№ 131
гр. Горна Оряховица, 01.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, II СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Еманоел В. Вардаров
при участието на секретаря Мариянка Г. Къцаркова
като разгледа докладваното от Еманоел В. Вардаров Гражданско дело №
20214120100739 по описа за 2021 година
Предявен иск по реда на чл.415 от ГПК относно установяване на вземане по: чл.79
ал.1 ввр. чл.240 от ЗЗД, чл.86 от ЗЗД.
Ищeцът Д. СТ. Д.(чрез адв. Р. Ив.Т. от МАК) твърди в исковата молба, че на 06.10.2017г. е
предал лично на АХМ. Х. АЛ. сумата от 4000.00лв. в присъствието на свидетели. АХМ. Х. АЛ. се
задължил в срок от една година(до 06.10.2018г.) да върне сумата 4000.00лв. на Д. СТ. Д.. Твърди
се, че длъжникът А. не е върнал сумата 4000.00лв. на кредитора Д. СТ. Д.. Причината за
поисканият заем били задължения на длъжника А., които поради финансови затруднения не бил в
състояние да погасява. Твърди се, че сумата от 4000.00лв. била предадена лично от Д. СТ. Д. в
присъствието на свидетели на 06.10.2017г., като длъжникът АХМ. Х. АЛ. се е задължил да я върне
до 06.10.2018г. Така, заемодателят изпълнил задълженията уговорени между страните, като е
предал в собственост на заемателя заемната сума. Въпреки проведените многократни разговори и
обещания сумата 4000.00лв. не била заплатена от Длъжника А.., като ответникът не бил изпълнил
основното си задължение, да върне сумата по договора. Така, между страните бил сключен
договор за заем по смисъла на чл.240 ал.1 от ЗЗД(заемодателят предава в собственост на заемателя
пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от
същия вид, количество и качество). Договорът бил реален, поради предаване на сумата от
заемодателя на заемополучателя. Също така, договорът бил неформален и не била необходима
писмена форма за неговата действителност. Било образувано по заявление на Д. СТ. Д. заповедно
производство – ч.гр.дело№136/2021г. на ГОРС. Предявени искове по реда на чл.415 от ГПК
относно установяване на вземания по: чл.79 ал.1 ввр. чл.240 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД по издадената
Заповед№94/22.01.2021г. за изпълнение на парично задължение, издадена по ч.гр.дело№136/2021г.
на ГОРС за: сумата 4000.00лв., представляваща неизплатено задължение по договор 06.10.2017г.
за заем, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението
1
в съда - 19.01.2021г. до окончателното и изплащане, от страна на Д. СТ. Д. против АХМ. Х. АЛ..
Претендира направените разноски в заповедното и в исковото производство.
Ответникът АХМ. Х. АЛ. с редовно връчено съобщение по реда на чл.47 ал.5 от ГПК, се
представлява от особен представител адв.К. Ил.П. от ВТАК от ВТАК, съгласно чл.47 ал.6 от ГПК.
Особеният представител оспорва предявените искове. Твърдението на ищеца било, че предал на
ответника паричен заем в размер на 4000.00лв. Доколкото с исковата молба не били представени
писмени доказателства за наличието на договорно правоотношение по повод сключването на
писмен договор за паричен заем, твърдението на ищеца е, че договорът, като неформален такъв е
сключен устно, а паричната сума е предадена от кредитора на длъжника пред свидетели. Това
ищцово твърдение не било обективирано с конкретни доказателства за извършване на предаване
на исковата сума като паричен заем от ищеца на ответника. В този смисъл оспорва исковата
претенция, като неоснователна.
