Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                                    гр.София, 7.07.2017год.

 

 

                                 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,Търговско отделение,VІ-7с-в в открито заседание на четиринадесети март 2017год., в състав:

 

                                     СЪДИЯ : Валентин Бойкинов

 

при секретаря П.Славова, като разгледа докладваното от съдията търг.дело № 3695 по описа за 2016год, за да се произнесе взе предвид следното :

 

 

 

            Производството е по реда на чл. 66, ал.6 от Закона за банковата несъстоятелност.        

            Образувано е по възражение на „К.И П.“ Адвокатско дружество – в качеството си на титуляр на собствени разплащателни сметки, както и на пълномощник и довереник на клиенти, притежаващи средства по клиентски сметки на адвокатското дружество срещу Решение № ЗБН 66-478/20.01.2016год. на синдиците на „К.т.б.“АД/н/. Иска се да бъде постановено решение, с което да се постанови допълване на списъка на приетите вземания срещу „К.т.б.“АД/н/ като бъдат включени като кредитори относно средствата по клиентските сметки на „К.И П.“ както адвокатското дружество, така и изброените в Приложение № 47 от възражението 47 клиента на дружеството, както и съобразно посочените при предявяването на вземането размери.

Ответникът- Синдиците на „К.т.б.“АД/н/   оспорва предявеното възражение като неоснователно поради съображения, изложени в представени по делото писмено становище и писмена защита.

Съдът като прецени доводите на страните,събраните по делото доказателства , приема  следното от фактическа и правна страна :

По допустимостта на възражението в частта отнасяща се до включването на клиентите на адвокатското дружество в списъка на кредиторите :

Възражението е допустимо тъй като ищецът обоснована правния се интерес с твърдението на сключен договор за клиентска сметка, съгласно който банката се е съгласила да се съхраняват средства на клиенти на дружеството. Отношенията между адвоката и адвокатското дружество по отношение на клиентската сметка представляват договор за поръчка, по силата на който адвокатът е довереник, а клиентът е доверител. По правило при изпълнение на договора и извършване на възложените действия довереникът действа от името на доверителя и породените от неговите действия правни последици – права и задължения, възникват направо в правната сфера на доверителя. В отношенията между банката и адвокатското дружество последното действа от свое име, но за сметка на клиента, когато извършва операции по сметката, т.е. в отношенията с банката адвокатското дружество действа като косвен представител. Съгласно чл.292 от ЗЗД, ако довереникът действа от свое име, правата и задълженията от сделки с трети лица възникват за него. Но тези права, в отношенията между довереника и доверителя, както и по отношение на трети недобросъвестни лица, се смятат за права на доверителя. Именно по силата на чл. 39 от Закона за адвокатурата във вр. с чл.292, ал.2 от ЗЗД адвокатското дружество разполага с правомощието да търси защита от свое име, но за сметка на своите клиенти.

Разгледано по същество възражението е неоснователно.

Клиентската сметка на адвоката е сметка с особен режим, притежаваща белезите на влог в полза на трето лице, доколкото по силата на чл.39 от Закона за адвокатурата средствата принадлежат на клиента, а не на адвоката.  

От друга страна, договорът за банков влог, по своята правна същност, е двустранен, формален и възмезден договор, по силата на който банката дължи парична сума на влогодателя в същата валута и размер, каквито са били вложени от него, както и уговорената възнаградителна лихва. При паричен влог банката винаги издава документ, удостоверяващ вида на банковата сметка, и плащанията по същата. Както е възприето в практиката на ВКС, решение № 8 от 25.02.1998 г. на ВКС, по гр. д. № 432/1997 г. , V г.о., банката само обслужва разплащанията между стопанските субекти, а правоотношенията между банката и клиета се пораждат от сключения между тях договор.

Следователно за уважаване на твърденията на ищцовата страна, че е възникнало договорно правоотношение между нея и банката, въз основа на твърдяните договори за откриване клиентски сметки е необходимо да бъде представен договор, или документи, удостоверяващи наличието на подобно правоотношение, каквито не са представени по делото, от където да се направи извод, че такива договорни отношения в действителност са съществували. Представените по делото два Договора за откриване на клиентска сметка на адвокатско дружество от 09.06.2014год. / на л.109 и л. 112/ не са подписани от банката и титуляра. Същевременно от заключението на приетата и неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира изцяло като обективно и професионално изготвено, се установява, че при проверката на вещото лице в „К.т.б.“ по движението на сметките с титуляр „К.И П.“ Адвокатско дружество, индивидуализирани в банката като „Привлечени средства с друго специално предназначение“ открити на 09.06.2014год., захранени с преводи от сметки на дружеството в други банки, за периода от 20.06.2014год. до 31.10.2016год. е било констатирано, че в банката не се води индивидуализация на разпределението на паричните средства между доверителите на адвокатското дружество.

Съставеният от вещото лице табличен списък на лицата, притежаващи клиентски сметки в  „К.И П.“ Адвокатско дружество по см. на чл.39 от ЗА е съставен по данни на ищеца, поради което и съдът не кредитира заключението на вещото лице в тази му част.

Ето защо съдът следва да остави възражението като неоснователно в тази му неангажирането на договорни отношения между страните, учредени по силата на чл.39 от ЗА, поради което е и безпредметно да обсъжда останалите аргументи на ищеца, тъй като поради недоказаността на правопораждащия факт от който произтичат на правата на клиентите на адвокатското дружество, те нямат никакво отношение към крайния изход на спора.

Относно следващия спорен въпрос- каква лихва следва да се приложи по отношение на клиентските сметки на адвокатското дружество, възражението е също неоснователно.

Установява се от заключението на вещото лице, че за претендирания период са били начислявани договорни лихви в изпълнение на Решение №82/30.06.2014год. на Управителния съвет на БНБ, взето на осн. чл.115,ал.1 и ал.2 , т.2 и 3 и чл.116, ал.2, т.1 във вр. с чл.103, ал.2, т.24 от Закона за кредитните институции/ в редакция към ДВ, бр. 53 от 27.06.2014год. и чл.16, т.16 от Закона за БНБ, като считано от 01.07.2014год. лихвените депозити на КТБ са намалени до средния им пазарен размер за банковата система по видове, матуритет/срок/ и валути, изчислен съгласно лихвената статистика на БНБ за размера на лихвените проценти по депозити към м. май 2014год. Новите лихвени проценти следва да се прилагат и за всички действащи договори за депозит, вкл. и за договора на възразилия кредитор. Това решение има принудителен административен характер и произтича от норма от публичен порядък-  чл.103, ал.2, т.24 от Закона за кредитните институции, която изрично предвижда, че в банка поставена под специален надзор/каквато към този момент  вече е била и КТБ/ се дерогира волята на страните по облигационното правоотношение и то се замества с размера на лихвения процент определен от БНБ като държавен орган осъществяващ определени регулаторни и контролни функции по отношение на поставената под особен надзор банкова институция. Изменените по този начин лихвени проценти по сметки и влогове се прилагат до откриване на производство по несъстоятелност считано от 22.04.2015год. с Решение от 22.04.2015год. на СГС, ТО,4-в по т.д.№ 7549/2014год., като след тази дата на осн. чл.23, ал.1 от Закона за банковата несъстоятелност вземанията на всички вложители стават изискуеми екс леге и считано от тази дата се преустановява начисляването на договорна лихва. От своя страна, наличието на специални разпоредби на чл.23, ал.1 от ЗБН, която нормативно определя изискуемостта на вземанията на вложителите, както и горецитираните специални разпоредби от Закона за кредитните институции, уреждащи начисляването на договорни лихви, изключва прилагането на общите разпоредби на ЗЗД и ТЗ за начисляването на мораторна лихва и поставянето в забава. Законната лихва върху вземанията на кредитора е дължима след откриване на производството по несъстоятелност до окончателното погасяване на задължението с ред по чл.94, ал.1, т.9 от ЗБН и е в определяем размер. Именно по този ред е било прието вземането за законна лихва под № 7561 в списъка на приетите от синдика вземания.

Поради така изложените съображения възражението следва да бъде отхвърлено като неоснователно.

 На осн. чл.78, ал.3 във вр. с ал.8  от ГПК и с оглед на направеното искане  ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника направените от него съдебно-деловодни разноски в размер на сумата от 450 лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.

 

 

 

                        Воден от гореизложеното Софийски градски съд

 

                 Р  Е  Ш  И  :

 

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражение на „К.И П.“ Адвокатско дружество – в качеството си на титуляр на собствени разплащателни сметки, както и на пълномощник и довереник на клиенти, притежаващи средства по клиентски сметки на адвокатското дружество срещу Решение № ЗБН 66-478/20.01.2016год. на синдиците на „К.т.б.“АД/н/, като неоснователно.

ОСЪЖДА „К.И П.“ Адвокатско дружество, рег. по фд.№ ********. на СГС, със седалище и адрес на управление *** да заплати на „К.т.б.“АД/н/, ЕИК ********чрез синдиците й А.Д.и К.М., с адрес гр.София, ул.“********на осн. 78, ал.3 във вр. с ал.8  от ГПК   съдебно-деловодни разноски в размер на сумата от 450 лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.

 Решението  подлежи на въззивно обжалване  пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

СЪДИЯ :

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражение на „К.И П.“ Адвокатско дружество – в качеството си на титуляр на собствени разплащателни сметки, както и на пълномощник и довереник на клиенти, притежаващи средства по клиентски сметки на адвокатското дружество срещу Решение № ЗБН 66-478/20.01.2016год. на синдиците на „К.т.б.“АД/н/, като неоснователно.ОСЪЖДА „К.И П.“ Адвокатско дружество, рег. по фд.№ ********. на СГС, със седалище и адрес на управление *** да заплати на „К.т.б.“АД/н/, ЕИК ********чрез синдиците й А.Д.и К.М., с адрес гр.София, ул.“********на осн. 78, ал.3 във вр. с ал.8  от ГПК   съдебно-деловодни разноски в размер на сумата от 450 лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. Чл.694 от Търговския закон, че  за ищеца „Фот“ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** купел, бу.“Овча купел“№13, със съдебен адрес ***, чрез адв. Камен Чолов съществува вземане срещу ответника „Оувърсийз проджект кампъни“ЕООД-в несъстоятелност, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** в размер на сумата от 443 892,80 евро, дължима съгласно Договор за цесия от 11.09.2013год. с левова равностойност по фиксинга на БНБ към датата на откриване на производството по несъстоятелност в размер на 868 178,85 лева, както и сумата 157 509 евро, с левова равностойност към датата на откриване на производството по несъстоятелност в размер на 308 060,83 лева, представляваща законната лихва за забава върху главницата, считано от деня след забавата- 01.02.2012год. до датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност- 02.06.2015год., по търг.дело № 934/2010год. на СГС, ТО, 11с-в, което вземане е обезпечена с Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижими имоти №2, том І, рег.№ 599, дело №2/2010год. по описа на Георги Тихолов, помощник-нотариус по заместване на Валери Манчев- нотариус, с район на действие СРС с рег.№ 053 на НК.