Р
Е Ш Е Н И Е
№.......
гр.*, 13.05.2019г.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
ВЕЛИКОТЪРНОВСКИЯТ районен съд,
дванадесети състав, в публично заседание на
дванадесети април през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЛЮБКА МИЛКОВА
при
участието на секретаря Албена Шишманова и в присъствието на прокурора …, като
разгледа докладваното от съдията Милкова
Гр.д. № 1992 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предмет на производството е осъдителен иск за
неоснователно обогатяване с правно основание чл.55 ал.1 пр.1 от ЗЗД, ведно с
акцесорна претенция за законна лихва върху главницата, считано от датата на
предявяване на ИМ до окончателното изплащане.
Ищецът "*" ООД със седалище гр.* излага
твърдения в ИМ, че между него и ответният ЗП "*" на 12.01.2016 г. е
сключен устно договор за доставка на селскостопанска техника - зърнокомбайн
модел * 460 с марка * с
договорен срок за доставка на стоката 12.04.2016 г. Твърди, че е заплатил аванс
за доставката на селскостопанска техника в размер на 15 600 лв., съгласно
преводно нареждане от 12.01.2016 г. Сочи, че договорът за доставка е
обективиран във фактура № ********** от 12.01.2016 г. Твърди, че ответникът не
е извършил доставка на зърнокомбайна, поради което на 04.06.2018 г. му е
връчена нотариална покана по реда на чл.47 ал.5 от ГПК, с която е поканен в
едноседмичен срок от получаването й да изпълни задължението си за доставка на
селскостопанска техника и с предупреждение, че в противен случай ще счита
договора за доставка за развален. Твърди, че в седемдневен срок от поканата
ответният ЗП не е изпълнил задължението си, поради което договорът за доставка
е развален и той му дължи възстановяване на аванса в размер на 15 600 лв. С ИМ
по реда на чл.55 ал.1 пр.3 от ЗЗД претендира осъждане на ответника да му
заплати исковата сума в размер на 15 600 лв. на отпаднало основание, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска до
окончателното изплащане.
В СЗ, чрез пълномощника си адв.Ч. от ВТАК, поддържа
предявеният иск. Твърди, че между страните не е сключен договор за доставка за
процесния зърнокомбайн, който е с мощност на двигателя над 10 kW, в писмена форма с нотариална заверка на подписите,
поради което по негово искане и по реда на чл.214 ал.1 от ГПК с протоколно
определение от 12.04.2019г. съдът допусна изменение в основанието на предявения
иск от осъдителен иск по чл.55 ал.1 пр.3 от ЗЗД за неоснователно обогатяване на
отпаднало основание в иск по чл.55 ал.1 пр.1 от ЗЗД за неоснователно
обогатяване без основание. Претендира съдебни разноски, съгласно представен
списък по чл.80 от ГПК.
Ответникът ЗП "*" със седалище с.*, обл.* в
срока по чл.131 ал. 1 от ГПК, чрез назначения му особен представител адв.М. от
ВТАК, депозира писмен отговор, с който заема становище за процесуална
допустимост, но неоснователност на предявеният иск. Навежда, че представената
от ищеца с ИМ фактура за авансово плащане не установява валидно сключване на
договор за доставка на зърнокомбайн или предварителен договор за покупко -
продажба, доколкото, съгласно чл.12 от Закон за регистрация и контрол на
земеделската и горската техника, договорът за покупко - продажба трябва да е
писмен и с нотариална заверка на подписите.В СЗ, чрез особения представител,
поддържа доводите, изложени в писмения отговор. След допускане изменението в
основанието на иска поддържа становището си за отхвърлянето му като
неоснователен и недоказан. Не претендира разноски.
Съдът, след като изслуша становищата
на страните, прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, на основание чл.235 ал.2 от ГПК, приема за
установено от фактическа страна следното:
По делото е приета като писмено
доказателство фактура №**********/12.01.2016г., издадена от ответния ЗП * с получател
- ищеца "*" ЕООД, подписана за получател от * - Управител на ищцовото
ЕООД към датата на издаване на фактурата, за аванс за доставка на 1бр.
