Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София,
28.08.2025
г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГК, ІV- E
въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и
седми март през две хиляди двадесет и пета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Рени Коджабашева
ЧЛЕНОВЕ:
Мария Шейтанова
мл. съдия Рафаела Матева
при
участието на секретаря Капка Лозева, като разгледа докладваното от съдия
Коджабашева гр. дело № 13509 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С Решение от 24.06.2020 г.,
постановено по гр.д.№ 55416/ 2019 г. на Софийски районен съд, ГО, 62 състав,
обективирано в протокол от проведено на същата дата открито съдебно заседание,
ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ“ при МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ /ЕИК
*********/- със седалище в гр. София, е осъдена да заплати на Е.К.В. /ЕГН **********/
сумата 1 554.24 лв., представляваща възнаграждение за допълнителен труд от
половин час, полаган по времето на изслушването на инструктажа преди всяка
смяна, ведно със законната лихва от 30.09.2019 г. до датата на изплащане, и
сумата 233.78 лв.- мораторна лихва за периода от 01.07.2016 г. до 30.06.2019 г.
С решението са отхвърлени предявените от Е.К.В. /ЕГН **********/ срещу Главна
дирекция „Гранична полиция“ при Министерство на вътрешните работи /ЕИК
*********/ искове за присъждане на сумата 1 764.95 лв., представляваща
допълнително възнаграждение за полаган нощен труд, и на сумата 259.28 лв.-
мораторна лихва за периода от 01.07.2016 г. до 30.06.2019 г. На основание чл.78 ГПК ищцата Е.К.В. е осъдена да заплати на ответника ГД „Гранична полиция“ при МВР
сумата 76.29 лв.- „компенсирани разноски“. На основание чл.78, ал.6 ГПК
ответникът ГД „Гранична полиция“ при МВР е осъден да заплати по сметка на СРС общо
сумата 270.60 лв.- разноски по делото /200 лв.- за възнаграждение на вещо лице,
и 70.60 лв.- държавна такса/.
С определение от 14.09.2020
г., постановено по реда на чл.248 ГПК, е отказано изменение на цитираното по-
горе решение в частта за разноските.
Постъпила е въззивна жалба от ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ
„ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ“ при МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ /ответник по делото/,
в която са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на
постановеното от СРС решение в частта му, в която са уважени предявените от Е.В.
искове, и в частта за разноските, с искане да бъде постановена отмяната му в
тази част и да бъде постановено решение за отхвърляне на исковете, с присъждане
на разноски по делото.
Въззиваемата страна Е.К.В. /ищца
по делото/ оспорва жалбата на ответника и моли постановеното от СРС решение като
правилно в обжалваната част да бъде потвърдено, като претендира разноски за
въззивното производство.
Подадена е и частна жалба срещу определението по
чл.248 ГПК от ищцата Е.К.В., която моли същото да бъде отменено и молбата й за
изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските да бъде уважена.
С влязло в сила определение
от о.с.з. на 27.03.2025 г. въззивното производство е прекратено на основание
чл.264 ГПК в частта, в която предмет на разглеждане е подадената от Е.В.
въззивна жалба срещу постановеното по гр.д.№ 55416/ 2019 г. на СРС, 62 състав,
решение /в отхвърлителната му част/.
Предявени
са искове с правно основание чл.178, ал.1, т.3 ЗМВР вр. чл.187, ал.6 вр. ал.5,
т.2 ЗМВР и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Софийски
градски съд, като обсъди събраните по делото
доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на
чл.235, ал.2 ГПК, намира от фактическа и
правна страна следното:
Жалбата,
с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е
процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно
чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Атакуваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо- в обжалваната част.
По
същество постановеното от СРС решение е и правилно в обжалваната осъдителна
част и следва да бъде потвърдено.
По делото не е спорно, а се
и установява от събраните писмени доказателства, че през процесния период от 1.07.2016
г. до 30.06.2019 г. ищцата Е.В. е работила при ответника ГД „Гранична полиция“ при
Министерство на вътрешните работи, като е заемала длъжността „младши
инспектор/старши полицай“ в Регионална дирекция „Гранична полиция“- Аерогари,
ГКПП- Аерогара София, и е имала статут на държавен служител по смисъла на
чл.142, ал.1 вр. ал.2 ЗМВР.
Не е спорно по делото и че
през процесния 3- годишен период ищцата В. е полагала труд на смени при 12-
часов режим на работа /дневни и нощни/ при сумарно изчисляване на работното
време и тримесечно отчитане на отработеното време.
Събрани са по делото и
доказателства, че преди всяко дежурство за период от 30 минути е извършван
инструктаж на ищцата- време, което не й е заплащано като извънреден труд от
ответника. Това е видно от съдържанието на приложения по делото документ за
ежедневен инструктаж, в който са отразени пет интервала от по 5 минути всеки-
за извършването на дейности като: „проверка на готовността на служителите за
изпълнение на наряда“, „запознаване с бюлетин на РДГП- Аерогара“,
„взаимодействие със съседни наряди“ и т.н., и се подкрепя и от свидетелските
показания на А. Иванов- служител на ответника, заемащ същата длъжност, работещ
в една група и в една смяна с ищцата.
Съгласно заключението на изслушаната
в първоинстанционното производство съдебно- счетоводна експертиза, прието като
неоспорено от страните и възприето от въззивния съд като компетентно и
обективно дадено, през процесния период от 01.07.2016 г. до 30.06.2019 г. /3
години/ ищцата е дала общо 478 дежурства /12 часови дежурства/, от които 239
нощни, и е участвала в 478 инструктажа, в рамките на които е отработила общо 240
часа извънреден незаплатен труд за инструктаж. Определеното от вещото лице
възнаграждение за така положения от ищцата извънреден труд е в размер на 1
554.24 лв., а лихвата за забава, определена за тримесечните периоди на отчитане
и заплащане, включени в процесния 3- годишен период, е определена на общо
233.58 лв.
Съгласно разпоредбата на чл.187,
ал.9 ЗМВР, редът за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън
редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за
държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.
Според чл.21, ал.2 от
Наредба № 8121з-776/ 29.06.2016 г. за реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в МВР /отм., но действаща през процесния период/,
работното време на държавните служители, работещи на смени, се изчислява и
отчита в часове, сумирано за тримесечен период. Съгласно чл.22, ал.1, т.5 от
наредбата, отработеното време включва времето за инструктаж, отвод, приемане и
сдаване на смяната или дежурството, както и времето за строеви преглед. При тази
нормативна регламентация изводът на СРС, че отработеното от ищцата време
включва и времето за инструктаж, за което следва да й бъде заплатено съответно
възнаграждение от работодателя- ответник, е правилен.
По делото не е спорно, а се
и установява от събраните доказателства /писмени доказателства и гласни
доказателства- св. показания на А. Иванов- служител на ответника, заемащ същата
длъжност, работещ в една група и в една смяна с ищцата/, че преди началото на
всяко дежурство на ищцата е провеждан инструктаж в рамките на 30 минути. Вещото
лице не установява в счетоводството на ответника времето за явяване, провеждане
на инструктаж, приемане и сдаване на дежурството, да е отчетено като работно
време за исковия период. Този труд не е отразен в протоколите по чл.24 от цитираната
Наредба и възнаграждение за него не е начислено и изплатено на ищцата. При това
положение предявеният от Е.В. иск за заплащането на такова възнаграждение за
процесния период от 1.07.2016 г. до 30.06.2019 г. е основателен, а
постановеното от СРС решение като правилно в тази обжалвана от ответника част,
следва да бъде потвърдено.
Конкретни доводи за
неправилност на решението в частта му, в която е уважен акцесорният иск на В.
по чл.86 ЗЗД, в жалбата на ответника не са изложени, поради което и въззивният
съд не дължи излагането на самостоятелни мотиви в тази насока.
Поради съвпадане изводите на
двете съдебни инстанции по основателността на горепосочените искове и
неоснователност на релевираните в жалбата на ответника доводи, постановеното от
СРС решение в обжалваната осъдителна част като правилно следва да бъде
потвърдено.
При този изход на спора
съобразно чл.273 вр. чл.78, ал.3 ГПК въззивникът дължи да заплати на
въззиваемата страна сумата 170 лв.- разноски за платено за въззивното
производство адвокатско възнаграждение.
Основателна
е частната жалба на ищцата Е.В. срещу определението по чл.248 ГПК.
С постановеното на 24.06.2020
г. решение първоинстанционният съд е присъдил на ответника ГД „Гранична
полиция“ при МВР разноски по компенсация в размер на 76.29 лв., платими от
ищцата Е.В..
Сторените от ищцата за
първоинстанционното производство разноски са 400 лв.- за платено адвокатско
възнаграждение, а разноските за юрисконсултско възнаграждение на ответника са
определени на 497 лв.- съобразно посоченото в представения от същия списък по
чл.80 ГПК.
Възражението на ищцата за
прекомерност на юрисконсултското възнаграждение е основателно и следва да бъде
уважено, като същото бъде определено на 200 лв. Разпоредбата на чл.78, ал.8 ГПК предвижда, че в полза на
юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер,
определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на
присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния
вид дело, определен по реда на чл.37 от
Закона за правната помощ, който
препраща към Наредбата за заплащането на правната помощ, в която е предвидено възнаграждение за защита по
дела с определен материален интерес в размер от 100 до 360 лева- чл.25 от наредбата, и определяне на възнаграждение по всеки иск
при обективно съединяване на искове- чл.26а. При съобразяване на цитираните
разпоредби, с оглед фактическата и правна сложност
на делото, по преценка на настоящия въззивен съд в полза на ответното дружество
следва да бъдат определени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер
на 200 лева, вследствие на което дължимите съразмерно на отхвърлената част от
исковете разноски на ответника следва да бъдат определени на 106.20 лв.
Дължимите на ищцата, съразмерно
на уважената част от исковете, разноски възлизат на 187.60 лв.
При това положение
обжалваното определение по чл.248 ГПК следва да бъде отменено, като бъде
изменено решението в частта за разноските и предвид неправилно извършената от
СРС компенсация на разноски, ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищцата сумата 81.40 лв.- разноски за платено за първоинстанционното
производство адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, Софийски градски съд
ПОТВЪРЖДАВА
Решение
от 24.06.2020 г., постановено по гр. дело № 55416/ 2019 г. на Софийски районен
съд, ГО, 62 състав, обективирано в протокол от проведено на същата дата открито
съдебно заседание, в обжалваната част,
в която ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ“ при МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ
РАБОТИ /ЕИК *********/- със седалище в гр. София, е осъдена да заплати на Е.К.В.
/ЕГН **********/ на основание чл.178, ал.1, т.3 ЗМВР вр. чл.187, ал.6 вр. ал.5,
т.2 ЗМВР и чл.86, ал.1 ЗЗД сумата 1 554.24 лева, представляваща
възнаграждение за допълнителен труд от половин час, полаган по времето на
изслушването на инструктажа преди всяка смяна, дължимо за периода 1.07.2016 г.-
30.06.2019 г., ведно със законната лихва от 30.09.2019 г. до окончателното й изплащане,
и сумата 233.78 лв.- мораторна лихва за периода от 01.07.2016 г. до 30.06.2019
г., а също и в частта, в която на
основание чл.78, ал.6 ГПК ГД „Гранична полиция“ при МВР е осъдена да заплати по
сметка на СРС общо сумата 270.60 лв.- разноски по делото.
ОСЪЖДА Главна
дирекция „Гранична полиция“ при Министерство на вътрешните работи /ЕИК
*********/- със седалище в гр. София, да
заплати на Е.К.В. /ЕГН **********/ сумата 170 лв. /сто и седемдесет лева/-
разноски за въззивното производство, на основание чл.273 вр. чл.78, ал.3 ГПК.
Решението от 24.06.2020 г.
по гр. дело № 55416/ 2019 г. на СРС, ГО, 62 състав, е влязло в сила в останалата му част.
ОТМЕНЯ Определение
от 14.09.2020 г. по гр. дело № 55416/ 2019 г. на СРС, ГО, 62 състав,
постановено по реда на чл.248 ГПК, с което е отказано изменение на цитираното
по- горе решение в частта за разноските, поискано от Е.К.В., и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ на основание чл.248 ГПК Решение от
24.06.2020 г. по гр. дело № 55416/ 2019 г. на Софийски районен съд, ГО, 62
състав, обективирано в протокол от проведено на същата дата открито съдебно
заседание, като
ОСЪЖДА Главна
дирекция „Гранична полиция“ при Министерство на вътрешните работи /ЕИК
*********/- със седалище в гр. София, да
заплати на Е.К.В. /ЕГН **********/ сумата
81.40 лв. /осемдесет и един лева и 40 ст./- разноски за първоинстанционното
производство, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
Решението не подлежи на касационно обжалване -
съгласно чл.280, ал.З ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.