О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 260011
гр. Хасково, 14.01.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковски окръжен съд,
наказателен състав, в закрито съдебно заседание на четиринадесети януари през
две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИГЛЕНА ТЯНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ФИЛИП ФИЛИПОВ
КАПКА
ВРАЖИЛОВА
като разгледа
докладваното от Председателя ВЧНД № 21 от 2021 год., по описа на Окръжен съд - Хасково, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на Гл.22 от НПК.
Образувано е по частна жалба от адвокат С. Я., защитник на подсъдимия К.Г.Д., против протоколно определение от 15.12.2020г. на РС-Димитровград, постановено в разпоредително заседание по НОХД № 489 по описа за 2020г. на същия съд, с което на основание чл. 248, ал. 1, т. 3 и т.6 от НПК е било прието, че на досъдебното производство не са допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на процесуалните права на страните, както и не са налице основания за изменение на вече взетата мярка за не отклонение „домашен арест“.
В жалбата се твърди, че обжалваното определение е незаконосъобразно и постановено при съществено нарушение на процесуалните правила.
По отношение произнасянето на съда по чл.248 ал.т.3 НПК са направени следните възражения:
На първо място се твърди, че обвинителният акт не отговаря на изискванията по чл.246 от НПК, тъй като в него от страна на прокурора не е извършен правен анализ на фактите.
Намира за необходимо в обвинителния акт да бъде направено разграничение между престъплението по чл.355 НК и предвиденото в чл.209а от Закона за здравето административно нарушение.
Счита, че предписанието на подсъдимия за поставянето му под картина от 09.05.2020г. е недействително, тъй като същото е било издадено от некомпетентен орган, а именно- от инспектор, а не от директора на РЗИ Видин. Последното намира за основание Предписанието да бъде изключено от доказателствената съвкупност като недопустимо.
На база на горните твърдения прави извод за допуснато от страна на прокурора нарушение на чл.13 и чл.14 от НК при изготвянето на обвинителния акт.
Отделно от това се изразява мнение, че доколкото нормата на чл.355 ал.1 от НК е бланкетна, в обвинителния акт е следвало детайлно да бъдат описани допуснатите нарушения от страна на подсъдимия на действащите нормативни или подзаконови актове, за да може той да разбере в какво точно се обвинява.
Твърди се също така, че са налице в пълен обем предпоставки за прилагането на чл.9 ал.2 НК, тъй като обществената опасност на деянието, осъществено от подсъдимия, е явно незначителна.
На последно място прави анализ на диспозицията на нормата на чл.355 НК, като достига до извод, че за да е осъществен състава на визираното в същата престъпление, е необходимо в обвинителния акт да бъде посочено конкретното нарушение на правилата или мерките, предвидени от законодателя, които в разпоредбата са посочени в множествено число.
По отношение произнасянето на съда по чл.248 ал.т.6 НПК се правят следните възражения:
Излагат се аргументи, водещи до извод за отмяна на наложената на подсъдимия МНО „Домашен арест“, като се твърди, че е настъпила съществена промяна в обстоятелствата. Акцентира се върху това, че подсъдимият има постоянен адрес, семейство и деца, а наложената МНО не му дава възможност да започне работа, за да им осигури средства за препитание.
Счита, че максимално предвиденият в чл.63 ал.4 НПК срок на наложената МНО „Домашен арест“ е изтекъл, поради което същата е следвало да бъде отменена от прокурора.
Алтернативно се прави искане за изменение на взетата спрямо подсъдимия МНО от „Домашен арест“ в „Подписка“.
В законоустановения срок срещу подадената жалба не са направени писмени възражения.
Съдът, като прецени материалите по
делото, намира за установено следното:
Съдебното производство по НОХД № 489 по описа за 2020г. на РС – Димитровград е образувано на 29.10.2020г. по обвинителен акт, внесен от РП – Димитровград, с който е било повдигнато обвинение на К.Г.Д. за престъпление по чл.355 ал. 2 вр. ал.1 вр. чл.26 ал.1от НК, за това, че на 20.05.2020г. и на 21.05.2020г. в гр.Д., при условията на продължавано престъпление, нарушил предписание за поставяне под карантина от 09.05.2020г. на РЗИ- Видин, в изпълнение на въведените с точка II.1 от Заповед №РД-01-183 от 06.04.2020г., изменена със Заповед №РД-01-249/22.04.2020г. на министъра на здравеопазването на територията на страната противоепидемични мерки против разпространяването на заразна болест по хората във връзка с усложняващата се епидемиологична обстановка, свързана с разпространението на COVID-19, като не изпълнил задължението да не напуска адреса, на който е поставен под карантина – гр.Д. бул.С. № ** вх.*, като деянието е извършено по време на пандемия, свързана със смъртни случаи.
В проведеното на 15.12.2020г. разпоредително заседание защитникът на подсъдимия – адвокат Я. е взел становище по въпросите по чл. 248, ал. 1 от НК, като е направил извод, че при изготвянето на обвинителния акт са допуснати съществени процесуални нарушения, ограничаващи процесуалните права на подсъдимия, за което е посочил множество аргументи.
От своя страна представителят на РП-Димитровград е изразил несъгласие с посочените твърдения, тъй като същите касаели решаването на делото по същество и не представлявали предмет на разпоредителното заседание.
С обжалваното определение първоинстанционният съд лаконично и при липса на особена аргументация е приел, че съществени процесуални нарушения на досъдебното производство, които да водят до ограничаване правото на защита на подсъдимия по смисъла на чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК, не са допуснати, както и че липсва основание за изменение на взетата спрямо подсъдимия МНО „Домашен арест“, доколкото не са били представени доказателства в тази насока.
Въззивната инстанция, след като
съобрази изложените доводи и възражения и извърши проверка на постановеното определение,
намира подадената частна жалба за неоснователна по следните съображения:
По отношение произнасянето на съда по
чл.248 ал.1 т.3 НПК:
Съгласно чл. 246, ал. 1 от НПК, прокурорът съставя обвинителен акт, когато е убеден, че са събрани необходимите доказателства за разкриване на обективната истина и за повдигане на обвинение пред съда. С обвинителния акт се повдига окончателното обвинение и същият представлява средството, с което прокурорът изпълнява правомощието си, предвидено в чл. 127, т. 3 от Конституцията на Република България, да привлича към наказателна отговорност лицата, извършили престъпление. Същевременно с него се определят рамките на доказването, тъй като в наказателното производство на доказване подлежат фактическите положения, приети за установени в обвинителния акт и само по отношение на лицата, срещу които е повдигнато обвинение. Съдът не може с присъдата си да се отклони съществено от фактическите и юридическите предели, определи с обвинителния акт, в противен случай би допуснал съществено процесуално нарушение.
С оглед значимостта на обвинителния акт законодателят е предвидил изрично реквизитите му (чл. 246 от НПК). Съдържанието му се състои от три части – обстоятелствена част, заключителна част и приложение, като всяка една има различно значение. В обстоятелствената част, съгласно чл. 246, ал. 2 от НПК, следва да се посочат престъплението, извършено от обвиняемия, времето, мястото и начинът на извършването му, пострадалото лице и размерът на вредите, пълни данни за самоличността на обвиняемия, налице ли са условията за прилагане на чл. 53 от НК, обстоятелствата, които отегчават или смекчават отговорността на обвиняемия, както и доказателствените материали, от които се установяват посочените обстоятелства. Правното значение на тази част от обвинителния акт е да се изложи позицията на представителя на прокуратурата относно елементите от състава на твърдяното престъпление и авторството му, тоест да се посочат фактическите твърдения, които осъществяват конкретното инкриминирано деяние.
Горното е изрично залегнало и в мотивната част на т.4. 2 от Тълкувателно решение № 2/2002г. на ОСНК на ВКС, според което в обстоятелствената част на обвинителния акт прокурорът задължително трябва да посочи фактите, които обуславят съставомерността на деянието и участието на обвиняемия в осъществяването му, като липсата на посочване на всички факти от тази категория съставлява съществено нарушение на процесуалните правила. Други изисквания към обвинителния акт не се поставят нито от законодателя, нито се извеждат от утвърдената практика на ВКС досежно изискуемия минимум на съдържанието на обвинителния акт.
В конкретния случай с обвинителния акт е повдигнато обвинение срещу К.Г.Д. за извършване на престъпление по чл.355 ал. 2 вр. ал.1 вр. чл.26 ал.1от НК. Визираната законова разпоредба предвижда, че който наруши наредба, правила или мерки, издадени против разпространяването или появяването на заразна болест по хората, ако деянието е извършено по време на епидемия, пандемия или извънредно положение, свързано със смъртни случаи, се наказва с лишаване от свобода до пет години и глоба от десет до петдесет хиляди лева. Признаците относно обективната страна на това престъпление включват: 1) нарушаване на наредба, правила или мерки, издадени против разпространяването или появяването на заразна болест по хората 2) деянието да е извършено по време на епидемия, пандемия или извънредно положение, свързано със смъртни случаи.
В обстоятелствената част на внесения от РП-Димитровград обвинителен акт срещу подсъдимия се съдържат твърдения на прокурора досежно всеки един елемент от състава на престъплението, както и по отношение авторството на същото. Поради това настоящият въззивен състав намира, че внесеният обвинителен акт отговаря на изискванията на НПК, тъй като съдържа факти за всички обективни признаци от състава на престъплението и по този начин не се стига до накърняване правото на подсъдимия да научи за какво престъпление е привлечен към наказателна отговорност.
