Р Е Ш Е Н И Е № 139
Гр.Елхово, 01.11.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЕЛХОВСКИЯТ районен съд, ІІІ-ти
граждански състав, в публично заседание на двадесет
и седми октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател: МАРТИНА КИРОВА
при секретаря Н. З. като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 749 по
описа на съда за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано въз
основа на предявен иск по чл.79 ал.1 вр.с чл.200 ал.1 от ЗЗД.
Ищцата
– Й. Й. ***, чрез пълномощника си по делото -
адв.Б.К. ***, в исковата си молба против ответника – „ЗОМАШ“ООД,
с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление – гр.Елхово,
ул.”Яница” №1, представлявано от Г. И. И. в качеството му на Управител, твърди, че с
Нотар.акт за покупко-продажба на земеделски недвижими имоти №7, т.Х, рег.
№6694, дело № 1091/ 2013г. по описа на Нотариус К.К. с рег.№451 на НК, както
тя, така и посочени поименно други наследници на наследодателя С. Г. С., а
именно - Г. Й. Г., С. Й. А., С. Й. С., Д. Й. Г. и Д. Х. Д., са продали на
ответното Дружество общо 3/32 ид.части от придобитите по наследство земеделски
недв.имоти, находящи се в землището на с.Трънково, общ.Елхово, обл.Ямбол, за
сумата от 2 980.00 лева. Сочи се, че ищцата Й., Г. Й. Г., С. Й. А., С. Й.
С. и Д. Й. Г. са наследници от едно коляно и с оглед на това е следвало да
получат част от продажната цена съобразно квотите им в съсобствеността, а
именно - сумата от 1 986.66 лева, а наследницата Д. Х. Д., която е от
друго коляно с оглед на притежаваната от нея ид.ч. е следвало да получи сумата
от 993.33 лева. Излага се в иск.молба, че поради обстоятелството, че
купувачът-ответник е Юридическо лице същият е следвало да извърши плащанията по
банков път, поради което сумата, съставляваща продажната цена не е била
изплатена пред Нотариуса при изповядване на сделката, а в офиса на ответното
Дружество като с касов ордер е била получена сумата от 993.00 лева, а остатъка
ведно с разноските е било заявено, че ще бъдат изплатени допълнително на
продавачите. Ищцата твърди, че впоследствие многократно е посещавала офиса на
ответното Дружество, за да говори с негов представител относно изплащането на
остатъка от продажната цена по сделката, но й е било отказвано, което я е
принудило да подаде множество жалби до прокуратурата и различни други
институции. Към настоящия момент ищцата твърди,
че остатъкът от продажната цена по сделката не е изплатен.
Предвид на тези си съображения ищцата с
първоначалната си иск.молба е направила искане съдът да постанови решение, с което
да осъди ответното Дружество да й заплати сумата от 993.66 лева, представляваща
неизплатената част от продажната цена по сключения между страните Договор за
покупко-продажба, обективиран в цитирания по-горе Нотариален акт за
покупко-продажба на земеделски недв.имоти. С исковата молба съобразно
процесуалните правила са приложени писмени доказателства и са направени
доказателствени искания.
В изпълнение на дадени от съда с Определение
№314/25.02.2019г. указания по редовността на иск.молба с оглед изразеното от
ответното Дружество становище с писмения му отговор, с допълнителни молби от
14.03.2019г. и от 12.04.2019г., ищцата е заявила поддържане на заявената си
искова претенция за сумата от 397.33 лева, като за разликата до първоначално
предявения размер от 993.66 лв. е направила отказ от иска си, поради което с
последващо Определение №823/17.05.2019г. в
тази част е прекратено производството
по настоящото гр.д. № 749/2018г. по описа на РС-Елхово.
В съдебно заседание ищцата, редовно призована не се явява и не изпраща представител. С представена
по реда на чл.149 ал.3 от ГПК писмена
защита, процесуалният представител на ищцата - адв.К., заявява поддържане на иск.молба и уточненията към нея. Оспорват
се твърденията на ангажирания от ответната страна като свидетел Нотариус К. К.,
като се изтъква, че липсват каквито и да е други доказателства в подкрепа на заявеното
от него, че при изповядване на процесната сделка е дал разяснения на ищцата
относно притежаваните от нея ид.части. В тази насока се акцентира и на това, че
самият Нотариус в показанията си сочи,
че около седмица след сделката ищцата е посетила кантората му с искане
ответника да й заплати остатъка от сумата, което оборва заявеното от св.К. за
извършено предварително разясняване на параметрите на сделката. Изхождайки от
това и въз основа на ангажираните към иск.молба писмени доказателства, ищцовата страна прави
искане предявеният иск да бъде уважен в претендирания размер като основателен и доказан.
Ответникът – „ЗОМАШ“ООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление – гр.Елхово, ул.”Яница” №1, представлявано от Г. И. И. в
качеството му на Управител, чрез пълномощника си по делото – адв.Г.Н.Г. ***, е
депозирал своевременно в законоустановения 1-месечен срок, писмен отговор по
предявения против него иск, с който оспорва на първо място редовността на
иск.молба, по които оспорвания съдът в настоящия си състав е постановил
Определение №314/25.02.2019г., с което е дал указания за отстраняване на
констатирани нередовности по иск.молба по реда на чл.129 ал.2 от ГПК. С
писменият отговор е изразено и становище по основателността на исковата
претенция на ищцата, като са възведени доводи за неоснователността й. Заявява
се, че ответното дружество не дължи на ищцата и на останалите наследници
парични суми от сключения между тях посочен в обстоятелствената част на
иск.молба процесен договор за покупко-продажба на земеделски недвижими имоти, обективиран
в Нот.акт №7,том Х, рег.№6694, дело №1091/10.10.2013 год. по описа на Нотариус К.К.
с рег.№451 на НК. В тази насока се изтъква, че предварителната договорка за
продажната цена на процесните 3/32 ид.ч. от недвижимите имоти – предмет на
договора, е в размер на 2 980.00 лева и същата е посочена и в представения по
делото нотариален акт. В отговора се твърди, че при сключване на сделката
Нотариус К.К. е разяснил на продавачите какво продават, какви идеални части
притежава всеки един от наследниците, определил е по коляно паричната сума, която
следва да се получи, тъй като наследодателят на продавачите е починал на
03.10.1922 год. и се прилага Закона за наследството /отм./, действащ към датата
на смъртта му, а съгласно разпоредбата на чл.21 ал.3 от този закон, при
наследяване на земеделски земи низходящите от мъжки пол наследяват два пъти
по-голяма част от низходящите от женски пол. Поради това и продажната цена е
разпределена на продавачите на този принцип, като ищцата и посочените от нея в
обстоятелствената част на иск.молба лица, се явяват наследници на низходящи от
женски пол. В писмения си отговор ответникът твърди, че е заплатил изцяло
дължимата по договора продажна цена, за което има издадени надлежни писмени
документи, удостоверяващи плащането в размер на 2980.00 лева, копия от които са
приложени към отговора, като се сочи, че с касов ордер №778/10.10.2013 год.
именно ищцата се е подписала, че е получила парична сума в размер на 993.00
лева във връзка с продажбата на идеална част от земеделската земя, находяща се
в с.Трънково. В същото време се изтъква, че в нот.акт за покупко-продажба
продавачите по сделката са заявили, че са получили паричната сума от 2980.00
напълно и в брой и нямат претенции към купувача. Предвид на тези си съображения
ответното Дружество прави искане за постановяване на решение, с което да бъде
отхвърлена предявената от ищцата искова претенция като неоснователна, поради
извършено плащане на претендираната сума. Направено е и искане за присъждане на
направени по делото разноски по представен списък на същите по смисъла на чл.80
от ГПК. Съобразно процесуалните правила с отговора си ответникът е представил
писмени доказателства и е направил доказателствено искане за ангажиране на
гласни доказателства.
В съдебно заседание, за ответното
дружество, редовно призовано се явява Управителя му - Г. И. И. и пълномощника
му – адв.Г.Г., който заявява, че поддържа направените с писмения отговор
оспорвания на основателността на исковата претенция. В хода на устните
състезания процесуалният представител на ответното ООД излага съображения и
аргументи, позовавайки се на доказателствената съвкупност, която безспорно установява, че ищцата е получила напълно и в
брой сумата, която й се следва от процесната покупко-продажба на недвижими имоти.
В тази насока се акцентира и на това, че от представеното по делото Удостоверение
за наследници е видно, че общият наследодател на ищцата е починал през 1922
година, като поради това при определяне на наследствените права се прилага
действащия към датата на смъртта му ЗН /отм./, конкретно разпоредбата на чл.21
ал.3 от същия закон. В тази връзка се сочи, че ищцата е получила това, което й
се следва по закон, като не се спори, че същата се е разписала върху ПКО и е
получила цялата сума като пълномощник на другите лица - продавачи по сделката. Според
адв.Г. искането на ищцата за претендираната сума от 397.33 лева е повече от
това, което е договорено по сделката и от това, което й се следва по закон,
поради това и същото е неоснователно. В представени писмени бележки
процесуалният представител на ответното Дружество е доразвил в пълнота
съображенията си, въз основа на които прави искане за постановяване на решение, с което да бъде
отхвърлена изцяло исковата претенция като неоснователна и му бъдат присъдени
направените по делото разноски по представен списък на разноските по смисъла на
чл.80 от ГПК.
От
събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в
тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна
следното:
От приложеното към иск.молба Удостоверение
за наследници №52/05.07. 2004г., издадено от Кметско наместничество с.Трънково
при Община Елхово, се установява, че наследодателят на ищцата С. Г. С., б.ж. на
с.Трънково, общ.Елхово, е починал на 03.10.1922г. Същият е оставил за свои наследници петте си деца - двете си
дъщери - С.С. К., поч.на 12.11.1985г. и Я. С. С., поч.през 1932г., и тримата си
сина - Т. С. Г., поч.през 1982г., К. С. Г. поч.през 1935г. и Г. С. Г. поч.през
1939г.
Ищцата
Й.Й.Й. и посочените в обстоятелствената част на исковата й молба лица, явяващи
се и продавачи по процесната сделка - Г.
Й. Г., С. Й. А., С. Й. С. и Д. Й. Г., се явяват наследници от едно коляно като
низходящи по права линия от първа степен /деца/ на Й. Б. Г., поч. през 1995г.,
явяваща се низходяща - дъщеря на дъщерята на общия наследодател С. С., С.С.
К., поч.на 12.11.1985г., а другата участваща в сделката като продавач
наследница по закон на общия наследодател С.С., негова правнучка – Д. Х. Д., се
явява низходяща от втора степен /внучка/ на същата дъщеря на наследодателя С. С.,
Й. С. К., но дъщеря на сина й Х. Б. К. поч.през 1981г.
За безспорно съдът с доклада си по реда на
чл.146 ал.1 т.3 от ГПК, е приел, че страните по делото са сключили процесният Договор за
покупко-продажба на замед.недв.имоти, обективиран в Нот.акт за покупко-продажба
№7/10.10.2013г. по нот.д.№1091/2013г. по описа на Нотариус К.К. с рег.№451 на
НК с район на действие - района на РС-Елхово, като ищцата явяваща се наследник
на общия наследодател С. Г. С. наред с изрично
поименно посочени в договора неучастващи по делото други наследници на
посочения наследодател, се явява един от продавачите по сделката, а ответното
Дружество - купувач. Страните по делото не оспорват параметрите и
условията по сделката, с изключение на извършеното изцяло плащане на
договорената продажна цена от 2 980.00 лева. По силата на цитирания
Договор за покупко-продажба, обективиран в посочения Нот.акт за
покупко-продажба, ищцата - Й.Й.Й. и неучастващите по
делото - Г. Й. Г., С. Й. А., С. Й. С., Д. Й. Г. и Д. Х.
Д., са продали на ответното Дружество – „ЗОМАШ”ООД-гр.Елхово, представлявано от
Управителя Г. И. всичките свои общо 3/32 ид.части от наследствените от С. Г. С.
седем земеделски недвижими имоти, находящи се в землището на с.Трънково,
общ.Елхово, надлежно индивидуализирани в нот.акт, за продажната цена от
2 980.00 лева. С оглед на отразеното в приложения цитиран Нот.акт продавачите
с полагане на подписите си са удостоверили, че са получили продажната цена
изцяло и в брой преди подписването на договора.
В подкрепа на заявеното с
отговора си за извършено плащане по сделката, ответното ООД е представило Разходен касов ордер №778 от 10.10.2013г., от който се установява, че на
ищцата Й. на посочената дата на издаване на платежния документ, е предоставена
в брой сумата от 993 лева. В РКО е посочено като основание за плащането –
закупена зем.земя в с.Трънково с Нот.акт рег.№6694 от 10.10.2013г.
На същата дата
е бил издаден от ответното Дружество и приложеният на л.39 от делото втори РКО
№779 от 10.10.2013г., от който е видно, че остатъкът от продажната цена по
процесния Договор за покупко-продажба от 1 987 лева е предоставена в брой на
друг от продавачите - Д. Х. Д. като за основание на извършения разход също е
посочено - закупена зем.земя в с.Трънково с Нот.акт рег.№6694 от 10.10.2013г.
И двата
платежни документи не са оспорени от ищцовата страна, поради което и съдът ги
кредитира като редовно издадени и удостоверяващи по несъмнен начин извършеното
изцяло плащане на продажната цена от 2 980 лева по процесната
покупко-продажба.
По делото от
страна на ответното Дружество са ангажирани гласни доказателства чрез показанията на
допуснатия свидетел – К. Г. К./без родство със страните/, за който се установи, че е изповядал в качеството си на
Нотариус с рег.№451 на НК с район на действие – съдебния район на РС-Елхово
процесната сделка – покупко-продажба на земед.имоти. Съпоставяйки показанията на св.К. и анализирайки ги въз основа на писмените
доказателства по делото, съдът приема за
достоверно, че както
в деня на сделката преди изповядването й, така и в проведен предварителен
разговор с ищцата, в хода на който въз основа на представени от Й. документи, я
е уведомил за притежаваната й, придобита по наследство ид.част и й разяснил, че
с оглед момента на откриване на наследството на общия наследодател, който е
починал при действието на ЗН от 1980г. /отм/ и предвид на това, че наследствените
й права идват от женско коляно, размерът на идеалните й части, е по-малък от този,
който притежават нейните братовчеди, които са от мъжко коляно. В този
предварителен разговор свидетелят твърди, че след като ищцата е изразила своето
съмнение във връзка с разясненото, я е уведомил, че може да се възползва от
правото си да ангажира адвокатска защита, дори и в момента на изповядване на сделката.
Въпреки това св.К. сочи, че в деня на
сделката ищцата се е явила и е подписала нот. акт при квотите, които е бил обявил.
От така изложената фактическа
обстановка съдът прави следните правни изводи:
Въз
основа на твърденията, изложени в обстоятелствената част на исковата молба и
петитума на същата, както и допълнителните-уточняващи молби от 26.10.2018г., от 27.12.2018г., от 14.03.2019г. и от
12.04.2019г., съдът с доклада си по реда на чл.146 от ГПК е
квалифицирал предявеният от ищцата иск по
чл.79 ал.1 вр.с чл.200 ал.1 от ЗЗД – за заплащане на сумата от 397.33 лева, представляваща неизплатената
й дължима лично на нея част от договорената продажна цена по сключен Договор за
покупко-продажба на земеделски недвижими имоти, обективиран в Нот.акт за
покупко-продажба №7/10.10.2013г., т.Х, рег.№6694, нот.д.№1091/2013г. по описа
на Нотариус К.К. с рег.№451 на НК с район на действие - района на РС-Елхово.
Ответникът оспорва основателността на исковата претенция, като твърди, че ищцата е получила
полагащата й се сума, представляваща продажната цена, съобразно притежаваната
от нея ид.част от земед.земи-предмет на покупко-продажбата, извършена в
нотар.форма.
Съдът преценя, че предявеният иск е процесуално допустим като предявен от надлежно легитимирано лице,
имащо интерес от воденето на
настоящия правен спор и при липсата на отрицателни предпоставки за
осъществяване правото му на иск, срещу надлежен ответник.
Предявеният иск,
разгледан по същество, съдът намира за неоснователен и недоказан поради
следните си съображения:
Предявен е иск за изпълнение на
сключен договор като ищцата като един продавачите
по сделката, твърди, че купувачът не е изпълнил задължението си да плати изцяло
уговорената цена на закупената общо 3/32 ид.част от имотите – предмет на
сделката, а именно - не й е изплатена сумата от 397.33 лева, съставляваща
дължимата й лично на нея част от договорената продажна цена съразмерно на
притежаваната ид.част в съсобствеността. С така предявеният си иск ищцата
фактически оспорва верността на удостовереното в Нотариалния акт предварително
получаване на продажната цена в брой. Нотариалният акт е официален документ по
смисъла на чл.179 ал.1 от ГПК - нотариусът в кръга на службата си удостоверява
направените пред него волеизявления. От формална страна процесният Нот.акт за
покупко-продажба №7/10.10.2013г., т.Х, рег.№6694, нот.д.№1091/2013г. по описа
на Нотариус К.К. с рег.№451 на НК с район на действие - района на РС-Елхово,
отговаря на изискванията, възведени в разпоредбата на чл.578 и сл.от раздел ІІ
от глава 54 на ГПК, поради което и същият от външна страна се явява редовен.
Съобразно възведените в разпоредбите на чл.579 и чл.586 от ГПК задължения
Нотариус Костадинов при изповядването на сделката е запознал и прочел на
участващите в процесната покупко-продажба страни, съдържанието на нот.акт след
като е разяснил какъв е предмета на покупко-продажбата и какви ид.части
притежават продавачите като наследници на общия наследодател С. Г. С., б.ж. на
с.Трънково, поч.на 03.10.1922г. С оглед на това обстоятелство на страните в
сделката както се установи и от показанията на разпитания по делото като
свидетел Нотариус К., е било разяснено, че с оглед на това, че наследството е било открито в момента на смъртта на общия наследодател С. С. на 03.10.1922г., т.е. при действието на чл.182
от отменения
Закон за наследството от 1890г., то следователно в случая намира приложение разпоредбата на
чл.21 ал.3 от ЗН /отм./, съгласно която правата на децата се определят в
зависимост от пола им, като дела на братята е два пъти по- голям от дела на
сестрите. В случая ищцата и останалите участващи като продавачи в сделката, се
явяват низходящи по права линия от втора степен /внуци/ на дъщерята на общия
наследодател С. С., С.С. К. поч. на 12.11.1985г. като последната както и
другата дъщеря Я. Сл.С. поч.през 1932г., по силата на цитираната разпоредба
наследяват дял два пъти по-малък от дела на тримата си братя. Т.е. двете дъщери
наследяват по 1/8 ид.ч., а тримата сина по 2/8 ид.ч. Процесният договор за
покупко-продажба е подписан от страните по сделката именно при обявените от
Нотариуса квоти на продавачите в съсобствеността, придобити по наследяване по
реда и при условията както на приложимия към датата на откриване на
наследството на общия наследодател С. С. чл.21 ал.3 от ЗН /отм./, така и на
чл.5 ал.1 от ЗН - определяща наследствените права на ищцата и
на продавачите - Г. Й. Г., С. Й. А., С. Й.
С. и Д. Й. Г., които се явяват наследници от едно коляно като низходящи по
права линия от първа степен /деца/ на Й. Б. Г., поч. през 1995г., и на чл.10 ал.1 от ЗН – за продавачката Д. Х.
Д., която се явява низходяща от втора степен /внучка/ на същата дъщеря на
наследодателя С. С., Й. С. К., но дъщеря на сина на й Х. Б. К.поч.през 1981г.
В случая ищцата като един от
продавачите по процесната сделка с предявения си иск се стреми да опровергае
собственото си изявление, че е получила цената на имота. Както закона /чл.164
ал.1 т.2 от ГПК/, така и съдебната практика е категорична, че свидетелските
показания са изключени когато страната иска да опровергае собствените си
изявления в официалния документ. Самият нотариален акт в частта досежно
клаузата, че парите са получени има силата на разписка за купувача.
Удостоверителната сила на този частен документ може да се обори само с друг
частен документ, какъвто по делото не е представен. При разпределение на
доказателствената тежест в процеса, съдът с доклада си по чл.146 от ГПК указа
на страните, че в тежест на купувача - в случая ответника, който твърди с
отговора си извършено плащане, е да докаже, че е платил на продавачите
продажната цена по начина, описан в договора за продажба, т.е. изцяло и в брой
преди подписването на договора. Още повече, че твърдението на ищцата е свързано
с установяване на отрицателния факт на неизпълнение на това задължение от
купувача с факта на неплащане. Предвид, че отрицателните обстоятелства в едно
правоотношение не се доказват от твърдящите ги лица, задължение на другата
страна в правоотношението, която би се ползвала от установяване на
противоположното положително обстоятелство, е да докаже същото. Такова доказване
ответникът в процеса направи с надлежни писмени доказателства. От страна на
ответното Дружество са представени следните писмени доказателства - РКО
№778/10.10.2013г. и РКО №779/10.10.2013г., установяващи по несъмнен начин
извършеното на датата на изповядване на сделката плащане в брой на продажната
цена от 2 980 лв., уговорена между страните по Договора за
покупко-продажба, като с първия от посочените платежни документи сумата от 993
лева е предоставена срещу подпис лично на ищцата, а с втория РКО остатъка от
продажната цена - 1 987 лв. е предоставена на друг от продавачите - Д. Х.
Д.. И двата частни писмени документи не са оспорени от ищцовата страна по
надлежен ред и начин, поради което съдът ги кредитира като редовно издадени и
удостоверяващи изпълнението на възведената в Договора за покупко-продажба
клауза по заплащането от страна на купувача - ответното ООД и получаването от
страна на двама от продавачите в лицето на ищцата и на Д. Х. Д. изцяло и в брой
на продажната цена по договора в размер на 2 980 лева. Или представеният
по делото, посочен по-горе РКО №778/10.10.2013г. удостоверява извършено лично
на ищцата плащане на сумата от 993 лева, надвишаваща претендираната от ищцата
полагаща й се сума от 397.33 лева и то при липса на данни, че същата е
действала от името и за сметка на останалите продавачи – наследници на С. Г. С.,
б.ж.на с.Трънково.
Съдът не споделя релевираното в
обстоятелствената част на иск.молба възражение, че след като купувачът по сделката
е юридическо лице, то същото следва да извършва плащанията си по банков път,
тъй като това не кореспондира с уговорената обективирана в процесния Договор за
покупко-продажба, обективиран в Нот.акт №7/10.10.2013г. по нот.д.№1091/2013г.
по описа на Нотариус К.К. с рег.№451 на НК с район на действие - района на
РС-Елхово, договорка за заплащането на продажната цена от 2 980 лв. изцяло
и в брой преди подписването на договора. Или в случая е неприложима разпоредбата
на чл.75 ал.3 от ЗЗД, тъй като между страните по сделката е уговорено плащане в
брой на продажната цена, а не по банков път, чрез задължаване и заверяване на
банкова сметка.
***.молба и уточнителните към
нея, ищцата релевира доводи, че волята й е била опорочена поради грешка,
измама. В този случай не се опровергава съдържанието на документа - Нотариалния
акт, признава се че волеизявлението е направено, но се твърди, че са налице
други обстоятелства, които водят до юридическото му обезсилване. Развитите в
исковата молба съображения досежно измамата касаят недействителност на договора
/чл.27 и чл.29 от ЗЗД/. Ищцата не твърди, че сключеният с ответника процесен Договор
за покупко-продажба на земед.имоти е недействителен. Напротив, претенцията й по
чл.79 от ЗЗД се базира на твърдението за действителен и валиден договор, тъй
като се иска изпълнение по него. При липсата на доказателства, оборващи
установеното изпълнение от страна на ответника на задължението му по заплащане
на продажната цена по уговорения и възведен в договора за покупко-продажба на земед.имоти
начин, искът по чл.79 ал.1 вр.с чл.200 ал.1 от ЗЗД – за заплащане на сумата от 397.33 лева, представляваща дължимата
неплатена лично на ищцата част от договорената продажна цена по сключения Договор
за покупко-продажба на земеделски недвижими имоти, обективиран в Нот.акт за
покупко-продажба №7/10.10.2013г., т.Х, рег.№6694, нот.д.№1091/2013г. по описа
на Нотариус К.К. с рег.№451 на НК с район на действие - района на РС-Елхово, се явява неоснователен и недоказан и като такъв следва да
бъде отхвърлен.
По разноските:
С оглед неоснователността на
исковата претенция, на ищцата не се следват разноски. Такива по смисъла и при
условията на чл.78 ал.3 от ГПК се следват на ответника в размер на 300 лв.
съобразно представения към писмения отговор списък на разноските по смисъла на
чл.80 от ГПК и договор за правна защита и съдействие от 29.01.2019г.,
удостоверяващ реалното им плащане.
Воден от горното, Елховският районен съд
Р Е
Ш И :
ПРЕДЯВЕНИЯТ от ищцата Й. Й. Й., с ЕГН **********, с адрес ***, чрез пълномощника й – адв.Б.К. *** против ответника „ЗОМАШ”ООД-гр.Елхово, с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: – гр.Елхово, ул.”Яница” №1, представлявано от Г. Иванов Илиев, в качеството му на Управител, иск с правно основание чл.79 ал.1 вр.с чл.200 ал.1 от ЗЗД – за заплащане на сумата от 397.33 лева, представляваща дължимата
неплатена лично на ищцата част от договорената продажна цена по сключен Договор
за покупко-продажба на земеделски недвижими имоти, обективиран в Нот.акт за
покупко-продажба №7/10.10.2013г. по нот.д.№1091/2013г. по описа на Нотариус К.К.
с рег.№451 на НК с район на действие - района на РС-Елхово, ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА ищцата Й.Й.Й. с ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на ответника
„ЗОМАШ”ООД-гр.Елхово, с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: – гр.Елхово, ул.”Яница” №1, представлявано от Г. Иванов Илиев, в качеството му на Управител, направените от последния разноски по делото в размер на сумата от 300.00 /триста/ лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване
пред Ямболски окръжен съд чрез Елховски районен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИСИ от настоящото решение да се връчат на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
/М. Кирова/