Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София, 29.10.2018 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
гражданско отделение, първи състав, в публичното заседание на двадесет и шести септември
две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРИНА СЛАВЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ДОРА МИХАЙЛОВА
РОСИНА ДОНЧЕВА
при участието на
секретаря Цветанка Павлова, като разгледа докладваното от съдията СЛАВЧЕВА
гр.дело № 223 по описа за 2018 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
С
решение № 191 от 15.12.2017 год. по гр.д. № 92/2013 год. РС-Самоков
във втора фаза по извършване на съдебна делба е изнесъл на публична продан
следния недвижим имот, находящ се в с. Д. О., община С., представляващ поземлен имот с
площ 580 кв.м., идентичен с имот пл. № 259, за който по предвижданията на плана
е отреден парцел II
в кв. 28 по ЗРП на селото от 1977 год., при неуредени сметки по регулация, при
граници и съседи: улица, имоти № 261,260 и 258 в кв. 28 по плана на селото,
ведно с всички съществуващи подобрения и приращения в
имота, като получената при извършване на публичната продан сума бъде
разпределена между съсобствениците съобразно дяловете им в съсобствеността,
както следва: за М. С.
Т. и К.М.Т. – общо
2/3 ид.ч., за Й.Ц.Г., за В. Р.А. и за А.Р.Г. – по 1/9 ид.ч. за всеки от тях. С решението съдът е осъдил на
основание чл. 30, ал. 3 от ЗС М. С. Т. да заплати на В. Р.А. сумата 4 969,92 лв.,
представляваща част, съразмерна на дела на М. С. Т. в съсобствеността, от
извършени с нейно съгласие от В.
А. в периода 2010
год. – 2013 год. разноски за преустройство на разположени в западната част на
УПИ II
– 259 в кв. 28 по плана на с. Д.
О. стопански постройки и навес в
жилищна сграда, за прокарване на водопровод и канализация до тази сграда и за
разрушаване на съществуваща в имота паянтова жилищна сграда, като е отхвърлил
иска за разликата над присъдената сума до пълния предявен размер от
11 641,83 лв. С решението съдът е осъдил на основание чл. 30, ал. 3 от ЗС К.М.Т.
да заплати на В.
Р.А. сумата
4 969,92 лв., представляваща част, съразмерна на дела на К.Т. в
съсобствеността, от извършени с негово съгласие от В. А. в периода 2010 год. – 2013
год. разноски за преустройство на разположени в западната част на УПИ II – 259 в кв. 28 по плана на с. Д. О.стопански постройки и навес в
жилищна сграда, за прокарване на водопровод и канализация до тази сграда и за
разрушаване на съществуваща в имота паянтова жилищна сграда, като е отхвърлил
иска за разликата над присъдената сума до пълния предявен размер от
11 641,83 лв. С решението съдът е осъдил също така Й.Ц.Г. и А.Р.Г. да заплатят
на В.
Р.А. всеки от тях по
1656,64 лв., представляващи част, съразмерна на дяловете им в съсобствеността,
от извършени с тяхно съгласие от В. А. в периода 2010 год. – 2013
год. разноски за преустройство на разположени в западната част на УПИ II – 259 в кв. 28 по плана на с. Д. О. стопански постройки и навес в
жилищна сграда, за прокарване на водопровод и канализация до тази сграда и за
разрушаване на съществуваща в имота паянтова жилищна сграда, като е отхвърлил
исковете за разликата над присъдените суми до пълните предявени размери от 3
880 лв. Съдът е осъдил съделителите да заплатят и дължимите
държавни такси върху стойността на дяловете им и върху уважените размери на
исковете по чл. 30, ал. 3 от ЗС.
Решението
е обжалвано от съделителите М.Т. и К.Т. в частта, с
която са осъдени да заплатят на В. А. разноски в размер на
4 969,92 лв. всеки от тях, по исковете с правно основание чл. 30, ал. 3 от
ЗС с довода, че за извършените преустройства не са налице строителни книжа и
разрешения и липсва писмено съгласие на съсобствениците, както и поради това,
че жалбоподателите нямат намерение да запазят и ползват новопостроените жилищни
помещения. Сочат също така, че по делото не са налице платежни документи,
удостоверяващи по несъмнен начин претендираните от
ищцата разходи. Молят съда да отмени решението в обжалваната част и вместо него
да постанови друго, с което да отхвърли изцяло исковете по чл. 30, ал. 3 от ЗС.
Ответницата
по жалба В.
А. оспорва същата и
моли съда да потвърди решението в обжалваната част.
Останалите
съделители не вземат становище по въззивната
жалба.
Софийският
окръжен съд, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по
делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:
С
решение № 269/04.11.2013 год. по гр.д. № 92/2013 год. РС-Самоков е допуснал делба на поземлен имот с площ 580
кв.м., идентичен с имот пл. № 259 по плана на с. Д. О., за който по предвижданията на
плана е отреден парцел II
в кв. 28 по ЗРП на селото от 1977 год., ведно с построената в имота едноетажна
паянтова жилищна сграда, между М. С. Т., К.М.Т., Й.Ц.Г., В. Р.А. и А.Р.Г., както следва: за М.
С.
Т. и К.М.Т. – общо
2/3 ид.ч., за Й.Ц.Г., за В.Р.А. и за А.Р.Г. – по 1/9 ид.ч. Съсобствеността е възникнала в резултат на: 1. придобивна давност /н.а. № 168, дело № 961/1985 год. на РС-Самоков за придобито право на собственост по давност
върху процесния имот от страна на Н. С., П. Д. и М. Т./; 2. договори за
покупко-продажба с н.а. № 118, дело № 318/1987 год., н.а. № 41, дело № 223/2009
год., вследствие на което е възникнала СИО за ищците; 3. наследствено правоприемство от Н. Н. и Р. Г. за ответниците.
В
първото съдебно заседание след допускане на делбата съделителката
В.
А. е предявила срещу
всеки от останалите съделители претенции по сметки за
извършени от нея подобрения в имота, както следва: построяване на сграда от
ищцата през периода 2010-2013 год. на мястото на стара паянтова сграда и
разноски по прокарване на водопровод и канализация, както и разноски за разрушаване на съществуващата
паянтова сграда, допусната до делба. Сочи, че новата сграда и подобренията били
направени изцяло с нейни средства, труд и материали, със съгласието на
останалите съсобственици.
Според
заключението на назначената по делото съдебно-техническа експертиза на в.л. П. от 25.09.2014 год. в допуснатия
до делба имот не съществува паянтовата жилищна сграда, която е била изградена в
източната страна на имота откъм улицата, показана на скица №
ТС-С-1175/15.10.2012 год. на община С. По западната регулационна граница на процесния имот се намират паянтови стопански сгради и
навес. Според вещото лице тези сгради са преустроени и обединени в една жилищна
сграда. Няма издадени строителни книжа за това преустройство. Стопанските
постройки са обединени, укрепени и покрити и представляват масивно
строителство, изпълнено със стоманобетонна плоча и тухлена зидария; прокарани
са вода и електричество. По делото са представени фактури, които според вещото
лице се отнасят именно за преустройството и укрепването на посочените сгради в
западната част на парцела. Към момента на огледа на място от вещото лице
стойността им като незавършена жилищна сграда възлиза на 34 925,51 лв.
Стойността на строителните материали по приетите като доказателства 82 броя
платежни документи възлиза на 14 909,75 лв.
Съгласно
показанията на разпитаните по делото свидетели И. и Т. преустройството на стопанските
сгради в западната част на дворното място и обединяването им в жилищна сграда
започнало около 2011 год., когато свидетелите закупили материали по поръчка и
със средства на В.
А.. В строителните
работи участвали и работници, наети от свидетелите, като всички суми, вкл. за
труд били заплащани от съделителката А.. Останалите
съсобственици посещавали имота в присъствието на св. Т., според когото същите не
възразявали срещу извършване на тези работи, напротив – били доволни от
работата. Според показанията на тези свидетели извършените работи се изразявали
в преустройство на съществуващите в поземления имот стопански постройки и навес
в жилищна сграда, а не представляват изграждане изцяло на нова сграда на
мястото на съществувалата и допусната до делба паянтова жилищна сграда в
източната част на имота, която била разрушена. Свидетелите описват подробно
извършените в имота строителни работи, които съответстват на приетото по делото
заключение на съдебно-техническата експертиза. Същите свидетелстват и за ремонтни работи, извършени от тях по
възлагане от страна на В.А.
след 2014 год., т.е. след датата на предявяване на исковете по сметки, които не
следва да бъдат обсъждани, тъй като не са предмет на претенциите.
При
така установената фактическа обстановка съдът направи следните изводи от правна
страна:
Делото
е във втора фаза по извършване на съдебна делба. Решението като необжалвано е
влязло в сила в частта, с която процесният имот е
изнесен на публична продан, на основание чл. 348 от ГПК, както и в частта по
предявените претенции по сметки от В. А. срещу съделителите Й.Г.
и А.Г. за заплащане стойността на разноските за преустройство на стопанските
постройки в жилищна сграда, за прокарване на водопровод и канализация и за
разрушаване паянтова жилищна сграда.
Предмет
на настоящото производство са претенциите по сметки на В. А., приети по реда на чл. 346 от ГПК срещу М.Т. и К.Т., като решението се обжалва в осъдителната му част от
страна на ответниците.
По предявените претенции по сметки съдът
намира следното:
Съдът намира за доказано от показанията на
свидетелите Т. и И., приетите писмени доказателства /платежни документи/
и съдебно-техническа експертиза, че през периода 2010-2013 год. ищцата по тези
претенции В. А. е
извършила преустройство на съществуващите стопански сгради и навес в западната
част на дворното място, като ги е укрепила и обединила в една жилищна сграда и
е прокарала водопровод и канализация.
Според заключението на вещото лице по приетата съдебно-техническа експертиза стойността
на закупените за това преустройство строителни материали по представените като
доказателства по делото платежни документи възлиза общо на 14 909,75 лв.
По делото ищцата не доказа разходите за заплащане от нейна страна на възнаграждения на работниците във връзка с
извършените строителни работи в парцела. Същите не се установяват по
категоричен начин и от показанията на св. И., който свидетелства за получена
от него сума за положен труд в имота през целия период до 2017 год., поради
което не може да се направи извод за това заплатено ли е възнаграждение от
ищцата и в какъв размер за извършване именно на процесното
преустройство /в отхвърлителната част решението е
влязло в сила/. С оглед това съдът намира, че останалите съделители
дължат на ищцата А. сумата 14 909,75 лв. разноски за закупуване на
материали за извършените в имота дейности.
Към момента на извършване на претендираните подобрения страните
по делото са упражнявали фактическа власт върху съсобствен
имот. Следва да се приеме, че те са имали
качеството на владелци на своята идеална част и на държатели на частта на другия съсобственик. По делото не се твърди и не се
установи В. А.
да е демонстрирала намерение за своене на идеалната част на другите чрез отблъскването им от имота. Поначало в отношенията между съсобствениците не се поставя въпросът за добросъвестност или
за недобросъвестност на владението,
освен в случаите, когато съсобственикът е манифестирал намерението си да владее имота само за себе си, какъвто
не е конкретният случай. Единствено
тогава отношенията между съсобствениците
във връзка с подобренията ще се уредят по начина, посочен в чл. 72 и чл. 74 ЗС. Ако обаче съсобственикът е
извършил подобренията като съсобственик, т. е. без да е изменил намерението си
да владее като такъв, отношенията между него и останалите съсобственици ще се
уредят съобразно правилата за водене на чужда работа без пълномощие, ако липсва
съгласието на останалите съсобственици; съобразно чл.30, ал.3 ЗС – ако
подобрението е извършено със съгласието на останалите съсобственици; и
съобразно правилата за неоснователното обогатяване – ако останалите
съсобственици са се противопоставили на извършването на подобренията /съобразно
ТР № 85/1968 г. на ОСГК на ВС; ППВС № 6 от 1974 г./. От показанията на св. Т. се установи, че останалите съделители са идвали в имота по време на извършване на
преустройствата и не са се противопоставили, напротив – изразявали са
задоволство от работата, която се върши, поради което следва да се приеме, че е
налице съгласие на съсобствениците. Поради това всеки от останалите съделители дължи на ищцата част от стойността на
изразходваните средства за материали /а не от увеличената стойност на имота/,
съразмерна на дела му в съсобствеността. Обстоятелството, че изградената сграда
е незаконна, е правно ирелевантно, предвид
обстоятелството, че същата не подлежи на премахване. Извършен строеж, за който е установено, че не отговаря на изискванията на
действащия териториално-устройствен закон и
строителните правила и норми и поради тази причина подлежи на премахване, не
представлява подобрение, ако е налице предписание за премахването му. В този
смисъл е и утвърдената съдебна практика /решение № 1072/14.11.2008 г. по гр.
д. № 4295/2007 г. на ВКС, IV го, решение № 315 от 25.10.2012 г. по
гр. д. № 1189/11 г. на ВКС, I го. и др./. В случая липсват доказателства за това преустроените
сгради /понастоящем жилищна сграда/ да подлежат на премахване, напротив - видно
от приетите във въззивното производство доказателства
/техническо-конструктивно становище от м. март 2018 год./ извършеното
преустройство представлява основен ремонт по смисъла на чл. 151, ал. 1, т. 1 от ЗУТ, за който не се изисква разрешение за строеж. Неоснователен е и доводът във въззивната жалба за
недоказаност на претенцията за подобрения поради липсата на финансови документи,
удостоверяващи разходите за извършеното строителство, съдържащи необходимите
реквизити за платежни документи съобразно ЗСчет.
Според трайната съдебна практика стойността на подобренията може да се установи
с помощта на вещо лице, независимо от това дали има запазени документи за
закупените материали и заплащането на положения труд. Без
значение е и обстоятелството дали останалите съсобственици са посещавали имота
и дали са имали намерение лично да ползват жилищната сграда.
С оглед това намира, че съделителите-ответници
по исковете по чл. 346 от ГПК следва да заплатят на ищцата В. А. съответните на правата им в съсобствеността
разноски за процесното преустройство в общ размер от
14 909,75 лв., като жалбоподателите М.Т. и К.Т. следва да й заплатят по
4 969,92 лв. всеки от тях /по 1/3 част/, както и да заплатят по сметка на РС-Самоков дължимата държавна такса – по 198,79 лв. върху
уважения размер на исковете по чл. 30, ал. 3 от ЗС.
Тъй като изводите на настоящата
инстанция съвпадат с тези на районния съд, решението следва да бъде потвърдено в
обжалваната част.
Воден от горното, Софийският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 191 от 15.12.2017 год.
по гр.д. № 92/2013 год. на РС-Самоков в ЧАСТТА, с която във втора фаза по
извършване на съдебна делба М. С. Т. и К.М. ***, са осъдени да заплатят на В. Р.А. *** сумата 4 969,92 лв.
всеки от тях, представляваща част, съразмерна на дяловете им в съсобствеността,
от извършени с тяхно съгласие от ищцата В. А. в периода 2010 год. – 2013
год. разноски за преустройство на разположени в западната част на УПИ II – 259 в кв. 28 по плана на с. Д. О. стопански постройки и навес в
жилищна сграда, за прокарване на водопровод и канализация до тази сграда и за
разрушаване на съществуваща в имота паянтова жилищна сграда, на основание чл.
346 от ГПК и чл. 30, ал. 3 от ЗС, както и в частта, с която К.М.Т. и М. С. Т. са осъдени да заплатят сумата
198,79 лв. всеки от тях, представляваща държавна такса върху уважения размер на
иска по чл. 30, ал. 3 от ЗС.
В
останалата част решението не е обжалвано и е влязло в сила.
Решението
може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на
РБ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.