№ 90
гр. гр. Добрич, 17.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на деветнадесети
март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Галина Д. Жечева
Членове:Жечка Н. Маргенова Томова
Станимир Т. Ангелов
при участието на секретаря Румяна Ив. Радева
като разгледа докладваното от Галина Д. Жечева Въззивно гражданско дело
№ 20253200500058 по описа за 2025 година
за да се произнесе,съобрази следното:
Производството е по реда на глава ХХ,чл.258 и сл. от ГПК.Подадена е
въззивна жалба от Г. Г. П. от гр.Б. срещу решение №877/04.11.2024 г. по гр.д.
№695/2023 г. на Добричкия районен съд,с което е отхвърлен предявен от
въззивника срещу „ЕОС МАТРИКС” ЕООД,ЕИК *********,със седалище и
адрес на управление гр.София,район Витоша,жк „Малинова Долина”,ул.„Рачо
Петков-Казанджията” №4-6 иск с правно основание чл.439 от ГПК за
признаване на установено в отношенията между страните,че вземането на
ответника срещу ищеца по изпълнителен лист №374/02.07.2010 г.,издаден по
ч.гр.дело №484/2010 г. по описа на РС-Б.,а именно: 4361,76
лв,представляващи неиздължена главница по договор за потребителски
кредит №FL327917/14.11.2007 г.,сключен между кредитора „Юробанк и Еф
Джи България“ АД и кредитополучателя Г. Г. П.;857,84 лв,представляващи
договорна лихва за периода от 14.12.2007 г. до 25.06.2010 г.,ведно с
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата,считано
от 28.06.2010 г. до окончателното й изплащане,както и съдебни разноски в
размер на 460,30 лв,от които 104,39 лв-държавна такса и 355,91 лв-адвокатско
възнаграждение,не подлежи на принудително изпълнение поради това,че е
1
погасено по давност,вземането по който изпълнителен лист е прехвърлено от
„Юробанк България“ АД на ответника „ЕОС МАТРИКС” ЕООД с договор за
цесия от 18.01.2016 г.
Според въззивника първоинстанционното решение е неправилно поради
нарушение на материалния закон и необоснованост.Решението било
постановено в противоречие на събраните доказателства,като определени
доказателства и факти били тълкувани превратно,а други изобщо не били
съобразени.В решението се съдържали две взаимноизключващи се
заключения за един и същи факт.Районният съд мотивирал част от изводите си
с предположения,догадки и вероятности.Била нарушена нормата на чл.99 ал.4
от ЗЗД,свързваща действието на договор за цесия спрямо третите лица и
длъжника с уведомяването на последния от предишния кредитор.Нормата
била тълкувана изключително стеснително от първоинстанционния съд,който
приел,че уведомяването на длъжника за цесията имало значение единствено в
хипотеза,при която длъжникът извършил плащане в полза на цедента преди
уведомяването.Въззивникът подробно е обсъдил цитираната разпоредба и е
изложил доводи как следва да се тълкува същата.По образуваните по
процесния изпълнителен лист изпълнителни дела не били депозирани
доказателства за уведомяване на длъжника за цесията,поради което съдебните
изпълнители не следвало да предприемат действия по принудително събиране
на вземанията.Районният съд неправилно поставил знак за равенство между
уведомяване за цесията и нейното узнаване от длъжника,като при преценката
относно датата на узнаване приел за доказани факти,за които няма
доказателства,респ. доказателствата сочели,че такива факти не се били
осъществили.Изложени са подробни доводи в насока,че към предходно
изпълнително дело №*** г. по описа на ЧСИ С. Д. не е бил приложен
процесният договор за цесия,поради което длъжникът не могъл чрез
запознаване с книжата по делото да се информира за цесията още на
14.11.2017 г.,както приел ДРС.Уведомяването било осъществено едва след
образуване на изп.д.№*** г. по описа на ЧСИ С. С. от самия ЧСИ по възлагане
от „ЕОС Матрикс“ ЕООД.Обжалваното решение съдържало противоречиво
произнасяне по въпроса на какво основание било прекратено изп.д.№*** г. по
описа на ЧСИ Д.,като било прието това да е станало на две различни
основания-чл.433 ал.1 т.8 от ГПК и чл.433 ал.1 т.2 от ГПК,което било
обективно невъзможно.В тази насока районният съд достигнал до изводи въз
2
основа на догадки и предположения,което нарушавало основни принципи на
правото.Изложени са подробни съображения,че изпълнителното производство
е било прекратено поради настъпила перемпция,а не по искане на
взискателя.В нарушение на всякакви правила и принципи било прието,че
вероятно имало отправени искания от взискателя за извършване на
изпълнителни действия по цитираното изп.д. от 2011 г. след 24.01.2013 г.,при
положение,че делото било унищожено.Районният съд приложил превратно ТР
№3/28.03.2023 г. по тълк.д.№3/2020 г. на ОСГТК на ВКС,според което
погасителна давност не тече по висящи към 26.06.2015 г. изпълнителни
дела.Към посочената дата изп.д. №*** г. било прекратено по силата на
закона,поради което от 24.01.2013 г.-датата на последното валидно
изпълнително действие- погасителна давност била текла.Изложени са доводи
в подкрепа на факт,който не бил обсъден от първоинстанционния съд,че изп.д.
№*** г. по описа на ЧСИ Д. било невъзможно да е образувано преди
31.01.2018 г.Изложено е подробно становище по същество на спора с
мотивиран извод за основателност на предявените искове.Настоява се за
отмяна на атакуваното решение и за уважаване на исковете,както и за
присъждане на сторените от въззивника разноски в двете инстанции.
В писмен отговор въззиваемата страна „ЕОС Матрикс“ ЕООД изразява
становище за неоснователност на въззивната жалба и настоява за
потвърждаване на атакуваното решение.Излага подробни доводи по същество
на спора с мотивиране на извод за неоснователност на исковете.Претендира
разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение.Наведено е
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение,изплатено от
насрещната страна,с искане за намаляването му в случай на присъждане на
такова.
Като постави на разглеждане въззивната жалба,Добричкият окръжен съд
установи следното:
Жалбата е депозирана в рамките на преклузивния срок по чл.259 ал.1 от
ГПК /въззивникът е получил препис от първоинстанционното решение на
25.11.2024 г.,а жалбата му срещу решението на ДРС е подадена на 06.12.2024 г.
при изтекъл за страната срок за въззивно обжалване на 09.12.2024 г./.Жалбата
е процесуално допустима предвид горното и подаването й от активно
легитимирано лице /страна в производството по делото/ с правен интерес от
3
атакуване на неизгодното за него първоинстанционно решение.Разгледана по
същество,същата е неоснователна.
Първоинстанционното решение е валидно като постановено от законен
състав на районния съд в рамките на правомощията му,в изискуемата
форма,мотивирано и разбираемо.Същото е допустимо като постановено по
предявените допустими установителни искове.По същество е правилно,като
съображенията за този извод са следните:
Гр.д.№695/2023 г. на ДРС е образувано по повод искова молба с вх.
№4927/16.03.2023 г.,уточнена с молба вх.№5524/24.03.2023 г.,молба от
28.03.2024 г. /депозирана в открито съдебно заседание от посочената дата-на
листи 177-178 от делото на ДРС/ и молба вх.№13119/03.07.2024 г.Предмет на
настоящото въззивно производство са предявени с горната искова молба и
съобразно уточненията й обективно кумулативно съединени отрицателни
установителни искове на основание чл.439 ал.1 от ГПК на Г. Г. П. с ЕГН
********** от гр.Б.,*** срещу „ЕОС Матрикс“ ЕООД,ЕИК *********,със
седалище и адрес на управление гр.София,район „Витоша“,жк „Малинова
долина“,ул.“Рачо Петков-Казанджията“ №4-6 за установяване в отношенията
между страните,че вземанията по изпълнителен лист №374/02.07.2010
г.,издаден по ч.гр.д.№484/2010 г. на РС-Б.,както следва:4 361,76 лв-
неиздължена главница по договор за потребителски кредит;857,84 лв-
договорна лихва за периода от 14.12.2007 г. до 25.06.2010 г.,ведно с
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата,считано
от 28.06.2010 г. до окончателното й изплащане,както и съдебни разноски в
размер на 460,30 лв,от които 104,39 лв-държавна такса и 355,91 лв-адвокатско
възнаграждение,не подлежат на принудително изпълнение поради
погасяването им по давност.
Изложено е в исковата молба,че след издаване на процесния
изпълнителен лист първоначалният кредитор по него „Юробанк България“
АД подал молба и било образувано изпълнително дело №*** г. по описа на
ЧСИ С. К.-Д.,вписана с рег.№*** на КЧСИ и с район на действие
ВОС.Цитираното изпълнително дело било прекратено по силата на закона на
основание чл.433 ал.1 т.8 от ГПК,като последното валидно изпълнително
действие по него било от дата 24.01.2013 г.След прекратяване на горното
изпълнително дело въз основа на същия изпълнителен лист било образувано
4
изп.д.№*** г. също по описа на ЧСИ С. К.-Д.,но вече по молба на ответника
„ЕОС Матрикс“ ЕООД.Към молбата бил приложен договор за цесия от
18.01.2016 г.,сключен между „Юробанк България" АД като цедент и „ЕОС
Матрикс“ ЕООД като цесионер,по силата на който вземанията на банката от
ищеца по процесния изпълнителен лист били прехвърлени.Ищецът Г. П. не
бил уведомен за цесията по реда на чл.99 ал.3 от ЗЗД от предишния
кредитор,като същият узнал за нея едва при извършена справка по последното
образувано изп.д.№*** г. по описа на ЧСИ С. С. с район на действие ДОС.Въз
основа на молба на новия кредитор изп.д.№*** г. било прехвърлено при ЧСИ
С. С.,който го преобразувал в изп.д.№*** г.Всички изпълнителни
действия,осъществени по цитираните изп.дела №*** г. и №*** г. по искане на
„ЕОС Матрикс“ ЕООД от ЧСИ С. Д. и от ЧСИ С. С.,били
нищожни,евентуално незаконосъобразни,и по тази причина не прекъсвали
погасителната давност за вземанията по изпълнителния лист.„ЕОС Матрикс“
ЕООД не било надлежно процесуално легитимирано да търси изпълнение по
процесния изпълнителен лист,тъй като не били налице нито фактически,нито
правни основания да се пристъпва от посочените ЧСИ към изпълнение по
молби на посоченото дружество.Представянето на договор за цесия не било
достатъчно за образуване на делата,а следвало и предишният кредитор да е
уведомил длъжника за цесията според изискването на чл.99 ал.3 от
ЗЗД.Съгласно разпоредбата на чл.99 ал.4 от ЗЗД прехвърлянето на вземането
имало действие спрямо трети лица и спрямо длъжника от деня,когато то е
съобщено на последния от предишния кредитор.Под трети лица следвало да се
разбират и съдебните изпълнители,които при липса на уведомяване на
длъжника за цесията не следвало да уважават молба на цесионер за
образуване на изпълнително дело и за предприемане на принудително
изпълнение за събиране на цедираните вземания.След подробно проследяване
на осъществените от ЧСИ действия се настоява от ищеца,че вземанията по
процесния изпълнителен лист са погасени по давност и не подлежат на
принудително събиране.
В писмения си отговор на исковата молба ответникът „ЕОС Матрикс“
ЕООД изразява становище за неоснователност на исковете.Излага,че срещу
ищеца е било образувано заповедно производство по ч.гр.д.№484/2010 г. по
описа на PC-Б.,приключило с издаване на заповед за изпълнение и
изпълнителен лист с дата 02.07.2010 г.,въз основа на които било образувано от
5
предходния кредитор „Юробанк България“ АД изп.д.№*** г. по описа на ЧСИ
С. К.-Д. с район на действие ВОС,прекратено на основание чл.433 ал.1 т.8 от
ГПК.След прекратяването му ответното дружество в качеството си на нов
кредитор образувало ново изпълнително дело въз основа на същия
изпълнителен лист-изп.д.№*** г. по описа на ЧСИ С. К.-Д.,като в молбата за
образуване се съдържало искане за прилагане на конкретен изпълнителен
способ-запор върху банкови сметки и трудово възнаграждение.Впоследствие
по правилата на местната подсъдност делото било прехвърлено за водене от
ЧСИ С. С. с район на действие ДОС и било преобразувано под №*** г.На
длъжника била редовно връчена ПДИ с приложено към нея уведомление за
цесия.Като приложение към договора за цесия цедентът предоставил на
цесионера „ЕОС Матрикс“ ЕООД изрично пълномощно за уведомяване на
длъжниците по прехвърлените вземания.Изложени са от ответника подробни
доводи,обосноваващи с оглед движението по цитираните дела,че погасителна
давност относно процесните вземания не била изтекла.
Исковете-предмет на гр.д.№695/2023 г. на ДРС-са допустими като такива
по чл.439 от ГПК,целящи оспорване на изпълнението по изп.д.№*** по описа
на ЧСИ С. С. с район на действие ДОС при позоваване на правопогасяващи
факти,настъпили след приключване на съдебното производство,по което е
издадено изпълнителното основание.В случая се твърди погасяване на
вземанията по давност при изтекъл срок на погасителна давност след влизане
в сила на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417 от ГПК №374/02.07.2010 г. по ч.гр.д.№484/2010 г. на
Балчишкия районен съд,въз основа на която е издаден процесният
изпълнителен лист №374/02.07.2010 г..Исковете по чл.439 от ГПК са
предявени от активно легитимиран правен субект-от длъжника по
изпълнението Г. Г. П.,респ. са насочени срещу пасивно легитимиран правен
субект-взискателя по изпълнението.Безспорно за ищеца като длъжник по
висящо изпълнително производство е налице правен интерес от търсената
защита чрез установяване със сила на пресъдено нещо недължимост на
вземанията на кредитора и като крайна цел установяване несъществуването
/погасяването/ на изпълняемото право,подлежащо на принудително
изпълнение,респ. като последица-прекратяване на изпълнителния процес на
основание чл.433 ал.1 т.7 от ГПК.
По делото се установява следното от фактическа и правна страна:
6
По заявление на „Юробанк и Еф Джи България“ АД е образувано ч.гр.д.
№484/2010 г. по описа на Районен съд-Б. и е издадена заповед
№374/02.07.2010 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417 от ГПК,с която е разпоредено длъжникът Г. Г. П. в
качеството на кредитополучател да заплати на кредитора „Юробанк и Еф Джи
България“ АД следните суми:4 361,76 лв-неиздължена главница по договор за
потребителски кредит;857,84 лв-договорна лихва за периода от 14.12.2007 г.
до 25.06.2010 г.,ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху главницата,считано от 28.06.2010 г. до окончателното й
изплащане,както и съдебни разноски в размер на 460,30 лв,от които 104,39 лв-
държавна такса и 355,91 лв-адвокатско възнаграждение.
Въз основа на издадения изпълнителен лист и по молба на „Юробанк и
Еф Джи България“ АД е образувано изпълнително дело №*** /изп.д.№*** г./
по описа на ЧСИ С. Д. с район на действие ОС-Варна.Последното вече е
унищожено и не е приложено към настоящото дело /така уведомление изх.
№9364/05.04.2023 г. на ЧСИ Д./.Безспорно е,че е образувано през 2011 г. по
молба на първоначалния кредитор /последващият договор за цесия е от
18.01.2016 г./.Същото е било висящо до януари 2018 г.С постановление от
03.01.2018 г. на ЧСИ С. Д.,обективирано на гърба на процесния изпълнителен
лист,производството по изп.д.№*** г. е прекратено на основание чл.433 ал.1
т.2 от ГПК по молба на взискателя с вх.№105/02.01.2018 г.В постановлението
е посочено,че последното изпълнително действие по делото е извършено на
24.01.2013 г.Самият ищец Г. П. е депозирал своя молба по цитираното
изпълнително дело /на лист 13 от делото на ДРС,получена от ЧСИ Д. на
17.11.2017 г. според обратната разписка на лист 14 от делото на ДРС/,с която е
настоял за прекратяване на производството по същото поради настъпила
перемпция на основание чл.433 ал.1 т.8 от ГПК с оглед непоискването на
изпълнителни действия от взискателя в продължение на две години.В тази
молба ищецът е визирал,че последното изпълнително действие е наложен на
24.01.2013 г. запор върху банкова сметка на длъжника в „Банка ДСК“ ЕАД.Не
може да се сподели при горните обстоятелства,че производството по изп.д.
№*** г. е прекратено не по молба на взискател с постановлението на ЧСИ от
03.01.2018 г.,а по силата на закона поради настъпила перемпция още на
24.01.2015 г. при зачитане становището на ищеца,че този срок и срокът на
7
погасителна давност следва да се брои именно от датата 24.01.2013 г. като
дата на последното изпълнително действие по първоначално образуваното
изпълнително дело.Последното изпълнително действие по изп.д.№*** г. е
било запор върху банкова сметка,за който не е спорно,че е бил наложен.Видно
и от отбелязването върху гърба на процесния изпълнителен лист,дори е
отразена постъпила на 06.02.2013 г. сума по запора,изплатена на взискателя на
07.03.2013 г.Не се твърди от ищеца запорът да е бил отменен към по-ранен
спрямо датата на прекратяване на първоначално образуваното изпълнително
производство момент.Касае се за изпълнителен способ с продължително
действие,по който по правило изпълнението може да се осъществява
периодично,като способът по естеството си включва множество изпълнителни
действия,свързани с многократни плащания от третото задължено лице.Дори
и да няма осъществени от третото задължено лице преводи по сметка на
ЧСИ,посоченият способ на принудително изпълнение е бил действащ през
целия период,през който запорът е бил наложен,като при евентуално
постъпление на суми в сметката на длъжника във всеки момент този способ е
можело да бъде активиран.В този смисъл не може да се приеме,че е доказана
от ищеца настъпила перемпция в хода на изп.д.№*** г. и по-ранно
прекратяване на това изпълнително производство по силата на закона преди
датата 26.06.2015 г.То е било висящо към тази дата,не е било прекратено
поради перемпция,тъй като е бил действащ запор като способ за
принудително изпълнение с периодично действие.
Погасителна давност относно вземанията по изпълнителния лист не е
текла по време на висящността на изп.д.№*** г. до датата 26.06.2015 г.След
образуване на изпълнителното дело при висящност на изпълнителния процес
прекъснатата давност изобщо не започва да тече отново и не тече,докато трае
изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на
вземанията,според постановките на Постановление на Пленума на ВС
№3/18.11.1980 г.,което е в сила и е приложимо към момента на образуване на
изп.д.№*** г. и до датата 26.06.2015 г.,когато е постановено Тълкувателно
решение №2/2013 от 26.06.2015 г. по тълк.д.№2/2013 г. на ОСГТК на
ВКС,даващо ново разрешение на въпроса за погасителната давност по време
на висящо изпълнително производство.Както е прието в решение
№170/17.09.2018 г. по гр.д.№2382/2017 г. на IV г.о.,ГК на ВКС,превърнало се в
константа съдебна практика след постановяването му,тълкувателните ППВС
8
по чл.58 т.1 от Закона за устройство на съдилищата /отм./,обн.ДВ,бр.23/1976
г.,и тълкувателните решения,постановени при действието на последващите
Закон за съдебната власт,обн.ДВ,бр.59/1994 г./отм./,и ЗСВ,обн.ДВ,бр.64/2007
г.,са задължителни за съдилищата според нарочни разпоредби в цитираните
по-горе закони,като тяхното прилагане и действие следва да бъдат съобразени
с конкретните хипотези.Законът не е предвидил момент,от който започват да
действат тези тълкувателни актове.Правилото е,че когато са издадени по
първоначалното тълкуване на правна норма,те имат обратно действие и
даденото с тях тълкуване важи от момента,в който правната норма е влязла в
сила.Когато обаче тези актове са приети не за първоначално,а за последващо
тълкуване на правна норма,наложено поради промяна в нормата или поради
промяна в обществено-икономическите условия,правещи дадено предходно
тълкуване неприложимо или несъответно на смисъла на закона,тогава се
поставя въпросът от кой момент следва да се прилага новият тълкувателен акт
и дали същият има обратно действие.В цитираното решение на ВКС на РБ е
прието,че има хипотези,при които прилагането на новия тълкувателен акт с
обратно действие би застрашило правата и интересите на правните
субекти,регулирани до момента от задължителните постановки на предходни
тълкувателни актове.И според въззивния съд такива хипотези са налице и
процесната е именно такава.С ППВС №3/18.11.1980 г. е прието,че по време на
изпълнителното производство давност не тече.С т.10 от Тълкувателно
решение №2/2013 от 26.06.2015 г. по тълк.д.№2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е
дадено съвсем друго разрешение,като е прието,че в изпълнителното
производство давност тече и последната се прекъсва с всяко действие по
принудителното изпълнение,като с посочената т.10 ППВС №3/1980 г. е
обявено за изгубило сила.Прилагането на новото тълкуване за период преди
постановяването му би имало за последица погасяването по давност на
вземания,които са били предмет на изпълнителни производства,по които не са
предприемани действия за период по-голям от срока на погасителна давност с
оглед предходните указания на ППВС от 1980 г.,че погасителна давност по
време на висящността на изпълнителния процес не тече.Така би се стигнало
до изтичане на давността със задна дата преди момента на постановяване на
новото ТР,което би довело до несъобразяване за този минал период на
действащото към онзи момент ППВС.Така новото разрешение по т.10 от ТР
№2/26.06.2015 г. следва да намери приложение само за в бъдеще,считано от
9
датата на постановяването му 26.06.2015 г.,и то само по висящи към този
момент изпълнителни производства.
От горното следва,че до 26.06.2015 г. по изп.д.№*** г. по описа на ЧСИ
Ст.Д. погасителна давност относно процесните вземания не е текла.Такава е
можело да започне да тече едва от 26.06.2015 г.Тъй като съгласно
разпоредбата на чл.117 ал.2 от ЗЗД при установено със съдебен акт вземане
новата погасителна давност е всякога пет години,т.е. е петгодишна в
настоящия казус по отношение на вземанията както за главница,така и за
лихви,то погасителната давност спрямо процесните вземания би следвало да
изтече на 26.06.2020 г.,ако в рамките на горния срок не е осъществено
прекъсването й.С решение на Народното събрание от 13.03.2020 г. в страната
беше обявено извънредно положение във връзка с пандемията от
коронавирусна инфекция,продължило до 13.05.2020 г. вкл.Съгласно чл.3 т.2 от
Закона за мерките и действията по време на извънредното положение за срока
от 13 март 2020 г. до отмяната на извънредното положение спират да текат
давностните срокове,с изтичането на които се погасяват или придобиват права
от частноправните субекти.Според пар.13 от ПЗР към ЗИД на Закон за
здравето /ДВ, бр. 44/2020 г. от 13.05.2020 г., в сила от 14.05.2020 г./
сроковете,спрели да текат по време на извънредното положение по Закона за
мерките и действията по време на извънредното положение,обявено с
решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на
последиците,продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването
на този закон в "Държавен вестник",т.е. от 21.05.2020 г.Така погасителна
давност за процесните вземания,считано от 26.06.2015 г.,при спирането й по
силата на горния закон за времето от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. и
продължила да тече отново от 21.05.2020 г. е могла да изтече на 03.09.2020
г.,ако междувременно не е била прекъсната.
След прекратяване на изп.д.№*** г. с постановление на ЧСИ Д. от
03.01.2018 г. веднага на 03.01.2018 г. е образувано от същия ЧСИ въз основа на
процесния изпълнителен лист изп.д.№*** /изп.д.№*** г./.Действително,както
сочи ищецът,се констатират нарушения на ЧСИ при образуване на това второ
дело.Същото е образувано още на 03.01.2018 г. по молба на новия кредитор
/цесионер/ „ЕОС Матрикс“ ЕООД от 02.01.2018 г. /подадена един ден преди
прекратяване на предходното дело и преди кредиторът да е получил
оригиналния изпълнителен лист от ЧСИ/ преди постановлението от
10
03.01.2018 г. за прекратяване на изп.д.№*** г. да е влязло в сила.Следва да се
отбележи,че в случая съобщение с право на обжалване е следвало да се връчи
само на взискателя по изп.д.№*** г.,доколкото само той по смисъла на чл.435
ал.1 т.3 от ГПК е активно легитимиран да обжалва прекратяването на
изпълнителното производство.Длъжникът не разполага с такава легитимация
съобразно разпоредбите на чл.435 ал.1 т.1-7 от ГПК,доколкото резонно
същият винаги има правен интерес от прекратяването.Предвид горното
доводите на ищеца Г. П.,че спрямо него постановлението за прекратяване е
влязло в сила едва на 31.01.2018 г.,не са основателни.Тъй като не подлежи на
обжалване от длъжника,спрямо него то е в сила от датата на постановяването
му 03.01.2018 г.В този смисъл образуването на второто изп.д.№*** г. още на
03.01.2018 г. по никакъв начин не ограничава правото на защита на длъжника
и не опорочава извършените по това дело изпълнителни действия.Такова
преждевременно образуване е могло да засегне само правата на взискателя по
първото изп.дело,спрямо който срокът за обжалване на постановлението за
прекратяване не е бил изтекъл към 03.01.2018 г.,но в случая чуждите права са
извън обсега на защитата на ищеца,респ. нарушаването на чужди права е
ирелевантно за правата на ищеца.И най-общо става въпрос за нарушение на
канцеларските правила от страна на ЧСИ,което може да обоснове търсене
само на дисциплинарна или имуществена отговорност от същия,но не и да
обоснове незаконосъобразност до степен на нищожност на извършените от
ЧСИ изпълнителни действия по новообразуваното дело.
Изп.д.№*** г. е образувано по молба на „ЕОС Матрикс“ ЕООД като
частен правоприемник на първоначалния кредитор „Юробанк България“ АД
по договор за цесия от 18.01.2016 г.По силата на договора предишният
кредитор /цедент/ е прехвърлил процесните вземания от длъжника Г. П. на
новия кредитор /цесионер/.Цесионерът е активно легитимиран да претендира
принудително събиране на вземанията по процесния изпълнителен лист на
основание чл.429 ал.1 от ГПК.Още с молбата за образуване на делото
взискателят е поискал налагане на запор върху банкови сметки на
длъжника.Такъв е наложен от ЧСИ върху банкова сметка в „Банка ДСК“ ЕАД
/запорно съобщение изх.№416/09.01.2018 г.,връчено на банката на 15.01.2018
г./ и върху банкова сметка в „Уникредит Булбанк“ АД /запорно съобщение изх.
№417/09.01.2018 г.,връчено на банката на 15.01.2018 г./.С писма вх.
№839/19.01.2018 г. и вх.№1077/25.01.2018 г. /на листи 54 и 55 от изп.д./ двете
11
банки са потвърдили получаването на запорните съобщения и налагането на
запори.В хода на изп.д.№*** г. е преустановено действието само на запора в
„Уникредит Булбанк“ АД /писмо вх.№3860/28.03.2019 г. на лист 60 от изп.д./
поради закриване на банковата сметка на длъжника.Другият запор върху
сметка в „Банка ДСК“ ЕАД обаче няма данни да е отменен и до настоящия
момент.Давността се прекъсва с налагането през януари 2018 г. на запори
върху банкови сметки и не тече,докато съответният изпълнителен способ е
действащ,т.е. не е изтекла и до настоящия момент предвид непреустановеното
действие на запор върху сметката на длъжника в „Банка ДСК“ ЕАД.
След преобразуването на второто изпълнително дело в изп.д.№*** /изп.д.
№*** г./ на ЧСИ С. С. с район на действие ДОС са предприети още
изпълнителни действия,прекъсващи давността:наложена възбрана върху
недвижими имоти на 21.12.2022 г. и 22.12.2022 г.;насрочване опис на
недвижими имоти и движими вещи за 10.02.2023 г.;извършване на опис на
10.02.2023 г.Факт е,че длъжникът Г. П. е уведомен за цесията от 18.01.2016 г.
едва с уведомление изх.№00001750/21.02.2023 г.,изходящо от предишния
кредитор „Юробанк България“ АД чрез пълномощник „ЕОС Матрикс“ ЕООД
/за последното цесионерът е изрично упълномощен от цедента/,връчено на П.
чрез пълномощника му по изп.дело адв.П. А. на 10.03.2023 г.Късното
уведомяване на длъжника за цесията по реда на чл.99 ал.3 от ЗЗД обаче не
опорочава извършените до момента изпълнителни действия по искане на
цесионера,прекъсващи давността,до степен на тяхната невалидност.
Установеното в чл.99 ал.3 от ЗЗД задължение на цедента да съобщи на
длъжника за цесията има за цел да защити длъжника срещу ненадлежно
изпълнение на неговото задължение.Ако не е уведомен,той може да плати
валидно на стария кредитор.Ако е уведомен и въпреки това плати на
предишния кредитор,може да бъде заставен да плати на новия
кредитор.Несвоевременното уведомяване на длъжника за цесията
следователно има значение в рамките на изпълнителното производство
относно преценката за законност на осъществено принудително изпълнение
единствено в случай на осъществено от него преди уведомяването изпълнение
по отношение на предишния кредитор.В случая ищецът Г. П. не твърди да е
платил дълга си на първоначалния кредитор и осъществените от съдебните
изпълнители действия да са накърнили негов имуществен интерес.Щом
12
длъжникът не е платил на предишния кредитор и ако изпълни в полза на
новия кредитор в рамките на изпълнителния процес,осъщественото чрез
съдебния изпълнител събиране на вземанията при всички случаи ще доведе до
освобождаване на длъжника от дълга независимо от това дали и кога е бил
уведомен от предишния кредитор за цесията.Съдебните изпълнители
законосъобразно са предприели действия по молба на цедента „ЕОС
Матрикс“,който надлежно се е легитимирал пред тях като последващ
кредитор на вземанията по процесния изпълнителен лист въз основа на
договора за цесия от 18.01.2016 г.За валидността на договора за цесия е
ирелевантно дали предишният кредитор е съобщил на длъжника за
цесията.Неправилно е становището на ищеца,че съдебният изпълнител не
може да предприема принудително изпълнение,докато цесията не бъде
съобщена на длъжника от предишния кредитор.Разпоредбата на чл.99 ал.4 от
ЗЗД,регламентираща,че цесията има действие спрямо третите лица и
длъжника от деня,когато е съобщена на длъжника от предишния кредитор,не е
относима спрямо съдебния изпълнител като лице,натоварено от държавата с
публични функции по осъществяване принудително събиране на
вземания.Разпоредбата има предвид трети лица,които имат облигационни
правоотношения с цедента,цесионера и длъжника,чиито имуществени
интереси могат да бъдат засегнати поради неуведомяването за извършеното
прехвърляне на вземане.Съдебният изпълнител не е от категорията на тези
лица и за образуване на изпълнително дело по молба на новия кредитор и
предприемане на изпълнителни действия по искане на последния е
ирелевантно дали предишният кредитор е уведомил длъжника за
цесията.Както е прието в мотивите към решение №209/28.11.2018 г. по т.д.
№2530/2017 г. на ВКС на РБ,І т.о.,ТК,предназначението на изпълнителният
процес като форма за принудително осъществяване на граждански права е да
даде защита по повод липсата на доброволно изпълнение,като достави
дължимото на правоимащия чрез принуда,упражнена спрямо длъжника по
предписания от закона ред.Принудителното изпълнение се реализира от
специфичен орган,в чиято дискреция е провеждане и приключване на
принудителното изпълнение-съдебният изпълнител,който е овластен с
компетентността да извършва предписаните в ГПК изпълнителни
действия.Изпълнителният процес се ръководи от специален орган,чиято е
дискрецията да удовлетвори изпълняемото право и който осъществява тази
13
дейност чрез предприемане на конкретни изпълнителни действия.Тези
действия не рефлектират върху материалноправните предпоставки за наличие
на правото-предмет на изпълнение,тъй като са насочени не към установяване
на неговото съществуване,а към неговото удовлетворяване.В тази насока
предприетите действия на съдебния изпълнител във връзка с конституиране
на друг взискател са именно такива действия,които са неотносими към
материалните предпоставки за наличие на правото,както и за дължимостта на
вземането,което длъжникът следва да погаси принудително.В тази връзка и
частните правоприемници на взискателя също могат да упражнят
придобитото право,удостоверено като изпълняемо в изпълнителния
лист.Валидността и основателността на искането за промяна на взискателя се
преценява от съдебния изпълнител и съответно неговата преценка подлежи на
контрол,в това число и чрез ангажиране на личната му отговорност за
причинени вреди.След като съдебният изпълнител като орган е натоварен с
реализиране на признатото право и носи отговорност за неговото
удовлетворяване,то и длъжникът не може да реализира защита чрез оспорване
на това право с оглед предприети действия от съдебния изпълнител по
изпълнението му.Приема се дори,че основателността на иск по чл.439 ал.1 от
ГПК не може да бъде свързана с валидността и законосъобразността на
действията на съдебния изпълнител по осъществяване на принудителното
изпълнение,а само с конкретни новонастъпили факти,рефлектиращи пряко
към наличието на самото изпълняемо право.В контекста на горното се
приема,че без значение за основателността на иск по чл.439 от ГПК срещу
конституирания в изпълнителното производство нов кредитор /цесионер/ е
установяване на надлежното уведомяване на длъжника по смисъла на чл.99
ал.3 и 4 от ЗЗД за извършената цесия,тъй като този факт не рефлектира върху
дължимостта на вземането-то съществува и следва да бъде удовлетворено
принудително от съдебния изпълнител,като не освобождава длъжника от
отговорност за погасяването му.
Предвид изложеното съдът намира,че процесните вземания не са
погасени по давност,тъй като давността е прекъсвана с валидно извършени от
съдебните изпълнители по цитираните изпълнителни дела изпълнителни
действия,които те са дължали в изпълнение на своите правомощия за
принудително събиране на вземанията.Исковете са неоснователни и правилно
са отхвърлени от първоинстанционния съд,чието решение като
14
законосъобразно следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода от спора ищецът по делото и въззивник Г. П. няма право на
разноски за двете инстанции до момента и такива не следва да му се
присъждат.Ответникът и въззиваем „ЕОС Матрикс“ ЕООД претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение на основание чл.78 ал.8 от
ГПК за настоящата инстанция,на каквото има право на основание чл.78 ал.3 от
ГПК поради отхвърляне на исковете срещу него.Като взема предвид,че
юрисконсултът на дружеството е подал само отговор на въззивната жалба,в
който е преповторил доводите на страната от първоинстанционното
производство,и не се е явил в единственото открито съдебно заседание пред
въззивния съд,съдът определя на основание чл.25а ал.3 от НЗПП
юрисконсултско възнаграждение в размер на минимума от 50 лв.Други
разноски не са сторени от въззиваемото дружество.
Въззивното решение е необжалваемо,тъй като всеки от обективно
съединените искове е с цена под 5 000 лв.
Водим от гореизложеното,Добричкият окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №877/04.11.2024 г. по гр.д.№695/2023 г. на
Добричкия районен съд.
ОСЪЖДА Г. Г. П. с ЕГН ********** от гр.Б.,*** да заплати на „ЕОС
Матрикс“ ЕООД,ЕИК *********,със седалище и адрес на управление
гр.София,район „Витоша“,жк „Малинова долина“,ул.“Рачо Петков-
Казанджията“ №4-6 юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция
в размер на 50 лв /петдесет лева/.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване по
смисъла на чл.280 ал.3 т.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15