Р Е Ш Е Н И Е
№ 33
гр. Габрово, 23.02.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ГАБРОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в публично съдебно заседание
на девети февруари, две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
БОЯН КОСЕВ
при секретаря КРАСИМИРА НИКОЛОВА, като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 2478 по описа за 2017 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са за разглеждане обективно съединени
искове с правна квалификация чл. 344, ал.1, т.1 КТ, чл. 344, ал.1, т.
2 КТ и чл. 344, ал.1, т.
3 вр. с чл. 225, ал.1 КТ.
Ищецът твърди, че бил в трудово правоотношение с
ответника Професионална гимназия по
туризъм „Пенчо Семов” - Габрово, възникнало от трудов договор № УП-02/16 от
29.12.2011 г., като изпълнявал длъжността „портиер” срещу основно месечно
възнаграждение от 501.69 лева. На 08.09.2017 г. трудовото му правоотношение
било прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ със Заповед № РД–03/1498
от 08.09.2017 г.. Счита уволнението за незаконно тъй като страдал от
инсулинозависим захарен диабет, с диабетична полиневропатия СТС 50 %, за което
му е призната 60 % инвалидност, а работодателят не е искал предварително
поименно разрешение от Инспекция по труда за прекратяване на правоотношението.
Излага още, че заболяването му е включено в Наредба № 5 от 20.02.1987 г. за
болестите, при които работниците, боледуващи от тях имат особена закрила
съгласно чл. 333, ал. 1 КТ. На следващо място посочва, че работодателят не му е
връчил писмено предизвестие за уволнението, а единствено заповед за прекратяване
на трудовото правоотношение. Твърди, че съкращаването в щата не е осъществено
преди момента на издаване на заповедта от работодателя, че ответникът не е
извършил реално съкращаване на щата, изразяващо се в премахване на заеманата от
него длъжност или намаляване на бройките, предвидени за нея, че ответникът не
бил извършил подбор по смисъла на чл. 329 КТ между всички работници, заемащи
длъжността „портиер”. На следващо място твърди, че издадената заповед му е
връчена към момента на ползване отпуск
за временна неработоспособност. На последно място сочи, че в заповедта
за уволнение е посочено единствено правното основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ,
като не са посочени конкретни факти от действителността и датата на
възникването им, които да обуславят цитираното основание. Сочи, че заповедта за
уволнение следва да е мотивирана - да съдържа конкретни данни, които са
формирали волята на работодателя за прекратяване на трудовото правоотношение.
Ето защо моли
съда да постанови решение, с което да бъде признато за незаконно уволнението и
да бъде отменена горепосочената заповед и да бъде възстановен на заеманата
преди уволнението длъжност, както и да
му се присъди обезщетение за оставане без работа за периода 08.09.2017 г. – 08.11.2017
г. в размер на 1003.38 лева. Претендира и присъждането на направените разноски по
делото.
Ответникът Професионална гимназия по туризъм „Пенчо Семов” -
Габрово оспорва предявените искове и моли съда да ги отхвърли. Не оспорва
съществуването на трудово правоотношение между страните, както и факта, че
последното е прекратено със Заповед № РД–03/1498 от 08.09.2017 г.. Твърди, че
със Заповед № РД–03/1167 от 02.06.2017 г. на Директора на ПГТ „Пенчо Семов” –
Габрово е изготвено и утвърдено ново щатно разписание в сила от 02.06.2017 г.,
за което били информирани синдикалните организации. Твърди, че работодателят е
извършил подбор, съгласно изискването на чл. 329, ал. 1 КТ. Посочва,
че със Заповед № РД-03/1167 от
02.06.2017 г. на Директора на ПГТ „Пенчо Семов"-Габрово е назначена
комисия за извършване на подбор на служителите на длъжностите, които се
съкращават. Излага, че от страна на Комисията по извършване на подбор по
реда на чл. 329 КТ е изготвен протокол вх. № РД-09/1429 от 07.06.2017 г., който
съдържа критериите за подбор и извършеното класиране. Твърди, че е
неоснователно и твърдението изложено в исковата молба, че при извършеното
уволнение спрямо ищеца съществувала закрила при уволнение на основание чл. ЗЗЗ КТ и не било получено предварително разрешение от
Дирекция „Инспекция по труда". Посочва, че видно от приложените към
отговора на исковата молба писмени доказателства: писмо, изх. № РД-09/528 от
12.06.2017 г. до РЗИ-Габрово, писмо изх. № РД-09/546 от 20.06.2017 г. до
РЗИ-Габрово до Служба по трудова медицина сдружение център "3драве от нас"
и писмо изх. № РД-09/544 от 20.06.2017 г. до Дирекция „Областна инспекция по
труда" гр. Габрово и трите писма изходящи от Директора на ПГТ „Пенчо
Семов"-Габрово и съответно изготвените въз основа на тях отговори с писмо
изх. № 8/20.06.2017 г. на Служба по трудова медицина сдружение център
"3драве от нас" и писмо изх. № 17227113/28.06.2017 г. на Директор на
„ИТ" Габрово е спазена
разпоредбата на чл.333, ал.1 КТ, като е получено предварително персонално
разрешение за прекратяване на трудовото правоотношение с К.В.С.. Твърди, че неоснователно
е и твърдението на ищеца, че издадената заповед била незаконосъобразна, тъй
като била връчена към момента на провеждано лечение. С писмо изх. № РД-09/700 от 05.09.2017 г. до Дирекция „Областна
инспекция по труда" гр. Габрово, Директора на ПГТ „Пенчо
Семов"-Габрово е поискал разрешение на основание чл. ЗЗЗ, ал. 1, т. 4 КТ
поради това, че лицето К.В.С. е
започнало отпуск за временна неработоспособност. С писмо изх.
№17247327/27.09.2017 г. на Директор на „Инспекция по труда" Габрово било
дадено предварително разрешение на основание чл. ЗЗЗ, ал. 1, т. 4 КТ за
прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца. Твърди, че на ищеца са
заплатени дължимите обезщетения при прекратяване на договора. При този доводи
моли за отхвърляне на исковете. Претендира и присъждането на направените
разноски по делото.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение, намира от
фактическа и правна страна следното:
Страните не спорят и с определение от 22.12.2017 г.
за безспорен и ненуждаещ се от доказване в отношенията между тях е отделен
фактът, че между тях е съществувало
трудово правоотношение, по силата на което ищецът изпълнявал длъжността "портиер"
при ответника Професионална гимназия по
туризъм „Пенчо Семов” – Габрово.
По делото е представено предизвестие изх. № РД –
09/583 от 30.06.2017 г. по чл. 326, ал. 2 КТ. В съдържането на предизвестието е
посочено, че трудовият договор ще бъде прекратен на основание чл. 328, ал. 1,
т. 2, изр. 2 /при необходимост друго правно основание/, считано от 01.09.2017
г., поради съкращаване в щата. Ищецът не проведе успешно доказване на твърдяната
неавтентичност на положения от него подпис по реда на чл. 193 ГПК. Следователно
съдът приема, че предизвестието е било връчено на ищеца на 02.06.2017 г., което той
удостоверил с подписа си.
Страните не спорят и с определение от 22.12.2017 г.
за безспорен и ненуждаещ се от доказване в отношенията между тях е отделен и фактът,
че трудовото правоотношение
на К.В.С. е било прекратено, считано от 08.09.2017
г. със Заповед № РД–03/1498 от 08.09.2017 г., издадена от директора на
гимназията. В съдържанието на заповедта като основание за прекратяване е
посочена разпоредбата на чл. 328, ал. 1,
т. 2 КТ. Заповедта е връчена на ищеца на 08.09.2017 г., което той удостоверил с подписа си.
Със заповед № РД-03/228 от 22.11.2017 г. и заповед № РД-03/107 от 19.10.2017 г. на директора на ПГТ „Пенчо Семов” - Габрово било наредено
на ищеца да се изплати обезщетение в размер
на едномесечно брутно трудово възнаграждение на основание чл. 222, ал. 1 КТ в общ размер на 1171.30 лв. /1073.62 лв. след приспадане на
ДОД/ за периода 08.09.2017 г. – 07.11.2017 г., която сума била заплатена
на ищеца, видно
от приложените фишове и банкови извлечения.
Видно от представените фишове по делото последното
получено от ищеца брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ
уволнението, е в размер на 585.65 лв.
Страните не спорят и с протоколно определение от
12.01.2018 г. за безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между тях
е отделено обстоятелството, че ищецът е останал без работа за исковия период
08.09.2017 г. – 08.11.2017 г..
Със заповед № РД-03/1167 от 02.06.2017 г. на директора
на ПГТ „Пенчо Семов” гр. Габрово било утвърдено
ново щатно разписание на служителите в ПГТ „Пенчо Семов” гр.Габрово, като се
закриват две щатни бройки „портиер”.
Представено е щатно разписание на служителите в ПГТ „Пенчо Семов” гр. Габрово, в сила от 02.06.2017 г., в което е предвидена една щатна бройка длъжност „портиер”.
С писмо № РД – 09/528 от 12.06.2017 г., ответникът
поискал от РЗИ Габрово, ТЕЛК Габрово мнение относно
предстоящото уволнение на ищеца, като приложил и необходимата документация, а
именно длъжностна характеристика и копие
от експертно решение на ТЕЛК, представено от ищеца.
Въз
основа на искането ответникът е
получил експертно решение № 1663 от 15.06.2017 г. на ТЕЛК, с
което било прието, че ищецът има
определена 60 % трайно намалена работоспособност с ЕР на ТЕЛК № 3249/31.10.2016 г. и същият е защитен от съкращение
по смисъла на чл. 333, т. 2 КТ, като трайно трудоустроен и по Наредба № 5 – във връзка със спецификата на основното
заболяване. И в двете експертни решения е посочено, че ищецът е с водеща
диагноза – инсулинозависим диабет.
С писмо № РД – 09/546 от 20.06.2017 г. ответникът
поискал от Служба по трудова медицина,
Сдружение център „Здраве от нас” становище относно предстоящото
уволнение на ищеца и друг служител
заемащ длъжността „портиер”, като приложил и необходимата документация, а именно
протокол от комисия по извършване на
подбор при ПГТ „Пенчо Семов” Габрово и копия от експертни решения на ТЕЛК.
Въз основа на искането ответникът е получил писмо №8/20.06.2017 г. от Служба по трудова медицина, че
двете лица предложени за съкращаване имат особена защита, съгласно чл. 333, т.
2 и т. 3 КТ.
С писмо РД № 09/544 от
20.06.2017 г., получено на 21.06.2017 г, ответникът поискал от Дирекция „Инспекция по труда” – гр. Габрово разрешение за
уволнението на ищеца на основание чл.
328, ал. 1, т. 2, изр. 2 КТ. В
писмото е посочено „Предвид обстоятелството, че служителят е трудоустроено лице, същият попада в
категорията лица имащи право на закрила по реда на чл. 333 КТ, Ви молим, да
дадете разрешение за прекратяване на трудовия договор на К.В.С., на основание
чл. 328, ал. 1, т. 2, изр. 2 КТ – поради съкращаване в щата.” Към искането са
приложени ЕР на ТЕЛК издадено на ищеца, ЕР на ТЕЛК въз основа писмо на
работодател, длъжностна характеристика, ново и старо щатно разписание.
В долния десен ъгъл на писмото е поставено „Да” и подпис, който е установено,
че е на старши инспектор в Дирекция „Инспекция по труда”. Дирекция „Инспекция
по труда” – Габрово е издала предварително разрешение, изх. № 17227113/28.06.2017 г. за прекратяване на трудовото
правоотношение с ищеца, на основание чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ – работник или
служител, боледуващ от болест, определена от наредба на министъра на
здравеопазването.
С писмо РД № 09/700 от
05.09.2017 г., получено на 07.09.2017 г, ответникът поискал от Дирекция „Инспекция по труда” – гр. Габрово разрешение за
уволнението на ищеца на основание чл.
328, ал. 1, т. 2, изр. 2 КТ, поради обстоятелството, че лицето ползва отпуск
поради временна неработоспособност, разрешен с болничен лист № 0488298, издаден на 28.08.2017 г. за времето от
28.08.2017 г. до 10.09.2017 г. Към
искането са приложени документи подробно изброени в същото. Дирекция „Инспекция
по труда”–Габрово е издала предварително разрешение, изх. № 17247327/07.09.2017 г. за прекратяване на трудовото
правоотношение с ищеца, на основание чл. 333, ал. 1, т. 4 КТ – работник или
служител, който е започнал ползването на разрешения му отпуск.
Видно от писмо изх. № 18003604 на „Инспекция по труда” Габрово, изискано
от съда по реда на чл. 186 ГПК, в Дирекция „Инспекция по труда” Габрово не са
постъпвали други искания от ответника,
касаещи разрешение/съгласие за издаване на разрешение по чл. 333 КТ относно
ищеца К.В.С..
Представен е протокол на комисия за подбор по чл. 329 КТ с таблица за критерии за подбор на персонала при
съкращение в щата от длъжността „портиер, от който е видно, че било
предложено да бъдат прекратени трудовите договори с двама щатни служители, заемащи длъжностите "портиер", между които и ищецът К.С., на който била определена комплексна оценка 12 точки. Извършеният от работодателя подбор се
потвърждава и разпита на свидетелите Владимир И. Владимиров и Пенка Драгнева
Пенева – членове на комисията, които потвърждават факта на извършването на подбора,
участието си в него, използваните критерии, включените лица, съответствието на
получените оценки с действителните качества на участниците.
Други
доказателства относими към предмета на делото
не
са ангажирани.
По отношение на
исковете с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ:
Процесното
трудово правоотношение е било прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ -
поради съкращаване на щата. Твърденията за незаконност на уволнението,
очертаващи основанието на предявения иск и в чиито рамки е ограничена търсената
съдебна защита съобразно диспозитивното начало в гражданския процес, са
свързани с това дали е налице нарушение на чл. 333 КТ, има ли реално съкращаване на щатната бройка на заемана от ищеца длъжност, извършен ли е подбор по чл. 329 КТ, има ли издадена заповед за прекратяване с минимално
необходимото законосъобразно съдържание.
Районният съд счита, че на първо място трябва да бъде
осъществена преценка дали са спазени изискванията на чл. 333 КТ, тъй като
съгласно чл. 344, ал. 3 КТ в случаите, когато за извършване на уволнението се
изисква предварителното съгласие на инспекцията по
труда или на синдикален орган и такова съгласие не е било искано или не е било
дадено преди уволнението, съдът отменя заповедта за уволнение като незаконна
само на това основание, без да разглежда трудовия спор по същество.
Закрилата по чл. 333 КТ /в
чието приложно поле е включено и уволнителното основание по чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ/ има обективен
характер и цели да запази работника от неблагоприятните последици на
уволнението по социални и хуманни критерии. В изброените в чл. 333 КТ случаи
уволнението е поставено в зависимост от предварително разрешение от определен
държавен или синдикален орган.
В чл. 333, ал. 1, т. 2 КТ е предвидена предварителна закрила при уволнение
за работниците и служителите, които са трудоустроени. В чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ е предвидена предварителна закрила при уволнение
за работниците и служителите, които страдат от определени болести,
изчерпателно изброени в Наредба № 5/87 г. на министъра на здравеопазването.
Органът, който дава разрешението в тези случаи е съответната областна инспекция по труда, като това
разрешение не подлежи на съдебен контрол. Според разпоредбата на чл. 333, ал. 2 КТ преди да поиска разрешение за уволнението от Инспекцията по труда работодателят е длъжен да поиска мнението на ТЕЛК
относно здравословното състояние на предвидения за уволнение работник или
служител, който страда от заболяване по Наредба № 5/87 г. Мнението на ТЕЛК не
обвързва работодателя, като законът не изисква нарочни процедури за контрол на
актовете на ТЕЛК при даването на мнението по чл. 333, ал. 2 КТ /Решение № 168
от 15.05.2012 г. на ВКС по гр.дело № 602/2011 г., ІV г. о., ГК/.
Предварителното разрешение на Инспекцията по труда за
уволнение в хипотезите, изчерпателно посочени в чл. 333, ал. 1 КТ, се иска от
работодателя за всеки отделен случай. Преценката от страна на Инспекцията касае
всеки отделен случай на уволнение в обхвата на посочената правна норма, всеки
работник или служител, специфичния вид предварителна закрила и специалното
положение, в което той се намира, за да се ползва от нея. Преценката е
конкретна, след осъществено проучване и обсъждане на направеното искане до Инспекцията
/Решение №
84/ 23.04.2014 г. на ВКС по гр. дело № 749/ 2012 г., IV г.о., Решение по гр.
дело № 1784/09 г. IV г.о. на ВКС/.
Практическото
осъществяване на закрилата при уволнение включва предвидени в горепосочената
наредба задължения на работодателя и на работника, който е определен за
уволнение. Съгласно чл. 1, ал. 2 от наредбата задължение на работодателя е
преди всичко да събере информация от работниците, които са определени за
уволнение, страдат ли от съответните болести, посочени в чл. 1, ал. 1.
Работниците, които страдат от заболяване по наредбата, са длъжни при поискване
да представят на работодателя медицински документи за заболяването си /чл. 2/.
След събирането на документите и вземане мнението на ТЕЛК работодателят е
длъжен да отправи до Инспекцията по
труда писмено искане индивидуално за всеки работник с посочване на основанието,
на което предстои да бъде уволнен, като приложи решението на ТЕЛК.
Следва да се има предвид, че както
разпоредбата на чл. 333, ал. 1 КТ, така и нормите на Наредба № 5/87 г., не
вменяват на работника задължението предварително да уведомява работодателя дали
страда от болестите по чл. 1, ал. 1 от посочената наредба, както и да представя
медицински документи, удостоверяващи наличието на такова заболяване. Това
работникът трябва да стори само когато работодателят извърши действия по
смисъла на чл. 1, ал. 2 от Наредба № 5/87 г. Ако в този случай работникът укрие
заболяване по посочената наредба, той не може да се ползва от закрилата по чл.
333, т. 1 - т. 3 КТ, т. е. това е
единственото изключение от обективния характер на закрилата /Решение № 355 от
17.06.2010 г. на ВКС по гр.дело № 477/2010 г., ІV г. о., ГК и Решение № 301 от
15.04.2010 г. на ВКС по гр.дело № 4ЗЗЗ/2008 г., ІV г. о., ГК/.
В разглеждания случай се
установява, че преди издаването на процесната заповед за уволнение ответникът е
бил уведомен за съществуващо заболяване на ищеца - "инсулинозависим диабет”, като на същия е определена
60 % трайно намалена работоспособност с ЕР на
ТЕЛК № 3249/31.10.2016 г..
Същевременно работодателят е поискал
мнение от ТЕЛК, като е получил експертно решение № 1663 от 15.06.2017 г. на ТЕЛК, с което било прието, че ищецът има определена 60 % трайно намалена работоспособност
с ЕР на ТЕЛК № 3249/31.10.2016 г. и същият е лице,
защитено от съкращение по смисъла на чл. 333, т. 2 КТ, като трайно
трудоустроено и по Наредба № 5 – във
връзка със спецификата на основното заболяване.
Работодателят е поискал от съответната Инспекция по
труда
разрешение за уволнението на ищеца на
основание чл. 328, ал. 1, т. 2, изр. 2 КТ. Инспекция по труда – Габрово е
издала предварително разрешение изх. №
17227113/28.06.2017 г. за прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца, на
основание чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ – работник или служител, боледуващ от болест,
определена от наредба на министъра на здравеопазването. Същевременно по делото
не се установи да е дадено предварително разрешение на Инспекция по труда за
уволнението на ищеца, който е трудоустроен
към датата на прекратяване на трудовото правоотношение - 333, ал. 1, т. 2 КТ.
Както беше разяснено по-горе, когато един работник се ползва от закрила на
повече от едно основание, то всяка от тях трябва да бъде преодоляна поотделно,
т. е. преди
уволнението работодателят следва да вземе мнението на ТЕЛК и разрешение от Инспекцията по труда за всяка хипотеза на закрила.
Както липсата на мнение на ТЕЛК в случаите на трудоустрояване и заболяване по
Наредба № 5/87 г., така и липсата на разрешение от Инспекцията по труда, когато са налице предпоставките
на чл. 333, ал. 1 КТ са самостоятелно основание за отмяна на уволнението, тъй
като закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 2 и т. 3 КТ не е преодоляна. Горният извод произтича от
обективния характер на предварителната закрила по чл. 333, ал. 1, т. 2 и т. 3 КТ, имаща за цел да запази работника или
служителя от неблагоприятните последици на уволнението по социални и хуманни
критерии, която предварителна закрила всякога следва да бъде преодоляна от
работодателя, щом е налично трудоустрояване и болест включена в Наредба № 5/87
г. на министъра на здравеопазването към момента на уволнението.
Както бе
посочено по-горе работодателят е поискал и получил предварително мнение на ТЕЛК
и разрешение на Инспекцията по
труда за уволнението на ищцата поради съкращаване на щата, на основание чл.
333, ал. 1, т. 3 КТ заради наличието на заболяване от списъчния състав на
Наредба № 5 от 20.02.1987 г. на Министъра на здравеопазването, но не и на
основание чл. 333, ал. 1, т. 2 КТ заради притежаваното качество
"трудоустроен служител".
Отговорът на Инспекция по труда трябва да бъде
изричен и да съдържа според обстоятелствата разрешение /съгласие/ за извършване
на уволнението или отказ за всеки отделен случай. Отговорът на компетентния
орган под формата на разрешение /съгласие/ или отказ е окончателен и не се
изисква да бъде мотивиран. За да може субектът на работодателската власт да
упражни правомерно потестативното си право за едностранно прекратяване на
трудовия договор на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, то е необходимо да е
поискано и да е получено изрично разрешение от съответната Инспекция по труда.
Следователно, като не е получил изискуемото се от чл.
333, ал. 1, т. 2 КТ разрешение на Инспекция по труда преди уволнението на
ищеца, работодателят е упражнил неправомерно правото си на уволнение, което
обуславя незаконност на същото само на това формално основание, без да е нужно
да се разглеждат останалите релевирани от ищеца основания за незаконосъобразност на уволнението, вкл. досежно
закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 4 КТ.
С оглед изхода на спора по
иска с правна квалификация чл. 344, ал. 1,
т. 1 КТ и предвид безсрочния характер на процесното трудово правоотношение,
конститутивният иск за възстановяване на ищеца на заеманата до уволнението му
длъжност - "портиер", следва
да се уважи като основателен.
По отношение на иска с правна
квалификация чл. 344, ал. 1, т. 3 вр.
с чл. 225, ал.1 КТ:
Признаването на уволнението за незаконно и неговата
отмяна пораждат за работодателя задължение да обезщети работника или служителя
за вредите, претърпени в резултат на незаконното уволнение, изразяващи се в
пропускането на възможност да получи трудово възнаграждение за времето, през
което е останал без работа. Законът - чл. 225, ал. 1 КТ, ограничава това
задължение на работодателя във времето, като предвижда, че обезщетение за
незаконно уволнение се дължи за не повече от 6 месеца, макар и след този срок
уволненият да е продължил да бъде без работа. Размерът на обезщетението се съизмерява
с брутното трудово възнаграждение на работника или служителя, получено от него
за месеца, предхождащ уволнението или последното, получено от него брутно
трудово възнаграждение ( чл. 228, ал. 1 КТ).
В случая,
атакуваното уволнение на ищеца е признато от съда за незаконно.
По делото е отделен за безспорен между сраните фактът, че ищецът не е започвал
работа по трудово правоотношение при същия или друг работодател след
прекратяване на трудовото му правоотношение с ответника за периода 08.09.2017 г. – 08.11.2017 г..
Установено е по
делото, че последното получено от ищеца месечно брутно трудово възнаграждение
за пълния отработен месец преди уволнението е в размер на 585.65 лв./видно
от представените фишове и банкови извлечения, с които на ищеца е изплатено обезщетение
по
чл. 222, ал. 1 КТ, чиито размер се съизмерва по аналогичен начин с обезщетението по чл. 225 КТ/.
За периода 08.09.2017 г. – 08.11.2017 г., размерът на
обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ възлиза на сумата от 1171.30 лв., като с оглед диспозитивното начало искът следва да се
уважи до размера на сумата от 1003.38
лева, дължима от ответника.
Следва да посочи, че сумата от 1171.30 лв., представляваща заплатено на ищеца
обезщетение по чл. 222, ал. 1 КТ, предпоставя правомерно уволнение на работника или
служителя и работодателят е длъжен да изплати обезщетението, като ако се
установи че прекратяването на трудовият договор не е било законосъобразно,
обезщетението се връща /или не се изплаща/.
В случая обаче по делото не е релевирано от
ответника възражение за прихващане с посочената сума, поради което и претенцията на ищеца за обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ не може да се отхвърли като погасена чрез прихващане. Ответникът - работодател следва да претендира
връщане на сумата 1171.30 лв.
представляваща платено обезщетение по чл. 222, ал. 1 КТ в отделно производство
или да извърши материалноправно прихващане.
По отношение на
разноските:
С оглед изхода
от спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените разноски в
производството за възнаграждение за един
адвокат в размер на 500 лв. Възражението за прекомерност на заплатеното
адвокатско възнаграждение е неоснователно – предмет на спора са обективно,
кумулативно съединени искове, от които по искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ
минималното адвокатско възнаграждение е 460 лева /чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба
№ 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения / и
оценяем – за заплащане на 1003.38 лева, за защита по който съгласно чл.7, ал.2,
т.1 от Наредба № 1, се дължи заплащане на минимално възнаграждение от 300 лева.
Така общият дължим размер на адвокатското възнаграждение е 760 лева и е под претендирания
от ищеца.
На основание чл.
78, ал. 6 ГПК ответникът следва да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на Габровския районен съд
сумата от 150 лв., представляваща
дължимата държавна такса съобразно уважените искове.
Предвид
изложените съображения, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА за
НЕЗАКОННО и ОТМЕНЯ, на основание
чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, уволнението на К.В.С., извършено със Заповед № РД–03/1498 от 08.09.2017 г., издадена от Директора на Професионална гимназия по туризъм „Пенчо Семов” –
Габрово на основание чл.328, ал. 1, т. 2 КТ.
ВЪЗСТАНОВЯВА, на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, К.В.С., на заеманата до
уволнението му длъжност - "портиер", в Професионална гимназия по туризъм „Пенчо Семов” –
Габрово.
ОСЪЖДА Професионална гимназия по туризъм „Пенчо Семов” -
Габрово да заплати на К.В.С., на основание
чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ, сумата от 1003.38 лева /хиляда
и три лева и тридесет и осем стотинки/, представляваща обезщетение
за оставане без работа поради незаконно уволнение за периода от 08.09.2017 г. до 08.11.2017 г., както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да му заплати сумата 500 лева /петстотин лева/ - разноски по делото.
ОСЪЖДА Професионална
гимназия по туризъм „Пенчо Семов” - Габрово, да заплати по сметка на РС-Габрово
сумата 150 лева (сто и петдесет лева) – държавна такса, както и 5 (пет) лева в
случай на служебно издаване на изпълнителен лист, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Габровски окръжен
съд в двуседмичен срок от 23.02.2018 г., на основание чл.315, ал.2 ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните, съгласно
чл. 7, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: