№ 541
гр. София, 14.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева
Мария Райкинска
като разгледа докладваното от Катерина Рачева Въззивно гражданско дело
№ 20221000500028 по описа за 2022 година
при участието на секретар Теодора Ставрева, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК и е образувано по въззивна жалба на ищеца
Д. Д. Д. и ответника ВИЕНЕР ЩЕДТИШЕ ФЕРЗИХЕРУНГ АД (WIENER STÄDTISHE
VERSICHERUNG AG) срещу решение № 266123 от 15.10.2021 г. на СГС, I ГО – 13 състав
по гр.д. 9690/2019 г., с което е уважен осъдителен иск с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ
(отм. ) за сумата 130 000 лв. (сто и тридесет хиляди лева), представляваща застрахователно
обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и страдания от травматични
увреждания, настъпили в резултат на пътнотранспортно произшествие, реализирано на
19.08.2015 г.
Ищeцът чрез адв. В. Н. обжалва решението в отхвърлителната му част, като твърди, че не са
отчетени в достатъчна степен физическите и емоционалните болки и страдания, които е
преживял след настъпване на ПТП, както и тези, които продължава да изпитва към
настоящия момент, възрастта му (36-годишен към момента на настъпване на ПТП), вида на
претърпените телесни увреждания, техния характер и особено неблагоприятната прогноза
по отношение на възстановяването. Лечебният и възстановителен период на Д.Д.
продължавал и към настоящия момент. Целият му живот се е преобърнал, белязвайки го
завинаги във физически и емоционален аспект - освен от епилептичните пристъпи, той
страдал от главоболие, имал вестибуларни нарушения, като освен това се е проявил
психичен синдром, изразяващ се в апатия, потиснатост, безсъние, сексуални нарушения,
паметови нарушения, негативни мисли, (включително суицидни). Поради здравословните си
проблеми Д. изгубил работата си, имал семейни проблеми, напълнял. Вследствие
настъпилото ПТП той бил лишен от възможността да води пълноценен живот, включително
да се придвижва самостоятелно, без да има опасност за неговото здраве, и да работи, като
изпитва изключителни трудности дори при осъществяването на социални контакти. Предвид
непредсказуемостта от получаването на нов пристъп, оставал изцяло зависим от
необходимостта да има друго лице, което да бъде с него постоянно.И двете вещи лица по
приетите СМЕ били категорични, че пълно възстановяване при Д.Д. от процесните травми е
1
невъзможно.
Постъпил е отговор на тази жалба от застрахователното дружество чрез адв. И. и адв. М., в
който тя се оспорва.
Ответникът обжалва решението чрез адв. И. и адв. М., преупълномощени от адвокатско
дружество „И. и Н.“ в осъдителната му част. Ищецът не бил доказал настъпването на
твърдените в исковата молба тежки увреждания на здравето си, които да бъдат последица от
процесното произшествие, поради което съдът неправилно бил уважил предявения иск.
Съдът следвало да съобрази преди всичко това, че образуваното наказателно производство е
приключило с Постановление за прекратяване от 15.12.2015 г. по пр.пр. № 37462/2015 г. по
описа на СРП, ЗМ № 11365/2015 г. по описа на СРТП-ОДП- СДВР на основание чл. 24, ал. 4,
т. 1 НПК („Освен в случаите по ал. 1, не се образува наказателно производство за
престъпление, което се преследва по тъжба на пострадалия, а образуваното се прекратява и
когато:... липсва тъжба“), тъй като и на двамата пострадали, сред които и ищецът Д.Д. са
причинени единствено леки телесни повреди по см. на чл. 130, ал. 1 и ал. 2 НК. Съдът не
бил обсъдил приетото като доказателство по делото Наказателно постановление № 16-4332-
000043 от 11.01.2016 г., с което на водача И. В. Л., на основание чл. 185 ЗДвП е наложено
наказание глоба в размер на 20 лв. за нарушение на чл. 20, ал. 1 ЗДвП - „Водачите са длъжни
да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват.", тъй като
поради недостатъчен контрол върху МПС е навлязъл в насрещната пътна лента и е
реализирал ПТП с насрещно движещия се л.а. Фолксваген СВ1351 АР. В това наказателно
постановление изрично е посочено още, че от ПТП са пострадали „водачът на л.а. CB135JAP
Н. Д. и пътника Д.Д., на които са причинени леки телесни повреди. “ След като ищецът не
бил сезирал държавното обвинение, за да бъде ангажирана наказателната отговорност на
водача на лекия автомобил, съдът е следвало да съобрази разпоредбата на чл. 17 ГПК,
съгласно която гражданският съд не разполага с правомощията да констатира факт на
престъпление по повод предявен иск (в настоящия случай с правно основание чл. 226 КЗ
(отм.)) вън от хипотезите на чл. 124, ал. 5 ГПК.
Не било обсъдено заключението на КСМАТЕ, изготвено от вещите лица д-р А. М. и инж. В.
И., което категорично изключвало причинната връзка между ПТП и увреждания в челната
област на мозъка на ищеца. Неправилно били кредитирани заключенията на вещите лица д-р
Х. М. и д-р О., чиито изводи не били пресъздадени в пълнота. Данните за претърпени
припадъци били единствено анамнестични. В нарушение на процесуалните правила съдът
неоснователно отказал събирането на необходими и относими доказателства, своевременно
поискани от ответната страна. Поискано е назначаване на повторна и разширена експертиза,
която да даде отговор на поставените въпроси относно състоянието на ищеца и наличието
или липсата на травматична епилепсия и евентуална причинна връзка между ПТП и такова
заболяване.
Постъпил е отговор на тази жалба от страна на ищеца чрез адв. Н., в който тя се оспорва и се
възразява срещу доказателствените искания.
Жалбите са подадени в срок и са допустими. Съдът е уважил доказателственото искане, като
е назначил допълнителна разширена СМЕ, която след преглед на медицинската
документация по делото, включително и диск със запис на магнитно-резонансна томография
от 16.05.2017 г. и личен преглед на ищеца да отговори на въпросите:
1. Наблюдава ли се при ищеца посттравматична епилепсия, която да е свързана с ПТП
от 19.08.2015 г.?
2. Имат ли травматичен произход измененията в паренхима на главния мозък?
3. Какво е в момента здравословното състояние на Д.Д. и каква е прогнозата от гледна
точка на констатираните изменения, ако такива има?
В съдебно заседание заключението е прието от настоящата инстанция. Процесуалните
представители на страните поддържат жалбите, искат произнасяне съответно с тях и
претендират присъждане на хонорар по чл. 38, ал. 2 ЗАдв, съответно на разноски. В писмени
2
защити излагат съображения в подкрепа на жалбите си.
При извършената служебна проверка на основание чл.269 от ГПК, съдът намира, че
обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово компетентния съд, в
изискуемата от закона форма, по допустим иск, предявен от и срещу процесуално
легитимирани страни, поради което е валиден и допустим.
Българският съд е компетентен да разгледа претенцията на ищеца на основание чл. 11,
т. 1 б. „б“ от РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 1215/2012 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА
СЪВЕТА. Вредата е настъпила на територията на България и на основание чл. 4, ал. 1 от
РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 864/2007 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 11
юли 2007 година относно приложимото право към извъндоговорни задължения („Рим II“) се
прилага българското материално право.
Пред въззивната инстанция не е спорно наличието на валидна застрахователна полица
към деня на пътния инцидент, издадена от ответното застрахователно дружество за
гражданската отговорност на автомобилистите относно водача на л.а. „Ауди А4“, с който се
е блъснал л.а. „Фолксваген Пасат“, в който се е возил ищецът. Страните не спорят, че на
19.08.2015 г. около 23.30 ч. лек автомобил „Ауди А4“, управляван от застрахования при
ответника водач се движил по ул. „Самоковско шосе“ от с. Кокаляне към гр. Самоков. В
същото време в обратната посока се е движил лек автомобил „Фолксваген“, управляван от
Н. Д., в който на предна дясна седалка се возел ищецът Д.Д.. При достигане в района на
около 600 метра след ул. „42“ /разклон за с. Кокаляне/ лек автомобил „Ауди“ е навлязъл в
лентата за насрещно движение, където е настъпил удар между предната му лява част и
предна лява част на лек автомобил „Фолксваген“. Не се спори, че ищецът в резултат на
инцидента е получил телесни увреждания и е откаран е по спешност в болница.
Във въззивната жалба не се оспорва механизмът на пътния инцидент, както и
причината за него – загубата на контрол от страна на застрахования при ответника водач
поради навлизане в завоя със скорост над критичната от 66 км.ч., възприети от първата
инстанция. Решението е обжалвано в цялост в осъдителната му част, но се поддържат
оплаквания за недоказани вреди, за несправедливо обезщетение и наличие на принос. Ето
защо е спорно допринесъл ли е ищецът за настъпване на вредите и в какъв обем. Спорно е
кои вреди следва да се обезщетят и какво е справедливото обезщетение за тях.
По повод бланкетното обжалване на решението в осъдителната част въззивният съд
приема, че не са нарушени императивни материално-правни норми с приетото от СГС, че е
налице деликт: противоправно поведение на водача на л.а. „Ауди А4“, който е управлявал
със скорост, която не му е позволявала да контролира постоянно МПС, настъпили за ищеца
вреди и причинна връзка между двете. Презумпцията за вина не е оборена. Неоснователни
са доводите, че гражданският съд не разполага с правомощията да констатира факт на
престъпление по повод предявен иск, тъй като предмет на произнасяне в настоящото дело не
е извършено престъпление, а извършен деликт. От прекратяването на досъдебното
производство с постановление на Прокуратурата съдът не може да направи никакви правно
значими за конкретното дело изводи.
По вредите, които следва да бъдат обезщетени поради причинната им връзка с ПТП
въззивният съд излага следните съображения. Според заключението на съдебно-
медицинската експертизана д-р Х. М., неврохирург, дадено професионално и
безпристрастно, уврежданията, настъпили непосредствено от катастрофата, са контузия и
охлузване в челната област на главата, мозъчно сътресение, навяхване на врата. След
проведено тридневно болнично лечение в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов”, Клиника по
неврохирургия, за периода 20.08. - 22.08.2015 г. с извършени лабораторни и образни
изследвания и комплексно медикаментозно и инфузионно лечение пострадалият е изписан с
подобрение, в ясно съзнание, без отпадна неврологична симптоматика. Д-р М. е
категоричен, че получената от ищеца при катастрофата черепно-мозъчна травма има
характер на мозъчна контузия по тип на дифузна аксонална увреда и е утежнена с развитие
на посттравматична епилепсия и нарушения на вестибуларната функция. Получената шийна
3
гръбначна травма, диагностицирана първоначално като „навяхване на врата”, по-късно, след
проведено МРТ изследване, е уточнена като дискова протрузия на ниво С5-6 със срединна
компресия на гръбначно-мозъчните обвивки в умерена степен . След личен преглед
становището на вещото лице е,че към настоящия момент ищецът се намира в задоволително
общо състояние, в ясно съзнание, но общо затворен, потиснат, аментивен. Мисловният
процес е забавен, разкъсан, има често главоболие и проблеми с паметта. Състоянието добре
отговаря на т. нар. „епилептична промяна на личността”. Движенията в шийния отдел на
гръбначния стълб са ограничени и болезнени. Наличие на вертикален нистагъм при поглед
нагоре, останалите черепно-мозъчни нерви са в норма. Мускулна сила и активни движения -
запазени. Умерено живи надкостно-сухожилни рефлекси. Намек за патологични рефлекси
на Хофман и Трьомнер за горните крайници. Нестабилен в позата на Ромберг. Походка
забавена, леко нестабилна. На база представената до момента и обсъдена медицинска
документация и извършения личен преглед може да се твърди, че пълно възстановяване е
невъзможно.
Заключението на повторната СМЕ, изготвено след оспорване на СМЕ от ответника от
д-р Г. О., невролог, което също е професионално и обективно, установява, че пострадалият
е получил черепно-мозъчна травма в резултат от ПТП. Приемната и работна диагноза
непосредствено след травмата е била комоцио церебри. Проведен по-късно МРТ от 16.05.17
г. установява пунктиформени огнища с висок интензитет двустранно фронтално, структурни
промени в мозъчния паренхим фронтално. Въз основа на развилата се впоследствие
клинична картина с огнищна неврологична симптоматика, епилепсия, психичен синдром,
както и МРТ данни за паренхимно увреждане на главния мозък, следва да се приеме, че е
била налице по-тежка степен на черепно-мозъчна травма, а именно - контузио церебри.
Уврежданията в челната зона на мозъка протичат с разнообразна неврологична
симптоматика, включително епилептични пристъпи и особено характерния за челния дял -
психичен синдром, психична симптоматика включваща предимно емоционални нарушения,
поведенческа симптоматика, често снижение на интелекта, апатия, безразличие, сексуални и
вегетативни нарушения. Следователно описаните симптоми могат да се обединят в рамките
на травмена енцефалопатия, която се е развила при него след черепно-мозъчна травма -
мозъчна контузия. Налице е и дискорзио /навяхване/ на шията, което протича с болки,
скованост и ограничение на движенията в шийно-раменната област и изтръпване на ръцете.
Според д-р О. ищецът е претърпял ЧМТ с усложнение - посттравматична епилепсия.
Предвид данните за тежко депресивно състояние на пациента, поведенчески и емоционални
нарушения довели до негативни мисли и упадък на социалния му статус - считам, че е
налице и посттравматичен психоорганичен синдром, за който до сега не е бил лекуван. След
личен преглед е установено,че пострадалият е в сравнително добро физическо състояние. По
отношение на неврологичното заболяване пристъпите са сравнително редки -1-2 пъти
годишно и са на фона на провеждана терапия с антиепилептични медикаменти. Налице е
изразен тревожно - депресивен синдром, който налага консултация със специалист -
психиатър и лечение, а трудно може да се прогнозира развитието на здравословното му
състояние.
Съгласно изслушаното от настоящата инстанция заключение на СМЕ, изготвено от д-р
Л.К., началник кабинет по ЕЕГ към клиника по нервни болести и д-р С.Г., доцент в Клиника
по образна диагностика и двете при МИ-МВР, данните от анализираната документация по
делото, данните от проведените специализирани изследвания и тези получени при
обективното клинично изследване на ищеца Д.Д., дават основание да се направи обосновано
заключение, че при ищеца се наблюдава посттравматична епилепсия, свързана с ПТП от
19.08.2015 г. Вещите лица защитават изразеното от тях заключение от с.з., като на въпроси
на жалбоподателя-ответник д-р К. отговаря, че диагнозата епилепсия е поставена въз основа
на описаните в заключението документи № 7, № 8 от МЦ „Медкрос“ от 19.10.2018 г.; № 9-
ЕЕГ; на стр. 3 № 10 амбулаторен лист от 05.10.2018 г., № 11 амбулаторен лист от 19.10.2018
г., № 16 grand mal талон[1]направление от 23.05.2017 г., № 17 МЦ „Медиком“ ЕООД, № 18
ЕР-ТЕЛК; стр. 4 № 20 ИЗ от „Пирогов“ № 25686/25.07.2016 г., № 21 епикриза №
25686/28.07.2016 г., № 23 епикриза от МБАЛ „Рахила Ангелова“ АД – гр. Перник, ИЗ №
4
4784/10.05.2017 г., № 25 амбулаторен лист от 08.10.2018 г., №26 амбулаторен лист от
19.10.2018 г., като всеки от тези документи е източник за неоспоримо установено заболяване
епилепсия. Направената електроенцефалография, която е обективно изследване, описва
прояви, които се изявяват при наличието на това заболяване. Заключението си за наличието
на епилепсия д-р К. обосновава и с лично направения от него преглед. Д-р Г. при разчитане
на МРТ е категорична, че МРТ находката за структурни промени в паренхима може да се
свърже с малък фокус на глиоза вдясно фронтално.
В заключението си д-р К. описва неврологичния статус на ищеца така: менингеален
синдром- не се установява. Без данни за МРД. ЧМН- при тестовете за акомодация и
конвергтенция съобщава за световъртеж, замайване, тежест в очите, гадене, повдигане в
епигастриума. Дребен, неизчерпващ се латентен нистагъм при поглед на дясно
хоризонтално, също и неясно и размазано вижгдане с диплопия. Не се наблюдава
хемианопсия по централен тип. Лицева симетрия и моторика - запазени. Съхранена лицева
сетивност. СНР - умерено живи, в ръцете с разширени рефлексогенни зони без патологични
от групите на Бабински и Росолимо и без ’ пирамидни знаци в главата, торса и
крайниците.Коремни- не се получават поради дебели коремни стени. Двигателна сфера- при
тестовете за ЛП - едиметрично отпуска бързо крака и ръце, без пронация, твърди, че бързо
се изморява, нискоамплитудни осцилации в краката при теста за ЛП. Походка - по
атаксичен, задностълбоцов тип с по-щироко отворени крака.Координация: тест на Ромберг-
силно нестабилен, неустойчив, залита странично и назад, търси опора, тест на Бабински -
Файл - не може да го осъществи. Ходене със затворени очи - не може да осъществи. НПП и
КСП - симетрично, но несигурно, лека дисметрия двустранно, повече в ляво. При обуване -
заема поза на колене поради трудност да запазва равновесие. Сетивност - умерено смутена
дълбока сетивност в краката; усет за дискриминация и циркумферентна дискриминация -
умерено до тежко смутени. Д-р Г. при разчитане на МРТ изследването заключава, че е
налице протрузия на диска на ниво С5-С6 и че МРТ находката може да се свърже с малък
фокус на глиоза вдясно фронтално. В с.з. д-р Г. отговаря, че дисторзио коли е шията с
промени в сегмента С1 - С7. Според заключението прогнозата по отношение на травмената
болест на главния мозък е неблагоприятна с оглед пълно възстановяване. Би могло да се
очаква известно подобрение по отношение на увредени висши корови функции и
когнитивния дефицит при системно, оптимално и продължително лечение, спазване на
лечебно- охранителен и диетичен режим.
Неоснователни са доводите на жалбоподателя за недоказаност на връзката между
пътния инцидент и епилепсията. Безспорно е, че е имал удар в главата. Спорно е дали
ударът е предизвикал проявилата се 11 месеца по-късно епилепсия. Независимо че ПТП е
през 2015 г., а първият припадък е документиран през 2016 г. (епикриза от УМБАЛСМ
„Пирогов“ от 28.07.2016 г.), а не както погрешно се подържа от ответника през 2018 г., от
това лечебно заведение ищецът е изписан с диагноза симптоматична (криптогенна)
епилепсия с ГТКП (генерализиран тонично-клоничен припадък). Д-р К. в с.з. подчертава, че
в литературата има описани след травма, особено закрита черепно-мозъчна травма със
съответните промени, припадъци след 5-15 години. И двете вещи лица, изслушани от СГС –
д-р Х. М. и д-р Г. О. приемат връзка между пътния инцидент и развилата се епилепсия. Този
извод се приема и от разширената СМЕ, назначена от настоящия съд. Всяко от вещите лица
обосновава съображенията си за приемане на този извод. Непосредствено след инцидента
ищецът е постъпил в лечебно заведение по спешност, като е документиран удар на главата,
в резултат на което диагнозата е контузия и охлузване в челната област на главата, мозъчно
сътресение, навяхване на врата (епикриза от 22.08.205 г., заключение на СМЕ от д-р М.).
Съдът приема наличието на връзка между двете по изложените съображения.
Съдът намира за неоснователни доводите на ответника, черпени от заключението на
КСМАТЕ, изготвено от вещите лица д-р А. М. и инж. В. И., което категорично изключвало
причинната връзка между ПТП и увреждания в челната област на мозъка на ищеца. Двете
вещи лица посочват, че от съдебно-медициснка гледна точка не може да се обясни
сътресението на мозъка и установените по-късно увреждания в челните дялове на мозъка от
5
отворена въздушна възглавница. Вещите лица не са написали или казали, че при ищеца няма
сътресение на мозъка. Те са категорични, че уврежданията му се дължат на действието на
твърди тъпи предмети , като тяхното предположение е, че пътникът е бил завъртян на една
страна или наведен напред и не се е намирал в оптимално положение спрямо седалката.
Невярно е твърдението, че данните за припадъците са само анамнестични, тъй като
припадък гранд мал е документиран и в епикриза от Хирургично отделение на МБАЛ
„Рахила Ангелова“ АД Перник от 10.05.2017 г. и история на заболяването от същото
лечебно заведение № 4784, където на ищеца е оказана спешна помощ при постъпване на
07.05.2017 г., 20.23 ч. Наред с това, мозъчните промени са установени и с МРТ изследване,
разчетено и от вещото лице, назначено от настоящата инстанция.
По справедливия размер на обезщетението съдът намира следното. От приетите
медицински документи и обсъдените заключения на СМЕ следните травматични
увреждания се установяват да са причинени от ПТП: контузия и охлузване в челната област
на главата, мозъчно сътресение, навяхване на врата, посттравматична епилепсия. С решение
на ТЕЛК от 20.07.2017 г. на ищеца е определен 72 % неработоспособност за срок от три
години с водеща диагноза травматична епилепсия.
От значение за определяне на обезщетението са установените увреждания, намалената
за три години работоспособност, болничния престой непосредствено след ПТП и по повод
на припадъците, проведените по време на тези престои изследвания. На обезщетение
подлежат и обичайните за такива стресогенни събития психически последици – стрес и
страх, за които не е доказано да са продължили повече от обичайното два-три месеца, както
и възрастта на ищеца – 36 години на фона на трайното неврологично заболяване. От
значение са и конкретните икономически условия, отразени в лимитите на застрахователно
покритие към релевантния за определяне на обезщетението момент – 19.08.2015 г., когато е
настъпило произшествието и именно спрямо тази дата следва да се вземе предвид и
съдебната практика по сходни случаи. По повод определянето на обезщетение по
справедливост са налице задължителни за съдилищата постановки, дадени с ППВС № 4/1968
г., доразвити с трайната практика на ВКС по реда на чл.290 ГПК, според които понятието
„справедливост” в нормата на чл. 52 ЗЗД винаги е предпоставено от преценката на редица
обективно съществуващи конкретни обстоятелства. При наличието на телесни увреждания,
тези обстоятелства са свързани с характера и тежестта на увредите, интензитета и
продължителността на болките, психическите и физически последици, степента на
възстановяване и пр. Като съобрази всички относими към установяване на обема на вредите
обстоятелства, вкл. икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането, от
значение за обществено-оправданата мярка за справедливост и въз основа на анализа и
съвкупната им оценка паричният еквивалент на вредите е в размер на 100 000 (сто хиляди)
лева. /решение № 93/23.06.2011 г. по т.д.№ 566/2010 г., ІІ ТО, решение № 99/08.10.2013 г. по
т.д.№ 44/2012 г., ІІ ТО, решение № 158/28.12.2011 г. по т.д.№ 157/2011 г. І ТО, Решение №
128 от 01.08.2017 г. по т. д. № 231 / 2016 г. на ВКС, ІІ ТО и мн. др/. Като се отчетат всички
тези фактори, частично основателни се явяват оплакванията на застрахователя за завишен
размер на обезщетението от 130 000 лева. За да намали обезщетението, определено от СГС,
въззивният съд съобразява, че след произшествието ищецът не е бил с опасност за живота,
няма проведени оперативни интервенции и към момента е в добро общо състояние.
Епилептичните пристъпи са сравнително редки - 1-2 пъти годишно и при подходящо
лечение са могат да се контролират, както и да настъпи известно подобрение по отношение
на увредени корови функции и когнитивния дефицит. Неоснователни са оплакванията на
ищеца за занижен размер на обезщетението. Категорично недоказани са твърденията, че
поради здравословните си проблеми Д. изгубил работата си, имал семейни проблеми,
напълнял, както и че вследствие настъпилото ПТП той бил лишен от възможността да води
пълноценен живот, включително да се придвижва самостоятелно, без да има опасност за
неговото здраве, и да работи, като изпитва изключителни трудности дори при
осъществяването на социални контакти. Няма доказателства и за психичен синдром,
изразяващ се в апатия, потиснатост, безсъние, сексуални нарушения, паметови нарушения,
6
негативни мисли, (включително суицидни). Основателни са в тази връзка доводите на
ответника, че заключението на д-р О. относно психиатрични проблеми не може да бъде
кредитирано поради липсата на нейна компетентност в тази сфера.
Определяне под този размер обаче не би било справедливо предвид трайните без
исглед за пълно възстановяване увреждания епилепсия, нарушение на вестибуларната
функция и ограничение на движенията в шийно-раменната област, намалената
работоспособност и младата възраст на ищеца. Основателни са доводите на ответника, че
ищецът не е ангажирал свидетели за доказване на вредите си, но приетите три заключения
на СМЕ и медицинските документи, въз основа на които те са изготвени, дават основание на
съда да приеме за доказани описаните по-горе увреждания и свързаните с тях
неимуществени вреди.
По повод спорния въпрос за наличието на принос на пострадалия поради непоставен
предпазен колан съдът излага следните съображения. Според вещите лица д-р А. М. и инж.
В. И., изготвили КСМАТЕ, като се отчита механизма на удара и получените травми, ищецът
с по-голяма вероятност е бил с поставен предпазен колан, но не се е намирал в оптимално
положение спрямо седалката. Вещите лица заключават, че при сумарната скорост от над 100
км.ч. при сблъсъка, характера на самия сблъсък като челен, дори при отворена въздушна
възглавница, би следвало да се получат повече и по-тежки наранявания, ако нямаше
поставен предпазен колан, а навяхването на шията е по-характерно за пътници с поставен
колан. При тези доказателства правилно е прието от първата инстанция, че възражението за
принос поради непоставен колан е недоказано и неоснователно.
Ето защо решението следва да бъде отменено в осъдителната част над 100 000 (сто
хиляди) лева до присъденото обезщетение от 130 000 (сто и тридесет хиляди) лева за
неимуществени вреди. Обезщетението се дължи със законната лихва от датата, приета от
първата инстанция, срещу която няма въззивни оплаквания.
Предвид променения изход на спора разноските за първата инстанция следва да бъдат
променени. Дължимият хонорар в полза на адвокат В. Н. е 3407 лева и решението следва да
бъде отменено над този размер. Дължимата от ответника държавна такса по сметка на СГС е
4000 лева и решението следва да бъде отменено над този размер. На ответника се дължат
разноски съобразно отхвърлената част от иска в размер на 4457 лева и следва да се присъдят
допълнително 891,50 лева.
За въззивната инстанция в полза на въззивния жалбоподател – ответник се дължат
разноски за заплатена държавна такса, депозит за СМЕ и адвокатски хонорар в размер на
2199, 23 лв., като възражението за прекомерност е неоснователно предвид представителство
на страната и по двете въззивни жалби. В полза на процесуалния представител на въззивния
жалбоподател – ищец следва да се присъди адвокатски хонорар по чл. 38, ал. 2 ЗАдв в
размер на 3176 лв. по отхвърлената част от въззивната жалба на ответника.
С тези мотиви, Апелативен съд – София, 1 състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 266123 от 15.10.2021 г. на СГС, I ГО – 13 състав по гр.д. 9690/2019
г. в следните части:
- за разликата между дължимото обезщетение от 100 000 (сто хиляди) лева до
присъденото на Д. Д. Д. на основание чл. 226, ал. 1 от Кодекса за застраховането (отм.) вр.
чл. 45 ЗЗД 130 000 (сто и тридесет хиляди) лева обезщетение за неимуществени вреди от
ПТП на 19.08.2015 г. ведно със законната лихва от 19.08.2015 г. до деня на окончателното
плащане;
- за разликата над 3407 лв. адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв в полза на
адвокат В. Н., което ВИЕНЕР ЩЕДТИШЕ ФЕРЗИХЕРУНГ АД (WIENER STÄDTISHE
VERSICHERUNG AG) е осъдено да заплати;
7
- за разликата над 4000 лева дължима от ответника държавна такса по сметка на СГС
на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, която ВИЕНЕР ЩЕДТИШЕ ФЕРЗИХЕРУНГ АД (WIENER
STÄDTISHE VERSICHERUNG AG) е осъдено да заплати;
като вместо това постановява:
ОТХВЪРЛЯ иска на Д. Д. Д., ЕГН ********** срещу Д. Д. Д. за 30000 (тридесет
хиляди) лева над дължимите 100 000 ( сто хиляди) лв. обезщетение за неимуществени вреди
от ПТП на 19.08.2015 г. ведно със законната лихва от 19.08.2015 г. до деня на окончателното
плащане
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му част.
ОСЪЖДА ВИЕНЕР ЩЕДТИШЕ ФЕРЗИХЕРУНГ АД (WIENER STÄDTISHE
VERSICHERUNG AG) да заплати на адвокат В. Н., адвокат от Софийска адвокатска
колегия, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв адвокатско възнаграждение за въззивната
инстанция в размер на 3176 лева.
ОСЪЖДА Д. Д. Д., ЕГН ********** на основание чл. 78, ал. 3 ГПК да заплати на
ВИЕНЕР ЩЕДТИШЕ ФЕРЗИХЕРУНГ АД (WIENER STÄDTISHE VERSICHERUNG AG)
разноски за първата инстанция в размер на 891,50 лева за адвокатски хонорар и разноски за
въззивната инстанция в размер на 2199, 23 лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на страните
пред ВКС по реда на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8