№ 66
гр. Варна, 12.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на деветнадесети
януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Тони Кръстев
при участието на секретаря Мая Т. И.а
като разгледа докладваното от Тони Кръстев Търговско дело №
20233100900407 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е първоинстанционно, по реда на глава XXXII от ГПК.
Предявен е осъдителен иск от Р. Д. К. с ЕГН **********, *****, чрез пълномощник
адв. С. С. от АК – Варна, срещу „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София 1000, бул. „Витоша“ № 89Б, за осъждане на
ответника да заплати на ищцата сумата от 50 000 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди – претърпени болки, страдания, негативни психични изживявания и
емоционален стрес, ведно със законната лихва от 03.02.2023 г. – датата на подаване на
писмената застрахователна претенция, до окончателното изплащане, като вредите са
резултат от непозволено увреждане при пътнотранспортно произшествие, настъпило на
23.11.2022 г. в гр. Варна на кръстовището на ул. „Гео Милев“ с бул. „Христо Смирненски“,
по вина на водача на лек автомобил „Киа" с peг. № **** Д. И. Г., застрахован при ответника
по риска "Гражданска отговорност на автомобилистите" към момента на осъществяване на
деликта, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, чл. 45, чл. 52 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Претендират
се и сторените в процеса разноски.
В исковата молба ищцата излага следните правнорелевантни фактически твърдения:
На 23.11.2022г., в гр. Варна, при излизане от паркинг на магазин "Кауфланд" на
кръстовището на ул. „Гео Милев“ с бул. „Христо Смирненски", довършвайки маневра завой
наляво при управлението на моторно превозно средство – лек автомобил „Киа" с peг. №
****, водачът Д. И. Г. нарушил правилата за движение по пътищата – чл.119, ал.1 и 4 от
Закона за движение по пътищата, и по непредпазливост причинил на Р. Д. К. – пресичаща
от дясно наляво, средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на шийката на дясната
раменна кост, обусловило трайно затруднение в движението на десния горен крайник за
период от около 3-4 месеца, като Д.ието е станало на пешеходна пътека. Съгласно одобрено
от съда споразумение по НОХД №2725/23г. по описа на ВРС, влязло в сила на 30.06.2023 г.,
водачът Д. И. Г. е признат за виновен за извършено престъпление по чл. 343, ал.3, б."а" вр.
чл.343, ал.1 б. „б", вр. чл.342, ал.1 от НК. След произшествието ищцата е била
имобилизирана в мека превръзка тип митела. В следствие на получените травматични
1
увреждания ищцата претърпяла силни болки страдания в един продължителен период от
време, не можела да се обслужва самостоятелно тъй като била имобилизирана, наложило се
да получава помощ от своите близки ежедневно. Това довело до нарушаване на обичайния й
ритъм на живот, не можела да се грижи за домакинството си. Претърпяла силен
емоционален стрес съпроводен с негативни психични изживявания свързани с нарушен сън
– често сънувала кошмари, налице била липса на апетит, страх да пресича самостоятелно.
Ищцата предявила писмена застрахователна претенция пред ответното дружество на
03.02.2023 г., но застрахователят не е определил и заплатил обезщетение. Към момента на
произшествието водачът на МПС с peг. № **** имал действащ договор за застраховка
"Гражданска отговорност", сключен със ДЗИ-Общо застраховане ЕАД с валидност до
06.05.2023г., поради което по силата на КЗ застрахователят отговаря пряко пред ищцата.
Ответникът „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД е подал отговор на исковата молба в
законоустановения срок, в който оспорва предявения иск по основание и по размер. Не
оспорва валидността на застрахователния договор по застраховка „Гражданска
отговорност“, обективиран в полица № ***, сключен относно л. а. „Кия Спортидж“ с рег.
*****, към датата на процесното събитие. Не оспорва, че ищцата е завела извънсъдебна
претенция, с вх. № 94С27/03.02.2023г. и регистрирана, като щета № ***. Оспорва вида и
характера на описаните в исковата молба трайни болки и страдание в следствие на
получените телесни увреждания продължаващи и към настоящия момент. Оспорва
твърденията за наличие на силен емоционален стрес съпроводен с негативни психически
изживявания. Въвежда възражение за съпричиняване от страна на пешеходеца Р. Д. К. към
настъпването на деликта. Твърди, че с поведението си, нарушавайки правилата за движение,
е станала причина за настъпването на процесното произшествие и съответно – за
настъпването на негативните за нея последици. Твърди, че пострадалата е могла да забележи
приближаващия автомобил, при полагане на необходимата грижа и бдителност. В условията
на евентуалност, прави отделно възражение за съпричиняване, като твърди, че
здравословното състояние на пострадалата, като самостоятелен фактор, е допринесло за
динамиката, вида, степента и тежестта на травматичните увреждания и възстановителния
период. Оспорва размера на претенцията, доколкото счита, че същият е силно завишен и не
съответства на обичайно присъжданите суми за обезщетения. Счита, че предявеният размер
не е редуциран с приноса на ищцата за настъпването на процесното ПТП /деликта/ и
уврежданията, които е получила. Излага подробни съображения. Оспорва иска за лихва за
забава като акцесорен на главния, доколкото неоснователността на главния иск води до
неоснователност на акцесорния. Моли за отхвърляне на предявения иск като неоснователен
ведно с всички законови последици, а в условията на евентуалност, моли същият да бъде
редуциран, като неоснователно завишен, както и да бъде отчетено и значителното
съпричиняване към деликта и към вредоносния резултат от страна на пострадалата. Моли за
присъждане на сторените разноски и прави възражение за прекомерност на претендираното
от насрещната страна адвокатско възнаграждение.
В допълнителна искова молба ищцата оспорва направените от ответника възражения
като изцяло неоснователни, като акцентира на неправомерното поведение на делинквента и
липсата на съпричиняване на вредоносния резултат от ищцата.
Ответникът е подал допълнителен отговор, в който сочи, че съпричиняването на
вредоносния резултат не е елемент от състава на престъплението, за което виновният водач
се е признал за виновен, поради което настоява за основателност на всички направени
възражения.
В съдебно заседание ищецът чрез процесуалния си представител поддържа становище
за основателност и доказаност на исковата претенция в предявения размер.
Процесуалният представител на ответника излага становище, че при постановяване
на решението, съдът следва да отчете приноса и възрастта на ищцата.
2
Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства и по вътрешно
убеждение, намира за установено от фактическа страна следното:
По делото са приети като доказателства застрахователна претенция вх. № 94С-
27/03.02.2023 г. и отговори с изх. № 0-92-5780/03.05.2023г. и изх. № 0-92-1888/08.02.2023г.,
с които е изискано допълнително представяне на документи.
Приет е заверен препис от Констативен протокол за ПТП с пострадали лица №
2094/23.11.2022г. на Сектор Пътна полиция-ОДМВР Варна, в който е документирано
настъпило на 23.11.2022 г., около 18.30 ч., в гр. Варна на кръстовището между ул. „Гео
Милев" и бул. „Христо Смирненски“ ПТП, при което водачът на л.а. „Киа Спортива“ с рег.
№ **** е блъснал пешеходец – ищцата Р. К., пресичаща пътното платно.
Представени са медицински документи в т.ч. лист за преглед на пациент, Медицинско
удостоверение № 1364/2022 г. от съдебна медицина при МБАЛ „Св. Анна Варна“ АД, видно
от които е поставена диагноза „счупване на шийката на дясната раменна кост“, обусловило
трайно затруднение в движенията на десния горен крайник за период от 3-4 месеца.
Изискано и приложено към материалите по делото е НОХД № 2725/2023г. по описа
на ВРС, ведно с ДП № 593/2022г. по описа на с-р ПП към ОД на МВР Варна, което е
приключило с одобряване на Споразумение № 474/330.06.2023г., с което виновният водач Д.
И. Г. е признал вината си, че на 23.11.2022г. в гр. Варна при управлението на МПС – л.а.
„Киа“ с рег. **** е нарушил правилата за движение по пътищата – чл. 119, ал. 1 от ЗДвП и
чл. 119, ал. 4 от ЗДвП и по непредпазливост причинил на Р. Д. К. средна телесна повреда,
изразяваща се в счупване на шийката на дясната раменна кост, обусловило трайно
затруднение в движението на десния горен крайник за период от около 3-4 месеца, като
Д.ието е станало на пешеходна пътека, поради което и на основание чл. 343, ал. 3, б. „а“, вр.
чл. 343, ал. 1, б. „б“, вр. чл. 342, ал. 1, вр. чл. 55, ал. 1, т.1 му е наложено наказание
„лишаване от свобода“ за срок от шест месеца, чието изтърпяване е отложено на основание
чл. 66, ал. 1 от НК с изпитателен срок от три години.
Приета е и справка относно наличието на сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ със застрахователя „ДЗИ-Общо застраховане“ АД за периода 07.05.2022г. –
06.05.2023 г.
С цел установяване вида и интензитета на претърпените от ищцата болки и страдания
по делото са допуснати съдебно-медицинска и съдебна психолого-психиатрична експертизи
и гласни доказателствени средства.
Във връзка с направеното възражение за съпричиняване от страна на ответника е
допуснато изготвянето и на съдебно-автотехническа експертиза.
Съгласно заключението по приетата съдебно-медицинска експертиза, неоспорено от
страните и ценено от съда като обективно, компетентно и изчерпателно, се установява, че на
23.11.2022 год. в резултат на ПТП като пешеходец Р. Д. К. е получила счупване на шийката
на дясната раменна кост, подкожни травматични хематоми в областта на дясната мишница и
дясното бедро. За описаните травматични увреждания се твърди, че е възможно да са
настъпили при съприкосновение с лек автомобил и последващо падане, довело до удар в
подлежащата настилка. Съгласно експертизата счупването на шийката на дясната раменна
кост е обусловило трайно затруднение в движенията на десния горен крайник за период от
около 3-4 месеца, а останалите описани травматични увреждания са обусловили временно
разстройство на здравето, неопасно за живота. На увредения крайник била извършена
гипсова имобилизация. Вещото лице отбелязва, че към настоящия момент се наблюдава
запазена хватателна функция, но констатира и ограничения в отвеждането на десния горен
крайник, проявяващо се в изпъване на лакътя до хоризонтала, а при сгънат лакът –
ограничено отвеждане напред, нагоре и назад. Според експерта постигнатото ниво на
възстановяване ще остане до такава степен завинаги. За пострадалата не се било предвидено
3
да се извършват предстоящи оперативни интервенции, свързани с травматичните
увреждания. Не били констатирани данни пострадалата да е страдала от заболяване на
опорно-двигателната система или от заболявания, които да са повлияли на проявленията на
травматичните увреждания или на оздравителния процес.
В открито съдебно заседание вещото лице поддържа заключението си, като допълва,
че оздравителният процес несъмнено е повлиян от възрастта на пострадалата, но и от
решението на медиците да не се извършва оперативно лечение, което е довело до
удължаване на времето за възстановяване. Към момента на извършения преглед от експерта,
същият е констатирал, че все още са налице сериозни ограничения в отвеждането на десния
горен крайник, които са с необратим характер. Обяснява, че решението на лекарите да не
бъде извършвана оперативна намеса може да се дължи на разрехавяване на костната
структура, характерно за възрастта на пострадалата, или на това, че е налице вклинено
счупване и неразместване, което би могло да се възстанови само с гипсова имобилизация.
Вещото лице заявява, че не са били установени данни за предходни заболявания или
оплаквания, които да сочат на изменения на костните структури на тялото на пострадалата.
Посочва, че несъмнено наличието на остеопоР. би довело до удължаване на оздравителния
процес.
От заключението на вещото лице по приетата съдебната психолого-психиатрична
експертиза, неоспорено от страните и ценено от съда като обективно, компетентно и
изчерпателно, се установява, че в резултат на преживяното ПТП на 23.11.2022 г. ищцата е
развила първоначалните психични прояви на остра стресова реакция, а впоследствие
проявите на разстройството в адаптацията с промени в настроението, активността и
нарушение на съня. За особено доминиращи се определят страховете, свързани с пресичане
на пътното платно и удар от автомобили, характеризиращи се като симптоматика на
специфична фобия. За тези прояви е констатирано, че продължават да съществуват и да
нарушават обичайното ежедневно функциониране на ищцата. Експертът посочва, че
събитието безспорно е оставило своя „емоционален отпечатък” върху психичното състояние
на пострадалата, но въпреки преживения стрес и реактивните психологични / психиатрични
състояния при пострадалата не се разкривала трайна промяна на личността и/или промени в
характера й, каквито били характерни при претърпяване на много тежко психотравмиращо
събитие.
В открито съдебно заседание вещото лице поддържа експертното си заключение. В
отговор на зададените въпроси заявява, че към момента освидетелстваното лице не страда от
остра стресова реакция, тъй като това състояние обикновено възниква след внезапната
психотравма и стресът, който се преживява, се отключва до 24 часа след събитието и трае в
рамките на 3-4 максимум до 5 дни. Експертът обяснява, че острата стресова реакция е
обичайно състояние при внезапен стрес, който може да доведе до последствия,
животозастрашаващи за здравето, за личността или за моралните устои. По отношение на
диагнозата „специфична фобия“ излага, че тя се изразява в съзнателно избягване и страх у
травмирания от преминаване през определени места. Съгласно събраните данни, вещото
лице коментира, че пострадалата избягвала да пътува с автомобил, поради което пътувала
само с автобуси и пресичала с голям страх и с много повишено внимание, като обикновено
търсела помощта на придружител. Вещото лице заключава, че страхът по-скоро би могъл да
бъде преодолян благодарение на личностните й качества, защото тя се отличавала с личност
от силен тип и била оптимистично настроена. Въпреки това, фобията продължавала да
съществува под формата на невротично, фобийно състояние от реактивен тип. Това
състояние, според експерта, в общия случай би могло да бъде преодоляно, но предвид
възрастта на потърпевшата, в случая би станало по-трудно.
От показанията на свидетелката С. К. М., дъщеря на ищцата, които съдът кредитира
като ясни, последователни и без противоречия със събраните по делото доказателства,
4
съобразявайки включително разпоредбата на чл.172 ГПК, се установява, че на процесната
дата ищцата е била блъсната на пешеходна пътека, пресичайки на разрешен светлинен знак,
като след удара е била откарана до спешното от виновния водач. Свидетелката споделя, че
ръката на майка й все още я боли и до настоящия момент не може да я ползва пълноценно.
Водила я е на различни ортопеди, които са дали мнение, че ръката й не подлежи на операция
поради спецификата на травмата. Свидетелката описа, че ребрата на пострадалата също
били натъртени, а болките били доста силни. За справяне с тях ищцата приемала
обезболяващи, но споделяла, че и те не помагали. Свидетелката излага, че след инцидента
майка й не била способна да се обслужва сама и се налагало да получава допълнителна
помощ. Към момента пострадалата все още изпитвала затруднения при движение, поради
което се депресирала от това и несъмнено й се отразявало на психичното състояние. Освен
това, свидетелката споделя, че от тогава майка й изпитвала страхове да пресича по улицата.
Свидетелката излага, че преди произшествието майка й не е страдала от някакви
заболявания. В деня на инцидента излага, че пострадалата е била облечена с панталон и яке
в небесно син цвят.
За установяване възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния
резултат по делото е прието заключение по допусната съдебно-автотехническа експертиза,
неоспорено от страните и ценено от съда като обективно, компетентно и изчерпателно. От
заключението се установява, че към датата на ПТП на съответния участък не е установена
конкретна пътна сигнализация, поради което е прието, че скоростта на движение за пътния
участък е била максимално ограничена до 50 км/ч. Вещото лице посочва, че ПТП-то е
настъпило в тъмната част от денонощието, при добро улично осветление, при разрешаващ
сигнал за движение на пешеходката по процесната пешеходна пътека и движение през
кръстовището за процесния автомобил, навлизащ в дясно пътно платно, спрямо лява лента
на бул. „Хр. Смирненски“ в посока бул. „Вл. Варненчик“. Описан е механизмът на
настъпилото ПТП, съгласно който управляваният от Д. И. Г. лек автомобил „Киа Спортидж“
с рег. № ***** се е движил със скорост по-ниска от максимално позволената за пътния
участък и извършвайки маневра ляв завой, при пресичане на пешеходна пътека на бул.
