Р Е Ш
Е Н И Е
№ 719 /17.05.2021 година,
град Бургас
Административен съд - Бургас,
на двадесет и втори април две хиляди двадесет и първа
година, в открито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Д. Драгнева
ЧЛЕНОВЕ:
Веселин Енчев
Димитър Гальов
секретар С. Х.
прокурор Андрей Червеняков
разгледа докладваното от съдия Енчев КНАХ дело № 591/2021
година
Производството по чл. 63 ал. 1
от ЗАНН във връзка с глава дванадесета от АПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от „Фън
енд фууд активитис“ ЕООД – Велинград с ЕИК *********, чрез адвокат Д.К. ***,
против решение № 267/17.11.2020 година по н.а.х.д. № 675/2020 година на Районен
съд – Несебър (РС), с което е потвърдено наказателно постановление № 467380 – F502354/07.10.2019
година на началника на отдел „Оперативни дейности“ – Бургас в ЦУ на НАП (НП).
С НП, за нарушение по чл. 25 ал. 1 т. 1 от
Наредба № Н-18/13.12.2006 година на министъра на финансите (Наредбата) във връзка с чл. 118
ал. 1 от ЗДДС, на основание чл. 185 ал. 1 от ЗДДС, на дружеството е наложена
имуществена санкция в размер на 500 лева.
Касаторът оспорва решението с аргументи за
неправилно приложение на закона от страна на РС. Твърди, че съдът не е отчел
допуснато съществено процесуално нарушение в административнонаказателното
производство – връчване на АУАН и на НП при установено невладеене на български
език от законния представител на санкционираното дружество – което е довело до
съществено засягане на правото му на защита.
Иска отмяна на решението и на НП.
Прокурорът пледира неоснователност на жалбата.
Касационната жалба е процесуално допустима –
подадена е в срок и от надлежна страна.
С НП търговецът (с тогавашно наименование „Фън
енд фууд интерсървисис“) е санкциониран за това, че при извършена проверка на
19.07.2019 година в 21:30 часа, в обект – лунапарк в курортен комплекс „Слънчев
бряг“, срещу хотел „Хевън“, до казино „Платинум“, е установено, че не е издаден
фискален бон на стойност 2,00 лева (за два жетона за атракционна машина) от
фискалното устройство, работещо в обекта - за извършената покупка.
За да постанови оспореното решение, РС е приел,
че административното нарушение е доказано. Обсъдил е доказателствата в
преписката и е изложил еднопосочни мотиви защо кредитира тезата на наказващия
орган, за сметка на твърденията на жалбоподателя. Издирил е приложимото право.
Съпоставил го е с правната квалификация на нарушението, направена в НП.
Решението е правилно.
Съгласно чл. 3 ал. 1 от Наредбата, всяко лице е
длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги
във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално
устройство, освен когато плащането се извършва по банков път. Текстът на чл. 118
ал. 1 от ЗДДС е възпроизведен и доразвит в чл. 25 от Наредбата, ал. 1 на който
гласи, че лицата, задължени да използват ФУ, издават фискална касова бележка за
всяка продажба, независимо от документирането й с първичен счетоводен документ,
с изключение на случаите, когато плащането е по банков път, а ал.3 на същия
член сочи, че фискалната касова бележка се издава при извършване на плащането.
От анализа на цитираните разпоредби на ЗДДС и наредбата се налага изводът, че
за да възникне задължение за издаване на фискална касова бележка, следва да е
налице извършена продажба на стоки или доставка на услуги.
Настоящият съдебен състав приема, че в
конкретния случай РС правилно е възприел фактическата обстановка, описана в НП
и изложена от актосъставителя в съдебното производство. Актосъставителят е
наблюдавал непосредствено действията по продажбата в обекта и е констатирал
лично отрицателен факт в точно определен момент – неиздаването на фискален бон
за извършена продажба. Този отрицателен факт не е опроверган от жалбоподателя с
доказателствените средства, допустими в процеса, а именно върху него е
възложена доказателствената тежест, съответно – в неговата правна сфера
настъпват последиците от неопровергаването му.
Нарушението е установено по несъмнен начин пред
РС и единствената законосъобразна правна последица от проведеното доказване е
потвърждаването на НП, както е сторено в обжалваното решение.
Неоснователно е възражението на касатора за
неотчетено от РС съществено процесуално нарушение – връчване на АУАН и НП на
невладеещия български език законен представител на търговеца.
Съгласно чл. 84 от ЗАНН, доколкото в този закон
няма особени правила за призоваване и връчване на призовки и съобщения, извършване
на опис и изземване на вещи, определяне разноски на свидетели и възнаграждения
на вещи лица, изчисляване на срокове, както и за производството пред съда по
разглеждане на жалби срещу наказателни постановления, на касационни жалби пред
административния съд и предложения за възобновяване, се прилагат разпоредбите
на Наказателно - процесуалния кодекс (НПК).
Субсидиарното прилагане на нормите на НПК по
тези въпроси не може да стане на основание чл.84 от ЗАНН, тъй като неговите
разпоредби са приложими за производството по обжалване на наказателните
постановления пред съда. В тази връзка, неприложима е и нормата на чл. 55 ал. 3 от НПК с която вече, в българското
законодателство е възприета Директива 2010/64/ЕС на Европейския парламент и на
Съвета от 20 октомври 2010 година, относно правото на устен и писмен превод в
наказателното производство. Директивата не се прилага в случаите, когато
законодателството на държава-членка предвижда налагането на санкция за леки
нарушения от страна на орган, различен от съд с компетентност по
наказателноправни въпроси, и когато налагането на такава санкция може да бъде
обжалвано пред съд.
При установяване на нарушението и съставянето на
акта, както българските граждани, така и чуждите граждани, които не владеят
български език имат правото да разберат за какво нарушение са обвинени. Именно
с това право на невладеещото български език лице следва да се обвърже
преценката за наличие на нарушение, свързано с назначаване на преводач. В
случая, преценката дали липсата на преводач при предявяване на АУАН
представлява съществено процесуално нарушение не следва да се прави формално и
да се основава единствено на този факт, което пък автоматично да обосновава
засягане правото на защита на наказаното лице. Засягането на правото на защита
следва да се разглежда през призмата на фундаменталния принцип за
върховенството на закона, отразен в чл. 6 от ЕКПЧ и предвид чл. 47 и чл. 48 §2
от Хартата на основните права на ЕС, доколкото последната се явява приложима
предвид упражняването на правото на свободно движение на чуждия гражданин. При
преценката на нарушението, описано в НП, действията на администрацията,
поведението на жалбоподателя, сложността на случая, интересите на наказания и
развитието на процедурата по налагане на наказанието, в цялост, следва да се
направи извод постигнат ли е справедлив баланс между обществения интерес и
индивидуалния интерес и права на личността. Следва да се има предвид и че
правото на лицето да бъде информирано за обвинението срещу него на разбираем за
него език е с акцесорен характер – част е от правото му на справедлив процес и
правото му на зачитане на правото му на защита, а последното намира проявление
и в рамките на съдебния процес пред РС. В Директива 2010/64/ЕС на ЕП и на
Съвета от 20.10.2010 година относно правото на устен и писмен превод в
наказателното производство и Директива 2012/12/ЕС относно правото на информация
в наказателното производство, изрично е предвидено, че при налагане на санкции
за леки нарушения, например пътнотранспортни нарушения, установени след
пътнотранспортна проверка, изискването за преводач и за осигуряване на
информация важи единствено за производството по обжалване пред съд. Разгледани
в своята цялост, цитираните директиви установяват безусловно задължение за
осигуряване на превод единствено в рамките на наказателното производство. За
извършените административни нарушения (деяния с по – ниска степен на обществена
опасност), обаче, такова задължение липсва. Затова неосигуряването на преводач
при връчването на акта и постановлението не е довело до процесуално нарушение,
засегнало правото на защита на законния представител (гражданин
на Нидерландия) на дружеството - нарушител.
По изложените съображения, на основание чл. 221 ал.1 от АПК, във връзка
с чл. 63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 267/17.11.2020 година по н.а.х.д. № 675/2020
година на Районен съд – Несебър.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: