№ 40
гр. Стара Загора, 22.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, IА ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Димитър М. Христов
Членове:Анна Т. Трифонова
Христо В. Симитчиев
при участието на секретаря Диана Д. Иванова
като разгледа докладваното от Христо В. Симитчиев Въззивно търговско
дело № 20215501001472 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл.258 и сл ГПК.
Против първоинстанционното Решение №260403/29.04.2021г.,
постановено по гр.д. №4092/2020г. по описа на Районен съд – Стара Загора, е
подадена въззивна жалба от "Д." ЕАД, в частта му, с която се ОСЪЖДА "д."
ЕАД, ЕИК ******* със седалище и адрес на управление гр. ***, бул. *** да
заплати на „Т.“ ООД с ЕИК ***, с адрес на управление с. М., община Стара
Загора застрахователно обезщетение по имуществена застраховка «Каско +»,
полица № 4401182310008021/22.08.2019 г. за претърпените имуществени
вреди на л. а М** с per. № *** от застрахователно събитие, настъпило на
05.08.2019г. срещу 06.08.2019г., за разликата над сумата от 2552 лв, до
присъдения размер от 3552 лв, ведно със законната лихва, считано от датата
на подаване на исковата молба- 14.10.2020 г. до окончателното изплащане на
сумата.
Въззивникът излага доводи за неправилност и незаконосъобразност на
решението в посочената част, като моли въззивния съд да отмени същото и да
отхвърли предявения иск, за разликата над сумата от 2552 лв, до присъдения
размер от 3552 лв.
1
В законоустановения срок е постъпил отговор на въззивната жалба, с
който въззиваемата страна „Т.“ООД взема становище, че жалбата е
неоснователна и следва да бъде отхвърлена, като излага съображения в тази
връзка.
В срока за отговор, от „Т.“ООД е подадена насрещна въззивна жалба
против първоинстанционното решение, в частта му, с която предявеният от
дружеството иск е отхвърлен за разликата над сумата от 3552 лв, до пълния
предявен размер от 3950 лв. В жалбата се излагат конкретни съображения за
неправилност и незаконосъобразност на решението в тази част, като се иска
отмяната му в същата и уважаване на предявения иск до пълния размер от
3950 лв.
В законния срок, "Д." ЕАД не е подало отговор на насрещната въззивна
жалба.
Окръжен съд – гр. Стара Загора, като въззивна инстанция, след като
обсъди доказателствата по първоинстанционното и въззивното производства,
намира за установено следното:
Пред първоинстанционния съд е предявен иск с правно основание
чл.405, ал.1 КЗ с предмет присъждане на обезщетение по сключена с
ответника имуществена застраховка „Каско на МПС“.
Съгласно чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По
останалите въпроси, той е ограничен от посоченото в жалбата.
Първоинстанционното решение е валидно, както и допустимо в
обжалваните части. Във виззивната жалба, както и в насрещната такава, се
поддържат доводи, че съдът неправилно е определил размера на присъденото
обезщетение. Първоинстанционното решение е влязло в сила по иска, до
уважения размер от 2552 лв, в това число относно правопораждащите
претендираните от ищеца права факти относно предявеното с иска
притезание (съществуването на застрахователното правоотношение,
настъпването на застрахователното събитие, наличието на предпоставките за
изплащане на застрахователно обезщетение и др.) както и по аргумент от
2
чл.269, изр.2 ГПК, възприетата от първоинстанционния съд фактология по
тези въпроси не може да бъде преразглеждана от въззивната инстанция, като
тези факти се приемат за установени по делото, а спорът в тази част е
разрешен между страните със сила на пресъдено нещо.
Следователно, спорният въпрос, който въззивната инстанция следва да
обсъди и разреши, е относно действителната стойност на вредите по
застрахованото МПС към датата на застрахователното събитие, който е
обуславящ за размера на иска над сумата от 2552 лв, до която
първоинстанционното решение е влязло в сила. В тази връзка, по делото няма
спор, а и се установява от доказателствата – фактура №3/16.12.2019г.,
издадена от „Г.“ЕООД, с получател ищцовото дружество, на стойност 3950 лв
за бояджийски услуги на процесното МПС и фискален бон
№000122/16.12.2019г., че извършителят на посочените услуги не е начислил
ДДС по фактурираните дейности, както и че действително, ищцовото
дружество е заплатило сумата от 3950 лв по посочената фактура, без да плаща
ДДС върху същата. Няма спор, а и видно от доказателствата, че към датата на
плащането, от страна на застрахователя вече е имало постановен отказ по
образуваната щета 44012311905293, изпратен на ищцовото дружество с писмо
изх.№03-1229/13.09.2019г.
Заключението на приетата пред първата инстанция САТЕ е дало
справедлива пазарна стойност на нанесените щети по застрахованото МПС
(по усреднени цени в Република България) от 3960 лв с ДДС, както и 3681,60
лв с ДДС при изчисление по методика на Наредба №24 от 8 март 2006г. за
задължителното застраховане. Последната стойност обаче не следва да се
взема предвид, тъй като визираната наредба касае задължителните
застраховки, каквато процесната не е.
Съгласно чл.202 ГПК, съдът не е длъжен да възприема заключението на
вещото лице, а го обсъжда заедно с другите доказателства по делото. В
случая, по делото са налице писмени доказателства, че ищцовото дружество е
получило 2 оферти от различни извършители на автобояджийски услуги –
3950 лв (без ДДС) от Г.“ЕООД и 4992 лв с ДДС (4160 лв без ДДС) от
„Д**“ЕООД. Тези оферти не са оспорени от ответника и според съда
съставляват доказателство относно пазарните цени за дейностите,
необходими за отстраняване щетите по процесния автомобил в периода,
3
когато е настъпило застрахователното събитие, по-ниската от които е платена
от ищцовото дружество. В съдебната практика се приема, че
застрахователното обезщетение при вреди на имущество е в размер на
действително претърпените и доказани по размер вреди, до уговорената в
застрахователната полица застрахователна сума. Обезщетението по договор
за имуществена застраховка се определя в рамките на договорената
максимална застрахователна сума, съобразно стойностния еквивалент на
претърпяната вреда, който не може да надхвърля действителната стойност на
увреденото имущество, определена като пазарната му стойност към датата на
увреждането.
В тази връзка, съдът намира, че от една страна, посочената от САТЕ
действителна пазарна стойност и платената от ищеца такава не се различават
драстично като базова стойност без ДДС (650 лв). Същевременно, установява
се, че ищецът не е предпочел доста по-високата оферта от 4992 лв с ДДС, вкл.
избегнал е да търси услугите и на официален сервиз. Следва да се отбележи,
че към този момент, ищецът е имал отказ за изплащане на каквото и да е
обезщетение, респ. никаква сигурност дали ще може да осъди застрахователя,
поради което и логично е търсил по-ниска пазарна цена за ремонтиране на
щетите по автомобила, тъй като го е извършвал за своя сметка. От друга
страна, вещото лице е посочило, че в отговора на въпрос №2 е дало
осредената стойност, получена при взети предвид средни цени на оригинални
авточасти като нови и на средностатистическия нормочас за труд в сервизите,
вкл. експертът посочва при приемане на заключението, че ако автомобила се
боядисва в оторизиран сервиз, стойността на труда би била дори по-висока
(70 лв на час). Конкретни данни за цени и сервизи обаче в заключението
липсват, поради което съдът приема за по-точни и съответни на пазарните
реалностите тези от представените от ищеца оферти, съответно не възприема
стойностите, дадени от експертизата. В заключение, съдът намира, че
платената от ищеца стойност от 3950 лв без ДДС съответства на
действителната пазарна стойност на причинените му вреди, съответно че това
е размерът му дължимото му се от ответника застрахователно обезщетение.
Ето защо, съдът приема, че предявеният по делото иск се явява основателен в
предявения размер от 3950 лв, ведно със законната лихва, върху главницата,
считано от датата на подаване на ИМ, до окончателното изплащане, поради
което първоинстанционното решение следва да бъде отменено в обжалваната
4
от ищеца част, с която е отхвърлен искът му за разликата над сумата от 3552
лева, до сумата от 3950 лева, вместо което бъде осъдено ответното дружество
да му заплати още 398 лв дължимо застрахователно обезщетение по
имуществена застраховка «Каско +», полица № 4401182310008021/22.08.2019
г. за претърпените имуществени вреди на л. а М** с per. № *** от
застрахователно събитие настъпило на 05.08.2019г. срещу 06.08.2019г. ведно
със законната лихва върху посочената сума, считано от датата на подаване на
исковата молба- 14.10.2020 г. до окончателното изплащане на сумата, както и
разноските по делото от 25 лв за държавна такса и 400 лв за адвокатски
хонорар.
По изложените по-горе съображения, в останалата обжалвана част, с
която искът е уважен за разликата над сумата от 2552 до сумата от 3552 лв,
решението следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Съдът констатира, че ищецът е представил пред настоящата инстанция
доказателство, че след постановяване на първоинстанционното решение, на
02.06.2021г., от ответника е извършено плащане по образуваната щета в полза
на „Т.“ООД в размер на 2716,46 лв, за което представено платежно
нареждане, с посочено основание: 44012311905293, опис 29520210601, като
първият номер съответства именно на номера на щетата, образувана по
процесното застрахователно събитие при ответника. По делото обаче не е
ясно какво включва въпросната сума, т.е. дали се касае за погасяване само на
главница или на главница, заедно лихви за забава (напр. 2552 лв главница +
обезщетение за забава), като от ответника не е взето становище по този
въпрос, вкл. с оглед позицията му във въззивната жалба, че не оспорва иска
до размер от 2552 лв. От своя страна, първоинстанционното решение е влязло
в сила относно предявения иск, до размер на сумата от 2552 лв, поради което
извършеното след влизането му в сила частично плащане на задължението от
ищеца не може да се отрази на стабилитета му и в тази част спорът не може
да се преразглежда от въззивния съд. В заключение, при липса на изразена от
ответника воля, както и на доказателства какво се погасява с посоченото
плащане, този факт не променя крайния извод относно предмета на спора
пред настоящата инстанция, касаещ основателност на иска за вземането на
ищеца за разликата над сумата от 2552 лв до пълния предявен размер от 3950
лв, като извършеното плащане следва да се преценява евентуално в рамките
на последващо изпълнително производство от съдебния изпълнител.
5
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №260403/29.04.2021г., постановено по гр.д.
№4092/2020г. по описа на Районен съд – Стара Загора, в частта му, с която е
отхвърлен като неоснователен и недоказан искът на „Т.“ ООД с ЕИК *** с
адрес на управление с. М., община Стара Загора за осъждане на "д." ЕАД,
ЕИК ******* със седалище и адрес на управление гр. ***, бул. *** да заплати
на „Т.“ ООД, с ЕИК ***, с адрес на управление с. М., община Стара Загора
дължимо застрахователно обезщетение по имуществена застраховка «Каско
+», полица № 4401182310008021/22.08.2019 г. за претърпените имуществени
вреди на л. а М** с per. № *** от застрахователно събитие, настъпило на
05.08.2019г. срещу 06.08.2019г., за разликата на сумата над 3552 лева, до
пълния предявен размер от 3950 лева, ведно със законната лихва върху
посочената разлиска, считано от датата на подаване на исковата молба-
14.10.2020 г. до окончателното изплащане на сумата, ВМЕСТО КОЕТО
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА "д." ЕАД, ЕИК ******* със седалище и адрес на управление
гр. ***, бул. *** да заплати на „Т.“ ООД с ЕИК *** с адрес на управление с.
М., община Стара Загора сумата от още 398 лв дължимо застрахователно
обезщетение по имуществена застраховка «Каско +», полица №
4401182310008021/22.08.2019 г. за претърпените имуществени вреди на л. а
М**, с per. № ***, от застрахователно събитие, настъпило на 05.08.2019г.
срещу 06.08.2019г., ведно със законната лихва върху посочената сума,
считано от датата на подаване на исковата молба- 14.10.2020 г. до
окончателното изплащане на сумата, както и разноските по делото пред
настоящата инстанция от 25 лв за държавна такса и 400 лв за адвокатски
хонорар.
ПОТВЪРЖДАВА Решение №260403/29.04.2021г., постановено по гр.д.
№4092/2020г. по описа на Районен съд – Стара Загора в останалата обжалвана
част, с която "д." ЕАД, ЕИК ******* със седалище и адрес на управление гр.
***, бул. *** е осъдено да заплати на „Т.“ ООД с ЕИК *** с адрес на
управление с. М., община Стара Загора, дължимо застрахователно
обезщетение по имуществена застраховка «Каско +», полица №
6
4401182310008021/22.08.2019 г. за претърпените имуществени вреди на л. а
М**, с per. № ***, от застрахователно събитие, настъпило на 05.08.2019г.,
срещу 06.08.2019г., над сумата от 2552, до сумата от 3552 лв, като правилно и
законосъобразно.
В необжалваната част, решението е влязло в законна сила.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7