№ 260028 / 15.2.2021 г.
РЕШЕНИЕ
гр. Монтана, 15.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД- гр. МОНТАНА, трети граждански състав, в открито съдебно заседание на 02.02.2021 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАЛИН И.
при секретаря Елена Ефремова, като разгледа докладваното от съдия И. гр.д.№ 2533 по описа на съда за 2020 г.,за да се произнесе взе предвид следното:
Разглежда се осъдителен иск за изменение на присъдена издръжка с правно основание чл. 150 от СК, вр. чл.143, ал.2 от СК.
Делото се разглежда по реда на бързото производство на основание чл.310, т.6 от ГПК вр. чл. 146, ал.1 и ал.2 от СК.
Т.Е.Т., ЕГН xxxxxxxxxx xxx, в качеството си на майка и законен представител на малолетното си дете- А. И.В., ЕГН xxxxxxxxxx, роден на xxx г. е подала против И.В.И., ЕГН xxxxxxxxxx с адрес: xxx осъдителен иск със следния петитум: да бъде изменен размерът на издръжката, която бащата И.В.И. се е задължил да заплаща за детето А. И.В., ЕГН xxxxxxxxxx, чрез неговата майка и законен представител Т.Е.Т., ЕГН xxxxxxxxxx, като бъде увеличен този размер от 120,00 лв. на 165,00 лв. месечно, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда до навършване на пълнолетие на детето или до настъпване на друга законоустановена причина за изменяване или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху сумата, считано от падежа й до окончателното изплащане, която сума да бъде изплащана по банковата сметка на С. В. А. в ,,Ю. Б.‘‘АД, а именно: BG24 BPBI xxxx . Претендира деловодни разноски.
В исковата молба се твърди следното:
Страните са живеели на семейни начала до 2015 г.
От съвместното им съжителство е родено детето А. И.В. с ЕГН xxxxxxxxxx, роден на xxx г., по отношение на което с решение от 02.03.2016 г., постановено по гр.д.№ 2173/2015 г. по описа на МРС родителските права върху детето са предоставени за упражняване от ищцата Т.Е.Т..
С горепосоченото решение е утвърдено постигнатото споразумение, с което ответникът се е задължил да изплаща издръжка за детето си, чрез неговата майка и законен представител в размер на 120,00 лв. месечно, считано от 03.08.2015 г.
Решението е влязло в законна сила на 02.03.2016 г.
От сключване на споразумението са изминали повече от пет години, а бащата не желае доброволно да увеличи размера на даваната издръжка. През тези години са се изменили обстоятелствата, имащи значение за определяне на размера на издръжката за детето.
Детето А. И.В. е записано като ученик в VIII Б клас през учебната 2020/2021 г. в ,,Професионална гимназия по строителство, архитектура и компютърни науки,,Проф. Арх. Ст. Стефанов‘‘-град Монтана.
Поради възрастта си детето се нуждае от повече и по-качествена храна, а така също и от често обновяване на гардероба си поради растежа му. Това налага да се купуват дрехи и обувки по-често отколкото преди, което е свързано с повече разходи. Освен това ежегодно се налага закупуването на учебници и учебни помагала, които вече не са безплатни.
Детето се нуждае и от средства за ежедневни нужди, от средства за извънучебни дейности, а така също и от такива за забавление и странични занимания. Неговата месечна издръжка надвишава сумата от 350,00 лв. месечно. Делът, с който бащата участва в издръжката е крайно недостатъчен да задоволи тези нужди. Освен това той не изплаща редовно дори издръжката от 120,00 лв. Последно на 12.03.2020 г. е превел на ищцата издръжката за м.януари 2020 г.
Доходите на ищцата в момента са около 1 300,00 лв. месечно бруто, а ,,чисто‘‘ получава около 1 000,00 лв. месечно. Тя е назначена по трудов договор като ,,монтажник‘‘ –велосипеди в ,,КРОС‘‘ ООД-гр.Монтана. Доходите й не стигат, за да осигури нормален жизнен стандарт за себе си и детето.
Ответникът от своя страна също работи и получава добро месечно възнаграждение.
Към исковата молба са приложени относими писмени доказателства.
Изпълнена е процедурата по чл. 131 от ГПК, като в законния едномесечен срок ответникът И. оспорва иска като процесуално недопустим. Намира, че тъй като детето А. И.В. вече не е малолетен, а непълнолетен, съгласно ЗЛС и може да извършва правни действия самостоятелно и със съгласието на своя законен представител. Тъй като детето е подало исковата молба само чрез своята майка, а не и самостоятелно, то искът се явява процесуално недопустим.
В проведеното открито съдебно заседание ищцата, редовно призована не се явява, като се представлява от своя упълномощен адвокат З.М., която поддържа иска.
Ответникът редовно призован, се явява лично и с упълномощен процесуален представител, като оспорва иска.
Съдът въз основа на закона и на събраните по делото доказателства, на осн. чл. 235, ал.2, вр. чл. 12 от ГПК, намира за установено следното:
По допустимостта на иска: Съгласно чл.28, ал.2 от ГПК,, непълнолетните и ограничено запретените извършват съдопроизводствените действия лично, но със съгласието на родителите или попечителите си‘‘. Исковата молба е подписана и подадена само от процесуалния представител адв. М., като същата е упълномощена от майката Т.Е.Т.. Към момента на подаване на исковата молба обаче детето не е било непълнолетно, а малолетно, поради което за него не важи правилото на чл. 28, ал.2 от ГПК, а същото се представлява от своята майка и законен представител. Поради изложеното исковата молба е допустима и редовна.
Разгледан по същество, съдът намира искът за основателен.
Съображенията на настоящия съдебен състав са следните:
Доказателствата по делото са писмени.
Видно е от приложено на л. 5 от делото удостоверение за раждане на детето А. И.В., че същото е с родители: Т.Е.Т. и И.В.И..
С решение от 02.03.2016 г., постановено по гр.д.№ 2173/2015 г. по описа на МРС родителските права върху детето са предоставени за упражняване от ищцата Т.Е.Т..
С горепосоченото решение е утвърдено постигнатото споразумение, с което ответникът се е задължил да изплаща издръжка за детето си, чрез неговата майка и законен представител в размер на 120,00 лв. месечно, считано от 03.08.2015 г.
Видно от приложена на л. 9 от делото служебна бележка от ,,КРОС‘‘ООД, ЕИК: *********, за последните шест месеца преди подаване на исковата молба ищцата Т. е имала нетно трудово възнаграждение в размер от над 1000,00 лв. на месец.
Видно от приложено на л.38 от делото удостоверение изх.№01/05.01.2021 г., издадено от ,,МАС‘‘ЕООД, ответникът И.В.И. реализира доходи около минималната работна заплата за страната.
Видно от приложена на л. 21 от делото удостоверение № 141/3.11.2020 г. на Професионална гимназия по строителство, архитектура и компютърни науки ,,П. С.‘‘, детето А. е ученик в дневна форма на обучение в гимназията за учебната 2020/2021 г.
Заинтересованата страна ,,ДСП-Монтана‘‘ дава относимо по делото писмено становище.
Водим от горното, съдът достигна до следните правни изводи:
Съгласно чл. 150 от СК ,,при изменение на обстоятелствата присъдената издръжка или добавката към нея може да бъде изменена или прекратена‘‘. Респективно, за да се уважи иск по чл. 150 от СК, следва да се установи в процеса, че обстоятелствата, при които е определена първоначалната издръжка, са се изменили.
Съдът намира за безспорно също, че от момента на определяне на първоначалната издръжка/, откогато е изминал период от около петгодини, са настъпили финансово-икономически промени в страната, увеличил се е размерът на установената за страната минимална работна заплата, както и са нараснали нуждите на детето, поради което съдът намира, че са налице предпоставките по чл. 150 от СК за изменение на издръжката. Също така детето с възрастта е израснало, увеличили са се неговите нужди от храна, учебни пособия, облекло и т.н.
Към момента на постановяване на настоящото съдебно решение, минималната работна заплата, установена за страната е 650,00лв. Респективно минимално допустимия размер на ежемесечна издръжка, който съдът може да присъди за едно дете е ¼ от МРЗ, или сумата от 162,50лв.
Съдът намира, като взе предвид възрастта на детето и че то е ученик към момента и се нуждае от допълнителни средства за учебни помагала, дрехи, уроци и т.н., че глобалната месечна сума, нужна за издръжката му е в размер на 400,00 лв. Предвид месечния доход на майката от над 1000,00лв. нетно възнаграждение, съдът намира, че тя може да понесе по-големият дял от издръжката на детето, или сумата от 235,00 лв. месечно.
Размерът на издръжката се определя при баланс между нуждите на лицето, което има право на издръжка и възможностите на лицето, длъжно да я дава. Съдът намира,че с месечния доход, който ответникът реализира, той би могъл да предоставя издръжката за детето А. в размер на 165,00 лв., като също така да му останат финансови средства да поеме собствената си издръжка. Издръжката от 165,00 лв. е със съвсем малко над минималния размер на издръжката, който съдът има право да присъди към момента/162,50 лв./.
Водим от горното съдът намира, че така предявеният иск следва да бъде уважен в пълния си размер от 165,00 лв. и първоначално определената с решение от 02.03.2016 г., постановено по гр.д.№ 2173/2015 г. по описа на РС-Монтана, влязло в законна сила на 02.03.2016 г. издръжка да се увеличи със сумата от 45,00 лв.
При този изход на делото, ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на РС-Монтана държавна такса върху увеличения размер на издръжката от 45,00 лв.-сумата от 64,80 лв., както и 5,00 лв. в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
На осн. чл. 78, ал.1 от ГПК, в полза на ищцата Т. следва да се присъдят реализираните от нея деловодни разноски за адвокатски хонорар в размер на 150,00 лв.
Водим от горното, съдът, на осн. чл. 235, ал.2 от ГПК
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯВА на основание чл. 150 СК посредством УВЕЛИЧАВАНЕ присъдения с решение от 02.03.2016 г., постановено по гр.д.№ 2173/2015 г. по описа на РС-Монтана, влязло в законна сила на 02.03.2016 г. РАЗМЕР на МЕСЕЧНА ИЗДРЪЖКА от 120,00 лева на 165,00 лева, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 09.11.2020 г. до настъпване на причини за нейното изменяване или прекратяване, с падеж 5-то число на месеца, ведно със законната лихва за всяка закъсняла и неплатена месечна издръжка до окончателното й изплащане, дължима от И.В.И., ЕГН xxxxxxxxxx с адрес: xxx по отношение на неговото дете А. И.В., ЕГН xxxxxxxxxx, роден на xxx г. която месечна издръжка да бъде заплащана в полза на детето, чрез неговата майка и законен представител - Т.Е.Т., ЕГН xxxxxxxxxx xxx, по банков път, по следната банкова сметка xxx Т.Е.Т. в ,,Ю. Б.‘‘АД: IBAN xxx.
ОСЪЖДА И.В.И., ЕГН xxxxxxxxxx с адрес: xxx ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд-Монтана в полза на бюджета на съдебната власт, сумата от 64,80 лв. държавна такса върху увеличения размер на изменената издръжка, както и 5,00лв. в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК И.В.И., ЕГН xxxxxxxxxx с адрес: xxx ДА ЗАПЛАТИ на Т.Е.Т., ЕГН xxxxxxxxxx xxx сумата от 150,00 лв. деловодни разноски за адвокатско възнаграждение.
На осн. чл. 242, ал.1 от ГПК постановява предварително изпълнение на решението.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Монтана в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: