Р
Е Ш Е Н И Е
гр. Варна,
………..2023 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският
административен съд, VІ-ти касационен
състав, в публично заседание на шестнадесети
март през две хиляди и двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕВЕЛИНА ПОПОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ВЕСЕЛИНА ЧОЛАКОВА
МАРИЯНА БАХЧЕВАН
при
секретаря Александрина Янева и в
присъствието на прокурора Силвиян И. ,
като разгледа докладваното от съдията Веселина Чолакова КАНД № 274 по описа на Административен съд -
гр. Варна за 2023 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/,
във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания
/ЗАНН/.
Образувано
е по касационна жалба от И.Д.И., ЕГН ********** подадена чрез адв. Г.-Д. против
Решение № 1679/12.12.2022 г. постановено по АНД № 3158/2021 г. по описа Районен
съд-Варна , с което съдът е потвърдил НП № 22-0819-002902/23.06.2022г. на началник
на група към ОД на МВР - Варна, сектор „Пътна полиция“, с което на касатора са
наложени административни наказания глоба в размер на 20 лева на осн. чл.185 от
ЗДП, както и глоба в размер на 100 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец на осн. чл.175 ал.1
т.5 от ЗДвП. Решението се оспорва с основанието на чл.348,ал.1,т.1 от НПК-
допуснато нарушение на материалния закон. Сочи, че не е извършил
административните нарушения, за които е санкциониран. Сочи се, че изводите на
Районен съд-Варна не се обосновават със събраните доказателства. Моли решението
на Районен съд-Варна да се отмени и да се отмени наказателното постановление.
Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение. Поддържа жалбата в
представено писмено становище.
Ответникът – началник група
към ОД на МВР-Варна, сектор „Пътна полиция“ оспорва жалбата в представено
писмено становище. Моли решението на Районен съд-Варна да бъде оставено в сила.
Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на
претендираното от касатора адвокатско възнаграждение.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Варна дава заключение за неоснователност на оспорването.
След като прецени доводите
на страните, събраните по делото доказателства и в обхвата на проверката
съгласно чл.218 от АПК , Административен съд – Варна намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е
подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и
реквизити, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество
е неоснователна.
С оспорената решение на
Районен съд-Варна е потвърдено НП № 22-0819-002902/23.06.2022г. на началник на
група към ОД на МВР- Варна, сектор ПП Варна, с което на И.Д.И. са наложени
административни наказания глоба в размер на 20 лева на осн. чл.185 от ЗДП,
както и глоба в размер на 100 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец на осн. чл.175 ал.1
т.5 от ЗДвП.
За да постанови решението си,
съдът приел, че в хода на административнонаказателното производство не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Обсъдени са
възраженията на жалбоподателя и са преценени събраните гласни и писмени доказателства.
Съдът е формирал извод, че нарушенията са доказани. Приел е, че правилно са
определени видът и размерът на наказанията. Изложени са мотиви за липса на
предпоставки за приложение на чл. 28 от ЗАНН.
Решението на Районен
съд-Варна е правилно.
Касационният състав намира,
че в хода на АНП безспорно са установени мястото, времето и обстоятелствата,
при които са извършени вменените на И. И. нарушения. В тази част АУАН и НП
съдържат точно описание на нарушенията и обстоятелствата, при които са извършени.
Основното възражение
изложено както в касационната, така и в жалбата до районния съд е, че
жалбоподателят не е разбрал, че при
управление на ППС при преминаване покрай спрелия от лявата страна за
товарно-разтоварна дейност автомобил, не е осигурил достатъчно странично
разстояние и му е нанесъл имуществени вреди. По тази причина продължил
движението и не установил последиците от ПТП. Същото твърди и свид. Я. Г.,
който бил спътник на И. в момента на произшествието.
Изложените доводи в касационната
жалба са неоснователни. С направеното възражение, че не е възприел ПТП, се цели
обосноваване на защитна теза, която обаче не намира опора в доказателствата по
делото. Следва да се отбележи, че при разпита в съдебно заседание очевидецът на
нарушението свид. М. е дал подробни сведения относно датата на произшествието и
механизмът на причиняването на ПТП. Правилно съдът не е кредитирал показанията
на свидетеля Г., тъй като не съдържат яснота, че на датата на произшествието е
бил в автомобила управляван от И. И..
ЗДвП вменява на водачите на
ППС с поведението си да не създават опасности и пречки за движението, както и
да не поставят в опасност живота и здравето на хората и да не причиняват
имуществени вреди. В този смисъл всеки водач на ППС е длъжен да отдава
необходимото внимание при управление на МПС, като непрекъснато съблюдава
местонахождението на останалите участници в движението и съобразява начина на
управление с конкретиката на пътната обстановка.
Правилни са изводите на
Районен съд-Варна, че наличието на съпричиняване от водача на удареното МПС не
обосновава отсъствие на нарушение. Съответни на доказателствата по делото са
изводите на Районен съд – Варна, че именно санкционираното лице е извършило
нарушенията на ЗДвП. За административните нарушения не се изисква пряк умисъл.
Достатъчно е да са извършени непредпазливо. Настоящият съдебен състав споделя изцяло
изводите на районния съд за отсъствие на основание за приложението на чл. 28 от ЗАНН. От приложената справка за нарушител на И.Д.И. ( л.8-9 от
въззивното дело) се установява, че лицето е извършило и други нарушения на
Закона за движение по пътищата, което обосновава по-висока степен на обществена
опасност на нарушителя.
Предвид
изложеното решението на Районен съд – Варна е валидно, допустимо и правилно,
поради което следва да бъде оставено в сила.
При този изход на делото и
на основание чл.63д,ал.4 и ал.5 във
връзка с чл.37 от Закона за правната помощ в полза на ОД на МВР-Варна следва да
се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80,00 (
осемдесет) лева.
По изложените съображения и на основание чл.
222, ал.1, предл.1-во от АПК, във връзка
с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/
Административен съд – Варна, VІ-ти тричленен състав
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1679/12.12.2022
г. постановено по АНД № 3158/2022 г. по описа на Районен съд-Варна.
ОСЪЖДА И.Д.И., ЕГН **********,
с адрес *** да плати в полза на ОД на МВР-Варна юрисконсултско възнаграждение в
размер на 80,00 ( осемдесет) лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и
не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.