№ 845
гр. гр. Добрич, 27.09.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на двадесет и седми
септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Теменуга Ив. Стоева
Членове:Георги М. Павлов
Павлина Н. Паскалева
като разгледа докладваното от Теменуга Ив. Стоева Въззивно частно
гражданско дело № 20223200500657 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.413 ал.2 от ГПК.
Постъпила е частна жалба от „ПРОФИ КРЕДИТ България“ЕООД,ЕИК
********* ,със седалище и адрес на управление:гр.София
,бул.“България“№49,бл.53Е,вх.В,чрез пълномощника на дружеството Р. И.
срещу Разпореждане №662 от 15.07.2022г.по ч.гр.д.№307/2022г.по описа на
РС гр.Балчик,в частта му ,с която е отхвърлено заявлението на частния
жалбоподател за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу
Д. Н. К. за сумата 1 207,05 лв.-договорна лихва дължима за периода от
15.05.2020г. до 08.05.2021г.
Жалбата е подадена в законоустановения срок.
В жалбата се изтъкват аргументи в смисъл,че заповедният съд не разполага
в производството по издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК да
следи за валидността на сделката ,от която заявителят черпи права.На
следващо място посочената като неравноправна клауза не е от такова
естество с оглед разпоредбата на 145 ал.2 от ЗЗП.Лихвения процент по
договорената възнаградителна лихва не противоречи на добрите нрави.След
изменението на чл.19 от ЗПК /ДВ бр.35 от 22.04.2014г.,в сила от
23.07.2014г./са създадени нови алинеи,според които е въведено ограничение
за максималния размер на годишния лихвен процент,който не може да бъде
по-висок от петкратния размер на законната лихва по просрочени задължения
1
в левове и валута,под страх от недействителност
Съдът намира ,че подадената жалба е неоснователна по следните
съображения:
Действително , съгласно разпоредбата на чл.19 ал.4 от ЗПК ГПР/не
годишния лихвен процент,както твърди жалбоподателя/ не може да бъде по-
висок от петкратния размер на законната лихва по просрочени задължения в
левове и валута.ГПР ,съобразно разпоредбата на чл.19 ал.1 от ЗПК изразява
общите разходи по кредита-настоящи и бъдещи. В ГПР обаче се включват и
други разходи,описани в чл.19 ал.1 от ЗПК ,което означава,че да приемем за
допустима договорна лихва в размер на петкратния такъв на законовата лихва
за забава, означава след включването на други настоящи и бъдещи разходи
по кредита в ГПР,той да надхвърли по размер максимално определения в
чл.19 ал.4 от ЗПК.Поради това размерът на договорната лихва следва да се
преценява като самостоятелна компонента на ГПР,като се съобрази
цитираната практика на ВКС по изложения въпрос.
В този смисъл се споделят изцяло мотивите на РС гр.Добрич в обжалваното
разпореждане,поради което то е правилно и законосъобразно и следва да бъде
потвърдено.
Като правилен и законосъобразен съдебният акт следва да бъде потвърден с
горните мотиви,като на основание чл.272 от ГПК съдът препраща към
мотивите на първоинстанционния съд.
Водим от изложеното Окръжният съд,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане №662 от 15.07.2022г.по ч.гр.д.
№307/2022г.по описа на РС гр.Балчик,в частта му ,с която е отхвърлено
заявлението на частния жалбоподател за издаване на заповед за изпълнение
по чл.410 от ГПК срещу Д. Н. К. за сумата 1 207,05 лв.-договорна лихва
дължима за периода от 15.05.2020г. до 08.05.2021г.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
2
1._______________________
2._______________________
3