Р Е Ш Е Н И Е
260233/18.5.2021г.
гр. Шумен
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд - Шумен, IX-ти състав, в публично съдебно заседание проведено на десети
май, две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Районен
съдия: Димитър Димитров
при секретаря Татяна Тодорова, като разгледа
докладваното от съдията ГД № 373/2021 г., по описа на ШРС, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е образувано по
искова молба от Н.З.А.,***, против А.М.А. ***, в която са предявени, в условията на първоначално обективно
кумулативно съединяване конститутивен иск, с
правно основание чл. 49, ал. 1 СК, за прекратяване на гражданския брак между
страните, поради дълбокото и непоправимо разстройство настъпило след
сключването му, както и небрачни искове: 1/иск с правно основание чл. 56, ал. 1 СК за предоставяне ползването на семейното жилище в село Т. И., община К., ***, на ищцата;
2/иск с правно основание чл. 53 СК за възстановяване на
предбрачното фамилно име на ищцата „С.“.
Ищцата обосновава исковата си претенция твърдейки, че
с ответника са сключили брак на 02.02.2016 г. в с. Я., община В., област
Ш., който бил първи и за двамата, като от брака си нямат
родени деца. Първоначално живеели при родителите на ответника в село Я. и отношенията
им били добри, но с течение на времето охладнели един към друг и се отчуждили.
Ответникът употребявал с алкохол, след което буйствал и извършвал физическо
насилие над нея. През 2017 г. се преместили да живеят в жилището на майката на
ищцата. Ответникът продължил да злоупотребява алкохол. Често имало скандали..
Така след пореден скандал ищцата изгонила ответникът от семейното жилище. Преди година от познати разбрала, че ответникът живеел с друга жена и имА.дете. Намира бракът им за дълбоко и непоправимо разстроен и
изчерпан от съдържание. Моли съдът да постанови решение, с което да прекрати
брака им без произнасяне на вината. Моли да бъде възстановено предбрачното й
фамилно име. Моли семейното жилище, находящо се в село Т. И., ****, да бъде
предоставено на нея. Не претендира издръжка от ответника. Не претендира
разноски.
В отговора ответникът намира исковата молба за
основателна.
В открито съдебно заседание ищцата чрез процесуалния
си представител поддържа исковата молба. Ответника не се явява и не изпраща
представител.
Съдът, след като взе предвид допуснатите и приети по делото
доказателства, намира за установено от фактическа
страна следното:
Страните са съпрузи по силата на сключения между тях
граждански брак на 02.02.2016 г., за което обстоятелство е съставен Акт за
граждански брак № *** г., от длъжностното лице по гражданско състояние на
Кметство село Я., община В., област Ш.. От брака си нямат деца. От ангажираните по делото гласни доказателства
посредством разпит на свидетелката Н. А.–
майка на ищцата, кредитирани при условията на чл. 172 ГПК, с оглед евентуална
заинтересованост от изхода на делото, се установява, че страните повече от три
години са разделени и не поддържат контакти. Ищцата живеела при майка си, а
ответникът при неговите родители. Към момента ответникът съжителствал с друга
жена.
Съдът,
въз основа на установеното, като съобрази становищата на страните и
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, преценени поотделно и
в съвкупност, извежда следните правни изводи:
От показанията на свидетелката Нюрвет Али се установява, че от три години страните не
живеят съвместно, като след раздялата им всеки живее отделно. Вярно е, че
фактическата раздяла не е абсолютно основание за прекратяване на брака (ППВС
№10/1971 г., т. 3), както и че не всяка фактическа раздяла между съпрузите води
до дълбоко и непоправимо разстройство на брака, но в настоящия случай
раздялата, е с не малка давност, през което време бракът им е съществувал само
формално. През този период съпрузите не са се събирали да живеят заедно, не са
поддържали общо домакинство, не са имали отношения като съпрузи, като всеки от
тях в личен план е установил свой собствен начин на живот, изключващ изцяло
другия. През този период, двамата не са били отдадени на обща грижа и
единомислие за съществуването и просперитета на семейството. Всякакви контакти
между тях са прекъснати и те са отчуждени един от друг.
Изхождайки от установената по делото фактическа
обстановка и поведението на страните, съдът приема за установено, че брачните
отношения между съпрузите са дълбоко и непоправимо разстроени, а брачната
връзка няма предписаното от закона и добрите нрави съдържание. Предвид всичко
изложено, съдът намира, че запазването на брака е лишено от смисъл, тъй като е
изпразнен от съдържание, това би било вредно, за обществото и самите съпрузи,
между които не съществува физическа и духовна близост, изчезнали са чувствата
на обич, взаимност и привързаност, поради което следва да бъде прекратен.
Съгласно чл. 49, ал. 2 СК с решението за допускане на
развода съдът се произнася и относно вината за разстройството на брака, ако
някой от съпрузите е поискал това. В хода на процеса ищцата изразява желание
съдът да не се произнася по вината, а ответникът не взема отношение, поради
което не е необходимо съдът да изследва този въпрос. Според чл. 322, ал. 2,
изр. ІІ ГПК с иска за развод задължително се предявяват и разглеждат исковете
за ползването на семейното жилище, за издръжката между съпрузите и за фамилното
име.По иска с правно основание чл. 56, ал. 1 СК.
Съгласно § 1 СК Семейно жилище по смисъла на СК е
жилището, което е обитавано от двамата съпрузи и техните ненавършили пълнолетие
деца. Предоставянето за ползване на семейното жилище е последица от развода
между страните - елемент от имуществените последици на прекратяването на брака.
Претенция за ползването на семейното жилище е направена от ищцата и доколкото
ответникът не се противопоставя, следва семейното жилище да бъде предоставено
на ищцата, в предвид че е напуснато от ответника доброволно.
По иска с правно основание чл. 53 СК.
Съгласно разпоредбата на чл. 326 ГПК в решението, с
което се допуска разводът, съдът разрешава и въпроса за фамилното име, което
съпрузите ще могат да носят в бъдеще. Или, законодателят е допуснал и служебно
произнасяне по този въпрос. При сключването на гражданския брак по безспорен
начин се установява, че жената е приела фамилното име на мъжа. Ищцата желае да
бъде възстановено предбрачното й фамилно име. В тази връзка, следва да се
отбележи, че единствено от титуляра на това субективно, лично и неотчуждимо
право зависи дали ще се възползва или не от тази законова възможност. Предвид,
че при сключване на брака жената е била тази, която е приела фамилното име на
другия съпруг, то единствено тя притежава материалноправната легитимация да
заявява претенция по чл. 53 СК, доколкото законодателят е предоставил тази
възможност единствено на лицето, което е променило фамилното си име при
сключване на гражданския брак да избере дали да продължи да носи брачното си
фамилно име или да възстанови предбрачното си такова. Ищцата е направила искане
да възстанови предбрачното си фамилно име, което следва да бъде уважено.
Относно разноските.
Ищецът не претендира разноски.
На основание чл. 6, т. 2 от Тарифа за
държавните такси събирани от съдилищата по ГПК, съдът определя окончателна
държавна такса в размер на 50 лв., която следва да бъде разпределена по равно
между страните. В този смисъл в тежест на ответника следва да бъдат възложени
за плащане в полза на Държавата, към бюджета на съдебната власт, по сметка на
РС Шумен, с IBAN ***, при ТБ „Алианц България“ АД – Шумен, сумата 25 лева и 5
лева такса в случай на служебно издаване на изпълнителeн лист, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
Прекратява гражданския брак между Н.З.А., с ЕГН
********** и адрес: *** и Али М.А., с ЕГН ********** и адрес: ***, сключен на 02.02.2016
г. пред длъжностното лице по гражданско състояние при Кметство село Я., Община
Венец, област Шумен, за което обстоятелство е съставен Акт за граждански брак №
*** г., поради дълбокото и непоправимо разстройство настъпило след сключването
му, на основание чл. 49, ал. 1 СК.
Предоставя ползването
на семейното жилище в село Т. И., Община
К., област Ш., ***, на ищцата, на
основание чл. 56, ал. 1 СК.
Постановява след прекратяването на брака
жената да възстанови предбрачното си фамилно име „С.“, на основание чл. 53 СК.
Осъжда А. М.А., с ЕГН **********, с адрес: ***,
да плати в полза на Държавата, към бюджета на съдебната власт, по сметка на РС Шумен, с BG 20 BUIN 7014 3130 2030 14, при ТБ „Алианц България“ АД
– Шумен, сумата 25.00 (двадесет и пет) лева държавна такса,
на основание чл. 6, т. 2 от Тарифа за държавните такси събирани от съдилищата
по ГПК, както и 5.00 лева такса в случай на служебно издаване на изпълнителен
лист, на основание
чл. 78, ал. 6 ГПК.
Препис от настоящото решение да се връчи на
страните заедно със съобщението за постановяването му, на основание чл. 7, ал.
2 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред ШОС в
двуседмичен срок от връчването му на страните, на основание чл. 259, ал. 1 ГПК.
Районен
съдия:………………