След като обсъди доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства и ги
прецени съобразно правилата на ГПК, съдът приема за установено следното:
По заявление била издадена Заповед№94/22.01.2021г. за изпълнение на парично
задължение, по ч.гр.дело№136/2021г. на ГОРС в полза на Д. СТ. Д. против АХМ. Х. АЛ. за:
сумата 4000.00лв., представляваща неизплатено задължение по договор 06.10.2017г. за заем, ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението в съда -
19.01.2021г. до окончателното и изплащане; сумата 580лв., представляваща направените разноски
по ч.гр.дело№136/2021г. на ГОРС. Заповедта за изпълнение била връчена на ответника-длъжник
при условията на чл.47 ал.5 от ГПК са последвали указания от съда до заявителя да предяви иск
относно вземането си.
От страна на ищеца са ангажирани гласни доказателства. Св.В.С.Н. твърди, че познава
страните по делото. През есента на 2017г. ищецът Д. го извикал в къщи, защото щял да дава по-
голяма сума пари на А.А.. Свидетелят отишъл в квартирата на Д.(в гр.В.Търново на ул.“Никола
Габровски“). Впоследствие дошъл и Т.(техен колега и приятел). На края дошъл и А.А.. Д.Д.
извадил 4000.00лв., преброил ги и ги дал на А.А.. Д. казал на А., че трябва да му се върнат парите
в рамките на една година, защото ще му трябват. А.А. също ги преброил, прибрал парите и каза, че
ще му ги върне(на Д.Д.) в рамките на една година. Свидетелят не си спомня Д. и А. да са
подписвали договор. Когато Д. дал парите на А.А., тогава последният пребивавал постоянно в
Р.България. Свидетелят знаел, че А. още не бил върнал парите на Д.. Понастоящем А.А. е във
Ф.Р.Германия. Според свидетелят и преди Д. е давал пари на А., но не в такъв голям размер.
Съдът кредитира показанията на св.В.С.Н.. Същият съобщава свои преки и непосредствени
впечатления от предаването на паричната сума. За този свидетел няма данни за възможна негова
заинтересованост от изхода на делото. Съдът придоби непосредствени впечатления от свидетеля,
който в собствен стил описва фактите предаване/приемане на парите - напълно житейски нормална
ситуация.
По делото е приобщена справка от МВР ГД“Гранична полиция“ с рег.№328200-
14656/02.08.2021г., като се установява, че АХМ. Х. АЛ. за периода: 01.01.2011г.-29.07.2021г. има
запис на данни за преминаване на ГКПП на Р.България: -излизане от Р.България през ГКПП Русе-
Дунав мост на 23.06.2017г.; -излизане от Р.България през ГКПП Аерогара София на 17.06.2020г.
При така установената фактическа обстановка настоящата инстанция прави следните
правни изводи:
2
Съгласно чл.240 и сл. от ЗЗД, с договора за заем заемодателят предава в собственост на
заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или
вещи от същия вид, количество и качество. По силата на сключен между страните договор за заем,
ответникът се е задължил да върне в уговорения срок, сумата, която му е била предоставена в заем
от ищцата по делото. По своята правна същност договорът за заем е неформален и консенсуален
договор и като такъв предполага постигането на съгласие между двете страни по него за
сключването му. В производството по такъв иск върху ищцата лежи доказателствената тежест да
установи, че е дала заемни средства, а при оспорване на иска, ответникът установява възраженията
си: че средствата са дадени на друго основание, че е налице порок на волята, че задължението е
погасено и други факти съобразно наведените възражения(Решение№524/28.12.2011г. по
гр.дело№167/2011г. – IVг.о. ВКС). Договорът е реален, защото единият елемент от фактическия
му състав е предаването в собственост, а другият елемент - съгласието за връщане. Ако първият
елемент липсва, налице е обещание за заем, а ако липсва вторият, няма договор и даденото е без
основание. В случаите когато ищецът претендира плащане на сумите на основание чл.240 ал.1 ввр.
чл.79 от ЗЗД, по силата на чл.154 ал.1 от ГПК, той ще трябва да установи основанието, на което е
възникнало задължението на ответника по делото. С оглед на това той ще трябва да установи
осъществяването на фактическия състав водещ до възникването на заемното правоотношение
между страните. На първо място трябва да бъде установено, че между страните е било постигнато
съгласие за сключване на договор за заем и на второ място, че именно въз основа на това съгласие
е извършено предаването на паричните суми.
Законодателят не е предвидил форма на действителност на договора за заем, поради което
отношенията по него могат да бъдат установени и в устна форма - при постигнато съгласие между
страните по съществените негови елементи и предаване на сумата със задължението за връщане.
Пораждането на това облигационно отношение може да се установи с всички допустими по закон
доказателства, при съобразяване на разпоредбата на чл.164 ал.1 т.3 от ГПК, регламентираща
относителната забрана за установяване на договори на стойност по голяма от 5000.00лв. В
конкретният казус тази забрана не е налице. Разпитаният по делото свидетел установява
взаимоотношенията между страните, като всеки от тях е участвал при предаване на сумата. На
тези доказателства не са противопоставени никакви от ответника.
От представената и приета като доказателство по делото справка от МВР ГД“Гранична
полиция“ е удостоверен фактът, че АХМ. Х. АЛ. е излязъл от Р.България през ГКПП Русе-Дунав
мост на 23.06.2017г. Това обаче не означава, че през м.октомври.2017г. е било невъзможно
ответникът да е бил в Р.България и да получи в заем пари от ищеца, както твърди разпитаният
свидетел. Ноторен факт е, че след 01.01.2007г. лицата, ползващи се от правото на свободно
движение, съгласно правото на ЕС, в т.ч. и българските граждани и ползваните от тях МПС, не
подлежат на задължителна проверка в автоматизираната информационна система на МВР(АИС
“ГК”), поради което в информационния фонд(фондът на представлява източник на информация,
относно местонахождението на лица от посочената категория) не се съдържат изчерпателни данни
за всички пътувания на тази категория лица и МПС.
Самото предаване се свързва с предоставяне на фактическото държане на сумата. В случая,
св.В.С.Н. установява предаване на сума, като относно размера и, показанията го свързват освен с
прякото присъствие на свидетеля Николов и друг очевидец(в т.ч. и при броенето на банкнотите),
така с разговор между страните, че сумата е 4000.00лв. Само по себе си, обаче, това предаване не е
достатъчно, за да се приеме за доказано, че между страните е сключен договор за заем.
3
Необходимо е, освен предаването на сумата да бъде установено, че същото е извършено въз основа
на постигнато съгласие между страните за сключване на договор за заем. Предаването на сумите е
фактическо действие, което не се свързва задължително с изпълнение на задължението на
заемодателя по сключен между страните договор за заем. Свидетелят сочи, че страните са
уговорили връщане на сумата „в рамките на една година“, което било заявено, както от
заемодателя, така и от заемателя. Съгласно чл.153 от ГПК на доказване подлежат релевантните
факти и връзките между фактите. В случая ищецът е установил при условията на пълно и главно
доказване, че предаването на сумата е във връзка с правоотношение по договор за заем. В случая
по делото са доказани и двата елемента от фактическия състав - предаването на паричната сума и
сключен договор за заем, обуславащ задължението на заемателя А. да върне сумата, за което лично
дал съгласието си.
Поради това, предявеният установителен иск се явява основателен и трябва да бъде уважен,
като следва да се приеме за установено, че АХМ. Х. АЛ. дължи на Д. СТ. Д. по
Заповед№94/22.01.2021г. за изпълнение на парично задължение, издадена по ч.гр.дело№136/2021г.
на ГОРС: сумата 4000.00лв., представляваща неизплатено задължение по договор 06.10.2017г. за
заем.
Лихвата при договорите за заем не е мораторна лихва, т.е. тази, която се дължи при забавено
изпълнение на парично вземане, представлява възнаграждение, което се заплаща на кредитора за
ползването на предоставените и парични средства. Това е израз на част от потребителската им
стойност, която да носи доход от нейното по-ефективно използване. Цената се заплаща от
заемополучателя винаги, независимо дали е използвала средствата или не. Поради това, ако
заемополучателят не плати в срок цената, той дължи такава лихва - законната лихва, по аргумент
от чл.86 ал.1 от ЗЗД, каквато е поискана от ищеца. Съдът намира за основателна претенцията на
ищцата за дължимост на законната лихва върху главницата 4000.00лв., считано от считано от
датата на подаване на заявлението в съда - 19.01.2021г. по ч.гр.дело№136/2021г. на ГОРС до
окончателното и изплащане.
При този изход на делото, на основание чл.78 ал.1 от ГПК, ответницата следва да заплати
на ищцовата страна сумата 1390.00лв., представляваща направени в производството по
гр.дело№739/2021г. на ГОРС разноски/ДТ по чл.1 от Тарифа към ДТССГПК – 80.00лв.,
възнаграждение за особен представител – 510.00лв.; адвокатско възнаграждение – 800.00лв./.
Ищецът сезира съда с претенция за разноските, направени от него в рамките на
заповедното производство по ч.гр.дело№136/2021г. на ГОРС при заявени разноски – 397.79лв.(ДТ
по чл.1 от Тарифа към ДТССГПК – 80.00лв. и адвокатско възнаграждение – 500.00лв.).
Разноските са законова последица от уважаването на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК и с оглед на това отговорността за заплащането им е обусловена от
изхода на заповедното производство, а в случаите на предявен от заявителя-кредитор иск по чл.415
от ГПК - и от изхода на исковия процес. Предвид установения в чл.6 от ГПК принцип на
диспозитивното начало, произнасянето предполага изрично заявено в исковата молба искане за
разпределяне на отговорността за разноски в заповедното производство. Съгласно т.12 от
Тълкувателно решение№4/2013г. от 18.06.2014г. на ОСГК – ВКС, съдът, който разглежда иска,
предявен по реда на чл.422 респ. чл.415 ал.1 от ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на
разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели
отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство и се произнася с
осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство. При този
4
изход в производството в полза на ищеца-заявител следва да бъдат присъдени разноските в
заповедното производство в размер на 580.00лв.
Водим от изложеното и на основание чл.258 и сл. от ГПК и чл.7 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявен иск от страна на Д. СТ. Д. с ЕГН**********, с
постоянен и настоящ адрес: гр.С. ул.„****, против АХМ. Х. АЛ. с ЕГН**********, с постоянен и
настоящ адрес: гр.С. ул.**** ет.II ап.7, че АХМ. Х. АЛ. с ЕГН**********, с постоянен и настоящ
адрес: гр.С. ул.**** ет.II ап.7, дължи на Д. СТ. Д. с ЕГН**********, с постоянен и настоящ адрес:
гр.С. ул.„****, по Заповед№94/22.01.2021г. за изпълнение на парично задължение, издадена по
ч.гр.дело№136/2021г. на ГОРС: сумата 4000.00лв., представляваща неизплатено задължение по
договор 06.10.2017г. за заем, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
подаване на заявлението в съда - 19.01.2021г. до окончателното и изплащане.
ОСЪЖДА АХМ. Х. АЛ. с ЕГН**********, с постоянен и настоящ адрес: гр.С. ул.**** ет.II
ап.7, ДА ЗАПЛАТИ на Д. СТ. Д. с ЕГН**********, с постоянен и настоящ адрес: гр.С. ул.„****:
сумата 580.00лв./петстотин и осемдесет лева/, представляваща направени разноски в
производството по ч.гр.дело№136/2021г. на ГОРС; сумата 1390.00лв./хиляда триста и деветдесет
лева/, представляваща направените разноски в производството по гр.дело№739/2021г. на ГОРС.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Великотърновския окръжен съд в
двуседмичен срок, считано от датата на получаване на съобщението, че е изготвено и обявено.
Препис от решението да се изпрати на страните.
Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________
5