Р Е Ш Е Н И Е
№ …..
гр. Луковит, 22.10 2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛУКОВИТСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в публично съдебно заседание на осми юни през две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕНЦИСЛАВ ВЪЛЧЕВ
При секретаря: В. П.
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело
№ 245 по описа на съда за 2017 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано по искова
молба от Д.П.С. с ЕГН ********** ***, чрез пълномощника адв. Д.Н. от ЛАК,
против Застрахователно акционерно дружество ЗК „Л.И.” АД с ЕИК *********,
представлявано от М. С. М.-Г.и В.Л.П. - Изпълнителни Директори заедно и поотделно,
със седалище и адрес на управление гр.С., ****, район "Л.", бул.
"Ч.В." № ***. Претенцията е за репариране на вреди при условията,
визирани в чл. 432, ал. 1, вр. с чл. 380 от Кодекса за застраховането КЗ/,
съгласно които увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има право
да иска обезщетението пряко от застраховате ля по застраховка "Гражданска
отговорност" при спазване на изискванията на чл. 380 от КЗ.
В исковата молба са следните
фактически твърдения: На 26.05.2016г. на път ПП-3, км. 100+870 в посока Русе,
при управление на автомобил марка „м.”, модел ****, с per. № ****, водачът С. Н.
И. от с.С., област П., улица ’’Х. Б.” № **, нарушил правилата за движение
установени в чл. 25 ал. 2 от ЗДвП, а именно: при извършване на маневра
навлизане в задна лява пътна лента не е пропуснал движещият се в дясната пътна
лента лек автомобил марка „О.Т.” с peг. № ****, управляван от ищцата Д.П.С.,
сблъсква се и реализира ПТП с материални щети, вследствие на което е причинени
по непредпазливост телесна повреда на С., изразяваща се в кръвонасядания в
областта на кръста и охлузвания на дясната длан.
Ищецът твърди, че по случая в
„КАТ-ПП" при ОД МВР гр.Плевен било образувано административно-наказателно
производство, като на виновния водач бил съставен АУАН peг. № *****. За
установяване вината на водача на т.а марка „М.", модел „****" с peг.
№ ****, ищцата изискала от „КАТ-ПП“ при ОД МВР гр.Плевен заверен препис от
влязло в законна сила НП, но им било отказано.
Според ищцата, ответното
застрахователно дружество едностранно определило размера на обезщетението за
неимуществени вреди в размер на 400 лева, което счита за явно несправедливо. По
отношение на отговорността на ответника - застраховател, позовавайки се на
разпоредбата на чл. 380 от КЗ, ищцата заявила претенция пред застрахователното
дружество и била образувана преписка по Щета № ****г. Ищцата предоставила
банкова сметка ***ателя размер на обезщетение, но такова не е изплатено и до
момента. Твърди, че до момента не е обезщетена от никого за претърпените от нея
неимуществени вреди.
В исковата молба се твърди, че виновен
за произшествието е водачът С.Н.И., който управлявал автомобил марка „М.”,
модел ****, с peг. № **** негова собственост, който към момента на ПТП е имал
валидна застраховка „Гражданска отговорност” в ЗК „Л.И.” АД, съгласно
застрахователна полица № ************, с период на валидност 18.03.2017г.
Ищцата твърди, че вследствие на ПТП са
й причинени болки и страдания за около 20 дни, като през първата седмица
болките от натъртването в областта на кръста били с висок интензитет и до
изтичане на третата седмица от злополуката изпитвала затруднение при движение
на снагата, имала нужда от помощта на родителите си. Ужасът от катастрофата се
отразил негативно и върху психичното й здраве. Получила посттравматично
стресово разстройство. Станала тревожна, напрегната. Страдала от липса на
апетит, безсъние. Плачела, отказвала да контактува с приятели. Изпаднала след
злополуката в депресивно състояние. Страхува се да пътува с автомобил. Грижите
за детето й се поели от родителите й. За справяне с психическата травма се
обърнала за помощ. Било й назначено лечение, което тя започнала да прилага.
Твърди, че вследствие причинените и леки телесни повреди, е претърпяла сериозни
неимуществени вреди - кръвонасядания в областта на кръста и охлузване на
дясната длан, за които счита, че и се дължи обезщетение в размер на по 3 000
лева.
Моли съда да постанови решение, с
което да осъди ответника, на основание чл. 432 ал.1, вр. с чл. 380 от КЗ, да
заплати застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“, за
претърпените от нея неимуществени вреди, които определя на 3000лв. получени в
резултат претърпяна травма от ПТП, настъпила на 26.05.2016г. на ПП-3, км
100+870 в посока гр. Русе, с автомобил марка „М.", модел „****" с peг.
№ ****, управляван от С.Н.И., ЕГН **********, изразяваща се в наранявания в
областта на кръста и охлузване на дясната длан и преживения стрес от ПТП, ведно
със законната лихва, начиная от 30.12.2016г. до пълното изплащане на сумата.
Претендират се разноски по делото.
С исковата молба са представени
писмени доказателства: Заверено копие от Протокол за ПТП peг. № ****.;
Съдебно-медицинско удостоверение № ****г.; Рецепти - 2 бр.; Амбулаторни листи -
№ **г., № **г., № **г., № **г.; Писмо изх. № **г. Писмо peг. № **г. Направено е
искане за допускане на съдебно-медицинска и автотехническа експертизи и разпит
на двама свидетели.
В представения по реда на чл. 131, ал.
1 от ГПК отговор на исковата молба се оспорват така предявените искове от
страна на ответника - Застрахователно акционерно дружество ЗК „Л.И.” АД.
Ответникът заема становище, че оспорва изцяло предявения иск за неимуществени
вреди - по основанието му и по размер, който считам за изключително завишен и
прекомерен. Оспорва всички твърдения на ищеца Д.С., направени с исковата молба
по основанието на предявената претенция, тъй като по делото не са представени
доказателства в тяхна подкрепа.
Твърди, че ищецът в настоящото
производство няма правен интерес от водене на исково производство, тъй като във
връзка с претърпените вреди е отправила доброволна претенция за изплащане на
застрахователно обезщетение от настъпило застрахователно събитие на
26.05.2016г. /щета № ****/. Не е налице отказ от страна на представляваното
дружество за изплащане на застрахователно обезщетение. Приложените към исковата
молба доказателства са били недостатъчни за обосноваване твърденията на ищеца С.
и ангажиране на окончателно становище от страна на ответното дружество по
предявените искове. Твърди се, че водачът на л.а. „М.", с peг. № **** - С.
И. няма вина за настъпилото ПТП. Няма представени доказателства в тази насока.
Твърди, че за водача е налице „случайно деяние" по смисъла на чл. 15 от НК, тъй като не е доказано виновното му поведение в качеството на водач на МПС,
самото ПТП не е било надлежно констатирано, тъй като в случаите, когато са
налице телесни увреждания на пътници в резултат на ПТП, следва да бъде издаден
констативен протокол за ПТП, в който се посочват пострадалите лица, а не
бланков протокол за ПТП. Оспорват се всички твърдения от ищеца за търпени болки
и страдания за продължителен период /без твърдение за неговата
продължителност/.
Ответникът оспорва размера на
предявения иск в размер от 3000лв. за неимуществени вреди, като прекомерен и не
кореспондиращ с принципа за справедливост, прогласен в чл. 52 от ЗЗД, с вида на
описаните увреждания и техния медико-биологичен характер. Взема се становище,
че при определяне размера на обезщетението за неимуществените вреди, съдът
следва да има предвид разпоредбите на чл. 52 ЗЗД и понятието
"справедливост" е свързано с преценка на конкретни обстоятелства.
Вредата трябва да се определи към момента на настъпването й, когато претенцията
е станала изискуема. С оглед твърденията по основанието на предявената
претенция поддържа, че претендираната от ищцата като обезщетение парична сума е
била в изключително завишен размер, за да доведе до репариране на моралните
вреди в техния действителен размер, каквото е изискването на закона. Ако предявеният
иск за неимуществени вреди бъде уважен, моли същият да бъде приет за
изключително завишен и неотговарящ на вида на травмите, на принципите на
справедливостта и на обществената практика за определяне на обезщетения при
подобни случаи. Претендира съдебно-деловодни разноски, включително
юрисконсултско възнаграждение.
След преценка на събраните по делото доказателства,
доводите на страните и приложимия закон, съдът прие за установено от фактическа
страна следното:
Предявени са
обективно и кумулативно съединени осъдителни искове с правна квалификация - чл.
432, ал. 1, вр. с чл. 380 КЗ и чл. 86 ЗЗД.
Установено е, че
за товарен автомобил “М.“ с peг. № ****, за който се твърди да е причинил
ПТП-то има валидно сключен и действащ към момента на произшествието договор за
задължителна застраховка „Гражданско отговорност“ в ЗД „Л.И.” АД, със срок на
действие от 18.03.2016г. до 18.03.2017г.
Ищецът e уведомил
ответника за инцидента, претендирайки обезщетение за причинените имуществени и
неимуществени вреди, за което била образувана преписка по щета № **г. В
отговор, с писмо от 30.12.2016г. застрахователят съобщил на молителя, че е
определил обезщетение за неимуществени вреди в размер на 400 лева.
Съгласно чл. 429,
ал. 1, т. 1 КЗ с договора за застраховка "Гражданска отговорност"
застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в
застрахователния договор застрахователна сума отговорността на застрахования за
причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са
пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие. Увреденото лице,
спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко
от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" ( чл. 432,
ал. 1 от КЗ).
Правната норма,
регламентирана в чл. 432, ал. 1 КЗ, урежда и гарантира правната възможност на
увреденото лице да предяви пряк иск за обезщетяване на претърпените вреди срещу
застрахователя, с когото делинквентът или отговорно за неговото противоправно
деяние лице е сключил договор за застраховка „Гражданска отговорност”,
обезпечаваща неговата деликтна отговорност. Фактическият състав, от който
възниква имуществената отговорност на застрахователя за заплащане на
застрахователно обезщетение на увреденото лице, обхваща следните групи
материални предпоставки (юридически факти): 1) застрахованият виновно да е
увредил ищеца, като му е причинил имуществени или неимуществени вреди, които от
своя страна да са в пряка причинно-следствена връзка с противоправното
поведение на застрахования, 2) наличие на застрахователно правоотношение,
произтичащо от договор за застраховка „Гражданска отговорност” между
делинквента и ответника – застраховател, 3) отправяне към застрахователя на
писмена застрахователна претенция от увредения, ведно с предоставяне на пълни и
точни данни за банковата сметка на увреденото лице, по която да се извършат
плащанията от страна на застрахователя, освен в случаите на възстановяване в
натура и 4) застрахователят да не е платил в срока по чл. 496, откаже да плати
обезщетение или увреденото лице да не е съгласно с размера на определеното или
изплатеното обезщетение /арг. от чл. 498 КЗ във вр. с чл. 496, ал. 1 КЗ/.
Нормата на чл.
498, ал. 3 КЗ обвързва допустимостта на прекия иск от наличието на започната
процедура по доброволно уреждане на отношенията между пострадалия при ПТП и
застрахователя по задължителна застраховка "ГО на автомобилистите" и
изтичането на тримесечен срок от предявяването на претенцията пред
застрахователя или пред негов представител - чл. 496, ал. 1 КЗ.
Страните не
спорят, а и от доказателствата по делото се установявам, че Д.П.С. е отправила
към застрахователя писмена застрахователна претенция, при което в ответното
застрахователно дружество била образувана преписка по щета № **г. Във връзка с
претенцията застрахователят е отправил предложение на увреденото лице да плати
обезщетение - сумата от 400лв., но ищцата не се съгласила с размера на определеното
обезщетение от 400лв. и предявява настоящия иск. Ето защо съдът намира, че са
спазени разпоредбите на чл. 380 КЗ и чл. 498, ал. 3, предл. последно КЗ.
Настъпилото
автопроизшествие е надлежно установено от органите на „Сектор ПП“ при ОД МВР
Плевен, за което е издаден Протокол за ПТП № ****., както било образувано и
административно наказателно производство срещу водача на “М.“ с peг. № **** С.Н.И..
От приобщената по
делото административно-наказателна преписка /заверено копие/ е видно, че в Протокола
за ПТП, издаден от органите на МВР Плевен, е описан следният механизъм на
процесното събитие: на 26.05.2016г. около 11.40 часа, на ПП-3 км 100+870, в посока гр.Русе, автомобил „М.управляван
от С.Н.И. при извършване на маневра за навлизане от лява в дясна пътна лента не
пропуска движещият се в дясна рента лек автомобил „О.Т.“ с водач Д.П.С., удря
го и допуска ПТП с материални щети. Съдът намира за доказано, че процесното
събитие е настъпило именно при описания в протокола за ПТП механизъм.
Протоколът за ПТП
е официален свидетелстващ документ и като такъв се ползва с обвързваща
материална доказателствена сила само относно удостоверените в него,
непосредствено възприети от длъжностното лице факти, относими към механизма на
ПТП. Когато вписаните в него обстоятелства не са достатъчни за установяването
на пълния механизъм на ПТП, дори да липсва оспорване на верността на протокола,
ищецът, претендиращ обезщетение във връзка с увреждането, носи
доказателствената тежест на установяването му посредством ангажирането и на
други доказателства – разпит на свидетели, вкл. и чрез назначаване на вещи лица
/като автотехническа, медицинска или комбинирани експертизи/, ако преценката на
фактите, от значение за механизма на ПТП, изисква специални познания, които
съдът не притежава /виж решение № 15 от 25.07.2014 г. на ВКС по т. д. №
1506/2013 г., I т. о./. В случая механизмът на настъпилото ПТП и причинените
вреди подлежат на пълно и главно доказване от страна на ищеца посредством
всички допустими по реда на ГПК доказателства и доказателствени средства /арг.
чл. 12 ГПК/.
Според вещото
лице дало заключение по допусната по делото автотехническа експертиза, най-вероятен
от техническа гледна точка механизъм на процесното ПТП е следният: На
26.05.2016 год. около 11,00 часа, на ПП-3, км 100+870 в посока Русе, в
землището на община Плевен, водачът на товарен автомобил “М.“ с peг. № ****, се
движел по пътно платно състоящо се от две платна, разделени от затревена ивица,
всяко с по две ленти за еднопосочно движение. По същото време и в същата
посока, пред товарния автомобил се движел лек автомобил “О.Т.”, с peг. № ****,
с водач Д.П.С. ***. Товарният автомобил застигнал лекия и в даден момент л.а.
бил отпред и вдясно на товарния. Водачът на т.а. С.И. стоящ високо над покрива
на л.а. и на странично разстояние 2,00 - 2,50м. вляво от него, решил да
изпревари л.а. и да навлезе пред него в дясната лента за движение. В тази
ситуация, водачът С.И. вероятно изгубил лекия автомобил от погледа си и се
заблудил, че вече го е изпреварил, при което предприел маневра за прибиране в
дясна пътна лента, с цел освобождаване на лявата, за да осигури безпрепятствено
движение на по-бързо движещи се автомобили. При тази маневра с цел прибиране в
дясната пътна лента, и. с волана насочил управлявания от него т.а. косо на
дясно, при което предна дясна част/броня на товарния автомобил ударил задна
лява страна на лекия автомобил управляван от Д.С., при което л.а. получил
моментен импулс зад центъра на тежестта, вследствие на което се завъртял около
вертикалната си ос обратно на часовниковата стрелка и застава косо на пътя, с
дясна страна обърната към все още движещия се в посока гр.Плевен товарния
автомобил “м.”. Последвал втори удар на т.а. челно в л.а. “О.Т.” в дясната му
страна, като го транслирал напред и завъртял л.а. около вертикалната ос по
първоначалното му направление - т.е. с предна част към гр.Плевен, както се
установява и е отразен в протокола за ПТП на КАТ Плевен.
Вещото лице дава
становище, че основната причина за настъпване на ПТП е отклонението от водача С.И.
на управлявания от него товарен автомобил “М.“ надясно, преди да е завършил
маневра “изпреварване” на движещия се пред него в дясната пътна лента лек
автомобил “О.Т.”, с водач Д.С.. Това довело до ляв страничен удар за лекия
автомобил, вследствие на който той получил въртящ момент в посока обратна на
часовника и транслирайки се по посоката на движение се завъртял с дясна страна
към предната част на придвижващия се напред товарен автомобил “М.“. При това
л.а. получил втори удар, увредил цялата дясна страна и кинетична енергия водеща
до ротация и транслация, след които л.а. се установил в дясната пътна лента, с
предна част ориентирана в посока Плевен.
При съвкупната
преценка на събраните доказателства, съдът намира за доказано, че процесното
пътнотранспортно произшествие е настъпило при обстоятелствата, посочени в
протокола за ПТП и установени от вещото лице по САТЕ.
Ангажирани са
писмени доказателства за здравословното състояние на ищцата след настъпилото ПТП.
По искане на
ищцовата страна е възложена и приета, неоспорена от страните съдебномедицинска
експертиза, чието заключение съдът цени като компетентно и обективно. Вещото
лице е установило претърпените от Д.П.С. увреждания: контузия на дясната длан,
изразяващо се в малко охлузване на кожата покрито с тънък налеп на ниво кожа и
малко кръвонасядане в областта на кръста, които в своята съвкупност са й
причинили болка и страдание. Вещото лице е приело, че телесните повреди са
получени при ПТП на 26.05.2016г. Твърди, че при такива увреждания настъпва
възстановяване в рамките на около 10-15 дни, тъй като травматичните изменения
са били с малък интензитет. Заболяването за което С. се е лекувала по-дълго
време – посттравматично стресово разстройство е от компетентността на
психиатрична експертиза.
С оглед
установяване твърденията на ищцовата страна са допуснати разпити на П.С.Б./баща
на ищцата/ и С.П.Б./брат на ищцата/. Двамата свидетели изнасят данни за състоянието
на Д.С., вследствие причинените телесни увреждания от инцидента, както и
емоционалното й състояние след това. С показанията на П.С.Б.и С.П.Б.се
установява вида на претърпените от Д.П. неимуществени вреди. Бащата и братът на
ищцата твърдят, че около един месец след инцидента Д. се оплаквала от
охлузванията и натъртванията от катастрофата. Променила поведението си
вследствие на преживения стрес, имала проблеми с отглеждането на детето си,
изпитвала страх да управлява автомобил, била в депресия и имала нужда от
психологическа помощ.
Съдът изцяло
кредитира показанията на свидетелите П.С.Б.и С. П. Б., които са били очевидци
на физическото и емоционално състояние на ищцата след произшествието, а и за дълъг
период след това, намирайки ги за логични и обективни.
Установената фактическа обстановка налага следните
правни изводи:
С оглед
изложените в исковата молба обстоятелства и формулиран петитум, съдът
квалифицира правно, предявените обективно съединени искове по чл. 432, ал. 1,
вр. чл. 429, ал. 1, т. 1 и чл. 380 КЗ и чл. 86 ЗЗД.
В посочената
правна норма е уредена възможност увредено лице, спрямо което застрахованият е
отговорен да претендира обезщетение пряко от застрахователя по застраховка
"Гражданска отговорност" при спазване изискванията на чл. 380 КЗ.
С договора за
застраховка "Гражданска отговорност", застрахователят се задължава да
покрие, в границите на определената в застрахователния договор застрахователна
сума, отговорността на застрахования за причинени от него на трети лица
имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от
застрахователното събитие (чл. 429, ал. 1, т. 1 ЗК).
За да бъде
ангажирана отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 КЗ, е необходимо
към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно
правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска
отговорност" сключен между прекия причинител на вредата и застрахователя,
както и наличието на кумулативните предпоставки от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, пораждащи основание за отговорността на прекия причинител спрямо
увредения. Отговорността на застрахователя е обусловена от отговорността на застрахования
деликвент - застрахователят дължи обезщетение за вредите, доколкото
застрахованият е отговорен спрямо увреденото лице за репарирането им.
В настоящия казус
не е спорно, че за товарния автомобил “М.“ с peг. № **** е имало валидно
сключен и действащ към момента на произшествието договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ сключен със ЗК „Л.И.“ - застрахователна полица № ****. Ангажирани са
писмени доказателства, с които се установява, че Д.С. е спазил изискванията на
чл. 380 КЗ – отправил към ответника писмена застрахователна претенция, за което
била образувана преписка по щета № ***** в ответното дружество.
От заключението
на приетата по делото автотехническа експертиза е видно, че произшествието
настъпило на 26.05.2016г., е било предотвратимо ако водачът на т.а “М.“ е
управлявал превозното средство по такъв начин, че при извършване на маневра,
която е свързана с навлизане изцяло в съседната дясна пътна лента, е следвало да
пропусне л.а. „О.Т.“ управляван от ищцата Д.С., които се движила по нея – с
което нарушил разпоредбата на чл. 25, ал. 2 ЗДвП.
Претърпените от
ищцата болки и страдания се явяват пряка и непосредствена последица от
противоправното поведение на водача на застрахованото МПС и съставляват
неимуществени вреди, с оглед което съдът намира претенцията за доказана по
основание.
По отношение
размера на претендираните за обезщетяване неимуществени вреди, съдът намира
иска за основателен.
Неимуществените
вреди са неизмерими с пари и затова следващото се за тях обезщетение, което
възмездява отрицателните емоционални преживявания, понесени от увредения се
определя на принципа на справедливостта. Понятието "справедливост" по
смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно. Свързано е с преценката на редица
конкретни, обективно съществуващи обстоятелства, които следва да се съобразят
от съда при определяне размера на обезщетението. Такива обстоятелства при
телесните повреди, каквито в случая са налице са: характера на увреждането;
начина и обстоятелствата, при които е получено; последиците от това увреждане.
Неимуществените вреди в същността си са неприятни психични изживявания на
личността и се свеждат до физически и емоционални болки и страдания. Обективно
по делото бе установено, че вследствие инцидента Д.С. е претърпяла телесни
повреди, които са й причинили болка и страдание, а именно: контузия на
дясната длан, изразяващо се малко охлузване на кожата покрито с тънък налеп на
ниво кожа и малко кръвонасядане в областта на кръста. Съобразявайки вида на
увреждането; обичайния възстановителен период; страданията; психичната травма
довела до посттравматично стресово разстройство; невъзможността
пълноценно да изпълнява задължения си в житейски план; затрудненията и липсата
на комфорт, които ищцата е изпитвала в периода на възстановяването си; нуждата
от грижи за нея и детето й от страна на близките; фактът, че и до настоящия
момент пострадалият търпи последиците от инцидента, съдът приема, че по
справедливост ответникът дължи на увредения парично обезщетение на стойност 3000
лева. Претенцията, като основателна и доказана по размер следва да бъде уважена
изцяло.
Форма на
гражданска отговорност се явява и добавъчното /аксесорното/ задължение за
заплащане на обезщетение за забава в размер на законна лихва /чл. 86, ал. 1 ЗЗД/, обусловено от изпълнението на главното парично задължение за обезвреда,
което добавъчно право при непозволено увреждане по скоро има компенсаторен
характер, дължи се без покана и то от деня на настъпването му - чл. 84, ал. 3
от ЗЗД. По отношение на претендираната от ищцата законна лихва върху
обезщетенията за неимуществени и имуществени вреди следва да намери приложение
разпоредбата на чл. 497 от КЗ. Съгласно посочената разпоредба застрахователят
дължи законна лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение, ако
не го е определил и изплатил в срок считано от по-ранната от двете дати: 1. изтичането
на срока от 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106,
ал. 3 от КЗ; 2. изтичането на срока по чл. 496, ал. 1 освен в случаите,когато
увреденото лице не е представило доказателства, поискани от застрахователя по
реда на чл. 106, ал. 3 от КЗ. Законната лихва съобразно правилото на чл. 497,
ал. 1, т. 2 от КЗ и датата на депозиране на молбата пред застрахователя – 26.09.2016г.
е дължима от 30.12.2016г. до изплащане на вземането. В конкретният случай
лихвата следва да се определи от крайния срок, в която застрахователя дължи
окончателно произнасяне по застрахователната претенция на ищцата - тримесечен
от подаването на молбата за присъждане на застрахователно обезщетение по
застраховка „Гражданска отговорност“, тъй като по делото липсват данни към кой
момент ищцата е представила изискуемите доказателства по чл. 106, ал. 3 от КЗ
пред застрахователя.
На основание чл. 38,
ал. 2 от ЗА, вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/ 09.07.2004г., с оглед
извършените от пълномощника процесуални действия и преценявайки, че нито
въведените в спора факти, нито подлежащите на разрешаване правни въпроси
разкриват правна и фактическа сложност на производството, проведено в две
съдебни заседания, че не са извършени множество процесуални действия и спорните
по делото въпроси са свързани основно с размера на дължимото застрахователно
правоотношение, съдът определя възнаграждение за процесуално представителство
на ищцовата страна в размер на 440 лева.
Съдът като взе
предвид обстоятелството, че предявеният иск с правно основание чл.432, ал. 1 от КЗ е уважен за претендираната сума от 3000 лева - обезщетение за неимуществени
вреди, и факта, че ищцата е освободена от задължението за внасяне на ДТ по
сметка на Районен съд Луковит счете, че ответникът следва да бъде осъден да
заплати по сметката на съда държавна такса в размер на 120 лева.
При този изход на
спора, ответникът следва да заплати на ищеца направените по делото разноски в
размер на 334 лева възнаграждение на вещи лица, както и да заплати по сметка на
Районен съд Луковит сумата от 120 лева държавна такса.
Мотивиран от
гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗК „Л.И.” АД с ЕИК *********,
представлявано от М. С. М.-Г.и В.Л.П. - Изпълнителни Директори заедно и
поотделно, със седалище и адрес на управление гр.С., 1407, район "Л.",
бул. "Ч.В." № ***, да заплати на Д.П.С. с ЕГН **********, адрес: *** сумата
от 3000 /три хиляди/ лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди - претърпени
болки и страдания вследствие на получени телесни повреди, а именно: контузия на
дясната длан, изразяващо се малко охлузване на кожата покрито с тънък налеп на
ниво кожа и малко кръвонасядане в областта на кръста, както и наличие
на посттравматично стресово разстройство вследствие на травмата и негативните
изживявания, причинени при ПТП, настъпило на 26.05.2016г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от дата 30.12.2016г. до окончателното й
изплащане, както и сумата от 334 /триста тридесет и три/ лева - разноски по
делото.
ОСЪЖДА ЗК „Л.И.” АД с ЕИК *********,
представлявано от М. С. М.-Г.и В.Л.П. - Изпълнителни Директори заедно и
поотделно, със седалище и адрес на управление гр.С., 1407, район "Л.",
бул. "Ч.В." № ***, да заплати на адв. Д.Н. *** възнаграждение за
процесуално представителство в размер на 440 /четиристотин и четиридесет/ лева.
ОСЪЖДА ЗК „Л.И.” АД с ЕИК *********,
представлявано от М. С. М.-Г.и В.Л.П. - Изпълнителни Директори заедно и
поотделно, със седалище и адрес на управление гр.С., 1407, район "Л.",
бул. "Ч.В." № ***, да заплати по сметка на Районен съд Луковит сумата
от 120 /сто и двадесет/ лева държавна такса.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Ловешкия
окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: