№ 266
гр. Смолян, 20.05.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Тоничка Д. Кисьова
Членове:Мария Ан. Славчева
Крум Б. Гечев
като разгледа докладваното от Мария Ан. Славчева Въззивно частно
гражданско дело № 20225400500154 по описа за 2022 година
И за да се произнесе ,взе в предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278, ал. 1 вр. чл. 121 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на "Изи Финанс "ЕООД със седалище гр.
София,представлявано от управителя Б.Н., депозирана чрез юрисконсулт А. Г., против
Определение от 53 от 14.03.2022 г., постановено по ч.гр. д. № 60/2022 г. по описа на РС –
Мадан, с което е оставено без уважение възражение на ответника по чл. 119, ал. 3 от ГПК
за неподсъдност на делото.
Развити са оплаквания, че обжалваното определение е неправилно,
незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалния закон и процесуалните
правила. Твърди се, че в случая ищцата основава претенцията си на потребител,както и че
предмета на делото е договор за кредит, тъй като ищецът претендира нищожност на
основание ЗЗД, които правомощия всеки може да упражни. Моли съдът да постанови
определение, с което да отмени обжалваното първоинстанционно такова и вместо него
уважи ответното възражение за неподсъдност на делото на МРС, прекрати производството
по същото и го изпрати по подсъдност на родово и местно компетентният РС – София.
В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор на частната жалба от
насрещната страна – ищцата ЕЛЗ. АС. Б., депозирана чрез пълномощника й адв. Д.М. , с
който оспорва частната жалба като неоснователна и предлага да бъде отхвърлена,
респективно обжалваното определение потвърдено, като правилно и законосъобразно.
Съдът, след като разгледа частната жалба, съобрази доводите в писмения
отговор по жалбата, запозна се с материалите по делото, приема за установено от
фактическа страна следното:
Производството по гр. д. № 60/2022 г. по описа на Мадански районен съд е
1
образувано по предявен от ищцата ЕЛЗ. АС. Б., против ответника "Изи Финанс " ЕООД със
седалище гр. София установителен иск с правно основание чл.124 ГПК във вр. с чл.26
ал.1пр.3 ЗЗД за признаване установено по отношение на ответника,че ищцата не дължи
неустойка в размер на 760.20 лева, предвидена в договор за предоставяне на кредит №*****,
като нищожна, противоречаща на добрите нрави и в нарушение на чл.143 ал.1 и чл.146 ЗЗП.
В исковата молба се излагат твърдения,че ищцата е потребител.
С обжалваното определение от 14.03.2022 г. първоинстанционният съд е оставил
без уважение възражението на ответника за неподсъдност на делото на сезирания съд, като,
за да постанови този резултат е приел, че в случая с изложените в исковата молба
фактически твърдение и характера на вземането,чиято недължимост се иска да бъде
установена, приложение следва да намери разпоредбата на чл. 113 от ГПК, с оглед дадената
легална дефиниция в § 13 ЗЗП, съгласно която потребител е всяко физическо лице, което
придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване търговска или
професионална дейност, което обуславя компетентността на сезирания съд да се произнесе
по спора.
Обжалваното определение е връчено на жалбоподателя на 24.08.2021 г., като
частната жалба е подадена на 29.03.2022 г., т. е. в рамките на едноседмичният преклузивен
срок за обжалване.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Частната жалба е процесуално допустима, доколкото е предявена от активно
процесуално легитимирана страна, против подлежащ на обжалване съдебен акт и в рамките
на преклузивния за това срок по чл. 275, ал. 1 от ГПК, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана по същество е неоснователна, а атакуваното определение е
законосъобразно постановено иследва да бъде потвърдено.
Съгласно разпоредбата на чл. 113 ГПК (изм. – д.в., бр. 65 от 2018 г., бр. 100 от
2019 г., уреждаща изборна местна подсъдност, исковете на и срещу потребители се
предявяват пред съда, в чийто район се намира настоящият адрес на потребителя, а при
липса на настоящ адрес – по постоянния. Образуваните дела се разглеждат като граждански
по реда на общия исков процес.
Спорът по делото се свежда до въпроса притежава или не ищецът качеството
потребител по смисъла на чл. 113 ГПК и съответно може ли да се ползва от изборната
местна подсъдност по чл. 113 ГПК, отговорът на който въпрос е положителен.
Съгласно приложимата съдебна практика законодателят е ограничил
разпоредбата на чл. 113 ГПК до споровете, образувани по искове на и срещу потребители в
смисъл на икономически по - слабата страна в правоотношението, т. е. потребители по
смисъла на § 13, т. 1 ДР на ЗЗП, в какъвто смисъл е Определение № 69/28.01.2021 г. по ч. т.
д. № 1049/2020 г. на ВКС, ТК, II отд.
2
Действително общото правило на чл. 108, ал. 1 от ГПК разпорежда, че исковете
срещу юридически лица се предявяват пред съда, в чийто район се намира тяхното
управление или седалище. В случая обаче са налице основания за приложението на
специалната местна подсъдност по чл. 113 от ГПК, съгласно която иск на потребител може
да бъде предявен и по неговия настоящ или постоянен адрес. Като страна по сключен с
кредитна институция договор за кредит ищeцът има качеството "потребител на финансова
услуга" по смисъла на § 13, т. 1, във вр. с т. 12 от ДР на ЗЗП. Искът е основан на твърдения
за нелоялна търговска практика при предоставянето на кредити на физически лица срещу
неустойка, с твърдения за нищожност на дължимата в договора за кредит, засягащи правата
на ищците като потребители на финансовата услуга. От това следва, че предявеният иск е
от потребител по смисъла на чл. 113 от ГПК. Въпросите дали договорът за кредит попада в
приложното поле на Закона за потребителския кредит и дали ищцата може да се ползват от
закрилата на Директива 93/13/ЕИО са от значение за материалноправния спор между
страните, но не са релевантни за разрешаването на процесуалния спор относно местната
подсъдност на предявеният по делото иск . Релевантно за определяне на местната
подсъдност е качеството на ищцата на потребител на финансова услуга по смисъла на § 13,
т. 1, във вр. с т. 12 от ДР на ЗЗП, от което произтича правото да се ползва от специалната
местна подсъдност по чл. 113 от ГПК.
По тези съображения съдът намира, че общата местна подсъдност по чл. 108, ал. 1
от ГПК, според която спорът би бил местно подсъден на Софийски районен съд като съд по
седалище на ответника, в конкретния случай е дерогирана и делото следва да бъде
разгледано от Мадански районен съд като местно компетентен, с оглед вписания адрес на
ищцата, съд по иск на потребител – чл. 113 ГПК.
Като е изложил сходни съображения и като краен резултат е оставил без уважение
направения от ответника отвод за местна неподсъдност на делото, първоинстанционният съд
е постановил законосъобразно и правилно определение, което следва да бъде потвърдено.
Подадената от ответника частна жалба се преценява като неоснователна и се
оставя без уважение.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 278, ал. 2 от ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 53/14.03.2022 г. на Мадански районен съд,
постановено по гр. д. № 60/2022 г. по описа на МРС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
3
Членове:
1._______________________
2._______________________
4