РЕШЕНИЕ
Номер 23501.10.2020 г.Град Смолян
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – СмолянПърви въззивен граждански състав
На 04.09.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Дафинка Т. Чакърова
Членове:Мария А. Славчева
Зоя С. Шопова
Секретар:Софка М. Димитрова
като разгледа докладваното от Мария А. Славчева Въззивно гражданско дело
№ 20205400500279 по описа за 2020 година
И за да се произнесе ,взе в предвид следното :
Производството е по чл.268 и следващите от ГПК.
Смолянският окръжен съд е сезиран с въззивна жалба от Р. А. С. ,
депозирана чрез пълномощника адв. Красимир Гочев, срещу Решение №63
от 29.04.2020година, постановено по гр.д.№189/2019година по описа на
Златоградски районен съд, с което е признато на основание чл. 124, ал. 1
ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗС , че А. Л. Д. , ЕГН **********, с адрес: гр. Неделино,
ул. „Стара Планина“ № 1 е собственик на ограниченото вещно право на
ползване на площ от 10 кв. м., представляваща реална част от имот УПИ **
по плана на град Неделино, обозначена на комбинирана скица № 1 към
заключението на СТЕ, изготвено от инж. Денка Стоева, при граници и съседи
на север улична регулация ул. Александър Стамболийски; на изток
югоизток*; на юг и югозапад река Неделинска; на запад северозапад **, въз
основа на давностно владение, продължило повече от 10 години,като
комбинирана скица № 1 към съдебно-техническа експертиза, изготвена от
вещото лице инж. Денка Стоева е неразделна част от решението.
С въззивната жалба и подадените в срока за обжалване две допълнения
1
към нея е направено пространно оплакване, че атакуваното решение е
процесуално недопустимо или алтернативно неправилно и се иска
окръжният съд да обезсили атакувания съдебен акт и прекрати
производството по делото, а ако за това не намери основание - да го отмени
като неправилно, като отхвърли предявеният граждански иск.Претендират се
и направените разноски за двете инстанции.
Относно процесуална недопустимост се поддържа, че няма правен
интерес от завеждане на настоящия иск защото в един и същи ден - 13. 08.
2019 г. в ЗРС са заведени исковата молба по настоящето гр. д. и исковата
молба на Р.С. срещу ищеца по настоящето дело по предявен иск чл. 109 от 3С
за изнасяне от имота й на процесния преносим обект - бръснарския павилион
на ищеца.
Относно твърдяната неправилност на атакувания съдебен акт се излагат
пространни оплаквания, че съдът е установил правилно главния юридически
факт от решаващо значение относно сключен договор между ищеца и М.М.
(сега покойница) за ползване около десет кв.м земна площ в имота й,
съсобствен с около 50 души. На следващо място поддържа, че друг е
въпросът дали това е договор за вещно право на ползване, както приема съдът
или пък договор за възмездно ползване на земна площ, както твърди
жалбоподателката. Районният съд приема, че между посочените страни е
имало договор, касаещ правото на ползване на ищеца върху процеснага земна
площ. Излага оплакване,че районен съд не е направил налагащите с е правни
изводи от този главен юридически факт, установен по делото, тъй като
наличието на договор оборва презумпцията по чл. 69 от ЗС, че ищецът е
държал вещта за себе си и доказва, че я е държал за другиго.Позовава се на
становището на проф.Витали Таджер и твърди,че правилният юридически
извод, който се налага и моли окръжният съд да направи е, че ищецът не е
могъл дори и да е искал това да държи вещта като своя, понеже я е получил
на правно основание-договор. Развива оплакване,че районен съд не е
направил друг налагащ се юридически извод от иначе правилно установения
от него ЮФ,че между Д. и М. е имало договор за земната площ, предмет на
делото и уговорени престации на ищеца, които той е дължал на своя
съкотрагент действия по полагане на грижи, купуване на лекарства и храни,
физическа помощ в стопанисването на земеделските земи на М.(косене,
прибиране и превоз на сено),който въпрос е безспорен по делото, приет от
2
съда при отделяне спорното от безспорното и доказан от разпитаните по
делото 3 ма свидетели (съдебен протокол от 19. 12. 2019 г. по делото), защото
възмездният характер на договора - размяната на насрещните престации по
него досежно ползваната земна площ правят невъзможно нейното държание
да се превърне във владение, тъй като след смъртта на М. и свързаното с това
прекратяване на договора между страните по него, ищецът би могъл вече да
обърне държането на земната площ във владение, но и да го е направил - не е
придобил по давност вещното право на ползване върху въпросните 10 кв., тъй
като от смъртта на М. и свързаното с този тъжен ЮФ прекратяване на
договора не са изтекли 10 години-починала е на 30.06.2015година, какъвто
правен извод съдът не е направил и това му е попречило правилно да реши
делото.
Според жалбоподателя едно ограничено вещно право на ползване не
може да бъде обект на придобивно давностно владение, понеже до края на
давностното владение такова вещно право не съществува, то още не е
възникнало и районният съд отбягва възражението,че тая вещ изобщо я няма,
тъй като ползваното място не е оградено, не е обособено от парцела, в който
е съсобствени и въобще необособеното по някакъв начин място на ползване
на един преместваем обект - павилион, будна, количка, тарга, навес и др. не е
вещ, поради което случая въобще няма владение, същият е преместваема
вещ не е строеж, даже не е временен строеж –чл.5 6 от ЗУТ, поради което
счита, че не е възможно да е изтекъл приетият от районен съд изтекъл
давностен срок в периода от 2001година до 2011година,тъй като К.Б. и К.Д.
през 2010година са завели иск за съдебна делба, което вещно правно действие
смущава спокойното владение и едва след извършване делбата с решение
№66 от 07.06.2013година смутеното владение отново би могло да стане
спокойно и поради това Д.не би могъл да придобие по давност ограниченото
ВПП едва през 2020година, ако въобще е могъл да го осъществява за себе си.
Твърди също смущаване на владение с издаване административните актове за
образуване парцелите,отредени за имота-заповед №477 от 24.10.2012година
на кмета на Неделино и последвалата поправителна заповед, изпълнително
дело №298/2016година, по което е взискател жалбоподателката и е извършен
в нейна полза въвод във владение.
В подаденото в срок допълнение на въззивна жалба се поддържа
оплакване,че е доказано по делото,че до 30.06.2015година ищецът е
3
изпълнявал задълженията си по възмездния двустранен устен договор с М.М.
и до тази дата ползването на имота се дефинира като обикновено държане,не
и като придобивно давностно владение.Твърди също,че не са доказан от
ищеца елементите на фактическия състав на вещното право на ползване в
чл.56 и 57 от ЗС, поради което без никакво основание ЗРС приема,че в
продължение на двадесет години е получавал граждански плодове от
процесната площ,чрез извършване на място бръснарски услуги. Освен това
ищецът нито е твърдял, нито е установено да е получавал добиви от земната
площ, а извършването на бръснаро-фризьорски услуги не е добив от вещ по
смисъла на чл.56 от ЗС. Не е доказано и изискването вещта да не се променя
съществено, с поставянето на павилион без изрично писмено съгласие на
съсобствениците на парцела и без писмено разрешение на Общината,не
просто предназначението на въпросните 10 кв.м, а и на целия парцел УПИ
**о ЗРП на гр.Неделино е драстично променено и то неправомерно от
ищеца.Вещното право да се декларира, а това значи да се плащат ДНИ и ТБО-
данък недвижими имоти и такси битови отпадъци, а вещта се застрахова,
които изисквания не са доказани по делото.Ищецът който според съда през
2011година е придобил вещното право на ползване не е декларирал такова по
чл.14 от ЗМДТ,не е плащал ДНИ и ТБО, не е застраховал земната площ.
Плащането на патентно право не е ДНИ-това е плащане за получени
доходи,каквото е плащането по ДОД, то не е плащане за недвижим имот и
битови отпадъци,поради което твърди,че атакуваното решение подлежи на
отменяне, ако районният съдът приеме,че е процесуално допустимо.
С второ допълнение към въззивната жалба вх.№954 от
01.06.2020година,депозирано чрез пълномощника на Р.С.адв.Т.Ненов, се
присъединява към въззивната жалба и първото допълнение към
нея,поддържа всички изтъкнати аргументи, както от правна страна -
предвид убедителната им подкрепа и с цитати от изтъкнати представители на
правната теория, така и от гледна точка на житейската логика и
елементарното здравомислие.
Поддържа наличие на обстоятелства, които пораждат основателно
съмнение в безпристрастността на съдията и наличието на основание за
отвод по чл.22, ал.1, т.6 ГПК е довело до неправилност на обжалваното
решение поради допуснато съществено процесуално нарушение на
материалния закон и необоснованост.
4
Поддържа още,че при първото запознаване с материалите по вече
висящото дело установява наличието на такова предварително произнасяне на
съдията по съществото на спора още с доклада по делото. В съдебното
заседание, проведено на 19.12.2019 г. с определение на стр.11 от протокола за
заседанието е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване
„обстоятелството, че за учреденото право на ползване, ищецът се е задължил
да издържа и гледа М. С. М. до нейната смърт".
Развива оплакване при безспорно установените факти за полагани от
ищеца грижи за М.М. в определен обем, спорният въпрос в частност е дали е
била постигната еднократна устна уговорка за поемане от ищеца на
задължение за издръжка и гледане, която макар да не е в предвидената от
закона форма и да е поета само спрямо един от няколкото съсобственици на
имота все пак би могла да постави началото на давностно владение, както и
или е налице уговорка за периодично предоставяне на две насрещни
престации, с която се установява държане по силата на възмездни отношения,
наподобяващи договор за наем с плащане в натура чрез полаганите от ищеца
грижи за съсобственичката М.
Направено е оплакване за погрешен и непълен доклад,в резултат от
проявената предубеденост на съдията първоинстанционният съд. Твърди се,че
съдът не само не е дал указания на ответницата да предприеме процесуални
действия за установяване на твърдяната периодичност и възмездност на
отношенията, а е отказал да допусне свидетелски показания на посочени от
ответницата свидетели. Пропускът на първоинстанционния съд да извърши
доклад, респективно извършването на непълен или неточен доклад е
нарушение на съдопроизводствените правила.
По въпроса за преклузията се поддържа още,че в обжалваното решение
съдът без да излага мотиви приема, че всичко извършено по делото от
защитата на ответницата след срока по чл.131 ГПК е преклудирано, което не
е така,тъй като преклузията по чл.133 ГПК се отнася само до изрично
посочените в разпоредбата процесуални действия във връзка с предявяване на
насрещен иск, привличане на трето лице, както и относно несвоевременно
въведени релевантни за спора факти, но не се отнася за възможността на
ответника да се брани с посочване на чисто правни съображения срещу
посочените от ищеца в исковата молба факти и обстоятелства, без да сочи
нови факти и доказателства.
5
В случая както адв. Гочев, така и адв.Ненов, заявяват възражение за
приложимост на императивна правна норма - чл.202 ЗУТ, което по принцип
не се преклудира. Направено е и оплакване за неправилност на атакувания
съдебен акт. За да уважи предявения иск, съдът е приел, че ищецът, въпреки
безспорно установената нищожност на договора за учредяване на вещно
право на ползване, който А.Д. заявява в исковата молба, че е сключил с
неговата леля - М.М., надлежно е придобил владението върху процесния
имот, което ищецът бил упражнявал съгласно законово установените условия,
а именно като владението било явно, непрекъснато и необезпокоявано,
продължило повече от 20 г. В подкрепа на мотивите си за постановеното
решение, Златоградският районен съд също е кредитирал и дадените по
делото свидетелски показания, бегло е разграничил теоретичните различия
между правните институти на владението и държането, а също от фактическа
страна е приел за установено, че А.Д. предоставял фризьорско-бръснарски
услуги в процесния имот (павилион), плащал данъците за това, а
законосъобразността на поставянето на павилиона на посоченото място в
конкретното дело не била от значение.
Поддържа се също така, че изясняването на обстоятелството на какво
основание ищецът е придобил твърдяното ограничено вещно право следва да
се извърши при провеждането на пълно и главно доказване от страна на А.Д.,
което не е направено съдебното производство. Тъкмо обратното, от
твърденията на ищеца в исковата молба се извежда вътрешно противоречие
между факта на придобиването на фактическата власт върху мястото, където
впоследствие е поставен павилиона за бръснарски услуги и позоваването на
изтеклия период на придобивна давност, основан на недобросъвестно
владение по смисъла на чл. 79, ал. 1 ЗС.
От една страна, в исковата молба ищецът твърди, че с неговата леля
М.М. били сключили устен договор за учредяването на вещно право на
ползване върху процесния имот, който договор безспорно по делото е
установен като нищожен, тъй като императивните предпоставки за
сключването му - спазването на необходимата форма за действителност и
наличието на съгласие от останалите съсобственици на имота, не са налице.
От друга страна обаче, А.Д. навежда доводи, че за ползването на мястото, на
което поставил бръснарския си павилион е постигната договорка периодично
да осигурява необходимите на М.М. средства, като й купува лекарства, дърва
6
за огрев, както и да й предоставя услуги в натура, които да подпомагат
възрастната жена с оглед на ежедневните й или сезонни нужди - да коси сено
в градината й, да осигурява храна за животните, както и да я придружава в
лечебни заведения, ако това се наложи.
Периодичният и възмезден (било паричен или в натура) характер на
сключения между А. Д. и М. М. договор разкрива правните характеристики на
едно облигационно отношение, въз основа на което ищецът е придобил
фактическата власт върху процесния имот с правото да го ползва за
осъществяването на бръснарската си дейност. Временното ползване на
процесния имот от ищеца, обаче, произтича от едно наемоподобно
правоотношение между него и М.М.. Неразграничаването на облигационното
право на ползване, което произтича от чл. 228 ЗЗД, от ограниченото вещно
право на ползване по чл. 5 6 и сл. ЗС е в основата на постановеното
неправилно съдебно решение. Разликата между действително сключения
ненаименован договор и договора за наем се изразява в престацията, която
А.Д.е давал на насрещната страна, а именно, че вместо плащането на
определена парична сума е осигурявал средства в натура и е предоставял
услуги на М.М. във връзка със специфичните и нужди.
Установяването на фактическата власт върху процесния имот въз
основа на действително възникналото облигационно отношение между М.М.
и ищеца по делото е придало на последния качеството на държател по
смисъла на чл. 68, ал. 2 ЗС. Неправилно съдът е възприел становището, че
А.Д. е започнал да владее ограничено вещно право на ползване върху
процесния имот, което продължило трайно, явно и необезпокоявано в
продължение на над 10 години, тъй като наличието на изначално негодно
основание за установяване на владението върху процесния имот обуславя
неприложимостта на института на придобивната давност по отношение на
заявеното от ищеца придобиване на ограничено вещно право на ползване
върху мястото, където е поставил павилиона си за бръснарски услуги.
На следващо място относно материалноправният въпрос за
квазивладението излага оплаквания,че дали владелецът ще придобие по
давност ограничено вещно право на ползване или собственост зависи от
намерението му.
Квазивладението с намерение за придобиване само на право на
ползване е логически невъзможно извън някои специфични случаи, при които
7
намерението произтича от сключена правна сделка за учредяване на такова
право, която се е оказала недействителна или не е породила вещно-правно
действие като сключена с несобственик. Няма и не може да има правило или
презумпция, че владелецът на реална част от имот, която не може да бъде
придобита по давност, защото не отговаря на изискванията за
самостоятелен обект, владее с намерението да придобие ограничено право на
ползване върху тази реална част (ако се приеме, че това е възможно).
По делото няма никакви твърдения и доказателства ищецът да е имал
специфичното намерение да придобие не собственост, а само ограничено
право на ползване. В тази връзка се позовава и на непреклудирания по
посочените по-горе съображения довод, че ищецът не е изпълнявал нито едно
от специалните задължения на ползвателя по чл.57, ал.1 ЗС, не е плащал
разноските, свързани с ползването, включително данъците и другите такси и
не е поддържал вещта в състоянието, в което я е приел, а своеволно и
незаконно е разположил павилион, който възпрепяства ползването на
останалата част от урегулирания поземлен имот.
С писмения отговор се поддържа неоснователност на жалбата.
Поддържа се,че обжалваното решение не е недопустимо, тъй като двете
граждански дела гр. д. № 189/2019 г. по описа на Районен съд град Златоград
и гр. д. № 190/2019 г. по описа на Районен съд град Златоград имат различен
предмет. Въз основа на придобивна давност по силата на чл. 85 ЗС може да се
придобие не само собственост върху движима или недвижима вещ, но и
друго вещно право върху недвижим имот, което зависи от действията върху
имота, които в случая са свързани с ползване необезпокоявано и
непрекъснато от датата, на ищецът е установил самостоятелна фактическа
власт върху имота 1997 г. до предявяване на настоящия иск. Поддържа
неоснователност на доводите изнесени във въззивната жалба че не е налице
вещ. Липсва ограничение в закона ограниченото вещното право на ползване
да се придобива по давност, включително и с добросъвестно владение на
основание чл. 79, ал. 2 ЗС ( срв. решение № 561 от 29.06.2010 г. по гр. д. №
1201/2009 г. на ВКС, I г. о. ), когато то отговаря на изискванията на чл. 70 ЗС,
с тази специфика, че намерението е да се придобие по давност ограниченото
вещно право, а не самата вещ. Неоснователен е и довода че след като
процесното място не е оградено, то неможе да се придобие по давност
ограниченото вещно право на ползване. В позитивното българско право няма
8
изискване за ограждане на имота. В този смисъл от събраните по делото
доказателства и показанията на разпитаните свидетели е установено
съществуването на дългогодишно, трайно и непроменено във времето
фактическо положение - М.М. (съсобственик на имота към онзи момент) , а в
замяна същият е полагал грижи за нея, като е извършвал различни дейности,
съобразно нейните нужди - осигуряване на храна за животните, дърва за
отопление и пр., Същите тези свидетелски показания кредитирани и
съотнесени във връзка с чл. 111 и чл. 79 ЗС безспорно установяват, че
въззиваемият е придобил на оригинерно правно основание правото на
ползване върху реална част от недвижим имот предмет на спора. Началният
момент на придобивната давност съвпада фактическото предаване на имота
от страна на собственика му М.С.М. и с установяване на непрекъснато
владение през целия давностен период от ищеца, който се позовава на
изтичането й в негова полза. Поддържа също така, че в правния мир е налице
Заповед № 507- Д С/ 16.11.2000 г., по силата на която целия имот процесен
имот се деактува като държавен и се предава в собственост на лицата
посочени в него, включително и на М.С.М.. Твърди,че през 2000 г. М.С.М. е
съсобственик на имота и е имала законовото право да се разпорежда със
своята съсобственост както намери за добре, включително и да учредява
право на ползване на избрано от нея лице. От това си право М. се е
възползвала и е учредила ограниченото вещно право на ползване, а факта,че
не е спазена законовата форма за действителност не означава, че
въззиваемият при наличието на законовите предпоставки не може да
придобие същото по давност,като давностния срок е изтекъл най-късно
16.11.2010 г. Във връзка поддържаното,че не е изтекла в полза на ищеца
предвидената в закона придобивна давност, тъй като е било налице
образувано и водено гр. д. 298/2016 г. по описа на Районен съд град Златоград
както и изпълнително дело за въвод във владение се твърди,че ищецът не е
бил страна по същото и не е изваждан от имота. С предявяване на иска се
прекъсва давността на ответника, който е във владение на имота, но не и
давността на другите владелци, срещу които иск не е предявен, нито
владението на ищеца, защото последният не може да прекъсне собствената си
давност и за това исковата молба по гр. д. № 298/2016 г. по описа на Районен
съд град Златоград не прекъсва давността относно вещното право на
ползване по чл. 56, ал. 1 от ЗС, изразяващо се в извършване на фактически
9
действия, обхванати от съдържанието на това право - ползване на вещта
съгласно предназначението й, получаване на добиви от нея, заплащане на
разноските, свързани с ползването, поддържане на вещта в състоянието, в
което е била приета.
Ищецът използва лично вещта съобразно нейното предназначение - за
поставяне на метален павилион и търговска дейност, по начин, че да не се
променя съществено, поставил е метален павилион където извършва
бръснаро-фризьорски и козметични услуги, постоянно ежедневно фактически
използване на имота, като извършва действия свързани със осъществяваната
от него стопанска дейност. В случая не намира приложение нормата на чл.
200 от зут при придобиване на ограничени вещни права върху реални части
от поземлени имоти, ако не отговарят на изискванията за минимални размери
по чл. 19 зут . Учредяването на ограничени вещни права върху поземлените
имоти няма за последица изменение на техните граници, не е свързано с
промяна в титулярството на правото на собственост върху терена, и не води
до обособяване на реално определената част в нов самостоятелен обект,в
какъвто смисъл е и Решение №201 ОТ 23.03.2018 Г. по гр.д. № 900/2017 Г., Г.
К., I г.о. на ВКС. В практиката се поддържа, че при учредяване на вещното
право на ползване спрямо голия собственик тежи единствено задължението
за бездействие - да се въздържа от вмешателства и посегателства спрямо
правото на ползвателя. Когато е собственикът учреди право на ползване
върху имота на едно трето лице (в каквато хипотеза попада настоящия
случай), то тогава собственикът се лишава от всякаква възможност да ползва
вещта (Решение № 735 от 3.11.2009 г. на ВКС по гр. д. № 415/2008 г., III г. о.,
ГК)., респективно и да извлича добивите от нея. Относно придобивното
основание на правото на ползване като ограничено вещно право отговорът е
даден в Решение № 561 от 29.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1201/2009 г., 1 г. о
Декларирането на имот пред общинските служби е част от фактическия
състав на придобивната давност.Предлага се съдът да потвърди атакуваното
решение.
В съдебно заседание редовно и своевременно призован
жалбоподателката лично и чрез пълномощниците си адв.Гочев и адв.ненов
поддържа изцяло въззивната жалба.
Въззиваемият лично и чрез пълномощника си адв.Е. Велков предлага
10
да се остави без уважение жалбата като неоснователна.
Окръжният съд,след като взе в предвид доводите на
жалбоподателката и въззиваемия, след проверка на данните по делото и
решението, обсъждайки събраните доказателствата, съобрази следното :
Жалбата е подадена в срока по чл.259,ал.1 от ГПК, от надлежна страна,
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално
допустима.
Жалбата е редовна, тъй като отговаря на изискванията на чл. 260, т. 1, 2,
4 и 7 и чл. 261 ГПК, поради което процесуално допустима и същата следва
да се разгледа по същество.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в
жалбата.
При извършена служебна проверка по реда на чл. 269 ГПК настоящата
инстанция констатира, че първоинстанционното решение е валидно, а в
обжалваната си част и допустимо.
Неоснователно е направеното с въззивната жалба оплакване за
процесуална недопустимост на съдебния акт.
Въззивният състав след като съобрази, че с исковата молба, въз основа
на която е образувано гр.д.№190/2019година по описа на Златоградски
районен съд ответницата по настоящето дело е ищца предявила в обективно
и субективно съединение два иска – иск за присъждане парично обезщетение
и негаторен иск с правно основание чл.109 от ЗС, а предмет на настоящия
спор е иска на ищеца –ответник срещу ищцата по предходното дело за
установяване на ограничено вещно право на ползване на реална част от с
площ 10 кв.м., приема, че в случая,макар страните и по двете дела да са едни
и същи липсва тъждество между спора по двете дела.
С решението по предявения по настоящото дело иск по чл. 124 ал. 1
ГПК със сила на пресъдено нещо между страните ще бъдат установени
правата на ищеца по делото, ответник по иска по чл. 109 ЗС. Затова
защитата на правото на собственост на ответника по първото дело, ищец по
второто по предявеният установителен иск за собственост на ограничено
вещно право на ползване е процесуално допустим, както правилно е приел
районен съд.
Проверката на законосъобразността и правилността на
първоинстанционния съдебен акт, която настоящият състав следва да
извърши съгласно чл. 269, изр. 2 ГПК се ограничава от наведените във
11
въззиваната жалба оплаквания.
Съдът установи следното:
Производството пред районен съд е инициирано от ищеца А.Д., който в
исковата молба е заявил установителна претенция срещу Р. А. С. за
признаване установено придобитото от него ограничено право на реално
ползване върху 10 кв.м от описания в исковата молба имот.
С оглед предмета на обжалване,въведен с жалбата подлежи на
разглеждане от въззивния съд предявеният установителен иск с правно
основание чл.124 ал.1 от ГПК.
Претендираните от ищеца права произтичат от заявени обстоятелства,
че с Решение № 66/07.06.2013 г. постановено по гр.д. № 316/2010 г. по описа
на Районен съд град Златоград, влязло в сила на 19.07.2013 г. е възложен в
дял на наследниците на О.Х. Б. починал 24.04.1970 г. - Ш. М. К., К. З. Г., М.З.
Г., В. З. Г., М.С.М., А.С.Г., А. А. Г., Р. А. С. , Е.А. Г., Р. А. Г. и З.С.Б.,
недвижим имот представляващ УПИ *по плана на град Неделино с площ
457,55 кв. м. Изложени са фактически твърдения, че през 1997 г. една от
съсобствениците М.С.М. е учредила безсрочно в полза на ищеца
ограничено вещно право на ползване на 10 кв. м. от имот УПИ** по плана на
град Неделино за извършваните от него бръснаро-фризьорски услуги, която
площ се намира в северната част на цитирания УПИ, непосредствено до
главното улица на Община Неделино - ул. „Александър Стамболийски“. Във
връзка учреденото право на ползване ищецът твърди,че поставил в имота
метален павилион, където извършвал бръснаро- фризьорски и козметични
услуги, съгласно учреденото от М.С.М. в полза на ищеца право да ползва
безсрочно процесните 10 кв.м.,за което се поддържа,че е уведомила
останалите съсобственици, както и не е сключен писмен договор в
изискуемата според закона форма. За учреденото право на ползване, ищецът
се задължил да издържа и гледа М.С.М. до нейната смърт, което задължение
твърди,че изпълнил като й осигурявал ежегодно дърва за огрев през зимния
сезон, ежедневно той и неговата съпруга извършвали необходимите дейности
по издръжка според нуждите на същата, включително когато се налагало я
водил по болнични заведения и й е осигурявал необходимите лекарства.
Твърди също,че в поставения в имота метален павилион извършвал
бръснаро-фризьорски и козметични услуги, като ползвал процесната площ от
имота явно, непрекъснато и необезпокояван от никого в продължение на
повече от 20 г., поради което придобил по давност вещно право на ползване
върху реалната част от терена където е поставен металния павилион, тъй като
е ползвал същата в продължение на повече от 10 години, в случая - 20 г., без
никой да се е противопоставял на това, а всички обстоятелства относно
установяването на фактическата власт и отношенията между страните са му
давали основание да смята, че ползва имота за себе си, тъй като в нито един
12
момент до края на 2018 г. никой не е претендирал или заявявал права и никой
не е предприемал каквито и да е действия, които могат да се приемат за
смущаване на правото му на ползване на процесните 10 кв. м. от имот
УПИ**в. 118 по плана на град Неделино. Твърди още,че е сключил и
договори за доставка на електроенергия и на В и К услуги, за обекта от
негово име и за негова сметка, без да се иска съгласие от когото и да е било, в
това число и от ответника по спора. Същият сочи, че използвал лично вещта,
съобразно нейното предназначение и по начин, че да не се променя
съществено - поставил е метален павилион където извършва посочените
услуги, постоянно ежедневно, с фактическо използване на имота, като
извършва действия свързани със осъществяваната от него стопанска дейност,
като по този начин извлича лично блага от предназначението на вещта, както
и съхранява и запазва същата в годно състояние. В края на 2018 г. ответникът
Р. А. С. заявила спрямо ищеца собственически права, с твърдение, че имотът
е нейна собственост и следва да бъде освободен.
Ответницата оспорва предявеният положителен установителен иск за
собственост на ограничено право на ползване като недопустим и
неоснователен. Излага съображения за нищожност на учреденото вещно
право на ползване, поради неспазване на предвидената в закона форма,
соченият праводател - М.С.М.не би могла да учреди такова вещно право без
съгласието на останалите съсобственици. На следващо място се твърди, че
ищецът няма разрешение от Община Неделино за поставяне на павилиона,
поради което ползването на което се позовава е незаконно и не може да
послужи за придобиване на вещно право по давност. От друга страна ищецът
твърди, че ползването на процесните 10 кв.м. е възмездно – срещу гледане и
издръжка на М., поради което ответникът счита, че в случая е налице наемно
правоотношение, а вещно право не може да се придобие по давност чрез
възмездно ползване. Ползването на вещта е смущавано, тъй като е водено
делбено гр.д. № 316/2010 г. на РС-Златоград, изп.д. № 33/2018 г. по описа на
СИС-Златоград, подадени са жалби до Община Неделино и РП, нотариални
покани и други.
При разглеждане делото от районен съд са разпитани свидетелите
С.З.С., Р.М.М. и В.С.К.. Според свидетелката З. покойната леля - М.М.
постоянно повтаряла, че дава мястото на ищеца, в нейния парцел, за да
осъществява фризьорска дейност, а в замяна той да помага. След като
починал мъжът , ищецът се грижел основно за нея - косял сено, събирал го и
го докарвал, за да може да храни животните си, осигурявал дърва за
зимата докато починала на 30.06.2015 г.
Свидетелката сочи, че ищецът поставил металния си павилион преди
повече от 22 години и през този период никой не е предявявал претенции, не е
имало спорове до преди 2-3 години, а до деня на смъртта си М.М., постоянно
повтаряла да не пипат А. и павилиона да остане там.
13
Св. М. установявава, че ищецът е поставил павилиона си преди повече
от 20 години, непосредствено до главната улица в гр. Неделино. М.М. му дала
да постави павилиона си там и сама посочила точното място. Свидетелят
сочи, че не знае да е имало претенции и кавги за поставяне на павилиона, а
ищецът помагал на праводателката си при събирането на сено и дърва.
Свидетелят К. също заявява, че знае процесния павилион, който е
поставен преди повече от 20 години. Твърди, че мястото е дадено и
преотстъпено на ищеца от М.М. и никога не е чувал да има спорове за него.
Към исковата молба са приложени и приети от съда данъчни
декларации относими за периода 2001 г. – 2017 г., както и удостоверение за
вписване в регистъра на обект с обществено предназначение №
**********/24.11.2006 г., доказателства,че бръснарският салон е водоснабден
и електрифициран, преминал успешно проверка от РИОКОЗ за спазване на
изискванията по Закона за здравето.
Назначена е и изслушана СТЕ, вещото лице по която дава заключение,
че металният павилион на ищеца е поставен на бетонирана площадка, която е
повдигната от околния терен и покрита с тротоарни плочки. Според вещото
лице павилионът е застроен на североизточната и югоизточната регулационни
линии на УПИ*** на гр. Неделино, като заетата от самия павилион площ
възлиза на 6 кв.м., а прилежащата площ, необходима за неговото обслужване
- 4 кв.м. или общо 10 кв.м.
Пред окръжният съд е изслушан свидетелят М.З.Г.,който установява,че
през 2016година водил дело срещу Р.С. и затова предупредил А.Д. ако има
претенции за неговия павилион да събира документи за да ги представи по
делото, на което последният отговорил, че няма никакви претенции. По
същия начин установява, че А.Д. не е възразил когато е правен въвод
въвладение върху имота от съдия изпълнителя,макар да е присъствал, нито е
поискал да му отделят квадрати.Според свидетеля леля му не е дарила имота
на ищеца, а е искала да й прави услуги- да й реже дърва, селско стопанска
работа да върши.Според свидетеля М.М.разпределила имотите и процесната
част, върху която е положен павилиона се паднало на Р. и след смъртта на
леля им през 2015година направили разпределение на имота, предупредили Д.
да си върви, а той продължил да ползва имота. Според свидетеля павилиона
не е ограден,около павилиона има изградена бетонова площадка,общината
направила бордюрите .Свидетелят установява още, че имота М.М. го е дала
под наем и А. й помагал за сметка на наема.
За да уважи предявеният иск районен съд приема за безспорно
установено, че ищецът упражнява фактическа власт върху процесната площ в
продължение на над 20 години, поставил е павилион, в който осъществява
бръснарски и фризьорски услуги, както и че владението върху процесната
реална част от имота му е предадено от М.С.М., в качеството на
14
съсобственик към онзи момент, въз основа на учредено в негова полза
безсрочно вещно право на ползване, обективирано в устна форма. Относно
въведените от ответницата от една страна възражения за нищожност на
сделката, поради неспазена форма, а от друга страна поддържаното, че в
случая между страните е договорено и съответно възникнало наемоподобно
правоотношение за временно и възмездно ползване на имота, районен съд
приема,че соченият договор безспорно не е произвел вещно–транслативно
действие, но уговорките между ищеца и праводателя му разкриват
характеристиките на договор за вещно право на ползване, учредено срещу
задължение за издръжка и гледане, а не на такъв за наем или друг тип
ненаименован договор. Този извод съдът мотивира с показанията на
разпитаните в хода на делото свидетели С.З.С., Р.М.М. и В.С.К., които според
решаващия районен съд установяват съществуването на дългогодишно,
трайно и непроменено във времето фактическо положение – М.М.
(съсобственик на имота към онзи момент) е „дала“ мястото на ищеца А. Д., а
в замяна същият е полагал грижи за нея, като е извършвал различни дейности,
съобразно нейните нужди – осигуряване на храна за животните, дърва за
отопление и други. Приема въз основа приложените към исковата молба
данъчни декларации относими за периода 2001 г. – 2017 г., както и от
удостоверение за вписване в регистъра на обект с обществено предназначение
№ **********/24.11.2006 г., най-късно през 2001 г., ищецът е поставил
павилиона си на ул. „Александър Стамболийски“ в гр. Неделино, където е
извършвал бръснарски услуги(бръснарският салон е водоснабден и
електрифициран и е преминал успешно проверка от РИОКОЗ за спазване на
изискванията по ЗЗдр.), че ищецът е ползвал процесната площ от около 10
кв.м., заета от поставения от него метален павилион и прилежащата за
обслужването му площ в продължение на около 20 години , получавал
граждански плодове от нея, чрез извършваните на място бръснарски и
фризьорски услуги и от манифестираните от него явни действия е считал, че
притежава вещното право на ползване върху процесната площ, въз основа на
което до края на живота си ще упражнява правомощието владение.
Развива съображения, че нищожният договор за прехвърляне на вещни
права върху недвижим имот няма вещно-прехвърлително действие и като
такъв не е годен да направи владелеца собственик (независимо от това дали
владелецът знае за порока на договора), поради което такъв договор не е
основание за установяването на добросъвестно владение и затова ищецът
доказва, че владението му е продължило трайно явно и необезпокоявано в
продължение на 10 години. Приема неоснователност на възражението
въведено с отговора на исковата молба, че ищецът не е отблъсквал владението
и ползването на ответника, като счита, че с действията си по поставяне на
металния павилион ищецът е препятствал достъпа до заетата от него площ,
15
както и прилежащата минимална площ за неговото обслужване, на всички
останали правни субекти в това число и на ответницата, освен в хипотеза на
посещение на обекта като клиенти. В този смисъл счита действията на ищеца
за явни и недвусмислени, а не тайни и скрити. Относно нарушаване на
владението с водените гр.д. № 360/2010 г. по описа на РС-Златоград и изп.д.
№ 33/2018 г., приема, че ищецът не е страна в нито едно от сочените
производства, които по никакъв начин не рефлектират върху упражняваното
от него владение.Приета е неоснователност на останалите възражения
въведени с отговора на исковата молба, доколкото същите касаят
нищожността на сочения договор за учредено вещно право на ползване,
макар същият да е нищожен, не това е правното основание, сочено като
придобивно от ищеца, поради което тези съображения макар и правилни не
влияят на изхода на делото. Безспорно праводателката на ищеца е била
съсобственик на имота (в малцинство), поради което същата не би могла
надлежно да извърши всяко действие на разпореждане с имота (каквото е и
обременяването му с вещни права на трето лице), но този факт също не е
определящ за изхода на делото, съобразно въведеното от ищеца придобивно
основание и е приета неотносимост към предмета на делото дали павилионът
е поставен при спазване на административните процедури по разрешването
му.
Решението е незаконосъобразно постановено и следва да бъде отменено, а
предявеният иск следва да бъде отхвърлен изцяло.
Съгласно чл. 55 ЗС вещни права върху чужда вещ могат да се придобиват или
учредяват с правна сделка, по давност или по други начини, определени в
закона. Тези способи важат и за придобиване на ограничени вещни права.
Сделката, ако има за предмет недвижим имот, следва да се сключи при спазва
нотариалната форма, предвидена в чл. 18 ЗС.
Незаконосъобразен е извода на районен съд, че владението върху процесната
реална част от имота е предадено на ищеца А.Д.от М.М. като съсобственик на
УПИ, (обективирано в устна форма), макар да не е произвел вещно –
транслативно действие, тъй като уговорките между ищеца и праводателя му
разкриват характеристиките на вещно право на ползване, упражнявано върху
процесната площ от 10 кв.м, заета от поставения от него метален павилион и
16
прилежащата за обслужването му площ в продължение на около двадесет
години, в който период извършва бръснарски и фризьорски услуги, чрез
които манифестирани явни действия е притежавал правото на ползване върху
процесната вещ, въз основа на което упражнява правомощието владение и
към 2011година е изтекъл минимално изискуемият от закона давностен срок в
негова полза.
Въззивният съд намира за необходимо да отбележи на първо място, че с
атакуваното решение не е съобразено, че в исковата си молба от една страна
ищецът излага фактически твърдения, че с М.М.сключили устен договор за
учредяване вещно право на ползване върху 10 кв.м от процесния имот, а от
друга страна - че за ползване на мястото, върху което е поставен бръснарския
павилион е договорено периодично да осигурява на М.М. дърва за огрев,да я
води на лекар при нужда, да й закупува лекарства и да я подпомага с оглед
ежедневните й или сезонни нужди - да коси сено, да го превозва, които
задължения изпълнявал до нейната смърт. Следователно по волята на
физическите лица е възникнало облигационно правоотношение с възмезден
характер - уговорени са дължими от ищеца престации на праводателя му -
закупуване на лекарства и храна, физическа помощ – косене и събиране на
сено, превоз и други.
Този извод се извежда от направените фактически твърдения в исковата
молба, доказани от еднопосочните показания на разпитаните в
първоинстанционното и въззивното производство свидетели на ищеца.
Срещу предоставената от М.М. фактическата власт върху 10 кв.м от имота
за осъществяване бръснарската си дейност, Д. престира средства в натура
за задоволяване специфичните нужди на праводателката си. Ползването на
недвижимия имот на облигационно основание придава на ответника
качеството на държател, поради което независимо от продължителността на
времето, през което същият е упражнявал фактическа власт върху процесните
10 кв.м, върху които е поставил павилион за бръснарски услуги, той не може
да придобие по давност нито право на собственост върху него, нито
ограниченото вещно право на ползване. Ето защо възмездния характер на
договора и размяната на насрещните престации относно ползваната земна
площ обосновават и извод за невъзможност държането да се трансформира
във владение.
17
В този смисъл е и константната практика на ВКС, съгласно която
юридически е невъзможно държател придобил фактическата власт въз основа
на едно възмездно облигационно правоотношение да се позовава на изтекла
спрямо него придобивна давност на ограничено вещно право на ползване,
обективирана и в цитираното от районен съд Решение
№201/23.03.2018година по гр.д.№900/2017година,І г.о.
Освен това настоящия състав намира за необходимо да отбележи, че
независимо дали се касае за придобиване на право на собственост или на
ограничено вещно право, придобивната давност предполага владение,
упражнявано в продължение на определения в закона - чл. 79, ал. 1 или 2 ЗС
давностен срок. Това следва от разпоредбата на чл. 55 ЗС, която визира
придобивната давност като допустим способ за придобиване на ограничени
вещни права и от разпоредбата на чл. 85 ЗС, която постановява, че
разпоредбите за придобиване на право на собственост върху недвижим имот
важат за придобиване по давност и на други вещни права върху такъв имот.
От обективна страна владението на ограничено вещно право се характеризира
с извършването на фактически действия, които съответстват на съдържанието
на това вещното право. Тъй като на практика фактическите действия, които се
обективира намерението за своене на вещта и намерението за придобиване на
ограничено вещно право на ползване са сходни, при разрешаване на въпроса
дали владелецът извършва действия, присъщи само на вещното право на
собственост, следва да се има предвид съдържащата се в ЗС правна уредба на
същото.
Съгласно чл. 56 ЗС правото на ползване включва правомощието да се
използва вещта съобразно нейното предназначение и да се получават
добивите от нея без тя да се променя съществено. Същевременно ЗС вменява
на ползвателя и някои задължения -да плаща разноските, свързани с
ползването, да поддържа вещта в състоянието, в което я е приел, да
застрахова вещта в полза на собственика, да съобщава на собственика за
всяко посегателство върху вещта, каквито задължения владелецът на вещта,
който счита себе си за собственик, няма.
При липса на твърдения и доказателства за извършване на такива
действия, както е в конкретния случай, не може да се направи категоричен
извод относно намерението на ищеца да придобие по давност ограниченото
право на ползване. В тази връзка основателно е оплакването,че за поставяне
18
преместваем обект по смисъла на чл.56,ал.5 от ЗУТ(в сила от
31.03.2001година) се изисква изрично писмено съгласие на собственика и
писмено разрешение за поставяне преместваем обект на Общината каквото не
е представено по делото, не е установено и получаване добиви от процесните
10 кв.м, каквито не са извършваните бръснаро-фризьорски услуги по смисъла
на чл.56 от ЗС, няма данни вещното право да е декларирано, да е плащан
данък недвижими имоти, нито такса битови отпадъци,както и вещта да е
застрахована по смисъла на чл.57 от ЗС.
Напротив обсъдени в съвкупност доказателствата по делото налагат
извод за изпълнение задълженията по договора - ищецът ползва
имота,върху който е поставил павилиона за бръснарски услуги, срещу
дължими от него насрещни престации за задоволяване специфичните нужди
на праводателката му, което облигационно правоотношение наподобява
договор за наем. Ползването на недвижимия имот на облигационно
основание придава на ищеца качеството на държател, поради което
независимо от продължителността на времето, през което същият е
упражнявал фактическа власт върху процесната площ, той не може да
придобие по давност както право на собственост върху нея, така и ограничено
вещно право на ползване.
Настоящият състав не се съгласява с приетото от районен съд , че ищецът с
действията си по поставяне металния павилион,прекарване на ВИК и
електрифициране на обекта е препятствал достъпа до заетата от него площ,
както и прилежащата минимална площ за неговото обслужване на всички
останали субекти, в това число и на ответницата, които действия са явни и
недвусмислени, а не скрити. Този извод е опроверган от доказателствата по
делото, където е установено, че ищецът е престирал непрекъснато в полза на
своя праводател договорените лични грижи и помощ за прибиране
селскостопанската продукция и доставяне на дърва за огрев през зимния
сезон, поради което по никакъв начин не е доказано да е обърнал държането
на земната площ в придобивно владение, нито преустановяване дължимите
престациите по устния договор за ползване процесното място. Сам ищецът в
исковата си молба твърди неизгодния факт, а и свидетелите установяват
изпълнение престациите по договора до смъртта на праводателката М.М.-
30.06.2015година.
Следователно до този момент ищецът е изпълнявал задълженията си по
възмездния двустранен устен договор и няма как ползването на земната площ
до тази дата да се дефинира като давностно владение.Ищецът не е ангажирал
19
доказателства, а негова е доказателствената тежест, от които да се установи,
че е манифестирал промяната в намерението си и от държател се е превърнал
във владелец по отношение на процесната площ, както и не е доказал
спокойно и необезпокоявано владение в продължение на повече от 10 години
след 30.06. 2015година.
Представените и събрани от районен и въззивен доказателства относно
наличието на наемоподобно правоотношение по отношение на
горепосочената площ и извършените в тази връзка престации се явяват
ирелевантни, тъй като същите не могат, а и не доказват наличието на първия
елемент от фактическия състав на придобивната давност – владението. Това е
така, тъй като сключването на облигационни договори по повод ползването на
процесната земя не представлява такова действие, което да отрича правата на
собственика, респ. на съсобственика, а представлява действие на управление.
Договорът за наем и наличието на устна уговорка по отношение ползването
на процесната земя има облигационен характер и съставлява управително
действие по отношение на вещта и само по себе си не може да обоснове извод
за наличие на явно и несъмнено владение, което да е демонстрирано по
отношение на ответницата и останалите съсобственици. В този смисъл е
практиката на ВКС обективирана в Решение № 8/18.02.2014 г. по гр.д. №
5109/2013 г., ВКС, ІІ г.о., която е задължителна за съдилищата при
постановяване на съдебните актове. С оглед липсата на доказване още на
първия елемент от фактическия състав на придобивната давност следва и
правният извод за неоснователност и недоказаност на иска за придобивна
давност по отношение на процесните 10 кв.м.
Следователно в обобщение и в разрез с приетото от районен съд настоящият
състав счита анализирайки събраните в хода на първоинстанционното и
въззивното производство доказателства, че от същите не се установява
ищецът да е манифестирал намерението си за своене на процесната площ
спрямо другите съсобственици. Следва да се кредитират и показанията на
свидетеля Митко Генчев, който по повод водено от него дело срещу Р.С. и
наследниците за разпределение правото на ползване през 2016година,
заявява, че уведомил Д. ако има претенции за павилиона да ги представи в
съда. Свидетелят установява също така, че Д. е присъствал и при въвода във
владение от съдия изпълнителя,извършен в присъствие на Р.С. и другите
20
наследници, но е заявил претенции, нито е поискал да му се отделят
квадрати. Този анализ води до единствения възможен извод, че А. Д. по
никакъв начин не е отрекъл правата на останалите съсобственици по
отношение процесната площ.
В този смисъл, след като основанието, на което е придобита фактическата
власт, признава правата на собственика, налице е не владение, а държане, при
което, за да се придобие по давност ограниченото право на собственост е
необходимо да се предприемат едностранни действия, с които по явен и
недвусмислен начин да се демонстрира намерението да се придобие
ограниченото право на ползване за себе си, като тези действия следва да са
доведени до знанието на останалите съсобственици (в този смисъл са
разрешенията, дадени в ТР № 1/06.08.2012 г. на ОСГК по този въпрос). В
противен случай презумпцията на чл. 69 ЗС следва да се счита за опровергана
и съответно не е налице владение като предпоставка за придобиване по
давност на чуждия имот в срока по чл. 79 ЗС.
Поради несъвпадане изводите на настоящия състав с изложените от районен
съд,атакуваният съдебен акт следва да бъде отменен и вместо него бъде
постановено отхвърляне предявеният иск като неоснователен и недоказан.
С оглед изхода на спора и тъй като са своевременно поискани и е представен
списък се дължат направените от ответницата разноски пред районен и
окръжен съд сума в размер 732лева, от които 25лева за въззивна
жалба,350лева за заплатено адвокатско възнаграждение и 357лева направени
деловодни разноски в производство пред Смолянски районен съд, които
следва да се възложат в тежест на ищеца.
По изложените съображения,съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло решение № 63/29.04.2020 год. по гр.д.№ 189/2019
год. по описа на Златоградски районен съд , като незаконосъобразно
постановено и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск от А. Л. Д. ,ЕГН **********, от
гр.Неделино,ул.Стара планина“№1 правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр.
чл. 79, ал. 1 ЗС, за признаване установено по отношение на Р. А. С. , ЕГН
**********, с адрес: гр. София, ул. „Митрополит Авксентий Велешки“ № 49,
вх. Б, ет. 1, ап. 11, че е собственик на ограниченото вещно право на
ползване на площ от 10 кв. м., представляваща реална част от имот УПИ
21
VIII - 1437 кв. 118 по плана на град Неделино, обозначена на Комбинирана
скица № 1 към заключението на СТЕ, изготвено от инж. Денка Стоева, при
граници и съседи на север улична регулация ул. Александър Стамболийски;
на изток югоизток УПИ IX - 1438; на юг и югозапад река Неделинска; на
запад северозапад **, въз основа на давностно владение, продължило повече
от 10 години, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА А. Л. Д. ,ЕГН **********, от гр.Неделино,ул.Стара
планина“№1 да заплати на Р. А. С. , ЕГН ********** направените разноски
по делото пред районен и окръжен съд в размер на 732(седемстотин тридесет
и два лева)лева, от които 25(двадесет и пет )лева за въззивна
жалба,350(триста и петдесет)лева за заплатено адвокатско възнаграждение и
357(триста петдесет и седем)лева направени деловодни разноски в
производство пред Смолянски районен съд.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС при условията на чл.
280 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
22