„Христо Смирненски“, с цел навлизане в лява пътна лента на платното на булеварда в
посока бул. ,,Вл. Варненчик“, не е пропуснал правомерно движещата се спрямо зелен сигнал
пешеходка. Пешеходката Р. Д. К. е пресичала от дясно на ляво по пешеходната пътека
дясното платно на бул. ,,Хр. Смирненски“ в посока бул. ,,Вл. Варненчик“, при което била
блъсната на около 7,6 метра след стъпване на пешеходната пътека и начало на пресичането
и на около 1,2 метра преди качването й на разделителния остров. Ударът настъпил в лява
част на тялото на пешеходката от предната лява част на лекия автомобил в зоната между ляв
фар и емблема, като тялото на пострадалата се е облегнало спрямо предна броня, решетка с
емблема над предна броня, ляв преден край на преден капак, вследствие на което е получила
травма на десен горен крайник. Автомобилът към момента на ПТП е заемал крайна лява
част на лява лента, при навлизане в платното за движение на бул. ,,Хр. Смирненски“ в
посока бул. „Вл. Варненчик“, след извършена маневра ляв завой. Съгласно експертизата
лекият автомобил се е движил около 33 метра след потегляне от стоп линията
равноускорително, а пешеходката 7,6 метра, при което максималната достигната скорост на
автомобила е била около 40 км/ч. При движение с посочената скорост по мокро пътно
платно и добра видимост, се заключава, че автомобилът е имал опасна зона на спиране от
около 30 метра. В момента, в който пешеходката е стъпила на пътното платно, разстоянието,
изминато от автомобила до точката на ПТП е било около 32 метра. Заключава се, че
пешеходката е имала възможност да види и наблюдава процесния автомобил в началото и
по време на пресичане по пешеходната пътека. Със същата възможност разполагал и
водачът на автомобила, а именно да възприеме и наблюдава пешеходката при своето
движение. Съгласно експертизата ПТП-то е било предотвратимо с по-голяма техническа
възможност от страна на водача на автомобила, който е имал възможност да възприеме по
5
категоричен начин движението на пешеходци по пешеходната пътека. Експертизата
допълва, че спецификата на кръстовището води до заблуждение на пешеходците спрямо
посоката на пътуване на автомобилите преди достигане на средата му.
В открито съдебно заседание експертът поддържа даденото заключение, като не
отрича възможността да е настъпило така нареченото заслепяване от преминаващи
автомобили, които да са възпрепятствали възприемането от водача на пешеходката, тъй като
кръстовището е по-особено. Поради спецификата на кръстовището вещото лице заявява, че
е възможно заблуждение у участниците в ПТП относно посоката на движение на всеки един
от тях. Излага, че е разгледал два аспекта на предотвратимост на пътното транспортно
произшествие и е достигнал до извода, че ако водачът е реагирал едва при навлизане в
пътното платно – обект на ПТП, т.е. след пресичане на разделителната линия на булеварда,
той е нямал техническа възможност да предотврати пътното транспортно произшествие
посредством аварийно спиране. Такава невъзможност да предотврати удара съществувала и
за пешеходката. Единствено, ако водачът е бил забелязал пешеходката през целия и ход по
́
пешеходната пътека от самото му потегляне от спряло положение, тогава е имал възможност
да ограничи скоростта си и да предприеме аварийна маневра вдясно, т.е. да направи опит да
избегне пътното транспортно произшествие. Скоростта на движение на пешеходката
експертът е определил като среден ход за възрастта й, тъй като ПТП не било запазено и
данни са събрани посредством показанията на водача на лекия автомобил.
От правна страна:
Отговорността на застрахователя по прекия иск с правно основание чл. 432 от КЗ е
функционално обусловена от отговорността на застрахования по задължителната
застраховка „гражданска отговорност" водач на моторно превозно средство. Отговорността
на водача е за непозволено увреждане и фактическият и състав включва действие или
бездействие, което е противоправно, извършено е виновно и в резултат от което са
настъпили вреди.
Противоправността на Д.ието и вината на дееца Д. И. Г. са установени със
Споразумение № 474/30.06.2023 год. по НОХД 2725/2023 г. по описа на РС – Варна.
Съгласно разпоредбата на чл. 300 от ГПК в настоящото производство е изключена
преценката на доказателства относно елементите от фактическия състав на престъплението,
за което е наложено наказание на виновния водач, и същите следва да се приемат за
установени по висящия спор относно гражданските последици от Д.ието – извършването на
Д.ието, неговата противоправност и виновността на водача. Безспорно е установена
причинно-следствена връзка между Д.ието на водача на л.а. „Киа Спортидж" с рег. № **** и
претърпените от ищцата К. неимуществени вреди.
Не е спорно между страните, а и от събраните по делото писмени доказателства се
установява по несъмнен начин, че към момента на настъпване на процесното ПТП е било
налице валидно застрахователно правоотношение по отношение на л.а. „Киа Спортидж" с
рег. № ****, като отговорността на водача Д. И. Г. е покрита от задължителна застраховка
„Гражданска отговорност" на автомобилистите със застраховател „ДЗИ – Общо
застраховане" ЕАД по силата на Застрахователна полица № ***, валидна към датата на
процесното събитие.
При така установените по делото факти, съдът намира, че е осъществен фактическият
състав на отговорността на застрахователя по застраховка гражданска отговорност на
автомобилистите по предявен от пострадало лице пряк иск с правно основание чл. 432, ал. 1
от КЗ във вр. с чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, с оглед на което искът за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди се явява основателен.
Съобразно критерия за справедливост, установен в чл. 52 от ЗЗД, и съгласно
задължителните за съдилищата постановки, дадени с ППВС № 4/1968 г., при определяне на
6
обезщетението за неимуществени вреди, следва да се имат предвид обективно
съществуващите обстоятелства във всеки конкретен случай. Тези обстоятелства са: видът,
характерът и степента на констатираното увреждане и състоянието на пострадалия; начинът
на извършване на увреждането; видът и начинът на провежданото лечение, неговата
продължителност; болките и страданията, претърпени, както при причиняване на
увреждането, така и при провеждане на лечението през всичките му етапи; отстраними ли са
травмите или има остатъчни явления; периода на загуба на двигателна способност;
психическата травма, както при причиняване на увреждането, така и впоследствие;
възрастта на увреденото лице и др. Наред с тези обстоятелства при определяне размера на
обезщетението следва да бъде взета предвид и икономическата конюнктура в страната към
момента на увреждането и установената в тази насока съдебна практика.
При настъпване на процесното ПТП ищцата е била на 70-годишна възраст без данни
за смущения в двигателната й активност. От медицинска гледна точка, най-тежкото
последствие от инцидента се е изразило в счупване на шийката на дясната раменна кост,
обусловило трайно затруднение в движенията на десния горен крайник за период от около 3-
4 месеца. Тази травма била съпроводена от подкожни травматични хематоми в областта на
дясната мишница и дясното бедро, които са обусловили временно разстройство на здравето,
неопасно за живота. По време на оздравителния процес ищцата била с поставена гипсова
имобилизация, което е обусловило затруднение в движението и обслужването за
задоволяване на ежедневните й битови нужди. Несъмнено възстановяването на ищцата е
било придружено от болка, страдание и неразположение, дало отражение върху качеството
на живот, нейното емоционално и психическо благоразположение. Съгласно изготвената
СМЕ, а и според свидетелските показания на дъщеря й, ищцата към настоящия момент
(година и половина след инцидента) все още изпитва затруднения в движението на десния
горен крайник. Експертът не се ангажира с позитивна прогноза за пълно възстановяване на
ищцата и за достигане на движение в пълен обем на увредения крайник, напротив – счита,
че постигнатото ниво на възстановяване ще остане до такава степен завинаги.
Доказателствата по делото сочат, че освен физическо проявление травмите са довели и до
невъзможност за самостоятелно обслужване, причинили за ищцата емоционален и
психически дискомфорт, чувство за непълноценност и неразположение от зависимостта й от
други хора. Констатираните ограничения в движението, продължаващи и до днес са с
необратим характер и се проявяват негативно върху активността, самочувствието и
чувството за значимост у ищцата. Внезапността на събитието, поставило пострадалата в
уязвима ситуация и създало чувство за настъпване на животозастрашаващо събитие, е
породило силен стрес и страх, проявили се като остра стресова реакция. Впоследствие
състоянието на ищцата се диагностицира като разстройство в адаптацията, изразило се в
промени в настроението, активността, нарушение на пълноценността на съня и апетита.
Особено силно и най-дълго проявление намират страховете и фобиите, продължаващи и до
настоящия момент, които ищцата е развила и изпитва най-вече при пресичане на пътното
платно и при пътуване с лек автомобил. За това състояние е поставена диагноза
„специфична фобия“, която по своята същност представлява избягване от травмирания на
определени ситуации и места, напомнящи за травмиращото събитие. Тази диагноза е
показателна за продължителността и интензитета на негативното отражение спрямо
психиката на ищцата, оказало процесното събитие. Още повече, съгласно експерта предвид
възрастта и въпреки позитивната и силна същност на ищцата, не се предвижда преодоляване
на психотравмата. Същевременно, при определяне на размера на дължимото обезщетение за
обезвреда на вредните последици, съдът взе предвид и липсата на промяна в личността
и/или характера на пострадалата, каквито се считат за характерни при претърпяване на
много тежко психотравмиращо събитие.
При така установените болки и страдания, съобразно критерия за справедливост,
въведен с разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, съдът намира за адекватен размер на дължимото на
7
ищцата обезщетение за неимуществени вреди, определен към датата на извършване на
деликта – 23.11.2022 г., сумата от 50 000,00 лева.
По възражението за съпричиняване съдът намира следното:
Съгласно практиката на ВКС на РБ, обективирана в постановените по реда на чл. 290
от ГПК решения № 159 от 24.11.2010 г. по т. д. № 1117/2009 г. на II т.о. и № 98 от 08.07.2010
г. по т.д. № 942/2009 г. на II т.о., принос за настъпване на увреждането е налице, когато
пострадалото лице със своето поведение е създало предпоставки за настъпването на вредите
или е допринесло за механизма на увреждането, като тежестта за установяване на тези
обстоятелства е върху страната, която твърди, че е налице съпричиняване. Приносът на
увредения – обективен елемент от съпричиняването, може да се изрази в действие или
бездействие, но всякога това му поведение трябва да е противоправно и да води до
настъпване, или да улеснява настъпването на вредоносния резултат, т.е., в някаква степен да
го обуславя.
Възражението се основава на твърденията, че пешеходката е нарушила правилата за
движение и по този начин е станала причина за настъпване на процесното произшествие и
съответно последиците от него. При съвкупния анализ на доказателствата, нарушение на
правилата за движение по пътищата от страна на пострадалата не се установиха – тя е
пресичала на кръстовище, регулирано от светофарна уредба, при светлинен сигнал,
разрешаващ преминаването й, на означеното място за това – пешеходна пътека. Няма данни
за внезапно навлизане на пътното платно. Следва да се отбележи, че правото на пресичане
на пешеходеца на регулирано със светофарна уредба място при навлизане на разрешен за
пешеходеца сигнал на светофарната уредба е абсолютно и съпричиняване на вредоносния
резултат би имало само ако пешеходецът не е спазил светлинната сигнализация на
светофарната уредба. На следващо място, се възразява спрямо положената бдителност и
грижа от страна на пострадалата при пристъпване към пресичане на пътното платно. По този
въпрос съдът намира, че изготвената САТЕ (назначена по искане на ответника за
установяване наличието/липсата на съпричиняване) дава категоричен отговор, че макар
пешеходката да е имала възможност да види и наблюдава процесния автомобил в началото
и по време на пресичане по пешеходната пътека, спецификата на кръстовището не й е
позволявала да предвиди скоростта на движение на лекия автомобил, а вероятно и посоката
преди достигане до средата на кръстовището. В този момент вече е било невъзможно
предприемане на каквато и да е реакция от нейна страна да предотврати удара. От друга
страна, въз основа на установените по делото факти се налага извода, че единствено водачът
на лекия автомобил, ако бе възприел пешеходката при своето потегляне, би имал
възможност да избегне удара избирайки скоростта и посоката на движение на автомобила.
При така изложената фактология, съдът не намира поведение от страна ищцата, което да е
довело до настъпване на пътния инцидент. Относно възражението на ответника, че
здравословното състояние на пострадалата, като самостоятелен фактор, е допринесло за
динамиката, вида, степента и тежестта на травматичните увреждания и възстановителния
период, съдът намира, че СМЕ и свидетелските показания опровергават това възражение,
тъй като данни относно предходни заболявания на опорно-двигателната система или на
костната структура на пострадалата не са налични в нейната медицинска история.
Продължителността на оздравителния процес се обяснява от вещото лице с възрастта на
пострадалата, но и с взетото решение от лекуващите лекари възстановяването от травмата да
бъде подпомогнато само от гипсова имобилизация поради характера на счупването. Нито
възрастта на пациента, нито правилно избрания метод на лечение могат да се квалифицират
като съпричиняване. По изложените съображения, съдът намира, че възраженията за
съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата ищца са неоснователни.
В хипотезата на пряк иск от увреденото лице срещу застрахователя по застраховка
«Гражданска отговорност», в застрахователната сума по чл. 429 КЗ се включва дължимото
8
от застрахования спрямо увреденото лице обезщетение за забава за периода от момента на
уведомяване на застрахователя, респ. предявяване на претенцията от увреденото лице пред
застрахователя, а не и от момента на увреждането.
Основателността на иска за главница обуславя основателност и на акцесорната
претенция за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва до датата на
погасяване на задължението на застрахователя. В процесния случай по делото се доказа, че
ищцата е уведомила ответното застрахователно дружество, чрез отправяне на
застрахователна претенция на 03.02.2023 г., от който момент следва да бъде присъдено
обезщетение за забава върху главницата.
Отговорност за разноски.
Направено е искане от процесуалния представител на ищеца адв. С. С. за присъждане
в негова полза на адвокатско възнаграждение на осн. чл. 38, ал.1, т. 2 от ЗА. С оглед на
материалния интерес съразмерно на уважената част ще се присъди минималното адвокатско
възнаграждение, определено съобразно Наредба № 1 /2004 г. на ВАС, в размер на 4 650,00
лева.
Ответното дружество, на осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК следва да бъде осъдено да заплати
по сметка на ВОС дължимата по делото държавна такса от 2000,00 лева и 400 лева разноски
за вещи лица или общо 2400,00 лева, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София 1000, бул. „Витоша“ № 89Б, да заплати на Р. Д. К., ЕГН
**********, адрес: ***** сумата от 50 000,00 (петдесет хиляди) лева – неимуществени
вреди за претърпени болки и страдания, претърпени в резултат от непозволено увреждане
при пътнотранспортно произшествие, настъпило на 23.11.2022 г. в гр. Варна на
кръстовището на ул. „Гео Милев“ с бул. „Христо Смирненски“, по вина на водача на лек
автомобил „Киа" с peг. № **** Д. И. Г., застрахован при ответника по риска "Гражданска
отговорност на автомобилистите" към момента на осъществяване на деликта, ведно със
законната лихва, считано от 03.02.2023 г. до окончателното изплащане на задължението, на
основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Присъдените суми могат да бъдат заплатени от ответника в полза на ищеца по
следната, посочена в исковата молба банкова сметка със статут на клиентска по чл. 39 от
ЗАдв., с титуляр адв. С. Б. С.: *****.
ОСЪЖДА „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София 1000, бул. „Витоша“ № 89Б, да заплати на адвокат С. Б. С. от АК
- Варна, адрес: **** сумата от 4650,00 лева, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 38, ал. 2
вр. ал. 1, т. 2 от ЗАдв.
ОСЪЖДА „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, гр. София, да
заплати по сметка на Варненски окръжен съд в полза на бюджета на съдебната власт
сумата от 2400,00 лева, представляваща дължимите по делото държавна такса и разноски,
на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
9
10