Решение по дело №1789/2019 на Окръжен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е  №  1258

 

Гр.Пловдив, 05.11.2019г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски Окръжен съд, четиринадесети граждански състав на 17.10. две хиляди и деветнадесета година  в публично заседание в следния състав :

                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: Анна Иванова

                              ЧЛЕНОВЕ: Радослав Радев

                                                  Иван Анастасов                                                                                            

При секретаря: В.Василева, като разгледа гр.д.№1789/ 2019 г. по описа на ПОС, за се произнесе, съобрази:

Производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано по въззивна жалба на Ф.П.А., ЕГН **********,***, адв. Б.З. против решение №2378/10.06.2019 г., постановено по гр. д. №17093/2018 г. на РС Пловдив, 8 гр. състав, което са уважени предявените от “Фронтекс Интернешънъл” ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. ****, представлявано от Изпълнителния директор Л. К. Д.  искове за признаване за установено дължимостта на сумата от 585, 43 лева – главница, дължима по Договор за паричен заем № CASH-10239237/01.07.2013 г. и Договор за цесия от 10.01.2017 г., заедно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 23.08.2018 г. до окончателното й погасяване, която сума е било разпоредено ответницата да заплати на ищеца със Заповед за изпълнение на парично задължение № 7779/27.08.2018 г., издадена по ч. гр. дело № 13745/2018 г. по описа на ПРС – ІV гр. състав и е осъдена да заплати разноските по делото в размер на 270 лв. - по заповедното производство по ч.гр. дело №13745/2018 г. на ПРС-4 гр.с. и по гр.д. №17093/2018 г. на ПРС,8 гр.състав. Излага оплаквания, че решението е неправилно и незаконосъобразно, неправилна преценка на събраните доказателства и неизяснена фактичека обстановка. Иска се решението да бъде обезсилено като недопустимо или да бъде отменено и да се постанови ново, с което предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира за присъждане на разноски.Прави възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар на въззиваемия.

От ответника “Фронтекс Интернешънъл” ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. **** е постъпил отговор на ВЖ, с който се иска да се остави жалбата без уважение като неоснователна и да се потвърди решението  на РС като правилно и законосъобразно, подкрепено с писмени доказателства, от които се установява, че е сключен договор за заем, ССЕ, от кето е видно, че паричната сума е предоставена и усвоена, както и доказателство, че длъжника е уведомен за извършената цесия.Претендира за разноски.

След преценка на събраните по делото доказателства във връзка със становищата на страните, съдът приема следното:

Производството е образувано по иск с правна квалификация чл. 422, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 415, ал. 1 от ГПК,чл.79,ал.1 ЗЗД.

Ищецът претендира да се признае за установено че ответникът му дължи сумите 585,43 лв. –невърната главница по договор за заем №cash-10239237/1.07.2013 г., ведно със законната лихва от подаване на заевлението -23.8.2018 г. до окончателното плащане.

По заявлението в заповедното производство се претендира сумата 585,43 лв., произтичаща от договор за заем №cash-10239237/1.07.2013 г., сключен между „БНП Париба“ЕАД и длъжника, вземанията по който са прехвълени с договор за цесия от 10.01.2017 г. на “Фронтекс Интернешънъл” ЕАД, договорна въвзнаградителна лихва в размер на 357,57 в. за 12.7.2013 г. – 20.12.2013 г., договорно обезщетение за забава в размер на 296,73 лв. за 13.7.2013 г. – 7.8.2018 г. ведно съ законната лихва върху гланицата от 23.8.2018 г. до окончателното плащане и разноските по делото в размер на 75 лв. Срещу издадената заповед за изпълние по чл.410 ГПК длъжникът е предявил възражение по чл. 414 от ГПК. Исковата молба, по която е образувано производството по настоящото дело, е предявена в срока по чл. 415 от ГПК. Изложеното обуславя допустимостта на предявеният установителен иск.

По основателността:

От представения като доказателство договор за заем и от приетата по делото ССЕ – заключение от 5.4.2019 г. – неоспорено от страните според съда компетентно изготвено от вещото лице М. М., е видно, че по силата на цит.Договор за заем № 7653/29.06.2015 г.,  въззивницата е получила в заем от „БНП Париба“ЕАД сумата от 600 лв. като сумата е платена в брой на 1.7.2013 г., за срок от 24 седмични погасителни вноски всяка от които на стойност от 41 лв., срещу задължение да я върне, ведно с възнаградителна лихва, с краен срок на погасяване 20.12.2013 г. ; въззивницата е заплатила само първата пог.вноска от 41 лв. на 1.7.2013 г.; незаплатена е останала главница в раземр на 585,43 лв., договорна възнаградитена лихва в размер на 357,57 лв., законна лихва в раземр на 286,15 лв. При доказателствена тежест на длъжницата, тя не установява да е изпълнила задълженията си за заплащане на исковата сума, поради което предявеният иск се явява основателен.

Въззивната жалба е бланкетна, тъй като не съдържа конкретни оплаквания и аргументи в какво се изразява неправилността и незаконосъобразността на  първоинстационното решение и как точно съдът е изтълкувал превратно доказателствения материял, т.е. как според жалбоподателят съдът е следвало да тълкува доказателствата по делото.

  Съгласно чл. 269 ГПК съдът се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното решение е валидно и допустимо. Въззивният съд при служебната си проверка не констатира нарушения на императивни материално-правни правила, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите му изцяло.

Поради изложените съображения съдът намира, че районният съд е постановил правилно и законосъобразно решение, което следва да се потвърди.

С оглед неуважаване на въззивната жалба въззиваемият има право на разноски за производството на основание чл.78 ал.3 ГПК. Такива са поискани на осн. чл.78, ал.8 ГПК. Въззивникът е направил възражение за прекомерност на адв.хонорар на въззиваемия.

Във връзка с искането за редуциране като прекомерно юрисконсулското възнаграждение на въззиваемия и с оглед на изхода от спора въззивницата следва да заплати на въззиваемия направените разноски за производството пред ПОС, на основание чл.78, ал.8 от ГПК, във връзка с чл.26 от Наредба за заплащането на правната помощ – юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева.

По изложените съображения съдът

                                        Р    Е   Ш   И  :   

ПОТВЪРЖДАВА решение №2378/10.06.2019 г., постановено по гр. д. №17093/2018 г. на РС Пловдив, 8 гр. състав.

 ОСЪЖДА Ф.П.А., с посочените ЕГН и съдебен адрес ДА ЗАПЛАТИ на “Фронтекс Интернешънъл” ЕАД, с ЕИК, седалище и адрес на управление направените разноски за въззивното производство по делото – юрисконсулско възнаграждение в размер на 50 лв.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.                            

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                  ЧЛЕНОВЕ: