РЕШЕНИЕ
гр.София,
…………….. 2019
година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО, I въззивен състав в
публичното заседание на четиринадесети юни две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ
КРЪНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ
НИКОЛОВ
АЛЕКСАНДРИНА ДОНЧЕВА
при участието на секретаря Рени Атанасова като разгледа докладваното от съдия НИКОЛОВ
ВНЧД № 2003 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид:
Производството
е по реда на глава XXI НПК, вр. чл. 250, ал. 4 вр. ал. 1, т. 1 от НПК.
С разпореждане,
постановено на 28.03.2019 г. по НЧХД № 19243/2018 г. по описа на Софийски
Районен съд – Наказателна колегия, 10 състав, на осн. чл.250,ал.1,т.1, вр. с
чл.24,ал.5, т.2, вр. с чл.81,ал.1, изр.1 от НПК, е прекратено наказателното
производство по делото.
Софийски
градски съд е сезиран с жалба депозирана от частния тъжител В.Г.Ж., чрез
повереника - адв. С.А., в която се излагат твърдения, че незаконосъобразно
първоинстанционния съд е прекратил производството по делото. В жалбата се сочи,
че неправилно съдията-докладчик е приел,
че В.Ж. нямал качеството на пострадало лице, защото в цитираните изказвания на Х.И.
никъде не се споменава името му. Инвокират се доводи, че Ж. е вписан в Търговския
регистър като управител и акционер на „Д.П.Г.“ АД, като неговото име се
свързвало с дейността на процесното дружество и същият се е почувствал
наклеветен от казаното от Х.И.. Излагат се в жалбата и твърдения, че неправилно
съдията-докладчик е приел, че казаното от Х.И. не е клевета, защото това били
негови субективни съждения и той изказвал лично мнение. Моли се обжалваното
разпореждане да бъде отменено и делото да бъде върнато на СРС за разглеждане в
съдебно заседание, но от друг съдебен състав.
В
разпоредително заседание на 20.05.2019 г. въззивният съд по реда на чл. 327 от НПК е
приел, че за изясняване на делото не е необходимо събирането на доказателства.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция частният тъжител и жалбоподател – В.Ж., редовно
призован, не се явява, като
се представлява от адв. М. от АК-Благоевград.
Повереникът на частния тъжител и жалбоподател
поддържа депозираната жалба и моли същата да бъде уважена по изложените в нея
съображения. Застъпва, че въпреки нетрадиционната формулировка, описаното в
тъжбата съставлява престъпление „клевета“, като счита, че за да установи дали
описаното в тъжбата съставлява престъпление, съдът следвало да насрочи делото в
открито съдебно заседание. Намира, че обжалваното разпореждане е неправилно,
незаконосъобразно и следва да бъде отменено, като моли настоящият състав да
укаже на Районния съд да продължи съдопроизводствените действия.
Подсъдимият Х.И. и защитникът му – адв. Д.,
редовно призовани не се явяват. Постъпили са възражение от подсъдимия и молба с
приложени писмени доказателства от защитника му, приети от съда в съдебно
заседание.
Софийски градски съд, след като обсъди
доводите в жалбата‚ както и тези, изложени от страните в съдебно заседание‚ и
след като в съответствие с чл. 314 НПК провери изцяло правилността на
атакуваното разпореждане, констатира, че не са налице основания за неговата
отмяна или изменение, като съображенията за това са следните:
Производството пред СРС е образувано по тъжба
от В.Г.Ж. срещу Х.Л.И. с искане последният да бъде признат за виновен в
извършването на престъпление по чл. 148, ал. 2, пр. 1 вр. чл. 1 и 2, пр. 2 вр.
чл. 147, ал. 1, пр. 2 от НК.
С Разпореждане № 565908 от 19.12.2018 г.
съдията-докладчик е приел, че тъжбата не отговаря на условията на чл.81 ал.1 от НПК и е дал конкретни указания на частния тъжител представител да поправи
депозираната частна тъжба, като посочи дали твърди, че лицето Х.Л.И. е свързвал
убийството на В.М.от Русе с тъжителя В.Г.Ж., или само с юридическото лице „Д.П.Г.“,
съответно да посочи точните думи на подсъдимия, в случай, че го е свързал
директно с тъжителя.
В дадения от съда срок е депозирано заявление
от процесуалния представител на частния тъжител – адв. А., в която се излагат
доводи, че доколкото липсва механизъм за защита от подобни изявления, касаещи
юридическите лица, то следва да се приеме, че изявленията, насочени към юридическо
лице, следва да се тълкуват като такива, засягащи лицата, които формират
неговата воля – собствениците и управителите му. Излагат се съображения, че тъжителят,
като законен представител на „Д.П.Г.“ е пострадал от изявленията на подсъдимия И.,
в които последният сочи, че дружеството има нещо общо с убийството на
журналистката В.М.и воденото от нея предаване във връзка с дейността на
дружеството, респективно е накърнено името му в обществото и са засегнати
честта и достойнството му.
С разпореждане от 28.03.2019 г., постановено
по НЧХД № 19243/2018 г., по описа на СРС, НО, 10 състав е прекратил
наказателното производство по делото, приемайки, че тъжбата не отговаря на
изискванията на чл. 81 от НПК, както и че недостатъците констатирани в тъжбата
не били отстранени от тъжителя в указания му срок. Като основни аргументи за
прекратяване на производството съдията-докладчик е посочил, че в тъжбата не се съдържат конкретни твърдения,
насочени към тъжителя, а обстоятелството как се е почувствал последният от
думите на И., изречени по отношение на „Д.П.Г.“, е без значение за
съставомерността на деянието. Съдията-докладчик е приел за ирелевантно
субективното възприятие на тъжителя, че се отнася за самия него, когато се
говори за „Д.П.Г.“, като се е позовал на категорично приетото в теорията и
практиката, че за съставомерността на деянието по чл.147, ал.1, пр.2 от НК е
необходимо приписването на престъпление по отношение на конкретно физическо
лице да е обективно съобщено, а не да се извежда чрез предположения, асоциации,
интерпретации или други форми на субективна психическа дейност. В заключение е посочил,
че в тъжбата няма описани съставомерни признаци на
престъпление, поради което същата не е годна да възбуди наказателно
преследване.
Преди да изведе правните си аргументи по
отношение правилността на атакуваното разпореждане, настоящият съдебен състав
намира за необходимо изрично да посочи, че същото се явява процесуално
допустимо. Допустимостта на това разпореждане произтича от закона, където в чл.
250, ал. 1, т. 1 НПК изрично законодателят е дал възможност на
съдията-докладчик в разпоредително заседание да прекрати наказателно
производство, без да провежда съдебно следствие, поради което възражението на
повереника за произнасяне по въпрос извън предмета на производството по чл. 250 НПК е неоснователно.
В производствата от частен характер функцията на частната тъжба е да очертае
предмета на доказване в следващия наказателен процес от гледна точка на
твърдените извършени престъпления и участието на подсъдимия в тях. За да
отговаря на изискванията на чл. 81, ал. 1 от НПК, тъжбата следва да съдържа
обстоятелства не само за лицето, срещу което е повдигнато обвинението, мястото
и времето на извършване на деянието, но и конкретизиране на клеветническата
информация, в частност съдържанието на вербалните изявления, с които тъжителят
е приел, че му е приписано престъпление и лицето срещу което са били насочени. Това
е необходимо и с оглед правилното определяне на правната квалификация на престъплението
от съда, който има предвид деянието такова, каквото е описано в самата частна
тъжба, както и за това кой е компетентният да разгледа делото съд. С оглед
гореизложеното, основателно първият съд е посочил, че процесуалното правомощие
по чл.250, ал.1, т.1 от НПК включва оценка на твърденията в тъжбата по
същество, защото само така може да се постигне целта на закона - да се
провеждат съдебни заседания само по годни да получат осъдителна присъда
обвинения - в случай, че бъдат доказани.
След цялостна проверка на допустимостта на
тъжбата по чл. 81, ал. 1 НПК и на законосъобразността на разпореждането за
прекратяване на наказателното производство, образувано по нея, въззивният съд
прие, че крайният правен извод на първостепенния съд за това, че тъжбата не е
годна да възбуди наказателно преследване, защото не се твърди престъпление, е
правилен.
В тъжбата, видно от съдържанието ѝ, се
твърди, че на 09.10.2018 г. в предаването „Лице в лице“ по БТВ подсъдимият е
намесил фирмата „Д.П.Г.“ в убийството на В.М.в Русе в контекста на излъчено
нейно предаване на тема „Д.П.Г.“, с което е разгласил позорни обстоятелства за
тъжителя Ж., в качеството му на законен представител на дружеството, като му е
приписал престъпление, с което е осъществил състава на престъплението "клевета".
В тъжбата обаче не се твърди клеветнически
твърдения да са били отправени към конкретно физическо лице, нито подсъдимият
да е посочил някое лице като извършител на убийството, като са цитирани единствено
интерпретации от различни медии на изразеното от него лично мнение.
При това положение изтъкнатите факти,
преценени в контекста и наред с липсващите твърдения, по несъмнен начин
установяват, че тъжителят не е избрал законосъобразния ред на правна защита.
Престъплението "клевета" по смисъла
на НК се изразява в накърняване на обществените отношения, гарантиращи
спазването на конституционната забрана за накърняване на достойнството на
човешката личност. За да е изпълнен престъпният състав на въпросното
престъпление, е необходимо деецът съзнателно да съобщи на другиго неистински
позорящи обстоятелства, свързани с личността на пострадало физическо лице, респ.
да му припише престъпление, като престъплението е формално и то е довършено от
момента, в който друго лице възприеме и осъзнае предадената му от дееца позорна
информация за пострадалия. Противно на застъпените в жалбата доводи, в
съдебната практика, както и в правната доктрина, безпротиворечиво се застъпва
становище, че предмет на клевета могат да бъдат единствено твърдения с
конкретно съдържание, които носят информация за точно определени обстоятелства,
време, място, както и лице, като тези обстоятелства следва да бъдат позорни, т.
е. да предизвикват еднозначна негативна оценка на обществото или да
представляват приписване на престъпление. На следващо място тези факти, както
правилно е заключил и първоинстанционният съд, обективно трябва да бъдат
съобщени, а не да се извеждат на база предположения, асоциации и тълкувания.
В конкретния случай тъжителят е инкриминирал
изрази, които засягат дейността на юридическо лице и по същество са медийни
интерпретации на заявеното от подсъдимия. Оттук нататък смисловите връзки,
които тъжителят е направил за своята съпричастност към убийството на В.М.,
действително пресъздават неговия собствен субективен прочит на коментара на
подсъдимия за необходимост от разследване. В този смисъл правилно
първостепенният съд е счел, че тъжителят е инкриминирал субективното си
възприятие за отъждествяване между себе си и представляваното от него дружество.
Субективните процеси на индивидуално осмисляне и преработка на информацията
обаче не са годен предмет на престъплението клевета и не се поддават на
методите и подходите, чрез които се изследва и установява обективната
действителност, поради което основателно районният съд е приел, че тъжбата не
отговаря на законовите изисквания.
Предвид поддържаното в тъжбата, допълнението
към нея и жалбата становище за претърпени от дружеството неимуществени вреди,
изразяващи се в оронване на престижа и доброто му име, правилно
първоинстанционният съд е отбелязал, че юридическото лице разполага с
гражданско-правни средства за защита на репутацията си, като има възможността
да предяви иск пред гражданския съд като самостоятелен правен субект, в каквато
насока е актуалната съдебна практика.
Всичко посочено води до извод за
законосъобразността и обосноваността на постановеното от районния съд
разпореждане и налага неговото потвърждаване.
При извършената на основание чл. 314 от НПК
цялостна служебна проверка на правилността на атакуваното разпореждане,
въззивната инстанция не констатира наличието на други основания, налагащи
неговото изменяване или отмяна, поради което и с оглед гореизложените
съображения, постанови своето решение.
Воден от всичко изложено и на основание чл.
250, ал. 4 от НК вр. чл. 334‚ т. 6 от НПК вр. чл. 338 от НПК‚ Софийски градски
съд
Р Е Ш
И:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 28.03.2019 г., постановено по НЧХД №
19243/2018 г.
по описа на Софийски Районен съд – Наказателна колегия, 10 състав, с
което на осн. чл.250,ал.1,т.1,
вр. с чл.24,ал.5, т.2, вр. с чл.81,ал.1, изр.1 от НПК, е прекратено
наказателното производство, водено срещу Х.Л.И..
РЕШЕНИЕТО не
подлежи на обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.