Р Е Ш
Е Н И Е
Номер: 418 Година 2018г. Град Пазарджик, обл. Пазарджишка
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГР. ПАЗАРДЖИК ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ
На 23. 11. 2018 година
В публично( закрито) заседание , в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИНКА ТРЪНДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ : КРАСИМИР НЕНЧЕВ
БОРИСЛАВ
ИЛИЕВ
СЕКРЕТАР : ГАЛИНА МЛАДЕНОВА
ПРОКУРОР: ………………………
като разгледа докладваното от съдията КРАСИМИР НЕНЧЕВ в. гр. д. №
643 по описа за 2018 година, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по чл.258 и сл.от ГПК – въззивно обжалване .
Районен съд
Пазарджик е сезиран с искова
молба,подадена от Г. Д.Ц.,
ЕГН **********,***, против
„Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ АД , ЕИК
*********,със седалище и адрес на управление на дейността гр.София,
р-н“Люлин“, бул.“Панчо Владигеров“ №21, Бизнес център“Люлин“ 6 , ет.2.
С
исковата молба е предявен отрицателен установителен
иск по чл. 439 от ГПК.
С
решение № 807/ 21. 06. 2018г. на
районен съд Пазарджик , постановено по гр.д.
№ 488/ 2018г., по описа на същия съд , предявения иск е уважен изцяло.
Осъден е ответника да заплати в
полза на ищеца сторените съдебно-
деловодни разноски.
Решението на
районния съд се обжалва с въззивна жалба
от ответника в първоинстанционното производство „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ АД , ЕИК *********, ,подадена
чрез
пълномощника на страната . Във въззивната жалба се излагат съображения
за неправилност на обжалването
решение,поради нарушение на материалния закон
и необоснованост . Искането е да
се отмени решението на районния съд и се постанови ново решение от въззивната инстанция по съществото на спора, с което се отхвърли предявения
иск . Прави се искане за присъждане
на сторените съдебно- деловодни разноски
в двете инстации. Във въззивната жалба не се правят нови доказателствени
искания по смисъла на чл. 260 т. 5 и т. 6 от ГПК.
В срока по
чл. 263 ал. 1 от ГПК е постъпил писмен
отговор от противната страна .
В открито
съдебно заседание страните чрез пълномощниците си поддържат становищата си. Не
правят нови доказателствени искания . В
отговора се оспорва въззивната жалба. Прави се искане
решението на районния съд , като правилно и законосъобразно да се остави в сила
. Прави се искане за присъждане на
сторените съдебно- деловодни разноски във въззивното производство .
Пазарджишкият
окръжен съд , след като обсъди основанията за неправилност на съдебното решение
, които са посочени във въззивната жалба
, като взе предвид становището на противната страна и събраните доказателства пред първата
инстанция , при спазване разпоредбата на чл.
235 от ГПК ,прие за установено следното :
Въззивната
жалба е процесуално допустима .
Жалбата е подадена от активно легитимирана страна във
въззивното производство ( ответник в производството пред районния съд ).
Жалбата е
подадена в преклузивния
двуседмичен срок по чл.259 ал. 1 от ГПК.
Жалбата е
подадена против съдебен акт, който
подлежи на въззивно обжалване.
Разгледана по
същество въззивната жалба е неоснователна
.
В текста на
чл. 269 от ГПК са посочени правомощията на въззивния съд при проверка на
обжалваното съдебно решение. Посочено е ,че съдът служебно се произнася по
валидността на решението . По допустимостта
на решението в обжалваната му част .
По останалите въпроси въззивната инстанция е ограничена от посоченото в
жалбата . Във въззивната жалба не се съдържат оплаквания
за нищожност на обжалваното съдебно решение или за неговата процесуално
недопустимост. Възраженията , които се правят са свързани с правилността на съдебното решение
.
І.По процесуалната
допустимост на предявения иск.
Искът е процесуално
допустим.
От
обстоятелствената част на исковата молба и направеното искане въззивната
инстанция прави извода ,че районния съд е сезиран с отрицателен установителен иск за
недължимост на парично вземане , установено в заповедно производство .
Правното основание на предявения иск е по чл. 439 от ГПК . Искът е предявен във
фазата на изпълнителното производство .
В текста на
чл. 439 ал.2 от ГПК е посочено ,че иска на длъжника може да се
основава само на факти и обстоятелства , които са настъпили след приключване на
съдебното дирене в производството ,по което е издадено изпълнителното
основание. Това представлява положителна процесуална
предпоставка за допустимостта на иска,за която съдът е длъжен да следи и служебно.
Правилото на
чл. 439 ал. 2 от ГПК визира влязлото в
сила съдебно решение, тъй като само в исковото производство се провежда
съдебно дирене .
Как стоят
нещата , когато изпълнителното основание е заповед
за изпълнение по чл. 410 от ГПК или заповед за незабавно
изпълнение по чл. 417 от ГПК ?
В този случай
първата правна възможност за длъжника е да оспори вземането с възражение , по
реда на чл. 414 от ГПК . Ако длъжника
подаде възражение ще се наложи кредитора да предяви иск по чл. 415 ал.1от ГПК
във вр. с чл. 422 от ГПК , за да установи вземането си в исково производство .
В това производство длъжника има право да направи всички възражения във връзка
с материалното право ,на което се основава вземането на кредитора, включително и възражение за погасяване на
вземането по давност. Спорното право и
всички възражения ще бъдат разрешени със СПН в исковото производство .
Ако длъжника
не подаде възражение в срока по чл.414 от ГПК , възражението бъде оттеглено или
влизане в сила на съдебното решение по иска
за установяване на вземането по чл. 422 от ГПК ,заповедта за изпълнение
влиза в сила/ чл.416 от ГПК/ .Създава се стабилитет на заповедта за изпълнение , като извънсъдебно
изпълнително основание . С влизане в сила
на заповедта за изпълнение се преклудира всякаква възможност на длъжника да
оспори вземането , освен при специалните хипотези на чл. 424 и чл. 439 от ГПК .
Длъжникът може да оспори вземането по
реда на чл. 424 от ГПК само при наличието на нови факти и обстоятелства , които
са настъпили в срока за подаване на възражение по чл.414 от ГПК и в този срок
не са били известни на длъжника .
Искът по чл. 439 от ГПК е процесуално
допустим само в случаите , когато новите факти и обстоятелства са настъпили
след влизане в сила на заповедта за
изпълнение . Това има предвид текста на чл. 439 ал. 2 от ГПК / факти и обстоятелства настъпили след
приключване на съдебното дирене ,в производството ,в което е издадено
изпълнителното основание/ .
Искът по чл. 439 от ГПК няма да е
процесуално допустим , когато се основава на факти и обстоятелства ,които са
настъпили в срока за възражение по чл.
414 от ГПК . В този смисъл е и съдебната практика и теория
/виж „Българско гражданско процесуално право“
,Девето преработено и допълнено издание , стр. 1152-1154; Р. № 781/ 25. 05.
2011г.по гр. д. № 12/ 2010г.на 3-то гр. отд. на ВКС , постановено по реда на
чл. 290 от ГПК ; Определение № 306/ 22. 06. 2015г. по ч. т. д. № 3111/ 2015г.
на 1-во гр.отд. на ВКС ; Определение №
956/ 22. 12. 2010г. по ч. т. д. № 886/ 2010г. на 1-во т.отд. на ВКС ; Определение № 86/ 10. 02. 2014г. по ч. т. д.
№ 245/ 2014г. на 2-ро т.отд. на ВКС ;
/
В исковата
молба ищеца се позовава на погасителна давност
,настъпила след влизане в сила на заповедта за изпълнение , което прави
предявения иск процесуално допустим .
ІІ. По
основателността на исковата претенция .
Предявеният
иск е основателен.
►Първият въпрос, който следва да се обсъди в настоящия казус е
въпроса за пасивната материална
легитимация на ответното дружество(възможността
дружеството да отговаря по предявения иск).
Неправилно в
мотивите на съдебното решение районния съд е приел,че този въпрос не следва да
се обсъжда при положение,че вземането на кредитора е погасено по давност. В случаите на материално правоприемство на
вземането поради прехвърлянето му чрез
договор за цесия,при предявен иск по
чл.439 от ГПК ,въпросът дали ответника
по иска е кредитор или не на длъжника е въпрос по съществото на спора и
следва задължително да се разгледа от
съда (в този смисъл виж Определение № 504/ 18. 10.
2016г. по ч. т. д.№ 1819/2016г. на ІІ.ро т. отд. на ВКС). Ако се установи,че договора за цесия не е породил
правно действие по отношение на длъжника,
това е достатъчно основание предявения иск да се отхвърли, като
неоснователен,поради липсата на пасивна материална легитимация на ответника по
иска( ответникът не е кредитор на длъжника и поради тази причина не може да отговаря по предявения иск ).В исковата молба
и по съществото на спора ищеца
въвежда възражението за това,че длъжника
не е уведомен за прехвърляне на вземането по реда на чл. 99 ал.3
от ЗЗД,поради което на основание
чл. 99 ал.4 от ЗЗД цесияте не е
породила действие по отношение на длъжника.
Ето защо преди да разгледа възражението на длъжника за погасяване на
вземането по давност,районния съд е следвало да разгледа това възражение.
По делото е
представено Уведомление по чл. 99 ал.3 от от стария кредитор до длъжника за прехвърляне
на вземането. Уведомлението е направено
от цесионера по пълномощие на цедента.Уведомлението е изпратено чрез пощенска пратка по куриер на адреса на
кредитополучателя, който е
посочен в договора за кредит. От
представения препис от „Известие за доставяне“ се установява,че Уведомлението е върнато на подателя с отбелязване,че „по информация на съседите лицето е сменило адреса си“.
В т. 8 на
Общите условия към договора за кредит е посочено,че всички
известия до кредитополучателя ще се считат за получени,ако са изпратени
на адреса, който е посочен в договора. Общите условия са приети от кредитополучателя
без възражение с подписването на
договора за кредит,поради което са станали задължителни за него. От
съдържанието на т.8 от договора за
кредит следва извода ,че с тази клауза страните са уговорили т. нар. „фингирано връчване „на изявлението (изявлението ще се счита за връчено,ако е изпратено на адреса, който е посочен в договора,въпреки,че не е получено от адресата). При наличието на клауза в Общите условия за фингирано връчване следва да се
приеме,че Уведомлението по чл. 99 ал.3
от ЗЗД за прехвърляне на вземането е съобщено надлежно от стария
кредитор на длъжника.
В хода на
съдебното производство пред районния съд
ищеца е оспорил истинността на
„Известието за доставяне „ в
частта относно записването,че„по информация на съседите
лицето е сменило адреса си“. Открито е производство по чл. 193 от ГПК за
установяване истинността на документа в
оспорената му част. За доказване на
оспорването ищцовата страна е представила препис от личната карта на ищеца,в която е записан
„постоянен адрес“ на ищеца,съвпадащ
с адреса, който е посочен в договора за кредит. Това обстоятелство съвсем не означава,че връчването на
Уведомлението по чл. 99 ал.3 от ЗЗД не е извършено надлежно. Преписа от личната
карта на ищеца доказва единствено факта,че
връчването е извършено на постоянния адрес на длъжника, който е посочено
в договора за кредит. Документът не оборва установения
и легитимиран надлежно в документа факт от връчителя, че длъжника не намерен на
посочения адрес и че по информация от съседите лицето е сменило адреса си . Настоящият адрес
на длъжника може да е различен от постоянния му адрес.
Следва да се
отбележи също така,че от приложеното копие на изп. д. № 778/ 2016г. на ЧСИ Георги Самарджиев се установява,че ПДИ до
длъжника и препис от изпълнителния лист също не са връчени
лично на длъжника отново поради
обстоятелството,че лицето не е намерено на адреса и че по информация на
съседите лицето е сменило адреса си. Това обстоятелство подкрепя изводът на съда за
надлежното връчване на Уведомлението по чл. 99 ал.3 от ЗЗД за недоказаност
на оспорването.
На основание
чл. 194 ал.3 от ГПК въззивната инстанция приема,че оспорването не е доказано и
че документа не следва да се изключва от доказателствата по делото.
Съгласно
утвърдената практика на ВКС( виж Р. № 123/24. 06.2009г. по т. д. №
12/2009г. на ІІ-ро т. отд. на ВКС ; Р. № 3/16. 04.2014г. по т. д. № 1711/2013г.
на І-во т. отд. на ВКС ; Р. № 78/09. 07.2014г. по т. д. № 2352/2013г. на ІІ.ро
т. отд. на ВКС ; ) съобщението по чл. 99 ал.3 от ЗЗД може да бъде
извършено от цесионера и в хода на съдебното производство по висящо
правоотношение между страните,на основание чл. 235 ал.3 от ГПК. Ищцовната страна не оспорва факта,че с
отговора на исковата молба е получила от цесионера и приложените към отговора
договор за цесия и уведомление по
чл.99 ал. 3 от ГПК.
При тези данни въззивната инстанция
прави извода,че цесията е породила правно действие по отношение на длъжника,при
което цесионера е пасивно легитимиран да отговаря по предявения иск.
Въззивната инстанция намира за неотносимо към предмета на спора възражението на
ответника по въззивнната жалба,
направено с отговора на исковата молба, за това,че длъжника е бил уведомен за цесията
,след като вземането е било погасено по давност.
Същественото
е това дали длъжника е бил надлежно
уведомен за прехвърляне на вземането и дали то е породило правно действие по
отношение на длъжника. Кога цесията е породила
правно действие по отношение на длъжника( преди
погасяване на вземането или след това ) няма
значение относно разрешаване на спора за погасяване на вземането. Правно
значение има въпроса дали цесията е породила действие по отношение на длъжника.
Въпросът за погасяване на вземането е материалноправен и е относим както по отношение на стария длъжник
,така и по отношение на новия длъжник,независимо
от това кога прехвърлянето на вземането
е породило правно действие по отношение на длъжника-преди или след изтичане на
давността.
Във всички случаи този въпрос подлежи
на изследване както по отношение на стария ,така и по отношение на новия
длъжник.
►Следващият спорен въпрос по делото е
относно погасяване на вземането по давност.
По делото е
приложен препис от договора за банков кредит с дата 01. 10. 2007г. В договора е
посочен погасителен план,според който последната падежна дата е 30. 09. 2008г. Следователно, изискуемостта на вземането на
кредитора е настъпила на тази дата. Главното вземане на кредитора се погасява
с общата 5годишна погасителна давност по
чл. 110 от ГПК,при което давността по отношение на главното вземане изтича на 30.
09. 2013г. На 18. 04. 2011. Кредитора е подал заявление по чл. 410 от ГПК за издаване на заповед за
изпълнение. С подаване на заявлението
давността е прекъсната на основание чл. 116 б. „б“ от ЗЗД. Докато заявлението е разглеждано давност не е текла на основание чл. 115 ал.1
б. „ж“ от ЗЗД. На 19. 04. 2011г.
е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК.От този момент е започнала да тече новата
погасителна давност по чл. 110 от ЗЗД , която е изтекла на 19. 04. 2016г.
Изпълнителният
лист за вземането е издаден на 15. 07. 2011г. Възражение по чл. 414 от ГПК против заповедта за изпълнение не
подадено от длъжника в заповедното
производство.
По делото е
прието като доказателство изп. д. № 1565/2012г. по описа на ДСИ при Районен съд Пазарджик. От съдържанието
на делото се установява,че на 22. 10. 2012г. стария кредитор на длъжника
„Париба Пърсънъл Файненс „ЕАД е подал
молба за образуване на изпълнително
дело. В молбата е поискано изпълнението да се насочи към движими вещи на
длъжника чрез налагането на запор и
изнасянето им на продан.
В текста на
чл. 116 б. „в“ от ЗЗД е посочено,че давността се прекъсва с предприемане на действия за принудително
изпълнение. По този текст от закона е приета т. 10 на ТР
№2/2013г. на ОСГТК на ВКС по въпросите
на изпълнителното производство. В мотивите на ТР е прието следното:
-
Не всяко изпълнително действие прекъсва давността,а само същинските изпълнителни действия. Изпълнителните
действия ,като образуването на изпълнително дело, изпращането на ПДИ, проучване
на имущественото състояние на длъжника чрез извършване на справки и набавяне на
документи,назначаването на експертиза, извършване на разпределение на постъпили
суми и плащане по разпределението не са същински изпълнителни действия и не
прекъсват давността. Същински изпълнителни действия,които прекъсват давността
са налагането на запор и възбрана,
присъединяване на кредитори, извършване на опис, оценка ,назначаване на
пазач,насрочване и извършване на продан;
-
При изпълнителния процес давността прекъсва
периодично с предприемането на всяко изпълнително действие;
-
Ако вземането бъде признато новата давност започва
да тече от влизане в сила на крайния акт
, с който се установява,че вземането съществува,тъй като докато трае
производството давност не тече;
-
Искането да бъде приложен определен изпълнителен
способ прекъсва давността защото
съдебния изпълнител е длъжен да го приложи,но по изричната разпоредба на
закона давността се прекъсва с „предприемането“ на всяко действие за
принудително изпълнение ;
-
При прекратяване
на изпълнителното производство на основание чл. 433 ал.1 т.8 от ГПК (
т.нар. „перемпция“)новата давност започва да тече от последното по време
валидно извършено изпълнително действие;
Практиката на
ВКС,приета в това ТР е задължителна за съдилищата. При това положение молбата,която е подадена от кредитора за образуване на горепосоченото
изпълнително дело не е прекъснала давността, тъй като това не е същинско
изпълнително действие.
По изп.д.№
1565/2012г. по описа на ДСИ при Районен
съд Пазарджик не са извършвани никакви
изпълнителни действия . Поисканите от
взискателя изпълнителни действия не са
извършени от ДСИ. С Постановление на ДСИ от 14. 10. 2015г. изпълнителното
производство е прекратено на основание
чл. 433 ал.1 т. 8 от ГПК.
Неоснователно е становището на ответната страна по
иска за това,че искането за извършване на изпълнителни действия прекъсва
давността,независимо от това дали
изпълнителните действия са извършени от СИ.
Становището
на ВКС в посоченото ТР е ясно изразено по този въпрос,а именно,че само
искането на взискателя за предприемане на определено изпълнително действие не е
достатъчно,за да прекъсне давността.Необходимо е СИ да е предприел извършването на поисканото
изпълнително действие. Без правно значение е резултата от предприетото
изпълнително действие. Ето защо искането до ДСИ за принудително изпълнение
върху движими вещи на длъжника също не е
прекъснало давността.
Аналогично е
положението и с новообразуваното изпълнително дело № 778/2016г. по описа на
ЧСИ Георги Самарджиев. Молбата за образуване на изпълнително дело, ПДИ до
длъжника и справките,които са направени от ЧСИ за проучване имущественото
състояние на длъжника не са прекъснали давността. Давността е прекъсната с налагане на запор по
банковата сметка на длъжника, което е извършено с Постановление на ЧСИ № 4008/ 17.11. 2017г. До този момент
обаче погасителната давност относно главното вземане е била изтекла. Това е
последното по време предприето валидно изпълнително действие, което е
прекъснало давността, след което е започнала да тече нова давност.
В текста на
чл. 119 от ЗЗД е посочено,че с погасяване на главното вземане се погасяват и акцесорните вземания
независимо от това дали давността за тях е изтекла. На това
правно основание вземанията за лихви за забава също са погасени по давност
След като
изводите на районния съд относно основателността на иска съвпадат с тези на
въззивната инстанция ,на основание чл.
271 ал.1 от ГПК, решението на
районния съд ще следва да се потвърди,като правилно и законосъобразно.
Предвид на
гореизложеното и на основание чл. 235 от ГПК и чл. 271 ал.1
от ГПК Пазарджишкия Окръжен съд
Р Е Ш И
ПОТВЪРЖДАВА решение
№ 807/ 21. 06. 2018г. на районен съд
Пазарджик , постановено по гр.д. № 488/
2018г., по описа на същия съд
На основание чл. 280 ал. 3 т. 1 от ГПК решението на
въззивната инстанция не подлежи на
касационно обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :