№ 76
гр. Благоевград, 13.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети януари през
две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Надя Узунова
Членове:Гюлфие Яхова
Милена Каменова
при участието на секретаря Анастасия Фотева
като разгледа докладваното от Гюлфие Яхова Въззивно гражданско дело №
20231200501194 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по въззивна жалба, подадена от
Й. М. К., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж.к.“Я., срещу Решение №
221/12.10.2023г., постановено по гр.д. № 299/2022г. по описа на Районен съд
Р..
В жалбата са изложени съображения за неправилност и необоснованост
на постановеното решение. Сочи се, че по делото не се доказва ответниците
да са изключителни собственици на имота, чиято делба се иска. Поддържа се,
че имотът е съсобствен, поради което се прави искане за отмяна на
обжалвания акт и допускането му до делба при посочените в исковата молба
квоти и съделители.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е депозиран писмен отговор от ответните
страни – Л. К. Б. и Е. К. Б.. Прави се искане за потвърждаване на атакувания
акт.
Съобразно правомощията си на въззивна инстанция, определени в чл.
269 ГПК, при извършената служебна проверка се констатира, че обжалваното
решение е валидно и допустимо, а по същество неправилно, поради следните
съображения:
Районен съд - Р. е сезиран с иск за делба на недвижим имот,
представляващ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор * по кадастралната
карта и кадастралните регистри на гр. Б., област Благоевград, с площ от 448
кв.м., при съседи: *
1
Исковата молба е подадена Й. М. К. срещу ответниците Е. К. Б., Л. К. С.
/след развода Б./ и Р. К. Б.. Твърди се, че страните са съсобственици на
процесния имот, като ищцата притежава 1/3 ид. част, чрез дарение от
покойния си брат и неговата съпруга, а другите лица притежават останалите
2/3 ид. части по наследство от К. Б. и в резултат на прекратена съпружеска
имуществена общност.
В писмения си отговор и уточненията в първото по делото о.с.з.
ответниците са направили възражение за това, че са изключителни
собственици на имота, вкл. на 1/3 ид. част, претендирана от ищцата,
придобита на основание давностно владение, позовавайки се на присъединено
владение от наследодателя им К. Б..
Районният съд е приел, че имотът не е съсобствен между ищцата и
ответниците, като е уважил възражението на последните за придобиване по
давност на претендираната от ищцата 1/3 ид. част.
Пред първата инстанция са ангажирани писмени и гласни
доказателства, от които се установява следното:
С нотариален акт № 35, том I, дело № 90/1984г. от дата 29.02.1984г. М.
и Е. Б.и даряват на сина си К. Б. къща с парцел IV пл. № 2223, кв. 82 по плана
на гр. Б.. С нотариален акт № 35 том II, дело № 481/1984г. от дата
29.10.1984г. Костaдин Б. и съпругата му – ответницата Е. Б., даряват на
ищцата Й. К. 1/3 ид. част от дворното място, без къщата. Понастоящем
дворното място представлява ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор * по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Б., област Благоевград, с
площ от 448 кв.м., при съседи: * В имота има построена двуетажна къща, за
която няма спор че е собствена на ответниците.
Установи се, че в къщата понастоящем живеят ответниците, а преди
това техният наследодател К. Б. до преди неговата смърт през 2020г., както и
родителите му М. и Е. Б.и, първият починал през 1987г., а втората 1999г.
Няма спор, че ищцата от дълги години /повече от 10/ живее е гр. С..
Дарителят К. Б., брат на ищцата, е починал на 19.08.2020г. и е оставил
като наследници ответниците Е. Б. /съпруга/, Л. Б. /дъщеря/ и Р. Б. /син/.
С нотариално заверена декларация от 2006г. К. Б., посочен като
собственик на дворното място, е разрешил на съседа си да строи на границата
на имота.
Представени са приходни квитанции, видно от които за земята и
сградата за заплащани данъци в годините назад /считано от 2005г. -2022г./
като задължено лице е посочен К. Б.. Имотът е деклариран от него още през
1998г., а през 2022г. и от неговите наследници.
Представено е удостоверение за декларирани данни, издадено от
Община Благоевград, видно от което Й. К. е подала декларация по чл. 14
ЗМДТ от дата 02.03.2022г., отнасяща се до дарения й имот, като документ за
собственост е описан НА за дарение.
Пред първата инстанция са ангажирани гласни доказателства и от двете
спорещи страни.
2
Св. А.К., син на ищцата, посочва че докато бил жив вуйчо му К. Б.
казвал, че ще изплати дела на сестра си. Свидетелят и майка му са идвали на
гости на вуйчо му и отсядали в къщата. Вуйчо му изградил втория етаж,
ремонтирал го, построил и навес в дворното място, както и поставил ограда.
Втория етаж, оградата и навеса са изградени без знанието и съгласието на
майка му. Тя искала да ползва дворното място, но не й позволявали.
Св. Г.А. посочва, че познава страните, тъй като е съсед на семейство Б.и.
Преди да почине К. му е споделял, че сестра му има дял от къщата и дворното
място. К. направил ограда и навес. Йордана е посещавала имота, но
свидетелят не знае дали е преспивала.
Св. М.Х., племенница на ищцата, братовчедка на част от ответниците,
посочва, че леля й Й. е идвала в гр. Б., но не е спала в къщата на К. Б..
Построил се втори етаж, правен е ремонт от чичо й, построил и навес в
имота. Земята не се обработва, ползва се като ливада и градинка.
Св. М.С., бивш съпруг на ответницата Л. Б., посочва че има наблюдения
за имота от 2013г. К. никога не е споменавал сестра му да има дял от къщата
или земята. Й. също не е имала претенции. Покойният К. казал на свидетеля
да избере къде да строи, че бил разписал документ и на съседите.
И тримата свидетели А., Х. и С. посочват, че между брата и сестрата не
е имало спорове за имота, а отношенията им били добри.
Въз основа на така установеното от фактическа страна въззивната
инстанция прави следните правни изводи:
Направено е искане за делба на съсобствен недвижим имот, като ищцата
твърди, че притежава 1/3 ид. част чрез дарение, а останалите 2/3 ид. части са
собствени на ответниците. Последните са релевирали възражение, че са
придобили частта на ищцата по давност, тъй като повече от десет години
техният наследодател К. Б., а след неговата смърт /през 2020г./ и неговите
наследници /ответниците/ са владели имота спокойно и необезпокоявано с
намерение за своене.
За да се признае на едно физическо лице правото на изключителна
собственост по отношение на един – отчасти или изцяло чужд, недвижим
имот, разпоредбата на чл. 79, ал. 1 от ЗС установява, че претендиращият
собствеността на целия имот следва да е упражнявал в период – по-дълъг от
10 години, фактическата власт по отношение на конкретната вещ, без
противопоставяне и без прекъсване за време, по-дълго от 6 месеца и
собственикът да е демонстрирал по отношение на собственика на вещта
поведение на пълноправен собственик, т. е., че упражнява собственическите
правомощия единствено за себе си.
Доказването на елементите от фактическия състав на чл. 79, ал. 1 от ЗС,
за признаване право на собственост на основание изтекла придобивна давност
следва да е пряко и пълно и е в тежест на страната, която се позовава на
сочения оригинерен придобивен способ. Липсата на категоричност, за която и
да е от законовите материалноправни предпоставки, изключва придобиването
на собствеността.
3
Съгласно задължителните указания по тълкуването и прилагането на
закона, дадени с ТР № 1/2012 г. на ВКС, ОСГК, презумпцията на чл. 69 ЗС в
отношенията между съсобствениците е приложима, но следва да се счита
оборена, ако основанието, на което първоначално е установена фактическата
власт сочи на съвладение. Съобразно цитирания тълкувателен акт в два
случая съсобственикът упражнява фактическа власт върху цялата вещ, без да
се съобразява с правата на останалите: 1) ако въобще не знае, че и друг има
право на собственост върху същия имот, или 2) като отнеме владението на
останалите съсобственици и не ги допуска да го ползват съобразно идеалните
си части.
В конкретния случай е налице втората хипотеза, тъй като
наследодателят на ответниците е прехвърлил на сестра си 1/3 ид. част от
собствеността върху дворното място още през 1984г. и от този момент, дори и
да е упражнявал фактическа власт върху целия имот, той се е превърнал в
държател на идеалната част на своята сестра. В хипотези като настоящата,
при които упражняването на фактическата власт не е започнало от един от
съсобствениците с намерението да държи целия имот като свой, за да
придобие по давност правото на собственост върху чуждите идеални части,
съсобственикът, който не е техен владелец, следва да превърне с едностранни
действия държането на чуждите идеални части във владение за себе си, което
трябва да се противопостави на останалите съсобственици. Намерението за
своене на целия имот, както и противопоставянето му на останалите
съсобственици следва да бъде установено по категоричен начин при
условията на главно и пълно доказване от съсобственика, който се позовава
на придобивната давност по отношение на идеалните части на другите
съсобственици, за да се приеме, че се е осъществил фактическият състав на
установения в чл. 79 ЗС придобивен способ. Това манифестиране на
претенциите за изключителна собственост чрез изменение на основанието на
владението обаче не е достатъчно, ако протича само в съзнанието на
съсобственика. Необходимо е той да предприеме такива действия, които да
отричат правото на останалите съсобственици върху техните части.
Същественото в това изменение на основанието на владението е, че то трябва
да достигне до знанието на другия съсобственик.
Анализът на събраните по делото доказателства не обосновава извод, че
ответниците, а преди това и техният наследодателя К. Б., са завладял
идеалната част на ищцата от имота, обръщайки държането във владение и че
това завладяване е манифестирано пред нея чрез действия, отблъскващи
нейното владение.
По делото не е спорно, че в процесния имот е построена къща, в която
са живеели К. Б., неговото семейство, както и родителите му. Всички
свидетели установиха, че ищцата е посещавала имота, гостувайки на брат си,
като обстоятелството дали е оставала да нощува в къщата или не е
ирелевантно, още повече че тя не претендира собственически права за този
обект. Ищцовите свидетели /К. и А./ установиха, че приживе К. Б. е споделял,
че сестра му има дял в имота, като св. К. сочи, че въпросът с изплащането на
дела на майка му е бил поставян многократно, но не е осъществен поради
4
липса на възможност от страна на вуйчо му. Обстоятелството, че в имота е
направена ограда и навес не доказват демонстриране на собственически права
по отношение на другия съсобственик още повече, че повече от 40 години К.
Б. живее в къщата и е съвсем нормално като собственик на част от земята и
изцяло на къщата да извърши сочените подобрения.
Липсват категорични доказателства да са извършвани действия,
отблъскващи владение на ищцата. В тази насока са единствено показанията
на св. К., който сочи, че ответниците не допускали майка му до имота.
Последните се позовават на свое владение, считано от смъртта на
наследодателя им през 2020г., а от тогава до подаване на исковата молба не са
изминали необходимите 10 години. Всички останали свидетели твърдят, че
отношенията между брат и сестра са били добри и не е имало спорове за
имота, т.е. не се доказват действия, чрез които ясно да се показва изключване
владението на невладеещия съсобственик.
Обстоятелство, че ищцата е декларирала имота преди завеждане на
делото, а брат й много преди това е без значение за давността. Действията по
деклариране на имота и заплащане на данъци са насочени към общинската и
данъчната администрация и ако не е установено, че са станали достояние на
съсобственика не съставляват демонстриране на завладяването.
Това, че приживе К. Б. е дал писмено съгласие на съседа си да построи
имот на границата, както и че е разрешил на зет си – св. С., да строи в
процесния имот също не представляват действия по демонстриране на
собственически права, тъй като не е ясно дали това е било доведено до
знанието на ищцата.
При това положение и с оглед установените факти ответниците не са
доказали при условията на пълно и главно доказване, че след извършване на
прехвърлителната сделка през 1984г. другият съсобственик отново е
установил свое владение върху прехвърлената идеална част от процесния
имот, отричайки правата на сестра си. Липсват доказателства, установяващи
еднозначно и категорично, че К. Б. е извършил действия, които да обосноват
извод, че за времето от 1984 до 2020г. е завладял идеалната част от имота на
сестра си и е упражнявал фактическа власт изключително за себе си,
съответно не са доказани при условията на пълно доказване действия,
обективиращи намерението му за своене на целия имот и противопоставянето
на това владение на другия съсобственик. След като по делото не е
установено владение от страна на ответниците и техният наследодател върху
идеалната част на ищцата от процесния имот в нито един момент, което
владение да е противопоставено на другия съсобственик, се налага изводът,
че ответниците не са придобили собствеността върху 1/3 ид. част от имота по
давност.
Ищцата доказва, че е придобила чрез дарение от брат си 1/3 ид. част от
имота. Въпреки, че в нотариалния акт за дарение като дарителка е посочена и
ответницата Б., съдът счита че същата не е имала право, с което да се
разпорежда. Това е така доколкото дворното място е било еднолична
собственост на К. Б. – дарен от родителите му на 29.02.1984г. Съгласно
5
разпоредбата на чл. 13, ал. 2 СК /отм./ в редакцията си към 1984г., недвижите
и движимите вещи и права върху вещи, придобити преди брака, както и
такива вещи и права, придобити през време на брака по наследство, дарение
или по реда на чл. 389а – 389д ГПК, принадлежат на съпруга, който ги е
придобил. Доколкото обаче дарението на 1/3 ид. част е извършено и от
собственика на дарения имот – К. Б., същото е произвело своето действие и
ищцата е станала собственик на процесната 1/3 ид. част.
Останалите 2/3 ид. части са били собствени на К. Б., дарени от неговите
родители. След смъртта му през 2020г. са придобити от наследниците му -
съпруга и две деца по наследство, а не чрез прекратена съпружеска
имуществена общност, както се твърди в исковата молба. Съгласно чл. 5, ал. 1
и чл. 9, ал.1 ЗН съпругата и двете деца наследяват по равни части. В случая
всеки от тях е придобил по 2/9 ид. части от наследството на К. Б..
Това налага решението на първата инстанция да се отмени и вместо това
да се допусне делба на процесния имот между страните, при квоти, както
следва: 1/3 ид. част за Й. М. К. чрез дарение, 2/9 ид. части за Е. К. Б. по
наследство, 2/9 ид. части за Л. К. Б. по наследство и 2/9 ид. части за Р. К. Б. по
наследство.
Напълно неоснователно е възражението, заявено в писмения отговор по
чл. 131 ГПК, за това че имотът не следва да се допуска до делба, тъй като е
неподеляем. Дори и един имот да е реално неподеляем /който въпрос се
решава във втората фаза на делбата/, това не е основание да се откаже делба,
като способът, чрез който ще се ликвидира съсобствеността се решава във
всеки конкретен случай, съобразно конкретиката на спора и исканията на
страните.
Разноски в настоящото производство не следва да се присъждат с оглед
разпоредбата на чл. 355 ГПК, която сочи, че разноските се заплащат
съобразно стойността на дела на съделителите, а тази стойност се определя
във втората фаза на делбата.
Водим от изложеното и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 221/12.10.2023г., постановено по гр.д. №
299/2022г. по описа на Районен съд Р. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ДОПУСКА делба на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор * по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Б., област Благоевград, с
площ от 448 кв.м., с адрес на имота: гр. Б., ул. К., при съседи: * между
съделителите Й. М. К., ЕГН **********, Е. К. Б., ЕГН **********, Л. К. Б.,
ЕГН ********** и Р. К. Б., ЕГН **********, при квоти, както следва: 1/3
идеална част за Й. М. К., 2/9 идеални части за Е. К. Б., 2/9 идеални част за Л.
К. Б. и 2/9 идеални част за Р. К. Б..
Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от
6
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7