Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 22
гр. Перник, 20.04.2017 год.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Пернишкият
окръжен съд, гражданска колегия в публичното заседание на втори март през две
хиляди и седемнадесета година в състав:
Съдия: Людмила Пейчева
при секретаря Златка Стоянова и в
присъствието на прокурора, като разгледа докладваното от Съдията търговско дело
№ 32 по описа за 2016 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявеният
иск е с правно основание чл. 266, във вр. с чл.258 ЗЗД, във вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД; чл. 79, ал.1,
предл. 2 ЗЗД, във вр. с чл. 82 ЗЗД.
По изложени в исковата
молба обстоятелства адв. И.Д.М. ***, като пълномощник на „И. - **“ ЕООД, ЕИК: ***,
със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от В.К.Б., със съдебен
адрес:***, чрез адвокат И.Д.М., моли да се осъди „П. О.“ ЕООД, ЕИК: ***,
със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от управителя Д.Н.В., да
заплати на ищеца сумата от 39 820 лева, представляваща главница по
незаплатени фактури подробно посочени в исковата молба; сумата от 6 557,53
лева мораторна лихва по посочените фактури и сумата от 1 391,00 лева
направени разноски по предходно обезпечително и изпълнително производство,
ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба -
13.06.2016 год. до датата на дължимото плащане.
Ищците претендират
присъждане и на направените по делото разноски.
В срок е подаден отговор на исковата молба от
ответника, с който оспорва предявените искове като неоснователни и моли да
бъдат отхвърлени, както и да му се присъдят направените по делото разноски.
Пернишкият окръжен съд, като преценява събраните по
делото доказателства и доводите на страните по реда на чл. 12 и чл. 235 ГПК,
приема за установено и доказано следното:
Не се спори по делото, че „И. - **“ ЕООД, гр. Б. е с основен предмет на дейност - Охрана на
юридически и физически лица. Частната охранителна дейност се извършва въз
основа на лиценз № 592 от 09.05.2005 год., издаден от Министерство на
вътрешните работи - Дирекция на Национална служба „Полиция“.
По делото е установено, че
на това основание между ищеца „И.-**“ ЕООД и ответника „П. О.“ ЕООД е
сключен Договор от 11.01.2012 год. Съгласно същия ищецът като изпълнител е
приел да охранява взривен склад и подстъпите към него, както и охрана при
доставка на взривни материали на територията на рудник „О.“, към „П.О.“ ЕООД.
Към договора е сключен и Анекс от 28.02.2014 год. Така страните по договора са
постигнали съгласие за увеличаване цената на извършваната охранителна дейност
от 1 500 лева на 1 800 лева, считано от 01.03.2014 год., без да
променят останалите клаузи по договора. Съгласно сключения договор ищецът е
приел да охранява промплощадката и административната сграда на рудник „О.“ към
„П.О.“ ЕООД /т.1.2, раздел раздел 1/. Следователно между
страните е сключена търговска сделка, свързана с упражняваното от тях занятие.
Техните права и задължения са посочени в писмения договор, който е задължителен
за тях. Установено е, че договорът е сключен като срочен. На основание чл. 9.2
поради това, че никоя от страните не е изпратила изрично писмено искане за
неговото прекратяване, преди изтичане на срока на действието му, следва да се
приеме, че е настъпило продължаване срока на договора. Така за периода от
11.01.2013 год. до 11.01.2014 год. ищецът е предоставял уговорената услуга в
договора, а ответникът е заплащал стойността й през 2013 год. и 2014 год.
Следва да се посочи, че за продължаване действието на
договора може да се говори при липса на писмено изявление на възложителя, че не
желае срокът на договора да бъде удължен и при действия на изпълнителя по
престиране на дължимото и след изтичане на едната година. В случая след
изтичане срока на договора не е налице такова изявление и същият е подновен,
предвид разпоредбата на чл. 6.2. Наред с това в периода и след 11.01.2014 год.,
поради непостъпило искане за прекратяване на договора, същият е продължил
действието си и след тази дата. Също така страните са подписали и Анекс към
договора, като негова неразделна част, в който е уговорено от тях, че считано
от 01.03.2014 год., цената за предоставената охрана ще бъде 1 800 лева без
ДДС. Както договора, така и Анекса са подписани от лицето В.М., представляващ
ответното дружество.
С оглед изложеното следва да се приеме, че към
11.01.2014 год. договорът е продължил действието си. Не са ангажирани
доказателства, че един месец преди тази дата ответникът, като възложител, е
възразил договорът да продължи своето действие за още една година. От друга
страна не се спори, че ищецът - изпълнител е продължил да извършва действия по
охрана и след 11.01.2014 год. Следователно договорът е бил действащ до датата
на предявяване на иска. Поради това не може да се приеме за основателно
твърдението за нищожност на представения по делото Анекс № 1 от 28.02.2014 год., поради липса на предмет.
По делото е установено, че са издадени Профактури, които не са заплатени,
както следва: № *** от 09.08.2013 год. за охрана за месеците януари, февруари, март, април, май и юни на обща стойност
10 800 лв. с ДДС; №* от 01.12.2013 год. за охрана за месеците юли, август,
септември, октомври, ноември, декември 2013 год., на обща стойност 10 800 лева
с ДДС; № * от 11.03.2015 год. за охрана за месец март 2015 год. на обща
стойност 2 160 лв. с ДДС, № * от 11.07.2015
год. за охрана за месец юли 2015 год. на обща стойност 2 160 лв. с ДДС, по която е дължима сумата от 940 лева;
№ * от 11.08.2015 год. за охрана за месец август 2015 год., на обща стойност 2 160
лв. с ДДС; №* от 06.10.2015 год. за охрана за месец септември 2015 год.
на обща стойност 2 160 лева с ДДС; № * от 29.10.2015 год. за охрана
за месец октомври 2015 год. на обща стойност 2 160 лева с ДДС; № * от
24.11.2015 год. за охрана за месец ноември 2015 год. на обща стойност 2 160
лева с ДДС; № ** от 11.12.2015 год. за охрана за месец декември 2015 год. на
обща стойност 2 160 лева с ДДС; №** от 11.01.2016 год. за охрана за месец
януари 2016 год. на обща стойност 2 160 лева с ДДС и № ** от 21.02.2016
год. за охрана за месец февруари 2016 год. на обща стойност 2 160 лева с ДДС.
Към настоящия момент по посочените фактури е дължима
общата сума от 39 820 лева.
С покана изх. № 10 от 22.12.2015 год. до управителя
на „П.- О.“ ЕООД, дружеството е уведомено, че задълженията
му към „И. - **" ЕООД към 22.12.2015 год. възлизат на 19 080 лева.
Поканата е получена от счетоводител в дружеството - възложител, но въпреки това
не е постъпило плащане.
По делото е установено, че във връзка с приключването
на финансовата 2015 год. и салдата при възложителя и изпълнителя е изготвена
справка, като отговора по запитването на възложителя е дадена и покана за
плащане на дължимите суми. Поканата е получена от Й.Б.Л., която е счетоводител в
ответното дружество - възложител и е подписана лично от нея.
Относно приложената по делото покана от 22.12.2015
год. ответникът твърди, че не е получавал такава. В този смисъл са и
показанията на свидетелката Л., че не е получавала и подписвала поканата за
плащане. Съдът приема, че същите противоречат на допуснатата и приобщена към доказателствата
съдебно - графологична експертиза, която установява, че подписът, положен за „получил"
в писмо до управителя на „П.О.“ ЕООД № 1 от 22.12.2015
год. е изпълнен от Й.Б.Л., поради което не се кредитират от съда.
В последствие с покана от 29.02.2016 год., ответникът
отново е поканен да погаси задълженията си до месец февруари 2016 год. на
стойност 29 000 лева, но отново не е извършено плащане.
Следва да се посочи, че фактурата е свидетелстващ
документ, тъй като удостоверява материализираното в нея изявление, но сама по
себе си не е основание за заплащане на цената, а същата се дължи за доставена
стока или получена услуга.
От изслушаната по делото съдебно - счетоводната
експертиза се установява, че вземането по посочените профактури не е отразено в
счетоводството на ответника. Поради това в случая е от значение дали е
извършена работата от ищеца и приета ли е от поръчващия, а не дали е налице
осчетоводена фактура.
Както се посочи по делото липсват доказателства за
направени възражения от ответника за неточно изпълнение. Наред с това неуспешно
е оспорен и подписания между страните Анекс към договора по отношение на
цените, по които са предоставени услугите за охрана; не е отказано приемане на
изпълнението и не са представени доказателства за това. Следователно след като
е приел работата, за която са издадени процесиите профактури, може да се
направи обоснован извод, че ответникът е длъжен да заплати възнаграждение
съгласно уговореното. Задължението не е погасено поради е дължимо.
За времето на забавеното плащане,
длъжникът дължи и лихва за забава, считано от датата на дължимото плащане до
22.04.2016 год., както следва:
1. По фактура № ***
за дължимата сума от 10 800 лева, мораторната лихва към 22.04.2016 год.
възлиза на 2 966,59 лева;
2.
По Профактура № ***
за дължима сума 10 800 лева, за времето от 01.12.2013 год. до 22.04.2016 год.,
мораторната лихва възлиза на 2623,91 лева;
3.
По Профактура № ***
за дължима сума 2 160 лева за времето от 12.03.2015 год. до 22.04.2016
год., мораторната лихва възлиза на 245,16 лева;
4.
По Профактура № ***
за дължима сума 940 лева за времето от 12.07.2015 год. до 22.04.2016 год.,
мораторната лихва възлиза на 74,80 лева;
5.
По Профактура № ***
за дължима сума 2 160 лева за времето от 12.08.2015 год. до 22.04.2016
год., мораторната лихва възлиза на 153,24 лева;
6.
По Профактура № ***
за дължима сума 2 160 лв. за времето от 07.10.2015 год. до 22.04.2016
год., мораторната лихва възлиза на 119,57 лева;
7.
По Профактура № ***
за дължима сума 2 160 лева за времето от 30.10.2015 год. до 22.04.2016
год., мораторната лихва възлиза на 105,75 лева;
8.
По Профактура № ***за
дължима сума 2 160 лева. за времето от 24.11.2015 год. до 22.04.2016 год.,
мораторната лихва възлиза на 90,72 лева;
9.
По Профактура № ***
за дължима сума 2 160 лева за времето от 12.12.2015 год. до 22.04.2016
год., мораторната лихва възлиза на 79,89 лева;
10. По Профактура №
*** за дължима сума 2 160 лева за времето от 12.01.2016 год. до 22.04.2016
год., мораторната лихва възлиза на 61,26 лева.
11. По Профактура № *** за дължима сума 2 160
лева за времето от 22.02.2016 год. до 22.04.2016 год., мораторната лихва
възлиза на 36,64 лева.
Така общата мораторна лихва за забавеното плащане на
всяка една от посочените фактури възлиза на
сумата от 6 557,53 лева.
Поради това, че дължимите сума по издадените фактури,
във връзка със сключения между страните договор не е заплатена от ответника, ищцовото дружество е предприело защита на интересите
си, като е образувано обезпечително производство ч.гр.дело № 126/2016 год. по
описа на Окръжен съд, гр. Б.. Съдът се е произнесъл с определение на 25.04.2016
год., с което е допуснал обезпечение на
бъдещите искове чрез налагането на запор върху банкови сметки на
длъжника до размера на цената на бъдещия иск - 46 377,53 лева, а на
10.05.2016 год. е издадена Обезпечителна заповед.
По обезпечителното производство ищецът и направил следните
разноски: 40 лева за платена държавна такса; 5 лева такса за издаване на обезпечителна заповед; 752 лева - възнаграждение
за адвокат. Ищецът е заплатил и такса за
образуване на изпълнително дело № 191/2016 год. по описа на ЧСИ А. Ц. в
размер на 594 лева. Заплатените такси се установяват с приложените към исковата
молба преводни нареждания.
Изброените по - горе разноски по обезпечителното
производство, които не са присъдени, както и по последващото изпълнително производство представляват разходи, които са пряка и непосредствена последица от
неизпълнението от страна на ответника и са могли да бъдат предвидени от него
при възникване на задълженията. Поради това и с оглед разпоредбата на
чл. 82 от ЗЗД следва да бъдат заплатени от
ответника като неизправна страна по договора. Така общият размер на направените
разноски по обезпечителното и изпълнителното
производство възлиза на 1 391 лева и на основание чл. 79, ал.1, предл. 2 ЗЗД,
във вр. с чл.82 от ЗЗД следва да се присъдят в полза на ищцовото
дружество.
Действително обезпечителното производство е самостоятелно и
съществува доколкото съществува исковото производство и е зависимо от
резултата по него. В този смисъл е Определение № 173 от 15.03.2010 год. на ВКС по ч.гр.д. №749/2009 год., т.е. разноските
ще се присъдят според правилата на чл.78 от ГПК при разрешаване на спора
по същество. Ето защо направените в обезпечителното производство разноски
следва да се преценят при постановяване на съдебния акт, с който се разрешава спорът по същество и според изхода на
същия.
Предвид изложените съображения съдът счита, че
предявените искове са основателни и доказани, поради което следва да се уважат
в пълен размер за сумата от 39 820
лева, представляваща главница по посочените незаплатени фактури, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на исковата молба -
13.06.2016 год. до окончателното й изплащане.
Следва да се уважи и
акцесорния иск за сумата от 6 557,53
лева, представляваща мораторна лихва по същите фактури, както и за сумата от 1 391
лева, представляваща направени разноски по предходното обезпечително и
изпълнително производство.
Поради изхода на делото ответникът
следва да заплати на ищеца и направените разноски в настоящото исково
производство в размер на 7 892,74 лева, съгласно направено искане и Списък
на разноските по чл. 80 ГПК.
Предвид изложените съображения съдът счита,
че присъдените разноски в полза на ищеца са дължими и не са прекомерни, като за
тях са представени писмени документи по делото. Поради това оплакванията на
ответника са неоснователни.
Водим
от гореизложеното и в същия смисъл, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „П.О.“ ЕООД, ЕИК: ***, със
седалище и адрес на управление: ***, представлявано от управителя Д.Н.В., да
заплати на „И. - **“ ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***,
представлявано от В.К.Б., със съдебен адрес:***, чрез адвокат И.Д.М., сумата
от 39 820 лева, представляваща главница по незаплатени фактури, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на исковата молба - 13.06.2016
год. до окончателното й изплащане; да
заплати
сумата от 6 557,53 лева мораторна лихва по същите фактури, както
да заплати и сумата от 1 391 лева, представляваща направени разноски
по предходно обезпечително и изпълнително производство.
ОСЪЖДА „П.О.“ ЕООД, ЕИК: ***, със
седалище и адрес на управление: ***, представлявано от управителя Д.Н.В., да
заплати на „И. - **“ ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***,
представлявано от В.К.Б., със съдебен адрес:***, чрез адвокат И.Д.М., направените
разноски в настоящото исково производство в размер на 7 892,74 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
СЪДИЯ: