№ 99
гр. Балчик, 13.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БАЛЧИК в публично заседание на пети август през
две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ГАБРИЕЛА П. ДИМИТРОВА
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА П. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ГАБРИЕЛА П. ДИМИТРОВА Гражданско
дело № 20233210100533 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по предявен от „ЗАД Армеец” АД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: ***, срещу Р. Р. М., ЕГН **********, с адрес: ***, ***,
положителен установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 от
ГПК вр. с чл. 410, ал. 1, т. 3 от КЗ да бъде прието за установено в отношенията между
страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от *** лв., представляваща заплатено от
ищеца застрахователно обезщетение по застраховка „Каско на МПС“ в полза на собственика
на лек автомобил марка ***, за щети от ПТП, настъпило на *** г. в *** в посока към с. ***,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението – *** г. до
окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК по ч. гр. дело № *** г. по описа на Районен съд Балчик.
В исковата си молба ищецът „ЗАД Армеец” АД излага, че на *** г. в с. *** в посока
към с. ***, общ. Добрич е настъпило ПТП по вина на ответника, който като водач на ППС с
животинска тяга – каруца с кон, загубил контрол над управляваното от него ППС, в резултат
на което конят внезапно завил надясно и се блъснал в опитващия се да го избегне лек
автомобил марка ***, като му нанесъл имуществени вреди. Твърди се, че от органите на
МВР е съставен Протокол за ПТП №***/*** г. Сочи се, че срещу Р. Р. М. е съставен АУАН
по чл. 106 ЗДвП и впоследствие е издадено НП по чл. 184, ал. 5 ЗДвП. Излага се, че към
датата на застрахователното събитие – *** г. между „ЗАД Армеец” АД и собственика на
увредения лек автомобил бил сключен договор за застраховка „Каско на МПС“, обективиран
в застрахователна полица *** г., със срок на действие от *** г. Сочи се, че въз основа на
постъпило уведомление- декларация за щета е заведена ликвидационна преписка по щета
№***, автомобилът е огледан от експерти на застрахователното дружество и са описани
причинените щети в резултат на инцидента. Излага се още, че ремонтът на увредения
1
автомобил е възложен на автосервиз ***, като стойността на вложените части, материали и
калкулирания от автосервиза труд за извършен ремонт е в размер на *** лв. и сумата е
платена от „ЗАД Армеец“ АД с преводни нареждания от *** г. Поддържа се, че с плащането
на застрахователното обезщетение дружеството е встъпило в правата на застрахования
срещу собственика на вещта и лицето, което е било длъжно да упражнява надзор върху
вещта, причинила вреди на застрахования по чл. 50 от ЗЗД. Излага се, че с регресна покана
било поискано от ответника да възстанови платеното, но лицето не е погасило задължението
си. По изложените съображения се моли за уважаване на предявения иск и за присъждане на
сторените в заповедното и исковото производство разноски.
Ответникът Р. Р. М., чрез особен представител адв. Е. А., депозира отговор на
исковата молба, в който излага становище за допустимост на предявения иск. Релевира
възражение за съпричиняване. Сочи, че липсват данни с каква скорост се е движел
автомобилът. Счита, че шофьорът е следвало да съобрази скоростта си със състоянието на
пътя, на превозното средство, характера и интензивността на движението. Намира, че
неизпълнявайки задължението си, вменено с разпоредбите на ЗДвП, непрекъснато да
контролира МПС и да се движи с такава скорост, която да му даде възможност да спре при
наличие на препятствие, водачът на МПС е допринесъл за вредоносния резултат. Предвид
изложеното моли исковата претенция да бъде отхвърлена.
В проведеното открито съдебно заседание ищецът не се явява, не се представлява. С
молба вх. № 3607/05.08.2024 г. поддържа исковата молба и моли искът да бъде уважен.
В открито съдебно заседание ответникът не се явява, представлява се от особен
представител - адв. Е. А., който поддържа становище за неоснователност на исковата
претенция и моли същата да бъде отхвърлена.
След преценка на събраните по делото доказателства, настоящият състав приема за
установено от фактическа страна следното:
Не е спорно между страните, а и от представената по делото комбинирана
застрахователна полица *** г. се установява наличието на сключен договор за имуществено
застраховане „Каско“ между собственика *** и ЗАД „Армеец“ АД, с предмет лек автомобил
марка ***.
Липсва спор между страните, а и видно от Протокол за ПТП №*** от *** г. се
установява настъпването на ПТП на посочената дата в с. *** в посока към с. ***, общ.
Добрич с участници Р. Р. М. и ***. Удостоверено е, че Р. Р. М. не контролира ППС по начин,
който да не застрашава другите участници, управляваното от него ППС /кон с каруца/ и
допуска ПТП с материални щети по другия участник. Протоколът е подписан в присъствие
на свидетел Я.П..
Видно от уведомление -декларация за щета по застраховка „Каско на МПС“ от *** г.
водачът на увреденото МПС от застрахователното събитие е декларирал пред
застрахователя настъпили щети, изразяващи се в увреждане на ляво огледало, ляв калник и
преден капак на лек автомобил марка ***, като в тази връзка при „ЗАД Армеец“ АД е
2
заведена застрахователна претенция (щета) под №***.
В приложения опис по щетата от *** г., са отразени констатираните при огледа
увредени детайли на автомобила, индивидуализирани чрез отразяване на вида,
количеството, степента на увреждане и начина на възстановяване на всеки от тях.
Видно от фактура *** г., издадена от *** с получател „ЗАД Армеец“ стойността за
нови части и извършените дейности за възстановяване на щетите по л. а. марка ***, възлиза
на сумата от *** лв.
Видно от приложеното преводно нареждане (л. 34), на *** г. сумата от *** лв. е
преведена по банкова сметка на ***, като в основанието за извършения превод е отбелязано
„щета № ***“.
Видно от фактура *** г., издадена от *** с получател „ЗАД Армеец“ стойността за
извършените дейности за възстановяване на ляво огледало и преден ляв калник възлиза на
сумата от *** лв.
Видно от приложеното преводно нареждане (л. 29), на *** г. сумата от *** лв. е
преведена по банкова сметка на ***, като в основанието за извършения превод е отбелязано
„щети № *** /*** лв/ и ***/“.
Като писмено доказателствено средство по делото е приобщена и регресна покана /л.
12/ от ЗАД „Армеец“ АД до Р. Р. М. за заплащане на сумата от *** лв., от които *** лв.,
представляваща стойност на извършен от *** ремонт за обезвреда на щетите по л. а. марка
***; *** лв., представляваща стойността на закупени части, вложени в ремонта, както и 10
лв., представляваща ликвидационни разноски по щета.
От приетото и неоспорено от страните заключение на съдебно-автотехническа
експертиза се установява следният механизъм на настъпване на ПТП – П. И. П. управлявал
л. а. марка ***, по *** като забелязал от лявата си страна кон с каруца, управлявани от Р. Р.
М., поради което предприел спиране на автомобила. В резултат на взаимно пресичане на
траекториите на автомобила и коня с каруцата възникнало ПТП. Вещото лице заключва, че
при съпоставяне на механизма на произшествието и установените увреждания става ясно, че
е налице причинно-следствена връзка между процесното ПТП и настъпилите вреди за л. а.
*** и е възможно същите да са причинени по степен и вид от настъпилото ПТП. Съгласно
експертното заключение общата стойност на средствата, необходими за ремонтиране на
увредите по пазарни цени, е в размер на *** лв., от които *** лв.- общата стойност на
повредените детайли за подмяна по л. а. ***, *** лв. – стойността на лакобояджийски
материали за отстраняване на щетите по автомобила, както и *** лв. – стойност на
вложения авто-монтьорски труд. В съдебно заседание вещото лице сочи, че инцидентът се
случва на кръстовище, което се регулира с дясно стоящия и доколкото каруцата идва от
ляво, същата най-вероятно навлиза в траекторията на МПС.
По делото са ангажирани и гласни доказателствени средства посредством разпит на
свидетеля П. И. П., от чиито показанията се установява, че при управление на собствения му
лек автомобил ***, 10 метра преди кръстовище забелязал в отстрещното платно спряна
3
каруца и много хора. Водачът на каруцата ударил коня, при което последният завил на ляво
и се блъснал в лекия автомобил. Свидетелят сочи, че е карал с 30 км. в час. Излага, че
автомобилът е застрахован и застрахователят го е отремонтирал.
Видно от материалите по приобщеното ч. гр. д. № *** г. по описа на Районен съд -
Балчик, въз основа на подадено на *** г. заявление от „ЗАД Армеец” АД срещу Р. Р. М. е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за процесната
сума. Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК и в указания
едномесечен срок по чл. 415, ал. 4 ГПК заявителят е предявил положителния установителен
иск, предмет на настоящото производство.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Предявеният иск намира правното си основание в разпоредбите на чл. 422, ал. 1 вр.
чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК вр. с чл. 410, ал. 1, т. 3 от КЗ.
Искът е допустим, доколкото са налице общите предпоставки за съществуването и
надлежно упражняване на правото на иск, както и специалните такива (съгласно т. 10а от
Тълкувателно решение по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС), свързани с реда за
търсената защита по чл. 422, ал. 1 от ГПК.
Съобразно разпоредбата на чл. 410, ал. 1, т. 3 от КЗ с плащането на
застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу
собственика на вещта и лицето, което е било длъжно да упражнява надзор върху вещта,
причинила вреди на застрахования, до размера на платеното обезщетение и обичайните
разноски, направени за неговото определяне. Правото на застрахователя, изплатил на
правоимащото лице застрахователното обезщетение, да го иска от третото лице е
предвиденото в цитираната разпоредба право на регрес, а правото да встъпи във всички
права, които застрахования има срещу третото лице е суброгационно право.
Материалноправното основание на отговорността на ответника в настоящия случай е
в разпоредбата на чл. 50 от ЗЗД. Касае се за обективна и безвиновна отговорност на
собственика или на лицето, под чийто надзор се намира животното. Основанието на
отговорността за вреди, причинени от животни, е наличието на повишен риск, който се
създава при притежаването и отглеждането на животно. Собственикът и лицето, под чийто
надзор е оставено животното, са длъжни да обезпечат отглеждането му така, че да не вреди
другиму.
За успешното провеждане на предявения иск е необходимо ищецът да установи при
условията на пълно и главно доказване, че е налице валидно възникнало застрахователно
правоотношение между ищеца и увреденото лице по застраховка „Каско на МПС“ с предмет
л. а. марка ***; че в периода на застрахователно покритие - на *** г. в с. *** в посока към с.
***, общ. Добрич е настъпило застрахователно събитие - ПТП с участници лек автомобил
марка *** и Р. Р. М. като водач на ППС с животинска тяга – каруца с кон, при описания в
исковата молба механизъм, от което са причинени твърдените щети по застрахованата вещ;
4
че вредите са настъпили от животното, че собственик или надзорник на животното е лицето,
срещу което е предявена претенцията; че ищецът е изплатил застрахователно обезщетение в
посочения размер от *** лв.
Не е спорно между страните, че на *** г. в с. *** в посока към с. ***, общ. Добрич е
настъпило ПТП с участници лек автомобил марка *** и Р. Р. М. като водач на ППС с
животинска тяга – каруца с кон; че увреденият автомобил е бил застрахован по договор за
застраховка „Каско на МПС“, обективиран в застрахователна полица *** г., със срок на
действие от *** г.; че на *** г. застрахователят е заплатил в полза на автосервиз *** сумата
от *** лв., че на *** г. застрахователят е заплатил в полза на автосервиз *** сумата от ***
лв. за извършения ремонт на процесния лек автомобил.
Основният спорен въпрос в производството е дали процесното ПТП е настъпило по
вина на ответника в качеството му на водач на ППС с животинска тяга – каруца с кон.
В представения по делото протокол за ПТП № ***/*** г., представляващ официален
свидетелстващ документ, издаден от служебно лице в кръга на удостоверителната му власт,
е посочено, че Р. Р. М. не е контролирал ППС по начин, който да не застрашава другите
участници и управляваното от него ППС /кон с каруца/ допуска ПТП с материални щети по
другия участник. Ответникът е подписал съставения протокол за ПТП.
Механизмът на настъпването на ПТП се установява от заключението на вещото лице
М. С., съгласно което на *** г. в 1*** е възникнало ПТП с участники л. а. марка ***,
управляван от П. И. П. и ППС кон с каруца, управлявани от Р. Р. М., в резултат на взаимно
пресичане на траекториите на автомобила и коня с каруцата. Инцидента се случва на
кръстовище, което се регулира с дясно стоящия и доколкото каруцата идва от ляво, същата
навлиза в траекторията на МПС. Вещото лице посочва, че в резултат на ПТП са нанесени
щети по лекия автомобил – увредени са преден ляв калник, преден капак и ляво огледало.
Според експертизата, посоченият механизъм, описан в протокола за ПТП, съответства на
причинените щети по автомобила. Налице е причинно-следствена връзка между
установения механизъм на настъпване на ПТП и щетите, които са нанесени на процесния
лек автомобил.
От събраните по делото гласни доказателства посредством разпита на свидетеля П.
П., които съдът кредитира, като последователни, непосредствени и вътрешнологични, се
установява, че при управление на собствения му лек автомобил *** 10 метра преди
кръстовище в отстрещното платно била спряна каруца и много хора. Водачът на каруцата
ударил коня, при което последният завил на ляво и се блъснал в лекия автомобил. Лекият
автомобил се е движел с 30 км. в час.
При съвкупния анализ на ангажирания в производството доказателствен материал
съдът приема, че в случая може да бъде направен обоснован извод, че вина за настъпване на
процесното ПТП има именно ответникът като водач на впрегнат кон, по смисъла на пар. 6, т.
25 от ДР на ЗДвП. Същият не е изпълнил вмененото му задължение съгласно чл. 106, ал. 1
ЗДвП да осъществява надзор над животното и непрекъснато да ги направлява, така че да не
5
създава пречки и опасности за движението, поради което е настъпил пътният инцидент, при
който са нанесени вреди върху л. а. ***, въпреки опитите на водачът на моторното превозно
средство да предотврати сблъсъка.
Съдът намира за неоснователно релевираното от ответника възражение за
съпричиняване, основано на твърдения за нарушение на чл. 20 от ЗДвП поради управление
на автомобила с несъобразена с пътните и метрологични условия скорост. В тази връзка
ответникът, чиято е доказателствената тежест да установи релевантните факти, не е
ангажирал никакви доказателства. Отделно от това, твърденията му се опровергават от
показанията на разпитания по инициатива на ищеца свидетел, според които автомобилът се
е движел в дясната пътна лента със скорост от 30 км/ч, която е рамките на допустимата
такава в населено място от 50 км/ч (предвид липсата на данни за ограничителни пътни знаци
на конкретния пътен участък).
От представените писмени доказателствени средства се доказва, че ищецът е
изплатил сумата от *** лв. за извършен ремонт за обезвреда на щетите, чийто размер според
експертното заключение съответства на стойността на щетите по автомобила към момента
на увреждането. От заключението се доказва също и размерът на обичайните разноски,
направени за определяне на застрахователното обезщетение (10 лв.).
След заплащане на застрахователното обезщетение застрахователят е встъпил в
правата на увредения срещу Р. Р. М. като водач на впрегнато животно /кон/, причинило
процесните вреди, до размер на сумата от *** лв., включваща изплатеното обезщетение и
разноските по неговото определяне. Предвид наличието на всички кумулативни
материалноправни предпоставки, обуславящи възникването на съдебно предявеното
регресно право в патримониума на ищеца, предявеният иск за заплащане на сумата от ***
лв. се преценява за основателен, поради което следва да бъде уважен. Основателна в тази
връзка е и претенцията за присъждане на законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда – *** г. до окончателното й
изплащане.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, с оглед изхода на делото и предвид направеното
искане, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените в настоящото
производство разноски в общ размер на *** лв., от които 75 лв. за заплатена дължима
държавна такса, *** лв. за платен депозит за особен представител, 300 лв. – депозит за вещо
лице и 300 лв. – допълнителен депозит за вещо лице. Доколкото възнаграждението на
свидетеля не е изплатено, съдът намира, че сума от 30 лв. не следва да се включва в
сторените от ищеца разходи и да се възлага в тежест на ответника, тъй като на основание чл.
4б от ЗДТ подлежи на връщане при поискване от страната.
Съгласно задължителните указания, дадени в т. 12 на Тълкувателно решение №
4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422 от
ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
6
производство. Такива са присъдени с издадената заповед за незабавно изпълнение в размер
на 175 лв. (25 лв. за заплатена държавна такса и 150 лв. за юрисконсултско възнаграждение),
като същата сума следва да бъде възложена в тежест на ответната страна.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на страните, че Р. Р. М., ЕГН
**********, с адрес: ***, *** дължи на „ЗАД Армеец” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление: ***, сумата от *** лв., представляваща изплатено застрахователно
обезщетение, на основание сключен договор за застраховка „Каско на МПС“, обективиран в
застрахователна полица *** г., със срок на действие от *** г. в полза на собственика на лек
автомобил марка ***, за причинени имуществени вреди в резултат на настъпило на *** г. в
с. *** в посока към с. ***, общ. Добрич ПТП, за което е образувана щета №***, ведно със
законна лихва върху главницата, считано от *** г. до окончателното й изплащане, за които
суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. дело № *** г. по описа на
Районен съд Балчик, на основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК вр. с чл. 410,
ал. 1, т. 3 от КЗ.
ОСЪЖДА Р. Р. М., ЕГН **********, с адрес: ***, ***, да заплати на „ЗАД Армеец”
АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, сумата от *** лв. (***),
представляваща сторени в исковото производство съдебно-деловодни разноски, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА Р. Р. М., ЕГН **********, с адрес: ***, ***, да заплати на „ЗАД Армеец”
АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, сумата от 175 лв. (сто седемдесет и
пет лева), представляваща сторени в заповедното производство съдебно-деловодни
разноски, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Добрич в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Балчик: _______________________
7