Трайно е становището, че необосноваността на обвинителния акт не е съществен порок и наличието му не е основание за връщане на делото в досъдебната му фаза, освен ако необосноваността се обвързва с липсата на изложени съставомерни факти.
В ТР№ 6/2018г. на ОСНК на ВКС, с което е отклонено искането на Главния прокурор за тълкуване нормата на чл.246 от НПК, се сочи, че указанията, дадени още с ТР № 2/2002г., не са загубили своята актуалност. С последното изрично е постановено, че нормата на чл. 235 от НПК (отм.) / кореспондиращ със сега действащия чл. 246 от НПК/ не се поставя изискване към прокурора да анализира доказателствата или да излага подробна аргументация за приетата от него правна квалификация на деянието, поради което неизпълнението на посоченото не може да е основание за връщане на делото на досъдебната му фаза.
Още по-малко прокурорът дължи разграничение в обвинителния акт между престъплението по чл.355 НК и предвиденото в чл.209а от Закона за здравето административно нарушение. Още един аргумент в подкрепа на този извод е законово предвидената в чл.250 ал.1 т.2 НПК възможност на съда да прекрати съдебното производство, когато деянието в обвинителния акт съставлява административно нарушение, както и в разпоредбата на чл.305 ал.6 НПК, която дава правомощие на съда с присъдата си да оправдае подсъдимия и да му наложи административно наказание, когато извършеното деяние съставлява административно нарушение, предвидено в закон или указ.
Достатъчно е, че прокурорът е посочил защо приема, че обвиняемият е осъществил състава на престъплението по чл.355 ал.1 от НК с две деяния, извършени в условията на продължавано престъпление по смисъла на чл. 26 ал. 1 от НК, както и защо са налице специалните обстоятелства, визирани в разпоредбата на чл.355 ал.2 НК, а именно- по време на пандемия, свързана със смъртни случаи.
Съдът намира и останалите възражения на защитника на подсъдимия за неоснователни, поради следните съображения:
В разпоредително заседание следва да се изчерпат всички възражения, касаещи допуснати отстраними съществени процесуални нарушения, които не могат да се отстранят в съдебната фаза на процеса, съответно доводите за съществени процесуални нарушения, свързани със събирането, оценката и проверката на доказателствените средства не са предмет на разпоредително заседание. В тази връзка е и изричната разпоредба на чл. 248, ал. 4 от НПК.
Всички възражения, отнасящи се до допускането, събирането, проверката и оценката на доказателствата и доказателствените средства, освен че са изключени от въпросите, обсъждани в разпоредително заседание, не могат да доведат до прекратяване на съдебното производство и връщане делото на досъдебна фаза, тъй като съдебното производство заема централно място в наказателния процес и израз на този принцип е възможността всички нарушения, свързани с доказателствената съвкупност да бъдат отстранени в съдебната фаза.
С оглед изложеното, неоснователно се явява въведеното с частната жалба възражение, че предписанието на подсъдимия за поставянето му под картина от 09.05.2020г. следва да бъде изключено от доказателствената съвкупност, тъй като е недействително, като издадено от некомпетентен орган, а именно- от инспектор при РЗИ Видин, а не от директора на същата институция.
Неоснователно се явява и възражението за липса на конкретно посочване на допуснатите нарушения от страна на подсъдимия на действащите нормативни или подзаконови актове, за да може той да разбере в какво точно се обвинява.
В правната теория е утвърдено схващането, че нормите, предвидени в Особената част на Наказателния кодекс, се състоят от диспозиция и санкция. В зависимост от начина, по които е посочено деянието, се различават описателни, прости, препращащи и бланкетни диспозиции. Бланкетна е тази, при която престъпното деяние не е описано, а е оставена съзнателна непълнота, запълнена от друг нормативен акт. Безспорно нормата на чл.355 НК е бланкетна и изисква да бъде запълнена със съответната специална разпоредба, която може да е предвидена в закон или подзаконов нормативен акт. Дотолкова, доколкото цитираните в обвинението Заповед №РД-01-183 от 06.04.2020г., изменена със Заповед №РД-01-249/22.04.2020г. на министъра на здравеопазването, са били издадени на основание чл.61 и чл.63 от Закона за здравето и чл.29 от Наредба №21/2005г. за реда за регистрация, съобщаване и отчет на заразните болести, бланкетната норма се явява запълнена в достатъчна степен в обвинението, внесено в съда от прокурора. Допълнителна гаранция в тази насока представлява и правомощието на съда да не се съгласи както с основната квалификация на описаното в обвинителния акт поведение, така и с вида на ненаказателния норматив, към който обвинението е препратило, защото съгласно ТР № 2/2016г. на ОСНК на ВКС именно той е компетентният орган да даде правилната правна оценка на запълващото бланкетната норма нарушение, когато в обстоятелствената част на обвинението са описани достатъчно фактически обстоятелства за извършването му.
Предвид факта, че въведеното с частната жалба възражение за наличието на малозначителност на деянието по смисъла на чл.9 ал.2 НК, а именно явна незначителност на обществената опасност, представлява въпрос, подлежащ на разглеждане по съществото на делото, то настоящата въззивна инстанция счита, че не следва да обсъжда същото.
С оглед изложеното въззивната инстанция преценява, че обстоятелствената част на внесения в съда обвинителен акт съдържа достатъчен обем от факти относно всички обективни признаци от състава на престъплението, с което не се накърнява правото на обвиняемия да научи в извършването на какво престъпление е обвинен, поради което и не е допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, налагащо прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора. Настоящият съдебен състав намира подадената частна жалба за неоснователна, а определението на първоинстанционния съд по чл.248 ал.1 т.3 НПК за правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.
По отношение произнасянето на съда по
чл.248 ал.1 т.6 НПК:
В настоящата хипотеза – частна жалба против определение по чл. 248, ал. 1, т. 6 от НПК - съдът се съобразява преди всичко с новонастъпили след предходното разглеждане на същия въпрос обстоятелства, които са в състояние този път да обосноват различен извод.
Въпросът с мярката за неотклонение е бил разглеждан на 06.10.2020г. от компетентния първоинстанционен съд. С частната жалба не са представени доказателства за новонастъпили обстоятелства, които принципно да променят извода, че мярката за неотклонение следва да бъде потвърдена.
Следва само да се изтъкне, че визираните в частната жалба обстоятелства- наличие на постоянен адрес, семейство и деца, за препитанието на които подсъдимият се грижи, не представляват по съществото си новонастипили обстоятелства. Същите са били представени пред първоинстанционния съд като характеристични данни, касаещи обвиняемия и са били взети предвид при постановяване на акта, с който е била взета МНО.
Напълно неоснователно се явява възражението на защитника на подсъдимия, че максимално предвиденият в чл.63 ал.4 НПК срок на наложената МНО „Домашен арест“ е изтекъл, поради което същата е следвало да бъде отменена от прокурора. Видно от материалите по делото, МНО „Домашен арест“ е била взета от РС-Димитровград с протоколно определение №260028/06.10.20г., постановено по ЧНД№439/2020г. по описа на същия съд. Обвинителният акт е бил внесен в РС-Димитровград на 29.10.2020г., т.е. преди изтичането на предвидения в чл.62 ал.7 вр. чл.63 ал.4 пр.1 НПК законово определен срок на максимална продължителност на МНО от осем месеца. С внасянето на обвинителни акт в съда делото се пренася в съдебната фаза и ограничението в продължителността на мярката престава да действа. Най-после, по делото все още далеч не е надхвърлен разумният срок за неговото разглеждане и решаване.
Поради това, че не са настъпили нови обстоятелства, които да мотивират извода, че мярката за неотклонение "Домашен арест" към този момент вече се явява неадекватна и несъответна на доказателствата по делото, а така също и с оглед обстоятелството, че подсъдимият е бил обявен за ОДИ от органите на досъдебното производство, което несъмнено представлява индиция за това, че същият е възможно да напусне пределите на страната и по този начин да възпрепятства нормалното развитие на съдебното производство, не са налице основания за изменение на действащата спрямо подсъдимия К.Г.Д. мярка за процесуална принуда.
Ето защо и в тази му част обжалваното определение на РС – Димитровград се основава на обоснована преценка и поради това е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Най-накрая съдът следва да отбележи, че не е компетентен да се произнесе по приложената към материалите по настоящото производство молба от подсъдимия К.Г.Д. за изменение на взетата спрямо него МНО, подадена на 29.12.2020г., дотолкова доколкото същата подлежи на разглеждане по реда на чл.270 НПК от първоинстанционния съд.
С оглед горното делото следва да се върне на РС-Димитровград за продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждането му по същество.
Така мотивиран и на основание чл. 345 вр. чл. 249, ал. 3 НПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение, постановено от Районен съд – Димитровград по НОХД № 489/2020г. в разпоредително заседание, проведено на 15.12.2020г., с което съдът, на основание чл.248 ал.1 т.3 и т.6 от НПК, е постановил, че съществени процесуални нарушения на досъдебното производство, довели до ограничаване процесуалните права на страните, не са допуснати, както и че липсва основание за изменение на взетата спрямо подсъдимия МНО „Домашен арест“.
ВРЪЩА делото на
РС-Димитровград за продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението
е окончателно.
Председател: Членове:
1.
2.