МОТИВИ: към НОХД 1865/2020г. по описа на ПлРС.
Делото е образувано по внесен в РС-Плевен обвинителен
акт от Р.п.П. която е повдигнала обвинение по отношение на ***– роден на *** ***, живее в същия град, ***, български гражданин, с основно
образование, не е женен, работи, осъждан, ЕГН ********** за това, че на ***г. в с. ***, обл. Плевен, причинил
на ****** средна телесна повреда, изразяваща се в избиване на първи долен, ляв
зъб, което е довело до затрудняване на дъвченето и говоренето - престъпление по чл. 129, ал. 2.
вр. с ал. 1 от НК.
Делото се разглежда при условията на чл.370, ал.1 и
следващите от НПК по искане на подсъдимият и неговият защитник за предварително
изслушване. На основание чл. 371 т.2 от НПК подсъдимият признава изцяло
фактите, изложени в обстоятелствената част на ОА и е съгласен да не се събират
доказателства за тези факти. Съдът е разяснил на подсъдимият, че отчетните
доказателства от досъдебното производство и направените самопризнания по чл.
371 т.2 от НПК ще се ползват при постановяване на присъдата. В съдебно заседание подсъдимият М.Т.К., редовно призован, се
явява лично и с адв.***, определен от *** за служебен защитник на подсъдимият. ***с ЕГН ********** заявява, че разбира в какво е обвинен,
признава вината си, признава изнесената
фактическа обстановка в ОА и съжалява за извършеното. Представителя на *** гр.Плевен поддържа изцяло повдигнатото
обвинение срещу подсъдимият.
Съдът като се
запозна със събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
и съобрази становището на страните, намира за установено следното от фактическа
страна:
***живеел на семейни
начала с *** в дома й в с. ***, обл. Плевен, ул. ***. ***живее на семейни
начала със *** - *** на ***. На ***г. Е.К. се намирал в дома на ***,
където живеел. Бил употребил алкохол, вследствие на което упражнил спрямо ***
физически и психически тормоз. Поради упражнения й тормоз *** излязла от дома
си. Срещнала *** си *** и подсъдимия М.К., като им обяснила какво се е случило.
*** и подсъдимия М.К. решили да придружат и върнат *** отново в дома й, като изяснят
ситуацията и преустановят неправомерното поведение на Е.К.. Пристигайки в
къщата ***, *** и подсъдимия М.К. заварили Е.К. да спи в една от стаите. При
тяхното пристигане Е.К. се събудил и започнал да псува. Тогава М.К. започнал да
нанася удари с юмруци по лицето и
тялото на Е.К., вследствие на което му причинил множество контузии
(натъртвания) изразяващи се в кръвонасядания и хематоми по различни части на
тялото, както и счупване на първи долен ляв зъб. Е.К. успял да избяга, като
отишъл в дома на баща си ***, находящ се в същото село ул. ***. Държейки
счупения зъб в ръка Е.К. обяснил на баща си какво се е случило, обадил се и на
тел. ***. На място пристигнали линейка и *** екип, които установили случилото
се и оказали медицинска помощ на Е.К., който бил закаран в *** „***“ - Плевен
за преглед. Видно от заключението по назначената и изготвена
допълнителна съдебно-медицинска експертиза на Е.К., в резултата на нанесения му
побой е причинено счупване на първи долен ляв зъб. Тъй като на горната челюст
има функционално годен зъб - опонент, това увреждане води до затруднение на
дъвченето и говоренето, т.е. представлява средна телесна повреда по смисъла на
чл. 129, ал. 2 от НК. От заключението по назначената и
изготвена аудио-техническа експертиза се потвърждава установената фактическа
обстановка относно време, място, причинено телесно увреждане и неговото
авторство. От изложеното е видно, че с деянието си М.К. е реализирал
от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 129. ал. 2,
вр. с ал. 1 от НК. От субективна страна деянието е извършено виновно при
форма на вина пряк умисъл.
При определяне вида и размера на наказанието съдът
прецени обществената опасност на деянието, личната опасност на подсъдимият,
оцени смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства. Съдът отчете като смекчаващи обстоятелства изразеното
съжаление, чистото съдебно минало и факта, че подсъдимият е извършил
престъплението, за да защити ***, която била жертва на домашно насилие от
страна на пострадалия по делото. Съдът призна за виновен подсъдимият ***– роден на *** ***, живее в същия град, ***, български гражданин, с основно
образование, не е женен, работи, осъждан, ЕГН ********** в това, че на ***г. в с. ***, обл. Плевен, причинил
на ****** средна телесна повреда, изразяваща се в избиване на първи долен, ляв
зъб, което е довело до затрудняване на дъвченето и говоренето, поради което и на основание чл. чл. 129. ал. 2. вр. с ал. 1, вр. чл.54, ал. 1 от НК го осъди на лишаване от свобода
за срок от една година, като на основание чл.58а, ал.1 от НК намали наложеното
наказание с една трета, като
окончателния размер на наказанието е осем месеца лишаване от свобода,
изтърпяването на което, се отлага на основание чл.66, ал.1 от НК, с три годишен
изпитателен срок.
Съдът счита, че това по вид и размер наказание ще
изпълни целите на специалната и генералната превенция, визирани в чл.36 от НК. Съдът
осъди на основание чл. 189, ал.3 от НПК подсъдимият ***с ЕГН ********** да заплати направените деловодни разноски, в размер
на 347,70 лв. по сметка на ***.
Предвид
гореизложеното съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: