Р Е Ш Е Н И Е
№ ………………04.03.2021г., гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XLVІІІ-ми
състав,
в открито съдебно заседание, проведено на десети февруари две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
СЪДИЯ: ДОБРИНА ПЕТРОВА
при
участието на секретаря Антоанета Атанасова,
като
разгледа докладваното от съдията
гражданско
дело № 21040 по описа на съда за 2019 г.,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по молба на Ц.Г.Л. ЕГН **********,с адрес ***6 за осъждане ответника „Ф.Т.С.Е.М."
АД, ЕИК ***, със седалище ***, ДА ЗАПЛАТИ НА ищеца, след допуснато то съда
увеличение на иса сумата от 10135,85 лева, за периода 02.02.2017г. до 01.01.2020г. представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди изразяваща се в разликата между брутно трудово
възнаграждение, което би получил ищеца и получаваната пенсия за инвалидност от
трудова злополука, настъпила на 22.09.2005г.,
ведно със законната лихва от
датата на нейното настъпване до окончателното изплащане на сумата .
Ищецът твърди, че е работел на трудов договор, сключен на
10.05.2005г. с „Л.В." ЕАД, по силата на който е изпълнявал длъжността
„шофьор на специален ел. Кар над 2,5 тона" на пълно работно време /по
график/, за срок до 15.10.2005г.
Злополуката станала през работно време на 22.09.2005г. по
време, когато ищецът обслужвал самолет на авиокомпания „Н.Е." А332 и №NVR602 направление ARN. При извършване на дейност по ръчно пренясяне на кетъринг от
ищеца на пътническа стълба СПТ114 /инв. №5566/,
позиционирана на задната пътническа врата на самолета, който бил
обслужван от ищеца, същият се подпрял с
гръб към парапета на стълбата за пътници, при което парапета се счупил, като
ищеца паднал от пет метрова височина върху бетонова повърхност.
Вследствие на удара ищецът получил травми, изразяващи се в: полифрагментозна разместена фрактура на черепа в лявата париетотемпорална област, фрактура на базата на черепа,
мозъчна контузия-тежка степен, фрактура на ребра. След извършено разследване от
РУСО-Варна и Областна дирекция по труда,
е бил съставен протокол, съдържащ данни по чл.58, ал. 3 от КСО.
Впоследствие е било издадено разпореждане №381/31.10.2005г., с което на
основание чл. 60, ал. 1 от КСО е било прието, че инцидента от 22.09.2005г.
представлява трудова злополука.
Ищецът твърди, че претърпените вреди са в пряка
причинно-следствена връзка с работата по трудовото правоотношение, като
ответникът и концесионер „Ф.Т.С.Е.М." АД е процесуално ангажиран по
настоящата претенция, независимо, че трудовото правоотношение е възникнало с „Л.В."
ЕАД, предвид разпоредбата на чл. 123 а КТ, според която, когато предприятието
или обособена част от него бъде отдадена на концесия правата и задълженията на
предишния работодател, които произтичат от трудови правоотношения, съществуващи
към датата на промяната се прехвърлят към новия работодател. Наличието на
договор за концесия за срок от 35г. на „Гражданско летище за обществено
ползване Варна" от 2006г., ищецът сочи, че представлява общоизвестен и не
нуждаещ се от доказване факт.
Според ищецът, здравословното му състояние след претърпяната трудова злополука и към сегашния момент е
такова, че не му позволява да полага труд, поради което с Експертно решение на
ТЕЛК №*** от зас. №006 от 16.01.2017г. му е била определена 100% трайна нетрудоспособност
с чужда помощ за период от Зг. до 01.01.2020г.
Ищецът излага, че
последния пълен отработен месец преди трудовата злополука е м.август
2005г., като брутното му трудово възнаграждениее
560,72 лв. Сочи, че определената му лична пенсия за инвалидност поради трудова
злополука и професионално заболяване по чл.78 КСО е 259,50 лв. Претендира
съдебно деловодни разноски.
В срока по чл.131 от ГПК, ответникът „Ф.Т.С.Е.М." АД е представя отговор. Оспорва исковете по основание и размер.
Ответникът възразява,
че рудовият договор на ищеца е бил прекратен
със заповед № В
1592/12.10.2005 г., връчена
на 21.12.2005 г., на
основание чл. 325, т. 3 от КТ - поради изтичане на
уговорения срок.
Поради което счита, че
невъзможността на ищеца да реализира доходи от труд не е поради пенсионирането
му, а поради срочността на извършваната от него
работа и прекратяване на трудовото му правоотношение на основание чл. 325, т. 3 от КТ, т.е. липсва причинна връзка между
намалената му работоспособност и доходите, които не е могла да реализира поради
пенсионирането. Възразява, че трудовият договор е прекратен с изтичане срока на договора,
поради което дори да не е инвалидизиран ищецът след
прекратяване на договора не би могъл да продължи да упражнява трудовата си
функция на „Шофьор сп. Елкар над 2.5 тона", за да понесе
имуществена загуба между трудовото възнаграждение и получаваната пенсия за
инвалидност.
Счита, че
при изчисляване размера на претендираното обезщетение
за претърпените от ищеца имуществени вреди, не следва да се вземат предвид начислените
суми за условия на труд - 46,00 лева; нощен труд - 102,00 лева и ДТВ м. август - 104,72 лева. Тези суми не представляват
допълнителни трудови възнаграждения с постоянен характер, поради което същите
не съставляват елемент на брутното трудово възнаграждение.
Ответникът
възразява относно претенцията за обезщетение за забава, като сочи, че с последващи решения на ТЕЛК отново е определяна 100% инвалидност на ищеца, последното от
които е Експертно решение № 102/06.01.2017 г., като не се касае за претенция
за имуществени вреди, вследствие на ексцес. Счита, че началният момент на
дължимата законна лихва върху претендираната сума на
обезщетението за имуществени вреди, изразяващи се в неполучен доход от трудово
възнаграждение, се определя по общите правила за възникване на изискуемост на
вземането - от деня на
увреждането, т.е. от момента, в който тези вреди са настъпили реално,
независимо, че се обезщетяват вреди от неполучен доход, който има характер на
периодични платежи. В конкретния казус сочи, че това е моментът на преосвидетелстването на ищеца, с което е бил определен
нов период на инвалидизацията - от 01.01.2017 г. Сочи, че следва да се отчете и
факта, че с предходни съдебни решения, влезли в сила, на ищеца вече е била
присъдена законна лихва, считано от датата на увреждането -
22.09.2005 г. прави
възражение за погасяване на част от везането по давност.
С определение № 3682/06.03.2020г., на ВРС,
Държавата, представлявана от министъра на транспорта, информационните
технологии и съобщенията и „Л.П.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище *** са
конституирани като помагачи на ответника „Ф.Т.С.Е.М.” АД, ЕИК ***, на осн. чл.219, ал.1 ГПК по делото
В срокът по чл.131 от ГПК са постъпили отговори и от Държавата,
представлявана от министъра на транспорта, инф. технологии и съобщенията и „Л.П.”
ЕАД, ЕИК ***, конституирани като трети лица - помагачи на страната на ответника „Ф.Т.С.Е.М.” АД. И в двата отговора
се навеждат възражения срещу предявените обратни искове и се настоява за
отхвърлянето им.
Предявени са обратни искови претенции по чл.219 ал.3 от ГПК
от „Ф.Т.С.Е.М.” АД срещу „Л.П." ЕАД, вписано в Търговския
регистър при Агенция по вписванията под ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:*** 4009, представлявано от С.А.Ш. - Изпълнителен директор, в случай на
уважаване на предявения иск с правно основание чл. 200 от КТ, да заплати изцяло задължението, дължимо на Ц.Л. - след допуснато то съда увеличение на
иска сумата от 10135,85 лева, дължима в
резултат на трудова злополука, представляваща обезщетението за претърпени
имуществени вреди, изразяващи се в разликата между брутно трудово
възнаграждение, което би получавал Ц.Л. и получаваната пенсия за инвалидност за
периода от 02.02.2017 г. до 01.01.2020 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увредата - 22.09.2005 г. до окончателното изплащане на
задължението и съдебно-деловодните разноски.
Държавата, представлявана от министъра на
транспорта, инф. технологии и съобщенията прави възражение, че искът по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД е частично погасен по давност. Сочи, че договорното
задължение за концедента за осигуряване за
обезщетение от „Л.Б." ЕАД и „Л.В." ЕАД (с правоприемник и „Л.П."
ЕАД) не може да дерогира законовите разпоредби
относно солидарната отговорност на работодателите по чл. 123а, ал. 3 от КТ. Счита, че следва министерството да изпълни
едно чуждо задължение, възникнало по силата на закона -обезщетение
по чл. 200 от КТ.
Държавата
не е поела солидарно задължение /чл. 121 от ЗЗД/, нито е
обезпечила задължението на летищните оператори чрез договор за поръчителство
/чл. 138, ал. 1 от ЗЗД/, т. е. не е налице нито солидарност между „Л.П." ЕАД и държавата,
нито самостоятелно обвързване на държавата със задълженията на търговското
дружество по договора.
„Л.П.” ЕАД
излага, че през месец септември 2006г. бил
сключен договор, с който гражданско летище за обществено ползване
"Варна" е отдадено на концесия
за срок от 35г., влязло в сила на 10 ноември 2006г. Твърди, че до момента на сключването на договора, това
летище е ползвано от търговско дружество - "Л.В."ЕАД /което в
последствие се е вляло в "Л.П." ЕАД/, в което едноличен собственик на
капитала е Държавата - представлявана
от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Счита, че
при сключването на концесионния договор МТИТС действа от името на Държавата в
качеството на концедент, като защитава и следи за
държавните интереси. "Л.В." ЕАД /"Л.П."ЕАД/ е самостоятелно
търговско дружество, което е предшестващ концесията ползвател на имущество - публична държавна собственост и не е страна по договора за
концесия и като такова, то не е взело и не би могло да вземе участие в определянето
на правата и задълженията предмет на договорните отношения по концесията не
съществува законово основание "Л.В." ЕАД /"Л.П."ЕАД/ да
бъде ангажирано с клаузите по този договор. Отделно от това, излага, че като
неучастваща трета страна по договора за концесия не са разполагали с информация
относно съдържание му, както и с екземпляр от него при подписването му. Във
връзка с това възразява, да им се вменяват задължения, с които дружеството не е
обвързано, като например да обезщетява концесионера за плащания извършени от
последния по съществуващи задължения към работници и служители възникнали до
датата на влизане в сила на концесионния договор.
Счита искът по чл. 86 за неоснователен
прави възражение за частичното му погасяване по давност.
По
предявения обратен иск ответникът изразява
становище, че до този момент не е отказвал
да подпомогне финансово този бивш
свой служител, не счита за редно да бъде ангажиран в съдебно производство и съответно да бъдат възлагани допълнителни разходи и
искането за привличането ни е в противоречие на правилото на чл. 3 от ГПК за
добросъвестност. Претендира солидарната отгворност
между двамата работодатели да бъде ограничена до размера на обещетение,
което би платил, ако такова му беше потърсено, без да се търсят разноски и
лихви за забава произтичащи от виновното поведение на солидарния длъжник -концесионера - "Ф.т.с.е.м."
АД.
Възразява, че като неучастваща трета страна по договора за концесия не разполага с информация относно съдържание му,
както и с екземпляр от него при подписването му. Във връзка с това не е
съгласен да им се вменяват задължения, с които дружеството не е обвързано.
Съдът, след преценка на
събраните по делото гласни и писмени доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
С влязло в сила решение по к.гр.д. № 414/2010г. на
ВКС, ІІІ ГО, между същите страни, със сила на присъдено нещо са установени
следните факти - че на 22.09.2005г.
ищецът е претърпял злополука, която с разпореждане на РУСО № 381/31.10.2005г. е
приета за трудова, на основание чл.55, ал.1 от КСО; че към момента на трудовата
злополука ищецът е бил в трудови правоотношения с „Л.В.” ЕАД, по силата на
срочен трудов договор, прекратен на 16.10.2005г., поради изтичане на срока му,
като на ищеца е било присъдено обезщетение за имуществени вреди, представляващи
разликата между получаваното брутно трудово възнаграждение към момента на
трудовата злополука и пенсията, която би получил за периода м.05.2008г. до
01.04.2011г., ведно със законната лихва от датата на увреждането- 22.09.2005г.
до окончателното й изплащане.
С влязлото в сила решение по к.гр.д. № 414/2010г. на
ВКС, ІІІ ГО, със сила
на присъдено нещо е разрешен и въпросът за материалната легитимацията на
ответника да отговаря по така предявения иск. Съобразно нормата на чл.123а,
ал.3 от КТ, установена изцяло в интерес на работниците, в случаите на отдаване
на предприятие на концесия, за задълженията към работника, възникнали преди
сключването на договора за концесия, солидарно отговарят новия и стария
работодател. В случая договорът за концесия е влязъл в сила на 10.11.2006г., а
трудовата злополука с работника се е случила при действието на трудов договор
сключен с „Л.В.” ЕАД. На основание чл. 123а, ал. 3 от КТ, както е записано и в
договора за концесия„Ф.Т.С.Е.М.” АД е встъпил в правата на
работодател, какъвто е и към настоящия момент.
С Решение №769817.05.17г. на ВОС е изцяло потвърдено
решение на ВРС по гр.д.№ 12161/15г. с което
„Ф.Т.С.Е.М.” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление *** е осъдено да заплати Ц.Г.Л. ЕГН **********, с адрес: ***6,
сумата от 11 550,70лв., представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди, изразяващи се в разликата между брутно трудово възнаграждение, което би получил ищеца и
получаваната пенсия за инвалидност за периода от 02.03.2014г. до 01.02.2017г.,
претърпени в резултат на трудова злополука, настъпила на 22.09.2005г.,
ведно със законната лихва от
02.10.2012г. до окончателното изплащане на сумата, КАТО ОТХВЪРЛЯ
искането за присъждане на законна лихва от датата на увредата
– 22.09.2005г. до 02.10.2012г., като неоснователно. ОСЪЖДА на основание чл.123а
от КТ „Л.П.”ЕАД, ЕИК ***, със седалище ***, ДА ЗАПЛАТИ НА „Ф.Т.С.Е.М.” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, сумата от 5 775,35лв., представляваща половината от задължението, дължимо на Ц.Г.Л.
ЕГН ********** по договор за концесия от
10.09.2006г. в резултат на трудова злополука от 22.09.2005г., за периода от 02.03.2014г. до 01.02.2017г.,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увредата – 22.09.2005г.
до окончателното й изплащане. ОТХВРЪЛЯ предявения обратен иск от „Ф.Т.С.Е.М.” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***
срещу ДЪРЖАВАТА, представлявана от Министъра на транспорта, инф. технологии и
съобщенията, за сумата от 5 775,35лв.,
представляваща половината от задължението,
дължимо на Ц.Г.Л. ЕГН **********
по договор за концесия от 10.09.2006г. в резултат на трудова
злополука от 22.09.2005г., на основание чл.8 от договор за концесия на
граждански летища за обществено ползване Бургас и Варна, сключен на
10.09.2006г. между Държавата, представлявана от Министъра на транспорта и „Ф.Т.С.Е.М.” АД, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на увредата
– 22.09.2005г- до окончателното й изплащане.
Видно от приложеното по делото Експертно решение на
ТЕЛК при МБАЛ „С.М. ”ЕАД Варна, №*** от 006/16.01.2017г. е, че е извършено
преосвидетелстване на Ц.Г.Л., като на същия е определена 100% инвалидност, с чужда помощ за срок до
01.01.2020г.
От заключението на вещото лице по назначената съдебно-
счетоводна експертиза, която съдът кредитира като компетентно и достоверно
дадена, се установява че разликата между
брутно трудово възнаграждение, което би получил и получаваната пенсия за
инвалидност, за периода от 02.02.2017г. до 01.01.2020г., възлиза в
размер на 10135,85 лева.
При тази фактическа
обстановка, съдът от правна страна намира следното:
Имуществената
отговорност на работодателя към работника или служителя е отговорност за вреди,
причинени при изпълнение на задълженията си по трудовото правоотношение. При
имуществената отговорност по чл.200 от КТ се касае за обезвреда
за вреди, породени от настъпването на два социални професионални риска-трудова
злополука и професионално заболяване. Размера на дължимото обезщетение е
предвиден в разпоредбата на чл.200 ал.3 от КТ. Трудовата злополука се
характеризира със специфичен за нея резултат-неработоспособност или смърт за
пострадалия работник или служител.
В конкретния случай между страните не е
спорно, а и от ангажираните по делото доказателства се установява, че ищецът
към датата на увредата е бил в трудовоправни
отношения с „Л.В.”, чийто правоприемник се явява „Л. П. ”.
Не се спори и относно
обстоятелство, че в резултат на настъпилата трудово злополука ищецът е получил
телесни увреждания, довели до 100%
инвалидност на Ц.Л., с чужда помощ.
От събраните по делото доказателства се
установява, че ищеца действително е претърпял трудова злополука, вследствие на
която е трудоустроена с намалена работоспособност 100 % и не може да полага
тежък физически труд, което се потвърждава с Експертно решение на ТЕЛК при МБАЛ „С.М. ”ЕАД Варна, №***
от 006/16.01.2017г.
Наличие на причинна връзка между вредите и трудовата
злополука е факта на настъпването на трудова злополука по време на съществуване
на трудово правоотношение /в този смисъл Решение № 282/28.04.2010г. по гр.д. №
622/2009г. на ІІІ ГО на ВКС/. Поради което, неоснователно е възражението на
ответника, че ищецът е бил в трудово правоотношение по срочен трудов договор.
При изложеното в настоящето производство на
установяване подлежи единствено размера на настъпилите вреди през посочения
като процесен период,
пряка и непосредствена последица от трудовата злополука. Поради което
искът се явява основателен съобразно заключението на в.л. по ССЕ в размер на 10135,85 лева, сумата представляваща
разликата между брутно трудово
възнаграждение, което би получил и получаваната пенсия за инвалидност, за
периода от 02.02.2017г. до 01.01.2020г. и следва да се уважи изцяло.
Съгласно чл. 86, ал.1 от ЗЗД, при неизпълнение на
парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от
деня на забавата. В случая е приложима и специалната разпоредба на чл.84 ЗЗД, касаеща непозволеното увреждане, на който принцип почива и
отговорността по чл. 200 от КТ.
Направено е с отговора възражение за
частично погасяване по давност на претенцията за лихва. Съдът като съобрази, че
вземанията за лихви съгласно чл.111, ал.1, б.”в” от ЗЗД се погасяват в
тригодишен срок, а исковата молба по настоящото дело е подадена на
23.12.2019г., намира че следва да присъди законна лихва върху претендираната сума на парично обезщетение за периода от
23.12.2016г. до окончателното й изплащане, предвид че за периода от датата на увредата – 22.09.2005г. до 23.12.2016г. претенцията се
явява погасена по давност.
Обратният
иск на
ответника винаги се предявява като евентуален и разглеждането му е поставено в
зависимост от произнасянето на съда по спора във връзка с предявения
първоначален иск. Доколкото от настоящият съдебен състав намира първоначалния
иск за основателен, следва да разгледа и предявения от ответника срещу третото
лице, обратен иск.
Същият
се явява основателен.
По договора за концесия от 10.09.2006г.
ищецът е встъпил в качеството на работодател на мястото на „Л.В.” ЕАД,
впоследствие преобразувано в „Л.В.”ЕООД. С решение от 24.10.2007г. по ф.д. № 5504/1999г. на ОС-
Пловдив е вписано вливане на „Л.В.” ЕООД и „Л. Б. ” ЕООД в „Л.П.” ЕАД, и
прекратяване на „Л.В.” ЕООД и „Л.Б.”, без ликвидация, като цялото имущество,
правата, задълженията и фактическите отношения формиращи търговските
предприятия на вливащите се дружество преминават в търговското предприятие на „Л.П.”
ЕАД.
Ирелевантно в случая е възражението
на „Л.П.” ЕАД , че ищецът не се е обръщал за помощ към него, а единствено към
настоящия концесионер „Ф.Т.С.Е.М.” АД, доколкото това е субективна
преценка на пострадалото лице.
Трудовата злополука е възникнала
на 22.09.2005г. Задълженията за заплащане на дължимите по
чл.200 КТ обезщетения, са съществували към датата на промяна на
работодателя, поради което за същите задължения следва да
отговарят солидарно двамата работодатели, съобразно разпоредбата на
чл.123а,ал.3 от КТ.
При изложеното на основание чл.123а, ал.3
от КТ, предявеният обратен иск срещу третото лице помагач на ответника – „Л.П.”
ЕАД се явява основателен. Предвид наведено своевременно с отговора на това трето
лице възражение за погасяване по давност на претендираната
законна лихва по обратната претенция, следва такава да се присъди за периода от
23.12.2016г. до окончателното й
изплащане.
По
разноските:
Направено е възражение от
ответника за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от ищеца. Съгласно чл.1 от
Наредбата №1/9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, възнаграждението
за оказаната от адвокат правна
помощ се определя по свободно
договаряне въз основа на писмен
договор с клиента , но не може да бъде по-малко от
определения в същата минимален размер за съответния вид
правна помощ. Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК, ако заплатеното от страна възнаграждение
е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото,
съдът може по искане на
насрещната страна да присъди по-нисък
размер на разноските за адвокатско
възнаграждение, но не по-малко от
минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона за
адвокатурата. Съобразно Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, при намаляване
на подлежащо на присъждане адвокатско
възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото
в § 2 от Наредба
№1/ 09.07.2004 г. ограничение
и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер. Отчитайки, че процесуалния представител на ищеца не
се явява в съдебно заседание и делото не е от правна и фактическа сложност
предвид влезлите в сила съдебни решения, намира че заплатеното адвокатско
възнаграждение от 1450 лв. следва да се намали поради прекомерност и присъди в
размер от 1000 лева.
С оглед изхода от спора, в полза на
ищецът следва да се присъдят съдебно -
деловодни разноски за заплатено по делото адв.възнаграждение
по реда на чл.78, ал.1 от ГПК в размер на 1000 лв.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК в тежест
на ответника следва да бъде възложена държавната такса върху уважения иск на
ищеца, възлизаща на 405,43 лв. и 100 лв. за ССЕ.
В полза на „Ф.Т.С.Е.М.”
АД за
уважения обратен иск срещу „Л.П.” ЕАД, следва да се присъдят разноски в размер
на 366,85 лв. за внесена дж.такса, както и в размер и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., определено съобразно чл.78
ал.8 вр.с чл.25 от НЗПП.
„Л.П.” ЕАД
следва да бъде осъдено да заплати дължима дж.такса в
размер на 38,58 лв., дължима за
увеличения размер на предявения обратен иск „Ф.Т.С.Е.М.”
АД.
Мотивиран от гореизложеното, Варненският районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „Ф.Т.С.Е.М.”
АД, ЕИК ***,
със седалище *** ДА ЗАПЛАТИ НА Ц.Г.Л.
ЕГН **********, на основание чл.200,
ал.1 от КТ сумата от 10 135,85 (десет хиляди сто тридесет и пет лева и осемдесет и пет стотинки), представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди, изразяващи се в разликата между брутно трудово възнаграждение, което би получил ищеца и
получаваната пенсия за инвалидност за периода от 02.02.2017г.
до 01.01.2020г.,
претърпени в резултат на трудова злополука, настъпила на 22.09.2005г., ведно със законната лихва от 23.12.2016г. до
окончателното изплащане на сумата, КАТО
ОТХВЪРЛЯ искането за присъждане на законна лихва от датата на увредата – 22.09.2005г. до 23.12.2016г.,
като неоснователно.
ОСЪЖДА „Л.П.”ЕАД, ЕИК ***, със седалище ***,
ДА ЗАПЛАТИ НА „Ф.Т.С.Е.М.” АД, ЕИК ***, със седалище ***, на основание чл.123а от КТ сумата
от 10 135,85 (десет хиляди сто тридесет
и пет лева и осемдесет и пет стотинки) представляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди, изразяващи се в разликата между брутно трудово възнаграждение, което би получил Ц.Г.Л. и
получаваната пенсия за инвалидност за периода от 02.02.2017г.
до 01.01.2020г.,
претърпени в резултат на трудова злополука, настъпила на 22.09.2005г., ведно със законната лихва от 23.12.2016г. до
окончателното изплащане на сумата, КАТО ОТХВЪРЛЯ
искането за присъждане на законна
лихва от датата на увредата – 22.09.2005г. до 23.12.2016г., като неоснователно.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК „Ф.Т.С.Е.М.”
АД, ЕИК ***,
със седалище ***, ДА
ЗАПЛАТИ НА Ц.Г.Л. ЕГН **********,***6, сумата
от 1000,00лв. (хиляда лева)
представляваща разноски за заплатено по делото адв.възнаграждение.
ОСЪЖДА „Ф.Т.С.Е.М.”
АД, ЕИК ***,
със седалище ***, ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА бюджета на съдебната власт, по сметка на ВРС,
сумата от 505,43 лв. (петстотин и пет лева и четиридесет и три стотинки), представляваща държавна такса върху
уважените искове и разноски, на
основание чл.78, ал.6 от ГПК.
ОСЪЖДА „Л.П.”ЕАД, ЕИК ***, със
седалище ***, ДА ЗАПЛАТИ НА „Ф.Т.С.Е.М.” АД, ЕИК ***,
със седалище ***, сумата от 346,85 лв. (триста четиридесет и шест лева и
осемдесет и пет стотинки), представляваща сторени разноски за заплатена
д.т. и юрисконсултско възнаграждение, представляващи разноски в
производството по разглеждането на обратния иск , на
основание чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА „Л.П.” ЕАД, ЕИК ***, със
седалище ***,ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА
бюджета на съдебната власт, по сметка на ВРС, сумата от 38,58 лв. (тридесет и осем лева и петдесет и осем стотинки), представляваща държавна такса върху
уважените искове, на основание чл.78,
ал.6 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО е произнесено при участието на третите лица помагачи на страната на
ответника- Държавата, представлявана от Министъра на
транспорта, информационните технологии и съобщенията и „Л.П.”ЕАД, ЕИК ***, със седалище ***.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред
Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ В
РАЙОНЕН СЪД: