№ 248
гр. Шумен, 21.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XV-И СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Пламена К. Недялкова
при участието на секретаря Ц. В. К.
като разгледа докладваното от Пламена К. Недялкова Административно
наказателно дело № 20233630201002 по описа за 2023 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление №23 – 0869 - 000520/20.03.2023г. на
Началник сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – гр.Шумен, в частта с която на основание
чл.177 ал.4 т.2 от ЗДвП на Н. Й. Г., ЕГН ********** от гр.Шумен е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лева, за нарушение на чл.177 ал.4 т.2
от ЗДвП. Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени
наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно, постановено при
съществени нарушения на процесуалните правила. Излагат се доводи за нарушаване на
правото на защита, поради непълна квалификация на вмененото нарушение, а именно
непосочване на кои изисквания на Наредбата по чл.127 ал.4 от ЗДвП са били нарушени.
Намира, че не е изпълнено изискването на чл.42 и чл.57 от ЗАНН нарушението да бъде
описано подробно. Счита, че е налице съществено разминаване между описание на
нарушението констатирано от контролния орган и приложената санкционна разпоредба.
Оспорва и по същество вмененото нарушение на чл.177 ал.4 т.2 от ЗДвП, твърдейки че
предвид вида на товара, височината на защитните канати на каросерията на автомобила,
тежестта на товара и неговата височина, същият е бил надлежно закрепен. В съдебно
заседание се явява процесуален представител, който поддържа жалбата и моли НП да бъде
отменено и да бъдат присъдени направените по делото разноски.
Процесуалният представител на административно-наказващ орган, издал
наказателното постановление,намира жалбата за неоснователна и моли НП да бъде
потвърдено призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН в съдебно
заседание не се явява.
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на
изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално
допустима.
ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на
страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на
закона, намира за установено от фактическа страна следното:
Свидетелите П. С. П. и С. Б. С. – мл.автоконтрольори към ОДМВР- Шумен, на
17.02.2023г. работили в екип. Около 09.15 часа забелязали товарен автомобил МАН 18.232 с
рег. №Н 3990 АН, движещ се по ул.“Станционна“, в посока бул.“Мадара“, в района на до
ж.п. гарата, който бил натоварен със строителни материали от разрушена сграда – тухли,
1
бетонови отломки, мазилка. Същият бил спрян за проверка, в хода на която било
установено, че управлявания от жалбоподателя Н. Й. Г. товарния автомобил не бил
представен на годишен технически преглед, както и че превозваният товар можело да бъде
разпилян, тъй като не бил покрит. На жалбоподателят бил съставен акт за установяване на
административно нарушение серия GA №917334/17.02.2023 год. за нарушения на чл.147
ал.1 и чл.177 ал.4 т.2 от ЗДвП. По отношение нарушението по чл.177 ал.4 т.2 от ЗДвП,
актосъставителят е приел, че превозването на строителни материали /тухли, бетонови
отломки, мазилка/ от разрушена сграда, които не са покрити, съставлява управление на ППС
с неукрепен товар в нарушение на изискванията на наредбата по чл.127 ал.4 от ЗДвП, при
констатирани значителни неизправности при укрепване на товара. В съставения акт е
отразено, че няма възражения. Не са депозирани писмени възражения и в срока по чл.44
ал.1 от ЗАНН. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в
административно-наказателната преписка е издадено процесното наказателно
постановление, в което е възпроизведена фактическата обстановка, описана в акта. На
основание чл.177 ал.4 т.2 от ЗДвП на Н. Й. Г. е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 1000 лева.
Така изложената фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото
писмени и гласни доказателства, както и приобщените веществени доказателства –
изготвените снимки от контролните органи. Съдът кредитира напълно показанията на П. С.
П. и С. Б. С.. Същите изясняват факти и обстоятелства във връзка с възприетите от тях
действия на жалбоподателя, кореспондират с приобщените писмени доказателства, както и с
приобщените веществени доказателства - снимки. Свидетелите са очевидци на извършеното
нарушение. Освен това няма данни по делото, които да създават съмнения относно
обективността и безпристрастността на тези свидетели, или да сочат на наличието на мотив
да набедят жалбоподателя в нарушение, което не е извършил.
При така установената фактическа обстановка съдът приема, от правна страна
следното:
В хода на административно – наказателното производство не е допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до накърняване на
правото на защита на санкционираното лице. Актът за установяване на административно
нарушение и наказателното постановление са издадени от оправомощени за това
длъжностни лица, в рамките на определената им компетентност и са били надлежно
предявени и връчени на жалбоподателя. Притежават необходимото съдържание по чл.42 и
чл.57 от ЗАНН. При описание на нарушението,както в АУАН, така и в НП са посочени
съставомерните за нарушението обстоятелства.Вмененото във вина на жалбоподателя
нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и
срещу какво да се защитава.
По отношение на наложеното на основание чл.177 ал.4 т.2 от ЗДвП наказание, съдът
от правна страна приема следното:
По делото е безспорно установено, а и не оспорва от страна на жалбоподателя, че на
17.02.2023г. в посочения пътен участък жалбоподателят управлявал товарен автомобил
МАН 18.232 с рег. №Н 3990 АН, с който превозвал строителни материали от разрушена
сграда – тухли, бетонови отломки, мазилка. Не оспорва и обстоятелството, че товарът не бил
покрит.
Със съставянето на АУАН на жалбоподателят е вменено нарушение на чл.177 ал.4
т.2 от ЗДвП. Изпълнителното деяние, за което е повдигнато обвинение се изразява в
управление на ППС с неукрепен товар в нарушение на изискванията на наредбата по
чл.127 ал.4 от ЗДвП при констатирани значителни неизправности при укрепване на товара,
обусловено от това, че се превозва товар, представляващ строителни материали - тухли,
бетонови отломки, мазилка от разрушена сграда, който товар може да бъде разпилян, тъй
като не е покрит.
Разпоредбата на чл.127 ал.1 т.2 от ЗДвП предвижда, че превозваните товари следва да
бъдат укрепени, като по силата на втората алинея на цитираната норма товарите, които
може да бъдат разпилени, трябва да бъдат покрити. От своя страна чл.177 ал.4 т.2 от
ЗДвП предвижда специална санкция за лице, което управлява ППС с неукрепен товар в
нарушение на изискванията на наредбата по чл. 127 ал. 4, при констатирани значителни
неизправности при укрепването на товара. Касае се за Наредба №7/27.04.2018г. за укрепване
2
на превозваните товари, издадена от министъра на транспорта, информационните
технологии и съобщеният. Понятието „товар“ е дефинирано в § 1 от Допълнителните
разпоредби на Наредбата, според който това са всички стоки, които обикновено биха се
поставили във или върху частта от превозното средство, предназначена за превоз на товари,
които не са постоянно прикрепени към него, включително предмети в носители на товари,
като касети, подвижни тела или контейнери в превозни средства. Предвид тази легална
дефинция превозваният в конкретният случай материал се явява „товар“ по смисъла на
Наредбата.
Съгласно чл.1 ал.2 от Наредба №7/27.04.2018г. укрепването на товарите, превозвани
с ППС, се извършва така, че да не пречи на безопасното управление на превозното средство
и да не застрашава живота и здравето на участниците в движението, имуществото им, както
и околната среда. В чл.3 е регламентирано задължение за водача преди натоварването да
приложи най-подходящите методи за обезопасяване на товарите съгласно изискванията на
чл. 8 /визиращ съответните стандарти за укрепването на товара/, а също и да определи броя
и вида, и да използва необходимите средства за максимална надеждност на обезопасяването.
В чл. 9 ал. 5 от Наредбата неизправностите, свързани с укрепването на товари, са
обособени в три групи според степента на риска -незначителна неизправност, значителна
неизправност и опасна неизправност. Значителна е неизправността, когато товарът не е бил
обезопасен достатъчно и е възможно значителното му изместване или преобръщане на части
от него. Правилата, по които се извършва оценка дали са спазени изискванията за
обезопасяване на превозвания товар и видовете неизправности, свързани с укрепването на
товарите, са определени в приложение № 1 към чл. 9 ал. 4 от Наредбата. Част 20.5 от
Приложението визира неизправностите, свързани с превоз на насипен материал, лек и
несвързан материал. В т. 20.5.2 от Приложението необезопасяването по подходящ начин на
насипния товар се третира като значителна неизправност. В случая е превозван насипен
материал. В наредбата е установено задължение при управлението на превозното средство,
включително в аварийни ситуации, при маневри за потегляне, при изкачване или спускане
по наклон, товарите да са укрепени така, че да могат само минимално да променят
положението си един спрямо друг, спрямо стената или повърхността на превозното средство
и да не могат да излизат извън товарното отделение или да не излизат извън площта,
определена за товара. От събраните гласни доказателства и приобщените веществени
доказателства – изготвените снимки от контролните органи на товарния автомобил при
извършване на проверката е видно, че се касае за превоз на насипен строителен материал
състоящ се от тухли, мазилка и бетонови отломки, които при превоза биха могли да се
разместват, а доколкото част от товара е над нивото на канатите на автомобила е възможно
са се разпилее по пътното платно, поради което товарът не е бил обезопасен по подходящ
начин. По силата на чл.127 ал.2 от ЗДвП товарите, които може да бъдат разпилени, трябва да
бъдат покрити, а процесният товар не е бил покрит с платнище. В съдебната практика
обективирана в Решение № 17 от 3.02.2022 г. на АдмС - Шумен по к. а. н. д. № 289/2021 г.,
Решение № 114 от 7.06.2022 г. на АдмС - Шумен по к. а. н. д. № 85/2022 г., Решение № 28 от
26.01.2023 г. на АдмС - Плевен по к. а. н. д. № 892/2022 г., Решение № 23 от 9.07.2020 г. на
АдмС - Силистра по к. а. н. д. № 9/2020 г. И ДР., трайно се приема, че неподходящото
обезопасяване на насипен товар е значителна неизправност според т. 20.5.2 и обуславя
квалификацията на деянието по т.2 на чл.177 ал.4 от ЗДвП. Дефиниция на понятието
„значителни неизправности“ се съдържа и в §1 т.72 от ДР на ЗДвП, съгласно която
значителни неизправности, включително при укрепването на товара, са откритите по време
на проверка неизправности, които могат да засегнат безопасността на превозното средство
или да имат въздействие върху околната среда, или да породят риск за други участници в
движението по пътищата, както и други по-значителни несъответствия. Като такава
неизправност контролните органи са възприели липсата на обезопасяване с покривало на
превозвания насипен товар, което изрично е посочено в обстоятелствената част на АУАН и
издаденото НП, поради което не е възпрепятствано правото на защита на жалбоподателя.
При така установеното съдът намира, че е налице осъществено нарушение на
изискванията на Наредба № 7/27.04.2018 година за укрепване на превозваните товари, т.
20.5.2 от Приложение № 1 към чл. 9, ал. 4. и е основание за търсене на
административнонаказателна отговорност по приложения от АНО санкционен състав
начл.177 ал.4 т.2 от ЗДвП. Актосъставителят и административно наказващият орган
3
правилно и законосъобразно са приели извършено нарушение начл.177 ал.4 т.2 от ЗДвП, а
именно управление на пътно превозно средство в нарушение на изискванията на наредбата
по чл. 127, ал. 4, при констатирани значителни неизправности при укрепването на товара.
Нормата начл.177 ал.4 т.2 от ЗДвП има не само санкционен характер, а и материален, тъй
като съдържа в себе си състава на нарушението, за което се налага предвидената в нормата
санкция. Наказващият орган се е съобразил с действителната фактическа обстановка и е
наложил съответното наказание, чийто размер е строго фиксиран от закона.
Предвид на гореизложеното, съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление в тази част е обосновано, правилно и законосъобразно и като такова следва
да бъде потвърдено.
Предвид изхода на делото искането на жалбоподателя за присъждане на разноски е
неоснователно.
Основателно се явява искането на административно наказващият орган за
присъждане на юрисконсултско възнагражение. Съгласно чл.63д ал.3 от ЗАНН, в полза на
юридически лица или еднолични търговци се присъжда възнаграждение в размер,
определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. В конкретното производство
е осъществено процесуално представителство в две открити съдебни заседания от
юрисконсулт, поради което на ОДМВР- Шумен следва да бъде присъдено възнаграждение в
размер на 80 лева.
Водим от горното и на основание чл.63 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №23 – 0869 - 000520/20.03.2023г. на
Началник сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – гр.Шумен, в частта с която на основание
чл.177 ал.4 т.2 от ЗДвП на Н. Й. Г., ЕГН ********** от гр.Шумен е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лева, за нарушение на чл.177 ал.4 т.2
от ЗДвП.
ОСЪЖДА Н. Й. Г., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на ОДМВР - Шумен
юрисконсултско възнаграждение в размер на 80.00 /осемдесет/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд –
гр.Шумен на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава 12 от АПК в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
4