зърнокомбайн на обща стойност 15 600лв. с ДДС., платим с платежно нареждане. С
платежно нареждане от 12.01.2016г. ищецът е заплатил на ответника сумата от
15600лв. по горецитираната фактура №0193/12.01.2016г.
По делото са събрани гласни
доказателства чрез разпит на един свидетел - св.*, който е механик в ищцовото
ООД от 2015г., от чийто показания се установи, че дейността на ищцовото ТД е
продажба на селскостопанска техника, резервни части и сервиз на същата техника,
както и че търговските отношения между страните датират от повече от 10г.
Свидетелят, притежаващ технически познания по селскостопанска техника,
установи, че процесният зърнокомбайн * 460 с марка * е самоходна
техника с мощност на двигателя над 10 kW, който
е на ответника и която машина ответният ЗП не е доставил на ищеца.
По делото е налице признание от
ищеца на неизгодния за него факт за липса на сключен между страните договор за доставка за процесния зърнокомбайн
с мощност на двигателя над 10 kW в писмена
форма с нотариална заверка на подписите.
Приета като писмено доказателство по
делото е изпратена от ищеца на ответния ЗП Нотариална покана рег.№2065, том 1,
№68 по описа на Нотариус * с район на действие РС - Бяла, връчена на ответника
по реда на чл.47 ал.5 от ГПК на 28.05.2018г., с която ищецът е поканил ответния
ЗП в едноседмичен срок от връчване на поканата да му достави процесния
зърнокомбайн, за доставка на който ищецът с преводно нареждане от 12.01.2016г.
му е заплатил аванс от 15600лв. по фактура №**********/12.01.2016г., с
предупреждение, че в противен случай ще счита договора за доставка за развален.
По делото е назначена СИЕ, като
видно от неоспореното от страните и възприето от съда като компетентно и
обосновано писмено заключение на ВЛ К.М., по счетоводни данни на ищеца
ответният ЗП не е доставил процесния зърнокмобайн по издадената процесна
фактура №**********/12.01.2016г. Видно от СИЕ, на 12.01.2016г. ищецът е
извършил плащане по фактура №**********/12.01.2016г. за доставка на
зърнокомбайн, отразено по счетоводните книги на ищеца, както и че процесната
фактура №**********/12.01.2016г. е включена текущо в месеца на издаването й, а
именно м.януари 2016г. в дневника за покупки и в подадената СД по ДДС за
м.януари 2016г., като експертизата, поради не откриване на ответния ЗП не може
да даде становище дали процесната фактура №**********/12.01.2016г. е отразена
по счетоводните регистри на ответния ЗП.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявеният осъдителен иск за
неоснователно обогатяване с правно основание чл.55 ал.1 пр.1 от ЗЗД, ведно с
акцесорна претенция за законна лихва върху главницата, считано от датата на
предявяване на ИМ до окончателното изплащане, е процесуално допустим, доколкото
е налице правен интерес у ищеца от предявяването му.
Разгледан по същество искът се явява
основателен и доказан и следва да бъде уважен изцяло.
На основание чл.55 ал.1 пр.1 от ЗЗД,
който е получил нещо без основание, е длъжен да го върне.
В процесният случай безспорно от
свидетелските показания на С.*, притежаващ технически познания в областта на
селскостопанската техника, се установи, че процесният зърнокомбайн * 460 с марка *, за доставка на който ищецът е заплатил на ответника
аванс от 15600лв., съгласно процесната фактура №**********/12.01.2016г., е
самоходна техника с мощност на двигателя над 10 kW. Процесният зърнокомбайн е "самоходна
техника" по смисъла на §1 т.12 б."г" от ДР на Закона за
регистрация и контрол на земеделската и горската техника /ЗРКЗГТ/ и като такава
съставлява "земеделска и горска техника" по смисъла на §1 т.2 от ДР
на същия закон. Съгласно чл.12 от цитирания ЗРКЗГТ, договорите за прехвърляне
правото на собственост на регистрираната в страната самоходна техника с мощност
на двигателя над 10 kW се сключват в писмена форма с
нотариална заверка на подписите, т.е. законът предвижда форма за действителност
на сделката. Доколкото процесният зърнокомбайн е с мощност на
двигателя над 10 kW договорът за прехвърляне
правото на собственост на същия, за да е действителен, следва да е сключен в
предвидената в чл.12 от ЗРКЗГТ писмена форма с нотариална заверка на подписите,
предвид което и свидетелски показания за установяване сключване между страните
на договор за доставка на процесния зърнокомбайн с мощност на двигателя над 10 kW са недопустими на основание чл.164 ал.1 т.1 и т.3
пр.2 от ГПК. По делото липсват писмени доказателства за сключен между страните
по делото договор за доставка на процесния зърнокомбайн в предвидената в чл.12
от ЗРКЗГТ писмена форма с нотариална заверка на подписите, който неизгоден факт
за липса на писмен договор с нотариална заверка на подписите между страните за
доставка на процесния зърнокомбайн е признат от самия ищец, следователно по
делото не е доказано наличието на възникнало облигационно правоотношение между
страните по доставка на самоходна техника, предвид което извършеното от ищеца
плащане по процесната фактура №**********/12.01.2016г. на исковата сума в
размер на 15600лв. с ДДС в полза на ответния ЗП се явява извършено без
основание, респ. исковата сума от 15 600лв. с ДДС е получена от ответника без
основание, доколкото последният не е и доставил на ищеца процесния
зърнокомбайн, в който смисъл е писменото заключение на ВЛ по СИЕ, поради което
е налице имуществено разместване на материални блага без основание и ответният
ЗП дължи връщането на получения от него без основание аванс от ищеца в исковия
размер по реда на чл.55 ал.1 пр.1 от ЗЗД, с което предявеният осъдителен иск за
неоснователно обогатяване се явява доказан по основание и по размер и следва да
бъде уважен изцяло, ведно с акцесорната претенция за законна лихва върху
главницата, считано от датата на предявяване на ИМ 25.06.2018г. до
окончателното изплащане. Не може да се приеме, че процесната двустранно
подписана от страните фактура №**********/12.01.2016г. доказва сключен между
тях на 12.01.2016г. договор за доставка на процесния зърнокомбайн с мощност на
двигателя над 10 kW, доколкото, макар и писмена, не
е спазена формата, предвидена в чл.12 от ЗРКЗГТ - писмена форма с нотариална
заверка на подписите, каквато в случая нотариална заверка на подписите липсва. Ответникът
в процеса не е навел твърдения, респ. не е доказал исковата сума да е получена
от него на правно основание, предвид което предявеният срещу него осъдителен
иск за неоснователно обогатяване като основателен и доказан следва да бъде
уважен изцяло.
Изходът на делото и нормата на чл.78
ал.1 от ГПК обуславя основателност на ищцовата претенция за съдебни разноски,
съгласно представен списък, в доказан размер общо от 2291лв., които следва да
бъдат възложени в тежест на ответника.
Ответникът не претендира разноски и
съдът не дължи произнасяне.
Водим от горното и на основание
чл.55 ал.1 пр.1 от ЗЗД, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
ЗП "*" със седалище и адрес
на управление с.*, обл.*, ул."*" №*, с БУЛСТАТ:**********, представляван
от *, с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ
на "*" ООД със седалище и
адрес на управление гр.*, ул."*" №*, вх.*, с ЕИК *, сума в размер на 15 600 лв. /петнадесет хиляди и
шестотин лева/, платена с преводно нареждане от 12.01.2016г., получена от
ответника без основание, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на ИМ 25.06.2018г. до окончателното
изплащане.
ОСЪЖДА
ЗП "*" със седалище и адрес
на управление с.*, обл.*, ул."*" №*, с БУЛСТАТ:**********,
представляван от *, с ЕГН **********, ДА
ЗАПЛАТИ на "*" ООД със
седалище и адрес на управление гр.*, ул."*" №*, вх.*, с ЕИК *, сума в
размер на 2291 лв. /две хиляди
двеста деветдесет и един лева/, представляваща направени по делото съдебни
разноски.
Решението подлежи на въззивно
обжалване от страните в двуседмичен срок от връчването му пред Великотърновски
окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:..................