РЕШЕНИЕ
№
град София, 05.12.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд,
Гражданско отделение, ІІ-г въззивен състав, в публично заседание на двадесети
ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ТАТЯНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ
: СОНЯ НАЙДЕНОВА
МЛ. СЪДИЯ КРИСТИЯН
ТРЕНДАФИЛОВ
при секретар
Алина Тодорова, като разгледа докладвано от съдия Димитрова гр. д. № 891/2019 год. по описа на
СГС, за да се произнесе взе предвид следното :
Производството
е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
Със
съдебно решение от 14.08.2018 г., постановено по гр.д. № 30326/2016 г. по описа
на СРС, съдът е осъдил „Застрахователна компания Л.И.“ АД с ЕИК ******, да заплати
на основание чл.226, ал.1 от КЗ /отм./ и чл.86, ал.1 ЗЗД, на Н.Х.Ю. с ЕГН **********,
сумата 6 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди /болки и
страдания/, в резултат от застрахователно събитие - ПТП, настъпило на 07.08.2012г.
на път 1-5, километър 346+500, при условията на независимо съпричиняване между
ищцата и М.А.А.управлявал МПС „ДАФФТ“ с рег.№****** с прикачено полуремарке с
рег.№ ******, със сключен при ответника договор за застраховка „Гражданска
отговорност“, сумата 127, 20 лева - обезщетение за имуществени вреди - разходи
за лечение, ведно със законната лихва върху главниците, считано от 07.08.2012г.
до 01.01.2016г. и от 10.05.2016г. до окончателното изплащане, като е отхвърлил
иска за неимуществени вреди за разликата над сумата от 6000 лева до пълния
предявен размер от 15 000 лева и искът за имуществени вреди за разликата над
сумата от 127, 20 лева до пълния предявен размер
от 159 лева, като неоснователни. Съответно съдът
е разпределил и разноските между страните за първоинстанционното производство.
Недоволен
от съдебното решение в частта, с която се отхвърля частично искът с правно
основание чл. 226 от КЗ (отм.), ведно със законната лихва върху отхвърлената
част от главницата е останал ищецът в първоинстанционното производство, който е
подал настоящата въззивна жалба, с която твърди, че в тази част решението е неправилно. В тази
връзка излага на първо място, че съдът неправилно е определил размера на
обезщетението, като не е взел предвид всички доказани по делото неимуществени
вреди. Освен това твърди, че неправилно съдът е приел за доказано възражението
на ответника за наличие на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалата поради непоставяне на задължителния обезопасителен колан.
В
срок по делото е постъпил отговор на въззивната жалба от страна на ответника в
първоинстанционното производство, с който се твърди неоснователност на жалбата
и се иска потвърждаване на съдебното решение в обжалваната част.
Страните не представят нови
доказателства и не сочат нови обстоятелства по смисъла на чл. 266 от ГПК.
За да се произнесе, Софийски градски съд
съобрази следното :
Жалбата е процесуално допустима,
подадена е в срок и от легитимирано лице и срещу акт, който подлежи на
обжалване, поради което е допустима и следва да се разгледа по същество.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд
се произнася служебно по валидността
на решението, по
допустимостта му –
в обжалваната част,
като по останалите въпроси е ограничен от посоченото
в жалбата.
Обжалваното първоинстанционно решение е
валидно и допустимо, в обжалвана част. По отношение на неговата правилност, в
обжалвана част, съдът намира, следното:
Производството е образувано по предявени
от Н.Х.Ю. с ЕГН ********** против „Застрахователна компания Л.И.“ АД с ЕИК ******,
искове с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ и чл.86, ал.1 ЗЗД, за
заплащане на сумата от 15 000 лв., с отчетен процент съпричиняване,
представляваща застрахователно обезщетение за претърпени болки и страдания
вследствие на застрахователно събитие - ПТП настъпило на 07.08.2012г. на път
1-5, километър 346+500 и съставляващо застрахователен риск, покрит съгласно
договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите”, застраховател по който е ответникът, ведно със законната
лихва в размер на 5198.87 лева за периода от 07.08.2012г. до 01.01.2016г.,
както и от 10.05.2016г. до окончателното изплащане, както и за сумата 159 лева
- обезщетение за имуществени вреди - разходи за лечение, с отчетен процент съпричиняване,
ведно със законната лихва в размер на 55.11 лева за периода от 07.08.2012г. до
01.01.2016г., както и от 10.05.2016г. до окончателното изплащане.
Няма спор между страните, че в срока на
застрахователното покритие по договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите”, страна по който е ответникът, е настъпило
събитие - ПТП, вследствие на което ищцата е претърпяла неимуществени вреди.
Няма спор и за това, че с влязла в сила присъда по НОХД № 42/2013г. на ОС - гр.
Кърджали, М.А.А.е признат за виновен в това, че на 07.08.2012г. на път 1-5, километър
346 + 500 метра, при условията на независимо съпричиняване с Н.Х.Ю., при
управляване на МПС „ДАФ ФТ“ с рег.№****** с прикачено полуремарке с рег.№ ******,
нарушил правилата за движение - чл.38, ал.2 от ЗДвП - при завиване в обратна
посока водачът пропуска насрещно движещите се ППС, като предизвикал ПТП, вследствие
на което по непредпазливост причинил смъртта на едно лице и средна телесна
повреда на Н.Х.Ю., изразяваща се в счупване на големия пищял на дясната
подбедрица в областта на глезената става и изпадане в травматичен шок, след
което е направил всичко зависещо от него за оказване на помощ на пострадалите -
престъпление по чл.343а, ал.1, б.“г“, вр. чл.343, ал.4, вр. ал.3 НК и му е
наложено наказание „лишаване от свобода“.
Няма спор между страните и се установява
и от събраните по делото доказателства, че със същата присъда Н.Х.Ю. е призната
за виновна, че при условията на независимо съпричиняване, при управление на МПС
„Мерцедес“ с рег.№ ******нарушила правилата за движение - при максимално
разрешена скорост от 50 км/ч, се е движила с превишена скорост - 62,7 км/ч, и
по непредпазливост причинила смъртта на едно лице - престъпление по чл.343,
ал.1, б.“в“, вр. чл.342, ал.1 НК. Безспорно е, че въззивницата е
съпричинил в някаква степен вредите,
които са резултат от ПТП, като е управлявал МПС с превишена скорост и така е
допринесъл за настъпването му.
Няма спор между страните, а и от приетите
писмени доказателства се установява, че към датата на ПТП за увреждащото МПС
„ДАФ ФТ“ с рег.№******, е бил налице валиден договор за застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“, при въззиваемото застрахователно дружество, обективирана
в застрахователна полица № 22112001578777/22.06.2012г.
Спорно между страните е налице ли е или
не съпричиняване на вредоносния резултат от страна на въззивницата и поради
това, че същият не е бил поставил задължителния предпазен колан към момента на
настъпване на ПТП. Съответно се спори и за размера на съпричиняването и на
дължимото обезщетение, с оглед вида и характера на доказаните по делото вреди и
приетия процент на съпричиняване.
Съгласно 226,ал.1 КЗ(отм.) увреденият
има право да иска обезщетението пряко от застрахователя.
Основателността на искът по чл. 226 от КЗ(отм.) зависи от
установяването на фактите, релевантни досежно осъществяването на ФС на
института на непозволеното увреждане, включващ кумулативно следните елементи:
1. деяние (действие или бездействие), 2. противоправност на деянието, 3. вреда,
реално претърпяна, 4. причинно-следствена връзка между претърпяната вреда и
деянието, 5. вина на дееца и наличието на валидно застрахователно
правоотношение по договор за застраховка по риска „Гражданска
отговорност". Предвид липсата на спор и установеното
на първата инстанция по отношение на посочените елементи от ФС на чл. 226 от КЗ, съдът приема същият за установен.
При определянето на размера на
обезщетенията за неимуществени вреди съдът следва да се води от правилото на
чл. 52 от ЗЗД.
По делото е безспорно установено, че
вследствие на процесното ПТП въззивницата е претърпяла счупване на вътрешния
глезен на дясна подбедрица. Тази травма е наложила извършването на операция - кръвна
репозиция с метална остеосинтеза, като металите не са извадени и впоследствие имобилизация
с гипс за 50 дни. Издадени са болнични листове до 03.04.2013г. Вещото лице е
заключило, че обичайният ход на възстановителния процес при такава травма е не
по-малко от 3.5 - 4.5 месеца. При извършения преглед на ищцата, вещото лице е констатирало,
че гърба на дясното стъпало е леко по-оточно спрямо лявото. По вътрешната част
на дясната глезена става е установил вертикален сивкаво – белезникав ръбец от
операцията, като върху него се опипва металната остеосинтеза в дълбочина. При
клякане пострадалат изнася крака настрани, стъпва на пръсти, но поради болка не
може да стъпи на пета и да вдигне стъпалото си. Когато носи висока обувка, при
промяна на времето и при претоварване на крайника изпитва болка. Вещото лице е
посочило, че всички тези усложнения са обичайни при такова счупване.
От показанията на свидетеля Д.Р.Ю.,
съпруг на въззивницата, се установява, че след изписването от болница същата не можела да се
придвижва, което наложило свидетелят да я води навсякъде с инвалидна количка.
Постепенно започнала да свиква да се придвижва с помощта на две патерици за
период около два месеца, а след това за седем-осем месеца с една патерица. След
изписването от болницата взимала болкоуспокояващи, а на шестия месец започнала
да ходи на рехабилитация. Свидетелства, че все още изпитва болки в крака,
когато се изкачва и слиза по стълби, както и когато стане сутрин от леглото
докато загрее коляното.
От свидетелските показания на същия
свидетел се установява и че въззивницата е преживяла ПТП и получените
травматични увреждания твърде емоционално. В началото тя била в шок - не можела да общува дори с него, затворила
се в себе си. Много се измъчвала от това, че не може да се грижи за семейството
си както преди, че се чувствала ненужна. За да се справи с това посещавала
невролог, който й изписал хапчета.
Освен това от показанията на свидетеля
се установява и че след ПТП въззивницата била, по време на престоя в болницата,
въззивницата била с подуто лице, на което имала рана и трудно говорела. Лекарите
се притеснявали да не би да има счупена челюст, поради което правила две
снимки.
По време на прегледа вещото лице е
установило и белег от зараснала рана в областта на лявата носно-устна гънка ( в
ляво от носа на границата нос-буза-устна). Заключил е, че това увреждане се
дължи на действието на твърди тъпи предмети и може да е било получено при ПТП
на 07.08.2012г. То има характер на козметичен дефект и не води до
обезобразяване- не променя чертите на лицето, но ще остане за цял живот. За
тази травма няма медицински документи, но съдът приема, че и тя е в резултат от
описаното ПТП, тъй като това се подкрепя от свидетелските показания и заключението
на вещото лице.
Съобразно становището на вещото лице,
изразено в о.з. на 07.04.2017 г., видът, характера и тежестта на уврежданията
категорично изключват диагнозата „травматичен шок“.
При така установеното, настоящата
съдебна инстанция намира, че първоинстанционният съд правилно е определил вида
и характера на причинените при ПТП телесни увреждания, а именно: счупване на вътрешния
глезен на дясна подбедрица, емоцианлна травма и рана на лицето, която е
оставила траен белег. В тази връзка неоснователно е възражението на въззивницата,
че съдът неоснователно не е обсъдил и съответно не е отчел при определянето на
общия размер на обезщетението наличието и на „травматичен шок“ у въззивницата,
което било установено със задължителна сила посредством влязлата в сила
присъда. Съобразно правилото на чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда на
наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда
гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието,
неговата противоправност и виновността на привлечените към наказателна
отговорност лица. В останалата си част влязлата в сила присъда не е
задължителна за съда, разглеждащ гражданско правните последици от деянието,
поради което ищецът(въззивницата) следва при условията на пълно и главно
доказване, да установи пред съда възникването на твърдените от него
неимуществени вреди, както и наличието на пряка причинно-следствена връзка
между тях и процесното ПТП.
Като се има предвид установеното горе,
съдът намира, че въззивницата е преживяла тежко настъпването на ПТП като
известно време е имала емоционални проблеми и й е било трудно да се върне към
нормалния ритъм на живота си. Освен това в един продължителен период от време
тя не е имала възможност да осъществява трудова дейност, а в първите месеци
след ПТП не е имала възможност да се
справя самостоятелно и с ежедневните си дейности, като е била принудена да
ползва помощни средства за придвижването си( количка, две патерици, една
патерица). Видно е, че и към момента въззивницата не се е възстановила напълно,
като все още изпитва болки при натоварване на крайника и при промяна във
времето. Освен това върху лицето й е останал траен белег, който я загрозява,
макар и да не променя лицевите черти и да води до обезобразяване, което от своя
страна се отразява на самочувствието й и начина, по който възприема себе си.
С
оглед на изложеното настоящият съдебен състав намира, че справедливото
обезщетение в настоящия случай би следвало да е в размер на 20 000 лв. за причинените
неимуществени вреди, съответно съдът намира, че първоинстанционният съд неправилно
е определил общия размер на обезщетението на 15 000 лв.
С оглед размера на обезщетението,
въззиваемият, в качеството на ответник в първоинстанционното производство е
направил възражение за съпричиняване, което включва освен установено с влязлата
в сила независимо съизвършителство – управление на МПС от въззивницата с
превишена скорост, и непоставянето от негова страна на задължителния предпазен
колан.
По основателността на това възражение,
съдът намира следното: Предвид влязлата в сила присъда, с която е установено
независимото съизвършителство на въззивницата
при настъпването на ПТП, съдът следва да приеме, че в тази част
възражението е основателно.
По отношение на възражението, че
въззивницата е управлявала МПС без поставен предпазен колан, което в пряка
причинно-следствена връзка е довело до настъпването на травматичните
увреждания, съответно до болките и страданията, съдът намира, че:
Съобразно изслушаната по делото
комплексна автотехническа и медицинска експертиза се установява следното: при
удара между автомобила и товарния автомобил, тялото на водачката е политнало
напред и наляво. Процесният автомобил, управляван от въззивницата, е оборудван
фабрично с триточкови предпазни колани на предните две седалки. Поставеният
правилно предпазен колан фиксира гръдния кош, корема и от там и главата като не
позволява при челен удар да политнат напред и да се ударят в части от интериора
на автомобила. В случай, че въззивницата
е била с поставен предпазен колан, то същата не би могла да получи травмата на
лицето. Заключението е, че от изкривения наляво волан на автомобила е видно, че
тялото на въззивницата е политнало напред
и главата и се е ударила отпред вляво. Заключено е също така, че
травмата на крака няма отношение към това дали е поставен или не предпазен
колан, тъй като същата би настъпила и в двата случая и се дължи на това, че
долните крайници не са фиксирани и се движат свободно, достигайки и работейки с
педалите.
В съдебно заседание, проведено на
06.06.2017г., във връзка с постъпили нови данни по делото, вещото лице е дало
следните уточнения по повдигнати от страните въпроси: теоретично е възможно
шофьорската седалка, под действието на инерционните сили, да се придвижи напред
и тогава, ако поставения предпазен колан е захванат от едната страна за самата
седалка, то коланът ще може свободно да се движи напред при удар, заедно с
тялото на човека, съответно може да настъпи удар на главата на въззивницата
дори и да е поставен обезопасителен колан. Освен това, ако седалката по някаква
причина се е преместила напред и разстоянието между тялото и волана става много
малко, удар на главата в самия волан може да настъпи дори и при поставен колан.
Вещото лице обаче е посочило, че това са теоретични конструкции, за които няма
представени обективни доказателства по делото. Единствено е видно, че
разстоянието между седалката на въззивницата и волана има малко разстояние, но
това може да се дължи и на други причини, като например ако се е налагало да
бъде вадена от автомобила след ПТП и с тази цел да е била преместена седалката
назад. Категорично е обаче, че тялото е полетяло напред. Няма данни, от които
да може да се заключи, че при удара воланът е отишъл нагоре и така е допринесъл
за удара на главата въпреки поставения предпазен колан. Освен това по делото няма данни
въззивницата да има наранявания в гръдната област или за коремна травма. Вещото
лице посочва и че към момента на изслушването му не знае как е закрепен колана
в процесния автомобил, тъй като такъв въпрос не му е бил поставян.
Свидетелят Николай Палазов, разпитан по
делегация чрез съдебна поръчка, установи с показанията си, че не е свалял
предпазен колан от въззиваемата, когато са се опитвали да я извадят от
автомобила и че не помни дали същата е била с такъв или не. Освен това обяснява, че тялото на водача и
волана били много близо, но не знае причината за това.
С оглед на горното първоинстанционният
съд е приел за доказано направеното от въззиваемата страна възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на въззивницата поради
непоставен предпазен колан към момента на настъпване на удара между двете
МПС-та. Настоящата съдебна инстанция намира изводите на съда за обосновани и
съответно правилни. Въззиваемата страна е съумяла да докаже възражението си
доколкото от заключението на комплексната съдебно медицинска и автотехническа
експертиза категорично се установява, че тялото на въззивницата е политнало
напред в момента на удара в резултат от инерционните сили, поради което същата
е получила травма на лицето след удар на главата в предната част на автомобила.
Всички останали въпроси за това, че същата е могла да получи тази травма и при
поставен предпазен колан са останали само теоретични и хипотетични постановки без да са налице
обективни данни, които да ги подкрепят.
Въпреки това обаче следва да се има
предвид, че непоставянето на предпазния колан стой в пряка връзка с
настъпването единствено на травмата в областта на лицето, която като цяло има
относително малко значение за претърпените вреди на въззивницата. Нейните болки
и страдания преди всичко са предизвикани не от тази травма, а от счупването на
крака й, което именно е довело до продължителното и затруднение в трудовата
дейност и ежедневието, продължителни болки, провеждане на операция,
невъзможност да се грижи за семейството си, рехабилитация, както и от
емоционалната реакция на случилото се. От удара на лицето болките са били със
значително нисък интензитет и краткотрайни по своя характер, като към момента
единствено е налице малък белег от раната, който не загрозява въззивницата,
въпреки субективните и възприятия за неговото наличие. Поради това настоящата
съдебна инстанция намира, че първоинстанционният съд неправилно е отдал толкова
голямо значение на непоставянето на предпазния колан и е определил
съпричиняването на 60 %. Същото следва да бъде определено на 50% като
голямата тежест в настъпването на причинените травматични увреждания има
всъщност управлението на МПС от страна на въззивницата с превишена скорост,
което е в пряка причинно-следствена връзка със сериозното и нараняване, което
се е отразило обективно на качеството й на живот. В по-малка степен – 10% - е
поведението й, свързано с непоставянето на предпазен колан, тъй като то е
довело единствено до нанасянето на несъществена травма, която не е имала и няма
да има отражение върху живота на въззивницата като цяло.
При така изложеното, като се отчита
общия размер на обезщетението за причинените неимуществени вреди определен от
съда на 20 000 лв. и от тази сума се приспадне процента на съпричиняване в
размер на 50 %, следва да се определи обезщетение за причинените неимуществени
вреди в размер на 10 000 лв. Първоинстанционният съд е присъдил
обезщетение за тези вреди в размер на 6000 лв., в която част съдебното решение
е влязло в сила. Предявеният размер на иска е за сумата от 15 000 лв. Предвид
изложеното обжалваното съдебно решение следва да се отмени в отхвърлителната му
част за сумата от 6 000 лв.(присъдената с решението) до 10 000 лв. и
вместо това да се постанови осъждане на ответника за сумата от още 4 000
лв. за причинените при процесното ПТП вреди, ведно със законната лихва за
периода от 07.08.2012г. до 01.01.2016г. и от 10.05.2016г. до окончателното
изплащане, така като е претендирана от ищеца. В останалата част съдебното
решение следва да се потвърди като правилно и законосъобразно.
По разноските:
С оглед изхода на спора присъдените в
първоинстанционното дело разноски следва да се разпределят по следния начин: На
ищеца Н.Х.Ю., ЕГН ********** се следват разноски за адвокатско възнаграждение в
доказан размер от 1010 лв. на основание чл. 78, ал.1 от ГПК. На ответника - „Застрахователна
компания Л.И.“ АД с ЕИК ****** се следват разноски за КСМАТЕ в размер на 117,50
лв. и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение. Ответникът „Застрахователна компания Л.И.“ АД с ЕИК ****** следва
да заплати в полза на СРС сумата от 168,39 лв. разноски за СМЕ, платени от
бюджета на съда.
За въззивното
производство разноските се разпределят по следния начин: Въззивницата е претендирал да му се присъдят разноски
в размер на 900 лв. за адвокатско възнаграждение, но въззиваемия е направил
възражение за прекомерност, което следва да се разгледа от съда. С оглед
обжалваемия интерес по делото съдът намира, че възражението по чл. 78, ал.5 от ГПК е основателно и адвокатското възнаграждение следва да бъде намалено до
размера от 780 лв., който е минимално установения от Наредбата за минималните
адвокатски възнаграждения. Съображение за това е факта, че делото не се ползва
с фактическа и правна сложност пред въззивната инстанция, която да обуславя
присъждането на адвокатско възнаграждение над установения минимум.
Въззиваемият има
право на разноски в размер на 100 лв. юрисконсултско възнаграждение на
основание чл. 78, ал.3 вр. ал.8 от ГПК.
Въззиваемият
следва да заплати по сметка на СГС сумата от 80 лв. държавна такса за
разглеждане на въззивната жалба, доколкото въззивницата е освободен от това
задължение.
Водим от изложеното, Софийски градски
съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
съдебно решение от 14.08.2018 г., постановено по гр.д. № 30326/2016 г. по описа
на СРС, в частта, с която е отхвърлен предявения от Н.Х.Ю. с ЕГН **********
против „Застрахователна компания Л.И.“ АД с ЕИК ****** иск с правно основание
чл.226, ал.1 от КЗ /отм./ за присъждане на обезщетение за причинени
неимуществени вреди, в резултат от застрахователно събитие - ПТП, настъпило на
07.08.2012г. на път 1-5, километър 346+500, при условията на независимо
съпричиняване между Н.Х.Ю. и Митко Асенов Арабаджиев, управлявал МПС „ДАФФТ“ с
рег.№****** с прикачено полуремарке с рег.№ ******, със сключен при ответника
договор за застраховка „Гражданска отговорност“ за сумата от 6 000
лв.(присъдена с първоинстанционното съдебно решението) до 10 000 лв. и вместо
това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА
„Застрахователна компания Л.И.“ АД с ЕИК ******, да заплати на основание
чл.226, ал.1 от КЗ /отм./ и чл.86, ал.1 ЗЗД, на Н.Х.Ю. с ЕГН **********, сумата
от още 4 000 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди /болки и страдания/, в резултат от
застрахователно събитие - ПТП, настъпило на 07.08.2012г. на път 1-5, километър
346+500, при условията на независимо съпричиняване между Н.Х.Ю. и Митко Асенов
Арабаджиев, управлявал МПС „ДАФФТ“ с рег.№****** с прикачено полуремарке с
рег.№ ******, със сключен при ответника договор за застраховка „Гражданска
отговорност“, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
07.08.2012г. до 01.01.2016г. и от 10.05.2016г. до окончателното изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА
съдебното решение в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА
„Застрахователна
компания Л.И.“ АД с ЕИК ****** да заплати на Н.Х.Ю. с ЕГН ********** сумата от
1010 лв. адвокатско възнаграждение на основание чл. 78, ал.1 от ГПК за
първоинстанционното производство, както и да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт сумата от 168,39 лв. деловодни разноски за първоинстанционното
производство.
ОСЪЖДА
Н.Х.Ю. с ЕГН ********** да заплати на „Застрахователна компания Л.И.“ АД с ЕИК ******
сумата от 117,50 лв. деловодни разноски и сумата от 100 лв. юрисконсултско
възнаграждение за първоинстанционното производство на основание чл. 78, ал.3 и
ал.8 от ГПК.
ОСЪЖДА
„Застрахователна компания Л.И.“ АД с ЕИК ****** да заплати на Н.Х.Ю. с ЕГН **********
сумата от 780 лв. разноски за адвокатско възнаграждение за въззивното
производство, както и да заплати в полза на бюджета на съдебната власт сумата
от 80 лв. държавна такса за въззивната жалба, от която е бил освободен въззивницата.
ОСЪЖДА
Н.Х.Ю.
с ЕГН ********** да заплати на „Застрахователна компания Л.И.“ АД с ЕИК ******
сумата от 100 лв. юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.