№ 12817
гр. София, 05.04.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в закрито заседание на
пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20221110164725 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 422 вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК.
Образувано е по искова молба вх. № 261505/28.11.2022 г. по описа на СРС по предявен от
„КР......“ АД, ЕИК ....., със седалище и адрес на управление: ГР.С....., със съдебен адрес: гр. С......,
м...., чрез адвокат Р. Д., срещу З. С. З. с ЕГН **********, гр. С....., със съдебен адрес: гр. С....., чрез
адвокат К. Ж.-М..
С отговора на исковата молба ответникът е оспорил исковата молба.
Съдът намира предявения иск за допустим, като делото следва да бъде насрочено в открито
съдебно заседание.
Предвид това и в изпълнение на разпоредбата на чл. 140 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 02.05.2023 г. от 10.30 часа, за
която дата и час страните да бъдат призовани с препис от настоящото определение, а ищеца – и с
копие от отговора на ответника.
СЪОБЩАВА на страните проекта си на доклад по делото:
Предявен e положителен установителен иск по чл. 422 ГПК вр. с чл. 415, ал.1 от ГПК във
връзка с чл. 240 от ЗЗД във връзка с чл. 6 от ЗПФУР за сумата от сумата 66,66 лева,
представляваща главница, ведно със законна лихва за период от 14.04.2022 г. до изплащане на
вземането, сумата 16,62 лева, представляваща мораторна лихва за период от 06.12.2019 г. до
11.04.2022 г., сумата 22,18 лева, представляваща такса за период от 05.12.2019 г. до 05.12.2019 г.,
за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по
-ти
ч.гр.д. № 20215/2022 г. на Софийски районен съд, I ГО, 120 състав.
В исковата молба се твърди, че между страните е сключен Договор за кредит ЕКСТРА №
91357/05.09.2019 г., при условията на ЗПФУР за сума в размер от 200 лв., като ответникът се е
задължил да върне предоставения кредит с договорна лихва и такса „Гарант“ с общ размер на
задължението 286.26 лв. Сочи, че сключването на договора се извършва чрез подробна
информация, достъпна на уеб адрес, на който са публикувани и общите условия за предоставяне
на кредит от разстояние. Твърди, че кредитополучателят е имал възможност да избере опция да
предостави банкова гаранция за обезпечаване на задължението си или да му бъде предоставена
такава от дружество, с което кредитодателя има сключен договор, като последният е избрал
дружество-гарант и му е начислена такава такса. Сочи, че първите две вноски по кредита са били
1
изцяло погасени от страна на длъжника, като по този начин същият е признал, че процесното
правоотношение е породило правното си действие. Моли съда да уважи иска и да му присъди
разноски.
Ответната страна, е подала отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, чрез
назначения й особен представител. Счита иска за основателен само до сумата от 9.16 лв. главница,
като оспорва исковете в останалата част по основание и размер. Излага подробни съображения за
неоснователност на исковата претенция в посочената част. Счита, че уговорената в чл. 4 от
Договора клауза, установяваща дължимост на такса „Гарант“ в размер на 68.26 лв. заобикаля
законовите разпоредби на чл. 21, ал. 1 вр. Чл. 19, ал. 4 от ЗПК и че противоречи на добрите нрави,
доколкото целта, за която същата е уговорена, излиза извън естеството на нейните обезпечителни
и обезщетителни функции. Сочи, че в погасителния план към Договора такса „Гарант“ е посочена
като глобална сума от 68.26 лв. и се кумулира към погасителните вноски, което води до скрито
оскъпяване на кредита и дава възможност за неоснователно обогатяване на търговеца за сметка на
потребителя. Твърди, че тази такса е в размер от 34.13% от размера на главницата и заобикаля
изискването на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и установените максимално допустими размери на годишния
процент на разходите по потребителски кредити. Счита също така, че посочения годишен процент
на разходите в договора не отговаря на действителния, тъй като оскъпяването на кредита е
значително по-голямо от посоченото. Твърди, че договорът е недействителен на основание чл. 22
връзка чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, поради което и на основание чл. 23 от ЗПК потребителят дължи
връщане само на чистата стойност, без да дължи лихва или други разходи. Счита, че уговорената
възнаградителна лихва в чл. 3.1. от Договора в размер на 36 % противоречи на справедливостта и
на добрите нрави, като в случая е налице явна нееквивалентност между предоставената услуга и
уговорената за нея цена и по този начин е нарушен принципът на добросъвестност при участие в
облигационните отношения. Твърди, че съотношението между получената и подлежаща на
връщане сума е 143.13 %, като потребителят не е могъл да влияе върху съдържанието на
посочените в договора условия, независимо от предоставената му преддоговорна информация под
формата на СЕФ. Тъй като ответникът е заплатил сумата от 190.84 лв. и дължи връщане само на
главницата от 200 лв. моли съда да уважи иска само до размера от 9.16 лв., а в останалата част
исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни.
УКАЗВА на страните, че в тежест на всяка от тях е доказването на твърдените от нея
положителни факти, както и оборването на оспорените и твърдени от другата страна отрицателни
факти.
УКАЗВА на ищеца, че следва твърдените положителни факти, които са оспорени от
ответника и от които черпи изгода за себе си, в това число наличие на валидно сключен договор за
предоставяне на финансови услуги от разстояние при условията на ЗПФУР при спазване
императивните норми на закона; реално предоставяне на заемната сума на кредитополучателя;
размера на дължимата главница и лихви.
УКАЗВА на ответника, че в негова тежест е да докаже възраженията, на които основава
отговора на исковата молба.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
ДОПУСКА представените с исковата молба писмени доказателства.
ПРИЛАГА ч.гр.д. 20215/2022 г., I ГО, 120 състав по описа на РС - гр. София.
ДОПУСКА съдебно-счетоводна експертиза със задачи, посочени в отговора на
исковата молба, като вещото лице след като се запознае с представените по делото
догазателства да изчисли размера на годишния процент на разходите с включване в него и
на такса «Гарант» за целия период на кредита от 05.10.2019 г. До 05.12.2019 г., при
възнаграждение, платимо от бюджета на СРС в размер на 250 лв.
НАЗНАЧАВА за вещо лице по допуснатата ССЕ В......
ДА СЕ УВЕДОМИ вещото лице и да се впише в списъка на призованите лица.
ПРИКАНВА страните към постигане на спогодба за окончателно уреждане на правния
спор, предмет на делото.
РАЗЯСНЯВА на страните, че при постигане на съдебна спогодба ответникът ще заплати
държавна такса в половин размер и спорът ще се уреди в по-кратки срокове.
УКАЗВА на страните, че за постигане на съдебна спогодба страните или техни законни
2
представители следва да се явят лично в съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален
представител, който от тяхно име да постигне спогодба, за което следва да представят по делото
изрично пълномощно.
РАЗЯСНЯВА на страните, че при желание да използват медиация, могат да се обърнат към
Център по медиация или медиатор от Единния
регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb
като медиацията е платена услуга.
УКАЗВА на страните, че към Софийски районен съд действа Програма „Спогодби”, която
за момента се предлага безплатно, като при желание, страните могат да получат информация от
9.00 до 17.00 ч. от координатор на Програма ”Спогодби”, тел. 02/8955 423 и 02/8955 289 и на
електронен адрес: ********@******.***, както и в Центъра за спогодби и медиация на адрес:
гр. София, бул. Цар Борис ІІІ № 54, стая 204.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3