Р
Е Ш Е
Н И Е
№…………………
гр. К.., 13.11.2013
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски районен
съд трети граждански състав
на петнадесети
октомври две
хиляди и тринадесета година
в публично
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАРИНА ПОПОВА
Секретар: К.Б.
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело №
1929 по описа за 2012 година
и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по
иск с правно основание член 32, ал. 2 от Закона за собствеността (ЗС).
ИЩЦИТЕ – П.П.Т. и П.П.Т.
твърдят, че по силата на дарение
извършено от родителите му П.Х. Т. и М.П.Т., извършено с нотариален акт № 157,
том VІІ, дело № 2158/1993 г. на КРС ищецът П.Т. придобил правото на собственост
върху недвижим имот, представляващ дворно място, застроено и незастроено с площ
от 368 кв. м, а по скица – 540 кв. м, съставляващо УПИ..-1317 в квартал 29 по
плана на град К.., ведно с построените в
имота две жилищни сгради и лятна кухня и други строителни подобрения, с
административен адрес гр. К******, Пловдивска област, ул. С..№., при съседи: УПИ..-1318,
УПИ УПИ.., УПИ..-1316. Дарението на ½ ид. част от посочения имот било
отменено с влязло в сила решение № 124 по гр. дело № 315/2007 г. на КРС. След
частичната отмяна, ответницата придобила тази ½ ид. част по силата на
договор за дарение, сключен с нотариален акт № 192, том ІІ, дело № 392/2008 г.
на нотариус с рег. № 517, с район на действие Районен съд К... Ищецът П.Т.
придобил правото на собственост върху ¼ ид. част от процесния имот по
силата на договор за дарение, сключен с ищеца П.Т. с нотариален акт № 31, том
ІІ, дело 197/2011 г. на нотариус с рег. № 588, с район на действие Районен съд К...
Твърдят, че не могат да постигнат съгласие относно начина на ползване на
съсобствения недвижим имот.
Съгласно кадастралната
карта и кадастралните регистри на град К.., одобрени със заповед № РД-.. от
16.11.2011г., съсобственият имот понастоящем представлявал поземлен имот с
идентификатор .. на адрес: град К.., п.к.4300, Пловдивска област, ул. С.№.,
площ 535 кв. метра, начин на трайно предназначение на територията:
урбанизирана, начин на трайно застрояване/ ниско застрояване (до 10м).
МОЛЯТ съда да
разпредели ползването му съобразно правата на страните. Претендират на тях да
бъде определена част, която да ползват общо.
ОТВЕТНИЦАТА - И.В.М. Не
оспорва съсобствеността и посочените в исковата молба квоти. Не се
противопоставя на ищците да бъде определена обща част за ползване на имота.
Прави претенция тя да ползва първия жилищен етаж от двуетажната жилищна страда,
в който твърди, че живее понастоящем и че е направила ремонт на този етаж.
В първото по делото
заседание се признава от ищцовата страна, че ответницата ползва понастоящем и
живее и е подобрявала първия жилищен етаж. Ответниците, чрез процесуалния си
представител не възразяват на тях да се възложи втория жилищен етаж, в случай
че съдът намери, че по отношение на жилищната сграда е налице
съсобственост.
В хода на делото
ищецът П.Т. твърди, че съсобствено между страните е само дворното място,
предвид обстоятелството, че съдебното решение за разваляне на дарението не
обхващало жилищната сграда. Моли съда да се произнесе по този въпрос, преди да
пристъпи към разпределение на ползването на жилищната сграда.
От събраните по делото
доказателства, отделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено от
фактическа страна следното:
С договор за дарение
от 29.12.1993г., обективиран в нотариален акт № 157, том VІІ, дело №
2158/1993г. на КРС, П. Т. и съпругата му М.Т. са дарили, а ищецът П.Т. е
придобил правото на собственост върху следният недвижим имот: къща със
застроена площ от 63 км. метра, къща с пристройка, лятна кухня и дворно място,
застроено и незастроено с площ от 364 кв. метра, находящо се в град К.. и
съставляващо имот пл. № 1403 и пл. № 1408, за които в съсобственост с имот пл.
№ 1413 е отреден парцел ІІІ в кв. 29 по плана на града.
Не се спори, че
дарителят П. Т. е починал преди 2007г.
Не се спори, че с
влязло в законна сила Решение № 124 от 17.01.2008г., по гражданско дело № 315/2007г.
на КРС, дарението, извършено с нотариален акт № 157, том VІІ, дело №
2158/1993г. на КРС е развалено до размера от ½ ид. част, като в
диспозитива е описано само дворното място, но не построените в него жилищни
сгради. Спорният въпрос е за обхвата на съдебното решение относно построената в
имота жилищна сграда и относимо ли е същото само към дворното място. В диспозитива се сочи, че се отменя дарението
до ½ ид част на недвижим имот: дворно място – застроено и незастроено с
площ от 364 кв. метра, находящо се в град К.. и съставляващо имот пл. № 1403 и
пл. № 1408, за които в съсобственост с имот пл. № 1413 е отреден парцел ІІІ в
кв. 29 по плана на града. В мотивите си съдът е приел, че от страна на П.Т. е
бил налице отказ да дава необходимата на дарителя издръжка и е приел за
основателен иска за отмяна на дарението на процесния недвижим имот до размера
от ½ ид. част.
С договор за дарение,
обективиран в нотариален акт № 192, том ІІ, рег. № 6320, дело 392 от 2008г. на
Нотариус Рангелов, М.Т. е дарила на ответницата И.М., нейна внучка 1/2 ид част
от дворно място, застроено и незастроено с площ от 368 кв. м, а по скица – 540
кв. м, съставляващо УПИ..-1317 в квартал 29 по плана на град К.., ведно с ½ ид. част от построените в
имота три къщи, с административен адрес гр. К.., Пловдивска област, ул. С..№.,
при съседи: улица УПИ..-1318, УПИ УПИ.., УПИ..-1316.
С договор за дарение,
обективиран в нотариален акт № 31, том ІІ, рег. № 4007, дело 197 от 2011г. на
Нотариус Коновска, ищецът П.Т. е дарила на ищеца П.Т., негов син 1/4 ид. част
от дворно място, застроено и незастроено с площ от 368 кв. м, а по скица – 540
кв. м, съставляващо УПИ..-1317 в квартал 29 по плана на град К.., ведно с ½ ид. част от построените в
имота две жилищни сгради, лятна кухня и други подобрения, с административен
адрес гр. К.., Пловдивска област, ул. С..№., при съседи: улица УПИ..-1318, УПИ УПИ..,
УПИ..-1316.
Не се спори, че УПИ..-1317
в квартал 29 по плана на град К.. е идентичен с имот пл. № 1403 и пл. № 1408,
за които в съсобственост с имот пл. № 1413 е отреден парцел ІІІ в кв. 29 по
плана на града.
От представената по
делото скица се установява, че съгласно кадастралната карта и кадастралните
регистри на град К.., одобрени със заповед № РД-.. от 16.11.2011г.,
съсобственият имот понастоящем представлявал поземлен имот с идентификатор ..
на адрес: град К.., п.к.4300, Пловдивска област, ул. С.№., площ 535 кв. метра,
начин на трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно
застрояване: ниско застрояване (до 10 метра), при съседи: 36498.504.1318,
36498.504.1327, 36498.504.1328, 36498.504.1316, 36498.504.9513, сгради, които
попадат в имота: ...1, застроена площ 53 кв.м, бр. етажи: 2, с номер по
предходен план: 1317, кв. 29, парцел ІІІ-1317.
По делото е изслушано
основно и допълнително заключение на вещото лице К. по допуснатата от съда
съдебно-техническа експертиза, неоспорени от страните, които се възприемат от
съда като обективни и компетентно изготвени. Вещото лице е дало три варианта за
разпределяне на ползването на процеснното дворно място и един за разпределяне
ползването на жилищната сграда, състояща се от два жилищни етажа. Не се спори и
се установява от експертизата, че към момента на изготвянето й в дворното място
съществува двуетажна полумасивна жилищна сграда с прилежащ навес от
югозападната страна на сградата.
Други доказателства от
значение за правния спор не са ангажирани.
Въз основа на така
установената и възприета фактическа обстановка, съдът изграждайки вътрешното си
убеждение, прави следните изводи от правна страна.
Разпределянето на
ползването е дейност на съда, с която той администрира отношенията на
съсобствениците по определяне на начина на използване на съсобствения имот,
когато те не могат доброволно да постигнат споразумение за това. Съдът следва
да съобрази както правата на съсобствениците в съсобствеността, така и
наличните сгради и трайни подобрения.
При така установените
по делото факти и представени по делото доказателства, съдът приема за
безспорно установено, че страните са съсобственици на процесния имот, с права в
съсобствеността, както следва: ищецът П.Т. е собственик на ¼ ид. част от
дворното място и ½ ид. част от двуетажната жилищна сграда, ищецът П.Т. е
собственик на ¼ ид част от дворното място, а ответницата И.М. е
собственик на ½ ид част от дворното място и жилищната сграда.
несъстоятелни са твърденията на ищеца П.Т., че с решението си по гражданско
дело № 315/2007г., Карловският районен съд е отменил дарението само досежно
процесното дворно място, но не и досежно жилищната сграда. Предмет на
производството е била ½ ид. част
от целия подарен имот, ако и да не е отбелязано в диспозитива наличието на
жилищна сграда в имота. тук следва да се отбележи, че ищецът П.т. се легитимира
като собственик по силата на договор за дарение само на ¼ ид. част от
дворното място и ½ ид. част от жилищната сграда и същият не е овластен
да предявява права на своя баща в съсобствеността. Ако ищецът П.Т. е считал, че
е собственик на цялата жилищна сграда, то би следвало лично или чрез
упълномощения си процесуален представител да предяви тези свои права. Ищецът П.Т.,
нито лично, нито чрез пълномощника си не е предявил претенция, че е собственик
на по-голяма част от жилищната сграда, от тази която е дарил на сина си.
горният извод се налага независимо от обстоятелството, че двамата ищци
претендират съдът да им определи общ дял за ползване от процесния имот. Общото
ползване е допустимо, но съдът следва да установи правата на всеки от отделните
съсобственици, и според КРС те са посочените по-горе. Така, ищецът П.Т. е
собственик на ¼ ид. част от дворното място и ½ ид. част от
двуетажната жилищна сграда по силата на дарение, извършено от неговия баща –
ищецът П.Т.. Последният е собственик на ¼ ид. част от дворното място, по
силата на извършено дарение от своя баща –П. Т. и след отчуждаване на част от
имота в полза на П.Т.. Ответницата, по силата на дарение, извършено от нейната
баба – М.Т. се явява собственик на останалата ½ ид. част от дворното
място, жилищната сграда и всички строителни подобрения в него.
По отношение на жилищната
сграда, съдът намира, че ползването следва да се разпредели, като се съобрази
безспорно приетото между страните в процеса, че ответницата обитава първия
жилищен етаж, направила е подобрения в него. Така на ответницата следва да се
разпредели ползването на дял І от заключението на вещото лице от 17.06.2013г.
(л.41,42), съставляващ първи жилищен етаж, съдържащ помещения 1,2,3 и 4 с
полезна площ от 32.64 кв.м., а на ищеца П.Т. следва да се разпредели ползването
на дял ІІ от заключението на вещото лице от 17.06.2013г. (л.41,42), съставляващ
втори жилищен етаж, съдържащ помещения 1,2,3 и 4 с полезна площ от 44.61 кв.м.
Съдът счита, че от
заключението на вещото лице за разпределение на ползването на дворното място
най-удачен се явява ІІІ-ти вариант (л.49-50), съгласно който дворното място се
разпределя така, че всеки от съсобствениците на сградата да има достъп до
всички нейни части от фасадата, а навеса, който представлява и топла връзка да
остане за общо ползване на страните.
С оглед осигуряване на
безконфликтно ползване между съсобствениците е удачно на ищците (така както е
поискано в хода на устните състезания) да се предостави за ползване в общ дял
за ползване, дял І от вариант трети на заключението на вещото лице, колориран в
червено на скицата на л. 50 от делото и заключен между буквите ТУГВ и ДФХЖЕ,
съдържащ 213 кв. метра, на ответницата следва да се предостави за ползване дял
ІІ от вариант трети на заключението на вещото лице, колориран в синьо на
скицата на л. 50 от делото и заключен между буквите ТВБАШЛЧ и ЖХЦКИЗ, съдържащ
213 кв. метра. За общо ползване на страните следва да се остави определената от
вещото лице част, колорирана в зелено и включваща и навеса, заключена между
буквите АБВГДЕЖЗИКЛМНОПРС на скицата на л. 50.
Съдът намира, че тези
варианти удовлетворяват най-пълно и справедливо правата на страните в
съсобствеността и са съобразени с реалното ползване в имота и направените от
ответницата подобрения в първия жилищен етаж, което ищците признаха в първото
по делото заседание.
По отношение на
разноските: разноски в производството не се претендират.
Мотивиран от
изложеното, съдът
Р Е Ш И:
РАЗПРЕДЕЛЯ ползването
на поземлен имот с идентификатор .. на адрес: град К.., п.к.***** Пловдивска
област, ул. С.№., площ 535 кв. метра, начин на трайно предназначение на
територията: урбанизирана, начин на трайно застрояване: ниско застрояване (до
10 метра), при съседи: 36498.504.1318, 36498.504.1327, 36498.504.1328,
36498.504.1316, 36498.504.9513, сгради, които попадат в имота: ..., застроена
площ 53 кв.м, бр. етажи: 2, с номер по предходен план: 1317, кв. 29, парцел
ІІІ-1317 между П.П.Т., ЕГН ********** ***, П.П.Т., ЕГН ********** *** съдебен
адрес: гр. К.. ***** Пловдивска област, ул. Е****** Г******, ет. *, офис **кантора
на адвокат Т.С. и И.В.М., ЕГН ********** ***, както следва:
П.П.Т. ще ползва
втория жилищен етаж от двеутажната жилищна сграда, подсторена в дворното място,
обозначен като дял ІІ (втори), съдържащ помещения 1,2,3 и 4 с полезна площ от
44.61 кв.м. на скица изготвена от вещото лице на л. 42 от делото, неразделна
част от настоящото решение.
И.В.М. ще ползва
първия жилищен етаж от двуетажната жилищна сграда, обозначен като дял І
(първи), съдържащ помещения 1,2,3 и 4 с полезна площ от 44.61 кв.м. на скица
изготвена от вещото лице на л. 42 от делото, неразделна част от настоящото
решение.
П.П.Т. и П.П.Т. ще
ползват общо от дворното място, част с площ от 213 (двеста и тринадесет) кв.
метра, заключена между буквите ТУГВ и ДФХЖЕ и колорирана в червено на скицата
на л. 50 от делото, неразделна част от настоящото решение, която част е обозначена
като дял І (първи) от вариант ІІІ (трети) на заключението на вещото лице.
И.В.М. ще ползва от
дворното място част с площ от 213 (двеста и тринадесет) кв. метра, заключена
между буквите ТВБАШЛЧ и ЖХЦКИЗ и колорирана в синьо на скицата на л. 50 от
делото, неразделна част от настоящото решение, която част е обозначена като дял
ІІ (втори) от вариант ІІІ (трети) на заключението на вещото лице.
П.П.Т., П.П.Т. и И.В.М.
ще ползват общо част от дворното място с площ от 41 (четиридесет и един) кв.
метра, включваща навеса, заключена между буквите АБВГДЕЖЗИКЛМНОПРС и колорирана
в зелено на скицата на л. 50 от делото, неразделна част от настоящото решение,
която част е определена за общо ползване във вариант ІІІ (трети) на
заключението на вещото лице.
РЕШЕНИЕТО може да се
обжалва от страните пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването
му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
К.Б.