О П Р Е Д Е
Л Е Н И Е
№………./………... 2020 г.
гр. Варна
ОКРЪЖЕН СЪД - ВАРНА, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, II въззивен
съдебен състав, в закрито съдебно
заседание, проведено на двадесет и трети януари през две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА МИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТА
ПАВЛОВА
мл. с. НАСУФ ИСМАЛ
като
разгледа докладваното от мл.съдия Н. Исмал
въззивно частно търговско дело № 2124 по описа за 2019
г.,
за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1,
т. 2 вр. с чл. 413, ал. 2 от ГПК.
Образувано
е по повод частна жалба с вх. № 87628/26.11.2019 г.,
подадена от “Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда „Лабиринт“, ет. 2, офис 4, действащ
чрез процесуалния си представител юрк. Д. Г., против разпореждане №
49754/07.11.2019 г.,
постановено по ч.гр.д. № 18306/2019 г. по описа
на Районен съд – Варна, 9-ти съдебен състав, с което е оставено без уважение заявление вх. № 81788/06.11.2019 г.
по чл. 417 от ГПК за издаване на заповед за незабавно изпълнение на парично
задължение и изпълнителен лист, въз основа на документ по чл. 417, т. 3 от ГПК
– нотариален акт за договорна ипотека №159/12.05.2008г., в полза на частния
жалбоподател, срещу „Релат“ ООД, ЕИК148136833 (в несъстоятелност) за суми,
както следва – 150 000.00 евро, представляваща част от главница по договор
за кредит от 11.03.2008г., сключен с „Уникредит Булбанк“ АД, изменен и допълнен
с анекс от 31.10.2008г., което вземане е прехвърлено на заявителя-частен
жалбоподател с договор за цесия от 15.10.2018г., ведно със законната лихва от
датата на депозиране на заявлението в съда – 06.11.2019 г. до окончателното
погасяване на задължението.
В частната жалба се навеждат доводи,
за това че атакуваният съдебен акт е постановен в противоречие с материалния
закон. Поддържа се, че изводите на РС-Варна досежно нередовността на
уведомяването на длъжника за извършеното частно правоприемство с предмет
процесната сума, са неправилни. Сочи се, че правопрехвърлителната сделка е
доведена до знанието на длъжника чрез синдика, комуто е връчено уведомлението
за цесия, доколкото длъжникът е в открито производство по несъстоятеност.
Частният жалбоподател оспорва и
изводите на съда, касателно липсата на интерес от предявяване на процесното
вземане пред заповедния съд, след като същото е прието по реда на чл. 693 от ТЗ
от съда по несъстоятелност, като излага подробни доводи в обратната насока.
Подържа се, че документът въз основа,
на който се иска издаване на заповедта за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК е нотариален акт за учредяване на договорна ипотека, като заповедният съд е
ограничен във формалната проверка на редовността на ипотечния акт от външна
страна.
Претендира се отмяна на
разпореждането и вместо това уважаване на заявлението за издаване на заповед по
чл. 417 от ГПК, ведно с присъждане на сторените разноски, вкл. юрисконсултско
възнаграждение.
На основание чл. 413, ал. 2 от ГПК, по
делото няма постъпил отговор, доколкото препис от частната жалба не се връчва
на насрещната страна.
Относно допустимостта на частната
жалба:
Частната
жалба е подадена в законоустановения преклузивен срок, от активнолегитимирано
лице, при наличие на правен интерес, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,
поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Относно основателността на частната
жалба:
Съдът,
след като анализира доказателствата в съвкупност и поотделно и като съобрази
аргументите по частната жалбата, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
На
06.11.2019 г. кредиторът "Агенция за събиране на вземания“ ЕАД е подал
пред Районен съд - Варна заявление с вх. № 81788 за издаване на заповед за
незабавно изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК против длъжника
„Релат“ ООД, ЕИК ********* /в несъстоятелност/, за сумите, както следва: 150 000.00 евро, представляваща
част от главница по договор за кредит от 11.03.2008г., сключен с „Уникредит
Булбанк“ АД, изменен и допълнен с анекс от 31.10.2008г., което вземане е
прехвърлено на заявителя-частен жалбоподател с договор за цесия от 15.10.2018г.,
ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението в съда –
06.11.2019 г. до окончателното погасяване на задължението, както и за сторените
съдебно деловодни разноски.
С
разпореждане № 49754/07.11.2019 г., чиято правилност се обжалва пред настоящия
съдебен състав, постановено по ч. гр. д. № 18306 по описа за 2019 г. на
РС-Варна, заповедният съд е оставил заявлението без уважение по подробно
изложените в него доводи.
С оглед правомощията си по чл. 278
от ГПК и съгласно ТР № 6/2017 г. на ОСГТК на ВКС, съдът не е ограничен от
наведените оплаквания за неправилност на атакувания съдебен акт и има
правомощията на пълен въззив, което обуславя необходимостта от това да се
извърши цялостна проверка на предпоставките за издаване на заповедта за
незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 418, ал. 2 от ГПК, незабавно
изпълнение на издадена заповед за изпълнение се допуска само, ако представеният
документ по чл. 417 от ГПК е редовен от външна страна и ако удостоверява
подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. Видно от данните по т. 9, т. 12
и т. 14 от обстоятелствената част на заявлението, молителят е претендирал
издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417, т. 6 от ГПК – ипотечен акт по чл. 173, ал. 3 от ЗЗД – нотариален акт № 159, том I,
рег. № 1969, дело № 159
от 12.05.2008 г. по описа на Камен Костадинов – нотариус с район на действие
РС-Варна, вписан в НК под рег. № 520, вписан в СлВ-гр. Варна с вх. рег. №
13833, акт № 70, том XII, дело № 10608 на 22.05.2008 г., който обективира
договор за учредяване на ипотека върху недвижими имоти, собственост на трето
лице – „Консорциум Реми-Груп“ АД, ЕИК *********, като посредством процесните
реални обезпечения е гарантирано изпълнението на едно чуждо задължение, а
именно – това на „Релат“ ООД /в несъстоятелност/ към цедента-кредитодател
„Уникредит Булбанк“ АД, произтичащи от договор за банков кредит №
96/05208/020031 от 11.03.2008 г., изменен и допълнен с анекс № 1 от 31.10.2008
г., сключен между последните две дружества. Ипотеката е своевременно подновена,
видно от представената молба /л. 16/, вписана в Служба по вписвания – гр. Варна
на 16.03.2018 г.
От представения договор за цесия от
15.10.2018 г. и приложение № 155 към него, които са нотариално заверени от
Светлана Калинкова – нотариус с район на действие РС-София, вписана в НК под
рег. № 526, се установява, че обезпеченото с ипотека вземане е прехвърлено и
станало част от патримониума на заявителя. В настоящия случай кумулативно са
налице материалноправните предпоставки, обективирани в хипотезата на чл. 171 от ЗЗД – формата на правопрехвърлителната сделка е спазена и същата е вписана в Служба
по вписвания – гр. Варна с вх. рег. № 36229/21.12.2018 г., акт № 167, том XIII, дело № 3923.
Съгласно т. 4г от ТР № 4/2013 г. на
ОСГТК на ВКС, в хипотезата на настъпило частно правоприемство на страната на кредитора
няма пречка да се издаде заповед за незабавно изпълнение в полза на
правоприемника на посочения в документа по чл. 417 от ГПК кредитор, тъй като по
силата на правоприемството същият е титуляр на вземането. Настъпилото преди
подаване на заявлението частно правоприемство /както е в конкретния случай/
обаче трябва да бъде установено с документ по чл. 417 от ГПК – например
нотариално заверен договор за цесия. В такъв случай този документ е основание
за издаване на заповед за незабавно изпълнение в полза на правоприемника, като
е необходимо представяне и на документа, установяващ вземането срещу неговия
праводател. Когато частното правоприемство се основава на договор за цесия, на
общо основание трябва да са представени доказателства за уведомяване на
длъжника, тъй като в противен случай прехвърлянето на вземането няма действие
по отношение на него /чл. 99, ал.4 ЗЗД/.
Липсата на изрично саморъчно изписване
на имената на лицето получило уведомлението за цесия не променя крайния извод
на въззивния съд, че длъжникът е уведомен за частното правоприемство на
13.11.2018 г. чрез законния си представител – Янко Стоянов, назначен за синдик
на дружеството в несъстоятелност. Видно от титулната част на документа, същият
е адресиран до „Релат“ ООД – в несъстоятелност, чрез синдика Янко Стоянов,
който е вписан като такъв по партидата на търговеца в Търговския регистър.
Отделно, в подкрепа на твърденията, че уведомлението е получено от законния
представител на длъжника, частният жалбоподател е представил пред настоящия
съдебен състав и декларация, подписана от Янко Стоянов, с която последният
потвърждава за осъщественото уведомяване по чл. 99, ал. 4 от ЗЗД. Декларацията
е в унисон с вписванията по партидата на търговско дело № 676/2009 г. на
ОС-Варна /процесното производство по несъстоятелност/, което е достъпно в
поддържания от Министерството на правосъдието публичен регистър на
производствата по несъстоятелност. Видно от отбелязванията в информационната
база данни, най-късният момент на уведомяването за цесията е 27.03.2019 г.,
доколкото от тази дата е разпореждането на синдика за това да се съобрази
промяната в кредиторите, като същата предхожда датата на депозиране на
заявлението в съда – 06.11.2019 г.
Предвид цялата доказателствена
съвкупност съдът приема, че ипотечният акт е редовен от външна страна и
удостоверява подлежащото на изпълнение вземане, както и че са изпълнени
изискванията, обективирани в коментираната тълкувателна практика на ВКС.
Макар длъжникът да е в открито
производство по несъстоятелност, настоящият случай попада в хипотезата на
изключението, правнорегламентирано в чл. 637, ал. 6, т. 3 от ТЗ, доколкото се
търси удовлетворяване на вземане обезпечено с ипотека върху недвижими имоти –
собственост на трето лице – което обуславя допустимостта на образуване на последващо
заповедното производство. Независимо от факта, че вземането е предявено от
цедента и е прието по смисъла на чл. 693 от ТЗ, е налице правен интерес от
предявяване на претенцията, доколкото обектите на реалното обезпечение няма да
бъдат част от масата на несъстоятелността, имайки предвид, че несъстоятелността
е универсален способ за удовлетворяване вземанията на всички кредитори на
неплатежоспособния или свръхзадлъжнял длъжник чрез осребряване на неговите
активи, каквито не са процесните недвижими имоти. Евентуалното снабдяване с
изпълнителен титул, на основание чл. 429, ал. 3 от ГПК, ще даде възможност на
неудовлетворения кредитор да насочи индивидуалното производство по принудително
изпълнение, единствено срещу ипотекираните имоти, което няма да увреди
кредиторите на масата на несъстоятелността с оглед изложеното по-горе.
Наред с това, разпоредбата на чл.
637, ал. 6, т. 3 от ТЗ не прави разлика между прието и неприето вземане.
Приемането на вземането по смисъла на чл. 693 от ТЗ би имало значение относно
правния интерес от завеждане на последващо гражданско дело с предмет
обезпеченото вземане, в случай че наред с кредитополучателя и ипотекарния
длъжник е в открито производство по несъстоятелност, тъй като съгласно чл.
717н, ал. 3 вр. ал. 1 от ТЗ, ако несъстоятелният длъжник обезпечи със свой имот
чужд дълг, припадащата се по разпределението сума на обезпечения кредитор се
запазва от синдика и се предава на кредитора, след като кредиторът представи
изпълнителен лист за вземането си или удостовери пред синдика, че обезпеченото
вземане е прието в производството по несъстоятелност на лицето, чийто дълг е обезпечен
с продаденото имущество. Предвид цитираната разпоредба, липса на интерес от
завеждане на последващо гражданско дело за обезпеченото вземане би имало, ако
обектът на реалното обезпечение вече е осребрен от синдика на ипотекарния
длъжник /в несъстоятелност/ и сумата е включена в отделна сметка за
разпределение, тъй като в този случай ипотекарният кредитор има призната и
гарантирана от закона възможност да се легитимира пред синдика на ипотекарния
длъжник с удостоверение, че обезпеченото вземане е прието
в производството по несъстоятелност на лицето, чийто дълг е обезпечен с
продаденото имущество.
Поради несъвпадане на крайния извод на
въззивния съд с този на заповедния, обжалваното разпореждане следва да се отмени.
Мотивиран от изложеното, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ
разпореждане № 49754/07.11.2019 г.,
постановено по ч.гр.д. № 18306/2019 г. по описа
на Районен съд – Варна, 9-ти съдебен състав и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за незабавно
изпълнение на парично
задължение и изпълнителен лист, въз основа на документ по чл. 417, т. 6 от ГПК
– нотариален акт за договорна ипотека №159/12.05.2008г., в полза на “Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис
сграда „Лабиринт“, ет. 2, офис 4, срещу „Релат“ ООД, ЕИК148136833 /в несъстоятелност/ за
суми, както следва – 150 000.00
евро, представляваща част от главница по договор за кредит от 11.03.2008г.,
сключен с „Уникредит Булбанк“ АД, изменен и допълнен с анекс от 31.10.2008г.,
което вземане е прехвърлено на заявителя с договор за цесия от 15.10.2018г., ведно със законната лихва от датата на
депозиране на заявлението в съда – 06.11.2019 г. до окончателното погасяване на
задължението, което вземане е обезпечено с ипотека, учредена върху недвижими
имоти, собственост на „Консорциум Реми – Груп“ АД, ЕИК ********* въз основа на
Нотариален акт за договорна ипотека № 159, том I, рег. № 1969, дело № 159 от
12.05.2008 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.