№ 19410
гр. София, 29.04.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20241110130499 по описа за 2024 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Образувано е по постъпила искова молба и уточнителна молба от Б. С. Д. срещу
В. Г. Д..
В срока по чл. 131 ГПК по делото e постъпил отговор на исковата молба.
С Определение № 13761/24.03.2025 г. съдът е конституирал Ц. Н. Ц., е ЕГН:
********** и Х. И. Ц., с ЕГН: **********, като трети лица-помагачи на страната на
ответника В. Г. Д.. С посочения съдебен акт на страните по делото и на третите лица –
помагачи е дадена възможност да ангажират становище.
Във връзка с направено от третите лица – помагачи искане да заместят
ответницата по делото В. Г. Д. на осн. чл. 222 ГПК, съдът е указал на ищцата да заяви
дали дава съгласие за заместването. В изпълнение на указанието от последната е
постъпило становище от 04.04.2025 г., с което се поддържа предявеният иск срещу
първоначално конституираната по делото ответницата и се възразява срещу искането
за нейната замяна с третите лица – помагачи. Съгласно разпоредбата на чл. 222 ГПК,
със съгласието на двете страни встъпилият или привлеченият в делото може да
замести и освободи страната, на която помага. С оглед липсата на съгласие за
заместване от страна на ищцата, производството по делото следва да продължи между
първоначално конституираните страни.
Страните са представили писмени доказателства, които са относими,
необходими и приемането им е допустимо.
Съдът намира за основателни доказателствените искания на ищеца и на
ответника за изискване в цялост на изп.д. *** г. по описа на ЧСИ М П, доколкото
посоченото доказателствено искане е допустимо, относимо и необходимо за решаване
на делото.
Доказателствените искания на ищеца за допускане на съдебно-медицинска
психиатрична експертиза, за изискване на цялото здравно досие на ответницата и за
допускане на свидетели за установяване на невъзможността на ответницата да разбира
и ръководи действията си, както и доказателственото искане по т.5 от
доказателствените искания към ОИМ, целят да обосноват, респ. оборят направеното от
ищеца възражение за унищожаване на пълномощното, с упълномощител В. Д. и
пълномощник адв. Х. Б.. Следва обаче да се посочи, че искове и възражения за
1
унищожаемост може да прави само страната по сделката, чието волеизявление е
опорочено – в процесния случай това е упълномощителя В. Д., поради което
възражението е направено от нелегитимирана страна и съответно е неотносимо към
правния спор и по него не следва да се събират доказателства. За пълнота на
изложението, следва да се посочи, че недействителността по чл. 31 ЗЗД се релевира в
процеса чрез предявяване на конститутивен иск, а с възражение – единствено в
случаите, когато легитимираната страна е ответник по иск за реално изпълнение по
унищожаема сделка. Ето защо горепосочените доказателствени искания следва да
бъдат отхвърлени.
Неотносимо е и възражението на ищеца, че пълномощното за процесуално
представителство в изпълнителния процес не е подписано от В. Г. Д. и адвокатът е
действал без надлежно пълномощно, тъй като посочените твърдения са относими към
хипотезата на извършване на сделка без представителна власт, при което съгласно т. 2
от ТР № 5/12.12.2016 г. по т. д. № 5/2014 г. на ОСГТК на недействителността по чл.
42, ал. 2 от ЗЗД може да се позове само лицето, от името на което е сключен
договорът, респективно – пълномощното, или неговите универсални правоприемници,
а ищцата не е страна по упълномощителната сделка и поради това не е легитимирана
да предяви такива възражения, поради което и доказателствените искания за изискване
на пр.пр. 58508/2023 г. по описа на СРП, респективно – за издаване на съдебно
удостоверение за представяне на посочената преписка, се явяват неотносими и не са
необходими за разрешаване на делото. Исканията следва да бъдат отхвърлени.
Искането на ответника по т. 4 от доказателствените искания в ОИМ и уточнено
с молба от 14.04.2025 г. след дадено от съда указание, за допускане на един свидетел
при режим на довеждане за установяване на влошените отношения между страните в
процеса и липсата на контакт между тях, не е относимо и не е необходимо за
разрешаване на правния спор. Искането следва да се уважи единствено за
установяване на обстоятелствата, касаещи въпросите кой, кога и по какъв начин е
владял процесния имот.
За установяване на обстоятелства кой владее имота и при какви обстоятелства е
направено искане за допускане събирането на гласни доказателствени средства чрез
разпита на един свидетел при режим на довеждане от третото лице – помагач Х. Ц.,
като искането следва да бъде уважено.
Следва да бъде насрочено открито заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените към исковата молба, към отговора на исковата молба и
към молба с вх. № 64778/24.02.2025 г., депозирана от третото лице – помагач Х. Ц.
писмени доказателства по опис, обективиран в същите.
ОТХВЪРЛЯ искането на Ц. Н. Ц. и Х. И. Ц. да бъдат конституирани като
ответници по реда на чл. 222 ГПК на мястото на ответника В. Г. Д..
УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от съобщението да завери
представените като приложение към допълнителна молба вх.№ 228906/11.07.2024 г.
документи, приложени на л. 19 – л. 55 вкл. по делото, в рамките на работното време на
СРС, в присъствие на длъжностно лице на съда, или да представи заверен препис,
както и да представи с препис за ответната страна четливо копие на Удостоверение за
граждански брак (л. 51 по делото), като В ПРОТИВЕН СЛУЧАЙ съдът ще ги
изключи от доказателствения материал по делото.
2
ДА СЕ ИЗИСКА на осн. чл. 186 ГПК от ЧСИ М П, рег. № 851 на КЧСИ да
представи в едноседмичен срок от съобщението препис от изп. дело № *** г.
ДОПУСКА събирането на гласни доказателствени средства чрез разпита на по
един свидетел при режим на довеждане от ответницата В. Д. и от третото лице-
помагач Х. Ц. за установяване на обстоятелствата кое лице, в кой период и при какви
обстоятелства владее процесния имот.
ОТХВЪРЛЯ направените от ищцата искания за допускане на съдебно-
медицинска психиатрична експертиза, за изискване на цялото здравно досие на
ответницата, за допускане на свидетели за установяване на невъзможността на
ответницата да разбира и ръководи действията си, за изискване на пр.пр. 58508/2023 г.
по описа на СРП, респективно – за издаване на съдебно удостоверение за представяне
на посочената преписка.
ОТХВЪРЛЯ направените от ответницата искания за допускане събирането на
гласни доказателствени средства чрез един свидетел при режим на призоваване, което
искане е формулирано в т. 4 от доказателствените искания в отговора на исковата
молба; искането за допускане събирането на гласни доказателствени средства чрез
разпита на един свидетел при режим на довеждане за установяване на влошените
отношения между страните в процеса и липсата на контакт между тях, както и
искането за изискване на пр. пр. 58508/2023 г. по описа на СРП, респективно – за
издаване на съдебно удостоверение за представяне на посочената преписка.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 12.06.2025 г. от 09:45 часа, за когато
да се призоват страните, на които да се връчи препис от настоящото определение, а на
ищеца – и препис от молба с вх. № 110453/28.03.2025 г., молба с вх. №
132162/14.04.2025 г., молба с вх. № 132796/14.04.2025 г. и молба с вх. №
135576/16.04.2025 г. и а на ответницата и третите лица – помагачи – и препис от
становище с вх. № 121347/04.04.2025 г.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД по делото на основание чл. 140, ал. 3 ГПК,
както следва:
Предявен е осъдителен иск по чл. 75 ЗС, евентуално съединен с иск по чл. 76
ЗС с искане за осъждане на ответницата В. Г. Д. да предаде на ищцата Б. С. Д.
