№ 37108
гр. София, 19.10.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 154 СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА Гражданско
дело № 20231110119784 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от
„За..“ АД, ЕИК *********, против „С..” ООД, ЕИК .., с която е предявен установителен
иск по чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 433 от КЗ за сумата 9 677,17 лева, представляваща
главница за регресно вземане по изплатено застрахователно обезщетение, ведно със
законна лихва за периода от 16.01.2023 г. до изплащане на вземането.
След изпълнение на процедурата по връчване на исковата молба не е постъпил в
срок отговор от ответното дружество.
Съдът с оглед разпоредбата на чл. 140, ал.1 от ГПК следва в закрито съдебно
заседание да се произнесе, след като отново извършва проверка на редовността и
допустимостта на предявения иск, по предварителните въпроси и направените
доказателствени искания на страните.
Делото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание с призоваване на
страните съобразно разпоредбата на чл. 140, ал. 3 от ГПК, като с оглед изложените в
исковата молба твърдения страните следва да бъдат приканени да постигнат съгласие и
да уредят спора помежду си доброволно чрез медиация или друг способ. Следва да им
бъде съобщен и проектът за доклад, по който страните могат да вземат становище в
първото по делото съдебно заседание.
Предвид на изложеното и на основание чл. 140, ал. 1 и 3 от ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА и прилага представените с исковата молба писмени документи.
ПРИЛАГА за послужване в настоящото производство ч.гр.д. № 2270/2023 г. по
описа на СРС, 154 състав.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 29.11.2023 г. от 11.00 часа, за когато
да се призоват страните като им се връчи и проект за доклад.
1
ПРИКАНВА страните към спогодба като им указва, че съгласно чл. 78, ал. 9
ГПК при приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса
се връща на ищеца, като направените разноски си остават за страните, както са ги
направили, ако не е уговорено друго, като спорът ще се разреши в по-кратки срокове.
УКАЗВА на страните, че в случай, че не се явят в съдебно заседание, съдът
може да приложи разпоредбата на чл. 238 и сл. ГПК при наличните за това
процесуални предпоставки.
Определението не подлежи на обжалване с частна жалба.
ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ЧЛ.146, АЛ.1 ОТ ГПК
І. 1. Ищецът твърди, че между ,,С.." ООД и Министерството на отбраната“ бил
сключен договор № УД 12-109/21.12.2020 г. по Закона за обществените поръчки.
Твърди още, че за обезпечаване на договора между ответникът и МО били сключени
застрахователни договори, обективирани в застрахователна полица № BG 0501 20
00000 1620. Навежда твърдения, че на 24.09.2021 г. било депозирано искане с вх.№
3874/24.09.2021 г. от МО за плащане от ищеца. Министерството декларирало, че
ответното дружество не изпълнило задълженията си и договорът бил развален от
изпълнителя. Поддържа, че съгласно чл. 30 от същия, при разваляне на договора,
виновната страна дължала неустойка в размер на 5 % от стойността му или сумата в
размер на 9 677,17 лв. Сочи, че на основание сключената застрахователна полица,
извършил плащане на застрахователното обезщетение в размер на 9 677,17 лв.
Поддържа, че в негова полза възникнало регресно вземане за платената сума, за което
депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, за което
било образувано ч.гр.д. № 2270/2023 г. на СРС. Поради постъпило възражение от
страна на длъжника, на заявителя било указано, че може да предяви установителен иск
за съществуване на вземането си, което се изпълнявало с подаването на настоящата
искова молба. Ето защо, моли съда да постанови решение, с което да приеме за
установено по отношение на ответника, че последният му дължи сумата в размер на 9
677,17 лева – заплатено от ищеца застрахователно обезщетение, ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното плащане на сумата. Претендира разноски.
2. В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е депозирал отговор на исковата молба.
ІІ. Въз основа на изложените в исковата молба твърдения съдът намира, че
предмет на делото са положителни установителни искове с правно основание
установителен иск по чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 433 от КЗ.
ІІІ. Съгласно чл. 153 от ГПК на доказване подлежат спорните факти, както и за
фактите, за които е установена законова презумпция (154, ал.2 от ГПК).
По предявените искове в тежест на ищеца по делото е да проведе пълно и главно
доказване на следните предпоставки: сключен договор за застраховане, в срока на
застрахователното покритие, на който и вследствие виновно и противоправно
поведение на ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът носи риска, като
в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования,
застрахователно обезщетение в размер на претендираната сума.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да установи погасяване
2
на паричното си задължение.
V. На основание чл. 146, ал. 2 следва да се посочат фактите, за които страните не
сочат доказателства.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3