Р Е Ш Е Н И Е № 260248/31.12.2020 г.
гр. Ямбол, 31.12.2020
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Ямболски
районен съд, гражданско отделение, XVII-състав, в публично заседание на шестнадесети декември през
две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИМЧО ДИМОВ
при секретаря С.М., като разгледа докладваното от съдията
докладчик гр.д.№ 425 по описа на ЯРС за 2020
г., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е образувано по
искова молба от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД София, срещу И.М.И. ***,
с която се претендира от съда да признае за установено, че ответницата дължи на
ищцовото дружество сумата от 18 464 лв. - главница, частично претендирана
от договор за потребителски паричен кредит № ***, сумата от 441,08 лв.-
обезщетение за забава за периода от 07.06.2019 г. до подаване на заявлението до
съда, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и ИЛ до окончателното
изплащане на задължението. Претендират се разноски.
При условията на евентуалност се
предявяват осъдителни искове, с които се претендира ответницата да бъде осъдена
да заплати на ищеца главница в размер на 18 464 лв. и обезщетение за забава в
размер на 441,08 лв., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на ИМ до окончателното погасяване на дълга.
С исковата молба се твърди, че
процесните вземания произтичат от потребителски паричен кредит № *** сключен на
07.02.2017 г. между ответницата в
качеството на кредитополучател и „УниКредит Кънсюмър Файненс“ ЕАД. Твърди се
още, че на 20.03.2018 г. е подписан индивидуален договор за продажба и
прехвърляне на вземанията /цесия/ към Рамков договор за продажба и прехвърляне
на вземания /цесия/ от 20.12.2016 г. сключен между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и
ищцовото дружество.
Твърди се, че кредитополучателят
не е заплатил изцяло дължимия паричен заем, а е изплатена единствено сумата от
1583 .80 лв., с която е погасена възнаградителната лихва.
Твърди се още, че ищецът е подал
заявление по реда на чл.410 от ГПК по което е образувано заповедно производство
пред РС – гр. Я. – ч.гр.д. № ***/2019г.
Ищецът обоснова правния си
интерес по същество с това обстоятелство, както и че е получил указания в тази насока от
заповедния съд.
В срока по чл.131 от ГПК е
постъпил отговор от особения представител на ответницата, с който се поддържа,
не се оспорва сключения договор за потребителски кредит от 07.02.2017 г.
Поддържа, че кредитната институция не е положила достатъчно усилия да издири ответницата по делото и да
разбере причинете за спиране на плащанията по погасителния план. Оспорва се
представителната власт на юрисконсулта подал ИМ.
В съдебно заседание за ищцовото дружество
не се явява законен или процесуален представител, като с депозирана преди
съдебно заседание писмена молба, по същество се поддържат исковите претенции. Представя служебна бележка
издадена от ищеца по делото и удостоверяваща, че процесуалният представител на
ищеца подал исковата молба е К.В. – М., както и че същата е служител на
ищцовото дружество на длъжност „***“.
За ответницата И.М.И. се явява в качеството на особен представител назначен
от съда адв. А.Я. ***, чрез която в хода на делото по същество
се поддържа, че с
оглед представените по делото доказателства не съществува задължение на
ответната страна да връща на банката-кредитор сума, която към днешна дата е в
неопределен размер, тъй като е недоказано каква сума е приведена по сметка на ответницата
като банков кредит. Оспорва се процесуалната легитимация на *** на ищцовото
дружество.
След преценка твърденията на страните и
събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от материалите по приложеното ч.гр.д.
№ ***/2019 год. по
описа на ***РС, пред съда е
било депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от
ищеца в настоящото производство – „Агенция
за събиране на вземания” ЕАД София срещу длъжника-ответник И.М.И. ***, за сумите: 18 464,00 лева – частично претендирана сума
по договор за потребителски паричен кредит № *** представляваща главница по 26
броя неплатени погасителни месечни вноски за периода от 01.10.2023 год. до
01.11.2025 год. по отношение на които на основание чл.13, ал.2, б.а“ от Общите
условия към договора за кредит е обявена предсрочна изискуемост считано от
датата 20.03.2018 год. /датата не прехвърляне на задължението/; както и сумата
от 441,08 лева – обезщетение за забава за периода от 07.06.2019 год. до
31.08.2019 год., ведно със законната лихва за забава за периода от подаване на
заявлението в съда до окончателното изплащане на задъжението.
Заповедният съд е уважил това искане като е
издал заповед № ***/12.09.2019 год. за претендираните по
заявлението суми, която е била връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК.
С оглед и условията при които е била
връчена заповедта за изпълнение на длъжника и на основание е срока по чл.415,
ал.4 ГПК ищцовото дружество е предявило иск за установяване съществуване на
претендираното вземане по издадената заповед за изпълнение, който е предмет на
разглеждане в настоящото производство.
За установяване на вземането си в
настоящото производство ищецът е представил писмени доказателства, от които се
установява, че на 07.02.2017
год. между „УниКредит Кънсюмър Файненс“ ЕАД и ответницата И.М.И. е бил сключен
договор за потребителски паричен кредит с № ***, с размер на чистата стойност
на кредита 46 402,61 лева, и общо дължима по кредита сума 82 863,91
лева, с продължителност на кредита 105 месеца, и размер на месечната вноска
198,50 лева.
На 20.12.2016 год. между „УниКредит
Кънсюмър Файненс“ ЕАД и ищеца „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД София е бил
сключен рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания, като на
20.03.2018 год. между същите страни е бил сключен и индивидуален договор за
продажба и прехвърляне на вземания /цесия/, с който съгласно представеното към
него приложение е било прехвърлено вземането на „УниКредит Кънсюмър Файненс“
ЕАД към ответницата И.М.И.. Наред с това „УниКредит Кънсюмър Файненс“ ЕАД е
упълномощил ищеца „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД София, да уведомява съгласно
разпоредбата на чл.99, ал.3 ЗЗД всички длъжни по всички вземания, които цедента
е прехвърлил на цесионера с рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания от 20.12.2016 год., както и с договор за продажба и прехвърляне на
вземания от 20.03.2018 год. От „УниКредит Кънсюмър Файненс“ ЕАД чрез ищеца „АГЕНЦИЯ
ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД София до ответницата И.М.И. са били изпратени
уведомителни писма /приложени към исковата молба/ са изпратени уведомителни
писма за извършената цесия и за обявяване изцяло на кредита за предсрочно
изискуем считано от 20.03.2018 год., респективно /видно от второто писмо/
считано то датата на получаване на уведомлението. Видно от представените с
исковата молба пощенска разписка и писмо на ЧСИ И.Х. рег.№ *** с район на
действие Окръжен съд Я., същите не са достигнали до ответницата.
По делото по искане на ищеца е
допусната, изслушана и приета съдебно счетоводна експертиза, видно от
заключението на вещото лице по която: общият размер на внесените суми по
договор за кредит № ***/07.02.2017 год. е 1 583, 80 лева, с които са
погасени изцяло вноски от № 1 до № 6 по погасителен план и част от вноска № 7,
от които главница – 0,00 лева и договорна лихва – 1 593,80 лева. Последното плащане е извършено на 01.09.2017
год., с което е погасена част от договорната лихва от вноска № 7 с падеж
01.09.29017 год. Кредитополучателяг е изпаднал в забава от 01.09.2017 год.,
когато не е погасена дължимата вноска, съдържаща задължение за договорна лихва.
По договор за кредит № ***/07.02.2017 год. няма извършени преводи чрез платежни
нареждания и банкови преводи, тъй като с него е рестуктуриран договор за заем №
***/17.02.2014 год., сключен между „УКФ“ и И.М.И.. Реструктурирането се е наложило
в резултат от влошеното финансово състояние на ответницата, с цел облекчаване
режима на изплащане на задълженията по договор за заем № ***/17.02.2014 год.,
като е договорен гратисен период и намаляване на вноските за определен период
от време. На 21.02.2014 год. по договор за заем № ***/17.02.2014 год. е усвоена
главница в размер на общо 44 000,00 лева, по следния начин: 2627,98 лева –
превод по сметка на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД; 33024,26 лева – превод
по сметка на И.М.И. и 8 347,76 лева – рефинансиран друг договор на
ответницата в „УКФ“. Размерът на
непогасената главница по процесния договор за периода 01.10.2023 год. –
01.11.2025 год. е 18 464,00 лева. Размерът на лихвата за забава върху
дължимата главница за периода от 07.06.2019 год. до датата на входиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение изпълнителен лист в съда – 11.09.2019 год. е
497,54 лева. Размерът на лихвата за забава върху дължимата главница за периода
от 07.06.2019 год. до датата на подаване на исковата молба в съда – 17.02.2020
год. е 1313,10 лева.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Предявени са обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 415, ал.1, т.2 ГПК, вр. чл. 79 ал.1 и чл. 86 ал.1 от ЗЗД, както и при условията на
евентуалност осъдителни искове с правно основание чл. 79 ал.1 и чл. 86 ал.1 от ЗЗД.
Съдът намира исковете за процесуално
допустими – предявени от легитимирана страна в
законоустановения срок при наличието на правен интерес, тъй като е налице
правна възможност с оглед разпоредбата на чл.415, ал.4 ГПК и против надлежна
страна – длъжника в заповедното производство.
Правото на кредитора да обяви
вземането по договора за предсрочно изискуемо следва да е упражнено преди
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът
трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на
кредита.
С оглед установената по делото
фактическа обстановка, съдът намира, че предявените главни искове се явяват
неоснователни, поради липса на проведено надлежно доказване, че е обявена преди
подаване на заявлението предсрочна изискуемост на вземането, която да е
достигнала до длъжника.
С оглед неоснователността на
главните искове, то съдът следва да разгледа предявените при условията на
евентуалност осъдителни искове.
Съдът намира, че с връчването на
препис от исковата молба и на приложенията към нея, включително уведомления за
извършената цесия и уведомления за обвяване на кредита за предсрочно изискуем,
на особения представител на ответника, кредита се счита за предсрочно изискуем.
В настоящия случай препис от исковата молба и приложенията към нея са връчени
на особения представител на ответника на 09.09.2020 год., от който момент цялото
задължение по договора за кредит става предсрочно изискуемо и предявения иск за
главницата се явява основателен и доказан с оглед заключението на вещото лице.
Досежно осъдителния иск за сумата
от 441,08 лева представляваща обезщетение за забава за периода от 07.06.2019
год. до датата на подаване на исковата молба – 17.02.2020 год. следва да се
отхвърли като неоснователен, доколкото се претендира обезщетение за забава
върху главница за непадежирали вноски към датата на подаване на заявлението по
чл.410 ГПК, чиято предсрочна изискуемост е настъпила едва с получаване на
исковата молба и приложенията към нея от особения представител на ответницата.
Предвид гореизложеното, съдът
счита, че предявените установителни искове следва да се отхвърлят изцяло, предявения
осъдителен иск за сумата от 18464,00 лева - частично претендирана сума по
договор за потребителски паричен кредит № ***, представляващи главница по 26
броя неплатени погасителни месечни вноски за периода от 01.10.2023 год. до
01.11.2025 год., следва да се уважи в заявения размер – 18464,00 лева, ведно
със законната лихва считано от датата на подаване на исковата молба в съда –
17.02.2020 год. до окончателното и изплащане, а предявения осъдителен иск за
сумата от 441,08 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от
07.07.2019 год. до датата на подаване на исковата молба като неоснователен
следва да се отхвърли.
