Р Е Ш Е Н И Е

 

         № 63                                 18.05.2021 г.                      Град  Търговище

 

                                В   ИМЕТО  НА   НАРОДА

                                                                

Административен съд – Търговище                              касационен състав

На единадесети май                                                                2021 година

в  открито заседание в следния състав:

 

Председател: Красимира Тодорова

                                                                    Членове: Албена Стефанова

                                                                                   Иванка Иванова

Секретар: Гергана Бачева

Прокурор: Васил Ангелов

Като разгледа докладваното от съдията-докладчик Иванка Иванова

КНАХД № 63 по описа за 2021 година

За да се произнесе съдът взе предвид следното

Производството е по реда на Глава ХІІ от АПК, във връзка с чл. 348 от НПК и чл. 63 от ЗАНН.

Делото е образувано по жалбата на ОД на МВР – Разград, чрез гл. юрк. С.Маринова против Решение № 30/ 02.02.2021 г., постановено по НАХД № 20203330200792/ 2020 по описа на РС- Разград, с което на Б.Д.К. ЕГН ********** *** на основание чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето е наложено адм. наказание „глоба“ в размер на 300 лв.. В жалбата е посочено като  касационно основание – нарушение на закона. В с.з. касаторът, редовно призован не се явява и не се представлява.

Ответникът по оспорването – Б.Д.К. ***, редовно призован се представлява от адв. Д.Б. ***, който изразява становище за неоснователност на жалбата и потвърждаване на обжалвания съдебен акт.

Процесуалният представител на Окръжна прокуратура – Търговище счита жалбата за основателна, а решението за незаконосъобразно, поради което решението следва да бъде отменено и да бъде потвърдено НП.

Съдът, след като обсъди оплакванията по жалбата във връзка с доказателствата по делото и съобрази правомощията си в касационното производство, намира за установено следното:

       Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

За да отмени процесното НП въззивният съд приел за установено от фактическа страна, че административно-наказателното производство се е развило след постановление на прокуратурата за отказ за образуване на наказателно производство /чл.36, ал.2 ЗАНН/. В НП е отразено от фактическа страна, че на 19.04.2020г. около 19.40 ч., в гр. Разград, на паркинга пред завод «Дружба» на ул. „Тутракан“ е установен ответникът Б. Д. К., без поставена маска за лице или друго средство покриващо носа и устата му. Прието било, че е нарушена т.I, подт.9 от Заповед №РД-01-197/11.04.2020г. за допълнение на заповед №РД[1]01-124/13.03.2020г на Министъра на здравеопазването. Посочената заповед налагала изискване всички лица, които се намират на открити и закрити обществени места да имат поставена защитна маска за лице или друго средство, покриващо носа и устата. Пред РРС е разпитан като свидетел полицейския служител Д.А., който макар и да е забравил някои обстоятелства, потвърждава в общи линии отразеното в НП. Съдът намира, че констатациите на полицейските органи не са оборени и с оглед данните по делото намира, че обстоятелствата по НП са доказани.

От правна страна въззивният съд е намерил, че НП е незаконосъобразно и следва да бъде отменено. Действително към процесния период са действали изисквания към всички граждани да носят защитни маски на лицето на открити и закрити места, с оглед съществуващата епидемиологична обстановка. Впоследствие обаче тези изисквания, досежно открити обществени места, са отпаднали и не са въведени отново и към момента, въпреки, че епидемиологичната обстановка в страната, с оглед обявените данни, е дори по-тежка от процесния период. Всъщност към процесния период тези изисквания са въвеждани за съвсем кратък период и бързо са отменяни, като явно е преценявяно, че са погрешно наложени. Това означава, че е прието, че тези изисквания, досежно открити места, са били явно завишени и фактически дадена е явно една нова оценка на ситуацията, обуславяща извод за липса на задължителност от носене на маски на открити обществени места. При това се налага изводът, че деянието на ответника, с оглед оценката на ситуацията от днешна гледна точка е явно маловажно по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като фактически само по себе си не се свързва със значителни обществено опасни последици. При това съдът е счел, че деянието на ответника се явява маловажен случай и налага отмяна на НП като незаконосъобразно.

Настоящата съдебна инстанция счите постановения съдебен акт за незаконосъобразен поради следното:

На първо място следва да се отбележи, че касационният съд не споделя изложените от РС - Разград съображения за незаконосъобразност на издаденото НП. Съгласно разпоредбата на чл. 3 ал. 1 ЗАНН за всяко административно нарушение се прилага нормативният акт, който е бил в сила по време на извършването му, т.е. административно-наказателната отговорност може да бъде реализирана само въз основа на предвидени в нормативен акт административни нарушения. Същевременно административно-наказателните разпоредби, в голямата си част, препращат към съответните материални разпоредби, въвеждащи определени права и задължения за гражданите и юридическите лица, чието нарушение води и до съответните санкции. В тази връзка и с оглед императивната разпоредба на чл. 3 ал. 1 ЗАНН административно-наказателните разпоредби следва винаги да са регламентирани с нормативен акт. Само за изрично посочените нарушения на определени права и задължения може да бъде реализирана административно-наказателна отговорност.  Законът обаче не въвежда такова ограничение относно актовете, с които се създават права и задължения за лицата. Това може да стане както с нормативен акт (кодекс, закон, наредба, правилник), така и с индивидуален административен акт (чл. 21 АПК)  или общ административен акт (чл. 65 АПК).

В настоящият случай в процесното НП ясно е посочена административно-наказателната (санкционната) разпоредба, въз основа на която е наложена глобата – чл. 209а ал. 1 от Закона за здравето. Тази правна норма (в относимата й редакция към ДВ бр.34/2020 г.) изрично предвижда, че за нарушение или неизпълнение на въведени с акт на министъра на здравеопазването или директор на РЗИ противоепидемични мерки по чл.63 ал. 1 и ал. 2, освен ако деянието не съставлява престъпление, се налага глоба от 300 до 1000 лв. Видно е от съдържанието на цитираната разпоредба, че тя съдържа състав на административно нарушение, което може да бъде осъществено както с действие, така и с бездействие. Тази норма е въведена с нормативен акт – Закона за здравето и в този смисъл е изпълнено изискването на чл. 3 ал. 1 ЗАНН.

На следващо място тъй като въззивният съд е изяснил в пълнота фактическата обстановка, касационният състав намира, че правилно и законосъобразно е реализирана административно-наказателната отговорност на Б.К. с процесното НП. Съгласно чл. 63, ал. 1 от Закона за здравето (Доп. - ДВ, бр. 23 от 2020 г., в сила от 14.03.2020 г.) при възникване на извънредна епидемична обстановка министърът на здравеопазването въвежда противоепидемични мерки на територията на страната. В изпълнение на това правомощие с т. 9 от Заповед № РД-01-197/11.04.2020 г. на министъра на здравеопазването, с която е допълнена Заповед № РД-01-124/13.03.2020 г., считано от 12.04.2020 г. до 26.04.2020 г., на територията на Република България е въведена и следната противоепидемична мярка: Задължение за всички лица,  когато се намират в закрити или открити обществени места ( в т.ч. транспортни средства за обществен транспорт, търговски обекти, паркове, църкви, манастири, храмове, зали, улици, автобусни спирки и др.) да имат поставена защитна маска за лице за еднократна употреба или многократна употреба, или друго средство, покриващо носа и устата (в т.ч. кърпа, шал и др.). Пояснено е, че за целите на тази мярка обществени са и местата, и пространствата, които са свободно достъпни, и/или са предназначени за обществено ползване.

В условията на обявено извънредно положение е въведена противоепидемична мярка, чиято цел е да ограничи разпространението на заразата, застрашаваща живота и здравето на хората. Тази мярка по правило има временен характер. Срокът на действието й е бил до 26.04.2020 г., като и двете заповеди са отменени със Заповед № РД-01-263/14.05.2020 г. Но до отмяната им Заповед № РД-01-197/11.04.2020 г. и Заповед № РД-01-124/13.03.2020 г. са били валидни общи административни актове, установяващи задължение за гражданите да носят маска за лице, когато се намират в закрити или открити обществени места.

При действието на горните заповеди ответникът се е намирал на открито обществено място, каквото безспорно е паркинга в гр. Разград пред завод „Дружба“ на ул. „Тутракан“, без поставена защитна маска на лицето или друго средство покриващо носа и устата, с което е нарушил въведената противоепидемична мярка и правилно на основание  чл. 209а, ал. 1 ЗЗ му е било наложено наказание глоба в минималния размер от 300 лв.

 Касационната инстанция намира, че не са налице предпоставките за приложение на института по чл. 28 ЗАНН. Преценката за маловажност е дължима самостоятелно за всяко нарушение при съобразяване на относимите към него конкретни фактически обстоятелства. Разглежданото деяние не представлява маловажен случай по смисъла на чл. 93, т. 9 НК, тъй като не разкрива по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид. По делото не са установени обстоятелства, които да понижават обществена опасност на деянието.

Предвид изложеното касационната инстанция намира, че решението на въззивния съд е постановено в нарушение на материалния закон - касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, поради което следва да бъде отменено, а наказателното постановление – потвърдено.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ, във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, в полза на касационния жалбоподател следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв.

 

 

 

 

Мотивиран така и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, във вр. с чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение № 30 от 02.02.2021 г., постановено по НАХД № 20203330200792 г. по описа на РС - Разград, с което е отменено Наказателно постановление № 1873-15-292 от 12.08.2020 г. на директора на ОДМВР - Разград, и вместо него ПОСТАНОВЯВА

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 1873-15-292 от 12.08.2020 г. на директора на ОДМВР - Русе, с което на Б.Д.К. за нарушение на чл. 209а ал. 1 Закона за здравето е наложено административно наказание „глоба” в размер на 300 лв.

ОСЪЖДА Б.Д.К. ЕГН ********** *** да заплати на директора на ОД на МВР – Разград направените по делото разноски в размер на 80 лв. за юрк. възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                     ЧЛЕНОВЕ:  ……….

 

                                                                                    

 

 

 . ………