№ 6023
гр. София, 18.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 37 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДИМИТРИНКА ИВ. К.ОВА-
МЛАДЕНОВА
при участието на секретаря РУМЯНА П. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ДИМИТРИНКА ИВ. К.ОВА-МЛАДЕНОВА
Гражданско дело № 20221110161795 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 318 – 329 от ГПК.
Ищецът Б. Р. К. твърди, че с ответника К. Д. К. сключили граждански брак на
03.06.2016г. в гр. София. Твърди се, че страните имат две общи деца – Николай К.ов К.,
роден на 10.04.2012г. и роденият по време на брака - Мартин К.ов К., роден на 05.07.2017г.
В исковата молба се твърди, че страните живеел заедно от 2011г. в жилище, собственост на
родителите на ответника в гр. София, кв. Бъкстон, ул. Вихрен № 43. През 2016г. сключили
граждански брак. През последните години, от 2020г. до настоящия момент съпрузите
започнали да се отдалечават един от друг. Настъпило отчуждение помежду им, съчетано с
все по- ясно открояващите се различия относно възприятията им за заобикалящия свят и за
семейния живот. Това довело до отдалечаване на съпрузите, които преустановили
общуването си помежду се освен по въпроси, свързани с децата. През месец януари 2022г.
ищцата заедно с децата напуснала семейното жилище и заживяла под наем в жилище в гр.
София, кв. Манастирски ливади. По изложените съображения моли съда да прекрати брака
като дълбоко и непоправимо разстроен, да й предостави упражняването на родителските
права над ненавършилите пълнолетие общи деца на страните, като определи режим на
лични отношения на ответника с децата и последният да бъде осъден да им заплаща
издръжка в размер на минимума, определен от закона. Претендира възстановяване на
предбрачното си фамилно име – Стоилова. Предлага постигане на споразумение с
ответника по всички въпроси, свързани с прекратяване на брака, като към исковата молба
прилага проект на такова. В съдебно заседание се явява лично и заявява желание за
прекратяване на брака с ответника поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство
на брака на страните.
Ответникът К. Д. К. не е депозирал отговор на исковата молба. Не се явява в съдебно
заседание и не взема становище по иска за развод.
Съдът, като взе предвид относимите доказателства и доводи на страните, прие за
установено следното:
Страните Б. Р. К. и К. Д. К. са сключили граждански брак на 03.06.2016г. в гр.
София, видно от удостоверение за сключен граждански брак, издадено въз основа на акт за
1
сключен граждански брак № 3210/03.06.2016г. на Столична Община - район „Средец“. При
сключването му жената е приела да носи фамилно име на мъжа - К..
Страните имат две общи деца – Николай К.ов К., роден на 10.04.2012г. и Мартин
К.ов К., роден на 05.07.2017г. (малолетни).
При изслушването по реда на чл. 59, ал. 6 от СК ищцата Б. К. заяви, че сама се грижи
за децата, работи , а когато има нужда от помощ нейните родители се отзовавали. Не
възразява децата да се срещат с баща си. Те ес забавлявали на срещите с него, но той вземал
само едното дете и ги редувал. Децата били свикнали вече с обстоятелството, че родителите
ми са разделени, защото живеели така вече година и три месеца. Ответникът заплащал по
300-400 лв. месечно издръжка, с което покривали разходите по образованието на децата.
От показанията на разпитания по делото свидетел - Румяна Кирилова Стоилова,
майка на ищцата, кредитирани в съответните части, в които свидетелят пресъздава
собствени впечатления, а не споделено му от страна по делото, в която част
свидетелските показания са негодни да установят релевантни за спора факти, се доказа,
че страните живеят разделено от година и два месеца. Отношенията им били силно влошени
през последните две години, постоянно ставали семейни скандали и накрай ищцата решила
и се изнесла от семейното жилище. Причина за скандалите било отношението на ответника,
който постоянно бил мнителен, опитвал се да контролира съпругата си къде е, какво прави.
Проблемите се задълбочили когато съпругата започнала работа. Имала пълната подкрепа на
родителите си. След раздялата бащата се срещал постоянно с децата, като майката не го
възпрепятства за това, но той обикновено вземал само едното, защото не можел да се справи
с двете заедно.
По делото е постъпил социален доклад от ДСП Лозенец. Същият е изготвен след
среща с ищеца Б. К.. От доклада се установява, че към момента основни грижи за двете деца
– Николай и Мартин К.и полага майката. Тримата живеят в жилище под наем, в което има
много добри хигиенно –битови условия за отглеждане на децата. Същите поддържат
редовни отношения с разширените си семейства. Детето Николай е ученик в 4 клас в НУКК-
Горна Баня, където малкият Мартин посещава детска градина. Според социалните
работници двамата са усмихнати и спокойни деца, които имат силно изградена
емоционална връзка с майка си. При проведен разговор със социалните работници са
заявили, че се разбират добре и с двамата си родители.
След среща с ответника К. К. е изготвен и приложен по делото доклад от ДСП
Красно село. Ответникът е заявил пред социалните работници,че е положил всички усилия
да се грижи за семейството си не само финансово. Твърдял е, че в семейния им живот се
месели родителите на съпругата, която се обръщала към тях за всеки проблем. Според
ответника примерът, който давал дядото по майчина линия за семеен живот и
взаимоотношения не бил най-добрият за съпругата му и децата. Под давление на родителите
си ищцата е променила отношението си към него, отчуждили са се като семейство и това е
довело до логичният край на семейният им живот, когато съпругата е напуснала семейното
жилище преди повече от година. Ответникът е заявил, че независимо от раздялата със
съпругата си полага адекватни грижи за децата. Вземал ги почти всяка седмица, води ги и
прибира от училище. Според бащата децата имат различни интереси и различни забавления,
което предполагало да ги взема отделно и да ги води на различни места. Според социалните
работници отношенията на децата с техните родители, страни по настоящото дело не са
пострадали от обстоятелството, че са разделени и всички трябва да положат усилия и за в
бъдеще да запазят добрият тон в отношенията си.
При така установените факти съдът счита, че предявеният иск за развод е
основателен. Съобразно така установената фактическа обстановка съдът счита, че
предявеният иск за развод е основателен. Воденето на самостоятелен живот от страните,
които са във фактическа раздяла от началото на 2022г. и не общуват помежду си като
съпрузи, според настоящия съдебен състав е обстоятелството, което е разрушило трайно и
необратимо семейната общност. Всеки от тях е абдикирал от задължението си за общата
2
грижа за семейството, разбирателство и уважение, поради което и бракът следва да бъде
прекратен доколкото няма предписаното от закона и добрите нрави съдържание.
Изводът на съда, че бракът между страните е изпразнен от съдържание не се променя
от факта, че съпругът не е взел становище по иска в настоящото производство, защото
ищецът е категоричен в нежеланието си да продължи брачната обвързаност. Бракът, според
чл.46 от Конституцията на РБългария е доброволен съюз между мъж и жена, като съпрузите
имат равни права и задължения в семейството, т.е възникването и съществуването на
брачните отношения е основано на съгласието на двете страни. Ето защо независимо от
желанието на единия съпруг за продължаване на брачната връзка, доколкото по делото се
установява, че последната е дълбоко и непоправимо разстроена и съществува само
формално, мъжът е категоричен в нежеланието си тази обвързаност да продължи, бракът
между страните следва да бъде прекратен. В тази връзка следва да се добави, че
разпоредбата на чл.99, ал.4 от СК /отм./, съгласно която "развод не се допуска, ако
разстройството на брака се дължи само на виновно поведение на ищеца, а другия съпруг
настоява да се запази брака, освен ако важни обстоятелства налагат да се допусне разводът ",
не е възпроизведена в новия Семеен кодекс. Брачната връзка е невъзвратимо изпразнена от
предписваното й от закона и добрите нрави съдържание, поради което, като формална и
ненужна, следва да се прекрати без съдът да издирва и да се произнася по въпроса за вината,
доколкото такава претенция не е заявена от нито един от съпрузите.
Според чл.322, ал.2, изр.ІІ ГПК с иска за развод задължително се предявяват и
разглеждат исковете за упражняване на родителските права, личните отношения и
издръжката на децата, ползването на семейното жилище, издръжката между съпрузите и
фамилното име.
По делото не се спори, че страните са родители на малолетните деца Николай К.ов
К., роден на 10.04.2012г. и Мартин К.ов К., роден на 05.07.2017г.. От значение за
предоставяне упражняването на родителските права е съвкупността от обстоятелствата на
разглеждания случай, с оглед на това, че моралните качества на родителите са важна
предпоставка за създаване у децата на нравствени добродетели при възпитанието им.
Законодателят предоставя възможността съдът да прецени всички обстоятелства с оглед
интересите на децата, като при преценка кому да се предостави упражняването на
родителските права, следва да бъде съобразена възрастта на децата, техния пол, както и
материално-битовите условия за живот, които може да му предложи всеки от родителите.
Извършвайки тази преценка и отчитайки именно тези обстоятелства-касае се за две
малолетни момчета, за които от раждането им се грижи майката, както и предвид
обстоятелството, че бащата не възразява роздителските парава да бъдат предоставени на
майката, съдът намира, че родителските права по отношение и на общите на страните деца,
следва да бъдат предоставени на ищцата. Съдът намира, че с предоставянето на
родителските права на майката интересите на децата ще бъдат максимално защитени, още
повече, че от данните по делото може да се направи извод, че последната притежава
нужните родителски качества за полагане на грижи и умение за възпитаване на децата, с
които има изградена силна емоционална и доверителна връзка. Местоживеенето на децата
следва да се определи при майката.
От събраните по делото доказателства се установи, че ответникът продължава да
поддържа регулярни лични отношение с двете деца. Страните поддържат отношения и
контактуват помежду си по повод на възпитанието и отглеждането на двете им общи деца.
Ответникът К. не взема становище по исковете, не се явява и в съдебно заседание, но
активно съдейства на социалните работни при изготвяне на доклад по делото. Поради това,
а и с оглед обстоятелството, че режимът на лични отношения е право на децата, а не на
родителя, в настоящото производство следва да бъде определен такъв. Поизложените
съображения на бащата следва да се определи режим на лични отношения съобразно
диспозитива на решението, който съдът не намира основание да ограничава, след като
установи добра емоционална връзка между бащата и двете деца. Режимът следва да се
осъществява с преспиване при бащата доколкото по делото се установи, че в жилището,
3
което той обитава има добри санитарно-битови условия за отглеждане на малолетни деца.
Децата пък имат нужда от пълноценно общуване с баща си, от ясни и регламентирани
срещи с него, които да бъдат очаквани и предвидими. Майката от своя страна следва да
изпълнява задължението си да съдейства за режима на личните контакти на бащата с децата,
като не допуска поведение насочено към отчуждаването на децата от бащата и препятстване
на контактите им.
Само за яснота на страните следва да бъде отбелязано, че при определяне на
конкретния режим на лични контакти между неотглеждащия родител и ненавършилите
пълнолетие деца от брака съдът не е обвързан от искането на страните, а само и единствено
от интереса на децата, като не дължи отхвърлителен диспозитив при несъвпадане на
определения режим с поискания такъв от родителите.
Съгласно чл.143, ал.2 СК „родителите дължат издръжка на своите ненавършили
пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от
имуществото си” (последното отрицателно условие се отнася за децата и тяхната
работоспособност и имущество, а не за родителите-ППВС №5/1970г., т.2, поради което е
очевидно незаконосъобразно разбирането за безусловния характер на задължението за
издръжка от родител спрямо ненавършило пълнолетие дете), като според чл.142, ал.1 СК
„размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето, което има право на
издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи”, но издръжката на едно дете не може
да бъде по-ниска от ¼ от минималната работна заплата (чл.142, ал.2 СК); Възможностите на
родителя, който няма да упражнява родителските права и при когото няма да живеят децата,
да дава издръжки е предпоставка не само за размера на издръжката (чл.142, ал.1 СК-2009 г.),
но и за основанието на иска (арг. чл.140, ал.2 СК-2009 г., така-ППВС №5/1970 г., т.ІV).
Възрастта и нуждите на малолетните Николай и Мартин предполагат обща месечна
издръжка в размер на по 400 лв. лева на дете. Децата живеят заедно с майка си в жилище
под наем, посещават училище извън рамките на града, за което се налага да се ползва
допълнителен транспорт, имат платени извънкласни занимания. От събраните по делото
доказателства и по – точно от писмо на НАП се установи, че бащата е трудово ангажиран и
получава средно месечно възнаграждение около 870 лв. Според ищцата при изслушването в
съдебно заседание и според изявление на бащата, направено пред социални работници,
същият заплаща регулярно от фактическата раздяла досега месечна издръжка между 300 и
400 лв. По делото не се установи бащата да страда от някакво заболяване, което да го
възпрепятства да полага труд и да реализира доходи, близки до средните за страната, поради
което същият следва да заплаща месечна издръжка за всяко едно от децата си в размер на по
250 лева, а разликата, ведно с непосредствените грижи по отглеждане и възпитание, да се
поеме от майката. Издръжката се дължи от датата на депозиране на исковата молба
15.11.2022г. до настъпване на причина за изменение или прекратяването им. Съгласно
разпоредбата на чл.146, ал.1 от СК паричните издръжка се дължи ежемесечно, а при забава
се дължи законна лихва.
Предоставянето за ползване на семейното жилище е последица от развода между
страните, като когато страните имат ненавършили пълнолетие деца, съдът е длъжен дори и
служебно да се произнесе относно ползването на семейното жилище (чл.56, ал.1, изр.ІІ СК).
Съгласно §1 СК Семейно жилище по смисъла на СК е жилището, което е обитавано от
двамата съпрузи и техните ненавършили пълнолетие деца. Ищцата в настоящото
производство не е заявила искане за предоставяне ползването на семейното жилище, за
което в исковата молба се твърди, че е собственост на трето лице. Ответникът не е взел
становище по иска. По изложените съображения съдът не следва да се произнася по въпроса
за ползването на семейното жилище.
Съгласно чл.53 СК „след развода съпругът може да възстанови фамилното си име
преди този брак”, респ. законодателят е предоставил възможността на съпругът, който при
сключването на гражданския брак е приел фамилното име на другия съпруг както да
възстанови предбрачното си фамилно име, така и да запази брачната си фамилия, като в
случая съгласието или противопоставянето на другия съпруг е ирелевантно, поради което и
4
доколкото съгласно разпоредбата на чл.322 от ГПК съдът дължи и служебно произнасяне по
този въпрос, намира че следва да бъде уважена претенция на жената, за която се установи, че
е променила фамилното си име при сключване на брака, като бъде постановено след
прекратяване на брака жената да възстанови предбрачното си фамилно име –Стоилова.
По разноските:
Съгласно чл.329, ал.1, изр.ІІ ГПК при липса на установена по делото вина на
съпрузите разноските остават в тежест на всеки от тях, както са ги направили.
С оглед разпоредбата на чл.329, ал.1, изр.ІІ от ГПК, платената първоначална
държавна такса следва да остане в тежест на страната, която я е заплатила, на основание
чл.329, ал.1, изр.ІІ ГПК. Предвид изхода на делото всяка една от страните следва да заплати
по сметка на СРС всеки от тях по 25,00 лева-окончателна държавна такса при решаване на
делото по иска за развод по чл.6, т.2 от тарифата. На ответника следва да бъде възложена
държавната такса върху издръжката на двете деца (2х250 лв. по 36 месеца), която е в общ
размер на 720 лева (чл.78, ал.6, вр. с чл.69, ал.1, т.6 и т.7 от ГПК).
Мотивиран от изложеното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА С РАЗВОД БРАКА , сключен с Акт за граждански брак №
3210/03.06.2016г. на Столична община – район „Средец“, между К. Д. К., ЕГН **********
и Б. Р. К. , ЕГН **********, като ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЕН на
основание чл. 44, т. 3, във вр. с чл. 49, ал.1 от СК.
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права над децата – НИКОЛАЙ
К.ОВ К., ЕГН **********, и МАРТИН К.ОВ К., ЕГН **********, на майката Б. Р. К. ,
ЕГН **********, при която определя местоживеенето на децата, на основание чл. 59, ал. 2
от СК.
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 59, ал. 2 от СК режим на лични отношения на бащата
К. Д. К., ЕГН **********, с децата - НИКОЛАЙ К.ОВ К., ЕГН **********, и МАРТИН
К.ОВ К., ЕГН **********, както следва: бащата има право да взема децата всяка втора и
четвърта седмица от месеца, за времето от 18 ч. в петък до 18.00 ч. в неделя, с преспиване;
един месец през лятото, който не съвпада с платения годишен отпуск на майката, както и
всяка четна година по време на Великденските и Коледните празници, а всяка четна година
по време на Новогодишните празници, за времето от 10.00 ч. на първият ден от съответния
празник до 18.00ч. на последния, на основание чл. 59, ал. 2 от СК.
ОСЪЖДА бащата К. Д. К., ЕГН **********, с адрес гр. София, ж.к. Бъкстон, ул.
Вихрен № 43 да заплаща на малолетното си дете НИКОЛАЙ К.ОВ К., ЕГН **********,
чрез неговата майка и законен представител Б. Р. К. , ЕГН **********, месечна издръжка в
размер на 250 (двеста и петдесет) лева, считано от 15.11.2022г. до настъпване на причина за
изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска.
ОСЪЖДА бащата К. Д. К., ЕГН **********, с адрес гр. София, ж.к. Бъкстон, ул.
Вихрен № 43 да заплаща на малолетното си дете МАРТИН К.ОВ К., ЕГН **********, чрез
неговата майка и законен представител Б. Р. К. , ЕГН **********, месечна издръжка в
размер на 250 (двеста и петдесет) лева, считано от 15.11.2022г. до настъпване на причина за
изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта за присъдената
издръжка, на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК.
ПОСТАНОВЯВА след развода Б. Р. К. , ЕГН **********, с адрес гр. София, да
5
възстанови предбрачното си фамилно име – СТОИЛОВА.
ОСЪЖДА Б. Р. К. , ЕГН **********, с адрес гр. София, да заплати по сметка на СРС
сумата в размер на 25.00 (двадесет и пет) лева – държавна такса при решаване на делото по
иска за развод, на основание чл. 329, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА К. Д. К., ЕГН **********, с адрес гр. София, ж.к. Бъкстон, ул. Вихрен №
43, да заплати по сметка на СРС сумата в размер на 25.00 (двадесет и пет) лева – държавна
такса при решаване на делото по иска за развод, на основание чл. 329, ал. 1 от ГПК, както и
сумата в размер на и сумата в размер на 720 лв. – държавна такса върху издръжката на
децата, на основание чл.78, ал. 6, вр. с чл.69, ал.1, т.6 и т.7 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийския градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6