Съдът не споделя доводите на
ответната страна за липса на представителна власт на процесуалния представител
на ищеца, доколкото по делото е представена служебна бележка издадена от ищеца,
с която се удостоверява, че ***. К.Г.В.-М. е служител на фирмата с трудов
договор № ***/08.09.2017 год. на длъжност „***“ и не е в процес на
предизвестие. Не могат да бъдат споделени и останалите възражения доколокото от
заключението на вещото лице по изслушаната по делото съдебно-счетоводна
експертиза се установява, че по договор за кредит № ***/07.02.2017 год. няма
извършени преводи чрез платежни нареждания и банкови преводи, тъй като с него е
рестуктуриран договор за заем № ***/17.02.2014 год., сключен между „УКФ“ и И.М.И..
По
разноските:
С оглед изхода на спора и на
основание чл.78, ал.1 ГПК, в полза на ищеца следва да се присъдят разноски,
съразмерно на уважената част от исковата претенция. Ищецът претендира и е
представил доказателства за разноски в заповедното производство, които обаче не
му се дължат, доколкото исковете по чл. 422 ГПК съдът счита за изцяло
неоснователни. В исковото производство ищецът е направил разноски в размер от в
размер от 378,10 лв. –
държавна такса по осъдителните искове, депозит за особен представител 1097,15 лв.,
депозити за вещи лица – 200 лв., както и 100 лв.-
юрисконсултско възнаграждение, определено от съда на основание чл. 78, ал.8 във
вр. с чл. 25 от НАРЕДБА за заплащането на правната помощ или общо разноски в
размер от 1775,25 лева. От така определените разноски по съразмерност
следва да му се присъди сумата от 1773,83 лева.
По изложените мотиви и на основание
чл.235 ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените
от „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД с ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление: гр.София, бул.“Д-р Петър Дертлиев“ №25, офис сграда Лабиринт,
ет.2, офис 4, представлявано от *** Д.Б.Б. против И.М.И.
с ЕГН ********** ***, искове с правно основание чл.415, ал.1, т.2, във вр. с
чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за признаване за установено, че
ответницата дължи на ищеца сумата от 18464,00 лева – частично претендирана сума
по договор за потребителски паричен кредит № ***, представляваща главница по 26
броя неплатени погасителни месечни вноски за периода от 01.10.2023 год. до
01.11.2025 год., по отношение на които на основание чл.13, ал.2, б.“а“ от
Общите условия към договора за кредит е обявена предсрочна изискуемост считано
от дата 20.03.2018 год. /датата на прехвърляне на задължението/, както и сумата
от 441,08 лева представляваща обезщетение за забава за периода от 07.06.2019
год. до датата на подаване на заявлението в съда, ведно със законната лихва
върху главницата считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение и изпълнителен лист до окончателното погасяване на дълга,
за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № ***/12.09.2019 год. по ч.гр.дело № ***/2019 год. по описа на Районен съд
Я.
ОСЪЖДА И.М.И.
с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с ЕИК
***, със седалище и адрес на управление:
гр.София, бул.“Д-р Петър Дертлиев“ №25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4,
представлявано от *** Д.Б.Б., сумата от 18464,00 лева –
частично претендирана сума по договор за потребителски паричен кредит № ***,
представляваща главница по 26 броя неплатени погасителни месечни вноски за
периода от 01.10.2023 год. до 01.1.2025 год. по отношение на които е обявена
предсрочна изискуемост на основание чл.13, ал.2, б.“а“ от Общите условия към
договора, ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на
подаване на исковата молба в съда – 17.02.2020 год. до окончателното изплащане
на задължението, като ОТХВЪРЛЯ
предявения от „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД с ЕИК ***против И.М.И. с ЕГН ********** иск за осъждане на
ответницата да заплати на ищеца сумата от 441,08 лева, представляваща
обезщетение за забава за периода от 07.06.2019 год. до датата на подаване на
исковата молба в съда
ОСЪЖДА И.М.И.
с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с ЕИК
***, със седалище и адрес на управление:
гр.София, бул.“Д-р Петър Дертлиев“ №25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4,
представлявано от *** Д.Б.Б., сумата от 1773,83 лева
- разноски по съразмерност в настоящото
производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
въззивно обжалване пред Окръжен съд гр. Ямбол в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: