. На основание чл.23 ал.1 от НК му било наложено
едно общо най-тежко наказание в размер на една година и два месеца ЛС, при общ
първоначален режим на изтърпяване, към което наказание било присъединено и
наказание глоба в размер на 500 лева.
С протоколно определение на ПзОС по ЧНД № 707/2017г., влязло в сила на 12.10.2017г., подс.Г. бил освободен условно предсрочно от изтърпяване на остатъка
от наказанието 1 година и 2 месеца ЛС, който бил в размер на 4 месеца и 2 дни.
С това определение и на основание чл.70 ал.6 от НК бил определен изпитателен
срок в размер на 4 месеца и 2 дни.
Деянията, предмет на разглеждане по
настоящото дело, се явяват извършени в рамките на този изпитателен срок.
Накрая подс.Г.
бил осъждан по НОХД № 1097/2017г. на ПзРС, с присъда
влязла в сила на 29.06.2017г., за престъпление по чл.144 ал.3 от НК, извършено
на 29.01.2017г., като му е наложено наказание пробация
с мерки по чл.42а ал.2, т.1 и т.2 от НК за срок от две години.
На 16-ти срещу 17-ти декември 2017
година, под. С. Г. бил в дома си заедно със своя баща – св. А.Н., своята сестра
– св.В.Г. и жената, с която съжителствал на семейни начала – св.Г.С.. В дома им
имало и гости, като всички се черпели с храна и алкохол и се веселили. Слушали
музика от озвучителна тонколона. Около полунощ гостите си тръгнали, като в
къщата останали само подсъдимия и неговите близки. Те продължили да се веселят,
а музиката, която слушали, била изключително силна, респ. нарушавала нощната
тишина и се чувала в съседство от дома им. По този повод съседите на подсъдимия
– свидетелите Е.Г. и Л.Г. /майка и син/, на 17.12.2017г. в 02:04:40ч. и в 02:18:05ч. позвънили последователно,
на два пъти, на телефона за спешни повиквания 112, като подали сигнал с
оплакване, че високата музика им нарушава спокойствието. Сигнал за същата
висока музика бил подаден на тел. 112 и в 02:25:45ч., но тогава обаждащият се
не се представил с името си.
Във връзка с подадения сигнал, на
17.12.2017г., около 02:30 часа, дежурният в РУ МВР-П. изпратил на място
автопатрул от управлението, който да вземе отношение.
Пред дома на подсъдимия, с обозначен
полицейски автомобил, пристигнали свидетелите - В.Й., И.З., И.Ф. и Х.А.. Всички
били облечени с полицейски униформи, т. к. към този момент първите двама били
назначени на длъжност полицай (водач на патрулен автомобил) в група „Охрана на
обществения ред” на сектор „Охранителна полиция” към РУ при ОД на МВР- П., а
третият - старши полицай в група „Охрана на обществения ред” на сектор
„Охранителна полиция” към РУ- П. при ОД на МВР- П.. Св. Х.А. пък бил стажант по
конкурс за назначаване на държавна служба в МВР на младши изпълнителска
длъжност в ОД на МВР-П..
След пристигането пред дома на
подсъдимия полицейските служители излезли от автомобила и застанали пред
дворната врата, като най-близко до нея били Ф. и З., зад тях – Й., а накрая,
близо до патрулния автомобил, бил А..
Намиращите се в къщата забелязали пристигането
на полицейските служители, като в един момент всички излезли на двора.
Полицаите започнали разговор, който се водел през неплътната дворна врата и
декоративна ограда. След като се представили те пояснили, че са изпратени по
сигнал на граждани за високата музика, която се чувала от дома на подсъдимия,
след което наредили музиката да бъде спряна.
Подс.С.Г. в този момент бил значително пиян поради изпитото
преди това голямо количество алкохол. За това говорел и фактът, че в студеното
време бил излязъл на двора облечен само с анцуг, гол от кръста нагоре и бос –
по чорапи. Той се припознал със св.Ф., твърдейки, че това бил полицейски
служител, който го бил пребил в началото на годината. Св.Ф. обяснил на подсъдимия, че греши, т.к.
не го познава и го вижда за пръв път, след което му казал да спре музиката и да
представи личната си карта. Това още повече вбесило подсъдимия, който започнал
да ръкомаха и псува по адрес на полицаите. Заявил, че няма да спре музиката и
да представи личната си карта с думи от рода на: „Ебете си майката, няма да дам
лична карта”. Междувременно обаче музиката била спряна от някой от близките му.
Веднага след това подс.Г.
се обърнал към полицейските служители с думите: „К'ви
сте вие бе!? К'во искате? Ще излезна
и ще ви размажа! Колко сте, четирима ли? Ей сега влизам, взимам си пушката ми и
ще ви застрелям всичките!”. Обърнал се и
към своите близки с думите: „Дайте ми пушката, ще ги избия всичките!”. Изричайки тези думи той се насочил и влязъл в
къщата си последван от свидетелките Г. и С., които се опитвали да го успокоят и
вразумят. Бащата на подсъдимия останал
на двора и казала на полицаите, че по принцип синът му е кротък човек, но сега
бил пиян. Полицейските служители чували гласовете на подсъдимия и двете
свидетелки, които идвали от вътрешността на къщата. Женските гласове казвали думи от рода на „С.
бе, С. … недей”, а той отвръщал с думи от рода на „Стига ма, остави ме ма, дай
ми пушката, ще ги изтрепя”.
Секунди след това подс.Г.
излязъл от къщата, като в него, от двете му страни, се били вкопчили
свидетелките Г. и С., които го дърпали и възпирали с цел да не продължи с
по-нататъшна агресия към полицаите. В този момент полицейските служители
забелязали, че подсъдимият не държи пушка в ръцете си, но не знаели дали не е
взел някакво друго оръжие, като например пистолет или нож, с което да опита да
изпълни заканата, която преди това бил отправил - да ги изтрепе. По този повод
те били със заострено внимание за евентуално нападение или стрелба. Св.Й. дори
се отдръпнал още по-назад от дворната врата, привел се и бил готов да легне
изцяло на земята или да бяга, за да не бъде засегнат от подсъдимия ако започне
да стреля. Св.З., който бил по-близо до врата, също бил уплашен от отправената
закана, поради което заел подобна на Й. отбранителна позиция.
В този момент подс.Г.
успял да се отскубне от държащите го жени, достигнал до дворната врата и я
отключил. Веднага след това преминал през вратата и със свити в юмруци ръце замахнал към свидетелите З. и Ф., като последният бил
най-близо до вратата. Полицейските служители обаче се отдръпнали светкавично,
за да избегнат удар, а подсъдимият, поради употребения алкохол и инерционната
сила от замахването, политнал и паднал по очи на цимента пред дворната врата. По
този начин се самонаранил в областта на лицето. Полицаите З., Ф. и Й. незабавно
се насочили към подсъдимия, за да му поставят белезници докато бил на земята.
Той обаче започнал да се дърпа, рита и върти с лице към земята. По този начин
допълнително се самонаранил. В крайна сметка, след известна борба полицаите
успели да поставят белезници на ръцете на подсъдимя,
след което казали на близките му да свалят от него златните накити и да му
донесат връхна дреха и обувки. Това било сторено от св.С.. След това
полицейските служители повикали за съдействие свои колеги, които да откарат
задържания Г. ***, т. к. в първия патрулен автомобил били общо четири човека.
На място пристигнал автопатрул от РУ-П., в който били
свидетелите Т.И. и Р.Г.. Те откарали подс.Г. ***,
където да бъде прегледан от лекар, който да даде становище, дали здравословното
му състояние позволява да бъде задържан за 24 часа по ЗМВР. Св. П.К. – лекар в
посоченото болнично заведение, извършил медицински преглед на подсъдимия,
направил изследвания за нивото на кръвната му захар, т. к. Г. споделил, че е
диабетик, след което дал становище, че състоянието му позволява да бъде
задържан. Подс.Г. бил отведен в сградата на РУ-П.,
където по силата на Заповед с рег. № 522/17.12.2017г. за задържане по чл.71
ал.1, т.2 от ЗМВР, престоял до 01.50 часа на 18.12.2017г., когато бил
освободен.
По повод на всичко това било отпочнато
настоящото наказателно производство.
Горната фактическа обстановка съдът възприе изцяло въз
основа на показанията на свидетелите И.Ф., В.Й., И.З., Х.А., Л.Г., Е.Г., Г.Г., частично от тези на свидетелите Р.Г., Т.И. и П.К. –
всички дадени в съдебната фаза на процеса, частично и от показанията на
свидетелите В.Г., Г.С. и А.Н. – дадени в досъдебната
фаза на процеса и приобщени към доказателствения материал по реда на чл.281 от НПК, а също и писмените доказателства, инкорпорирани в доказателствения
материал по делото по реда на чл.283 от НПК.
Още тук е мястото да се посочи, че показанията на
свидетелите Р.Г., Т.И. и П.К. не заслужават задълбочено обсъждане, т. к. не
допринасят много за разкриване на фактите, включени в предмета на доказване. Първите
двама са полицейските служители, които са били повикани за съдействие и
откарване на задържания вече Г. ***. Те са пристигнали пред дома на подсъдимия,
когато вече той е бил с поставени белезници и не са възприели развилите се
преди това събития. Техните показания имат значение само за това, че са
възприели видимо нетрезвото състояние, в което е бил подсъдимия, както и че
първоначално бил гол, което се отрича от подсъдимия и близките му, а св.И. си
спомня и че в негово присъствие Г. е отправял обиди към колегите му, макар да
не успя да възпроизведе в конкретика такива.
Показанията на св.К. пък имат отношение към това, че
здравословното състояние на подсъдимия е позволявало неговото задържане по
ЗМВР. При разпита на този свидетел в с.з. на 13.05.2019г. съдът има възможност
за първи път да установи, че подсъдимият всячески се стреми да лъже. Това е
така, защото по време на разпита на свидетеля, подс.Г.
се възползва от възможността да даде кратки обяснения, като заяви, че наистина
бил прегледан от д-р К. по повод на задържането му, но отрече да му е правен
обстоен медицински преглед и най-вече да са били правени изследвания за нивото
на кръвната му захар. Посочи, че единствено му било премерено кръвното
налягане. В допълнителен разпит на св.К.,
в същото съдебно заседание, той поясни, че след твърденията на подсъдимия в
горния смисъл е излязъл от съдебната зала и провел телефонен разговор със
служител в „СО” при „МБАЛ П.”, който направил справка и се установило, че
кръвната захар на Г. е била изследвана и резултатът е бил 13 ммол/л. Това се потвърди и от приетите като писмени
доказателства по делото медицински документи /л.237-242 от материалите по
съдебното дело/, изискани от „МБАЛ П.” и най-вече от фиш за преглед на пациента
С.Г., който в графата „Изследвания” съдържа отбелязването „КЗ”, която
абревиатура св.К. поясни, че означава кръвна захар. Потвърди се и от документа наименован „Резултати от изследвания”, от който е видно, че
в 03:16:31ч. на 17.12.2017г. на подс.Г. е било
проведено изследване на нивото на кръвната захар, като показанието е било 13 ммол/л, като св.К. поясни, че тези стойности не са били
несъвместими със задържането на лицето.
Съдът кредитира изцяло показанията на
свидетелите И.Ф., В.Й., И.З., Х.А., Л.Г., Е.Г. и Г.Г.,
т. к. намери същите за изключително последователни, непротиворечиви и взаимно
допълващи се, респ. установяващи конкретните обстоятелства във връзка с престъпната
деятелност на подсъдимия. Между тези свидетели няма никакви съществени или
смущаващи противоречия по основните факти, включени в предмета на доказване – отправянето
на закана с убийство от Г. към полицейски служители и извършените от него
хулигански действия, с които е нарушил грубо обществения ред и е изразил явното
си неуважение към обществото.
Вярно е, че свидетелите И.Ф., В.Й. и И.З.
са полицейски служители в РУ-П., а св. Х.А. към инкриминираната дата е бил стажант
по конкурс за назначаване на държавна служба в МВР - на младши изпълнителска
длъжност в ОД на МВР-П.. Това обаче по никакъв начин не ги превръща в заинтересовани
свидетели и то в посока на обвинителната теза. Те нямата никакъв личен мотив да
уличават подс.Г. като му приписват поведение или
деяние, което обективно той да не е извършил. Да, те и четиримата се явяват
пострадали от престъпленията на подс.Г. и най-вече от
това по чл.144 от НК, но тяхната обективност и незаинтересованост по делото
пролича на първо място от това, че никой от тези пострадали не пожела да
предяви против подсъдимия граждански иск или да се конституира като частен обвинител.
На второ място, няма никаква обективна
причина горните четирима да си измислят и лъжат за това, че подсъдимият им се е
заканил с убийство и хулиганствал спрямо тях, по описания по-горе начин, ако
това действително не е било така. Не бива да се забравя, че четиримата са били
изпратени в дома на подсъдимия от дежурния в районното управление по сигнал на
граждани за висока музика. Тяхната цел е била единствено да разпоредят спиране
на високата музика, респ. възстановяване на нощната тишина, спокойствието на
гражданите и като цяло обществения ред. Ето защо и в случай, че подс.Г. не бе проявил агресия към тях по вече описания
начин, а се бе съобразил с тяхното разпореждане за спиране на музиката,
предоставяне на документ за самоличност и т.н., то не би имало никаква
обективна причина полицейските служители да усложняват нощното си дежурство. Не
би имало нито причина, нито необходимост, те да пристъпят към задържане на
лицето, което е един отговорен и формален процес, свързан в повечето случаи,
както и настоящия, с употреба на физическа сила и помощни средства, с отвеждане
на лицето за медицински преглед, извършване на обиск, документално оформление
на всяко от тези действия и т.н.
На трето място, съдът изцяло се довери
на горните четирима свидетели, т. к. техните показания в значителна степен се
подкрепиха и от тези на свидетелите Е.Г., Г.Г. и
най-вече на Л.Г. /съседите на подсъдимия подали сигнал за високата музика на
тел 112/, т. к. тези трима свидетели съдът намери за абсолютно незаинтересовани
от изхода на делото.
На последно място, но не по значение,
показанията на свидетелите Ф., Й., З. и А. в немалка степен бяха подкрепени и
от дадените в ДП показания от свидетелите В. Г., Г. С. и А. Н., на които съдът
даде вяра в по-голя степен, в сравнение с показанията на последните трима
дадени в съдебната фаза, но за това съображения ще бъдат изложени по-долу.
Обобщено казано, от показанията на
свидетелите Ф., Й., З. и А. стана категорично ясно, че на инкриминираната дата,
след пристигането им пред дома на подс.Г., последният
е проявил агресия към тях по подробно описания по-горе начин. Първоначално е
отказал да изпълни нареждането да спре високата музика, която все още се чувала
около 02.30 часа. Това се отрича от подсъдимия и неговите близки, които
единодушно твърдят, че музиката била спряна около 00.30 часа, когато гостите им
си тръгнали. Този факт обаче е откровена лъжа, т. к. се опровергава от
показанията на свидетелите Е.Г., Г.Г. и Л.Г., които
сочат, че силната музика се е чувала до пристигането на полицаите, а ако това
не е било така, то не би имало причина св. Е. Г. и св. Л. Г. да звънят на тел.
112 и да подават сигнал за високата музика на 17.12.2017г., съответно в 02:04:40ч. и в 02:18:05ч., за което пък е
налице неоспоримо писмено доказателство /виж
справка от началник РЦ 112-Кърджали на лист 70 от ДП/.
Пак от показанията на полицейските служители стана
ясно, че Г. отказал да представи
документ за самоличност и псувал полицаите с думи от рода на: „Ебете си
майката, няма да дам лична карта”. След
това се обърнал към полицейските служители с думите: „К'ви
сте вие бе!? К'во искате? Ще излезна
и ще ви размажа! Колко сте, четирима ли? Ей сега влизам, взимам си пушката ми и
ще ви застрелям всичките!”. Обърнал се и към своите близки с думите: „Дайте ми
пушката, ще ги избия всичките!”. Установи
се безспорно и това, че след вербалната закана влязъл за кратко в дома си, след
което излязъл отново, отключил дворната врата и направил опит да нанесе юмручни
удари над З. и Ф., който стояли най-близо до вратата. Веднага след това паднал
на земята и оказал съпротива при арест.
Тези обстоятелства, освен от полицаите, били възприети
и от св.Л.Г.. От неговите основни показания, както и от проведената очна ставка
между него и подсъдимия, сатана ясно, че свидетелят е наблюдавал събитията пред
дома на подсъдимия, като се намирал в стая в дома си, който е съседен на дома на
С.Г.. Св. Л.Г. бе категоричен, че пред полицаите подс.Г.
бил „буен” и казвал към някой от близките си „Дайте пушката, ще им еба майката”.
Бе категоричен и за това, че когато излязъл през дворната врата, подс.Г. замахнал с ръка към
стоящите в близост полицаи, но свидетелят не успял да види дали ударил или не
някого. Л.Г. сочи, че веднага след това подсъдимият би свален на земята, но свидетелят
не можел да наблюдава какво се случва след това, т. к. неговата дворна врата
закривала видимостта към самата земя, непосредствено пред вратата на подсъдимия.
Да, показанията на свидетелите Ф., Й., З. и А. не са
напълно идентични по всички заявени от тях факти. Така например последните
трима не конкретизираха псувня отправена от подсъдимия към тях. Това направи
св.Ф., който в основания си разпит заяви, че подсъдимият ги е псувал /без да
цитира израз/, а в очната ставка между него и свидетелите В. Г. и Г. С. цитира
псувнята по следния начин: „Ебете си майката, няма да дам лична карта”. Според
показанията на св.З., когато пристигнали музиката се чувала от тонколона, която
била на двора до къщата, а според останалите негови колеги музиката се чувала
от вътрешността на къщата. Контекста на цитираната от св.Ф. псувня пък се
разминава с този на цитираната от св.Л.Г., според който подсъдимият казал:
„Дайте ми пушката, ще им еба майката”. Всички тези разминавания обаче са
незначителни и напълно обясними с изминалия дълъг период от време от момента на
събитията до момента на депозиране на показания от всеки свидетел. Отделно от
това, тези разминавания навеждат на мисълта, че всеки от свидетелите
възпроизвежда добросъвестно тези факти, които счита, че е възприел обективно,
защото принципно не би имало никакво причина посочените свидетели, най-вече
полицейските служители, да стиковат своите показания до степен на пълна
идентичност. Те обаче на са направили това, именно защото не са недобросъвестни
и не желаят на всяка цена да подкрепят обвинителната теза.
Съдът не кредитира обясненията на подс.
С.Г., т.к. те не са източник на доказателства за фактите от обективната
действителност, а израз на защитна теза, макар и недобре обмислена. Съдът не
даде вяра и на показанията на свидетелите от близкия родствен кръг на
подсъдимия, които съставляват втора група гласни доказателства, а именно В.Г., Г.С. и А.Н., които те депозираха в съдебно заседание, т.к.
тяхната заинтересованост очевидно ги мотивира да подкрепят защитната версия на
подсъдимия.
Обобщено казано, подс.Г. и
втората група свидетели еднопосочно твърдят, че горният не се е заканвал на
полицаите, че ще вземе пушка и ще ги изтрепе, не ги е псувал, не е бил
агресивен и не е правел опит да удари с юмруци някой от тях, а напротив -
самият той бил станал жертва на непредизвикано с нищо полицейско насилие.
Според подсъдимия и горните трима свидетели, музиката
в дома им била спряна около 00.30 часа, когато си отишли гостите им. Това е
първото невярно твърдение, т.к. и по-горе се спомена, че ако музиката не е била
така силна и не е нарушавал спокойствието на гражданите, то св.Л.Г. и неговата
майка не биха подали на два пъти сигнал за това на тел. 112 след 02:00 часа.
Освен това, твърдението им в горния смисъл се опровергава от показанията на
свидетелите Ф., Й., З., А., Е.Г., Л.Г. и
Г.Г.. Не може да не направи впечатление заявеното от
последния, че имал чувството, че се свири в неговата стая.
Пак според подсъдимия и тримата свидетели от неговия
родствен кръг, при излизането на двора С.Г. не бил гол от кръста нагоре и бос,
а бил с тениска и по пантофи. Обстоятелството дали подсъдимият е бил гол от
кръста нагоре и бос – по чорапи, макар и неотносимо досежно предмета на доказване по делото, има отношение към
преценката на достоверността на събраните гласни доказателства относно този
факт. В конкретният случай подсъдимият и роднините му отричат да е бил гол и
бос, защото това обстоятелство ще засили убеждението, че е излязъл така в
студеното време, т. к. е бил много пиян, а и защото така е демонстрирал стремеж
за себеизтъкване пред полицаите, т. е. демонстрирал е
нулев респект пред тях. Фактът обаче, че е бил гол и бос се установи
категорично не само от разпитаните полицаи, но и от св.Л.Г., който го е видял с
очите си, както и от св.Е.Г., на която синът й Л. казал в последствие, че
подсъдимият е бил гол.
Все така единогласно подсъдимият и свидетелите В. Г.,
Г. С. и Ат. Н. сочат в показанията си в съдебно заседание, че С.Г. не се е
заканвал на полицаите, че ще вземе пушка и ще ги изтрепе, а напротив, твърдят,
че един от полицаите го нарекъл ербап и му предложил
ако иска да вземе пушка и да излезе навън при тях на улицата. В това няма
никаква житейска логика и смисъл. Тук отново следва да се подчертае, че
полицаите посещават дома на подсъдимия служебно, т. е. за да си свършат
работата, като преустановят звученето на силната музика, възстановят нощната тишина
и осигурят спокойствието на гражданите. Защо им е в такава ситуация да
провокират конфликт, ескалация на напрежението и то с подстрекаване на
подсъдимия да вземе пушка и да тръгне срещу тях!? Кой разумен човек, още повече
полицейски служител и то по време на нощно дежурство, би поискал нещо такова!?
Отговорът е недвусмислен - никой.
Отново еднопосочно подсъдимия и неговите родственици твърдят, че при излизането на С.Г. от дворната
врата, незабавно и абсолютно безпричинно, той бил ударен от някой от полицаите
зад врата/в тила, при което бил повален на земята по очи, след което бил
жестоко пребит. Отричат той да е замахвал и да искал да удари някой от
полицаите.
В същото време, не убягна от вниманието на съда, че
подсъдимият сочи, че бил ударен с пистолет зад врата, като това той съобщава за
първи път в очната ставка проведена между него, Ф. и З., т.е. не казва, че е
бил ударен с пистолет в разпита като подсъдим, където само сочи, че бил ударен
в тила. Това е мека казано смущаващо, т.к. ако наистина е бил ударен с
пистолет, то няма как С.Г. да пропусне да спомене този факт при даване на
подробни обяснения, а да се сети за него едва при провеждане на очна ставка.
Според показанията на бащата на подсъдимият обаче,
който сочи, че бил близо до дворната врата, при излизането синът му бил ударен
по тила и паднал на земята. Св. Ат. Н. не сочи този удар да е бил с пистолет, а
казва, че след това, когато вече му поставяли белезниците, един полицай бил
опрял пистолет на врата на подсъдимия.
На свой ред свидетелките В.Г. и Г.С. също сочат, че
при излизането от вратата подсъдимият бил ударен от един полицай безпричинно по
тила и повален на земята, но не споменават нищо за пистолет, т. е. да е бил
ударен с пистолет по тила, нито че в последствие му бил опрян такъв зад врата.
Само тези разминавания между подсъдимия и
коментираните трима свидетели са достатъчни да се изключат като недостоверни
твърденията им в горния смисъл. За заявения безпричинен удар в тила на подсъдимия
обаче следва да се спомене и нещо друго, но много важно. Ако казаното от
горните четирима е вярно, то значи, че ударът по тила/врата на подсъдимия,
независимо дали е бил с гола ръка или с пистолет държан в ръка, трябва да е бил
достатъчно силен, че да го повали на земята. Ако пък е бил толкова силен, то от
него неминуемо е щяла да остане следа под формата на телесно увреждане /оток, кръвонасядане, хематом/ в областта на тила или основата на
главата. В същото време, видно от приетото като писмено доказателство СМУ №
114/2017г. /л.47-48 от ДП/ издадено на подсъдимия от съдебен лекар, в него няма
описано телесно увреждане по главата и шията, а това е така, защото такова не е
било констатирано, т. к. не е съществувало. Това също е поредното достатъчно
основание да не се вярва на подсъдимия и неговите родственици,
които несъмнено лъжат и относно горните факти.
На следващо място трябва да се коментира и това, че
според обясненията на подсъдимия и показанията на втората група свидетели, след
като С.Г. бил повален на земята и жестоко бит от полицаите, последователно били
набити и неговите баща и сестра – свидетелите Ат. Н. и В. Г., докато се
опитвали да го предпазят. Специално св. В. Г. сочи в разпита си, че се опитала
да хване откъм гърба един от полицаите и да го издърпа от брат й /в очната
ставка с Ф. и С. пояснява, че този полицай бил именно Ф./. Заявява, че
издърпаният от нея полицай още с обръщането си й нанесъл удар с юмрук в носа,
потекло й кръв и „се залепила на външната врата”. Почнала да крещи към
полицаите да оставят брат й, а те
започнали да бият баща й, който бил легнал върху С.Г. и опитвал да го
предпази. Сочи, че след това тя на няколко пъти се опитвала да излезе на
улицата и да брани брат си от ударите на полицаите, но всеки път била удряна с
шамари, юмруци и ритници от полицаите. Така твърди и св.Г.С., която сочи, че
полицаите били много В. и бащата на С., като уточнява, че само нея не са били.
Така твърди и покойният вече Ат. Н.. Според него той се опитал да легне върху
сина си, за да го предпазва от ударите на полицаите, но един полицай го хванал
и ударил в стена.
Първо следва да се каже, че ако всичко това е вярно,
то би следвало и за бащата на подсъдимия да е било издадено, респ. представено
по делото СМУ за причинени телесни увреждания на инкриминираната дата, както
такива са представени за подсъдимия и св.В. Г. /л.47-л.50 от ДП/. Очевидно е за
настоящия съдебен състав, че подсъдимият и неговото семейство са положили
достатъчно усилия да създадат внушение, че на инкриминираната дата са били
жертви на непровокирано с нищо полицейско насилие. Именно за това подс.Г. и сестра му са се снабдили с посочените две СМУ, но
в същото време св. Ат. Н. не е. Това обаче може да се обясни с факта, че той не
е имал никакви телесни увреждане, защото не е бил бит, нито дори еднократно
ударен, от който и да е полицейски служител.
Относно твърденията за нанесен побой над св.В.Г.
следва да се каже, че според настоящия съдебен състав тя не е била така жестоко
пребита, както се сочи по време на задържането на брат й, докато опитвала да го брани. Г. сочи, че й били
нанесени множество удари по лицето с юмруци и шамари, както и ритници с крак по
тялото, на няколко пъти. В същото време, в издаденото за нея СМУ № 113/2017г. е описано само едно
увреждане по главата, под долния клепач на лявото око – зеленикаво кръвонасядане с размери 2.5 х 1.5 см и кръвонасядане
по носната пирамида, т.е. в близост до окото. От това може да се заключи, че
действително св. В. Г. е била ударена /както сочи в показанията си/ от един полицай, когато тя го дърпала, за да
го отстрани от брат й, докато се правели опити да му се поставят белезници.
Този удар обаче е бил нанесен от полицая или неволно, при рязкото му обръщане
към дърпащата го Г., или с цел самозащита, доколкото е било вероятно полицаят
да е възприел дърпането откъм гърба му като нападение.
Накрая следва да се коментира и това, че действително
в СМУ № 114/2017г., издадено за подс.С.Г., са описани
множество увреждания по дясна вежда, долен клепач на дясно око, охлузване по
челото над дясна вежда, гръден кош, лява гръбна
половина, дясна лопатка, поясна област, охлузвания по
десен лакет и ляво коляно. Стана обаче вече ясно,
т.к. подробно се е описа и по-горе, че подс.Г. се е
самонаранил първо, като паднал по очи на цимента след замахването за удар над Ф.
и З., а след това и при оказаната съпротива да му бъдат поставени белезниците. Имало
е известно време борба между него и полицаите Ф., З. и Й., при което те са
употребявали физическа сила, надвесени над гърба на Г., с цел поставянето на
белезници. Вероятно той е бил притискан от надвесените над него полицаи, било
то с ръце и/или крака, в областта на гърба, гръдния кош и поясната
област, когато се е въртял, дърпал и ритал в опит да осуети поставянето на
белезниците. Очевидно е, че всички тези констатирани при него увреждания могат
да бъдат получени, както при падането, така и при последвалата борба между него
и полицаите, до момента на поставянето на белезниците. За това говори
недвусмислено и фактът, че част от уврежданията съставляват охлузвания – чело
над дясна вежда, десен лакет и ляво коляно, като едва
ли може да има съмнение, че охлузването се причинява при триене на кожата с друг
предмет с груба повърхност, а не при директен удар над тялото.
Дори хипотетично да се допусне и това, че някои от
описаните увреждания на Г. са му бил причинени умишлено от полицейски служител,
то съдът не намери основание да приеме, че те са причинени по начина описан от
него и неговите родственици, имено защото се изложиха
подробни разсъждения за недостоверността на техните твърдения. Нещо повече,
дори самият подсъдим твърди, че бил бит от полицаи /без да ги персонализира/ и
след като вече бил задържан в районното управление. Всичко това е достатъчно да
се приеме, че не отговаря на истината твърдението, че подсъдимият и негови
роднини са били подложени на необосновано и непровокирано с нищо полицейско
насилие от пристигналите пред дома им полицейски служители.
Съдът даде в по-голяма степен вяра на показанията на
свидетелите В.Г., Г.С. и А.Н., дадени от тях в ДП и
приобщени към доказателствения материал чрез прочитането им по реда на чл.281
от НПК. Това е така, защото тези им показания съответстват в една немалка
степен на показанията на свидетелите Ф., З. , Й., А. и Л.Г., на които както
вече се посочи, съдът даде пълна вяра.
Обобщено казано, в показанията си от ДП родствениците на подсъдимият потвърждават на първо място
това, че С.Г. бил много пиян, нещо което отричат в съдебната фаза с твърдението
едва ли не, че бил в състояние, съответстващо на нормална употреба на алкохол. Така
например според св. В.Г. брат й бил „много пиян”, като уточнява, че бил пил
вино и уиски. Според Г.С. подсъдимият бил много пиян. Тя буквално сочи: „С. пи
уиски, вино и пак уиски. Напи се доста”. Св.Н. пък заявява: „Синът ми пи ракия,
вино и бира”, а също: „Чух, че С. вика силно по полицаите, беше много пиян и не
можеше да се контролира”.
Фактът, че подсъдимият е бил в състояние на сериозно
алкохолно опиване напълно съответства на показанията на разпитаните полицейски
служители.
Пак от показанията на горните трима от ДП стана ясно и
това, че музиката в дома им не е била спряна около 00.30 часа, както твърдяха в
съдебно заседание. Тук те сочат, че музиката свирела до към 02.00 часа, което в
по-голяма степен съответства на показанията на полицейските служители и
свидетелите от сем. Г..
Накрая, от показанията на тримата свидетели в ДП става
ясно и това, че подс.С.Г. е имал необосновано
агресивно поведение и е отправил действително вербална закана с убийство към
пристигналите по сигнала за високата музика полицаи. Това пък отново напълно
съответства на показанията на свидетелите Ф., З., Й., А. и Л.Г..
Така например св. В.Г. сочи в ДП буквално следното:
„Брат ми С. попита полицаите защо са тука, като обясниха, че са на сигнал за
висока музика, след което ги попита какъв е проблемът, че пуска музика и тогава
те обясниха, че не може да пуска музика и да не се прави на интересен. С.
Тогава каза „Аз сега ще влезна да взема пушката”, след което той влезна и вътре
в къщата …”.
Св. Г.С. пък сочи в ДП буквално следното: „ С. започна
да крещи. Крещеше си нещо, беше много пиян и нещо викаше от рода на „Ще влезна
вътре, ще взема пушката и ще излезна да ви изтрепя”,
но той беше много пиян, въобще не знаеше какво прави. Аз му викам „Каква пушка
като нямаш, я ти какво говориш”. Той тръгна да влиза вътре в къщата, а ние с В.
го държахме. После пак тръгна да излиза навън и почна да вика върху мен и В.. Ние го изпуснахме и той отиде към входната
врата на двора …”.
Св. А.Н. пък заявява: „Чух, че С. вика силно по
полицаите, беше много пиян и не можеше да се контролира. Викаше им „За какво
сте дошли”, те му обясниха, че имало оплаквания за висока музика. С. им каза,
че ще извади пушката, но каква пушка като ние нямаме, не знам. Каза им „Ще
изкарам пушката и сега ще видите”. В. и Г. се опитваха да спрат С., но той се
дърпаше и успя да се отскубне от жените”.
Факт е, че след прочитането на показанията на тримата
свидетели от ДП св. В. Г. отрече да е било вярно, че брат й се заканил на
полицаите, че ще отиде да вземе пушка, като отрече да било вярно и това, че
след заканата влязъл в къщата. Отрече брат й да бил много пиян, а посочи, че
бил подпийнал, но не до степен да залита и говори
глупости. Заяви, че разследващият полицай в ДП й бил прочел протокола за разпит
и тя го подписала, но не й бил прочел действително записаното в протокола, а
друго й казвал и четял.
В това обяснение на В. Г. няма никаква житейска
логика. Първо, няма причина разследващият полицай да й чете протокола за разпит
от ДП, т. к. тя е грамотна, дори в самия протокол е посочила, че е с основно
образование. Второ, ако е имало нужда протоколът за разпит на св.Г. да й се
чете, то това обстоятелство щеше да бъде отразено в самия протокол, както е
направено в протокола за разпит на св.С., проведен непосредствено след разпита
на Г.. От разпита на св.С. се вижда и това, че разследващият полицай е имал
друг подход в случаите, когато е трябвало да се чете протокол за разпит на
разпитан свидетел. Става ясно, че разпитите са направени в дома на подсъдимия и
неговите близки, като в този момент там е била и другата сестра на подсъдимия –
С.А. Л.. Именно на нея разследващият полицай е дал възможност да прочете протокола
за разпита на св.С., т.к. очевидно тя е заявила, че не може да го прочете. Ето
защо, ако наистина е следвало да се чете и протоколът за разпита на св.Г., то
неминуемо това е щяла да стори другата сестра на подсъдимия, а не разследващият
полицай, както твърди Г.. Всичко това налага извода, че св.В.Г. е прочела сама
протокола си за разпит от ДП и е била съгласна с неговото съдържание, заради
което го е и подписала.
След прочитането на протокола за разпит от ДП св.Г.С.
потвърди, че действително тя е казала всичко записано в него, включително и за
заканата с пушката, подробно цитирана по-горе. Поясни, че не може да чете и
затова другата сестра на подсъдимия /посочената вече С.Л./ й прочела протокола.
Заяви обаче, че казала всичко това в ДП, т.к. била под стрес или както самата
свидетелка се изразява „бях много тресирана /в думата няма правописна грешка, а се цитира буквално
– бел. моя/ и уплашена”.
Това обяснение на св.С. също е лишено от логика.
Наивно би било да й се повярва, че е била под такъв голям стрес на 17.12.2017г.
от 17.30ч. до 18.00ч., когато е бил проведен нейният разпит, първо защото
инцидентът отдавна е бил приключил, доколкото се е развил около 02.30 часа,
предишната нощ. На второ място, вече бе посочено, че разпитът е проведен в дома
на подсъдимия, в който и С. живее с него на семейни начала, т. е. в т.
нар. семейна среда. Трето, на разпита на
С. е присъствала и другата сестра на подсъдимия, която както стана ясно накрая
й е прочела и самия протокол. Казано с други думи, не е имало никакви обективни
причини, още по-малко стресови фактори, които да станат причина С. да каже
нещо, което не е вярно. Очевидно е за настоящия съдебен състав, че тя е казала
в протокола за разпит от ДП в по-голяма степен истината, отколкото прави това в
показанията си в съдената фаза на процеса.
След прочитането на протокола за разпит от ДП св. А.Н.
също потвърди, че действително той е казал всичко записано в него, но в същото
време отрече истинността на прочетеното. Поясни, че бил казал всичко записано в
протокола от ДП, но изрази предположение, че бил под натиск или както сам той
се изрази „може под натиск да съм го казал”. Веднага след това заяви, че не под
натиск, а от уплаха бил казал записаното в протокола, но същевременно не даде
конкретни сведения от кого и по какъв начин е бил притискан или плашен. Накрая
посочи, че бил подписал протокола, за да бъде освободен сина му.
Тези меко казано несериозни и голословни твърдения на
свидетеля дадоха основание на съда да приеме, че той е казал в ДП истината в
по-голяма степен отколкото направи това в съдебната фаза на процеса. Тук също
важат с пълна сила съжденията изложени по-горе относно разпита в ДП на св.С.,
т. к. и разпита на св.Н., проведен непосредствено след разпита на С., е направен в семейната му среда, в
присъствието на негови близки и без каквито и да било данни за упражнено над
него психо-физическо въздействие.
С оглед на всичко казано до тук съдът прие, че в
показанията си от ДП свидетелите Г., С. и Н. са казали истината в по-голяма
степен, отколкото направиха това в съдебно заседание. Единственото, за което не
може да им се вярва и което също е отразено в протоколите за разпит от ДП,
макар и по-лаконично, е това, че след като С.Г. излязъл през дворната врата той
бил подложен на непровокирано от негова страна полицейско насилие. По този
въпрос вече бяха изложени пространни съображения по-горе.
С оглед на всичко казано до тук и при така установената
фактическа обстановка съдът намира, че от обективна и субективна страна
подсъдимият е осъществил престъпните
състави, както следва:
1.
по чл.325 ал.5, във вр. с ал.2, във вр. с ал.1 от НК и във вр. с
чл.29 ал.1, бук. ”а” от НК, като на 17.12.2017 г., в с. *** ***, общ. П., ул. „Г. С.” № 12, при
условията на опасен рецидив е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи
обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, изразяващи се в псуване,
отказ да предостави документи за самоличност, опит за удар над полицаи, както и
заплахи: „Кви сте вие бе!? Кво
искате? Ще излезна и ще ви размажа! Колко сте, четирима
ли? Ей сега влизам, взимам си пушката ми и ще ви застрелям всичките! Дайте ми
пушката, ще ги избия всичките!” по отношение на полицейските служители: В.И.Й.,
И.Й.З., И.Д.Ф. и спрямо физическото лице Х.Н.А., като по своето съдържание
деянието се отличава с изключителна дързост;
2.
по чл.144 ал.3 във вр. с ал.2 и във вр. с ал.1 от НК, като по същото време и място се е заканил с убийство на
длъжностни лица - В.И.Й., И.Й.З. -
двамата назначени на длъжност полицай (водач на патрулен автомобил) в група
„Охрана на обществения ред” на сектор „Охранителна полиция” към РУ- П., И.Д.Ф. - старши полицай в група „Охрана на
обществения ред” на сектор „Охранителна полиция” към РУ- П., при изпълнение на
службата им, както и спрямо физическото
лице Х.Н.А. с думите: „Кви сте вие бе!? Кво искате, ще излезна и ще ви
размажа! Колко сте, четирима ли, ей сега влизам, взимам си пушката ми и ще ви
застрелям всичките!”, като това заканване е могло да възбуди основателен страх
за осъществяването му.
Още
тук е мястото да се посочи, че съдът призна за невиновен и оправда подс.Г. по първоначално повдигнатото му обвинение по чл.325
от НК, а именно за това, че деянието е съпроводено със съпротива срещу орган на
властта по смисъла на чл.325 ал.2 от НК, изпълняващ задължения по опазване на
обществения ред - полицаите Й., З. и Ф.. Това е така, защото цитираната норма
на алинея втора предвижда три отделни хипотези на квалифициран състав на
престъплението, а първата от тях е - когато деянието е съпроводено със
съпротива на орган на властта или представител на обществеността, изпълняващ
задължения по опазване на обществения ред.
Изхождайки
обаче от конкретиката на установените факти и
хронологията на инкриминираните събития в настоящия казус, съотнесени
и към задължителните указания за приложението на закона, дадени в Постановление № 2/74 г. на Пленума на ВС
на Р България, следва да бъде пояснено, че за да е съпроводено със съпротива
срещу орган на властта, изпълняващ задълженията си по опазване на обществения
ред, деянието трябва да е започнало преди намесата на органите на властта и да
продължава след тяхното пристигане и след тяхната намеса, като допълнителният
белег е, че вече прераства в съпротива срещу тях. В случая подсъдимият С.Г. е
започнал и е продължил хулиганските си прояви, т.е. деянието хулиганство, все спрямо органите на властта, подробно
посочените по-горе полицейски служители, с които действия е осъществено и
самото хулиганство. Ако се приеме, че с действията спрямо полицейските органи, изразяващи
се в псуване, отказ да предостави документи за самоличност, опит за удар над
полицаи, както и отправената закана с убийство, подробно цитирана вече
многократно, е осъществен квалифицирания състав на „хулиганство” по чл. 325, ал. 2, пр.1 от НК, т.е. в
хипотезата на съпротива срещу орган на властта, то не става ясно с кои действия
ще е осъществен основният състав на това престъпление. Ето защо в конкретния казус
не е налице „съпровождане на хулиганството със съпротива срещу орган на
властта, изпълняващ задължения по опазване на обществения ред”. В унисон с
казаното до тук може да се цитира и съдебна практика, обективирана
в Решение № 169 от 4.04.2011 г. на ВКС по н. д. № 1145/2011
г., III н. о.
Веднага
следва да се каже и това, че съдът призна за невиновен и оправда подс.Г. по първоначално повдигнатото му обвинение по чл.144
от НК, а именно за това, че се е заканил с убийство на Х.Н.А.
и то в качеството му на длъжностно лице при изпълнение на службата. Стана
категорично ясно, че към инкриминираната дата св.Х.А. не е имал качеството на
длъжностно лице по смисъла на чл.93, т.1 от НК. Видно от приетите като писмени
доказателства по делото договор и заповеди на директора на ОД МВР-П. /лист
64-68 от ДП/, към инкриминираната дата св.А. е бил назначен в МВР на длъжност
„стажант”, като задълженията му произтичащи от това назначение, респ. договорът
му за назначаването, са се свеждали до посоченото в чл.1 от договора – да се
обучава в Център за специализация и
професионална подготовка – Варна при Академията на МВР-София за преминаване на
първоначално професионално обучение, въз основа на което да придобие
съответната професионална подготовка.
Казано с други думи, към инкриминираната дата св.А. не е разполагал със
същински полицейски правомощия, т.е. не е могъл да осъществява функции на
полицейски служител, разписани в ЗМВР и подзаконовите нормативни актове. Това
бе потвърдено както от самия него, така и от свидетелите Ф., З. и Й.. Всички
бяха единодушни, че А. не се е намесвал по никакъв начин и не е влияел на
събитията на инкриминираните дата и място, т.к. не е имал право на това, а през
цялото време е стоял до патрулния автомобил. Ето защо съдът заключи, че на него
не е било възложено да изпълнява със заплата или безплатно, временно или
постоянно, служба в държавно учреждение, т. е. не е
бил длъжностно лице по смисъла на чл.93, т.1, б. „а” от НК. По тази причина съд прие, че когато С.Г. е отправил заканата с убийство към четиримата
- Ф., З. и Й. и А., той се е заканил на последния, но в качеството му на физическо
лице, а не на длъжностно такова.
Авторството на горепосочените две деяния се доказа по
един несъмнен начин от събраните по делото и кредитирани писмени и гласни
доказателства, подробно анализирани и посочени по-горе.
Безспорно доказани са и останалите обстоятелства за
времето, мястото и начина на извършване на всяко от деянията.
Подсъдимият е имал представа за всички обективни
елементи от състава на всяко от двете престъпления и е искал настъпването на
общественоопасните последици на деянието си, т.е. действал е с пряк умисъл по
смисъла на чл.11 ал.2 от НК.
Подсъдимият е извършител, т.е. участник в самото
изпълнение на престъпленията, осъществени от него.
Подс.Г. е съзнавал, че със своето цялостно поведение,
демонстрирано пред пристигналите по сигнал за висока музика полицаи, а именно -
псуване, отказ да предостави документи за самоличност, опит за удар над
полицаи, както и отправената закана с убийство, цитирана много пъти вече, е
нарушил грубо обществения ред и
спокойствие, като е демонстрирал явното си неуважение към обществото и
установените в него порядки.
Съзнавал е, че това свое поведение той демонстрира на
достъпно за възприемане и от други граждани място, а именно в двора на къщата
си, към който има пряка видимост и чуваемост откъм улицата, както и
непосредствено на улицата, пред дворната
врата на дома му, а също и това, че неговото поведение може да бъде възприето.
В случая то е и било възприето не само от близките му и пристигналите полицаи,
но и от св.Л.Г.. Тук следва да се вмъкне и това, че съдебната практика е
константна, че е налице хулиганство и тогава, когато хулиганските действия не
са извършени на публично място, но след това са станали достояние или могат да
станат достояние и на други лица, т.е. публичността не е задължителен елемент
от състава на престъплението /виж т.І.5 от цитираното по-горе постановление на
Пленума на ВС.
Съзнавал е още, че деянието му по своето съдържание се
отличава с изключителна дързост по смисъла на чл.325 ал.2, предл.
последно от НК. В цитираното вече Постановление № 2/74 г. пленумът на Върховния
съд е посочил с какви признаци се отличава квалифицираният състав на чл. 325 ал. 2 НК от основния състав.
Деянието се характеризира с изключителната дързост,
когато в много груба форма се засягат интересите на обществото или личността и
упорито не се прекратяват, изразяват пренебрежително отношение към обществения
ред. С такова поведение се скандализира обществото, защото е налице особена
грубост, дързост, тежко оскърбление на
чувствата на членовете на нашето общество. Именно обстоятелството, че подс.Г. упорито се е опитал да саботира работата на
полицейските служители, пристигнали пред дома му с единствената цел да
преустановят шума от висока музика и да осигурят спокойствието на гражданите, като
последователно ги е псувал, отказал да предостави документи за самоличност,
опитал да удари двама от тях, а в хода на тези си хулигански прояви е извършил
и друго престъпление спрямо полицаите - по чл.144 ал.3 от НК, характеризират
поведението му като изключително дръзко.
Накрая, подс.Г.
е имал съзнание и за квалифициращия признак на престъплението хулиганство – опасен
рецидив. Той е бил абсолютно наясно със своето съдебно минало, респ. миналите
осъждания. Вече бе посочено и по-горе, че подс.Г. е
бил осъждан по НОХД № 2295/2016г. на ПзРС, с присъда
влязла в сила на 25.01.2017г., за престъпление по чл.343в ал.2 от НК и по
чл.316 във вр. с чл.308 ал.2 вр.
с ал.1 от НК, като на основание чл.23 ал.1 от НК му е било наложено едно общо
най-тежко наказание в размер на една година и два месеца лишаване от свобода,
при общ първоначален режим на изтърпяване. Посочено беше и това, че наказанието
ЛС е търпяно в Затвора- гр.П. до 12.10.2017г., когато с протоколно определение
на ПзОС по ЧНД № 707/2017г., влязло в сила на
12.10.2017г., подс.Г. бил освободен условно
предсрочно от изтърпяване на остатъка от наказанието 1 година и 2 месеца ЛС,
който бил в размер на 4 месеца и 2 дни.
Настоящите деяния са извършени на 17.12.2017г., т.е.
малко повече от два месеца след изтърпяването на наказанието ЛС и постановеното
УПО, т.е. извършени са в срока по чл.30 ал.1 във вр.
с ал.2 от НК. Всичко това обуславя квалификацията на престъплението
хулиганство, като извършено в условията на опасен рецидив по смисъла на чл.29
ал.1 ,б. „а” от НК, доколкото то е извършено, след като деецът е бил осъждан за
тежко умишлено престъпление (едното от престъпленията /чл.316 вр. с чл.308 ал.2 вр. с ал.1 от
НК/ по НОХД № 2295/16г. е такова), на лишаване от свобода не по-малко от една
година (наказанието по посоченото дело е било една година и два месеца), чието
изтърпяване не е било отложено по реда на чл.66 от НК.
Подсъдимият С.Г. е осъзнавал също така,
че отправя вербална закана с убийство, многократно цитирана вече, едновременно
към четиримата пристигнали пред дома му по сигнал за висока музика, както и че тази
закана е от такова естество, че да може да възбуди основателен страх у заплашения
за осъществяването й. Тук е мястото да се посочи, че за съставомерността
на престъплението по чл.144 ал.3 във вр. с ал.1 от НК
не необходимо заплашения реално да е
изпитал страх, а възраженията на защитата в този смисъл са несъстоятелни.
Установи се обаче по делото и че такъв страх е бил изпитан от свидетелите Ф., З.,
Й. и А.. Да, те всички заявиха, че след като се заканил да ги изтрепе с пушка и
влязъл за кратко в къщата си, подсъдимият след това излязъл и било видно, че не
носи в ръцете си пушка. Всички единодушно обаче поясниха, че това не ги
успокоило особено, т.к. не били сигурни дали не е взел в себе си друго оръжие,
като например пистолет или нож, с което евентуално да изпълни заканата си. Тук
отново следва да бъдат припомнени думите на св.Й., който заяви, че след тръгването
на подсъдимия от двора към врата на имота, горният дори се отдръпнал още по-назад от дворната
врата, привел се и бил готов да легне изцяло на земята или да бяга, за да не
бъде засегнат от подсъдимия ако започне да стреля. Св.З., който бил по-близо до
врата, посочи, че също бил уплашен от отправената закана, поради което заел
отбранителна позиция.
Относно заканата с убийство е налице и
съзнание от дееца, че я отправя към длъжностни лица. Не е спорно по делото, че
свидетелите Ф., З., Й. и А. са били облечени в полицейски униформи. Независимо,
че св.А. е бил с такава униформа, по-горе бяха изложени съображения защо той не
е имал в този момент качеството на длъжностно лице, респ. защо съдът прие, че
отправената към него закана е била в качеството му на физическо лице.
Останалите трима полицейски служители обаче са имали длъжностно качество по
смисъла на чл. 93, т.1, б. „а” от НК, доколкото на
тях е било възложено да изпълняват със заплата и постоянно, служба в държавно учреждение - МВР на Р България, към което се числи и РУ-П.,
където те са работели към инкриминираната дата.
Това е видно от актовете за встъпване в длъжност на Ф., З. и Й., както и
от длъжностните характеристики за длъжността полицай – старши полицай в
група „Охрана на обществения ред” на сектор „Охранителна полиция” към РУ- П. и
за длъжността полицай-старши полицай (водач на
патрулен автомобил) в група
„Охрана на обществения ред” на сектор „Охранителна полиция” към РУ- П. /лист
54-62 от ДП/. От посочените длъжностни характеристики става ясно, че правата и
задълженията на полицейските служители са свързани най-общо с една високо
отговорна държавно-властническа дейност насочена към опазването на обществения
ред, предотвратяване и оказване на съдействие за разкриване на престъпления и
други правонарушения, контрол и издирване на лица, вещи и МПС и т.н. Казано с
други думи, тримата полицейски служители не са извършвали дейност само на
материално изпълнение, поради което имат качеството на длъжностно лице според
цитираната по-горе допълнителна разпоредба от общата част на НК.
Двете деяния са осъществени в условията на идеална съвкупност
по смисъла на чл.23 ал.1 от НК, независимо че част от хулиганските действия –
отправената закана с убийство, съставлява и самостоятелно такова престъпление.
В т. І.7. от цитираното няколко пъти вече постановление на пленума на ВС е
казано буквално: „В съдебната практика съществува спор дали с разпоредбата на чл. 325 НК е възприет принципът на
поглъщане. За разлика от разпоредбата на чл. 283 НК (отм.), този принцип е
изоставен. При наличие на идеална съвкупност, ако с деянието, сочещо
престъплението хулиганство, са осъществени признаците на едно или няколко други
престъпления, се прилага разпоредбата на чл. 23 НК.
Съдът, след като определи наказание за всяко престъпление, налага най-тежкото
от тях. Този принцип има само едно изключение, изрично предвидено в закона
(случаи на чл. 116, т. 10 НК) /сега
вече и в случаите на чл.131 ал.1, т.12, пр.1 от НК – бел. моя/.
При определяне вида и размера на наказанието, което следва
да се наложи на подсъдимия за всяко от извършените престъпления, съдът взе предвид
разпоредбите на чл.36 от НК - относно целите на наказанието и на чл.54 и
следващите от НК - за неговата индивидуализация.
За да определи вида и размера на
наказанието съдът отчете високата степен на обществена опасност на деянията по
чл.144 ал.3, във вр. с ал.2 и с ал.1 от НК и това по
чл.325 ал.5, във вр. с ал.2, във вр.
с ал.1 от НК.
Конкретното извършените деяния от подсъдимия са със завишена
степен на обществена опасност, като се изходи от времето, мястото, начина и
повода за осъществените хулигански прояви и отправената закана с убийство, още
повече, че те са осъществени спрямо полицейски служители и са осъществени
демонстративно, с чувство за безнаказаност и проявен нулев респект към правоохранителните органи. С оглед на всичко това не може
да се приеме, че хулиганските действия съставляват административно нарушение по
смисъла на УБДХ. Обществената опасност на престъплението хулиганство се
завишава и от това, че то е извършено при наличието на два квалифициращи
признака /чл.325 ал.2 НК – изключителна дързост и чл.325 ал.5 НК - опасен
рецидив/, което заслужава по-високата социална, морална и правна укоримост.
Подсъдимият е личност с висока степен на обществена
опасност, доколкото вече се посочи, че е осъждан и е търпял ефективно наказание
ЛС по цитираното вече НОХД № 2295/16г. Не може да не направи впечатление и
това, че само четири дни след влизане в сила на присъдата по горепосоченото
дело /25.01.2017г./ и очевидно преди тя да е била приведена в изпълнение, което
е станало на 31.01.2017г. /виж първоначален доклад за лишен от свобода на лист
190 от ДП/, подс.С.Г., на 29.01.2017г. отново се е
заканил с убийство и е извършил престъпление по чл.144 ал.3 от НК, за което пък
е бил осъден на пробация с присъдата по НОХД №
1097/2017г., подробно описана в началото на настоящото изложение. Не може да не
направи впечатление и това, че престоят на подсъдимият в затвора не е постигнал
желания поправително-превъзпитателен и принудително-възпиращ ефект, доколкото
малко време след освобождаването му той е извършил настоящите две престъпления.
Отделно от това подс.С.Г. е изключително негативно
охарактеризиран по местоживеене.
Подбудите за извършване на престъплението се коренят в
незачитането на установения в страната правов ред, неприкосновеността на
личността и в желанието за себеизтъкване пред
обществото на всяка цена и с всички средства, включително употреба на физическа
сила и саморазправа.
Като смекчаващо наказателната отговорност
обстоятелство съдът прецени значително влошеното здравословно състояние на
подсъдимия. Като смекчаващо обстоятелство съдът отчете и това, че заканата с
убийство е била само вербална, въпреки че подсъдимият е разполагал с газов
пистолет в дома си, който по принцип би могъл да използва и да засили нейното
въздействие.
Отегчаващи отговорността обстоятелства са обремененото
съдебно минало на подсъдимия, за което подробни съображения се изложиха и
по-горе, както и изключително негативните характеристични данни
за него по местоживеене. Отегчаващо обстоятелство при извършването на
престъплението хулиганство е и това, че то е осъществено спрямо полицейски
служители. Това е отегчаващо и за заканата с убийство, макар тя да е
квалифицирана и като такава във вр. с чл.144 ал.2 от НК – на длъжностно лице. Все пак не е без значение вида на длъжностното лице,
към което се отправя закана, а в настоящата конкретика то е полицейски орган,
призван да охранява обществения ред, чийто разпореждания по смисъла на ЗМВР са
задължителни за държавните организации, юридическите лица и гражданите, но подсъдимият
напълно е игнорирал това. Отегчаващо и за двете престъпления е и това, че всяко
от тях е осъществено спрямо четири лица. Отегчаващо за двете престъпления е
също това, че те са извършени само два месеца и пет дни, след освобождаването
на подсъдимия от затвора с УПО по присъдата по НОХД № 2295/16г.
Като отчете обществената опасност на всяко
от двете деяния и дееца, а също и наличните смекчаващи и отегчаващи
отговорността обстоятелства, съобразно относителната тежест на всяко едно от
тях, съдът счете, че за постигане целите на наказанието по чл.36 от НК и във
връзка с личната и генерална превенция спрямо извършителя и обществото,
подсъдимият С.Г. следва да бъде осъден на четири година лишаване от свобода за
престъплението по чл.325 ал.5, вр. с ал.2, вр. с ал.1 от НК и на две години лишаване от свобода за
престъплението чл.144 ал.3, вр. с ал.2 и във вр. с ал.1 от НК,
които наказания са съответни на тежестта на извършеното и с които ще се
постигнат целите по чл.36 от НК.
На основание чл. 23 ал.1 от НК съдът определи и наложи на подсъдимият едно общо
най-тежко наказание лишаване от свобода, а именно наказание от четири години лишаване
от свобода.
Предвид размера на наложеното общо най-тежко наказание
ЛС, а и предвид миналото осъждане на подсъдимия на лишаване от свобода за
престъпление от ОХ, то е неприложим институтът на условното осъждане по чл.66
от НК.
По този повод и
на основание чл.57, ал.1, т.2, б. „б” от ЗИНЗС съдът определи строг първоначален режим
на изтърпяване на определеното общо най-тежко наказание лишаване от свобода. Това
е така, защото при извършването на настоящите престъпление не са били изтекли 5
години от изтърпяването на предходното наложено наказание ЛС по НОХД №
2295/16г., което не е било отложено на основание чл.66 от НК.
Вече бе изтъкнато и това, че с протоколно определение на ПзОС
по ЧНД № 707/2017г., влязло в сила на 12.10.2017г., подс.Г.
бил освободен условно предсрочно от изтърпяване на остатъка от наказанието 1
година и 2 месеца ЛС, наложено с присъдата по НОХД № 2295/16г., който остатък е бил в размер на 4 месеца и 2
дни. С това определение и на основание чл.70 ал.6 от НК е бил определен
изпитателен срок в размер на 4 месеца и 2 дни, който е започнал да тече от
влизане в сила на определението за УПО – 12.10.2017г. Преди да изтече
изпитателния срок обаче, подсъдимият е извършил настоящите две умишлени
престъпления, за които се предвижда и се наложиха наказания ЛС, което като
законова последица влече приложението на чл.70 ал.7 от НК. По тази причина и на
основание горепосочената правна норма съдът постанови подс.
С.Г. да изтърпи отделно и неизтърпяната част от наказанието, наложено му по
НОХД № 2295/2016 година по описа на РС - П., а именно четири месеца и два дни
лишаване от свобода.
На основание чл. 57, ал.1, т.2, бук.”В” от ЗИНЗС се
определи строг първоначален режим на
изтърпяване на наказанието от четири месеца и два дни лишаване от свобода.
На основание чл.59 ал.1, т.1 и т.2 във вр. с ал.2 от НК от
определеното общо най-тежко наказание от четири години ЛС по настоящата
присъда, съдът приспадна времето, през което подсъдимият С.Г. е бил задържан както следва: за срок от 24 часа, по ЗМВР, считано от 02.50
часа на 17.12.2017 г. до 01.50 часа на 18.12.2017г, задържане по чл. 64, ал.2 от НПК, считано от
10.35 часа до 17.00 часа на 15.01.2018
година, както и времето през което по отношение на него е била взета мярка за
неотклонение домашен арест, считано от 15.01.2018 г. до 05.09.2018 година, като
два дни домашен арест се зачитат за един ден лишаване от свобода.
По изложените съображения съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: