№ ……………………….
…………………………….., Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,
Деветнадесети състав в открито съдебно заседание на
четиринадесети ноември две хиляди и осемнадесета
година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: МАРИЯНА БАХЧЕВАН
при секретар Румела Михайлова
изслуша докладваното от съдията административно
дело № 1758/2018г.
Производството
е по реда на чл.159 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ във
връзка с чл.4 от Закона за местните
данъци и такси /ЗМДТ/. Делото е образувано въз основа на жалба на „Гранит-91“
ООД, представлявано от управителя М. С. У. срещу ревизионен акт №МД-РА-001/20.02.2018г. /РА/, издаден от орган по приходите в
Дирекция „Местни данъци“ при община Варна.
В
жалбата се твърди, че ревизионният акт е мълчаливо потвърден по реда на чл.156
ал.4 от ДОПК от кмета на община Варна, който съгласно чл.4 ал.5 от ЗМДТ упражнява
правомощията на решаващ орган по чл. 152 ал.
2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. В писмо
вх.№12083/03.07.2018г., ответникът потвърди, че по жалбата на „Гранит-91“ ООД,
представлявано от управителя М. С. У. с вх.№МД 18000196ВН/06.03.2018г. срещу ревизионен
акт №МД-РА-001/20.02.2018г., издаден от орган по приходите в Дирекция „Местни
данъци“ при община Варна, няма произнасяне по реда на чл.156 ал.4 от ДОПК,
поради което същия е мълчаливо потвърден от кмета на община Варна.
Жалбоподателят
прави оплакване, че ревизионния акт не е мотивиран, което съставлява нарушение
по чл.120 ал.1 т.5 от ДОПК и чл.59 ал.1 от Административнопроцесуалния кодекс и
е самостоятелно основание за отмяна. Уточнява, че товарен автомобил „Мерцедес“
1722 с рег.№В **** КМ, придобит от дружеството на 25.08.2006г., за който е
подадена декларация по чл.54 от ЗМДТ с №**********/26.03.2007г. е бил бракуван
от 08.04.2015г., а на 16.04.2015г. е било депозирано заявление за това
обстоятелство пред община Варна. Заявява, че данъка върху това превозно
средство е плащан редовно, считано от 2007г. и не са правени служебни корекции
от приходната общинска администрация. Претендира, че дружеството не дължи
лихви, защото не е знаело, че данъка върху превозното средство е трябвало да
бъде заплащан в друг размер. Иска отмяна на обжалвания ревизионен акт и
присъждане на сторените по делото разноски. В хода на устните състезание
подчертава, че администрацията е трябвало да покани задълженото лице да направи
корекции по реда на чл.103 от ДОПК или да ги направи по служебен ред, касаещ определянето
на данъци по декларация. В писмени бележки вх.№20494/26.11.2018г. жалбоподателя
чрез адв.Б. отново подчертава, че
ревизионния акт се отнася за превозно средство, за което е подадена декларация
по чл.54 от ЗМДТ през годината, следваща годината на придобиване, когато
данъкът е бил изискуем. В декларацията точно са посочени техническите параметри
на товарния автомобил в това число и технически допустимата максимална маса –
18 тона. При приемането на декларацията и нанасянето на данните в масивите на
община Варна е била допусната „техническа грешка“ от самата приходна
администрация, която е вписала друг показател на технически допустимата
максимална маса – 11.5 тона. Намира за незаконосъобразно тази грешка на
общинската администрация да бъде поправена с ревизионен акт.
В
уточняваща молба вх.№ 13083/17.07.2018г. и в съдебното заседание на
03.10.2018г. от името на жалбоподателя адв.Б. уточнява, че РА се обжалва в
частта на определените задължения за товарен автомобил „Мерцедес“ 1722 с рег.№В
**** КМ, доколкото само за него има посочен данък за довнасяне.
Ответникът
– кмета на община Варна чрез юрисконсулт Е. Д. оспорва жалбата като неоснователна
по отношение на главницата и смята, че грешно са начислени лихви, което прави
ревизионния акт в тази част незаконосъобразен, предвид разпоредбата на чл.17
ал.3 от ДОПК. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В писмо
вх.№17736/15.10.2018г. ответника чрез юрисконсулт Д. подчертава, че данъка за
товарен автомобил „Мерцедес“ модел 1722 с рег.№ В **** КМ, във връзка с който е
издаден РА №МД-РА-001/20.02.2018г. е определен по правилата на чл.54 от ЗМДТ и
чл.40 и сл. от Наредбата за определяне размера на местните данъци на
територията на община Варна. Признава се, че при въвеждането на данните от
декларацията в електронния масив на дирекция „Местни данъци“ при община Варна е
била допусната техническа грешка – за показател „максимално допустима маса“ е
въведено N 2 – 11500
кг, което е свързано с натоварването на
втора ос, вместо F 2 – 18000
кг. На база грешно въведения параметър е бил изчислен и данъка за периода от
2012г. до 2015г., съобразно разпоредбата на чл.55 ал.13 от ЗМДТ и чл.40 ал.6 от
Наредбата за определяне размера на местните данъци на територията на община
Варна. Не се оспорва, че дружеството-жалбоподател добросъвестно е заплащало
определения данък, което е посочено и в ревизионния акт. Допуснатата техническа
грешка е била установена при рутинна обработка на информацията в електронната
система на дирекцията и на нейно основание е била назначена проверка и в
последствие е била издадена заповед за възлагане на ревизия
№МД-Р-002/15.09.2017г. на директора на дирекция „Местни данъци“ при община
Варна. Посочено е, че платените суми, дължимите суми и сумите за доплащане за
всяка една година от ревизирания период са отразени в таблица 1 от РА. Уточнява
се, че приходните органи към община Варна са приели, че въпросния автомобил е с
ресорно окачване, поради това като са взели предвид, че масата му е 18 тона са
определили, че размера на дължимия данък върху превозните средства е 1340 лева.
Подчертава се, че с РА е определен данък за доплащане за периода от 2012г. до
2015г., защото задълженията за същия от датата на подаване на декларацията през
2007г. до 2012г. са погасени по давност.
Ревизионният акт е бил съобщен на „Гранит-91“ ООД на 21.02.2018г.
видно от разписката. На 06.03.2018г. дружеството е подало жалба срещу него до
кмета на община Варна в качеството му на орган по чл.4 ал.5 от ЗМДТ във връзка с чл.152 от ДОПК. В срока по чл.155
ал.1 от ДОПК - 60-дневен срок от изтичане на 7-дневния
срок по чл. 146 от ДОПК, решаващия орган
не се е произнесъл, поради което на основание чл.156 ал.4 от ДОПК е налице
мълчаливо потвърждение на РА. В тази хипотеза по чл.156 ал.5 от ДОПК
обжалването може да бъде извършено в
30-дневен срок от изтичането на срока за произнасяне чрез решаващия орган. Тоест,
решаващият орган е трябвало да се произнесе по жалбата срещу РА в срок до
13.05.2018г. и в срокът за обжалване е до 14.06.2018г., „Гранит-91“ ООД е осъществило това си право
на 05.06.2018г. Във връзка с изложеното, жалбата е подадена в срок от
юридическо лице с правен интерес от оспорване пред надлежния административен
съд, поради което е процесуално допустима.
От приложените към жалбата и с административната преписка
доказателства и тези събрани по делото, както и предвид изявленията на страните
и техните процесуални представители, ХІХ състав на Варненски административен
съд, намира за установено следното от фактическа страна:
Във връзка с придобиването на 25.08.2006г. на товарен автомобил
„Мерцедес“ 1722 с рег.№ В **** КМ жалбоподателят е подал до община Варна
декларация по чл.54 от ЗМДТ с вх.№**********/26.03.2007г., по който факт
страните не спорят. Видно от приложеното ѝ копие в нея е посочено, че
превозното средство е с допустима максимална маса 18 тона, 2 оси, обем на
двигателя 11209 куб.см, представени са и документи във връзка с придобиването
му и регистрацията му пред КАТ, в които също фигурират всички технически
параметри. Въпреки, че не се спори по делото, че определения от община Варна
данък върху въпросното превозно средство въз основа на декларирането му по реда
на чл.54 от ЗМДТ е бил добросъвестно
заплащан от 2007г. насам,
дружеството-жалбоподателя представи доказателства, които потвърждават този
факт.
Както
изрично посочи ответника в писмо вх.№17736/15.10.2018г. чрез юрисконсулт Д.,
във връзка с рутинна обработка на информацията в електронната система на
дирекция „Местни данъци“ при община Варна е била назначена проверка и в
последствие е била издадена заповед за възлагане на ревизия
№МД-Р-002/15.09.2017г. на директора на дирекция „Местни данъци“ при община
Варна за извършване на ревизия срещу „Гранит-91“ ООД за периода от 01.01.2012г.
до 31.12.2016г. относно данък върху превозните средства. В изготвения
ревизионен доклад №МД-РД-001/22.01.2018г. инспекторите „Контролно-ревизионни
дейности“ в дирекция „Местни данъци“ – община Варна сочат, че съгласно подадена
декларация по чл.54 от ЗМДТ с вх.№**********/26.03.2007г. и свидетелство за
регистрация №*********/25.08.2006г. превозното средство е с допустима
максимална маса – 18 тона, ресорно окачване и 2 оси, с прекратена регистрация
към 08.04.2015г., съгласно получена по служебен ред информация от ОД на МВР –
Варна, сектор „Пътна полиция“. Отбелязано е следното относно данък върху
превозните средства за товарен автомобил
„Мерцедес“ 1722 с рег.№ В **** КМ :
·
Първоначално определения за 2012г. данък в
размер на 300 лева и лихви от 3.64 лева е заплатени с приходна квитанция
№413626/26.09.2012г. Окончателният размер на данъка е определен на 1340 лева,
като е установен данък за довнасяне в размер на
1036.36 лева и лихви за забава в размер на 562.60 лева към 22.01.2018г.
или общо за 2012г. задължения в размер на 1598.96 лева;
·
Първоначално определения за 2013г. данък е
в размер на 300 лева и лихви 0.29 лева, е бил заплатен на две вноски с приходни
квитанции №378815/08.07.2013г. и №
474644/09.10.2013г. Окончателният размер на данъка е определен на 1340 лева,
като е установен данък за довнасяне в размер на 1039.71 лева и лихви за забава
в размер на 458.89 лева към 22.01.2018г. или общо задължения за 2013г. в размер
на 1498.60 лева;
·
Първоначално определения за 2014г. данък е
в размер на 300 лева и лихви от 18.04 лева, заплатени с банково бордеро №
ББ14/**********/03.04.2015г. Окончателният размер на данъка е определен на 1340
лева, като е установен данък за доплащане в размер на 1021.96 лева и лихви за
забава – 346.17 лева към 22.01.2018г. или общо задължения за 2014г. в размер на
1368.13 лева;
·
Първоначално определения за 2015г. данък в
размер на 300 лева дължим само за периода от 01.01.2015г. до датата на
прекратяване не регистрацията на автомобила на 08.04.2015г., т.е. за 4 месеца,
от който 100 лева и лихви от 19.27 лева са заплатени с банково бордеро
№ББ18/**********/23.05.2017г. Окончателен годишен размер от 1340 лева дължим за 4 месеца от
2015г. възлиза на 446.67 лева, като е установен
данък за довнасяне в размер на 327.40 лева и лихви за забава към
22.01.2018г. в размер на 85.17 лева или общо задължения за 2015г. в размер на
412.57 лева.
В
таблиците към ревизионния доклад е посочен общ размер на окончателно
определения данък върху превозните средства само относно товарен автомобил „Мерцедес“
1722 с рег.№ В **** КМ в размер на 3335.67 лева и лихви за забава в
размер на 1452.83 лева към 22.01.2018г.
С
ревизионен акт №МД-РА-001/20.02.2018г. е съставен от определени от кмета на
община Варна със заповед №1172/26.04.2017г. по чл.4 ал.4 от ЗМДТ служители на общинската
администрация, имащи правата и задълженията на органи по приходите. В него са
установени задължения на „Гранит-91“ ООД за данък върху превозните средства
само относно товарен автомобил „Мерцедес“ 1722 с рег.№ В **** КМ за 2012г., 2013г., 2014г.
и 2015г. в общ размер от 3335.67 лева и лихви за забава в размер от 1452.83 лева към 22.01.2018г.
В
настоящото производство беше представено копие от решение №689/21.04.2017г.
постановено по административно дело №3191/2016г. по описа на Административен
съд – Варна, което е влязло в законна сила на 12.05.2017г. /архивирано на 20.7.2017г. с архивен
№ 1159/2017г., връзка 170/ видно от данните в
съдебно-деловодната система на съда, по който въпрос страните не спорят. С
решението е прогласен за нищожен акт за установяване на задължения по
декларация № МД-АУ-1944-1/10.03.2016г., изменен с акт за установяване на
задължения по декларация №МД-АУ-1944-А-1/30.03.2016г., издаден от инспектор в
дирекция „Местни данъци“ при община Варна, мълчаливо потвърден от директор на
дирекция „Местни данъци“ – община Варна, с който за „Гранит-91“ ООД са били
установени задължения за данък върху превозните средства за 2011г., за 2012г.,
за 2013г., за 2014г. и за 2015г. в общ размер на 4640.59 лева, от които
главница в размер на 4606.67 лева и лихви в размер на 33.92 лева за товарен
автомобил „Мерцедес“ 1722 с рег.№ В **** КМ.
Варненският административен съд, ХІХ състав въз основа на приетите
за установени факти и след служебна проверка на оспорения акт по реда на чл.168
ал.1 от АПК на всички основания по чл.146 от АПК установява следното от правна
страна:
Съгласно
чл. 4, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ) установяването,
обезпечаването и събирането на местни данъци се извършва от служителите на
общинската администрация по реда на Данъчно-осигурително процесуален кодекс
(ДОПК), като обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред.
Според чл. 4, ал. 3 от ЗМДТ в производствата по ал. 1 служителите на общинската
администрация имат правата и задълженията на органи по приходите, а в
производствата по обезпечаване на данъчни задължения - на публични изпълнители.
На основание чл. 4, ал. 5 от ЗМДТ кметът на общината упражнява правомощията на
решаващ орган по чл. 152, ал. 2 от ДОПК, а ръководителят на звеното за местни
приходи в съответната община - на териториален директор на Националната агенция
за приходите.
В
глава ХIV от ДОПК са регламентирани способите за установяване на задължения за данъци
и задължителни осигурителни вноски, като
от тях за местните данъци и такси са приложими два способа:
предварително установяване, което се осъществява с акт за установяване на
задължение по чл. 107 ал. 3 от ДОПК и установяване по чл. 108 от ДОПК, което се
осъществява с ревизионен акт по чл.118 от ДОПК. Когато не е издаден ревизионен
акт и срокът за започване на ревизия по чл. 109 от ДОПК е изтекъл, установените
задължения по раздел първи, глава ХIV от ДОПК са окончателно
установени. Производството по предварително установяване на задължения,
регламентирано в глава 14 на ДОПК се различава от производството по
осъществяване на данъчно-осигурителен контрол, развито в глава 15 на ДОПК. При
актовете за установяване на задължения по чл. 107 ал. 3 от ДОПК не се изисква
заповед за възлагане на ревизия, не се изготвя ревизионен доклад и не се издава
ревизионен акт. Процесуалният ред за издаване на ревизионните актове и актовете
за установяване на задължения е различен. Актовете за установяване на
задължения по декларация (АУЗД) не са подчинени на режима на издаване на ревизионни
актове, но в производствата по издаването им органите по приходите могат да
събират относимите към съответното производство доказателства служебно или по
инициатива на задълженото лице (чл. 37, ал. 1 от ДОПК). Това произтича и от принципите на законност, обективност и служебно
начало, според които органите по приходите са длъжни да установяват действителните факти и обстоятелства
от значение за правата, задълженията и отговорността на задължените лица
по реда и чрез доказателствените средства, предвидени в ДОПК.
Съгласно
разпоредбата на чл. 107 ал. 3 от ДОПК по искане на задълженото лице органът по
приходите издава акт за установяване на задължението в 30-дневен срок от
искането. Акт за установяване на задължението може да се издаде и служебно при
установяване на несъответствие между декларираните данни и данните, получени от
трети лица и организации, след като е изчерпан редът по чл. 103 от ДОПК, както
и когато не е подадена декларация или задължението не е платено в срок и не е
извършена ревизия (чл. 107, ал. 3 от ДОПК).
Следователно,
поради естеството на предварително установяване на размера на задълженията по
реда на чл. 107 ал. 3 от ДОПК въз основа
на данни, декларирани от задълженото лице, при служебно установяване на
несъответствия /каквато е настоящата хипотеза/, актът за установяване на
задължения се издава служебно от приходната администрация на съответната
община. Това е било сторено с акт за установяване на задължения по декларация №
МД-АУ-1944-1/10.03.2016г., изменен с акт за установяване на задължения по
декларация №МД-АУ-1944-А-1/30.03.2016г., издаден от инспектор в дирекция
„Местни данъци“ при община Варна, мълчаливо потвърден от директор на дирекция
„Местни данъци“ – община Варна. Поради прогласяване на нищожността му от съда и
след влизане на съдебното решение в
законна сила, срещу същото дружество за същия период обхващащ 2012г., 2013г.,
2014г. и 2015г. е издаден обжалвания ревизионен акт относно данък върху
превозните средства за същия товарен автомобил. В този смисъл, обжалваният ревизионен
акт се явява съставен в противоречие с решение
№689/21.04.2017г. постановено по административно дело №3191/2016г. по описа на
Административен съд – Варна, което е влязло в законна сила на 12.05.2017г.,
което води до неговата нищожност на основание чл.177 ал.2 от АПК във връзка с
§2 от ДР на ДОПК. Друго основание за обявяване на неговата нищожност е фактът,
че е издаден във връзка с допусната от самата приходна администрация на община
Варна техническа грешка при надлежно деклариране от страна на задълженото лице по
реда на чл.54 от ЗМДТ на процесното превозно средство с правилно посочване и
документиране на неговите технически характеристики, нужни за определяне
размера на дължимия данък, което се признава от ответната страна в самия
ревизионен доклад и ревизионен акт. Предвид
това, издаването на обжалвания ревизионен акт представлява превратно
упражняване на властнически правомощия, т.е. несъответствие с целта на закона.
В допълнение, съдът намира за необходимо да отбележи, че разпоредбата
на чл.108 ал.1 от ДОПК намира приложение и данъчните задължения могат да бъдат
установени с ревизионен акт по чл.118 от ДОПК, само ако не са налице
предпоставките по чл.107 ал.3 от ДОПК за издаване на акт за установяване на
задължения по декларация, а именно: когато липсват каквито и
да било данни за задълженията на конкретно лице, включително, когато не е
подадена декларация. С оглед на това, издаването на ревизионен акт в настоящия
случай е в нарушение на чл.107 ал.3 от ДОПК, наличието на чийто предпоставки не
се заличава с обявяване нищожността на акта за установяване на задължения по
декларация. Напротив, съдебният контрол върху акта по чл.107 ал.3 от ДОПК води
до приложение на чл.108 ал.2 от ДОПК и установените задължения по раздел І на
глава 14 от ДОПК са окончателно установени с подадената от задълженото лице
декларация по чл.54 от ДОПК /в този смисъл са указанията на зам.изпълнителния
директор на НАП дадени в писмо с изх. №
07-00-11/06.04.2015г./.
С
издаването на ревизионен акт по чл.118 от ДОПК за задължения, за които е имало
издаден акт за установяване на задължения по декларация по чл.107 ал.3 от ДОПК,
приходните органи на община Варна са целели незаконосъобразно да преодолеят една
от основните разлики между двата акта, касаеща погасителната давност на данъчните
задължения. Погасителната давност започва да тече от 1-ви
януари на годината, следваща годината, през която са били изискуеми публичните
задължения. Задълженията, които подлежат на плащане са тези, които са
предварително установени (посочени в декларации, които са подали
данъчнозадължените лица) и тези, които органите по приходите определят в
ревизионни актове. Според чл. 127 от ДОПК, установено с ревизионен акт
задължение подлежи на доброволно плащане в 14-дневен срок от връчването на
акта. След изтичането на този срок, ревизионният акт подлежи на принудително
изпълнение. Това означава, че погасителната давност на данъчните задължения,
установени с ревизионен акт започва да тече от 1-ви януари на годината следваща
годината, през която е връчен акта. Относно предварително установените
задължения или тези, посочени в декларациите, то тяхната погасителна давност
започва да тече от 1-ви януари на
годината следваща годината, в която е трябвало да бъде платено съответното
данъчно задължение.
Жалбата е основателна, макар и да липсва в нея искане за
прогласяване на обжалвания ревизионен акт съдът може да го стори по свой почин
на основание чл.168 ал.2 от АПК.
С
оглед изхода на делото, жалбоподателят има право да му бъдат възстановени
сторените по делото съдебни разноски в общ размер от 250 лева /50 лева държавна
такса и 200 лева платено адвокатско възнаграждение/.
Мотивиран
от горното и на основание чл.172 ал.2 от АПК във връзка с чл.177 ал.2 от АПК и
на основание чл.161 ал.1 от ДОПК, съдът
Р Е Ш И
:
ОБЯВЯВА нищожността на ревизионен акт №МД-РА-001/20.02.2018г.,
издаден от орган по приходите в Дирекция „Местни данъци“ при община Варна срещу
„Гранит-91“ ООД с ЕИК *********, представлявано от управителя М. С. У.,
мълчаливо потвърден по реда на чл.156 ал.4 от ДОПК от кмета на община Варна.
ОСЪЖДА община Варна да заплати на „Гранит-91“ ООД с ЕИК *********,
представлявано от управителя М. С. У. съдебни разноски в общ размер от 250
/двеста и петдесет/ лева.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховния
административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: