Р Е Ш Е Н И Е №…
гр.София, 30.03.2020 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, VI състав, в закрито заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и
първа година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЕТЪР
ТЕОДОСИЕВ
ЧЛЕНОВЕ:1.ПЕТЯ ГЕОРГИЕВА
2.СВЕТОСЛАВ ВАСИЛЕВ
като
разгледа докладваното от съдия Георгиева ч.гр.дело №9184 по описа за 2020 година, съобрази че:
Производството е по чл.435 и сл. от
Гражданския процесуален кодекс.
Образувано е по
жалба от длъжника по изпълнението СБАЛАГ „М.д.“ ЕАД против акт на съдебния
изпълнител по изп. дело № 20209230400061 по описа на ЧСИ Г.Н.с peг. №923 с район на
действие СГС за определяне разноските за
адвокатско възнаграждение в частта над 200 лв. (по чл.10, т.1 от Наредба
№1/2009 г.) и размера на таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ и за такси по изпълнението.
Жалбоподателят поддържа, че ЧСИ неправилно
е приел, че на взискателя се дължат разноски за адвокатско възнаграждение на
процесуалния представител, освен тези по т.1, и такива по чл.10, т.2 от Наредба
№1/2004 г., тъй като реално не са извършени такива действия. Изтъква се, че длъжникът е заплатил в срока за
доброволно изпълнение сумата по изпълнителния лист, че делото не се отличава с
фактическа и правна сложност, и поисканите и извършените действия се състоят
единствено в подаване на молба за образуване на изпълнително дело. Счита, че неправилно
са му възложени такси по изпълнението, в т. ч. пропорционална такса по т.26 от
Тарифа към ЗЧСИ в определен върху неоснователно завишен размер на адвокатското
възнаграждение. Също така, че е лечебно заведение по см. на чл.5, ал.1 от ЗЛЗ и
по отношение на него не е необходимо пълно проучване, дружеството притежава
банкова сметка, *** вземането. Претендира разноски в производството по жалбата.
В срока по чл.435, ал.2 от ГПК,
взискателят е депозирал възражение, с което моли жалбата да се остави без
уважение. Претендира разноски.
В мотивите на ЧСИ, депозирани на основание
чл.
436, ал. 3 ГПК, се излагат съображения за неоснователност на жалбата и спазване
на материално правните и процесуално-правните разпоредби на чл.78, ал.5 от ГПК,
вр. с чл.36 от ЗАдв и Наредба № 1/2004 г. за МРАВ. Изтъква се, че адвокатското
възнаграждение е определено и за извършени след образуване на изпълнителното
дело действия и затова се дължи възнаграждение и по чл.10, т.2 от Наредбата, както
и че същото е определено в нормативно предвидения минимален размер. За
неоснователни счита оплакванията в жалбата за несъответствие между дължимите
такси по ТТРЗЧСИ, които са авансово платени от взискателя.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, за да се произнесе съобрази от фактическа и
правна страна следното:
Жалбата е подадена в законоустановения
срок по чл.436, ал. 1 ГПК от легитимирана страна - длъжник по изпълнителното производство,
имаща правен интерес от обжалване срещу валидни и подлежащи на обжалване
действия, сред изрично изброените в разпоредбата на чл.435, ал.2 от ГПК
(т.7 разноските по изпълнението), поради
което е допустима. Жалбата се подава против
акт на съдебния изпълнител постановление
от 05.08.2020 г., с което се определя размера на разноските за адвокатско
възнаграждение и такси по изпълнението, в т.ч. такса по т.26 от Тарифата и то е
предмет на съдебен контрол .
Разгледана по
същество жалбата е неоснователна.
Производството
по изпълнително
дело е образувано по молба на Д.А.Д.– Славова и изпълнителен лист, издаден на 09.03.2019 г., възоснова на решение по гр.дело
№ 4789/2018 г. по описа на САС, против длъжника
СБАЛАГ „М.д.“ ЕАД за принудително удовлетворяване
на парично вземане в размер на 30 000 лв., ведно със законна лихва от
02.03.2010 г. до окончателното й погасяване. В молбата за образуване
на изпълнителното производство, чрез адв.В.В.взискателят
е възложил на ЧСИ, на основание чл.18 от ЗЧСИ, да проучи имущественото състояние
на
длъжника, да извършва справки, да набавя документи, книжа и други и да наложи
запор на вземания по банкови сметки. Претендирани са и разноски за адвокатско възнаграждение в изпълнителното
производство в размер на 1800 лв. С молбата е приложен договор за правна защита и
съдействие от 19.02.2020 г., в който е уговорено заплащането на адвокатско
възнаграждение в посочения размер за представителство в изпълнителното производство, платено в брой, като договорът служи
за разписка за получаването. С допълнителна молба с вх.№ 04664/28.01.2020 г.
взискателят е посочил изпълнителен способ– запор на банкови сметки на длъжника
в „Общинска банка“АД.
Поканата за доброволно изпълнение до
длъжника е изпратена на 24.06.2020 г. и е получена от него на 29.06.2020 г. С нея
са определени разноски в изпълнителното дело в размер 1800 лв. и 4600 лв. такси по Тарифа към ЗЧСИ. С молба от
13.07.2020 г. от длъжника е посочено, че дългът е платен и е направено възражение
за прекомерност на размера на адвокатското възнаграждение на взискателя. Възражението
срещу определените разноски с
поддържаните и в настоящото производство доводи е оставено без уважение с
обжалвания акт - с постановление за разноски от 05.08.2020 г. съдебният
изпълнител е приел за дължими разноски за адвокатско възнаграждение на
взискателя в намален размер – 1389, 50 лв., 4 502, 69 лв. /с ДДС/ такса по т.26 от ТТЗЧСИ по
изпълнителното дело, както и авансово внесени такси в размер на 88, 80 лв. Със
сметка № ********** от 05.08.2020 г. е определена такса по т.26 в размер на
4093, 18 лв., които са заплатени на същата дата. Със сметка № ********** от
05.08.2020 г. е определена такса по т.26 в размер на 392, 64 лв., които са
заплатени на същата дата. Така определените такси са изчислени върху различни
части от дълга.Заплатена е и сумата от 4 989,50 лв. разноски за адвокатско
възнаграждение и разноски по изпълнително дело на 23.07.2020 г. По делото е
видно, че длъжникът е платил задължението си на 01.07.2020 г., тоест в срока за
доброволно
изпълнение от длъжника.
При така установеното от фактическа страна, Софийският
градски съд намира, че постановлението на съдебния изпълнител, с което
възражението на длъжника по изпълнението против размера на адвокатското
възнаграждение е оставено без уважение е правилно и законосъобразно. Според чл.79,
ал.1 ГПК (редакция ДВ бр. 86/2017 г.), разноските
по изпълнението
са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато изпълнителното дело се прекрати съгласно чл. 433 ГПК (освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство), или когато изпълнителните действия бъдат изоставени от
взискателя или бъдат отменени от съда
или разноските направени от взискателя са за способи, които не са
приложени. Във всички останали случаи се дължат разноски по изпълнението.
Длъжникът не е платил сумата по изпълнителния лист преди образуване на изпълнителното дело, поради което същият дължи
таксите по ТТРЗЧСИ за извършените по делото изпълнителни
и други действия (чл.
78, ал. 1 ЗЧСИ). Ако дължимите авансови такси са внесени от взискателя,
съответната сума се събира от длъжника и се предава на взискателя, а ако
дължимата авансова такса не е внесена, тя се събира от длъжника и се задържа от
съдебния изпълнител (така т. 11 на
Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по
тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС).
Отговорността
за разноски е уредена в общата част на ГПК, като в чл. 79 ГПК е посочено от кого се понася тази отговорност в изпълнителното производство.
Правната възможност за намаляване на адвокатското възнаграждение е приложима не
само в исковото, а и в изпълнителното производство (в този смисъл Определение №
403 от 01.12.2008 г. по гр.д. № 1762/ 2008 г. на ВКС, V ГО). Компетентен да се
произнесе по искането е ЧСИ, като отказът му да стори това подлежи на обжалване
по реда на чл.
435, ал.2, предл. последно ГПК.
При произнасянето по искането за намаляване на разноските за възнаграждение за
адвокат, съдебният изпълнител следва да приложи разпоредбата на чл.78, ал. 5 ГПК. Съгласно същата при прекомерност на заплатеното от страната възнаграждение
за адвокат съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото,
може да бъде присъден по-нисък размер, но той не може да бъде по-малко от
минимално определения съобразно чл. 36 ЗАдв и Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения (Наредбата) определя
минималния размер на възнаграждението за съответния вид правна помощ.
Спорът в
настоящото производство е за това дали в конкретния случай се дължат разноски освен
по чл.10, т.1, така и по т.2 от Наредба №1/2004 г. при твърдения за липса
извършени други допълнителни действия от процесуалния представител на
взискателя, и второ - налице ли е
прекомерност и в тази връзка предпоставка за намаляване на адвокатското
възнаграждение по реда на чл.
78, ал.5 ГПК, съобразно действителната правна и фактическа сложност по
делото. С подаване на молбата за образуване на
изпълнителното дело на основание чл.18 от ЗЧСИ изпълнителните действия за
удовлетворяване вземането на взискателя са възложени на ЧСИ, а в последствие е
посочен и конкретен изпълнителен способ. Вземането е удовлетворено в срока за доброволно, но след
образуването на изпълнителното производство. Взискателят по
образуваното изпълнително делото е претендирал разноски за адвокатско възнаграждение
в уговорения размер за образуване и осъществяване на процесуално
представителство по изпълнително дело. Видно от договор за правна помощ и
съдействие същото е било уговорено и заплатено, доказателство за което е самия
договор, който има характер на разписка – т.2 от Тълкувателно решение
№6/06.11.2013 г. по тълк.дело № 6/2012 на ВКС, ОСГТК.
С оглед
на горното, съдът намира, че на взискателя се дължат разноски за адвокатско възнаграждение
по чл.10, т.1 и по т.2 (ДВ
бр.7/2019 г.) от
Наредба №/2004 г. за МРАВ. При съобразяване с минималните размери на
адвокатските възнаграждение за образуване на изпълнително дело – 200 лв. (т.1) и
за процесуално представителство, защита и съдействие
на страните по
изпълнително дело и
извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания
- 1/2 от съответните възнаграждения, посочени в чл. 7, ал. 2 , т.4 - или 1190, 25
лв. (т.2), то общият размер на минималното
възнаграждение е 1390 ,25 лв. и
определеното от ЧСИ е в съответен размер. Следователно същото не се явява
прекомерно съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото (арг. от чл.78, ал.5 ГПК вр. с чл.36 ЗАдв) и възражението
по чл.78, ал.5 ГПК е неоснователно.
С оглед на изложеното, жалбата против
действията на съдебния изпълнител за определяне на разноските по изпълнителното
дело, с които той е отказал да уважи възражението и на длъжника са възложени
разноски за адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на
взискателя по чл.10, т.1 и т.2 от Наредба №1/2004 г. се явява неоснователна.
В частта й относно определените разноски
за пропорционална такса по т.26 от
ТТРЗЧСИ жалбата е неоснователна, тъй като съгласно т.26,
б. "б" от Тарифата за таксите и разноските
към ЗЧСИ за изпълнение на парично
задължение се събира пропорционална такса върху събраната сума, която ако е от 50 000 до 100
000 лв. - 3220 лв. + 4 на сто за горницата над 50 000 лв., която правилно е
определена на 4502. 69 с ДДС. Според забележка т.4
към т.26
от ТТРЗЧСИ в размера на паричното вземане не се включват само авансовите
такси. В същия не следва да се включват и никакви такси и разноски по
самото изпълнителното дело. Заплатеното от
взискателя адвокатско възнаграждение за защитата в изпълнителното производство,
представлява направени от него разноски по изпълнението, които са за сметка на
длъжника съгласно чл. 79, ал. 1 от ГПК, поради което те се събират наред и
заедно със сумите по изпълнителния лист чрез съответното изпълнително действие.
Поради това, направените от взискателя разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение в изпълнителното производство, се включват, както в понятието
„материален интерес” по смисъла на чл. 83, ал. 1 от ЗЧСИ, така и в понятието
„събрана сума” по смисъла на т. 26 от ТТРЗЧСИ (която е събрана чрез
извършването на съответното изпълнително действие – чл. 78, ал. 1, т. 1 от ЗЧСИ). С оглед това, тези разноски за адвокатско възнаграждение следва да се
включват в базата при изчисляването на пропорционалната такса по т. 26 от
ТТРЗЧСИ (за разлика от авансово заплатените от взискателя такси по
изпълнението, които не се включват в тази база, тъй като обратното на практика
би означавало начисляването на такси върху такси, което е недопустимо). В този
смисъл е съдебната практика на съдилищата в т.ч. и Решение № 278 от
25.06.2012 г. на ВКС, Четвърто гражданско отделение, постановено по гр. дело № 414 по описа за
2012 г., което съдът – в настоящия съдебен състав, възприема за правилно. В тази връзка,
съобразно т.26
б.“д“от ТТР към ЗЧСИ, пропорционалната такса, която се дължи при събиране
на вземането, предмет на изпълнителното производство и при съобразяване на действителния
размер на вземането по изпълнителния лист (61 916, 56 лв.) и на разноските
за адвокатското възнаграждение (200 лв. плюс 1193, 70 лв.) възлиза на
4502, 70 лв., колкото е и определения
такъв с обжалваното постановление. Дължими са и останалите такси – по т. 1
(за образуване) и т.
2 (връчване на ПДИ), справки, за налагане на запор и разходи които възлизат
на сумата 88, 80 лв. с ДДС.
С оглед на горното, жалбата е изцяло неоснователна и следва да се остави без уважение. С жалбата е направено искане за присъждане на разноски от ответника, което следва да бъде оставено без уважение от съда. на взискателя и акт за определяне на разноски за такси по т.26 от Тарифа за ТРЗЧСИ Съдът счита, че в настоящето производство по обжалване на акт на съдебния изпълнител относно определяне на разноски в изпълнителното производство, на страните не се дължат разноски. Производството пред съда по жалба по чл.435 от ГПК има за цел да осигури законосъобразното развитие на изпълнителния процес, в това число действията на съдебния изпълнител при определяне на разноски. С оглед характера на акта, който се обжалва и доколкото неговото постановяване не е в причинна връзка с някакво поведение на страните в изпълнителния процес, което да е незаконосъобразно, то не е налице основание на насрещната страна да се възлагат направените разноски в настоящото производство. Касае се за производство, чиито предмет е единствено спорът за разноски в изпълнителното производство и страните по него не си дължат разноски - не е допустимо в това производство кумулирането на нови задължения за разноски.
Водим от горното, Софийският градски съд,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата
на СБАЛАГ „М.д.“ ЕАД против акт на съдебния изпълнител по изп. дело № 20209230400061 по
описа на ЧСИ Г.Н.с peг. №923 с район на действие СГС за определяне разноските за адвокатско възнаграждение в
частта над 200 лв. (по чл.10, т.1 от Наредба №1/2009 г.) и размера на таксата
по т.26 б.“д“ от ТТРЗЧСИ и такси в изпълнителното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
1.
2.