№ 794
гр. Пещера, 28.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, IV ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Милуш Р. Цветанов
при участието на секретаря Евелина Н. Генинска
като разгледа докладваното от Милуш Р. Цветанов Гражданско дело №
20225240100937 по описа за 2022 година
Производството е по реда на гл. ХXV от ГПК - „Бързо производство“.
Образувано е по искова молба от Ц. Г. Б., с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1,
т. 2, т. 3, във връзка с чл. 225, ал. 1 от Кодекса на труда КТ/. срещу „Инфрастрой“
ЕООД.
Твърденията на ищцата са, че от 29.12.1998г. до 22.06.2022г. включително, по
силата на постоянен трудов договор е работила в „Инфрастрой“ ЕООД, където
последно заемала длъжността „Организатор работа с клиенти за просрочени вземания“.
На 22.06.2022г. й е връчена Заповед № 35/22.06.2022г. на управителя на дружеството, с
която трудовото й правоотношение било прекратено считано от същата дата, на
основание чл. 328, ал.1, т.2, предложение второ от КТ, а именно – поради съкращаване
на щата. Счита се, че извършеното с посочената заповед уволнение е незаконно, при
следните съображения: доколкото „Инфрастрой“ ЕООД е второстепенен разпоредител
с бюджет към Община Брацигово – издалият заповедта управител няма работодателска
компетентност да съкращава щат и да уволнява работници в дружеството без
съгласуване с Общински съвет и Кмет; некоректно посочен в заповедта за уволнение
договор, по който е възникнало прекратяваното правоотношение; неосъществена
процедура по подбор; липса на необходимост и неспазена процедура за съкращаване
на щата; неизискани сведения за семейно положение и здравословно състояние на
уволнената преди съкращаване на щата; незаплатен последен работен ден в
дружеството; нарушаване на принципа за добросъвестно осъществяване на трудови
права и задължения (чл.8, ал.1 от КТ) поради лично негативно и дискриминационно
отношение на управителя спрямо ищцата, на която предстояло пенсиониране след
няколко месеца. Предвид изложеното се иска от съда да постанови решение, с което да
бъде признато уволнението на ищцата, извършено със Заповед № 35/22.06.2022г. на
управителя на „Инфрастрой“ ЕООД, за незаконно и за отмяна на заповедта; да бъде
възстановена ищцата на заеманата от нея преди уволнението длъжност „Организатор
1
работа с клиенти за просрочени вземания“; и да й бъде присъдено обезщетение за
времето, през което е останала без работа - за 6 месеца, считано то 22.06.2022г. - в
размер на 5307,96 лева.
Ответната страна счита предявените искове за неоснователни. Твърди, че
„Инфрастрой“ ЕООД е търговско дружество със собствено имущество и не ползва
общински бюджетни средства, като съгласно учредителния му акт и договора за
управлението му – без ограничения в представителната му власт спрямо трети лица
управителят има право да прекратява трудови договори и да освобождава работници и
служители на дружеството от длъжност, като за това не е необходимо съгласуване с
кмета на Общината или с Общинския съвет. Поддържа се, че съкращаването на щата
на ищцата е извършено законосъобразно и с цел оптимизиране работата по събиране
на задължения – чрез преразпределяне на трудовите функции между други длъжности
в дружеството, на които има повече служители, като предвид и броя им - по-ефективно
да събират вземанията. Сочи се, че тъй като длъжността на ищцата е била единствена
със съответните трудови функции – извършването на подбор не е било задължително
за работодателя. Твърди се, че в заповедта за уволнение е посочен коректно сключения
с ищцата трудов договор и всички допълнителни споразумения към него. Поддържа се
неприложимост и на защитата по чл. 333, ал.4 от КТ с доводи, че в „Инфрастрой“
ЕООД няма сключен колективен трудов договор, нито има синдикален орган в
предприятието. Предвид изложеното се моли за отхвърляне на предявените искове и
присъждане на разноски по делото.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
съвкупност и съобразявайки становището на страните, съобразно изискванията на чл.
12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявените искове са процесуално допустими - предявени са от и срещу
надлежна страна, в предвидения от закона срок, пред компетентния за това съд.
Разгледани по същество те се явяват неоснователни поради следните съображения:
По делото е безспорно, а и от приложените доказателства се установява, че в
периода от 29.12.1998г. до 22.06.2022г. включително, по силата на постоянен трудов
договор ищцата е работила в „Инфрастрой“ ЕООД, където последно заемала
единствената в дружеството длъжност „Организатор работа с клиенти за просрочени
вземания“, като със Заповед № 35/22.06.2022г. на управителя на дружеството
трудовото й правоотношение е било прекратено на основание чл. 328, ал.1, т.2,
предложение второ от КТ.
Уволнението е незаконно, когато е извършено на несъществуващо в закона
основание, при липса на елементи от състава на съответното материалноправно
основание, на което уволнението е извършено, при допуснато нарушение на
процедурни правила във връзка с извършване на уволнението, когато такива са
предвидени (Решение № 192 от 04.11.2016 г. по гр. дело № 674/2016 г. на ВКС, ІІІ ГО ).
При оспорване на уволнение като незаконно, съдът се произнася само по
наведените от ищеца фактически основания, които според уволненото лице опорочават
прекратяването на трудовото правоотношение (арг. от чл.6, ал.2 ГПК; така и -
Решение № 158/01.07.2013г., постановено по гр. дело № 1008/2012г., ІV ГО на ВКС;
Решение № 58/12.05.2014г., по гр. дело № 7025/2013г., ІІ ГО на ВКС и др.).
Първото от наведените в исковата молба основания за незаконност на
уволнението е, че доколкото „Инфрастрой“ ЕООД е второстепенен разпоредител с
бюджет към Община Брацигово – издалият заповедта управител няма работодателска
2
компетентност да съкращава щат и да уволнява работници в дружеството без
съгласуване с Общински съвет и Кмет. Определянето на щатното разписание е част от
правомощията на управителя на търговското дружество да организира и ръководи
неговата дейност. Той представлява дружеството в отношенията с всички лица (в т.ч.
работниците и служителите) и никакви ограничения на неговата представителна власт
освен вписаното ограничение за съвместно представителство, не може да породи
действие за трети лица. Правомощието на други органи на търговското дружество да
вземат решение за организационни или структурни промени имат значение в
отношенията между дружеството и управителя и не могат да засегнат правомощието
му да представлява дружеството по отношение на наетите лица, в т.ч. да определя
щатното разписание. Правомощието на Общинския съвет да определя структурата и
числения състав на общинските дружества се ограничава до посочените въпроси.
Какви длъжности да съществуват в дружеството в рамките на определената структура
и колко лица ще изпълняват отделните длъжности в рамките на определената
численост, е правомощие на управителя на дружеството.( така изрично - Решение №
528 от 10.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1029/2010 г., IV г. о., ГК, докладчик
председателят Борислав Белазелков)
Второто от наведените в исковата молба основания за незаконност на
уволнението е за некоректно посочен в заповедта за уволнение договор, по който е
възникнало прекратяваното правоотношение. То също е неоснователно с оглед съвсем
ясно определения в Заповед № 35/22.06.2022г. на управителя на ответното дружество
Трудов договор № 65/29.12.1998г., ведно с всички допълнителни споразумения към
него сключени между работодателя и ищцата, на които се основава трудовото й
правоотношение. В същата връзка е уместно да се отбележи и че в Кодекса на труда
липсва изрична регламентация относно формата, съдържанието и реквизитите на
заповедта за уволнение поради съкращаване в щата (Решение по гр. д. № 146/2011 г. III
г. о на ВКС).
Трето твърдяно основание за незаконност на процесното уволнението е
неосъществена процедура по подбор. Както е посочено в Тълкувателно решение № 3
от 16.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 3/2011 г. – „При съкращаване в щата на
единствената щатна длъжност /трудова функция/, работодателят може да уволни
съответния работник или служител, заемащ тази длъжност, или да направи подбор
между него и друг /други/, заемащ близка или сходна длъжност.“ Работодателят има
задължение да извърши подбор тогава, когато съкращава длъжност, предвидена по
щатно разписание за заемане от повече от едно лице. Когато се съкращава единствена
длъжност, подборът не е задължителен. (Решение № 293 от 14.06.2012 г. на ВКС по гр.
д. № 229/2012 г., IV г. о., ГК).
Като четвърто претендирано основание за незаконност на процесното
уволнението е описана липса на необходимост от, и неспазена процедура за
съкращаване на щата. Решението за съкращаване на щата не подлежи на съдебен
контрол. Решението на работодателя да извършва промени в щатното разписание в
предприятието е въпрос на целесъобразност и не подлежи на правораздавателен
контрол. Несъмнено решението за промени в щата касае ефективността на
производствения процес и е единствено в компетентност на управляващите органи на
предприятието. (така - Решение № 265 от 28.09.2012 г. по гр. д. № 1456/2011 г., III г. о.
на ВКС; Решение № 179/2003 г. по гр. д. № 2834/2001 г. III г. о. на ВКС)
Следващото сочено основание за незаконност на уволнението се описва от
ищцата като неизискани сведения за семейно положение и здравословно й състояние
3
преди съкращаване на щата. Кодекса на труда не предвижда в процесния случай
законово изискване работодателя да съобразява посочените обстоятелства при
уволнение, с оглед което конкретният довод на ищцата отново е несъстоятелен.
Твърденията за незаплатен последен работен ден на ищцата в дружеството
касаят непредявена в настоящия процес претенция по чл. 128, ал.1, т.2 от КТ, но дори
да са основателни – те се явяват ирелевантни за законосъобразността на уволнението й.
Поредно считано от ищцата основание за незаконосъобразност на заповедта за
уволнение е твърдяното от нея нарушаване на принципа за добросъвестно
осъществяване на трудови права и задължения (чл.8, ал.1 от КТ) поради лично
негативно и дискриминационно отношение на управителя спрямо нея. В нормата на чл.
8 ал.2 от КТ е предвидена презумпция за такава добросъвестност, която според
настоящия състав ищцовата страна не обори. Презумпцията би била оборена, когато по
делото е установено, че чрез предоставените му от закона средства работодателят е
целял прекратяване на трудовия договор не с оглед интереса и нуждите на работата, а
единствено с цел да се прекрати правоотношението с конкретния служител. В тази
връзка – изтъкваните от ищцата предходни забележки и предупреждения явно касаят
сочените и от самата нея лоши резултати при събирането на вземанията на
дружеството, като по делото не се установяват причини от дискриминационен или
междуличностен характер в основата на процесното уволнение. Същевременно
обявеното през месец март в местната преса търсене на работник за същата длъжност
(без да става ясно дали той би бил втори с такива трудови функции) или последвалото
решение за съкращаване на щата сочат на колебания на ръководството на дружеството
при търсене на решение относно явния проблем със събираемостта на вземанията, а не
персонално отношение към ищцата.
В същата връзка следва да бъде обсъдено и доколко съкращаването на щата е
реално. При въведено от уволнения работник възражение, че съкращаването на щата е
фиктивно, преценката се извършва не само с оглед доказателствата за щатните бройки
преди и след съкращаването, а като се съобразява дали е премахната щатната бройка за
изпълнение на определени трудови функции. Реално е съкращаването на щата и когато
се премахва щатна бройка за определена длъжност, без да отпаднат трудовите и
функции - когато част от тях се запазват и преминават към друга длъжност или
трудовите функции изцяло се разпределят между други длъжности (Решение № 275 от
4.06.2012 г. по гр. д. № 1369/2010 г., IV г. о. на ВКС). Правото на работодателя да
прекрати трудовия договор с работника на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ възниква
след валидно взето решение за съкращаване на щата; решение за реално съкращаване
на щатната бройка за определена длъжност. Реално съкращаване на щатна бройка за
определена длъжност е налице не само при отпадане на трудовите й функции, но и
когато част от тях се запазват и преминават към друга длъжност или трудовите
функции изцяло се разпределят между други длъжности (Решение № 498 от
13.01.2012 г. по гр. д. № 1561/2010 г., IV г. о. на ВКС). Като е възможно трудовите
функции да са разпределени за изпълнение между други служители с различна
длъжностна характеристика (Решение № 28/ 10.05.2012 г. по гр.дело № 407 по описа
за 2012 год., ІІІ г.о. на ВКС). Именно гореописаната хипотеза се установява в
процесния случай, предвид представените като доказателство по делото заповеди с №
29/22.06.2022г. – за съкращаване на щата на ищцата, и № 30/22.06.2022г. – за
разпределянето на трудовите й функции между други длъжности, както и от
показанията на разпитаните свидетели В. К. и Д. Б.. Както е посочено и в Решение №
306/ 09.10.2013 г. по гр.д. № 1851/2013 г., ІV г.о. на ВКС - Правото на работодателя да
4
прекрати трудовия договор с работника на основание чл. 328, ал.1, т.2 КТ възниква
след валидно взето решение за съкращаване на щата. Изготвянето на щатно разписание
въз основа на взетото решение за промяна в щата е последваща техническа дейност,
която няма отношение към законността на уволнението. Затова и непредставянето на
поименното щатно разписание като документ по делото е без правно значение –
съкращаването на щата се установява от заповедта за съкращаване на определени
щатни бройки; от действащото щатно разписание, в което не са включени определени
длъжности или от съпоставката на щатните разписания, действали за съответния
период (Решение № 833 от 20.12.2010 г. по гр.д.№ 1406/ 2009 г., ІV г.о. на ВКС). Освен
това - действително трудовото правоотношение не може да бъде прекратено преди да
бъде изчерпано действието на старото щатно разписание, но най-ранният момент, към
който то може да бъде прекратено е последният работен ден на действието на старото
щатно разписание (в случая – 22.06.2022г.), за да може в първия ден на действието на
новото щатно разписание работодателят да остане обвързан от трудови
правоотношения само с тези работници и служители, за които има предвиден щат (така
- Решение по гр. д. 944/2011г. на IV г.о на ВКС).
Предвид изложеното - уволнението не е незаконосъобразно по наведените от
ищеца доводи и искът му по чл. 344, ал.1, т.1 КТ следва да бъде отхвърлен като
неоснователен. Тъй като той е с обуславящо значение за останалите два предявени
иска – по чл. 344, ал.1, т.2 и т.3 от КТ, то и те подлежат на отхвърляне.
С оглед пълнота и във връзка със заявената в исковата молба претенция и по чл.
344, ал.1, т.4 от КТ следва да се посочи, че този иск е конститутивен. Не е за
признаване на уволнението за незаконно и за неговата отмяна. С него се оспорва само
основанието за прекратяване на трудовия договор, което е вписано в трудовата книжка;
При него е налице законно прекратяване на трудовото правоотношение, което не се
оспорва от страните, но ищецът твърди, че фактическите обстоятелства сочат на друга
правна квалификация, различна от отразената в документа. При основателност на иска,
съдът с решението си предписва вписването на точното, правилно основание за
уволнение. При предявен иск по чл. 344, ал.1 КТ се твърди незаконност на
уволнението, като се иска да се признае, че трудовото правоотношение е незаконно
прекратено, както и отмяна на уволнението. В този случай няма твърдение за неточно
отразено основание на иначе законосъобразно уволнение и липсва правен интерес да се
иска поправка в трудовата книжка, след уважаване на иска по чл. 344, ал.1 КТ. Тази
последица се следва по право и работодателят е длъжен да впише в трудовата книжка,
че уволнението на работника или служителя е признато за незаконно (така - Решение
по гр. д. № 5948/2013 г. IV г.о на ВКС).
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал.3 ГПК, претендирани
деловодни разноски се полагат само за ответника. Същият е представил списък по чл.
80 ГПК и е доказал, посредством договор за правна защита и съдействие и разходен
касов ордер, сторения им размер от 800 лв. - за адвокатски хонорар.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Ц. Г. Б. с ЕГН **********, против „Инфрастрой“
ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление – гр. Брацигово, ул. „Васил
Петлешков“ №33, искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3, във връзка с
5
чл.225, ал.1 КТ - за признаване уволнението й, извършено със Заповед №35/22.06.2022
г. на управителя на дружеството за незаконно и за отмяна на заповедта, за
възстановяване на ищцата на заеманата от нея преди уволнението длъжност и за
осъждане на ответника да заплати на ищцата обезщетение за времето, през което е
останала без работа - за периода от 6 месеца, считано от 22.06.2022г., в размер на
5307,96 лева.
ОСЪЖДА Ц. Г. Б. с ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, да заплати
на „Инфрастрой“ ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление – гр.
Брацигово, ул. „Васил Петлешков“ №33, сумата от 800 /осемстотин/ лева,
представляваща направени разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване от страните пред Окръжен съд Пазарджик в
двуседмичен срок от 28.11.2022г.
Съдия при Районен съд – Пещера: _______________________
6