Решение по дело №245/2024 на Административен съд - Разград

Производството е по реда на чл.20, ал.3 във вр. с ал.1 от Правилника за прилагане на Закона за социалните услуги (ППЗСУ) във вр. с чл.78, ал.5, т.2 от ЗСУ във вр. с чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по е жалба на Дирекция „Социално подпомагане“ гр.Разград, срещу Становище /отказ/ за настаняване на лицето Д. Д. К. в Дом за пълнолетни лица със сетивни нарушения /ДПЛСН/ - гр. Вълчедръм от 23.02.2023 год. , издаден от управителя на ДПЛСН- гр. Вълчедръм. Делото се разглежда от АС – Разград след като с Решение № 7994 от 27.06.2024 год. по адм.д. № 9877/2023 год. ВАС – Шесто отделение е обезсилил Решение № 515 от 15.08.2023 год. на АС Монтана, с което е отхвърлена жалбата на Д „СП” – Разград, срещу Становище /отказ/ за настаняване на лицето Д. Д. К. в ДПЛСН- гр. Вълчедръм от 23.02.2023 год. , издаден от управителя на ДПЛСН- гр. Вълчедръм и след като с Определение № 11544 от 30.10.2024 год. по адм.д. № 8747/2024 год. ВАС-Шесто отделение е изпратил делото за разглеждане на АС – Разград по повдигнат от него спор за подсъдност.

В жалбата се твърди, че оспореният административен акт е издаден в нарушение за изискването за форма, тъй като са нарушени разпоредбите на чл. 59, ал. 2, т. 4 и т. 7 от АПК – не са посочени правните основания за издаване на акта и пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва; в противоречие с материалния закон- нормативните актове не допускат възможност за отказ за прием при насочване на лице потребител при наличие на свободно място в съответната социална услуга. Твърди се също че е допуснато нарушение на процедурата, тъй като на Д „СП” – Разград не е изпратена индивидуална оценка на потребностите, съгласно разпоредбата на чл. 20, ал. 1 от ППЗСУ.

Ответникът по оспорването – управителя на Дом за пълнолетни лица със сетивни нарушения - гр. Вълчедръм не заявява становище по жалбата.

Заинтересованото лице Д. Д. К. не заявява становище по жалбата.

Съдът, като обсъди становищата на страните, доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Административното производство по издаване на оспорения административен акт е започнало със заявление вх. № СУ/Д-РР /13 от 15.02.2023 год., /л. 12 от адм.д. № 253/2023 г. на АС-Монтана/, подадено от заинтересованото лице Д. Д. К. до Директора на Дирекция „Социално подпомагане „ гр. Разград, в което е заявил желание да ползва социална услуга, финансирана от държавния бюджет от вида резидентна грижа за пълнолетни лица със сетивни увреждания в цялата страна.

Въз основа на така подаденото заявление Дирекция „Социално подпомагане" - гр. Разград предприема действия за насочване на лицето за ползване на подходящи специализирани социални услуги, съобразно неговите потребности и здравословно състояние при условията на чл. 9 от ППЗСУ за подпомагане на лице в кризисна ситуация.

Въз основа на събраната информация за лицето и с неговото лично участие социален работник в ДСП - Разград е изготвил предварителна оценка на потребностите му от социални услуги /л. 8 - л.11 от адм.д. № 253/2023 г. на АС-Монтана/. Същата е изготвена по постоянен адрес на лицето, тъй като е лице в криза и се намира на територията на Д „СП”-Разград

В Предварителна оценка на потребностите от социални услуги по чл. 7, ал. 1 от ППЗСУ е посочено, че Д. К. е пълнолетно лице и съгласно ЕР на ТЕЛК № 1778/ 111 от 22.07.2020 г., издадено от УМБАЛ - „КАНЕВ" АД със срок до 01.07.2023 г. е със 100% трайно намалена работоспособност с чужда помощ. Водеща диагноза: НЗЗ Отлепване и разкъсване на ретината. Общо заболяване: Аблацио ретине окули утр. Глаукома секундария окули утр. както и с дисоциално разстройство на личността. Лицето не притежава недвижими имоти. Доходите на лицето са от пенсия за инвалидност поради общо заболяване и месечна финансова подкрепа по чл. 70 от Закона за хората с увреждания. Д „СП” – Разград осъществява социална подкрепа на лицето от около 10 години към датата на изготвяне на оценката под различни форми. К. многократно е настаняван в различни социални услуги, ползването на които е прекратявал по собствено желание. Лицето не поддържа връзки с близките си и няма лица, които да са задължени по закон да се грижат за него. Установено е, че К. не успява да се адаптира и приспособи в социалните услуги за лица с физически увреждания и психични разстройства, т.к. те не съответстват на неговите потребности и водещата диагноза в ЕР на ТЕЛК - „Отлепване и разкъсване на ретината". Въз основа на установените при оценката данни е направен изводът, че са налице обстоятелства от здравен, семеен, социален характер, които налагат предприемане на спешни мерки и търсене на възможност за приоритетно настаняване на лицето в социална услуга за резидентна грижа за пълнолетни лица и с оглед желанието на лицето и установените обстоятелства се предлага ползване на резидентна грижа за пълнолетни лица със сетивни нарушения. К. е изразил съгласие да полза предложената социална услуга при следната поредност на желанията: 1. ДПЛСН - гр. Вълчедръм, обл. Монтана; 2. ДПЛСН - гр. Пирдоп, София - област; 3. ДПЛСН – София и 4. ДПЛСН – Хасково, местност „Кенана“. Препис от предварителната оценка на потребностите е връчена на К. на 15.02.2023 год.

Съгласно чл. 8, ал. 1 от ППЗСУ предварителната оценка по чл. 7, ал. 1 е писмен документ, удостоверяващ извършеното насочване от дирекция "Социално подпомагане".

По делото няма данни кога и как предварителната оценка на Д „СП” – Разград от 15.02.2023 год. е постъпила при управителя на ДПЛСН- гр. Вълчедръм, но въз основа на тази предварителна оценка същият на 23.02.2023 год. е издал Становище /л.6 от адм.д. № 253/2023 г. на АС-Монтана/, с което е отказал да настани Д. Д. К. в дома. Именно това становище е предмет на настоящия правен спор. В него изрично е посочено, че същото се издава въз основа на изпратена предварителна оценка на потребностите от социални услуги, изготвена от Д „СП” – Разград по повод заявление с вх. № СУ/Д-РР /13 от15.02.2023 год., подадено от Д. Д. К..

Като фактическо основание за издаване на оспорения административен акт е посочено, че в предварителната оценка К. е описан като волево-неустойчив, импулсивен, с прояви на конфликтност и агресия. Поставените диагнози, като: „Несоциапизирано разстройство в поведението“,"Дисоциално разстройство на личността" и „Емоционално нестабилна личност" крият сериозен проблем с психичното състояние на г-н Д. К..

Въз основа на изложените факти в предварителните оценки на потребностите на К. от Дирекция „Социално подпомагане” – Разград, изготвени за периода 2021 г,- 2023 г и предвид здравословното физическо и психично състояние, младата възраст от 33 години на Д. Д. К. , с оглед да запази спокойствието и сигурността на потребителите на услугите в ДПЛСН- гр. Вълчедръм, които са стари хора над 75 годишна възраст, както и липсата на други социални услуги на територията на община Вълчедръм, които могат да са в помощ на дома като институция и на К. при предоставяне на дългосрочна грижа, административния орган е постановил отказа. В оспорения административен акт не са посочени правните основания за постановяването му.

Административният акт е връчен на оспорващия на 10.03.2023 год., а жалбата срещу него е подадена на 17.03.2023 год., по пощата, съгласно пощенско клеймо върху плика /л.19 от от адм.д. № 253/2023 г. на АС-Монтана/.

При така установената фактическа обстановка и след извършената проверка по реда на чл. 168 от АПК, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата, като подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и в предвидения от закона срок, е процесуално допустима.

Оспореното становище е издадено от компетентен орган – управителя на Дома за пълнолетни лица със сетивни нарушения - гр. Вълчедръм, доставчик на социална услуга, финансирана от държавния бюджет, съгласно разпоредбата на чл. 20, ал. 1 от ППЗСУ.

Същото е постановено в предвидената от закона писмена форма. В него относно мотивите за издаването му административният орган се позовава на Предварителни оценки на потребностите от социални услуги, извършени от Д „СП” – Разград по повод заявление с вх. № СУ/Д-РР /13 от 15.02.2023 год. и заявление с вх. № СУ/Д-РР /153 от 09.06.2021 год. Съдът намира обаче, че при издаване на оспорения административен акт е нарушено изискването за форма, тъй като не е посочено каквото и да е правно основание за издаване на акта.

За да бъде един индивидуален административен акт законосъобразен едно от основните изисквания е да има правно и фактическо основание за неговото издаване. Правното основание показва целта, с която органът е упражнил властта си, защото иска да постигне именно посочените в правната норма правни последици, а фактическото, че са налице предпоставките за упражняване на тази власт. Правното основание на един акт не може да се предполага, а трябва да е посочено точно и ясно. Още повече, че хипотезите за отказ за предоставяне на услуга от доставчик на социална услуга, която се финансира от държавния бюджет, какъвто е ДПЛСН - гр. Вълчедръм, са различни с оглед разпоредбата на чл. 78, ал. 5 т. 1 и т. 2 от ЗСУ

Мотивите на административния акт представляват единство от фактическите и правните основания за неговото издаване, като целта на императивното изискване по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК за мотивиране на акта от фактическа и от правна страна, е адресатът на акта да може да разбере волята на органа и да защити правата и интересите си, ако счита, че същите са нарушени. Наред с това липсата на правно основание осуетява възможността съдът да провери законосъобразността на акта от гледна точка на съответствието му с материалния закон. Също така то възпрепятства и правото както на оспорващия, така и на заинтересованото лице да организира и проведе адекватна защита на правата и интересите си, което от своя страна е съществено процесуално нарушение.

Съдът намира също така, че при издаване на акта е допуснато и друго съществено процесуално нарушение.

Според разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ЗСУ доставчик на социална услуга, която се финансира от държавния бюджет, може да откаже предоставянето на услуга само когато: т. 1. не предоставя исканите от лицето социални услуги; и т. 2. след извършване на индивидуалната оценка на потребностите се установи, че чрез социалните услуги, които предлага, не могат да се удовлетворят потребностите на лицето.

В случая безспорно не сме изправени пред първата хипотеза, тъй като в оспореното решение няма изложени такива фактически твърдения, а и ответникът не твърди такива обстоятелства.

При втората хипотеза – по чл. 78, ал. 5, т. 2 от ЗСУ, законодателят е предвидил извършване на индивидуална оценка на потребностите за лицето и едва, ако тази индивидуална оценка установява, че предлаганите от доставчика социални услуги не могат да удовлетворят потребностите на лицето, то тогава се издава отказ за настаняване.

Изискването за индивидуална оценка на потребностите на лицето в тази хипотеза е в съответствие с един от основните принципи на организация и предоставяне на социалните услуги, а именно принципът на индивидуализиране на подкрепата, закрепен в чл. 2 т. 3 от ЗСУ. Този принцип е доразвит в разпоредбите на чл. 3, ал. 2 от ЗСУ, според който социалните услуги се основават на социална работа, индивидуален подход и индивидуална оценка на потребностите, като законодателят изрично в чл. 6 от ЗСУ е дал определение на индивидуалната оценка на потребностите и е посочил нейните елементи.

В случая оспореният отказ не е предхождан и не е издаден въз основа на извършена индивидуална оценка на потребностите, а и такова твърдение от ответника липсва. В оспорения отказ изрично е посочено, че той е издаден само въз основа на Предварителните оценки на потребностите от социални услуги, извършени от Д „СП” – Разград по повод заявление с вх. № СУ/Д-РР /13 от 15.02.2023 год. и заявление с вх. № СУ/Д-РР /153 от 09.06.2021 год.

В съдебно заседание от 27.04.2023 год. пред АС – Монтана ответникът е представил индивидуална оценка на потребностите за Д. К. /л. 99-103 от адм.д. № 253/2023 год., приобщено към настоящото дело/, но същата е от 06.01.2022 год. и е изготвена в хода на друго административно производство, започнало със заявление с вх. № СУ/Д-РР /153 от 09.06.2021 год. и завършило с издаване на Становище от 07.01.2022 год. на управителя на ДПЛСН- гр. Вълчедръм /л.97-98 от адм.д. № 253/2023 г. на АС Монтана/ , с което тогава е отказал да настани в дома лицето Д. К.. Съдът намира, че тази индивидуална оценка не може да е основание за издаване на оспорения в настоящото производство отказ, тъй като на първо място тя не е посочена като основание за издаването му, а на следващо място тя не отразява състоянието и индивидуалните потребности на К. към момента на издаване на оспорения в настоящото производство отказ. Ненапразно законодателят в разпоредбата на чл. 78, ал. 5, т. 2 от ЗСУ е предвидил че отказът в тази хипотеза се постановява след извършване на индивидуална оценка, т.е. отказът се постановява въз основа на индивидуалната оценка към момента на постановяването му, тъй като само в този случай той отразява обективно състояние на лицето и неговите индивидуални потребности, към момента на издаване на административния акт, с който се отказва настаняване.

Ето защо съдът намира, че оспореният в настоящото производство индивидуален административен акт е издаден при допуснати съществени процесуални нарушения.

Непосочването на срока и органа, пред който може да се обжалва административния акт не е съществено процесуално нарушение. То е от значение само за преценката, доколко евентуалната жалба срещу него е в срок с оглед разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от АПК.

По отношение на материалната законосъобразност на оспорения акт съдът намира следното:

Както беше посочено по-горе липсата на посочено правно основание за постановяване на оспорения административен акт препятства съда да прецени въз основа на коя материално правна норма ответникът е отказал да настани К. в ДПЛСН - гр. Вълчедръм. Независимо от това съдът намира така постановения отказ за постановен в несъответствие с материалния закон.

Доставчиците на социални услуги, които се финансират от държавния бюджет, какъвто е процесния случай, може да откаже предоставянето на услугата само в две хипотези – първата, когато доставчикът на социална услуга не предостави исканите от лицето социални услуги и втората, когато чрез предлаганите социални услуги не могат да се удовлетворят потребностите на лицето, установени от индивидуалната оценка на потребностите – виж чл. 78, ал. 5, т. 1 и т. 2 от ЗСУ.

Изложените в оспорения административен акт фактически основания не могат да бъдат подведени под нито една от тези две хипотези. От приложената по делото информация за предоставяната социална услуга /л. 35/ е видно, че домът за пълнолетни лица със сетивни нарушения е специализирана услуга за лица със сетивни нарушения, установени с експертно решение на ТЕЛК / НЕЛК и е предназначена за лица над 18 години, със сетивни нарушения. Д. К. е именно такова лице. В същност основния мотив за постановяване на отказа е да се запази спокойствието и сигурността на настанените в дома потребители, които били стари хора над 75 годишна възраст с оглед данните за физическото и психичното състояние на К. и неговата младост, но този мотив не може да бъде подведени под втората хипотеза. Липсва индивидуална оценка на потребностите, които да обосновава извода, че предлаганите от ДПЛСН - гр. Вълчедръм услуги не удовлетворяват потребностите на лицето. Що се отнася до опасенията на ответника от поведението на К. с оглед данните за психичното му състояние следва да се има предвид, че в чл. 27, ал. 2, т. 5, т. 7 т. 8 от Правилника за вътрешния ред на ДПЛСН- гр. Вълчедръм са предвидени хипотези за изписване на потребител на услугата при промяна на психичното състояние на потребителя, несъответстващо на профила на дома, при системно неспазване на правилника за вътрешния ред и при установена употреба на наркотици и алкохол.

Предвид изложеното съдът намира, че оспореното Становище /отказ/ за настаняване на лицето Д. Д. К. в Дом за пълнолетни лица със сетивни нарушения /ДПЛСН/ - гр. Вълчедръм от 23.02.2023 год. , издаден от управителя на дома е незаконосъобразен административен акт, който следва да се отмени, а административната преписка да се изпрати на административния орган за ново произнасяне по същество при съобразяване указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.

Мотивиран така, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Становище от 23.02.2023 год., на управителя на в Дом за пълнолетни лица със сетивни нарушения - гр. Вълчедръм, с което е отказано настаняване на лицето Д. Д. К..

ВРЪЩА административната преписка на управителя на Дом за пълнолетни лица със сетивни нарушения - гр. Вълчедръм за ново произнасяне съобразно указанията по прилагане на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14 дневен срок от съобщаването му на страните, чрез Административен съд - Разград