М О
Т И В И
НОХД 952/18 год.
По описа на БОС
Наказателното производство е образувано
по обвинителен акт на прокурор от Окръжна прокуратура Бургас, против Н.Б.Т.
затова, че на 04.07.2017 год. в условията на продължавано престъпление, в офис
на „***********,
клон кк Слънчев бряг, при подаване на искане вх.№ 0417-11 010457/04.07.2017
год. за получаване на кредит в размер на 84 000 лева, представила пред К.К.Г.
– мениджър в банката, неверни сведения–три удостоверения за липса на задължения
– удостоверение изх.№ 020201700287545/12.06.2017 год., издадено за Н.Б.Т.,
удостоверение изх.№ 020201700287518/12.06.2017 год. издадено за „*********** с ЕИК ******** и удостоверение с изх.
№ 020201700287520/12.06.2017 год., издадено за „******** с ЕНК *********, за които е придаден
вид че са издадени от ТД НАП гр. Бургас – престъпление по чл. 248а ал.3 вр.
ал.1 вр. чл. 26 ал.1 НК.
Прокурорът поддържа обвинението и
пледира за осъждането на Т. по повдигнатото обвинение. За да получи кредит от
банка, представила неверни сведения, отнасящи се до две фирми, на които е
собственик, така и за нея като физическо лице. С оглед броя на представените
документи, деянието е в условията на продължавано престъпление, извършено при
пряк умисъл - съзнавала, че предоставя неверни сведения. По делото липсват
доказателства, че инкриминиранте документи са издадени от ТД НАП. Позицията на
подсъдимата, че документите са изготвени от счетоводителя, а тя само е
приносител на документите в банката, не могат да послужат като оправдание и
оневиняване. Това е лична защитна позиция. Тя подписала искането за кредит и
била длъжна да представи истински документи. Без значение кой е събирал
документите, които Т. представила в банката. Според него не са налице основания
за прилагането на чл. 55 НК, но поиска наказанието да се определи при превес
смекчаващи вината обстоятелства с приложението на чл. 66 НК.
Защитата поиска Т. да бъде оправдана по
обвинението, поведението и е несъставомерно както от обективна, така и субективна
страна, като престъпление по чл. 248а ал.3 НК. По делото липсват доказателства
за налично знание у подсъдимата, че представените от нея в банката документи,
са неистински. Те са изготвени от счетоводител, тя само ги е предала по
съответния ред, за да получи кредит. Обвинението не може да почива да
предположения или догадки, от които да се прави извод за налично знание у Т. за
представените документи. Няма доказателства по делото тя да е знаела, че
управляваните от нея фирми и тя като физическо лице, имат задължения към НАП.
По делото има писмени документи от НАП, че не може да се посочи към датата на
деянието какви задължения са имали. Няма доказателства трите удостоверения да
са изготвени от подсъдимата или възложила това на другиго. Според защитата,
деяние липсва и от обективна страна. Трите удостоверения не представляват
неверни сведения. Сведенията са нещо различно от документ, издаден от съответен
орган. Позова се на решения на ВКС в които е прието, че поради липса на висока
степен на обществена опасност на деянието с оглед на липсата на вредни
последици, деянието оценено като малозначителен случай. Налице са добри
характеристични данни за Т. и отправиха искане за прилагането на чл. 9 ал.2 НК.
Подсъдимата поиска да бъде оправдана.
Тя е ползвала документи, които счетоводителят на фирмите изготвил и представила
в банка за получаване на кредит. Не е знаела, не е подозирала, че това са
неистински документи.
Производството
бе разгледано по реда на съкратено съдебно следствие по глава 27, чл. 371 т.1 НПК. Т. даде съгласието си показания на свидетелите и заключенията на вещите
лица по обвинителен акт, да бъдат
прочетени и приобщени към доказателствения материал и при постановяване на
присъдата непосредствено да се ползва съдържанието на протоколите за разпит на
свидетелите и заключенията на вещите лица.
По инициатива на защитата бе разпитан свид. М. Т. – ****на подсъдимата, а от съда свид. К.Г.. Подсъдимата
даде обяснения по обвинението.
След
поотделна и съвкупна оценка на доказателствения материал, съдът приема за
установено следното:
От
търговския регистър л. 71 ДП, „*************
е видно, че е регистрирано на 14.10.2014 год. На 31.10.2016 год. К. В.
К.,
ЕГН **********, прехвърлил на подсъдимата Н.Т. дружествените дялове за 20 лв. и
станала едноличен собственик на капитала и управител на дружеството – л.33 ОХ. Счетоводно
фирмата до и след закупуването се обслужвала от А. В..
От
търговския регистър – л. 39 ДП е установимо, че „********* е основано на
19.01.2009 год. На 10.12.2015 год. И.
Т.
Д.
прехвърлила дяловото си участие 5000 лв. уставен капитал, на Н.Б.Т., от когато
тя е и управител – л. 32 ОХ.
Т., като управител на „**********, упълномощила А. П. В. – л. 58 ДП, да я представлява пред
ТД на НАП – т.2, да подписва и получава всякакви актове и документи от тях и
при необходимост да ги обжалва, т.3 – да подава заявления за регистрация или
дерегистрация по ЗДДС, т.4 , да представя в тази връзка от нейно име декларации
по ЗДДС, т. 5 да представлява пред ТД НАП при ползване на всички електронни
услуги, и дала съгласието си за предоставяне на данъчна и осигурителна
информация на упълномощеното лице, т.6 да я представлява пред ТД НОИ, т.7- да я
представлява пред Агенцията по вписванията, т.8 – представителство пред НСИ, и
т.9 – пред ИА „ГИТ“. Пълномощното е нотариално заверено и носи дата 11.01.2016
год.
Свид.
А.
В.
– л. 106 ДП, разпитан на 10.11.2017 год. обслужвал счетоводно фирма „*********. От години е познат на
подсъдимата и имали близки и доверени отношения. Работел в „********** ЕИК *******– л. 30-31 ОХ.
Обслужвал счетоводно „***********
от създаването му с пълномощно от предходния управител К., неналично по делото. Редом с тези
фирми, извършвал счетоводни услуги и на други дружества. Нямал спомен да е
подал документи в НАП за издаване на удостоверения, но само той обслужвал това
дружество и никой друг. Като запознат с отношенията с приходната агенция посочил,
че не е получавал удостоверение
020201700287518/12.06.2017 год., тъй като няма пълномощно. Продължил да
обслужва тази фирма, тъй като всичко се прави по електронен път, ако извършва
тази услуга на гише, ще бъде върнат. Починал на 18.12.2017 год. – л. 200 ДП.
През
2017 год. Т. имала намерение да изтегли кредит. В подготвянето на искани от
банка документи, тя и Видев контактували със свид. К.Г. – л. 42-43 ОХ. Представителят
на банката няколко пъти разговарял със счетоводителя, разменяли си дори
съобщения по електронна поща.
Преди
придобиването на тези дружества, Т. притежавала други фирми, които имали
задължения към държавата за ДДС. Не е била в състояние да се справи с тях,
което за нея било юридическа пречка за регистрирането на нова фирма. Според
свид. Г., за да бъде отпуснат кредит от банката в която работел, тя и
представляваните от нея дружества не трябва да имат задължения. Ако все пак има
такива, те следва да са пренебрежимо малки по размер. Затова в диалога между
него и счетоводителя и подсъдимата, ги уведомявал за необходимите документи и
условията на които следва да отговаря кандидатстващия за кредит, за да бъде
уважено искането му.
След
като документите били изготвени от В.,
подсъдимата получила папка, която отнесла в офис на „********“ АД в кк Слънчев бряг
и предала на свид. Г.. Искането за кредит – л. 45-49 ДП, било предварително
попълнено. Т. на последна страница изписала лично и фамилно име и дата,
положила подпис.
Свид.
К.Г. – л. 42-43 ОХ, работел в „**********
офис в кк Слънчев бряг и обслужвал бизнес клиенти – юридически лица. Приемал
подадени от тях документи и придвижвал по установен ред за разглеждане и
решаване. На 4 юли 2017 год. приел подсъдимата Н.Т. с искане вх.№ 0417 – 11
010457 за отпускане на инвестиционен кредит в размер на 84 000 лева на „*******. Приложила три
удостоверения – за това дружество, за „******* и за нея като
физическо лице. Познавал Т. като клиент на банката и с която провел няколко
предварителни разговора по условията и документите за кредитиране.
Удостоверение 020201700287545/12.06.2017 год. – л. 176 ДП, издадено на основание
чл. 87 ал.6 ДОПК за това, че Т. като физическо лице няма няма задължения към
НАП;
Удостоверение 020201700287518/12.06.2017 год. – л. 77 ДП, издадено на основание
чл. 87 ал.6 ДОПК за това, че „*********, с ЕИК ******* представлявано от Т. с
ЕГН **********, няма задължения към НАП и Удостоверение
020201700287520/12.06.2017 год. л. 50 ДП, издадено на основание чл. 87 ал.6 ДОПК за това, че „********
с ЕИК ******,
с адрес обл. Бургас, община Несебър, гр. Несебър, ул. „*********“ №*, представлявано от Т. с ЕГН **********,
няма задължения към НАП. Освен удостоверенията, представила счетоводни
документи, посочени в искането и необходими за отпускане на кредит л. 49 ДП.
Молба
- искане е стандартен документ на банката. В нея има условия, с които подателят
с подписването се задължава да спазва и изпълнява. На стр. 4 от този документ –
л. 48 ДП е посочено, че вписаните данни са верни, пълни и в съответствие с
изискванията на §1 т.4 и т.5 от ДР на Закона за кредитните институции и Наредба
22 на БНБ, с които е предварително запозната. Поела задължение при всяка промяна
на данните в удостоверението, както и при възникване на свързаност между лица,
в срок от три дни от датата на промяната /възникването/, да уведоми банката. В
предпоследен абзац на тази страница от молбата е вписано още веднъж, че
информацията, която дава във връзка с Искането за отпускане на кредит е вярна и
точна и задължение при промяна на данните, да уведоми в най кратък срок.
Декларирала още, че и е известно, че за неверни данни носи отговорност за
причинените на банката вреди съгласно законодателството.
Служебно по установения ред свид. Г. придвижил
документите. На 17.07.2017 год. – л. 13 ДП, банката отправила запитване до ТД
НАП Бургас, за установяване истинността и верността на съдържанието на
подадените от Т. документи. От колеги от София бил уведомен, че НАП Бургас
установили, че представените удостоверения не са издадени от тях. Това дало
основание на банката да не уважи молбата на Т. и предоставила на разследващите
органи оригиналните удостоверения – л. 41 ДП.
По
делото е извършена криминалистическа експертиза– л. 139 – 140 ДП, на
инкриминираните удостоверения – на „*******, на „**********
и Н.Т. като физическо лице, и поставен печат № 0119. Печатите са изпълнени
стандартно по т.нар. мокър способ със зелено мастило, които не са идентични с
представените за сравнение отпечатъци от печат № 1491 на В. Ц. – инспектор по приходите.
На трите удостоверения е извършено и
друго криминалистическо изследване – л. 142 – 143 ДП за истинността на подписите положени в графата „орган по
приходите: В.Ц.“, сочещ съставителя и автора на
документа. Те не са изпълнени от нея. Подписът в искането до „********“ офис кк Слънчев бряг,
л. 49 ДП, вх. № 0417 – 11 – 010456/04.07.2017 год., последна страница, е
изпълнен от Т..
Свид. Ц. л. 128 ДП, вписана в удостоверенията
като автор и издател, е служител на данъчната администрация, офис Стара Загора.
След визуално запознаване със съдържанието на удостоверенията сочи, че не е
съставяла тези документи, нито ги е подписвала. В работата си ползва личен
печат с друг номер – л. 183 ДП. Ползваният при съставянето на инкриминираните
документи печат на данъчната администрация 119, се ползва от инспектор в ТД на
НАП Бургас, който от 24.01.2015 год. е върнат от служителя и се съхранява по
съответния ред. Към април 2018 год., от датата на предаването му, той не се
ползва – л. 187 ДП.
Свид.
Б.
е брат на подсъдимата. След като е отказан кредит от банката и установени
неистински документи, в разговорите със сестра си разбрал, че документите са
изготвени от счетоводителя – л. 24 гърба, ОХ.
ТД НАП, офис Бургас - л. 52 ДП
установили, че в периода 01.06.17 год.- 12.06.17 год. „******** има данъчни
задължения, основано на анализ на
данъчно-осигурителна сметка и подадени данъчни декларации. Същото се отнася и
за „**************
– л. 84 ДП. През 2016 г. ТД НАП Бургас изпратили съобщение за доброволно
изпълнение на задължения на „***********,
на основание чл. 221 ДОПК – л. 97 ДП.
В писмо на ТД на НАП Бургас е видно, че
Т. имала данъчни задължения към месец юни 2017 год. – л. 40 ОХ. В собствените и
управлявани от нея дружества „*********
и „***********
не са извършвани данъчни ревизии в процесния период.
Представените от защитата писмени
доказателства, са несъотносими към процесния период. Те се отнасят за време
преди и след деянието. Януари 2017 год. Т. не е подала задължителната
декларация по ЗДДС в срок – л. 35 ОХ. За септември и октомври с.г. не е подала
в срок данни по чл. 5 ал.4 КСО за „*************** – л. 35-39 ОХ.
Правна квалификация
Ангажирана е отговорността на Т. по чл.
248а ал.3 вр. ал.1 НК, което е на формално извършване. С подаването на неверни
сведения с цел получаване на кредит, деянието е довършено, не е обвързано с
отпускането на кредит или друг резултат. От обективна страна следва да е
подадено искане за кредит и в процеса по отпускане на пари и общуването между
страните – банката и кредитополучателя физическо или юридическо лице, деецът си
послужи с неверни сведения. С тях цели да повлияе на решението на банката да
отпусне исканите парични средства. От субективна страна се изисква пряк умисъл
за осъществяването му. Представят се неверни сведения срещу възможност за
кредитиране – налична цел и пряка връзка между неверните сведения и кредита в
процедурата по отпускането.
Представените пред банката
удостоверения са част от документи, въз основа на които банката кредитор събира
сведения за определяне кредитния рейтинг. Въз основа на тях кредитната
институция може да реши да отпусне цялата искана сума или част от нея или
откаже. Като част от изисканата от банката документация, с подаването им Т.
демонстрира желанието и целта на документите – получаването на кредит от
банката - Р 5 от 1.2.16 год. по н.д. 1638/15г. 1 н.о. ВКС.
Т. е имала целенасочени отношения със
счетоводителя за изготвяне на документите, необходими да ги представи в банката
за кредит. Успоредно с това тя била уведомявана и от свид. Г.. Получила от В. документи и с тях посетила банка,
където подала формуляр 4 искане за кредит – л. 45-49 ДП и приложени удостоверения.
Те съдържат сведения, въз основа на които банката взема решение за отпускане
или не на кредит. Документи с такова съдържание могат да бъдат попълнени лично
или от другиго, но винаги има директно знание у дееца, че това са неверни
сведения, подавани с определена цел. В настоящия случай трите удостоверения не
могат да бъдат съставени – издадени от Т.. Те се издават по определен ред от
данъчната администрация. Тези документи са и били предоставени от счетоводителя
и тя е само приносител до банката, съответно черпи права от тях.
Подсъдимата е собственик
и управител на двете дружества, кандидатствала за кредит от името на „********. Удостоверенията за наличие или липса на задължения
на двете дружества и тя като физическо лице, към данъчната администрация
съгласно чл. 87 ал.6 ДОПК, са неистински, като им е придаден вид, че са
издадени от служител на данъчната администрация Ц.. Съдържат невярна информация, че юридическите лица и Т.
като физическо лице, нямат задължения. Още преди подаване документите в офис на
банката, тя е поръчала на счетоводителя си В. да ги подготви. Освен с него, целенасочени контакти е
имала и със свид. Г.. В кръга на работата си той давал сведения както на Видев,
така и Т. и запознавал с изискванията на банката и необходимите за получаване
на кредит условия и документи. Тя подала лично документите в качеството на
управител и собственик на капитала на „***********, с цел предоставяне на кредит от 84 000 лв. Няма
значение кой е изготвил документите –
Р- 407 от 24.11.2015 г. на ВКС по н.д.
1176/2015 г. на 1 н.о. Редом с други документи, те са внесени в банката по
съответния ред и срещу това Т. очаквала отпускането на кредит. Искането –
формуляр на банката, удостоверенията и другите, се явяват неделима част от документи
за преценка и отпускане на заем. В състава на престъплението по чл. 248а ал.3
вр. ал.1НК изпълнителното деяние е „представяне на неверни сведения“. Затова за
извършване на деянието е ирелеватно кой е съставил тези документи. Т. е била длъжна
да представи само истински данни. Нещо повече, тя е поела задължение при
промяна на обстоятелствата във връзка с декларираните данни, да уведоми банката.
Тя е имала знанието какви документи представила в банката и декларирала
истинността на съдържащите се в тях обстоятелства, удостоверено с поставен
подпис пред свид. Г.. Като собственик и управител на двете дружества, така и
лично за себе си, тя знаела действителното положение. Тя подавала редовно
декларации пред данъчната администрация, с изключение на януари 2017г. За това
нарушение има съставен акт на 28 април с.г., връчен и лично същия ден. В
представените от данъчната администрация сведения за налични задължения на
двете дружества, произлизат от подадените декларации. При това Т. знаела
финансовото състояние на собствените и управлявани дружества, както и че
представените удостоверения не отразяват действителното състояние за задължения
към данъчната администрация. В дълъг период от време контактувала със свид. Г.
и счетоводителя, била е наясно с изискванията на банката и обстоятелствата, при
наличието на които няма да получи кредитиране. Затова са изготвени такива
документи – удостоверения, чието съдържание не препятства постигането на
крайната цел. Посоченото от данъчната администрация, че „******** и „************ и
тя като физическо лице, имат данъчни задължения към 12 юни 2017г., е налично
знание у Т. - Р 16/17.05.2017 г. ВКС по н.д. 1340/2016г., 3 н.о. Затова и
действията им са насочени в нагаждане към изискванията на банката за
положителен отговор за кредитиране и в ущърб на действителното фактическо
положение за задължения. С оглед на горното следва да се направи единствен
извод, че деянието от Т. е извършено при пряк умисъл.
В
представените от данъчната администрация документи за наличие на данъчни
задължения на „**********,
*********“
***
и Т., не е посочен точен паричен размер. Но безспорен е факта за налични
задължения за всеки данъчен субект. Размерът има оперативно значение за банката
при преценката за отпускане на кредит. За съда и най малкото по размер данъчно
задължение следва да бъде декларирано вярно. Обратното е представяне на неверни
сведения, налично по това дело – ВНОХД 883/2016 САС – Р 16/2017г. на ВКС по
н.д. 1340/2016г. 3н.о.
Защитата
оспори от обективна страна да е извършено деяние по чл. 248а ал.3 вр. ал.1 НК.
Трите удостоверения не представлявали неверни сведения, които са нещо различно
от документ, издаден по съответен ред.
Следва
да се прави разлика между неверни сведения и неистински документ. Няма легално
определение за неверни сведения, но следва да се приеме, че те са такива, които
не отразяват обективно и истинно определени обстоятелства. Неистински документ
е онзи, на който е придаден вид, че представлява конкретно писмено изявление на
друго лице, а не на това, което действително го е съставило – чл. 93 т.6 НК. По
делото е установено, че трите удостоверения не са издадени от лицето, което е
вписано в тях като автор – те са неистински документи. По съдържание
удостоверят неверни сведения. Неистинния документ се отнася до автора, посочен
като издател и обективиращ негово волеизявление, докато неверните обстоятелства
се отнася до съдържанието – Постановление 3 от 23.03.1982 год. по н.д. 12/81г.
Пленум на ВС. В случая удостоверенията са неистински и с невярно съдържание,
което се ползва от Т. пред банката, за да послужат за отпускане на кредит. По
принцип неистинския документ е с невярно съдържание. Но неистинския документ
може да има и вярно съдържание. По делото срещу Т. няма повдигнато обвинение по
чл. 316 НК, което е извършила в идеална съвкупност. Няма доказателства за
съставителя на инкриминираните документи, но тя съзнателно се ползва от
документи с невярно съдържание и има директно знание за това.
Мотивиран
от горното съдът призна Н.Б.Т. за виновна в това, че на 4 юли 2017 год. в кк
Слънчев бряг, в качеството си на управител и представител на юридическо лице „*******, за да получи кредит в
размер на 84 000 лева, представила неверни сведения – три неистински
удостоверения за наличието или липсата на задължения по чл. 87 ал.6 ДОПК, на
които е придаден вид, че са издадени от ТД НАП Бургас, в които е отразено че тя
като физическо лице, „***********
и „**********,
нямат задължения – престъпление по чл. 248а ал.3 вр. ал.1 НК. Внесените в края
на декември 2017 год. изменения на този текст от НК не оказват влияние по това
дело.
Определяне
на наказанието
За
това престъпление законът е предвидил наказание лишаване от свобода от една до
шест години и глоба в размер от две до десет хиляди лева.
Прокурорът
поиска на Т. да бъде наложено наказание лишаване от свобода на минимума от една
година и глоба в среден размер от пет хиляди лева. Не са налице многобройни или
изключителни смекчаващи ваната обстоятелства за прилагането на чл. 55 НК. За
наказанието лишаване от свобода в минимален размер пледира за отлагането му на
основание чл. 66 НК. Налице е превес на смекчаващи вината обстоятелства.
Защитата
изложи позиция, че е налице малозначителен случай по смисъла на чл. 9 ал.2 НК.
Посочи съдебна практика и заключи, че приетите по цитирани решения на ВКС, по
които подсъдимите не са наказани, са налице същите обстоятелства, при наличието
на които следва да се оцени поведението на Т.. Съдът в решение 407/24.11.2015г.
по н.д. 1176/15г. на 1 н.о. ВКС и решение 5 от 07.02.2017г. по н.д. 881/16г. на
3 н.о. ВКС, по приложението на чл. 248а ал.3 НК е оценил поведението на
подсъдимите като малозначителен случай. И по двата акта изходна база за
заключение за наличие на чл. 9 ал.2 НК, са установените по делото факти,
характеризиращи деянието и дееца. В Р 407 е прието за установено, че подсъдимият
подал неистинско удостоверение за липса на данъчни задължения на фирмата му.
Имал кредит, който редовно обслужвал и подал искане за рефинансиране. С
установяване на това обстоятелство, той веднага погасил задълженията си и се
снабдил с действително удостоверение и сключил договор за кредит с банката. В Р
5, за да бъде уважено искането за отпускане на кредит, подсъдимият представил
шест броя фактури с невярно съдържание. Те са били минимална част от
представените документи и не са имали водещо значение за отпускането на кредит,
не са били представени и обсъдени от кредитен съвет. Преценени в съвкупност с
личностната характеристика на подсъдимите, съдът приел че обществените
отношения във връзка с кредитирането са засегнати в минимална степен, поради
което и деянието се явява малозначително.
Решаващия
съд прие, че не са налице основания за такъв извод. Подадените от Т.
удостоверения – неистински и с невярно съдържание, са основни документи, които
се преценят от банката в дейността по отпускането на кредит. В дълъг период от
време банковия служител Г. обяснявал и разяснявал изискванията за отпускане на
кредит на подсъдимата и счетоводителя. Посочено по горе, при истинно съдържание
на тези удостоверения, банков кредит не би бил отпуснат. Тя е имала ясна
представа за данъчните задължения, които са пречка за удовлетворяване на искането.
Съдържанието на искането е ясно в изискването подателят да дава верни и точни
сведения и носи отговорност за това. В период от време има нагаждане с
неистински документи и с невярно съдържание към изискванията на банката. В
посочените два случая на решения на ВКС има установено последващо поведение у
подсъдимите, насочено към отстраняване на последиците от собствено поведение.
Банка оценила това и отпуснала исканите средства. По настоящото дело няма данни
Т. да е предприела действия след подаденото в банката искане. Обсъдени в
съвкупност характеристичните данни с обективно установеното поведение,
настоящата инстанция не прие, че е налице малозначителен случай по смисъла на
чл. 9 ал.2 НК. Законът изисква
липсата или незначителност на вредните последици или с оглед на другите
смекчаващи вината обстоятелства, стореното представлява по ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на това престъпление –
чл. 93 т.9 НК. Като деяние на формално извършване, за осъществяването на което
не се изисква настъпването на вредоносен резултат, трите удостоверения са
основни документи за отпускане на кредит и без тях не може да се разгледа кое
да е искане. Засегнати са обществените отношения, свързани с правилното
функциониране на паричната и кредитна система. От самото начало у Т. е налично
знание за неизправност на подадените документи и в нито един последващ момент
тя не се е разколебала в постигане на целта. Двадесетина дни от подаването на
документите била уведомена за тяхната неизправност. Имала е достатъчно време да
коригира поведението си и не го е сторила. Настоящата инстанция прецени, че
няма основание за квалифициране поведението на Т. като малозначителен
случай.
Налице са многобройни смекчаващи вината
обстоятелства, свързани с личността на Т.. Не е осъждана, с образование,
трудово ангажирана, била е общински съветник в Община Несебър два мандата. Дава
обяснения за стореното, няма вредни последици. Преценени и обстоятелствата от
обективна страна на деянието, съдът ги оцени като многобройни смекчаващи вината
обстоятелства по смисъла на чл. 55 ал.1 НК. Наложи наказание осем месеца
лишаване от свобода, което на основание чл. 66 НК отложи за изпълнение за срок
от три години. Това наказание съдът прие за справедливо и ще бъдат постигнати
целите по чл. 36 НК. Успоредно с това съдът приложи чл. 55 ал.3 НК и не наложи
кумулативното наказание глоба.
Воден от горното, съдът постанови
присъдата.
28.02.2019
г.
Гр.
Бургас Председател: