РЕШЕНИЕ
Номер 1858 02.06.2016 Година Град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски районен съд, ХVІІ граждански състав
На пети май, две хиляди и
шестнадесета година
В публично заседание в
следния състав:
Председател: Иван Анастасов
Секретар: Елена Лянгова
като
разгледа докладваното от председателя гражданско дело № 9516 по описа за 2014
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
По делото е предявен иск по чл.108 от ЗС от В.В.А. и Н.С.С. против К.А.Р. за това ответника да бъде осъден да предаде на ищците владението върху югозападната част от собствената им масивна едноетажна, с изба, жилищна сграда, построена в УПИ ХІІІ, кв... по плана на гр.П.. С решение от 19.06.2015г. искът е уважен, като К.А.Р. е осъден да предаде на В.В.А. и на Н.С.С. владението върху югозападната част /югоизточна, съобразно с приетото по делото заключение на в.л.В.К./ от собствената им масивна едноетажна, с изба жилищна сграда, построена в УПИ ХІІІ, кв.22 по плана на гр.П., която част от сградата се състои от две стаи, салон и коридор на нивото на първия етаж и изба, стая и баня с тоалетна на нивото на сутеренния етаж.
От ответника е подадена насрещна искова молба за установяване на правото му на собственост върху двуетажна, масивна пристройка, с площ от 66,66 кв.м. на първия етаж и площ от 62 кв.м. на сутеренния етаж, разположена югоизточно спрямо горепосочената жилищна сграда и състояща се от стая, кухня, салон и коридор на нивото на първия етаж и изба, кухня и баня с тоалетна на нивото на сутеренния етаж /описанието е съобразно с допуснато в о.з. на 27.05.2015г. уточнение по индивидуализацията на пристройката/. По насрещния иск липсва произнасяне с решението от 19.06.2015г.. С определение от 25.03.2016г. по възз.гр.д.№ 165/2016г. на ПОС, образувано по въззивна жалба от ответника, делото е върнато на първоинстанционния съд за произнасяне по насрещния иск.
Ответникът твърди, че пристройката е изградена още през 1983г. от родителите, че същото представлява самостоятелен обект на право на собственост, който е владян и ползван единствено от родителите му и от самия него. В този смисъл той заявява претенция за право на собственост върху пристройката на основание слято давностно владение. Ищците твърдят, че въпросната пристройка не съставлява самостоятелен обект на право на собственост, като същата била изградена напълно незаконно през 1992г.- 1993г.. Със същата била увеличена площта на жилищната сграда, но не възникнал нов обект на право на собственост, който да може да бъде придобит по давност.
Придържайки се към изложените в горепосоченото решение от 19.06.2015г. мотиви, а именно, че владените от ответника помещения не могат да се възприемат като жилище поради липсата на пряка териториална свързаност между тези на ниво жилищен етаж и тези на ниво сутерен. Съответно следва да се приеме, че липсва годен обект на твърдяното давностно владение, поради което и исковата претенция на ответника ще следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ :
ОТХВЪРЛЯ насрещния иск по чл.124, ал.1 от ГПК, предявен от К.А.Р. за това да бъде признато за установено по отношение на В.В.А. и Н.С.С., че той е собственик на двуетажна, масивна пристройка, с площ от 66,66 кв.м. на първия етаж и площ от 62 кв.м. на сутеренния етаж, разположена югоизточно спрямо масивната едноетажна, с изба, жилищна сграда, построена в УПИ ХІІІ, кв.22 по плана на гр.П..
Решението подлежи на обжалване пред ПОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия: /п/ Иван Анастасов
Вярно с оригинала
ЕЛ