Определение по дело №86/2024 на Административен съд - Плевен

Производство по чл.62, ал.3 от ЗИНЗС във вр. с чл.145 от АПК.

Административното дело е образувано въз основа на жалба вх.№ 6328/27.10.2023г. подадена от Х. С. С. от [населено място], [ЕГН], сестра на М. С. С., изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в Затвора – Плевен, срещу Изричен отказ № ИЗ-11024/06.10.2023г. на Началник отдел СДВРП при ГД „Изпълнение на наказанията“ [населено място], с който е отказано преместване на лишения от свобода М. С. от Затвора Плевен в Затвора Ловеч по подадено от Х. С. С. заявление вх.№Г-547/04.09.2023г.

Делото е образувано първоначално под №866/2023г. по описана Административен съд Плевен и е изпратено по подсъдност на Административен съд Ловеч.

След повдигнат спор за подсъдност с Определение № 639/19.01.2024г., постановено по адм. д. № 12152/2023г. ВАС е Административен съд Плевен за компетентния съд, който да разгледа жалбата на Х. С..

Съдията-докладчик намира, че са налице основанията на чл.22, ал.1, т.6 от ГПК за отвод от разглеждане на производството по следните съображения:

От извършената проверка в деловодната система на съда и приобщените по делото материали се установява, че М. С. е подал искова молба с посочено правно основание чл.2в, ал.1, т.1 от ЗОДОВ против Административен съд Плевен за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 46 000 лв., причинени от правораздавателна дейност по адм. дело № 149/2023г. по описа на Административен съд Плевен, въз основа на която е образувано адм.дело №171/2023г. по описа на Административен съд Плевен, което не е приключило към настоящия момент.

Разпоредбата на чл.144 АПК вр. чл. 22 от ГПК гарантира на страните правото на непредубеден съд по смисъла на чл. 6, ал. 1 от ЕКПЧОС. Законът изисква дейността по събирането и проверката на доказателствените материали и постановяването на завършващия съдебен акт да бъдат осъществени от лица, напълно освободени от всякакви възможни външни въздействия, поставящи под съмнение тяхната обективност. Съдебната практика, включително тази на Европейския съд по правата на човека, по приложението на чл.6 (1) от Конвенцията приема, че понятието „независимост“ на съда се отнася до връзката между съдията като представител на съдебната власт и останалите граждани, докато „безпристрастността“ трябва да съществува по отношение на страните по делото. За да е налице безпристрастност, от съда се изисква да не е предубеден, що се отнася до решенията, които му предстои да вземе и да основава съдебния си акт на база фактите, установени преди и по време на процеса.

Съдията-докладчик намира, че са налице обстоятелства, които могат да породят съмнение в обективността и безпристрастността на съда при разглеждане на делото, тъй като М. С. е предявил иск против АдмС – Плевен и, въпреки че не е жалбоподател по настоящото дело, то същият, като лице чието преместване се иска по реда на чл.62, ал.1, т.3, предл. първо от ЗИНЗС, се явява заинтересована страна по него. Не е в интерес на правосъдието и на самия жалбоподател делото да се разгледа от съдия, който поради изложеното не може да бъде обективен, респективно да се породят съмнение в обективността и безпристрастността на съдията при разглеждане на делото.

Ако по какъвто и да е начин се обективира индиция за оказан натиск, предубеденост или пристрастие, съдията не само е длъжен да приеме в този случай направено искане за отвод, но и сам, по свой почин, да се отведе от разглеждане на делото, за да не постави под съмнение обективността на своя акт, с който решава въпросите по повдигнатия пред него спор. В този смисъл е и практиката на ЕСПЧ (решение от 10.07.2008г. по иск №67719/01, решение от 05.04.2018г. по иск № 28417/07, решение от 03.05.2007г. по иск № 7577/02 и др.), в които ЕСПЧ е намерил нарушение на правото на справедлив процес чрез гарантиране на независим и безпристрастен съд по чл.6, §1 от Конвенцията. Постановените решения от Европейския съд по правата на човека в Страсбург са задължителни за спазване от всички държави-членки и правораздавателните им органи. По тези съображения съдията докладчик намира, че в интерес на правосъдието е необходимо отстраняването му от разглеждане на делото, за да се гарантира справедливото и законосъобразно решаване на спора.

Поради изложеното и на основание чл.22, ал.1, т.6 от ГПК във връзка с чл.22, ал.2 от ГПК във връзка с чл.144 от АПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТВЕЖДА СЕ от разглеждане на адм. дело № 86 по описа за 2024 година на Административен съд Плевен съдия Габриела Христова.

Делото да се докладва на административния ръководител на Административен съд Плевен за определяне на друг съдия-докладчик.

Определението не подлежи на обжалване.