владението на следния недвижим имот: самостоятелен обект с идентификатор:
07106.1419.486.1.3, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със
Заповед № *** г. на Изпълнителен директор на АГКК, с адрес на имота *** 3,
разположена в поземлен имот с идентификатор 07106.1419.486, предназначите на
обекта: жилище, апартамент, с площ по документи: 118,70 кв.м., ниво на обекта: 1,
съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: няма, под обекта:
07106.1419.486.1.2, над обекта: няма, представляващ източната част от таванското
помещение на сграда с идентификатор 07106.1419.486.1, по КККР, одобрени със
Заповед ***г. на изп.директор на АГКК, с адрес на сградата: ***, която сграда е
разположена в поземлен имот с идентификатор 07106.1419.486 (идентичен с парцел
XI, формиран от част от поземлени имоти 10 и 11 в кв.2 от ОРП на село Бусманци,
Софийска околия, утвърден със Заповед № ***), със застроена площ 103 кв.м., етажи –
3, предназначение - жилищна сграда- многофамилна.
Ищцата Б. С. Д. твърди, че по силата на отстъпено право на строеж със
Заявление по чл.56, ал.2, т.2 ЗТСУ от 01.06.1984 г. и от 25.06.1984 г. от свекъра на
ищцата Н Д, са изградили заедно с покойния й съпруг в *** част от приземен етаж,
трети жилищен етаж и източната част на тавански етаж. Твърди, че заедно с децата си
Х. и Н Ди ползва жилищния етаж и източната част от таванския етаж от
построяването на сградата през 1987 г. до настоящия момент. След смъртта на съпруга
на ищеца Е Д през 2001 г. отношенията с нейната свекърва В. Д. и нейния свекър Н Д,
3
така също и с брата на починалия й съпруг Ц. Ц., се влошили.
Твърди, че на 29.10.2003 г. в отсъствие на ищеца Б. Д., Ц. Ц. самоволно и по
скрит начин е отнел владението на източната част на таванския етаж, поради което за
защита на владението си Б. Д. е предявила иск по чл. 75 ЗС срещу Ц. Ц., въз основа на
който е образувано гр.д. 731/2003 г. по описа на СРС, 48 състав, по което съдът се е
произнесъл с решение, с което е осъдил Ц. Ц. да възстанови на Б. Д. и сина й Х Д
владението на източната част на таванския етаж. След влизане в сила на решението е
образувано изп. дело 142/2006 г. по описа на ЧСИ М К, по което ищцата Б. Д. е
въведена във владение на източната част на таванския етаж с Протокол за въвод във
владение от 12.07.2006 година.
Твърди, че ответницата В. Д. на 17.07.2014 г. е образувала исково производство
по чл. 108 от ЗС за предаване на владението на същия имот срещу Б. Д. и синовете й
пред СРС, в качеството й на лице със запазено вещно право на ползване, въз основа на
което е образувано гр.д. *** г. по описа на СРС, 37 състав. С изпълнителен лист,
издаден от СРС по гр.д. *** г. на основание влязло в сила решение на ВКС, I ГО,
постановено по гр.д. 157/2021 г. е образувано изп.д. № *** г. пред ЧСИ М П, рег. №
851 по описа на КЧСИ с предмет на производството – предаване на владението на
процесния недвижим имот. Твърди, че с протокол за въвод във владение от 28.11.2023
г. съдебният изпълнител по изп.д. *** г. е извършил въвод във владение на източната
част на тавански етаж, находящ се в ***. Твърди, че въводът е извършен в отсъствие
на ищцата Б. Д. и в отсъствие на взискателя В. Д., като в протокола за въвод е
посочено, че взискателят се представлява от адвокат Х. Б. от САК. Посочва, че
извършеният въвод във владение е незаконосъобразно извършен и е в нарушение на
материалния и процесуалния закон, тъй като към датата на образуване на
изпълнителното дело В. Д. не е била в състояние да разбира и ръководи постъпките си
и да разбира правното значение на актовете, които подписва, поради което оспорва
договора и пълномощното за процесуално представителство като унищожаемо на
основание чл. 31, ал. 1 ЗЗД, а наред с това твърди, че В. Д. не е подписала молбата за
образуване на изпълнително дело и пълномощното за процесуално представителство.
Сочи освен това, че тя, като длъжник по изпълнителното дело за въвод във владение,
не е редовно уведомена, а вместо нея е уведомено друго лице на друг адрес и
съобщението не е надлежно връчено, което опорочава процедурата за извършване на
въвод във владение, поради което извършеният въвод представлява незаконосъобразно
изпълнително действие. Поради това поддържа, че в процесния случай е налице
отнемане на владение чрез използване на насилие – чрез използване на принуда от
съдебен изпълнител незаконосъобразно и по скрит начин, тъй като ищцата не е
надлежно уведомена за извършения въвод във владение, а също така поради
нередовното упълномощаване на адвокат Б. от страна на взискателя В. Д., а
фактически владението е отнето от лица, които не фигурират по изпълнителния лист –
Х. Ц. и И Ц (съответно снаха и внучка на В. Д.), които лица упражняват пряк и
непосредствен контрол върху болната и възрастна В. Д.. Твърди, че И Ц е
предоставила на адв. Б. пълномощно за изпълнителното дело, като адв. Б. никога не се
е срещал и разговарял с В. Д., което ставало ясно от дадените от адвокат Б. по
прокурорска преписка № 58508/2023 на СРП обяснения. В допълнителна уточнителна
молба с вх.№ 228906/11.07.2024 г. излага твърдения, с които обосновава иска по чл. 75
ЗС, като посочва, че владението на ищцата върху процесния недвижим имот е
продължило повече от 6 месеца, а отнемането е осъществено формално от ответницата
В. Д. и смущава възможността на владелеца да упражнява фактическата власт върху
имота. Въз основа на посоченото моли съдът да уважи предявения главен иск по чл. 75
ЗС за осъждане на ответника да предаде неправомерно отнетото владение на
недвижимия имот, а в условията евентуалност моли съда да уважи иска по чл. 76 ЗС –
4
поради отнемане на владението от страна на ответницата по скрит начин и чрез
насилие. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата В. Г. Д. подава отговор на исковата молба,
с който оспорва предявените искове като недопустими, евентуално – като
неоснователни и недоказани.
Оспорва предявените искове като недопустими, с твърденията, че липсва правен
интерес от водене на делото, оспорва пасивната процесуална и материалноправна
легитимация на ответника, а също така поддържа, че предявените искове се основават
на факт, отречен със сила на пресъдено нещо, а именно – влязло в сила решение по
иск по чл. 108 ЗС.
Твърди, че между страните по настоящото дело през последните 25 години са
проведени редица съдебни производства, в които е установено, че Ц. и Х. Ц.и са
единствените легитимни собственици на процесния имот, както и че В. Д. притежава
вещно право на ползване на основание договор за продажба от 20.11.2002 г. върху
реална част от недвижим имот, представляваща източната част на третия надпартерен
тавански жилищен етаж, състояща се от три стаи, баня-тоалетна, два балкона и входно
антре, находяща се в четириетажна жилищна сграда, като целият етаж е с площ 118,70
кв.м. Посочва, че през 2005 г. Б., Х. и Н Ди са предявили иск с правно основание по
чл. 108 ЗС срещу В. Д., Ц. и Х. Ц.и за признаване на установено правото на
собственост на основание давностно владение по чл. 79, ал. 1 ЗС върху 1/2 идеална
част от правото на собственост върху процесния обект. Въз основа на исковата молба
било образувано гр.д. № 4839/2005 г. по описа на СРС, 29 с-в, по което съдът се е
произнесъл с решение от 21.07.2006 г., с което искът е изцяло отхвърлен. След
въззивно обжалване пред СГС, въз основа на което е образувано гр.д. 663/2007 г. по
описа на СГС, II-в с-в, по което с решение съдът потвърждава решението на
първоинстанционния съд, а ВКС не допуска касационно обжалване и така решението
на СГС става окончателен съдебен акт. Сочи, че през 2014 г. В. Д. завежда дело срещу
Б., Х. и Н Ди по иск с правно основание по чл. 108 ЗС, като иска от съда да признае за
установено, че ищцата притежава вещно право на ползване на основание договор за
продажба от 20.11.2002 г. върху реална част от недвижим имот, представляваща
източната част на третия надпартерен тавански жилищен етаж, състояща се от три
стаи, баня-тоалетна, два балкона и входно антре, както и на основание на чл. 59, ал. 1
от Закона за задълженията и договорите иска всеки един от ответниците да бъде
осъден на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД да й заплати сумата от по 2 075 лв. –
обезщетение за лишаването от ползването на реална част от недвижим имот,
представляваща източната част на третия надпартерен тавански жилищен етаж,
състояща се от три стаи, баня-тоалетна, два балкона и входно антре. Въз основа на
предявения иск е образувано гр.д. *** г. по описа на СРС, 37 с-в, по което съдът
постановява решение, с което признава В. Д. за титуляр на вещно право на ползване,
придобито въз основа на договор за продажба от 20.11.2002 г. върху реална част от
недвижим имот представляваща източната част на третия надпартерен тавански
жилищен етаж на процесната жилищна сграда и осъжда ответниците Б., Х. и Н Ди да
предадат владението върху имота на ищцата. Решението е обжалвано и с решение от
11.10.2021 г. по гр. дело № 156/2021 г. по описа на ВКС, I ГО решението на СРС е
потвърдено. Въз основа на постановеното съдебно решение В. Д. се снабдява с
изпълнителен лист от 03.12.2021 г. за привеждане в сила на осъдителното решение на
съда. Посочва, че В. Д. упълномощава адвокат Калина Беркова да я представлява в
изпълнително производство, като е образувано изпълнително дело № 774/2021 г. по
описа на ЧСИ И К, с рег. № 839 при КЧСИ, в хода на което, на 22.12.2021 г., ЧСИ
изпраща покана за доброволно изпълнение до Б. Д., като длъжникът е изрично
уведомен, че е насрочен въвод във владение в имота първоначално за 31.01.2022 г., но
5
впоследствие е определена нова дата – 09.03.2022 г. и резервна дата – 23.03.2022 г.
Излага, че и на трите дати не е осъществен въвод във владение на ищцата В. Д. по вина
на длъжниците – укриването им за получаване на призовки, подаване на молби до
ЧСИ за отлагане на въвода и други процедурни похвати. Поради това взискателят В.
Д. през м. март 2022 г. наема нов адвокат – адв. А Р и прехвърля изпълнителното дело
при ЧСИ М П за продължаване на изпълнителните действия, като на 28.03.2022 г. е
образувано изп. дело *** г. по описа на посочения съдебен изпълнител. По новото
изпълнително дело длъжниците се укриват от адресите си и не получават призовки от
съдебния изпълнител, като междувременно длъжниците Б. и Х Ди чрез адв. Д. подават
молба до ВКС с искане за спиране на принудителното изпълнение срещу тях по повод
на подадена от тях молба за отмяна срещу окончателното решение по гр.д. 156/2021 г.
по описа на ВКС, въз основа на която е образувано гр.д. 1111/2022 г. по описа на ВКС,
по което дело на 19.04.2022 г. ВКС постановява определение за спиране на
изпълнението – извършването на въвода във владение, срещу внесена по сметка на
ВКС сума за обезпечение по искането по чл. 309, ал. 1 ГПК. Въз основа на подадена
молба от Б. и Х Ди е образувано гр.д. 3283/2022 г. по описа на ВКС, I г.о. с искане за
отмяна на влязлото в сила съдебно решение по гр.д. 156/2021 г. по описа на ВКС, I г.о.,
по което ВКС с решение от 27.09.2023 г. оставя молбата за отмяна без уважение.
Заедно с това, сочи, че през лятото на 2019 г. Б., Х. и Н Ди завеждат гр.д.
48613/2019 г. по описа на СРС, 118 с-в срещу В. Д., Х. и Ц. Ц.и по предявени
установителен искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за
установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици на 1/2 ид.ч. от
имот с идентификатор 07106.1419.486.1.3, т.е. на процесния недвижим имот, а в
условията на евентуалност - предявяват иск за признаване за установено, че ищците са
собственици на 1/2 ид. ч. от процесния имот въз основа на 10-годишно давностно
владение. С решението по делото първоинстанционния съд отхвърля исковете като
неоснователни, като в мотивите на съдебното решение констатира
недобросъвестността на ищците и опитите им за заобикаляне на силата на пресъдено
нещо на влезлите в сила съдебни решения чрез предявяване на нови искове.
Решението на първоинстанционния съд по гр.д. 48613/2019 г. по описа на СРС, 118 с-в
е обжалвано от ищците, като в образуваното въззивно производство по гр.д.
13334/2022 г. по описа на СГС, въззивен II-Г състав съдът постановява съдебно
решение от 26.04.2024 г., с което потвърждава първоинстанционното съдебно решение,
като решението на СГС е обжалвано пред ВКС от Б. Д. и в момента образуваното гр.д.
3601/2024 г. по описа на ВКС, което е висящо към настоящия момент.
През месец октомври 2023 г. изпълнителните действия по изп. дело *** г. по
описа на ЧСИ М П са подновени и съдебният изпълнител изпраща съобщения до
тримата длъжници за насрочения за 28.11.2023 г. въвод във владение, но длъжниците
се укриват за получаване на призовки. На 02.11.2023 г. Б., Х. и Н Ди са уведомени за
насрочения въвод във владение чрез призовка, връчена чрез работодател, но на
20.11.2023 г. Х Д депозира молба пред ЧСИ за спиране на въвода поради това, че
процесният имот се намира във владение на трето лице – Г Д, което е завело
установителен иск за придобиване на имота чрез давностно владение пред СГС, по
което като ответници са конституирани длъжниците Б., Х. и Н Ди и взискателят по
изпълнителното дело В. Д..
На 22.11.2023 г. единият от длъжниците – Н Д, депозира собственоръчно
написана молба до СГС по повод на висящото възз.гр.д. № 13334/2022 г., с която иска
да му бъде издадено удостоверение, че делото е висящо и който документ да послужи
пред ЧСИ, който е насрочил дата за въвод преди разглеждане на делото. Съдебният
изпълнител отказва да спре въвода във владение, като на насрочената дата за
извършване на въвода – 28.11.2023 г. присъстват длъжниците Х. и Н Ди, като на място
6
присъства и Г Г Д, която заявява, че живее в процесния имот, върху който е насрочен
въводът във владение, за първи път разбира за въвода и се легитимира като владелец с
частен документ – договор за заем за послужване, сключен с Х Д като заемодател и Г
Д като заемател, с който се уговаря предоставяне на безвъзмездно ползване на имота
от заемателя. Въпреки посочения документ, ЧСИ не спира извършването на въвода във
владение и предприема действия за осъществяване на въвода, като на третото лице,
намерено в имота, са предоставени няколко дни, за да го освободи. Третото лице Г Д
не подава жалба срещу действията на съдебния изпълнител по реда на чл. 435, ал. 4 и
5 ГПК. На 02.12.2023 г. собственикът на обекта е въведен във владение на имота и
сменя ключалката на входната врата.
Сочи, че в края на 2023 г. длъжниците подават жалба пред Софийската районна
прокуратура, в която посочват неверни твърдения за фалшифициране на подписа на В.
Д. в подписани от нея документи към процесуалния й представител адв. Х Б, въз
основа на който е образувана пр.пр. 58508/2023 г. по описа на СРП и впоследствие,
през м. април 2024 г., преписката е прекратена поради липса на данни за извършено
престъпление.
Твърди, че ищцата системно злоупотребява с процесуални права, като предявява
различни искови производства, укрива се от съдебни изпълнители, шиканира процеса.
Твърди се, че съпругът на ответницата Н Д почива на 07.12.2005 г. от инфаркт, дни
след като участва в открито съдебно заседание по дело, което е заведено срещу него и
семейството му от ищцата Б. Д. и въпреки опасенията за непосредствената опасност за
живота и здравето му поради стреса, който му бива причинен.
Оспорва твърденията, че ответницата не може да ръководи действията си и да
разбира свойството и значението на извършваните постъпки и обкръжаващата
действителност, тъй като ищцата и ответницата не са общували по никакъв начин от
датата на смъртта на Е Д, а ищцата няма никакви лични впечатления за физическото,
психическото и емоционалното състояние на ответницата към настоящия момент.
Твърди, че на 20.01.2025 г. ответницата се явява лично пред нотариус и заявява
изрично, че се отказва от вещното право на ползване, което си е запазила с Нотариален
акт за продажба па недвижим имот № *** II, *** г. на нотариус С М, рег. № 50 на НК,
с район на действие – СРС, а именно – процесният недвижим имот с идентификатор
07106.1419.486.1.3 по КККР.
Наред с изложеното, оспорва твърденията на ищцата, че Б. Д. и покойният й
съпруг Е Д имат учредено право на строеж върху източната част от таванския етаж.
Поддържа, че посочените лица никога не стават и не са били собственици на
процесния обект. Поддържа, че с нотариален акт за продажба на недвижим имот №
001, дело № 166/02 на нотариуса С М с peг. № 050 при НК от 20.1 1.2002 г., обектът е
продаден от В. Д. и покойния й съпруг – Н Д, на Ц. и Х. Ц.и, като продавачите са си
запазили пожизненото право на ползване върху имота, като към днешна дата
последните са единствените легитимни собственици на процесния недвижим имот.
Оспорва също така твърденията, че Б. Д. и семейството й ползват процесния имот от
1987 г., като посочва, че Б., Х. и Н Ди се самонастаняват в процесния имот след
смъртта на Е Д през 2001 г., а към 1987 г. таванският етаж, където са намира обектът,
все още не съществува фактически – не е построен напълно и е негоден за обитаване.
Оспорва всички доводи в исковата молба за незаконосъобразност на извършения
въвод във владение, като твърди, че от страна на съдебния изпълнител при извършване
на въвода във владение не са допуснати материални или процесуални нарушения,
пълномощното за процесуално представителство е подписано от ответницата, ищцата
е била надлежно уведомена за насрочения въвод на 02.11.2023 г. чрез призовка,
получена чрез работодателя на ищцата – 150 ОУ „Цар Симеон I“, а също така
7
поддържа, че към посочената дата ищцата е живяла на един адрес с другите двама
длъжници по делото, които също са надлежно уведомени – Х. и Н Ди, и са имали общ
процесуален представител и адресат за получаване на съобщения и призовки – адв. Д.,
а също така излага, че ищцата е отсъствала по време на осъществяване на въвода
напълно осъзнато, целенасочено и тенденциозно, за да може след това да оспорва
въвода като незаконосъобразен и да води нови искове срещу ответницата. Посочва, че
ищцата Б. Д. не обжалва постановлението на ЧСИ по изпълнителното дело за
извършения въвод във владение, след извършването на процесуалното действие, а
оспорва постановлението на ЧСИ само в частта относно присъдените разноски.
Излага твърдения, че ответницата В. Д. има проблеми със сърцето, кръвната
захар, на два пъти се е борила с онкологични заболявания, по-трудно подвижна е, има
проблеми със слуха, преди няколко години изкарва тежко вирусна инфекция Ковид-19
и др., но въпреки това ответницата може да разбира и да ръководи действията си.
Посочва, че настоящото съдебно производство, в съчетание с водените в продължение
на 25 години съдебни, административни и наказателни производства от страна на
ищцата, застрашават живота и здравето на ответницата.
Въз основа на посоченото моли съдът да отхвърли предявените искове като
неоснователни. Претендира разноски.
Третото лице – помагач Х. И. Ц. е предявила молба с искане за встъпване като
подпомагаща страна по делото на страната на ответника. Твърди, че е разбрала за
делото и се е запознала с предявената искова молба от ответницата В. Д.. Изразява
становище, с което оспорва предявения иск като неоснователен и недоказан. Посочва,
че Б. Д. не е имала качеството владелец на процесния недвижим имот и никога не е
имала това качество. Посочва, че в исковата молба е посочено, че на 29.10.2003 г. Ц. Ц.
е отнел владението на Б. Д. и доколкото владелчески иск не е заведен в 6-месечен срок
от нарушението, оспорва исковата молба като неоснователна. Посочва, че поддържа
всички доводи, които са изложени в отговора на В. Г. Д.. Твърди, че на 20.01.2025 г.
ответницата В. Д. е направила отказ от запазеното право на ползване върху процесния
недвижим имот. Твърди, че в исковата молба ищцовата страна изрично посочва, че Ц.
Ц. е отнел владението от Б. Д., поради което оспорва иска срещу В. Д. като
неоснователен. Твърди, че на 20.11.2002 година съпругът на Х. Ц. и самата Х. Ц.
придобиват чрез договор за покупко-продажба, материализиран в нотариален акт №
*** II, peг. № *** на нотариус С М, процесния недвижим имот, като прехвърлителите
си запазили правото на ползване пожизнено и безвъзмездно. Поради това оспорва
твърденията в исковата молба, че е налице скрито отнемане на владението върху
имота. Посочва, че доколкото в договора за покупко-продажба не е уредено право на
ползване на ищцата, последната не може да предявява владелчески искове. Посочва,
че по надлежен съдебен ред ищцата е отстранена от владение с влязло в сила решение,
поради което поддържа, че силата на пресъдено нещо на съдебните решения изцяло
обхваща правната сфера на ищцата и тя не може да претендира правна защита за
нарушено владениеПретендира съдебни разноски.
Третото лице – помагач Ц. Ц. ангажира становище за неоснователност на
предявените искове. Сочи, че с влязло в сила съдебно решение по предявен
ревандикационен иск, ищцата е осъдена да предаде владението н имота, поради което
е извършен законосъобразен въвод във владение, като третите лица – помагачи владеят
имота като собственици. Поради тези и останалите изложени аргументи моли
предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.
По предявения иск по чл. 75 ЗС:
В тежест на ищеца по предявения иск е да докаже при условията на пълно и
главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си
8
последици, a именно: 1/ непрекъснато владение на ищеца върху процесния недвижим
имот, осъществявано поне 6 месеца до датата на твърдяното нарушение – 28.11.2023 г.;
2/ извършено нарушение от страна на ответницата, изразяващо се в отнемане на
владението от ищцата чрез незаконосъобразни действия на съдебен изпълнител по
извършване на въвод във владение.
В тежест на ответника е да докаже, че въводът във владение е осъществен
законосъобразно при спазване правилата на ГПК.
По предявения иск по чл. 76 ЗС:
В тежест на ищеца по предявения иск е да докаже при условията на пълно и
главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си
последици, a именно: 1/ владение на ищеца върху процесния недвижим имот към
датата на осъществяване на въвода – 28.11.2023 г.; 2/ отнемане на владението му от
страна на ответника чрез насилие (чрез използване на физическа сила или заплаха
срещу лицето, което владее или държи вещта, както и когато се употреби физическа
сила по отношение на самата вещ, например чрез разбиване на врата или ключалка)
или по скрит начин (по начин и/или по време, което обективно не е позволявало
възприемането на нарушението от ищеца); 3/ осъществяване на фактическа власт от
ответника върху процесния имот.
В тежест на ответника е да докаже, че въводът във владение е осъществен
законосъобразно при спазване правилата на ГПК.
ОТДЕЛЯ на осн. чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от
доказване между страните, че: 1/ В. Д. като титуляр на вещно право на ползване е
предявила иск по чл. 108 ЗС срещу Б., Х. и Н Ди, с искане ответниците да бъдат
осъдени да предадат на ищцата владението на процесния недвижим имот с
идентификатор 07106.1419.486.1.3 по КККР, въз основа на което е образувано гр.д. ***
г., СРС, 37 с-в, по което дело съдът постановява решение, с което уважава предявения
иск и след обжалване решението е потвърдено от ВКС; 2/ въз основа на решението по
гр.д. *** г., СРС, 37 с-в е издаден изпълнителен лист, с който е образувано изп.д. №
*** г. по описа на ЧСИ М П, в хода на което на 28.11.2023 г. съдебният изпълнител е
осъществил въвод във владение на взискателя В. Д. в процесния недвижим имот с
идентификатор 07106.1419.486.1.3 по КККР и по време на осъществяване на въвода не
е присъствала длъжницата по изпълнителното дело Б. Д..
ПРИКАНВА страните към доброволно уреждане на спора, с което могат да
спестят време и разходи.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9