Р Е Ш Е Н И Е
№
Гр.Оряхово,13.04.2022 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Оряховски районен съд, в публичното съдебно
заседание на тринадесети април две
хиляди и двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: И.КЪНЕВА-САНКОВА
при
секретаря Г.Цветкова, като разгледа докладваното от съдия Кънева-Санкова гр.д.
№ 618 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
От „Теленор България“ ЕАД, с ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к.“Младост 4“, Бизнес Парк
София, сграда 6, п.к. 1766, представлявано от Майкъл Патрик Фоли, чрез
пълномощника си адв.Н.Ш.-САК против А.В.Ш., с ЕГН **********, с постоянен и
настоящ адрес ***, е предявен иск с правно основание чл. 415 ал.1 вр. чл. 422
вр. чл. 124 ГПК, за приемане за установено по отношение на ответника, че същата дължи
на ищеца сумата от 561.89 лв.
/петстотин шестдесет и един лева и осемдесет и девет ст./, от които:
- сумата от 354.46 лв. /триста петдесет и
четири лева и четиридесет и шест ст. /, представляваща неплатени абонаментни
такси и използвани услуги по Договор за
мобилни услуги от 21.03.2018 г. за мобилен номер ********* за отчетен период 05.04.2018 г. до 04.07.2018 г.,
-неустойка в размер на 62.46 лв. /шестдесет и
два лева и четиридесет и шест ст./ представляваща стойността на три месечни
абонаментни такси, начислена във фактура № **********/05.09.2018 г.
- сумата от 144.97 лв. / сто четиридесет и
четири лева и деветдесет и седем ст./, представляваща неустойка за предоставено
за ползване устройство „ALCATEL U5 Blue“,
за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 53/12.03.2020
г. по ч.гр.д. № 118/2020 г. на ОРС.
Претендират се и направените по делото
разноски в заповедното и исковото производство.
Производството
е по чл.415 ал.1, вр.чл.422 ал.1 ГПК.
В подкрепа на иска са представени и приети
писмени доказателства.
В срока за отговор по чл.131 ГПК, от особения
представител на ответника адв. З.Й., е постъпил писмен такъв. В отговора се
сочи, че предявеният иск е допустим и неоснователен. Твърди се, че при
сключване на договора за мобилни услуги, е включена клауза за неустойка в
размер на всички стандартни месечни абонаменти за периода на прекратяване, до
изтичане на уговорения срок. Тази клауза поставя в неравностойно положение
потребителя по отношение на мобилния оператор-доставчик на услугата по
договора. Съгласно чл.143 от ЗЗП, неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител, е всяка уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на
изискванията за добросъвестнот и води до значителна неравнопоставеност между
правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. В отговора се
сочи също, че в случая, клаузата за неустойка в процесния договор, осъществява
състава на чл. 143 ЗЗП, тъй като налага на потребителя да заплати неустойка в
размер на всички абонаментни такси от прекратяване на договора, до уговорения
срок. Така операторът получава имуществена облага от насрещната страна за нещо,
което не е предоставил, след прекратяване на договора, което излиза от рамките
на обезпечителната и санкционна функция и води до нарушаване принципа на
справедливост.
На последно място в отговора се сочи, че
ответницата дължи на мобилния оператор само сума в размер на реално потребените
от нея мобилни услуги.
Предявеният иск e с
правно основание чл.415, ал.1 от ГПК и има за предмет да се установи
съществуването на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.
В с.з. за ищеца не се явява представител. Преди откритото
съдебно заседание, от пълномощника на ищеца е постъпила молба, в която се сочи,
че поддържа предявеният иск и моли съда да го уважи изцяло.
В съдебно
заседание ответника А.В.Ш., се представлява от назначения особен представител -
адв. З.Й., която поддържа отговора.
Съдът, като анализира и
прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По ч.гр.д. № 118/2020 г. по описа на
Оряховският районен съд /приложено по делото/е издадена на основание чл.410 от ГПК Заповед за изпълнение № 53/12.03.2020 г. в полза на заявителя-настоящ ищец,
против ответника, за сумата от 561.89
лева /петстотин шестдесет и един лева и осемдесет и девет ст./,
представляваща задължение по Договор за
мобилни услуги от 21.03.2018 г., с предпочетен № + +359*********, от които сумата от 354.46 лв.
/триста петдесет и четири лева и четиридесет и шест ст./, представляваща
неплатени абонаментни такси и използвани услуги за отчетен период 05.04.2018 г.
до 04.07.2018 г., неустойка в размер на 62.46 лв. /шестдесет и два лева и
четиридесет и шест ст./, сумата от 144.97 лв. /сто четиридесет и четири лева и
деветдесет и седем ст./, представляваща разликата между цената на мобилно
устройство марка ALCATEL U5 Blue без абонамент и заплатената при
предоставянето му преференциална цена, за което е издадена фактура №
**********/05.09.2018 г., ведно със
законната лихва върху сумата, считано от датата на входиране на заявлението –
03.02.2020 г., до изплащане на вземането, както и сумата от 25.00 лева / двадесет и пет лева и нула
стотинки / - държавна такса и адвокатско възнаграждение в размер на 360.00 лева / триста и шестдесет лева и
нула ст./.
На длъжника е изпратена Заповед за изпълнение
№ 53/12.03.2020 г. по ч.гр.д. № 118/2020 г.
на РС Оряхово. Същият не е открит на постоянния си адрес, като Заповедта е
връчена чрез залепване на уведомление по чл. 47 ал.5 ГПК на 29.05.2020 г. и
същият не се е явил в двуседмичен срок, за да му бъде връчена издадената
заповед, а от приложената по делото справка от НАП е видно, че същият няма
действащ регистриран трудов договор.
С оглед нормата на чл.415 ал.2, вр.ал.1,
т.2 ГПК, на Заявителя е указано, че може да предяви иск относно вземането си в
едномесечен срок от съобщението, като довнесе дължимата държавна такса.
Искът на
Заявителя, основан на чл.415 ал.1 вр. чл. 422 ГПК е подаден в указания срок.
От представеният
по делото Договор за мобилни услуги от 21.03.2018 г., сключен между „Теленор България“ ЕАД
/понастоящем „Йеттел България“ ЕАД/, е видно, че ответника А.В.Ш., е абонат на дружеството доставчик на мобилни
услуги и титуляр по мобилен номер *********,
с абонаментен план „Тотал 24.99, с неограничени национални минути и роуминг в зона ЕС, със
стандартен месечен абонаментен в размер на 24.99 лв., с уговорен срок на
действие 24 месеца.
На същата дата
21.03.2018 г., по повод сключения между страните договор с предпочетен № **********, мобилният оператор е предоставил на ответницата Ш. устройство марка „ALCATEL U5 Blue“.
За
потребените от абоната ответник услуги за мобилен № ********* за периода от 05.04.2018 г. до 04.07.2018 г., Теленор е
издал следните фактури:
1. фактура № **********/05.05.2018 г., за
отчетен период 05.04.2018 г. - 04.05.2018 г. със срок за плащане - 20.05.2018 г.
издадена за сумата от 357.42 лв.. представляваща неплатени абонаментна такса и
използвани услуги за предпочетен номер ++359*********, от която се претендира
сума в размер на 304,09 лв., поради извършено плащане в размер на 53,33 лв.,
което частично погасява задължението за абонаментна такса и използвани услуги.
2. фактура № **********/05.06.2018 г., за
отчетен период 05.05.2018 г. - 04,06.2018г., срок за плащане - 20.06.2018 г. за сумата от 25,39 лв. представляваща
неплатени абонаментна такса и използвани услуги за предпочетен номер
++359*********.
3. фактура № **********/05.07.2018 г. за отчетен
период 05.06.2018г. - 04.07,2018г., срок за плащане — 20.07.2018г.. за сумата от 24,98 лв.. представляваща
неплатена абонаментна такса за предпочетен номер ++359*********.
Вследствие на неизпълнението съгласно т.11 от
Договора, мобилният оператор е начислил неустойка в размер на 62.46 лв., чиито
размер се равнява на три месечни абонаментни такси, които е начислил във
фактура № **********/05.09.2018 г.
Поради неизпълнение на
договора за мобилни услуги, мобилния оператор е начислил сума в размер на
144.97 лв., представляваща разликата между цената на устройството без абонамент
и заплатената при предоставянето му преференциална цена и начислена във фактура
№ **********/05.09.2018 г.
Въз
основа на така възприетата по делото фактическа обстановка от правна страна
съдът прави следните изводи:
Предявен
е иск с правно основание чл.422, ал.1,
във вр.с чл.415, ал.1 от ГПК във вр с чл.240 от ЗЗД във вр.с чл.99, ал.1 от ЗЗД.
С иска по чл.422 от ГПК се цели
установяване на съществуването на вземане, реализирано по реда на заповедното
производство в хипотезата на подадено възражение от страна на длъжника. Искът е
положително установителен и съгласно разпределяне на доказателствената тежест
при условията на пълно и главно доказване ищецът следва да докаже претенцията
по основание и размер.
Ищецът основава /с оглед
заявените фактически твърдения/ вземането си срещу ответника, въз основа на
сключен между ответника в качеството на кредитополучател и на „Теленор
България“ ЕАД /понастоящем „Йеттел
България“ ЕАД/ в качеството на кредитор Договор
за предоставяне на мобилни услуги и
титуляр по мобилен номер ********* по програма „Тотал 24.99
съгласно Договор за мобилни услуги от 21.03.2018 г.
Безспорно
се установи, че е налице твърдяната договорна връзка, черпеща правното си
основание в договора за продажба на далекосъобщителни услуги и телефонен апарат. Безспорно се
установи, а и това релевантно обстоятелство не бе оспорено, че „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, е изпълнило
договорните си ангажименти към ответника по делото, като са предоставени
уговорените в договора далекосъобщителни услуги и мобилно устройство марка „ALCATEL U5
Blue“. При това положение
продавачът се явява изправна страна по договора, тъй като е изпълнил поетите
задължения по облигационното правоотношение.
Съобразно разпределението на доказателствената тежест указана в доклада по делото, е че ответникът е този който следва да докаже твърдението си досежно недължимост, респективно погасяване на задължението си по договора. В случая плащането по договора за процесния период подлежи на доказване от ответната страна с надлежни за това доказателства, удостоверяващи извършено плащане на претендираната сума. Такова доказване от ответника не беше проведено в производството.
При неизпълнение в срок на задълженията по издадените 4 броя фактури с
настъпил падеж съответно за Фактура
№ **********/05.05.2018 г., падеж на 20.05.2018 г., Фактура №
**********/05.06.2018г. с падеж на 20.06.2018 г., Фактура № **********/05.07.2018г с падеж на 20.07.2018
.,и фактура
№ **********/05.09.2018 г. с падеж на 20.09.2018. - ответникът дължи на ищеца претендираната сума
в размер на 561.89 лева, представляваща потребени и
незаплатени услуги за мобилен номер *********, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от дата на подаване на заявлението – 03.02.2020 г.,
до окончателното изплащане на вземането.
С оглед на горе изложените правни изводи следва да се
приеме за установено съществуване вземането на ищеца против ответника за сума в размер на 561.89 лв., представляваща незаплатени далекосъобщителни услуги по
Договор за мобилни услуги от 21.03.2018 г., ведно със законната лихва върху
сумата, считано от датата на подаване на заявлението – 03.02.2020 г., до
изплащане на задължението, за която сума е издадена Заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК № 53/12.03.2020 г. по ч.гр.д. № 118/2020 г. на ОРС.
При
този изход на спора следва да се приеме, че разноските, направени от ищеца в
заповедното производство, както и тези, сторени в производството по общия исков
ред следва да се възложат на ответника.
При този изход на спора ответника дължи на
ищеца, съобр. чл. 78 ал.1 ГПК и направените разноски в общ размер от 1 010
лева, от които сумата от 385.00 лева разноски в заповедното производство за
платена държавна такса - 25.00 лева и 360.00 лева адвокатско възнаграждение и
сумата от общо 685.00 лева разноски в настоящото производство – 25.00 лева
платена д.т. 300.00 лв. за особен представител и 360.00 лева адвокатско
възнаграждение.
Мотивиран
от горното, Съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение
на А.В.Ш., с ЕГН **********, с
постоянен и настоящ адрес ***, че същата дължи на „Теленор България“
ЕАД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
ж.к.“Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6, п.к. 1766, представлявано от
Майкъл Патрик Фоли, чрез пълномощника си адв.Н.Ш.-САК,сумата от общо 561.89 лв. /петстотин шестдесет и един
лева и осемдесет и девет ст./, представляваща - сума от 354.46 лв. /триста
петдесет и четири лева и четиридесет и шест ст. /, представляваща неплатени
абонаментни такси и използвани услуги по
Договор за мобилни услуги от 21.03.2018 г. за мобилен номер ********* за отчетен период 05.04.2018
г. до 04.07.2018 г., -неустойка в размер на 62.46 лв. /шестдесет и два лева и
четиридесет и шест ст./ представляваща стойността на три месечни абонаментни
такси, начислена във фактура № **********/05.09.2018 г., сумата от 144.97 лв. /
сто четиридесет и четири лева и деветдесет и седем ст./, представляваща
неустойка в размер на разликата между цената на мобилно устройство „ALCATEL U5
Blue“,без абонамент и
заплатената при предоставянето му преференциална цена,ведно със законната лихва
върху сумата, считано от датата на подаване на заявлението – 03.02.2020 г., до
изплащане на задължението, за които суми е издадена Заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК № 53/12.03.2020 г. по ч.гр.д. № 118/2020 г. на ОРС.
ОСЪЖДА А.В.Ш., с ЕГН **********, с
постоянен и настоящ адрес ***, ДА
ЗАПЛАТИ на „„Теленор България“ ЕАД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ж.к.“Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6, п.к.
1766, представлявано от Майкъл Патрик Фоли, чрез пълномощника си адв.Н.Ш.-САК,
направените деловодни разноски в заповедното и настоящото производство в общ
размер на в общ размер от 1 010 лева
/хиляда и десет лв./, от които сумата
от 385.00 лева разноски в заповедното производство и сумата от 685.00 лева
разноски в настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Врачанския
окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението.
Районен съдия: